Пияници

Иван пияницата се върнал у дома пиян за пореден път . Жена му го посрещнала със заплахи, удари и ругатни :
– Ако се върнеш пак пиян ще спиш на вън!
На другия ден отишъл в кръчмата и си поръчал минерална вода . Аверите му го питали :
– Защо пиеш вода бе да не си се повредил?
Разказал им той за заплахата на жена си и те му дали съвет :
– Като ти отвори хвърляш си дрехите вътре, на нея ще и стане жал и ще пусне да спиш вкъщи.
Послушал ги той и се напил.
На другия ден влиза бесен в кръчмата и започва да псува.
– Какво бе не стана ли номера – го питали приятелите му?
– Стана ма като се отвори врата, аз хвърлих дрехите, вратата се затвори и се чу глас „следваща спирка метростанция Люлин“!

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

Пиян като кирка мъж се прибира призори,и звъни на входната врата. Отваря жена му… с каменно изражение на лицето. Онзи влиза, внимателно затваря врата, обръща се с гръб към нея и вежливо:
– Аз съм за третия етаж!

Мой приятел,махмурлия, тръгнал да изхвърля кофата с боклука на третата си жена, и се прибрал с празна кофа…
в дома на втората.

Пиян се вози в автобуса до една стара жена.
– Знаете ли, че както сте така,отивате направо в ада? – казала бабката.
Пияният станал и се провикнал към шофьора:
– Спрете да сляза! Объркал съм автобуса!

Двама пият на бара и си говорят:
– Ти от къде си?
– От Бургас.
– И аз съм от Бургас, давай да пием за това!
– Давай!
Пийнали.
– А в кое училище си учил?
– В трета гимназия.
– И аз в трета, давай да пием!
– Давай!
– А къде си живял?
– До морската градина.
– И аз, давай и за това!
Пийнали.
През това време барманите се сменят. Новият пита:
– Е как, всичко ли е наред?
– Да, само дето близнаците пак се напиха.

Съдията:
– Вие ли откраднахте преди една седмица буре с ракия?
– Да.
– Полицията е намерила у вас празно буре. Къде е ракията?
– Изпих я.
– Не можете да ме убедите, че за една седмица сте изпили цяло буре с ракия!
– Изпих половината.
– А другата половина къде е?
– Продадох я.
– Парите къде са?
– Изпих ги..

Странно…
Колкото повече концентрат пия…
толкова по-трудно се концентрирам.

Зима е. В един сибирски град отново няма алкохол. Вече е трудно да намериш и одеколон. Никанор Никанорович влиза в ГУМ и се насочва към парфюмерийния щанд.
– Имате ли одеколони? – пита той.
Продавачът го преценява с поглед и пита:
– Какъв одеколон търсите?
Никанор духва към продавача. Онзи се замисля за секунда и казва:
– Не, такъв нямаме!
– А какъв имате?
Сега продавачът духва към Никанор.
– Ееех – простенва Никанор – този не ми е по джоба.

Тръгнах да купувам ракия с колелото.За да не се счупи ако падна, я изпих в магазина.И добре направих… щото паднах осем пъти…

Някакъв решил, че му е дотегнал вече животът и решил да си метне въжето и да се обеси.
Вързал си клупа, качил се на един стол да закачи въжето към тавана на апартамента и видял отгоре на гардероба бутилка ракия и кутия цигари.
Решил, че нищо не губи да ги оползотвори – взел ракията и цагарите, сипал си ракия, запалил цигара… Изпил няколко чашки ракия, изпушил няколко цигари па си казал – „За какво да се беся, те нещата взеха да се оправят!“

Действителен случай:
– По средата на вечерта един от купонджийте обявява, че се е напил и става да си ходи. Около половин час след това домакинът отива за нещо до кухнята и го вижда да стои в коридора пред банята, вперил взор в светлинката на лампичката на бойлера.
– „Ти нали си тръгна, бе?“
– „Ей ся, да дойде асансьора“…

Идва едно съседско момченце при мен и ми вика:
– Можеш ли да ми помогнеш?
– Какво има? – казвам аз.
– Мама и тати много се карат!
– Защо? – питам.
– Защото тати слуша само Миле Китич, а мама не може да му смогне на салатата.

Като се прибера в къщи кръкнал, всичко е наопаки.
Кучето ме целува,
жената лае…

Ако пияните хора винаги казват истината, защо тогава винаги казват, че не са пияни…?

Късно вечерта. пиян човек се приближава към седящ на трамвайната спирка. Олюлявайки се го пита:
– Извиняваай, мога ли да те попитам нещо?
– Може?
– Трамвай номер 1 мина ли?
– Мина.
– А трамвай номер 2 мина ли?
– Мина.
– А трамвай номер 10 мина ли?
– Мина, мина и той.
– А 15 мина ли?
– МИНА!
– А 17?
– МИНА БЕ, МИНА. Мина и 19 и 20 и 21 и 22. Всички минаха!
– Всички минаха така ли?
– Да!
Пияният поглежда към тъмния отсрещен тротоар и се провиква:
– Киреее, пресичай!

– Защо си изпил цялата бутилка с ракия?!!
– Защото изгубих капачката…

Двама пияници в кръчмата:
– Как е? Ожени ли се вече?
– Не. Колко години идвам в тази кръчма и още не съм срещнал подходящата жена.

Полицай спира видимо пиян водач:
– Господине, защо минахте на червено?
– А бе аз започнах на бяло, ама взе да ме наболва главата…

– Жена ми ми даде лекарство което убива желанието за пиенье.
– И какво стана?
– Па снощи пих без желание.