Юристи

С юрист е трудно да се спори! Ти му речеш къде ти е болката, а той веднага ти вади член!

Вторник сутрин в семейството на юрист и счетоводител.
– Двамата сънени съпрузи стоят пред отворената врата на хладилника и вяло спорят за срока на годност на млякото – дали се изчислява в работни или в календарни дни.

Един адвокат умрял и отишъл в Чистилището. На портата го посрещнал Свети Петър и го попитал:
– Ти накъде?
– За рая, естествено! – уверено заявил юристът.
– За рая, ама нещо те няма в списъка! Ти, адвокате си за ада!
– Как така за ада? Ти кой си, че да ги решаваш тия неща? Някой да те е упълномощил? – подхванал го адвокатът.
– Ама аз съм Свети Петър! Господ така ми нареди!
– Господ така му наредил?! Я дай да ти видя пълномощното!
Същисал се Свети Петър – търчи при Господ и се оплаква:
– Господи, долу има един адвокат – иска да влиза в рая, а не е за там… И на всичко отгоре пълномощно ми иска…
– Пускай го, пускай го! – отсъдил Господ.
– На мен акт за раждане сигурно ще ми иска!

– Тате, тате, разкажи ми приказката за трите прасенца!
– Дъще, ти си знаеш, че баща ти е юрист и си има много работа. Татко няма време! А и освен това книжката я няма, а аз не умея да разказвам.
– Е-е-е, разкажи ми колкото можеш!
– Добре, добре… та докъде бяхме стигнали? А, да – спомних си! Вълкът, виновен за две престъпления за увреждане на чуждо имущество, съпроведен с убийство по особено жесток начин, мотивиран от лична неприязън, се отправил към къщата на третата жертва (по-нататък „Наф-Наф”), с цел да извърши престъпно деяние по смисъла на Наказателния кодекс. От своя страна лицето, наричано Наф-Наф, предприело действия, реализиращи от обективна страна изпълнително деяние, представляващо състав на престъпление, описано в Наказателния кодекс като „превишаване пределите на неизбежната отбрана”. В следствие на което на заподозрения, наричан с прозвището „Вълк”, били нанесени травми, несъвместими с живота. В съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс, и след като се взели предвид отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, както и чистото му съдебно минало, лицето Наф-Наф получило две години условно наказание лишаване от свобода, като присъдата му подлежала на обжалване в 15-дневен срок.

Той беше юрист до мозъка на костите си, затова отиде на среща с признание в любов, заверено от нотариус.

Голям шеф решил, да провери, колко са умни подчинените му.
Отива при секретарката:
– Колко е две по две?
– Искате ли подробен рапорт или така?
– Давай така!
– Четири!
Отива при компютърния специалист:
– Колко е две по две?
Оня пуснал Excel и след пет минути кзва:
– Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен, ще трябва да питам програмиста, той ще помогне!
Отива при счетоводителя:
– 2х2?
– А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196… и… да кажем… 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици!
Отива при мениджъра по продажбите:
– 2х2?
– А, колко трябва да бъде?
– Ами аз теб питам!
– Ммм… значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел!
Отива при юрист-консулта:
– Колко е две по две?
– Трябва ли да отговоря?
– Да!
– Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3!

Какво е общото между юристите и сперматозоидите?
– На три милиона един става човек…

Футболен съдия, разказва на съпругата си.
– Сънувах, че съм съдия-юрист и, че вместо със свирка, въвеждах ред на терена с дървен чук.
– Легни да си досънуваш, как на бракоразводните дела, надуваш свирката!

В съда в малък южноамерикански град, прокурорът призовава първия свидетел – стара бабичка.
Започва с въпроса:
– Мисис Джонс, вие мен знаете ли ме?
– Разбира се, че ви знам, господин Уилямс. Знам ви още от малък, и да си призная съм много разочарована от вас – вие
лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите гадости зад гърба им. Вие се мислете за голяма работа, защото нямате достатъчно мозък, за да разберете, че сте само един обикновен бюрократ.
Прокурорът е шокиран, не знае какво да прави нататък, стига до другия край на залата и пита:
– Мисис Джонс, а знаете ли адвоката?
– Ама разбира се, че го знам. Знам го господин Бредли от бебе дето се вика. Той е мързелив и има проблем с алкохола.
Не може да има нормални отношения с никой, да не говорим, че изневерява на жена си с три жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да, знам го.
Адвокатът стои ни жив, ни мъртъв.
Съдията помолил и двамата юристи да се приближат при него и съвсем тихичко казва:
– Ако някой от вас, идиоти такива, попита свидетелката дали ме знае, ви пращам и двамата на електрическия стол!

Смешно ми е като ме плашат с тежки спорове с юристите на някоя голяма компания. Аз съм печелил спор с жена бе, алооо!

Някак изведнъж разбрах, защо никога няма да изневерявам на жена си. Разбира се, че не заради нашата банална любов. Даже не и заради това, че е юрист, и при евентуален развод би ме оставила гол, като пушка. Не е и заради това, че баща й е прокурор. А заради това, че докато седя и си закусвам спокойно, тя ме целуна по бузата, после отвори прозореца и грозно изкрещя:
– Само опитай да изцапаш бельото ми, гадино!
И с един изстрел на пистолета си свали един гълъб.

Антикризисен виц.
– Тате, ще дойде една младеж и ще отидем на кино.
– Не, нека първо за да си поговоря с него, да се опознаем малко.
Идва младежът. Бащата:
– Е, разкавайте, с какво ще издържате моята дъщеря?
– Аз съм бъдещ юрист.
– Хубаво. А икономично ли живеете?
– О, да. Зная как да харча разумно!
– Добре, не отивайте на кино с дъщеря ми. Ето ви този портокал, отидете у вас и утре разкажете, какво сте направили с него.
Младежът отишъл вкъщи. А портокалът какво да прави, освен да изяде.
Идва на следващия ден. Бащата:
– Е, младежо, какво направихте с портокала?
– Какво, какво. Изядох го.
– Не. Вижте, взимате портокал. Режете го на две части. От едната правите сок за сутринта. Другата половина режете на салата. Едната половинка от кората може да се ползва за пепелник, а другата леко срязвате за да премахва мириса на цигари. Ясно ли е? Ето ви един кренвирш, докажете на какво сте способен.
На следващия ден сутринта идва младежа:
– Ето какво направих – разрязох кренвирша по средата, не до края, и обърнах краищата, да стане като сърце, защипах с клечка за зъби, в средата сложих плочка сирене, а върху нея яйце, запекох във фурната и готово – евтина романтична вечеря. От двете закопчалки на опаковката направих обеци, вместо онези от бяло злато, които мислех да й купя. А от опаковката направих презе*ватив, с който изчуках дъщеря ви. ..А впрочем ето Ви и сметанка за сутрешното кафе.

Евангелие от Юрист: „Колкото повече опознавам нашите съдии, толкова повече уважавам катаджиите. Тяхната тарифа е човешка.“