В училище:
– Госпожо, аз Ви нарисувах!
– Браво, Гоше, браво!
А сега ми нарисувай и дрехите!
Ученици
То хем тъжната, хем смешната действителност! Анна-Мария-Никол се прибра вкъщи възмутена и от вратата се втурна в хола, където знаеше, че родителите й гледат телевизия, докато вечерят с чинии на коленете. И тази вечер не правеше изключение.
– Начи, тоя тъпак Колев ми написа забележка и двойка днеска!
На родителското тяло му отне известно време да откопчи вниманието си от телевизора и да се превключи от риалитито на екрана към риалитито в хола. Погледна щерката, която кършеше ръце в средата на стаята, разлютена и зачервена и нещо им говореше. Малко по малко двамата възрастни взеха да вдяват и разбраха следното: „Учителят по български си позволил да направи забележка на дъщеря им, защото не пишела в час, а си цъкала по телефона. Предупредил я, че ще й го вземе и след като не му обърнала внимание, дръзнал да й го прибере до края на часа. Ама че простак! Тоя за какъв се мисли?! На всичкото отгоре й написал забележка в дневника (добре, че не си носи бележник детето), че нямала домашно! Еми как да има, като снощи се прибра от дискотека толкова късно, беше си взело детето билети за фолк концерт от няколко седмици. Ми свърши късно, детето едвам стана днеска за четвъртия час, защото е възпитано и отговорно и знае, че трябва да се ходи на училище. Кога да напише домашното?!
Преди концерта имаше час за прическа и маникюр. Ми няма да ходи като последната… Няма да ми се смеят на детето, я!“ Анна-Мария-Никол завърши с думите:
– Освен това ми написа двойка тоя дебил – реши да ме изпитва, защото миналата седмица не съм знаела и ми бил казал, че ще ме изпитва днес. Откъде да го чуя, като съм със слушалки в час. Да ме е предупредил – поне да знам хич да не му влизам в часа на тоя!
Тук вече щерката се задушаваше от възмущение, а родителите едва не се задавиха с кебапчетата. Майката се обърна към бащата и започна да нарежда извън себе си от бяс:
– Киро, утре отиваме в училище! Ако трябва, няма да ходиш на работа. Обади се там и кажи нещо, че си болен – все едно! Искам да говорим с директорката и да подадем оплакване, че тоя ни травмира детето. Здравето е по-важно от тъпото училище. Тоя няма да си избива комплексите върху детето ми. Български, та български! Знаем си го ние българския! Ще го направя на нищо! Какво си въобразява там, с мижавата си заплатка и тъпото си образование, ще ми тормози детето? Неговият предмет ли е най-важен?! Те пък всичките учители нещо много насериозно се взеха! Не могли да прокопсат в тоя живот и станали учители. Утре ще му се стъжни животът на тоя, казвам ти! Да не се казвам Ганка, ако не му разгоня даскалската фамилия!
Киро само кимна в знак на съгласие и отиде да се изхрачи през балкона, а Анна-Мария-Никол получи 50 лева за утеха, ей така – да си купи нещо и си легна с чувство за възстановена справедливост. „Всичко се връща на тоя свят, тъпако!“, помисли си със задоволство тя и написа в профила си във Фейсбук: „Кугату живота ти поднася лимони напръви си лимунада“.
-От три стихотворения
трябва да научим едно наизуст,аз избрах за таткото и за виното!
-Какво е то?!
-„Хубава си татковино“!
Бащата:
-Учителката ти разбра ли че аз ти пиша домашните?
-Не, само каза че съм станал още по-глупав.https://nishto.com/
Всяка раздяла боли, но най-тежко е когато насила те разделят с човека от който си смятал да препишеш на изпита.
Много скоро,когато учениците станат да ги изпитват,първо ще разказват една-две реклами и чак след това ypoците…
Първи клас.
Учителката казва:
– И така, дечица, изключете смартфоните, прекратете смс- ите, днес ще учим буквичката А.
Днес се чувствам като ученик! Мазнах една баница и кифла осморка с боза!
Приготвихме детето за училище!
Пресметнато в пари-все едно го оженихме…
В час на класния:
– Гошко, какво искаш да работиш когато пораснеш?
– Лятото- учител, а зимата- агроном, госпожо.
Преди родителската среща написах: „Мамо, не се поддавай на хибридната атака, която някои ще предприемат срещу мен.“
– Днес синът ми е болен и няма да идва на училище.
– Кой се обажда?
– Баща ми!
На вниманието на съвременните български ученици:
– Хан Соло не е прабългарски хан.
Върви си първокласник в първия учебен ден към училището и си повтаря – „Училище – мъчилище, училище – мъчилище“. На входа го посреща усмихнатата класна , то се сепва за секунда и продължава да си повтаря – „Страшилище – мъчилище, страшилище – мъчилище „.$