Черен хумор

– Това бившият ли е?
– Амиии,да!
– А в другия чувал какво има?

За рождения си ден най-малката ни дъщеря пожела парти в стил „Пепеляшка“. Така и направихме – заведохме близначките на ресторант, а нея я оставихме да чисти вкъщи…

– Не си отивай! – увещаваше го тя, чупейки отчаяно пръсти.
Но, той все пак си отиде. Макар и със счупени пръсти.

Вечер, в един бар седят пожарникар, полицай и санитар от моргата… и си разправят интересни истории от работата им.

Полицаят започнал пръв:

-Значи неодавна участвах в една голяма операция по задържането на много опасни бандити. Хем ги хванахме, хем ги бихме, хем след това ме наградиха. Дадоха ми орден.

Пожарникарят:

-Аз пък участвах в гасенето на един голям пожар в един апартамент… Имаше една блондинка… с прозрачна нощница… Спасих я… и после тя ми се отблагодари подобаващо… Този случай няма да го забравя цял живот…

-Нас пък – започнал санитарят от моргата – ни извикаха в един хотел… да приберем един труп… Качваме се ние на етажа… влизаме в апартамента… и гледаме на леглото лежи труп на мъж… завит презглава с чаршаф. Махнахме чаршафа и какво да видим – оная му работа в ерекция. Викаме си:

„Не можем да го носим така през целия хотел… Ще стане голяма излагация…“

Затова взехме една лопата и прас – отсякахме му оная работа… за да не стърчи де…

-И какво му е толкова якото на тоя случай? – попитали пожарникарят и полицаят.

-Ами как какво… Оказа се, че сме сбъркали етажа…. а и тоя не беше умрял… а заспал.

Малката ми дъщеричка дотича много развълнувана при мен и ме попита:
– Тати! Тати! Познай на колко годинки ще стана през юни?
Аз ѝ отговорих:
– Не знам, принцесо. Ти ми кажи.
Тя се усмихна до уши, вдигна си ръчичката и ми показа четири пръстчета.
Вече три часа полицията е тук, а тя все още не казва, къде ги е намерила…

Вчера намерих СИМ картата на мой приятел който почина преди 2 месеца и написах на бившата му:
– Познай кой се върна слънчице?

Двама убийци чакат жертвата си пред дома му…
Човекът обаче закъснява.
— Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо!?

Искам да умра като дядо, спокойно в съня си. Не като тези около него,с широко ококорени очи и озъбени.
Беше таксиметров шофьор.

След година с усмивка ще си спомняме голямата паника около коронавируса…Е, не всички,разбира се…

Дядо ми доживя до 104г. – пушеше Ротманс, пиеше Бушмилс, ядеше черен хайвер…
Наложи се да го удушим, много скъпо ни излизаше.

Ако дърво падне върху бившата Ви в гората и никой не чуе,все пак се отървете от моторната резачка…За всеки случай…

Животът е кратък… потърпете още малко…

Севернокорейският вожд Ким Чен Ир, бил погребан с почести и военен оркестър. По-късно размислили и изровили оркестъра.

Да преговорим: най голямата загуба е загубата на пулс, всичко друго се преживява.

Днес ходих да дарявам кръв. Никога повече няма да го правя! Засипаха ме с въпроси: „На кого е тази кръв?“, „От къде я взе?“, „Защо е в торбички?“ Амаааа!