Черен хумор

– Петре, мислиш ли, че ще има кортове на небето?
– Не знам Мишо, но там всичко е съвършено, как няма да има?
– Хайде да се уговорим, който умре първи ще разкаже на другия.
– Съгласен.
След няколко години Петър умира и на другия ден Мишо чува задгробния му глас:
– Мише, Мишееее, Петър съм.
– Бах мааму Петре, какво искаш?
– Имам да ти кажа две новини, едната е лоша, а другата е добра.
– Кажи ми добрата първо.
– Тук има комплекс от 50 корта с климатици, бира и мезета УНИКАЛНИ.
– Леле майко и лошата?
– Утре в 10 играеш.

Той обича всички хора, независимо от цвета на кожата и религията. Оптимистите ще кажат, че това е Бог, за песимистите като мен, това е крокодил.

Внимавайте в картинката – от твърде много рождени дни се умира.

За рождения си ден най-малката ни дъщеря пожела парти в стил „Пепеляшка“. Така и направихме – заведохме близначките на ресторант, а нея я оставихме да чисти вкъщи…

Питам приятел:
– Детето ти напикава ли се още в леглото?
– Откакто го завиваме с електрическото одеало, вече не.

– Познай в коя ръка е?
– В тази.
– Мамка му! Как позна?
Едноръкият Джо не беше много добър в изненадите.

Из съчинение на третокласник на тема „Как прекарах уикенда“:
„Всеки петък мама и татко ме вземат от училище, оставят ме при баба и дядо за уикенда и в неделя ме прибират. А аз така мразя гробищата…“

-Как се прави мексиканска вълна в Сомалия?-Хеликоптер обикаля с филия хляб…

Запален гъбар, четири пъти вдовец търси жена с цел брак.

– Това бившият ли е?
– Амиии,да!
– А в другия чувал какво има?

За рождения си ден най-малката ни дъщеря пожела парти в стил „Пепеляшка“. Така и направихме – заведохме близначките на ресторант, а нея я оставихме да чисти вкъщи…

– Не си отивай! – увещаваше го тя, чупейки отчаяно пръсти.
Но, той все пак си отиде. Макар и със счупени пръсти.

Вечер, в един бар седят пожарникар, полицай и санитар от моргата… и си разправят интересни истории от работата им.

Полицаят започнал пръв:

-Значи неодавна участвах в една голяма операция по задържането на много опасни бандити. Хем ги хванахме, хем ги бихме, хем след това ме наградиха. Дадоха ми орден.

Пожарникарят:

-Аз пък участвах в гасенето на един голям пожар в един апартамент… Имаше една блондинка… с прозрачна нощница… Спасих я… и после тя ми се отблагодари подобаващо… Този случай няма да го забравя цял живот…

-Нас пък – започнал санитарят от моргата – ни извикаха в един хотел… да приберем един труп… Качваме се ние на етажа… влизаме в апартамента… и гледаме на леглото лежи труп на мъж… завит презглава с чаршаф. Махнахме чаршафа и какво да видим – оная му работа в ерекция. Викаме си:

„Не можем да го носим така през целия хотел… Ще стане голяма излагация…“

Затова взехме една лопата и прас – отсякахме му оная работа… за да не стърчи де…

-И какво му е толкова якото на тоя случай? – попитали пожарникарят и полицаят.

-Ами как какво… Оказа се, че сме сбъркали етажа…. а и тоя не беше умрял… а заспал.

Малката ми дъщеричка дотича много развълнувана при мен и ме попита:
– Тати! Тати! Познай на колко годинки ще стана през юни?
Аз ѝ отговорих:
– Не знам, принцесо. Ти ми кажи.
Тя се усмихна до уши, вдигна си ръчичката и ми показа четири пръстчета.
Вече три часа полицията е тук, а тя все още не казва, къде ги е намерила…

Вчера намерих СИМ картата на мой приятел който почина преди 2 месеца и написах на бившата му:
– Познай кой се върна слънчице?