Деца

С жена ми решихме че не искаме деца..мислим да им го кажем след вечеря

Бебетата имат баси травмиращио живот баце!
Представи си заспиваш си у вазе и са будиш на центъро!

Пеленачетата имат б@си и травмиращио живот!
Представете си, заспиваш си у вазе и се будиш на центъро…

– Сине, съседите ми казаха, че са те чули да псуваш…
– Еб*ват се бе, тате! ДаеВа тяхната леля…

Понякога децата издават ужасяващи звуци! Например – искат пари…

Жена ми и аз решихме, че не искаме да имаме деца.
…довечера ще им го кажем.

Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
– Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
– Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
– Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!

Имаш ли снимка на твоите близначета?
– Да, ето.
– Но тук е само едното.
– Е, то другото е същото.

Едно момче попитало баща си:
– Тате какво е политика.
Бащата му отвърнал:
– Виж сега тате, аз нося парите в къщи, значи аз съм правителството.
Майка ти казва какво да правим с парите, значи тя е ръководството.
Прислужницата изпълнява задачите на майка ти, значи тя е работническата
класа. Ти си този, за който отиват парите, значи ти си народът, а
малкото ти братче е бъдещето.
Една нощ момчето се събужда и вижда, че братчето му си е напълнило
памперса и отива в спалнята на родителите си да събуди майка си да го
преобуе, но вижда, че баща му го няма. Тогава отива в стаята на
прислужничката и вижда баща си да спи до нея.
На сутринта той казва на баща си:
– Тате, разбрах какво е политика! Докато правителството се еб@ва с
работническата класа, ръководството спи, на народа никой не му обръща
внимание, а бъдещето е оср@но отвсякъде…

– Що си толкова омърлушен?
– Одеве питах баща ми кое е най-глупавото нещо, което е правил…
– И?
– Само ме погледна без да каже нищо..

– Мамо, защо сте ме кръстили Денис?
– На дядо ти Димитър, мойто момче
– Слава богу, че не сте ме кръстили на дядо ми Петър!

Пепи, защо те би баща ти?
– Ами накара ме да изхвърля боклука, ама аз го оставих на стълбището и звъннах на 112 за съмнителен пакет.

Децата на задните седалки правят бели.
Белите на задните седалки правят деца.

– Мамо, ела бързо! Тате падна от стълбата. – Каза ли нещо? – Престани да клатиш стълбата, копе*енце гадно!

НЕ СИ ИМАЛ ИСТИНСКО ДЕТСТВО, АКО НЕ СИ ОБИКАЛЯЛ МАСАТА, ЗА ДА НЕ ТЕ СТИГНЕ МАЙКА ТИ С ТОЧИЛКАТА…