Browsing Category

Разни

Разни

Една моя позната забеляза че пиша с лявата ръка и ме пита

Една моя позната забеляза че пиша с лявата ръка и ме пита:
– Не ти ли пречи, че си левичар?
– Не! Всеки човек си е особен. Ти например с коя ръка си бъркаш кафето?
– С дясната. – отговаря тя.
– Виждаш ли, а нормалните хора използват лъжичка..
.

 
Разни

Добре дошли в 21-ви век

Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи…

 
Разни

Влиза мъж с дете във фризьорския салон

Влиза мъж с дете във фризьорския салон.
– Подстригване? Бръснене?
– И едното, и другото.
След като приключил фризьорът, мъжът казва:
– А сега подстрижете и детето, а аз ще отида за вестник.
Минало време, а мъжът не се връща.
– Къде се запиля баща ти? – изгубил търпение, казва фризьорът на детето.
– Това въобще не е баща ми, – казва изплашено детето, – Този чичко дойде при мен на улицата и ми предложи безплатно да се подстрижа.
 

 
Разни

Скъпа Лили

Скъпа Лили,

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви… Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък – както вече знаеш – хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите… Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли…? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той – вследствие на удара с консервата по ташаците – повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели… те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.

Чакай, че се звъни на вратата… Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов

Твоето мишленце Стамат

 
Разни

Българин се загубил в Париж

Българин се загубил в Париж. 
Беда голяма – бъкел френски не знае. 
Върви и когото срещне – псува. 
По едно време един го хванал за врата:
– Абе еййййййй! Ти кого псуваш, бе!!!
– А! Точно тебе търся!!!


 
Разни

Изповед на една „ЕНТЕЛЕГЕНТКА“

Изповед на една „ЕНТЕЛЕГЕНТКА“:
– „Тъпа съм била, не знам к’ва съм била! Не съм знаела тиореми, аксеоми и корени да вада! Че за к’во ми е пък да ги знам тия ваш’те простотии бе, селски пръчки неубелени? Аз съм си пичка – и отпрет и отзат! Вишу изкарах даже – в софия! Возат ма на порше кайман, живеа в четиристаен в новата част на люлин и само да тропна с краче моя ше ми купи не една – десет петагорови тиореми ше ми купи! Ако река и мол ше ми купи! Селинджъри провенциални и зависливи.“

 
Разни

Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си

Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на брега и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал: 
– Защо плачеш? 
– Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си. 
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал: 
– Тази ли е твоята? 
– Не, не е моята – отвърнал дърварят. 
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва. 
– Може би тази е твоята? – отново попитал той. 
– Не, и тази не е – поклатил глава дърварят. 
Третия път Господ извадил желязна брадва. 
– Да, да, тази вече е моята! – радостно възкликнал дърварят. 
– Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми – рекъл Бог. – Вземи за награда и трите брадви. 
Заживял дърварят в охолство, но не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче. 
– Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката. 
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал: 
– Това ли е жена ти? 
– Да! – радостно възкликнал дърварят. 
Смръщил се Бог: 
– Защо този път ме излъга? 
– Виждаш ли, Господи, – въздъхнал дърварят – бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.

 
Разни

Вървят в прерията българин, индиец и евреин

Вървят в прерията българин, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо.
– Няма проблем, – казва им стопанинът – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора.
Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Българина и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява:
– В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно.
Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява:
– В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно…
Нямало как – отишъл българинът. След малко на врата се чука.
Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…

 
Разни

СЛУЧАЙНОСТИ НЯМА И ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА

Петър караше към близкия град. Едва виждаше от проливния дъжд. 
Изведнъж погледът му се спря върху скъп джип, спрян встрани от пътя. 
Една жена махаше за помощ, беше спукала гума.

За миг си помисли да подмине, но в последния момент реши да отбие и да й помогне. Паркира колата, която беше на повече от 15 години, до джипа (съвременен модел).

Докато сменяше спуканата гума, се измокри до кости, целия беше кален и мръсен, но след половин час успя да приключи.

Жената беше изключително благодарна.

– Какво Ви дължа?

– Нищо. Помогнете на някой друг в беда и му предайте и той да продължи да предава нататък. И когато помогнете, си мислете, че сте помогнали на мен. – усмихна се Петър.

– Мога ли поне да науча името Ви?

– Петър. – отговори той и се усмихна. След това се качи в автомобила и потегли.

Жената продължи по пътя си. 
Беше измръзнала и се вмъкна в едно крайпътно кафене да изпие нещо топло и да се посгрее малко, преди да продължи.

Седнала на масата в кафенето, не можеше да избие мисълта си за случката и за Петър.

До масата се приближи сервитьорка. Беше бременна в седмия или осмия месец. Жената си поръча един чай и когато сервитьорката й го донесе, тя я попита:

– Защо работите в тази напреднала бременност?

– За съжаление със съпруга ми не сме добре финансово, а бебето само ще усложни нещата.

Нещо в погледа на жената проблесна за миг. Ето на кого ще помогне. Поиска сметката с жест. Отдалечи се бързо и когато сервитьорката погледна парите и бележката на масата, очите й се напълниха със сълзи.

Там имаше достатъчно пари, за да не й се налага да работи до края на бременноста й.

Бележката гласеше: „Имам само една молба, не прекъсвай веригата. Помогни на някой, който има нужда.“

Бременната жена се прибра, седна на дивана и си мислеше за тази загадъчна жена, която се беше появила в живота й.

Входната врата прекъсна мислите й.

Няма да повярваш какво ми се случи днес? – каза Петър, докато целуваше бременната си жена по челото, прогизнал от дъжда.

– Ти няма да повярваш!