Щирлиц

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат информация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.
След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне към Щирлиц с молба:
– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи нещо! Говори!
– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!

Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер.
"Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!"
"Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!

Върви Щирлиц по коридора на РСХА. Среща го Мюлер и закачливо го пита къде е бил снощи. Щирлиц го отминава и си мисли: "Снощи с радистката предавахме за Центъра, тука има нещо гнило".
Среща го Борман и го пита вярно ли е, че носи червени слипове. "За това знаем само аз и Центъра, явно ще ме разкрият", мисли си Щирлиц и отминава. След малко го среща самият Хитлер и директно му заяввява:
– Щирлиц, след един час да си на входа с кирка и лопата!
– Мой фюрер – казва Щирлиц – признавам, че съм руски шпионин и настоявам да се отнасяте с мен, като с пленен офицер.
В този момент Хитлер избухва:
– Руски шпионин ли, глупости! Като стане дума за бригада всички се правите на агенти на чужди разузнавания….

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер:
– Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер:
– Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж.

Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
– Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Мюлер:
– Щирлиц, имам за теб две новини – едната лоша, а другата още по-лоша.
– ????
– Руската пианистка се разприказва и каза всичко..
– А още по-лошата?
– Не на мен, а на жена ти..

По време на заседание на райха, Щирлиц получил писмо, в което пишело: "Щирлиц, ти си свиня!", а само полковник Исаев знаел, че на Щирлиц му е присвоено званието "Герой на Съветския съюз"

Мюлер вика Щирлиц:
– Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун?
– А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?

Седи си Щирлиц и си спомня за съветските вестници…
"Правда", "Известия", "Красная звезда"…
Ах, тези незабравими статии: "Да превърнем в дело решенията на пленума на ЦК на КПСС", портретът на вожда на първа страница… О, колко дълго бе лишен от това щастие!
За съжаление отново му бе съдено да се задоволява с омразната немска тоалетна хартия…

Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогодишен Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон…
"За щастие" – мисли си Щирлиц.
"За вечеря" – мисли си драконът.

Бил Гейтс и Щилриц наблюдават как фашистите изгарят книги.
"Цензура" – помисли Щирлиц.
"Борят се с пиратството!" – зарадва се Бил Гейтс.