– Интересно ми е как ще изглеждам на 100 ?!
– Хи, хи, голям си оптимист!
– Що бе, още 4 кила само остават…

Монтана. 17.06.2017 година. 21:17 ЕЕТ. Ж-к „Младост“. Дуе, не уно. Неустановен панелен блок. Дом на патриархално семейство от работническо-селски произход. Бако Илия са а прибрал дома си от акулуматорнеа (местен завод, древноромейско наречие), съблекал са а по слипове, козиняко му стръчи из дупките на потнико (жарсе), чеша са поди мишниците (нема а са къпе, не а недиа), фули (псува) сичките си шефове на майкя (по-големите и на баба) и чека Пенка (баковица така са казвала) да му притури рикия, сланина lights (summer edition, gastrit reserve), домате и крастовици (от село), овчо сиренье (power smell edition), пръжени яйца (от несвободни кокошке) и пръжен салам (тип хамбургерски). Загледал са у бележниците на децата нги и са изплънил с бащина гордост – Майкъл (мининкио, 5 клас) имал само три двойки таа недиа (седмица), а Гордън (големио, 11 клас) имал пет, тава била добра недиа у учебен план, та он питал:- Пенкееее, дека са ониа пустиняце – синковците, маменцето нги д’ебна я, нема ли да да довлачат да едеме?- Па не знам, Илийчо. Лазда секи момент ше са довлечат…У тоа момент Майкъл са улетел като прасе на пресна тлъчница (тученица), оригнал са мощно (казал: Поп Петър пръчи Петровица на Петровден, монтански стил) и зинал колко моа къде техните, ма млого са бил развълнувал:- Наштеееее, ебало си а дреата (непреводим северозападен израз), ако знаате кво а станало, бати а станал дедо!Бако Илия са задавил с рикията, уленало му и едно парче сиренье у кривото гръло и он като пръънал (кашлял, кихал), та оно са лепнало на полилейо, а Пенка (завалишката) сбрала горната и долната граница и са млецнала на ламинато по гъзере.- Къ така а станал дедо? – едвам измъцала майкята.- Оооооо, па виа не знаате, он мандръса леля Кева (Параскева) от тринааската (блок 13), па она днеска а станала баба..

Враца. 18.09.2019 година. 08:42 ЕЕТ. Широк център. Неустановено средно училище. Собата (класна стая) на 6-ти Б клас. Класната улаза с един дневник у час, като по пъта сбира сите ламере (едри и укрепнали младежи с остър поглед и тъп акъл) у одаятя (стаята), по едно време притеснена видела, че го нема „ламероиде гранде“ – Цоло (у смисъл да биа децата у калидоро), ма са изумила като го видела да седи на последнио чин и горко да плаче (до тоа момент сите ора ревале от него).Она са приближила и прегрънала крехката му 98 литрова снага, погалила го по четинестата глава, па кротко попитала:- Цоло, какво има, може да ми споделиш?- Снощи завари наште да са мандръсат, а они казаа, дека ше ми купуват ново братче или сестриче! – разбрецал са екстремно мининкио голем врачанец.- Но това е много хубаво! – зарадвала се и се успокоила класната.- Коьо му а убавото, миналата годин купиа нова кола, а старата ги продадоа на едни талибане от маалата…

Враца. 12.12.2012 година. 18:12 ЕЕТ. Ж-к „Дъбника“. Неустановен панелен блок. Баковица (Петранка нги било името) са прибира от работа и кво да види, бако Андрео седнал с издута мешина до печкята и си намотва един длъг бинт около чутурата (главата, врачанско наречие).- Кво праиш бе, ненормалнеа? – учтиво поздравила баковица.- Оу, пустиняк (любов моя, врачаниън стайл), не видиш ли, че имам работа, маиняй са от тукеа, оти ше рипнем да та главиньошем (удар с глава)! – троснал са самочуствено бако.- И ква а таа работа? – усъмнила са она.- Изпробвам нов метод за напиванье, нагмура са (бързо хранене) я със сливи дришливки, захар и врела вода и сеги седа до печкята и чекам да почне казаня да буа (стомашна ферментация)! – афтуритетно обяснил нашио химик. – Е за кво а тоа бинт тигива? – не спира дрътата клюкаркя.- Омотвам капако на казаня да не избиа, маиняй са от тукеа ти казах, да не стана а ти юсна една песница! – изгонил ги най-посленка бако.Она го проклела на провлачени чирва и зла болест и отишла у куфнята да види кво прай мининката булкя от сериалете.Тамън на най-интересното, малката булкя ше и изгромват клефарете (опасност за живото нги), от холо са чул мощен дзрив с ют пръпор (взрив с много и дразнещ прах).Баковица полетела на спасителна мисия с тиганя, със се стрес, гръдна жаба и сръцетуп на сръдечнио мускул:- Кво стана, Андрео, капако ли излете?- Море дъното изпущи… – примирено отврънал бако.

Добър вечер, Вие сте с новините на Радио „Казана“. Започваме първо с Пандемията. Днес Корона вирус бе диагностициран със синдрома Пешо Гинин, след няколкочасова борба в интензивното отделение на кръчмата „При Цопо“, COVID-19 изгуби битката с г-н Гинин. Политика, Венко Мръцин отново обяви гладна стачка в знак на протест, че жена му (кметицата) му нарушава правата, като не му дава да пие спиртни напитки. Писал е до руското посолство, от там се очаква да изпратят специалист безалкохолнист. Култура, днес бе регистриран актьорски инцидент, Цанко Връбин се връщал от снимки на варварската сага, която се снима край селото, където играел дивак-човекоядец (статист, десета роля, номинация за Оскар). Цанко забравил да си свали грима, след което баща му го наденал с вилата, по случая е образувано дознание. Стопански живот, Мичо Вреков заварил сина си да дои кравите с агрегат, като тъкмо бил принесал едно трикрако столче зад една от тях. Г-н Вреков профилактично го наденал с лопатата между плешките, вероятно против плексит. Спорт, Спиро Ценков е обърнал едно ремарке с бали на местния стадион „Стадио Олимпико Алкохолико“, към момента спи (вече 17 часа) край шосето, свалил е промилите на 2,8 и се очаква всеки момент се изправи, да продаде трактора, ремаркето и балите, като съответно изпие парите от въпросната сделка. Времето, температурите са близки до нормалните, но бидоните с кисело зеле още ферментират, което означава авитаминозно пиене на ракия. Бъдете живи, тъй като много здрави си отидоха, лека вечер на тежка трапеза от нас!

Крушовица (Pear city на англичански). 12.07.2019 година. 20:20 ЕЕТ. Бако Сприридон са а разпил от обед поди асмалъко (лоза), ма те тоа път имал и повод. Сино му бил млого учен, завръшил езикова гимназеа у Враца, посленка го приеле у университето у село Единбургово, Шотландеа (по данни на Спиро) и Стамат (така са казвало момчето) таа годин бил пред дипломиранье по психологеа, а те тоа ден щел да нги доа и на госкье. Отворила са вратницата и Мица (баковица и макя на студенто) са препущила и го олигавила ча у врато от целиванье, спущиле му са лиги през огрьето (яката) до пъпо. Бако Стамат са не дигнал, ма сипал една двойна-длъга (power X edition) и бодро го подканил да са освежи от пътуваньето:- Здрасте, Стамате, да ти изедем дробо, яле татко а муанеш една рикия!- Тате, аз не употребявам алкохол, затваря ми чакрите! – мъдро отврънал младежо и го цукнал по образо.- Мице, сипи му тигивана месо, моа па да му са отвоарат… тава де, тава дека го каза! – притеснено викнал Спиро.- Тате, аз не употрбявам месо, разваля ми кармата! – внесъл нови порядки у дом си комсомолецо.- Ква а таа кърма бе, ти да не си просисал па, яле маки ти си а тука! – изумил са бако – Стамате, Стамате… – стегнало го и сръце (breast frog edition, демек гръдна жаба).- Кармата е душа, тате, моля те вече да ми казваш Стеймът (Stamat), така ме наричат новите ми приятели, харесва ми. – продължил да са усмихва и да споделя младежо.- Бе тиа да не са мандръсале маки ти, та ше ти турат ново име! – ядосал са млого бако, тава вече са не тръпело..- Не се ядосвай, тате, аз ще отида до тоалетна и сядам на масата, донесъл съм ви и подаръци…- Мице, дай навам пушкята и бегай по него у клозето да го наблюдаваш! – казал Спиро, коги младежо фанал натам.- Кво ти стана бе, врътоглавеа? – притеснила са баковица.- А а (ако е) клекнал да пика, ше го стреям, съсипаа ми убавото дете у таа пуста Шотландеа… – взел решение през слъзи бако Спиридон.

ПрЕатели, нема се плашите от ваксината! И язе до едно време бех твърдо против да ме чипират! По принцип немам много тайни от Бил Гейтс ама си викам: ако утре хвана трипер, ‘що тряя да го знае и да оди да ме одумва пред Сорос и Ротшилд…после ше ме “разнесат” из целото село. Обаче една вечер ми пише Марк Зукърбърг на месинджъра: Габриело, искаш ли да ми предоставиш личните си данни, та да изтегла кредит на твое име и да си купа къща у Неделково, оти нема къде да си претакам зелето, а па я в замяна ше ти дам да си направиш тест у фейса “какъв сос за пица си била у миналия живот”. Викам: Хубуу. И така доде си правех теста се замислих, че ако стрина Стояна догодина вземе да коли прасето и хипотетично реши да го заколи на остров Фиджи и още по-хипотетично реши да ме покани..от Уйз Еър нема ме пуснат у самолета. Или пък задето немам ваксина да ме накажат да не моа да имам деца, или още по-лошо да моа да имам деца, ама да станат фенове на Андреа. И като скочих като ужилена..викам на моя: стаяй да одим да се чипираме, доде има чипове, че после си е*а мамата.Отихоме..лекаря ми вика: искаш ли двоен чип, с който да станеш рептил и да живееш 200 го̀дини? И кат се сетих, че след 200 години мое сме останали само я и Лили Иванова му викам: Ба! Ти луд ли си бе? Обикновен чип си искам!Туриха ни чипа, накараха ни да подпишем декларация, че ако след две седмици земем да четем книгата на Криско и да искаме да гласуваме за Слави Трифонов, они не носат никва отговорност. Прелетеха над нас с неколко самолета да ни напръскат с Чемтрейлс, додоха два илюмината да ни просветат и ни пуснаха да си одим. Да ви кажа за са сме много доволни. Фащаме Радио Веселина у Испания, имаме HBO без пари и интернета върви сто пъти по-бързо. Вече автоматично знам у коя кръчма се е забил моя и нема нужда да ода да го търса. Гълъб не мое да ме насере, щото само доде си помисли да хвръкне над мене и се е изпържил от 5 джи-то. Само едно е лошото, че са Бил Гейтс ми дава акъл по цел ден по телепатията…па не слагай толко сол у чушките, па не къпи котката с таа врела во̀да, па стига толко – вече изпи три рикии и утре ше ти се пръсне тъпата кратуна. Абе тоя що си не гледа уиндолса, а само се занимава с мене. Ебати досадния дедка. Сичко останало е супер! Вече мое ме каните на прасе у сека точка на планетата! И помнете, че светът е оцелял не защото се е смял, а защото се е ваксинира̀л!

Помниш ли ми роклята на точки.И млякото във стъклено бурканче.Пеехме със радиотточка.И карахме синьо балканче.Играехме до късно на жмичка.А през деня със сладоледа на сянка.И белите, изпокъсани цвички.И онази, зелената джанка.Как се катерехме за череши.И тичахме свободни. На воля.Разказвахме си приятелски смешки.И казвахме. Заповядай и Моля!Пускахме в небето балони.И топехме в казан с лютеница.Разменяхме камъче за бонбони.И поръсвахме със захар, мекица.Ставахме рано, до топлата фурна.С колене покрити със рани.Ех, спомени. Как да ви върна.Дори и да няма банани.Едни безгрижни, щастливи хлапета.В локвите скачахме. Без умора.Сякаш от някоя друга планета..Пораснахме. И станахме хора.

Времеви продължителности:- Столетие – 100 години.- Декада – 10 години.- Ще те обичам вечно – 3 месеца.- Вече няма да пия – 2 дни.-Спирам цигарите – 20 минути.

Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока. Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен. Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:- Не, по-добре да умра. Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:- Жените – казала му тя – най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата. Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа. – Какво става тук? – попитал Артур, а девойката отговорила:- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък – половината денонощие ще бъда вещица, а половината – девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица – през деня или през нощта?Замислил се Артур – какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:- Ти сама избери кога каква да бъдеш. Усмихнала се девойката и рекла:- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен – през цялото време ще бъда девойка. И така те заживели щастливо до дълбоки старини. Поука: Няма значение каква е жената – умна или глупава, стара или млада, грозна или красива. В душата си тя винаги е вещица!!!

Думите на една мъдра баба: „Не пестете!“Мъдрият човек, който е отживял живота си, разбира, че трябва да се живее днес и да се наслаждава на всяко свое желание. Защото през годините тези желания по някаква причина стават все по-малко.Преди много години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя веднъж каза едно прекрасно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови завеси за Великден… Завесите бяха модерни по онова време. Те падаха върху главите ни, ние се ядосвахме, после се смяхме, после отново се захващахме за работа…Думите на една мъдра баба бяха такива:– Преди време и аз щях да скачам до тавана, ако имах такива завеси, – каза баба ми, – а сега нямам никакво желание… То си тръгва, момичетата… желанието си тръгва. За всичко. И за нещата, и за хората…Правете всичко, докато имате това желание. Харчете пари за дреболии – не пестете! Дреболиите ни носят радост, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, докато има радост… Обичайте, докато ви се иска…Идва момент, в който не ни се иска топлината на някой друг… Не ни се иска нищо… Вероятно природата го е направила това нарочно, за да си тръгнем по-спокойно, без да се привързваме нито към боклуци, нито към хора… Аз съм готова вече да напусна… И ако можех да си върна вашите годините, щях да живея днес и да се радвам на всяко желание…