В един зоомагазин влязъл възмутен клиент:
– Вчера купих от Вас говорещ папагал Ара. Обаче,той – дума не обелва!
Продавачът го успокоил:
– Господине,на животинката й трябва време да се приспособи към новото си жилище. Сложете й едно огледало в клетката! Като гледа собствения си образ – тя ще се успокои!
На следващия ден,клиентът довтасал отново:
– Сложих огледало,но папагалът все така мълчи като риба!
Служителят на зоомагазина предположил:
– Вероятно се чувства подтиснат. Сложете в клетката едни вятърни камбанки. Шумът е приятен и ще му помогне да се отпусне!
На третия ден,онзи цъфнал пак:
– А,бе тая ара да не е глухоняма? Не обръща никакво внимание на камбанките!
Консултантът го посъветвал:
– Сигурно му липсва движение! Сложете в клетката една мъничка люлка. Птицата ще се раздвижи и ще й дойде настроение да каже нещо!
На четвъртия ден,нашият герой се появил с широка усмивка на лицето:
– Слава Богу! Пустият му папагал! Най-сетне проговори!
Продавачът кимнал доволно:
– Нали Ви казах? Огледалото,камбанките и люлката явно са свършили работа!
Собственикът на птицата направил особена гримаса:
– Ами…не точно…
Служителят въздъхнал:
– Както и да е… А какви бяха първите му думи?
Клиентът се изчервил и се огледал внимателно наоколо. А после прошепнал:
– То,не е много за разправяне…Ама понеже тук сме само двамата – ще го споделя с Вас. Първите думи на папагала бяха:
“ Ти,кога ще ме нахраниш,бе,да ти е*а майката проста?“
