Browsing Category

Разни

loading...
Разни

На космическия кораб

 

На космическия кораб „Кенеди” са разположени два двигателя с ширина 5 фута. Разбира се, конструкторите на кораба са искали да направят тези двигатели по- широки, но не са успели.
Защо?
Работата е там, че тези двигатели са се доставяли по жп линия която преминава през тесни тунели. Разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5 дюйма, затова конструкторите на двигателите са могли да ги направят широки само 5 фута.
Възниква резонния въпрос, защо разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5 дюйма? Откъде се взе тази цифра?
Оказва се, че жп линиите в Щатите е направена по прототип на английските железници. А в Англия са правили жп вагоните по същия принцип и размер като трамвайните. Съответно първите трамваи в Англия са се произвеждали по образ и подобие на каретите. А дължината на оста на каретата е …4 фута и 8,5 дюйма.
Но защо?
Защото каретите са се произвеждали така, че осите им да попаднат в коловозите на английските пътища, за да се износват по- малко колелата. А разстоянието между коловозите е било, представете си, 4 фута и 8,5 дюйма.
Ама защо?
Ами просто римляните са започнали строежа на пътища в Англия, оразмерявайки ги така, че да са подходящи за техните бойни колесници. А дължината на оста на стандартна римска бойна колесница е …правилно се досетихте- 4 фута и 8,5 дюйма.
Накрая се добрахме до това откъде идва този размер във времето.
Но все пак, защо римляните са измислили да правят своите колесници с оси точно в тази дължина?
Ами защото в такава колесница обикновено са впрягали два коня. А 4 фута и 8,5 дюйма – това е бил точния размер на два конски задника! Да се правят колесниците с по- дълги оси е било неудобно, понеже се е нарушавало равновесието на колесницата.
Следователно, ето това е отговора на първоначално зададения въпрос. Даже сега, когато човек лети в космоса, неговите най-висши технически достижения пряко зависят от размера на конския задник, измерен преди повече от две хиляди години!

Разни

Усещани за жина

 

Усещани за жина

Здравейте. Казвам се Ерика Чорбаджийска и като цяло съм на 27 години. Духом съм от Париж, булевард „Шанз Елизе“ 148, но като цяло съм родом от Полски Тръмбеш, улица „Лютиче“ 16. Обичам суши, едамаме, ластични рокли, пухкави ботуши, Том и Джери, Снапчат, мъже с условни присъди, но като цяло най обичам когато диджеят в дискотеката пусне „Ти си моят ангел, ти си моят бог, ти си моят демон силен и жесток, ти владееш зная моята душа, ти си болка, ти си любовта!“
Като цяло, аз съм много комплицирана и екзистенциална личност. Например, мога едновременно да си лакирам ноктите на краката, да гледам „Маскирания певец“ по Нова и да събирам 4 плюс 7 наум. Почти съм сигурна, че верният отговор не е 10. Също така се кефя да гледам мачове от българското първенство и да познавам само по прическата на конкретния футболист дали има дете от Алисия, или от Николета Лозанова. Понякога ми е нужно малко повече – изпълнение на тъч, пас, удар с глава, за да стигна до истината, но нямам празно.
Неделните вечери, естествено, са запазени за Венета Райкова и „Папараци“. Дори си представям как един ден Венета ще ме покани в шоуто и ще ми зададе някой от дискретните си въпроси: „Ерика, вярно ли е, че спиш с известен турски бизнесмен, който е напълнил гърдите ти не със силикон, а с имамбаялдъ, тъй като това е било любимото ястие на покойната му съпруга? И ако е вярно, Ерика, би ли казала в коя гърда са доматите и в коя – патладжаните? Съжалявам, ако с този въпрос навлизам в личното ти пространство, но журналистическата етика ме задължава да ти го задам.“ След това ще разкажа, че съм от напълно обикновено семейство – баща ми е напълно обикновен наркотрафикант, а майка ми – напълно обикновен корумпиран юрист в агенция „Митници“. Ще отрека за връзката ми с чалга певеца Галин, ще подчертая, че имам собствен бизнес и се издържам сама и накрая ще се разплача, защото хорската завист ме съсипва.
Те долу-горе така преминават 95 процента от интервютата при Венета.
Като цяло, не си падам по разговори за разцвета на бъларската държава при династията на Асеневци. Не че нямам какво да кажа, имам. Просто не ми е приятно да говоря за период от нашата история, в който хората са се трупали на опашки пред магазините за връзка банани, а дядо ми е бил изпратен в Белене, защото е разказвал вицове за Цар Калоян. Баба също има клета съдба. През 1975-а е била екзекутирана лично от Гай Юлий Цезар, тъй като е подкрепила Хитлер в битката при Термопилите. Доколкото знам, тялото й се намира в град Москва, днешна Португалия. Принципно бих отишла да й занеса цветя, но досега не съм била в Азия и малко се страхувам.
Като цяло, не обичам шумните компании. Когато съм в такава, обикновено не нося дрехи, всички останали говорят на руски и целият ми гръб е в кокаин. Не знам защо се получава така, предполагам, че е от зодията ми. На последното подобно парти се запознах с едно момиче от Свищов, Веселка. Техните много се гордели с нея, защото си купила апартамент в София съвсем сама, и то само след 7 месеца работа като продавач-консултант в книжарницата към университета. „Какви са тия заплати, дето ви дават по Софията, бе, Веселке?“, чудели се родителите й, но повече се чудели какъв телевизор да си купят с парите, които тя всяка седмица им изпращала. Иначе, както споменах, не обичам шумните компании. Предпочитам да си остана вкъщи и да си оцветявам каталози на БМВ. Много ме успокоява.
Като цяло, нещото, за което отделям най-много време всеки ден, е поддръжката на моя Инстаграм профил: Ерика Чорбаджийска Ъфишъл. Имам 2714 последователи, някои от които са истински. Сутрин задължително си снимам купата с овесени ядки, чия, чая, чоя и чуя, след което, извън кадър, закусвам мекици с кисело мляко. На обяд си пускам селфи с книга от екзотичен автор: да кажем, Йордан Йовков или Иван Вазов. Вечер задължително качвам снимка на анатомична тематика: гърди, дупе, щитовидна жлеза, в зависимост от настроението, придружена от мотивационен цитат. Примерно, се пускам по цици и отдолу пиша: „Най-тъмно е преди зазоряване. Или когато се возиш в багажник на S класа от Созопол до Лозенец. Искрено ваша: Ерика Чорбаджийска Ъфишъл.“
Като цяло, смятам, че вече е дошъл моментът да имам нещо свое. Но не херпес или трипер, каквато е практиката досега, а нещо по-сериозно. Единият вариант е да стана водеща на кулинарно предаване. Не че знам какво е индрише, сминдух, самардала или агне, но това не ме притеснява. Ути също не може да готви, обаче с магнетизъм и сексапил се задържа на екран повече от 20 години. Имам няколко работни заглавия за шоуто: „Бързо, лесно като мен“; „Мама не готви, защото е красива“; „Авокадото няма вкус, но всички се правим на луди“ и „Сложи яко чесън в таратора, тя едва ли ще целуне тъпанар като теб“.
Като цяло, сърцето и целулитът ме теглят в друга посока. Тъй като нямам висше образование, не съм постигнала нищо в този живот и умея да крещя, вярвам, че моето призвание е да съм, точно така, лайф коуч. Ще предавам на хората опит, какъвто реално не притежавам, и ще им взимам пари, които те реално вече няма да притежават. Нали това е лайфкоучингът или бъркам?
Като цяло, вече имам идея за семинарите от програмата ми. „Аналният секс – първа стъпка към собствено жилище“; „Как да научим любовника си да ни удря само на места, които можем да прикрием с дрехи“; „Букварът – инструкции за употреба“; „Как да се гримираме, без да ни личи, че сме прости“ и, разбира се, „Кой, по дяволите, е Паисий Хилендарски?!“ Смятам таксата за участие да бъде символична, 200-300 лева. Кетърингът ще включва безглутенови бананови крекери, хапки с хайвер от белуга и ягодово дайкири. Във VIP-а, където ще се влиза само със специална златна гривна, ще се предлагат тулумбички, гироси, шкембе, дроб сарма и агнешки дреболии в було.
Като цяло, съм отворена да работя и с гост лектори. Смятам да поканя най-известния нос в България след нос Шабла – Жени Калканджиева… която може да образова публиката как се отразява кокаинът… имам предвид славата, на женската психика.
Юксел Кадриев ще разкрие как е възможно да допускаш по два лапсуса на изречение и въпреки това повече от 10 години да водиш централните новини на най-гледаната телевизия в България. Любен Дилов-син пък ще сподели каква е тайната да си поръчаш „чешка бира с шницел“, без реално да можеш да произнасяш буквите „ч“, „ш“ и „ц“.
Като цяло, много искам да ви излъжа, че със спечелените пари ще подкрепя духовия оркестър към читалището в Полски Тръмбеш, но съм се ориентирала към нещо по-стойностно. Ще отворя козметичен салон. Решила съм да оформяме вежди в няколко стила: 1) „Тъпа съм и нямам мнение за навлизането на турски войски в Сирия“; 2) „Я, каква голяма шишарка!“; 3) „Моля ви, дръжте си сополивото дете далеч от моето“.
За да спазим последните тенденции, салонът ще е еко-френдли. Вместо с преса на ток, ще изправяме косите на клиентките със следните изречения: „Леле, муци, каква пъпка ти избива на челото! Добре, че имаш крив нос, че да отвлича вниманието.“; „Когато се смееш, си много чаровна. Приличаш на Йорданка Фандъкова.“; „Това Ауди отпред твое ли е? Имам предвид, твое ли беше, защото току-що го откраднаха?“
Като цяло, бяхте много сладурска публика. Благодаря за усмивките, особено на тези от вас, които имат ботокс, знам колко боли. Искрено ваша: Ерика Чорбаджийска Ъфишъл.

loading...
Разни

Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично

 

Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично. Всяка сутрин тя става точно в 8 часа и отива да тича в парка. Кросът и продължава около 30 минути – време, в което тя изслушва на айфона си 8 песни – три на Криско, две на Фики Стораро, една на Графа, една на Килата и една на Преслава.
След кроса Деси се прибира и взема душ. Температурата на водата трябва да е точно 27.9 градуса, защото ако е по-студена може да настине, а ако е по-топла, е вредно за сърцето.
Деси излиза от банята и обтрива тялото си с кърпа от египетски памук, без изкуствени примеси. Кърпата се пере на 40 градуса, без перилни препарати, за да не предизвика случайно някой обрив.
Идва време за закуска, на която Деси трябва да изконсумира не повече от 542 калории. Това е половин купичка овесени ядки (но без мляко, защото е вредно), един банан и фреш от портокали, които са раснали в свободни условия, без стрес и са брани от усмихнати, позитивни овощари.
След закуска младата жена започва да се грижи за външния си вид. Кожата й се нуждае от подхранване, но Деси не ползва купешка козметика. Мани ги тия отровни химии! Тя си прави хидратираща маска за лицето от мед и краставица. После маже петите си със свинска мас, а косата си – с жълтък и зехтин. Включва уреда за озониране на въздуха, за да не диша кво да е.
След козметичните процедури Деси отива на фитнес. Там работи за корем, прасци, подмишници и уши. Снима се с телефона си, но без светкавица, защото светкавиците са вредни за мозъка. Качва снимката във фейса. Нека завиждат кокошките!
После идва време за обяд, на който Деси си позволява най много 853 калории. Менюто й включва зелена салата от еко-производител, расла на баир с южно изложение и наторявана с лайна от био-крави, отглеждани от глухонеми говедари, за да не могат да им викат и да ги стресират. След зелената салата Деси изяжда половин сафрид, приготвен на пара. Сафридът е от бангустанско море – най-чистото море, в което е забранено да плават танкери и хора, намазани с плажно масло.
За десерт – две диви ягоди от Средна гора, набрани от бабичка, която никога не е пила и пушила.
След обяда Деси прави лека разходка за храносмилане и се прибира за следобеден сън. Той е много важен за нервната система и против бръчки. Деси спи на специален матрак, който проветрява тялото, стимулира гръбначния стълб и отваря чакрите. Има и анатомична възглавница, която влияе директно върху мозъчната кора по най-благотворен начин.
Деси не чете книги, защото е вредно за очите. Зрението се изхабява, а тя не иска да сложи очила като неква кукумявка.
След като се е наспала, екологичната жена прави леки упражнения за гъвкавост и отива на антицелулитен масаж.
Не че има целулит, ами ей така – превантивно. След масажа си прави среща с приятелка в мола. Приятелката й пие кафе, а Деси си поръчва фреш от моркови, защото е чувала, че е полезен за черния дроб, щитовидната жлеза и ноктите на краката. Двете момичета злословят по адрес на приятелките си, за да стимулират отделянето на допамин.
После се разхождат и зяпат витрините на мола, за да си осигурят дневната доза ендорфин.
След разходката в мола Деси се обажда на приятеля си Митко. Говорят кратко по телефона, защото Деси е чувала, че мобилните телефони излъчват некви супервредни вълни, които увреждат мозъка.
Митко е фитнесинструктор, на 31 години, от Добрич. Не пие и не пуши. Взема хранителни добавки и анаболи, ма то не се брои.
Деси отива в квартирата на Митко. Не се целуват, защото в човешката уста има всякакви вредни бактерии и рискът от зараза не е за подценяване. Деси кляка и му прави бибитка, защото е полезна за лицевите й мускули. Кара Митко да свърши върху лицето й, понеже е чувала, че спермата съдържа чудесни хидратиращи и подхранващи кожата съставки.
След любовната среща Деси решава да покара колело. Взема велосипеда си с анатомична седалка, която стимулира седалищните мускули и тазобедрената става и излиза да поджитка по улиците. Велосипедът има специални датчици, които мерят пулса, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта и промените в химическия състав на жлъчния сок.
Загледана в дисплея на здравословния велосипед, Деси не забелязва връхлитащия отляво автомобил. Загива на място.
Единствената утеха на съмишлениците й, които живеят природосъобразно, е, че е убита от хибриден автомобил с изключително ниски нива на въглеродните емисии. Автомобил, който пази екологичния баланс.
Ако всички автомобили бяха такива, щяхме да живеем по-дълго…

loading...
Разни

 

Едно време имаше бригади. Много бригади. Нашето поколение с тях израстна.
Бях вече студент четвърта година и ме пратиха с първокурсниците в едно
сливенско село да берем грозде. А нашият институт по принцип е дамски. Мъжете сме
като за кадем. И с цел ефективност решаваме: пет момичета берат грозде, а едно
момче изнася щайгите от редовете. Ето тая тактика ми създаде големи неприятности.
Имахме един Людмил — хубавичко момче, ама голяма маймуна. Дето е той, все
се кикотят. Майтапчия, значи.
Е, той след една „тежка“ вечер едва се довлякъл до лозята и паднал заспал
в един ред. Момичетата от солидарност сами заизнасяли щайгите. Обаче една бдителна
селянка го видяла и веднага го заяла:
— Защо не работиш?
— Уморен съм — рекъл й той кротко.
— Уморен ли? Мързелив си ти.
— Да. Много мързелив.
— И нахален! Ще се оплача от теб на началника. Как ти е името?
— Оплачи се. Името ми е Пенис.
И мушнал пак морна глава под лозата.
Та идва женището — червендалесто и мускулесто, — слага ръце на кръста и
ми вика:
— Браво! Стоиш си тук, командире, ровиш си в книжките. А твоят пенис
въобще не помръдва.
Бях като гръмнат.
— Как не мръдва? Вие откъде знаете?
— Ами не виждам ли? Момичетата се мъчат, а той клюма ли, клюма… Какво
клюма, направо спи! За такова нещо трябва от комсомола да изключват!
— Слушайте, другарко, в края на краищата той си е мой.
— Така ли? — побесня тя. — До по-горните началници ще пиша! А тоя твой
пенис… Ще видим! Главата му ще откъсна!
Машинално си стиснах краката….