– Днес си взех котка.
– За какво ти е?
– Мъжът ми се страхува от мишки.
– Откъде пък мишки?
– Аз ги донесох.
– Отдавна исках да имам котка!
Да се върнеш е лош знак… Особено ако си омъжена и те е нямало три денонощия…
-Скъпиии, много ли те ядосах,защо мълчиш?!? -Търся изречение без участие на майка ти,но не намирам…
Аз никога не съм бил съгласен с жена ми и някой ден ще ѝ го кажа!
Вратата се отвори, Зорка влезе вир-вода мокра в стаята и каза на пребледнелия
си мъж:
„Не беше вързал добре камъка…“
Счупената чаша от жена е на щастие!Счупената чаша от мъжа е на…“Бacи и некадърника, малoyмника и що нe внимаваш бе шибаняк..
„Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода – понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори…. и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам – пак всичко се посреща с цупене.
Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза: „Мамо, с жена ми мислим да се изнесем“.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа“.
– Скъпа, много бързам да се прибера, мисля си само за теб! Представям си те в онези мрежести чорапи …
– Хляб КУПИ!
Прибира се жената цялата в сълзи:
– Знаеш ли!? Съседът в асансьора ме ущипа отзад и ми направи неприлично предложение!
Даже не си поех въздух да и обясня, че може само да се гордеем и двамата с нашите семейни ценности. Направо почнах да отвивам крака на табуретката, ‘щото Ванката си е доста корав.
Звъня отсреща. Отваря съседката и още от вратата:
– Столът ли се е счупил? Дай Иван ей-сегичка ще го оправи.
– Ами аз по друг въпрос, ама с него…насаме…
– Ние нямаме тайни един от друг!
– Ама имате! Не стола, а жена ми щял да оправя!
Тя изтръгва крака на стола от ръката ми и изчезва! Ей така! ФУ! Нямам време и да се чудя защо личната гвардия на цар Соломон била само от амазонки. От кухнята се разнася основния ритъм БУМ, БУМ, ТРЯС, а около него се вие вокалът ОЛЕЕ!, АМА ЗАЩО!?, ОХ!, НЯМА ВЕЧЕ! АЙ!, СТИГА!.
Връща ми съседката щафетата с ОНЗИ поглед, аз се прибирам и докладвам самодоволно, че Ванката няма вече да и досажда. А тя ококорва очи и разправя:
– Какъв Ванката, бе! Киро от 7-ия етаж!
Почвам пак да развивам крака на стола.
Всяка жена може да те нарече идиот, но само собствената го мисли честно.
Отидохме с жената на покупки.
Тя взе една рокля и влезе в пробната.
След малко излезе и каза:
– Много е тясна.
Аз само попитах:
– Кое, пробната или роклята?
След това нищо не помня!
Съпруг и съпруга се разхождат из града:
– Скъпи, ръцете ми измръзнаха!
– Да се приберем вкъщи и ще измиеш чиниите, с топла вода!
– ПРОСТАК!
Влиза мъж в един бар с голям пакет в ръката. Сяда и веднага подвиква:
– Дай една голяма водка!
Бързо му сервира бармана, а мъжът я изпива на екс и пак вика:
– Дай още една!!!
Пак я изпива така. И пак подвиква:
– Още една!!!
Бармана:
– Някакви проблеми ли?
Мъжът:
– Аха… излезнаха от тотото числата, които пускам от двадесет години, и се оказа, че жена ми не била пуснала фиша!!
– Ужас! Аз бих и отрязъл главата направо!
– Ти какви мислиш, че има в пакета!?
Всичко започва с „Искрено и лично“, минава през „Море от любов“ и завършва в „Съдебен спор“…
Жена казва на мъжа си:
– Иди да видиш какво тропа котката в кухнята.
– Ти храни ли я?
– Не.
– Ами, значи готви нещо…