„Седя си аз в гумаджийницата, докато ми вулканизират една гума и по едно време пристигна едно „инфинити“ с доста мека гума и от него излезе супер лъскава мацка. Така и така, гумата да се напомпа.
Момчетата както си трябва, свалиха гумата, и в хода на работата един от тях небрежно попита:
„С какво да ви напомпаме гумата? – сякаш има варианти.
И тука вече се почна…
Мацката:
– А какво има?
И в този момент у гумаджията все едно се събуди демон:
– Ми имаме въздух с различни аромати: праскови, ягоди…
Всички гумаджии започнаха да хихикат, всеки зает с неговата си работа, но слухтейки към диалога на двамата.
– А колко струва?
Монтьорът:
– 200 лева. Всичките гуми.
Всички присъстващи вече едвам се сдържаха да не се разхилят на глас.
Мацката:
– Ми, добре. Искам ягоди тогава.
Гумаджиите умират от хилеж, всеки се опитваше да се сдържи, но не се получи.
Гумите бяха напомпани с „ягодов аромат“.
Мадамата без сянка на усмивка отброи двеста лева и потегли.
Всички плачат от смях.
След време пак съм очевидец: така се случи, че след няколко дни бях пак на монтаж в същата гумаджийница.
Пристигна същото „инфинити“, от него излезе един едър и солиден мъж и попита:
– Преди два дни тук сте правили гума на тая кола, нали?
Момчетата им се дръпнаха физиономиите.
– Кой точно прави гумата, на тази кола преди два дни?
Сега всички ще ни накажат, но няма как.
Излезе собственика и скромно, тъй, виновно каза:
– Ми, да… Моите момчета я правиха…
Мъжът:
– Такааа. Тука ли напомпахте на жена ми гумата с ягодов аромат?
Собственикът:
– Мии… Даа… Нниеее…
– Ето ти петстотин лева.
Собственикът:
– А…?
Мъжът:
— Три дни не съм спал от смях, на всички приятели разказах, всички паднаха да се хилят!
Гумаджиите отново в смях до сълзи.“
