8-ми март

Женският празник трябвало да бъде на 6-ти март, ама тия „15 минути и съм готова“ се проточили до 8-ми.

Мъж се прибира на 10-ти Март сутринта, след тридневен запой с приятели.
– Жена, досега съм обикалял цветарските магазини, ама по-красиво цвете от тебе не можах да намеря…

– Мишо, кой е измислил 8-март?
– Две лелки: Клара Цеткин и Роза Люксембург.
– Защо?
– Сигурно са търгували с цветя

Усеща се, че е 8-ми март . Розите и кокаинът изравниха цените…

8-ми март.Котарак омайва котка:
– За теб мило съм готов да умра!
– Колко пъти?

Две съседки си говорят:
– Kакво ти подари мъжът ти за 8 март?
– Два тигана и една точилка.
– Късметлийка. А пък моят ми е сложил ембарго върху оръжията.

Днес мъжете да му мислим.
Хем ни изпихте снощи ракията,хем ще спите днес цял ден.
Женска ви работа…

Бойко,щом можеш да вдигаш газта,парното,горивата и хляба иди у дядо и му дигни патката да удари баба като подарък за 8 март!

Наборе, какво ще подариш на съпругата си за 8 ми март? 
-Амчи кво? Един поздрав, оти е без пари!

Наближава 8 – ми март. Остро възниква въпросът, какво да подаря на 
най – прекрасната жена на света. И как да го направя, че жена ми да не разбере?

Няма да се готвя за 8-ми март! За Нова година се готвих, готвих се и я посрещнах готова…

– Скъпи, искам да ми подаряваш цветя всеки ден… А не само на Св. Валентин и 8 март…
– Скъпа, а аз пък искам да си вещица само на Хелоуин… А не всеки ден…

За 8 март жените искат-пръстен с брилянт, в палто от норки,завързано със златно синджирче, в нова кола, паркирана в някой курорт.

Много момичета няма да получат подарък за 8-ми Март… понеже гаджетата им вземат пенсия на 10-ти!

Само жена може да се вкара в такъв филм…
– Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – „имате грешка, кого търсите, моля!“ Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
– Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – „смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то“ – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.“