Browsing Category

Разни

Разни

Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода

„…Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода. Както се полага дойдоха работници, изкопаха с булдозер двуметрова яма, потърсиха тръбите, но не ги намериха. Известно време озадаченият пролетариат надничаше в ямата, изказаха се различни предположения, всички огорчено плюха в ямата и единодушно решиха да преустановят с археологията до утре. Същия ден, късно вечерта, един мой познат – бай Стамат се прибираше у дома и понеже уличното осветление отдавна се беше превърнало в избледнял атавизъм, се изхитри да се бухне в ямата… Когато дойде на себе си, бай Стамат поиска да излезе на свобода, да се рее в полето, свободен като вятъра, но претърпя неуспех. Тогава започна да вика, така както се полага да се вика при падане в яма. Вие знаете тези думи, аз няма да ви ги изреждам. При звука на омайната родна реч съседите се събудиха, заизлизаха на балконите – всекиму се искаше да установи източника на тирадите. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква интерес у себеподобните: как ще се измъкне пък тоя, все-пак. А ако въпросното същество е в състояние да реди сложни съставни псувни с подчинени определителни – от това шоуто само печели. После от блока излезе автомонтьорът Гого , подаде на многострадалния Стамат ръка за опора и взаимопомощ. Стамата се вкопчи в тази ненадейна възможност и… събори пишман спасителя върху себе си. Сега вече и двамата издигнаха глас в неописуем дует, простиращ се доста извън ортодоксалните представи за нотна стълбица. Бай Стамат обвиняваше Гого в липса на устойчивост и фундамент, а автомонтьорът от своя страна, изказваше някои съмнения в легитимната наследственост на опонента. После двамата прехвърлиха словесния огън върху хипотетичния индивид, със съвсем нехипотетична с*ксуална определеност, различна от общоприетата сред представителите на неговия пол – виновника за ямата. Обединени пред лицето на общия враг, двамата герои намериха начин един през друг с бутане и пръхтене да се изкатерят отново на повърхността на планетата. Кибиците по балконите се прибраха със смътно усещане за неосъществена драма. На следващия ден в ранния следобед около блока се появиха работниците с булдозера. Оказа се, че вчера са копали на грешно място, от което логически се изясни защо не са намерили нищо. Ямата в двора беше запълнена обратно и беше изкопана нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина към метър и половина започнаха да се появяват първите признаци на погребана цивилизация, по-точно телефонен кабел. Естествено, кабелът даде фира още преди да го забележат. След кратко обсъждане на възникналата ситуация бе взето единодушно решение да се спре на достигнатото ниво и всички да се прибират. Работният ден беше свършил, а отговорни решения се взимат на свежа глава. По-нататък се досещате, нали? Късно вечерта бай Стамат се прибираше вкъщи. Ветеранът помнеше, че в двора на блока в земната кора зее двуметрова пробойна и реши да заобиколи опасността откъм улицата. Същата сутрин, като излизаше от блока, ямата на двора си беше там, а отсреща такава нямаше. Горкият не подозираше, че в негово отсъствие работниците подло са разменили местата на ямите. Той падна в дупката и набара скъсания кабел, вкопчвайки се в него като удавник в греда. Ако някой не знае, при повикване, напрежението в телефонните линии достига 110 волта и в този факт се крие ключът към разгадката на тайната, защо телефонните техници не обичат да оголват кабелите със зъби. Така се случи, че точно в тоя момент някой отчаяно търсеше някого по телефона във въпросния блок. 110 –волтовият призив бе приет от съвсем страничния в тези отношения бай Стамат. След кратък, но съдържателен коментар, състоящ се предимно от глаголни форми, се оказа, че бай Стамат не се нуждае от никакъв автомонтьор, за да изхвърчи от ямата. Получил праволинеен заряд бодрост, той с един скок удържа убедителна победа над гравитацията. А горе, от висотата на новото си положение, нашият герой отправи такова витиевато проклятие върху „археолозите“, че самият Тутанхамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома бай Стамат пролази, подпрян с една ръка на стената на блока, подозрително опипвайки всеки сантиметър от околната топография. Даже във входа той опипа всяко стъпало, преди да стъпи върху него – вече не беше уверен в нищо. Или беше неуверен във всичко… Както и да е. На следващата сутрин, веднага след като се наобядваха, при блок номер 3 на Юндолска се върнаха работниците. Завтекоха се да зариват вчерашната яма, но в нея неочаквано се оказаха няколко навъсени техници от близката телефонна централа. Много разсърдени. Получи се конфликт, техниците посъветваха работниците да си търсят тръбите на едно друго място, недалече от фалопиевите такива. Пролетариатът чак толкова далече не отиде, просто изкопа още един ров на няколко метра вляво от предишния. Този път тръбите се намериха. Работягите се зарадваха, поувлякоха се и прокопаха окоп, като при обсадата на Плевен. Замина целият тротоар и част от шосето. Естествено всичко се наводни за минути. За удобство на преминаващите веднага бе конструиран мост, състоящ се от три нерендосани кофражни дъски с произволна дължина. Отдолу, под дъските, се плискаше Суецкият канал. А както обикновено, късно вечерта бай Стамат се прибираше у дома. Освен тектоничните промени пред блока, денят се характеризираше и със сериозни промени в социалната сфера на вида сапиенс. Иначе казано, беше Свети Паралей и бай Стамат беше взел заплата. Част от сумата веднага беше похарчена за три двестаграмки Заралийска мастика, редена салата, четворка кебапчета и три бири с чипс, които за по-сигурно бай Стамат носеше към къщи в себе си…вътреутробно, така да се каже. Поради тази причина Стамата се прибираше по-късно тая вечер, в часа, когато всичките котки са черни. Внезапно на лунната светлина пред него зейна окоп. Ако това се беше случило по-рано, бай Стамат без колебание щеше да се изтъркаля в него. Но днес всичките негови чувства бяха изострени, той беше наясно с коварството на тръботърсачите и беше морално готов за окопи. Бай Стамат мина по дъсчения мост с грацията на мис Вселена по подиума, само че небръсната и с характерен анасонен дъх. От другата страна на моста той отправи едно ехидно: „Да ве разроват анадолците и къртиците му неедни!“ и с втората крачка се бухна в телефонния ров… Когато мъдрият цар Соломон е казал: „Гордостта предхожда падението“ е имал предвид точно бай Стамат . Персонално. Въпреки, че костно-мускулната система на нашия герой бе вече добила известна гъвкавост и рутина вследствие предишните падания , тройният аксел, който той извъртя, си беше чиста авантюра и завърши с фрактура на лявата подбедрица и всички произтичащи от това здравноосигурителни злини. Само след няколко секунди за поредното приключение научи целият блок. По балконите заизлизаха заинтригувани съседи. По отделни словосъчетания и характерни звуци, скоро им се удаде да проумеят същината на събитието и да извикат бърза помощ. Докато помощта бързо идваше към блок номер 3, бай Стамат успя да обогати българския език с шест нови отглаголни прилагателни и да постави в 11 различни синтактични позиции съществителното „яма“. В експресивния му изказ за кратко си дадоха среща глобални теми, касаещи правото на с*ксуално самоопределение на всеки индивид, както и някои регионални теми с външнополитически характер, а именно съвместни действия с представители на анадолската общност в южната ни съседка. Пристигналият екип на спешна помощ освети детайлно ямата с фенерчета, а коментарите се ограничиха до мнения колко ниско може да падне човек. Бай Стамат беше изваден от ямата и красиво оформен с гипс. Следващите два месеца нашият ветеран със своите бели овални форми удивително напомняше скулптура на художник-модернист със широкоскроени представи за човешката анатомия. Първата седмица много му се искаше да се напие, следващите – да се почеше. Оставен на спокойствие и екстензия организмът му бързо възстанови предишните си параметри /донякъде/. Когато го изписаха, Стамат извърши бленуваните мероприятия в обратен ред – чеса се около 90 минути след това се напи. Пролежаното време трябваше да се навакса. А следващата неделя, в блок 7, намиращ се от другата страна на“Юндолска“, внезапно спря питейната вода. Дойдоха с булдозер да търсят тръбите. Не ги намериха…“
Румяна Тренчева

 
Разни

Мъж и жена живеели щастлив семеен живот

Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях.
Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин
мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала
прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала,
но често му правела забележки: „Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата“.
Но мъжът й винаги с ведър глас я успокоявал: „Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи“.
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът й все още спял и слязла в кухнята
да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент
я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и т.н. вътрешности и се качила
горе в спалнята, където мъжът й все още спял. Внимателно го отвила, събула му нощницата и изсипала
вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на
коледната вечеря.
В един момент от втория етаж се чул познатият „гръм“ от събуждането на мъжа й. Последвала кратка тишина
след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът й, цял пребледнял
и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала: „Какво
ти се е случило, скъпи?“. Той отговорил:
„Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето че
тази сутрин това се случи… Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно.“

 
Разни

Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. „Газова“ болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръцнала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
-Джинджър!
Жената си помислила „Колко хубаво го направи“ и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
-По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала „Да“. След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
-По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се и*сере отгоре ти.

 
Разни

ПАНГРАМИ

ПАНГРАМИ 
(изречения с цялата азбука)

„Я, пазачът Вальо уж бди, а скришом хапва кюфтенца зад щайгите.“

„Хълцайки много, въздесъщият позьор, Юрий жабока, фучеше.“

„Вкъщи не яж сьомга с фиде без ракийка и хапка люта чушчица!“

„Хълцащ змей плюе шофьор стигнал чуждия бивак.“

„Под южно дърво, цъфтящо в синьо, бягаше малко пухкаво зайче.“

„Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.

„Шугав льохман, държащ птицечовка без сейф и ютия.“

„The quick brown fox jumps over the lazy dog.“

 
Разни

Има три тайни, момичето ми, само три, които ще те направят щастлива

Има три тайни, момичето ми, само три, които ще те направят щастлива. От мен да ги помниш, за мен да се сещаш, когато ме няма вече до тебе.
Тайната на искането, благодарността и даването.
Научи се да искаш от себе си.
Само от себе си. Не искай от други нищо, дъще.
Нито любов, нито уважение, нито лоялност.
Този, който ще те обича – ще те обича сам. Този, който ще ти даде уважение, ще е този, който те познава до дъното на душата ти, а този, който ще ти бъде лоялен, ще е този, който държи на теб.
Бъди благодарна на всички тях, защото те са ти дали част от себе си, без да го поискаш от тях. Бъди благодарна и на онези, дето не успяха да те обичат истински, дето те предадоха и дето те лъжеха. Благодари им на сбогуване.
Давай любовта си без да я пестиш!
Без да я мериш и претегляш, без да я разменяш. Давай на всички искреност, давай надежда, давай усмивка. Колкото и да дадеш от това, дъще, няма да обеднееш – по-богата ще станеш. И по-чиста. Всичко се търгува днес, дъще.
Не се научиха хората, че даването е по-ценно от взимането…

 
Разни, Филми

Избрани култови фрази от български филми

Избрани култови фрази от български филми- Риба, ама цаца…- Цаца, ама риба!Кит (1970)- А какво е командировка?- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.С деца на море (1972)Имам да спя още 10 минути и идвам.С деца на море (1972)Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.С деца на море (1972)Турското ни кафе е виетнамско.Селянинът с колелото (1974)- Въх, уби мъ!Криворазбраната цивилизация (1975)

 
Разни

Как си, сине

Как си, сине?– Мамо, влюбих се.– Oooo … Как се казва? Може ли да готви? Как изглежда? От добро семейство ли е? Какво е завършила? С какво се занимава? Сериозно ли ходите?Защо не ми каза досега? Кога ще излизате? Да ти дам ли пари?– Тате, влюбих се.– В жена?– Да.– Хубаво…

 
Разни

Отива мъж при един психиатър

Отива мъж при един психиатър:
– Добър ден, докторе… хич не съм добре… мебелите ми говорят!
– Как така? Споделете моля?
– Ами снощи се прибирам малко по-рано от обичайното и си лягаме да спим с жената и по едно време гардероба се обажда: 
– Заспа ли вече?
А жена ми отговаря:
– Да, да… заспа…
– Еми, аз да си ходя тогава…
А аз му викам:
– Къде ще ходиш, бе?!? Аз още не съм те изплатил!

 
Разни

Мъж влиза в закусвалня и сяда на масата

Мъж влиза в закусвалня и сяда на масата. Идва келнерът и му носи менюто. Мъжът го отстранява:
-Не ми трябва това. Донесете ми една лъжица и една вилица!
Келнерът е леко изумен, но ги носи-желанието на клиента е закон. Мъжът подушва лъжицата, а след това я облизва, после прави същото и с вилицата. Казва:
-Така, за първо имате гъбена супа и супа от миди. За мен гъбена. За второ имате пилешко и кюфтета по киевски. За мен кюфтета.
Келнерът едва не припада, но изпълнява поръчката.
Този ритуал продължава цяла седмица. Накрая изнервеният келнер, преди да занесе лъжицата и вилицата на клиента, ги носи при готвачката Маша и и казва:
-Маша, моля те, пъхни за секунда тези два инструмента в онова си, свещено място!
Маша е се шашва, но келнерът я моли настойчиво и тя изпълнява молбата му. 
Сега, доволен, келнерът отива при мъжа и му дава приборите, като предчувства как ще издевателства над него.
Мъжът ги взема, изпълнява обичания ритуал и пита келнера:
-А Маша откога работи при вас?