Шерлок Холмс

След като вкарал стотици големи престъпници в затвора, един ден Шерлок Холмс прекалил с кокаина. Взел свръхдоза и умрял. Отишъл в Рая. Там на вратата го посрещнал Свети Петър.- К’ъв си ти бе шемет – попитал Свети Петър.- Как?! Не ме ли познаваш? Аз съм най-великия детектив в света – отговорил Шерлок Холмс.- Стига бе! Сериозно? Като си такъв велик детектив, можеш ли да ми свършиш една работа?- Мога. Каква?- В Рая има милиони хора. Влез вътре и ми намери Адам и Ева.- Окей – казал Шерлок Холмс и влязъл в Рая.След три дни Шерлок Холмс идва и води на Свети Петър един мъж и една жена.- Ето ти Адам. Ето ти и Ева.Свети Петър останал удивен.- Ти наистина си бил най-великия детектив. Как го направи бе, човек?- Елементарно Питър… И двамата нямат пъпове.

– Холмс, защо водата на турското крайбрежие ми се струва по-солена, отколкото е на гръцкото? – попита Уотсън, излизайки от морето и облизвайки устни.- Елементарно, Уотсън – тук има повече туристи!

– Холмс, как винаги сте така концентриран?!
– Елементарно, Уотсън! С концентрати!

Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива:
– Уотсън, някой ни е пипал колата!
– Как позна?
– Елементарно, Уотсън – няма я

– Защо Шерлок Холмс си няма приятелка?
– Елементарно: Уотсън!

Отива доктор Уотсън на гости на приятеля си Холмс. Вечерят, след което Уотсън е настанен в стаята за гости, а Холмс се прибира в спалнята си. На сутринта сядат да закусват, Холмс поглежда Уотсън и казва:
– Ех, Уотсън, виждам, че сте гледали цяла нощ п*рно по телевизията.
– Но Холмс, това е удивително! Как познахте?
– Първо виждам, че очите ви са зачервени, пиете кафе след кафе, това означава, че не сте спали цяла нощ.
– Добре, това е ясно, а за п*рното?
– Елементарно Уотсън, аз нямам никакви други канали!

– Ето, стоя, гледам Ви и си мисля… Уотсън, Вие да не сте пед*раст?
– Но… но как познахте, Холмс?
– Да съм познал? Просто питам…

Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла…
– Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
– Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…

Шерлок Холмс и доктор Уотсън вървят през една гора. Изведнъж се натъкват на купчина л@йна.
– Уотсън! Виждаш ли тази купчина? Знаеш ли какво е това?
– Не знам, Холмс.
– Тук, на това място, заедно със сър Хенри се натъкнахме на Баскервилското куче…
– Добре де, ама защо купчината е само една, след като сте били двамата със сър Хенри?
– Защото аз, за разлика от сър Хенри, все пак успях да си сваля гащите…

– Щеше да е хубаво. Холмс, ако се намери средство, което да променя престъпниците. Взимаме един крадец, закоравял престъпник и баммм! – става честен човек, опора на обществото… – – Но, Уотсън! Честните демократични избори не вършат ли същата работа?

Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик.
Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал.
И така се случи няколко пъти…
Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.

– Холмс, защо водата на турското крайбрежие ми се струва по-солена, отколкото е на гръцкото? – попита Уотсън, излизайки от морето и облизвайки се.
– Елементарно, Уотсън – тук има повече туристи!

Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън:
– Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник?
– Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?

Одърпан просяк иска пари от Шерлок Холмс. Холмс възмутено отказва да даде милостиня и го подминава. Д-р Уотсън пита:
– Но защо, Холмс? Защо не даде няколко пенса на бедния човек?
– Беден ли? В портмонето му има 124 лири и 60 пенса!
– Не може да бъде? Откъде знаеш?
– Ако не вярваш, дай да ги преброим заедно…

– Уотсън, приятелю, приготвихте ли голяма клетка, както ви помолих?
– Приготвих. Но, Холмс, бихте ли ми обяснил за какво ни е тази клетка?
– Уважаеми Уотсън, нали сме джентълмени? Сър Хенри Баскервил разплати ли се с нас?
– Разплати се.
– Значи трябва да пренесем кучето в друго блато, при друг сър.