Затворнически

Вкарват в затвора мъж за 10 години. Полицаят му казва: „В килията кажи, че си по чл.152, ал. 2“.
Вкарват го нашия в килията, наобикалят го старите пушки и го питат:
-По кой член те осъдиха?
-152.
Всички се отдръпват, дават му най-добрата койка, носят му най-добрата храна. Вечерта един се осмелил и го пита:
– А по коя алинея?
-2
Всички легнали по койките и притихнали..и така минали 10 години.
Когато нашият юнак излиза пита същият полицай:
-Кажи ми, моля те, този чл. 152 за какво се отнася?
-Изнасилване на едър рогат добитък.
-А алинея 2?
-Със смъртен изход…

Здравейте, приятели. Това ще бъдат последните ми думи преди да се махна от тук.
Беше ми изключително приятно да бъда сред вас, но на всеки му идва времето когато трябва да се оттегли. Просто прекалено дълго се задържах тук, за това ще ви пожелая да слушате бъдете мили един към друг .Надявам се и на вас да е била приятна моята компания. Забавлявайте се на макс и вашето време ще дойде някой ден .Надявам се съдбата отново да ни срещне ,но не тук ,а в реалния живот.. слушайте началниците за да си нямате проблеми.

Това бяха последните думи на Гошо, които написа преди да избяга от затвора.

– Мамо, познай къде съм!?
– Сега не мога. Обади се по-късно!
– Не може, имам право само на едно обаждане…

След свиждане с мъжът си-затворник,една жена отива при директора на затвора и го моли:
– Господин Директор,не можете ли да преместите мъжът ми на по-лека работа?
– Госпожа,каква по-лека работа от това да лепи пликчета?
– Да,но това е през деня… а нощем,казва,копаели някакъв тунел.

В килия с три легла лежат двама затворници.
Една сутрин надзирателя им съобщава, че ще имат нов съкилийник и те веднага почват да го делят:
– Ще ми бъде жена! – казва по-стария затворник.
– Е, тогава на мен ще ми бъде любовница! – решава другият. В същият момент вратата се отваря и в килията влиза огромен, як мъжага, поглежда ги и казва:
– Ей, дечица! Аз ще бъда вашата майка! И понеже цицката ми е една, ще трябва да сучете поред от нея!

Как си, сине, добре ли си?
-Добре съм, мамо. В пандиза ни хранят, обличат, климатик има, лежим
-Чудесно! Да не те изгонят! Умната!

Затвора в килиятапри трима затворници ще идва четвърти.Най-здравият казва.
-Той ще бъде моя жена.
Вторият.
-Той ще бъде моя любовница.
Третия
-Е и аз ще го @укам чат пат.
Влиза новият,двуметрова канара от мускули.
-Здравейте пичове ,аз ще бъда вашата майка.Имам една бозка и от нея ще бозаете и тримата.

Изненадващия с*кс е най-прекрасният начин да Ви събудят, освен ако не сте в затвора…

-Мамо, познай къде съм?
Сега не мога, звънни ми по-късно.
– Няма как да стане, имам право само на едно обаждане.

– Утре сестра ми излиза от затвора 
-Абе в затвора не беше ли брат ти?! 
– Нали знаеш, в затвора хората се променят…

В килия, в ареста- Българин, Руснак и Евреин. Българинът получава колет – сланина, хляб и патронче ракийка. Предлага на евреина:
– Ще хапнеш ли сланинка?
Евреина мисли на ум: „Ще ям сланина, ще ми се омазни з@дника, ще искат да ме еб*т тия гадове…Няма да ям“. И евреина отказал.
Предложил Българина и на руснака. Руснакът си помислил – „Ще ям сланина, ще ми се омазни з@дника, ще искат да ме еб*т тия гадове, но пък от сланината ще ми заякнат ръцете, значи ще ям“
Седнали двамата Българина и Руснака, изяли сланината, хляба, изпили ракийката и по едно време българинът казал:
– Братушка, заякнаха ли ти ръцете от сланината?
– ДА!
– Дръж тогава евреина да го нае*ем!

Един излиза от затвора след тригодишна присъда. На портала го посреща жена му и сина.
Качват се в едно такси и тръгват да се прибират. Жената казва:
– П.Я.
Мъжът:
– П.Е.
– П.Я.
– П.Е.
Жената се нацупва и повече нищо не казва. Като слизат от таксито сина пита баща си:
– Какви бяха тия неща, дето си говорихте, че мама се разсърди?
– А, нищо, майка ти иска първо да ядем.

– Ти за какво си в затвора?
– За подкуп.
– И защо вече те пущат?
– Ти как мислиш?!?

Край затвора минава красиво момиче. От втория етаж, иззад решетките се чува глас: – Ало, хубавице, свободна ли си вечерта на 5 май 2024-та година?

В кабинета на психолога: 
– И от какво се оплаквате?- пита той. 
– Постоянно ми се струва, че някой ме преследва!
– И от кога е това чувство? – Откакто избягах от затвора.