Ученици

В помощ на учениците по химия. Най-новата химична формула:
H2O + OMG = Светена вода…

Вчера ме изгониха от часа по математика. Очевидно, правилният отговор на въпроса „Какво идва след 69?“ Не е „миене на устата“…

Учителката пита Гошо.
– Кажи Гошо,кой месец има 28 дена?
– Сичките, Госпожо,а некои имаа и повече

– Мишо, как свърши първия срок, бабиното?
– С пет шамара по-малко от миналата година, бабо!

Ученическа двойка в парка:
– Сега ще докосна недокоснатото по теб!
– Глей ми бръкни в укоту и т’къв щи шибна..

-Кире, колко е 5 плюс 5? – пита учителката.
– 11!
– Хайде сега, извади си ръцете от джобовете и преброй пак!

– Двойка по геометрия?! Марш в ъгъла!
– Къде е?

– Тате, дай 100 лева.
– За какво са ти?
– Ще ги разменя.
– За какво?
– За четири.
– Това по какъв курс?
– По математика.

Първи учебен ден.
Ученик държи химикал в ръцете си и пита седящия до него:
– Брат, откъде се сменяше за кирилица?

“Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор.”“Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.”“Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.”“… и тогава той взел ножа и се застрелял.”“Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.”“На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.”“Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.”“Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя”.“Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.”“Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!”“Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си.”“Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оженил.”“Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си…”“Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.”

Учителката :
– Гошко, в съчинението си написал, че харесваш едно момче от нашия клас и то даже те е целунало? Искам да знам истина ли е това?
И в този момент Гошко разбра, че да преписва от Мимето е лоша идея…

-Освен, че пише с грешки, синът ви пише и с псувни!
-Ами старае се детето, напряга се, греши, изнервя се и псува.

Родител:
-Как мина матурата?
Детето:
-Важното е да сме живи и здрави!

Резултатите от матурите след 12-и клас показват, че с всяка изминала година литературата все повече затруднява българските ученици.

Тя буди у тях единствено стрес и депресия, така че най-добре е тотално да я изхвърлим от учебната програма. Убеден съм, че това мое предложение ще бъде посрещнато с възторг от родителите на всички ученици.Четенето е архаизъм, модерните хора нямат нужда от подобни отживелици.

Днес, в навечерието на новата учебна година предлагам на всички ученици едно кратко ръководство, което обобщава най-важните моменти в българската литература.

Най-ранните текстове в българското писмено творчество са надписите под мадарския конник. Досега те не са разчетени, но повечето археолози смятат, че смисълът е нещо от сорта „кур за мадарския конник”. Авторът е неизвестен, което е доказателство, че е българин. И до ден днешен всички български писатели са супернеизвестни.

След този надпис в литературата ни не се появява нищо съществено чак до епохата на Възраждането.

От нея трябва да споменем Васил Друмев и драмата му „Иванко, убиецът на Асеня”. Тая пиеса се разправя за разни неща, но те не са важни. Най-важното което трябва да запомните е, че Асеня не е жена.

Други интересни творци от тази епоха са Иван Вазов и Христо Ботев. Учениците често ги бъркат, затова ще ви науча как лесно и бързо да ги разпознавате. Много е просто – Вазов е с мустаци, а Ботев – с брада.

Единият е умрял, а другият също е умрял, но по-късно (проверете в google кой от двамата е по-късно).

Ботев е автор на 20 стихотворения. Има и едно писмо до жена му, известна като „Мила ми Венето”. Важно е да не се бърка с „Вила ми минето”, което е еротична народна песен от алкохолния край.

Вазов пък е написал „Под игото”. „Игото” е нещо като робство, ама по-гадно. Днес пък живеем в епоха, която може да се нарече „под егото” на министър-председателя.

Иван Вазов е написал и разказа „Една българка”. За неква бабичка, която никой не искал да прекара през реката. Но тя изскубнала един кол и сама се прекарала.

Важен автор от началото на века е Алеко. Той е не само хижа на Витоша, но и писател. Написал е „Бай Ганьо”. Там за Бай Ганьо Американеца, Бай Ганьо Африканеца и Бай Ганьо Българина, сещате ли се?

После Алеко го застрелват погрешка. Трябвало е да убият друг човек, но убили него. Това показва, че още тогава българските наемни убийци са били тотални некадърници. По същото време творят и Славейковите – Петко и Пенчо. Те са в някаква родствена връзка – единият май е баща, а другият – син (проверете в google кой от двамата какъв е). Има и друга версия, че са трима братя – Петко Славейков, Пенчо Славейков и Площад Славейков. Има сведения, че единият от тях е бил куц.

В началото на 20-ти век е имало и много поети. Например Яворов, който всъщност се казва Крачолов. Според мен „Крачолов” е много по-яко и запомнящо се от „Яворов”, но некви хора решили да го прекръстят. Той не можал да понесе тоя безсмислен възродителен процес, и се самоубил.

В следващите десетилетия в литературата не се случва нищо особено. Повечето автори пишат за българското село, а какво да се занимаваме с некви селяни? Типичен пример е Елин Пелин, който в разказа си „На нивата” пише за некви умрели крави сивушки. Той е автор и на разказа „Андрешко” – за един селянин, който се опитва да прецака данъчната система. Такова поведение е недопустимо, особено по време на валутен борд и финансова криза, затова този разказ е вреден. Най-запомнящото нещо в тая творба е изречението „Андрешко яростно шибаше конете в блатото”.

Подобни по звучене са и творбите на един друг селянин – Йордан Йовков (често учениците го бъркат с гимнастика Йордан Йовчев или с Йордан Йончев-Гъмзата, ама така е, децата са претрупани с излишна информация, горкичките, за какво им е тоя Йовков!)

Йордан Йовков е написал разказа „По жицата”. Нормално е – по негово време не имало уай-фай, целият интернет е минавал по жици, бахти и изостаналата държава. Обаче заглавието е подвеждащо – в разказа за съжаление не се говори нищо за информационните технологии, ами се разправя за някаква бяла лястовица. Някакъв селянин имал болна дъщеря и вместо да я пусне по клиничната пътека от здравната каса, той хуква да търси бяла лястовица, моля ви се. Какви са тия простотии!

Друг автор, който странно защо се изучава в училище, е Димитър Талев. Той е написал „Железният светилник” (проверете в google какво означава „светилник”, май е некъв вид лампа).

После са го пратили в лагер. И много правилно. Мястото на всички писатели е в концлагерите, тунеядци мръсни.

Най-дебелият български роман се казва „Тютюн”. По принцип дебелите романи са голямо зло – те стряскат дори само с вида си, камо ли да седнеш да ги четеш. Единственото им предимство е, че с тях можеш да си подпреш вратата, особено ако са с твърди корици. Та в „Тютюн” става дума за „Булгартабак” преди приватизацията. Ама няма смисъл да я четете – вътре не се казва нито кой е купил компанията, нито защо е толкова евтина. Само драми и въздишки.

Днес в България има около 2000 професионални писатели (колко са професионални е отделен въпрос), а заедно с пишещите в блогове и интернет-форуми броят им достига около 2 милиона. Така че може да се каже, че сме една от най-пишещите нации в света.

Но това не е повод за гордост. От писане файда няма. Вместо да копат или да строят магистрали и партии, те седнали да дращят, моля ви се. Това е безперспективно и неморално.

Общо-взето това е всичко, което трябва да знаете за българската литература, за да минавате за средноинтелигентни.

Повече не ви трябва. 

Ученик от 12 клас се явява на матура. Минути преди началото от комисията питат:
– Има ли някакви въпроси или неясноти преди да започнем?
– Да – по какво е матурата?