Browsing Category

Червената Шапчица

Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед

Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед:
– Вълчо, хайде да ме закараш до баба?
– Добре, сядай на рамката.
– „Какъв гламав вълк?“ – мисли си Червената шапчица.
– Изобщо не разбра, че съм без гащи…
– „Каква глупава Червена шапчица, изобщо не видя, че колелото е без рамка“…

 
Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед

Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед:
– Вълчо, хайде да ме закараш до баба?
– Добре, сядай на рамката.
– „Какъв гламав вълк?“ – мисли си Червената шапчица.
– Изобщо не разбра, че съм без гащи…
– „Каква глупава Червена шапчица, изобщо не видя, че колелото е без рамка“…

 
Червената Шапчица

Вълка среща Червената шапчица и я пита

Вълка среща Червената шапчица и я пита:
– Червена шапчице, къде отиваш?
– При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце – отговорила тя.
– Добре – отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц. Тогава вълка казал:
– Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.

 
Червената Шапчица

Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица

Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица. Ръст – около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава – кат’ тиква. Цици – разхвърляни навсякъде по тялото… Насреща и вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас: – Ти ли искаш да ме изядеш!? – Не! Не, какво говориш!? Аз съм вегетарианец! – Може би искаш да ме изчукаш, а!? – Не! – жално измяукал вълка. – Аз съм гей! Тя бавно го спуска надолу: – Духай, тогава!

 
Червената Шапчица

Върви си Сивият Вълк през гората и какво да види

Върви си Сивият Вълк през гората и какво да види!? До едно дърво, наведена, със събути гащички – Червената шапчица! Вълчо много се зачудил, но решил да не губи време и като и го набухааал… Червената шапчица много се изненадала! Обаче, още много по-силно се изненадал Човекът-невидимка…

 
Червената Шапчица

Вървяла си Червената Шапчица през гората

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и я пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Отивам на рекичката да си мия пичката! – отговаря тя.
– Е-е-е! Еб*хте й майката на хубавата приказка! – извикал Вълкът и избягал.

 
Червената Шапчица

Червената шапчица страшно се отегчила от дългата ваканция и решила да си поиграе с вълка

Червената шапчица страшно се отегчила от дългата ваканция и решила да си поиграе с вълка. Качила се на метрото (тя от ЦУМ тръгнала), от там с рейса до Воденицата и хванала към манастира. Сняг до колене, отдолу лед, страшна лъзгавица. По едно време зад едно дърво се показва Вълчо, тракат му зъбите, едва се държи на краката си. Зарадвала се Шапчица като го видяла и веднага му се метнала на врата, ма нали се пързаляло, изтъркулили се по един склон право във вълчата дупка. Наизвадила тя ядене и пиене, свещи, матрак, завивки, плейстешън и почнала една игра, припомнили си те детските години. По едно време червената шапчица смигнала на вълка и му казала:
– Хайде да ме ядеш!
– Ааа, не мога, миналия път едва оцелях!
– Хайде де, в този сняг никой ловец не е луд да излезе навън!
– Чакай малко, ти нямаш 16 години, без декларация от родителите не става!
– Ето, имам за пътуване, ще добавим изяждане и готово!
– А изследване за заразни болести от агенцията по храните? Преди нова година от една пуйка пет дни ме боляха червата. Най-добре да си направиш тест и тогава.
– Ама и ти си един бъзльо, не искам да играя повече с теб! Отивам при баба.
– Еее, добре де, ма влез в спалния чувал и заедно с него ще те изям!

 
Врачански, Червената Шапчица

Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба

Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
– Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! – помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
– На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? – учтиво попитал вълка.
– Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
– Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
– А бренеке у гъзарете сакаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
– Сигурно е па оня не доклатения мармот – е неска вече ще му навра шаколадете отзади! – бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
– Я, каква приятна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
– Уя ли ми дириш тука?
– Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на „Резерват Северозапад“ Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
– Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! – викнала бабичката.
– Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
– Е, фана ма да гу е*а! – неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
– Кой е там? – изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
– Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
– Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
– Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
– Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
– А баба къде е, а, все пак? – не мирнала мининката разпоретина.
– Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
– Еее, време беше… ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
– Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! – едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
– Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
– Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! – са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък… Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.

 
Червената Шапчица

Червената Шапчица среща в гората вълка и го пита

Червената Шапчица среща в гората вълка и го пита:
– Ще ме изядеш ли?
– Не!
– Искаш ли да ти дам каквото нося?
– Не!
– Любов… Искаш ли да правим любов?
– Не!
– Нещо извр*тено! С*кс и после да ме изядеш, примерно?
– Не!
– А шамар няма ли да ми удариш?
– Не!
– Поне ме наплюй?!
– Не!
– Напсувай ме!
– Не!
– Какъв вълк си ти, бе?
– Веган, будист със западноевропейска ценностна система! – примирено отговорил вълкът.

 
Червената Шапчица

Из Чернобилската гора с огромни

Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица.
Ръст – около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава – като тиква. Цици – разхвърляни навсякъде по тялото…
Насреща и вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас:
– Ти ли искаш да ме изядеш!?
– Не! Не, какво говориш!? Аз съм вегетарианец!
– Може би искаш да ме изчукаш, а!?
– Не! – жално измяукал вълка.
– Аз съм гей!
Тя бавно го спуска надолу:
– Духай, тогава!

 
Червената Шапчица

Вървяла си Червената шапчица из

Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
– Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
– Диви хуйчета!
– Кво!!!!
– Ти кво, диви хуйчета не си ли виждала?
– Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с хуйчета. Мърдащи.
Полюбопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило.
– Като кажеш „люляк”- то почва да те ебе. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно хуйче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и хуйчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
– Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!
Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
– Бабо ша тъ ЯМ!
– Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави.
Казал Вълчо думата и му се отяло, хуйчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца.
– Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави хуйчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
– КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът.
– Ми диви хуйчета.
– Я да видя!
Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал.
– Я!!! ЛЮЛЯЦИ!

 
Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица през

Върви си Червената шапчица през гората и изведнъж усеща, че нещо и се стича по крака. Поглежда и вижда кръв и тъй, като никои не и е обяснил за нещата от живота седнала да плаче. В това време се задава вълка от гората.
– К’во става шапчице защо плачеш?
– Ами изтича ми кръвта вълчо, ще умирам.
– От къде ти изтича да не си ранена?
– Ами не знам някъде изпод полата.
– Я си вдигни полата да видя ако мога да ти помогна.
Вдигнала тя полата, вълкът гледал, гледал, почудил и накрая тъжно казал:
– Ами, не знам как да ти го кажа, ала изглежда някои ти е отрязал ташаците…

 
Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица през

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът:
– Стой! Къде отиваш?
– Ами тръгнала съм към Баба…
– Какво носиш в кошничката?
– Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с…
– А хартия има ли? – прекъсва я Вълчо.

 
Червената Шапчица

Седи си вълкът в гората

Седи си вълкът в гората и по едно време гледа – иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва:
– Е к"ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.