Пияници

– Като се прибрах пиян вкъщи, децата не ме познаха!
– А като изтрезня?
– Като изтрезнях, разбрах,че не съм в моя апартамент…

Семеен скандал. Жената:
– Виж се, колко си пропаднал, само пиеш и пиеш – изобщо не мога да продължавам да живея с теб – още утре отивам и подавам молба за развод!
– Добре де, върви, подай молба… А после, като излезеш на площада, хората ще викат – виждате ли я тая, и Киро пияницата даже я остави…

Промъквам се много тихо в ранни зори и лягам под завивките.
Съскащ глас:
– Ти си пиян!
– Е как разбра бе!
– Ти живееш в съседния апартамент!

Спрях алкохола!Седнах да го отпразнувам с половинка…
ракия!

– Казват, че ходенето бос е много полезно за здравето. 
– Прав си, приятелю. Когато се събудя сутрин с обувките, винаги имам главоболие.

– Пак си пил, нали щеше да ставаш въздържател!!
– Дадох решителен отпор на алкохола.
– А тази пачка кенчета, която носиш?
– Това са пленници.Трябва да ги разпитам къде е щаба им.

– Марче, сипи една ракия!
– Иване, 8:00 часа е?!
– Добре ма, тури малко мюсли вътре!

Ако спра да пия, откъде моите приятели ще разберат в 2:00 през нощта, че ги обичам, ценя и уважавам?!

Седя пред монитора и го гледам!Изведнъж в мен се появи усещането, че някъде пият без мен!Продължавам да гледам, но вече яростно!

Двама пияни се прибират през нощта.
– Как мислиш – пита единият, – на Луната дали има хора?
– Разбира се! Не виждаш ли, че свети!!!

Поканиха ме на кафе…
сипаха ми водка.!Веднага разбрах – тези хора ме ценят и обичат.

Мъртво пиян пада и заспива на улицата… Минава един полицай и го сритва:
– Какво правиш бе?
– Не виждаш ли, паркирал съм…
– Е, ти не си кола, бе.
– Дреме ми, и ти не си паяк…

-Всеки ден се прибираш пиян!
Ами аз?
Ами детето?
-Жено,бъди разумна!Не можем да пием всички..

– Господине, Вие страдате от алкохолизъм!!!
– Да бе страдам……ако, знаеш колко ми е гот!

Прибира се един мъж кьоркьотюк пиян и вика на жена си:
– Ай лягай ма, лягай да се гласим.
– Ади бегай ми от главата бре,глей колко деца станаха,на тебе ти е лесно,не си изпитал родилни мъки да видиш…
– Коой маа,аз ли,ей сеа ще видиш.Отива нашенкия в родилното посред нощ и крещи:
– Ииискам да изпитам родилни мъки! Аман заман,с хиляди кандърми,старшата го приела.На другия ден минава доктора на визитация ии гледааа..сред всичките жени,един мъж крещи,реве та се къса.
– Коо става тука бе,къв е тоя?
– Амии дпкторе тоз снощи крещеше че искал да изпита родилни мъки,ииии като се запъна кат костилка на гъз,старшата го прие.
– Ее и,какво направихте че се дере така?
– Амии старшата му даде едно шише рициново масло и му заши задника

– Брадчед, ако познаеш у коя ръка държа ракията, ще я изпием заедно.
– У лявата…
– Мисли, Брадчеде, мисли! Концентрирай се…

– Брат, снощи много се напи! – Е…, не бях толкова пиян! 
– Брат, викна си такси и си тръгна, а бяхме във Вас…!?

Пиян като кирка звъни на входната врата. Отваря жена му, с каменно изражение на лицето. Онзи влиза, внимателно затваря врата, обръща се с гръб към нея и вежливо:
– Аз съм за третия етаж!

Пияница в бара :-Келнер дай 10 питиета и…излей 1-то и последното -Но защо ? -Първото ме започва , а последното ме довършва

Влиза един мъж в ресторант и казва на сервитьора:
– Искам едно цяло печено пиле с пържени картофки, но изрично подчертавам, че искам пилето да е от Хасково.
Сервитьорът го изгледал тъпо, отишъл при готвача и му предал поръчката. Готвачът се изсмял, взел първото попаднало му пиле и го изпекъл. Носи сервитьорът поръчката, клиентът запретва ръкави, насочва средния си пръст и нежно бърка в дупето на пилето. После облизва пръста и доста разочаровано казва на сервитьора:
– Много се извинявам, но аз изрично подчертах, че искам пилето да е от Хасково. Това пиле тук е от Добрич. Няма да го ям, сменете го веднага!
Сервитьорът се втрещил. Занесъл пилето в кухнята и разказал всичко. Намерили етикета в кошчето – о, небеса, пилето наистина било от Добрич. Готвачът обаче решил, че е случайно и отново взел произволно друго пиле, за да го приготви. След половин час сервитьорът носи повторно поръчката, а клиентът повтаря ритуала – запретва ръкави и със средния пръст нежно бърка в дупето на пилето, а след това го облизва.
– Вие подигравате ли ми се? – извикал разгневен гладният човек – Сега пък ми носите пиле от Пазарджик. Как не ви е срам! Донесете ми веднага пиле от Хасково или ще извикам управителя.
Сервитьорът изтичал супер притеснен в кухнята. В този момент клиент от съседната маса се доближава до ядосания мъж и му казва:
– Виж са, пич, ти си е*ати експертът! Гле’ам те тука, шашна ‘сички! Аз съм мноо пиян. Пия от три дни, не моа се запра. Жена ми ше ме смачка, обаче аз не мога да се прибера. Изобщо не знам откъде съм. Моля ти се, бръкни ми, да ми кажеш откъде съм бе, пич…

Много пиян ce прибирa вкъщи, тропа нa врaтaтa, жeнa мy мy отвaря, a той й вика:
– К’во мa глeдaш, мa?! Влизaй!!!

– Ето, хапни едно доматче за мама.
Дъвчене и мълчание…
– Хайде и една краставичка за татко.
Дъвчене и мълчание…
– А ето и едно саламче за дядо.
– Стига де, тате! Вече съм на тридесет години!
– А бе знам, че си на тридесет, ама крайно време е да се научиш да мезиш като пиеш!

Японците изобретили хладилна камера, способна да замразява до -1000 градуса. Поставили условие – който издържи най-дълго, ще му дадат остров Хокайдо. Явили се французин, англичанин и нашият пияница Генко. Французинът поискал жена и каса вино. Но едвам дочакал -200 и изскочил навън. На англичанина му трябвали жена и каса с уиски, но при -300 не издържал и бързо се изнесъл. Последен бил пияният Генко, който поискал един бидон домашна сливовица и кума за компания. Всички зачакали с нетърпение и ето че след час вече термометърът показвал -1000, а от двамата кумове нито следа. Опасявайки се, че вече са станали на шушулки, един от японците отворил вратата и какво да види:седят си двамата и си пийват ракийка. Изведнъж кумът станал и ударил един по главата на надзъртащия японец.
– Добре направих,а, Генко? – казал той.
– Много правилно, куме. Тук и без това е студено, а той вратата ще ми отваря.

– Марче, сипи една ракия!
– Ква ракия бе, 8 часа сутринта е?
– Е че то да не е антибиотик да се пие по часове?

– Поканих те да пийнем по едно за мое здраве, а ти обръщаш вече шеста чаша!
– Ами извинявай, ама хич не ми изглеждаш добре…