Перничанин разказва на приятели:
– Не ги харесвам англичаните! Шантав народ! Бях в София, на хотел, а до мен имаше един англичанин – няма такива хора! Непрекъснато пърдене, покашляне, не спира да се мие.
– А сигурен ли си, че е бил англичанин?
– Че как! На вратата му даже имаше табелка с име и фамилия: „Уотър Клозет.“
Разговор между перничани:
– Може ли да ми помогнеш за малко?
– Да, кой че биеме!?
След като перничани спретнаха виртуален бой, трима са с размазани профили!
-Тате защо в Перник няма магазин Лидъл? -Има даже два… Само, че му викат новио магазин.
В Перник – животът е това което ти се случва докато чакаш да дойде водата за да пуснеш пералнята.
В Перник всички си пиеха тихо и кротко. Боят започна след думите: „Семантиката в етюдността на прозата на Милен Русков не е еднозначна“…
Спрете да се къпете!!!! Бъдете солидарни с Перничани!
Един перничанин спечелил пари от Еврофутбол. Не толкова, че да си оправи живота но все пак достатъчно за едно яко напиване. Напил се в Перник, от там в Люлин, после в София, Враца, Плевен и т .н. Свършили парите и по едно време се събужда насред някакъв кър. В далечината село. Тръгнал към селото както си бил още махмурлия. Насреща му траурна церемония – погребение. Загледал се нашия и що да види този дето носи кръста му се сторил познат! Разтъркал очите и се сетил кой е.
– Ооо, Иванов! Ти ли си? Помниш ли ме? Служехме заедно на границата!
– Помня те.
– Ми, айде да пием по бира! Не сме се виждали над 20 години! Много се радвам да те видя!
– А бе пич, ти кьорав ли си? Малоумен ли си!? Не виждаш ли? Погребвам жена си.
– Я! Ама ти си се оженил ли? Честито!
Перничанин за новата мис-ка:
– Таа ако беше гоуф, нимой мина преглед!
Перничанин се обажда по обява за кола:
– Ауоо!?
– Да, кажете?
– Бе тука видОх на едно мЕсто, че даваш една сто-дваасе и четворка?
– Мерцедеса?!?
– Да, он!
– Видял сте го в автомобилният сайт предполагам!?
– Е, нема значение къде съм го видЕл, тебе ‘шо ти дреме?
– Ами, понеже само там е обявена…
– ‘Сичко знам я! Кажи с’а за коуата, шо й е?
– Ами написал съм в описанието: – поддръжката и цялото общо състояние на автомобила, както и консумативите за смяна…
– А нешо пари?
– Цената също е посочена!
– Е, на мене не ми излАза!
– 2000 лв е цената.
– Шшшш, ти за цирко си ги написАл тия две иляди уева, бе! Кажи с’а като ‘ората? Не се еб@вам!
– Амиии такава е… какво да ви кажа?! Всичко е изрядно и подменено! Частите все пак не са без пари.
– Е, да, бе, разбирам те… давам ти илядо! ТВРЪДО! Кръшиме рАце, фащаш свЕта и си еб@ваш макята сос здраве!
– Не ви разбрах?!?
– А да доем и да разбереш по ли е далавера, а???
– Извинявам се, но…
– Илядо бе, илядо! 500 уева ти вадим на джЕб, а другите живи и здрави, живото ке си покаже кога да ги опраЙме!
– Обаждането ви е несериозно!
– Е, ‘убаво! Помисли си, оти усешчам, че сакаш да ми я подАриш…
Проблемът с язовира на Перник е, защото перничани са убави хора , ама много вода пият…сутрин!
Жени от Перник да не ми пишат ! До края на водния режим!
Момче от провинцията пристигнало в София, отишло в едно заведение и седнало на бара. На края на вечерта казало на барманката:- Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема ‘а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала:
– „Защо пък не – стабиуен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията – никой нема да разбере.“
И се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
– А бе, така и не разбрах, ти от дека си?
– От Пернишко.
– А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
– Епа, от Дивотино.
– Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! – зарадвала се барманката.
– Епа, ка нема’а го познавам – нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.
По време на традиционното надбягване с бикове в Памплона,трима приятели от Перник успели да върнат биковете обратно в обора!