Черен хумор

Севернокорейският вожд Ким Чен Ир, бил погребан с почести и военен оркестър. По-късно размислили и изровили оркестъра.

Да преговорим: най голямата загуба е загубата на пулс, всичко друго се преживява.

Днес ходих да дарявам кръв. Никога повече няма да го правя! Засипаха ме с въпроси: „На кого е тази кръв?“, „От къде я взе?“, „Защо е в торбички?“ Амаааа!

– Никога не съм си представял,че децата ни ще стигнат
толкова далеч!
– Хахаха, да,тоя катапулт е страхотен! Донеси кучето!

Храната не била вкусна, дрехите не гладя като хората, как ми дотежа… докато го закарам до реката…

– Мамо! Виж – гълъб! Имаш ли хляб?
– Нямам. Яж го така!..

Животът бил като пиано: Бели клавиши, черни клавиши, после капак…

На моето погребение искам, точно преди да положат ковчега, да вземат букета отгоре и да го хвърлят в тълпата. Който го хване е следващия.

-Искам да заема мястото на съпруга ти!
-Нямам нищо против,разбери се с… гробарят!?

“ Петима Петко не чакат“ – казали медицинските сестри и започнали операцията без хирурга…

Как се берат домати около АЕЦ Чернобил?
-С пушка.

Семейна двойка от Сибир решила да отпразнува двайстата си годишнина от сватбата в Калифорния. Мъжът заминал един ден по-рано, за да уреди настаняването в хотела. Когато се качил в стаята видял, че има компютър и решил да прати мейл на жена си. Но объркал адреса и мейлът бил изпратен на една вдовица на свещеник, която тъкмо се връщала от погребението на съпруга си. Ето какво прочела:
За: Моята обична съпруга
Относно: Току-що пристигнах
Съобщение: Знам, че си очудена, че ти пиша. Тук има компютри и ни позволяват да пращаме мейли на любимите си хора. Току-що се настаних. Всичко е подготвено за утрешното ти пристигане. Чакам с нетърпение да се видим. Надявам се пътуването ти да е безпроблемно като моето.
P.S. Тук долу е наистина горещо!

Копах яма в гората и намерих сандък със злато.И тъкмо да се затичам да се похваля на жената,се сетих защо копая яма в гората!

Докторе, а след време ще мога ли да ям сладко?
– Абе какво сладко бе?
– Е за в бъдеще питам.
– Абе за какво бъдеще говориш

Жена на балзакова възраст се гласи пред огледалото. Казва на петгодишния си син:
– Сине, тази вечер при мен ще дойде чичо Лъчо, затова ще отидеш при баба и дядо.
– Не искам при баба и дядо.
– Няма страшно де, ще поседиш с баба и дядо.
– Не!
– Стига си се глезил! Какво толкова? Ще пренощуваш, а утре ще те взема.
– Утре? Пак цялата нощ на гробището да вися?!