Browsing Category

Червената Шапчица

Червената Шапчица

Червената шапчица – северозападен ремикс

 
Червената шапчица – северозападен ремикс
Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба. „Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре д*ба азе“ – помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце, сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.

Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.

– На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? – учтиво попитал влъкъ.

– Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.

– Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видиш още у срок на годнос.

– А бренеке у г@зарете сакаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.

Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по г*зъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. „Сигурно е па оня недоклатениа мармот – е неска вече ще му навра шаколадете отзади!“ – бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.

– Я, каква приатна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ – у* ли ми дириш тука?

– Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уй*ви глАви, гледала у форума на „Резерват Северозапад“ Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.

– Ти кой лъжеш бе д*ба твойта семка врачанска – викнала бабичката – вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!

– Е, фана ма да гу е*а – неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата.

„Пффф, е*а ка нагарча, удара на грънясала мекица!“ – оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.

– Кой я тама? – изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.

– Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?

– Щото съм пила севън ъп на течение – айде флазай и не ми са обеснявай!

Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:

– Кво правиш тука бе, У*о пелешати! БабА ми къде а?

– Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!

След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.

– А баба къде а се пак? – не мирнала мининката разпоретина.

– Изедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.

– Еее, време беше…ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?

– Дремало ми е на у* за роднинските ви проблеми – едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.

Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.

– Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са еб*т алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! – и в миг изскочила навънка.
– Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа – са провикнал вълкъ

Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика…

Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
Край!
Червената Шапчица

Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба

 

Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
– Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деб@ азе! – помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
– На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? – учтиво попитал вълка.
– Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
– Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
– А бренеке у г@зарете сакаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
– Сигурно е па оня не доклатения мармот – е неска вече ще му навра шаколадете отзади! – бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
– Я, каква приятна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
– Уя ли ми дириш тука?
– Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на „Резерват Северозапад“ Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
– Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! – викнала бабичката.
– Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
– Е, фана ма да гу е*а! – неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
– Кой е там? – изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
– Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
– Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
– Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
– Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
– А баба къде е, а, все пак? – не мирнала мининката разпоретина.
– Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
– Еее, време беше… ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
– Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! – едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
– Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
– Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! – са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък… Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.

Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка

 

Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка:
– Стой, ще те ям!
– Ама недей така, аз съм млада, неопитна…
– Няма недей, ще те ям.
– А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание?
– Не едно, три ще ти изпълня даже.
– Искам да правим любов… Да разбера и аз нещо от тоя живот.
Подхваща я вълка, оправя я.
– Казвай второто желание.

– Амиии… Като първото.
Пак я подхваща вълка, озорва се, но я оправя още един път.
– Казвай третото желание.
– Амиии… И то като другите.
Вълка пак я почва, ама вече е много на зор – изпотен, зачервен, сърцето му бие до пръсване…
В този момент на полянката се показват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката, прицелва се и – бам! – Червената шапчица между очите.
Бабата писва:
– Леле, какво направи, утрепа ми внучката!
– Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица…

Червената Шапчица

Червената шапчица в тинейджърски вариант

 
Червената шапчица в тинейджърски вариант…
А бе, копеле, кво да ти кажа, значи мадъра на Червената шапчица я накарала да ходи при баба си, дето живеела насред гори Тилилейски, та да й носи некви кроасани, хот-дог и бутилка джин.
Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, дзвер некакъв и я пита:
-Ама оуу, ти къде си тръгнала, ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук некво ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата… прати й един гуш от мен.
-Ок, мило, само да не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика:
„Абе, що не взема язе да мина напреко… и да изям дъртофелницата, а после шъ вида к’во шъ праа с оная кухавелка“.
Засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата… и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педер@стки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила… и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, нагълтал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал на матрака да чака мацката Червената шапчица.
По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай – вика оня.
И кво гледа – оная тутурутка, Червената шапчица де, влиза, настанява се на леглото… и почва да го разпитва.
Що му били такива големи очите… що са му такива големи ушите… Да ти кажа, копеле, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка.
И по едно време тая шматка пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял…
Ама лафа не свършва до тук, копеле, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил некво гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем… извадил мозберга, ама от ония двайсет и седем милиметровите… и му теглил куршума.
После извадил чикията… и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелницата и засуканата й внучка Червената шапчица.
Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Червената Шапчица

И така тръгнала Червената шапчица през гората

 

И така тръгнала Червената шапчица през гората, за да занесе на баба си разни неща за ядене. Както винаги майка и казала:
-Недей да говориш с никой непознат, защото има разни чичковци, които ще ти дават бонбони, шоколади и даже н@ркотици! Върви само по пътеката и право в къщата на баба ти, нали разбра?
Червената шапчица само кимнала, докато си мислела:”Писна ми от обещания, деева! Къде са тия чичковци с шоколадите и бонбоните? Аре мола ви са…”. Тръгнало девойчето и наистина кротко си вървяло по пътечката, но в един момент пред него изскочил големия лош вълк. Шапчицата само си изтръскала цигарата и изчакала да види какво ще направи тоя проскубан звяр. Вълкът леко наклонил глава и попитал:
-Къде си тръгнала, мацко?
-Отивам при баба ми, нося и топла питка, масълце и разни дреболии, що?
-А баба ти богата ли е? – хитро попитал вълка.
Червената шапчица се ухилила:
-Ооо, да, даже много! Ти защо мислиш, че всеки ден изминавам толкова път пеша, а? Това е все едно да ходиш пеша от София до Ихтиман! Важно е, Вълчо, да ме включи в завещанието си на първо място! – тя доволно дръпнала от цигарата.
Вълкът рязко хванал девойката за врата и наредил:
-Сега ще се обадиш на баба си, ще и кажеш, че си тръгнала с колелото и без да искаш си бръснала един дървар тука в гората. Човекът е паднал в пропаст, а колегите му искат голям подкуп, за да не извикат полиция и да не те пратят затвора. Ясно? Искат сто бона минимум!
Червената шапчица тежко преглътнала, но извадила айфона и се обадила на баба си, като трескаво и разказала какво уж се е случило. От другата страна бабата само подсмръкнала и наредила:
-Застреляй свидетелите и бързо идвай! Мастика нали ми носиш? – и затворила.
Девойчето било много изпълнително, щото нали трябва да слуша богата си баба, така че бръкнало в кошничката, извадила един Валтер PK380 Nickel 9×17 с интегрирана релса за монтаж на лазерен прицел и гръмнало вълка директно в сърцето, щото не искала да губи време. Оставила трупа да лежи там и забързала към къщичката на баба си. Почукала на вратата и влязла, като мило поздравила старицата, която я повикала с пръст и изтръгнала кошницата от ръцете на момичето, за да види какво има вътре. И се започнало едно мрънкане:
-Ква е тая питка, бе, бабиното? Мчи тя прилича на подметка! Безглутенова е, нали? Кажи на побърканата си майка, че искам бяла погача! А тва масло какво е? От мандра явно…Уж здравословно, а? Няма да се разберем с тая моя снаха, да знайш! Искам онова с краварката в левия ъгъл, ясно! Ех, поне има мастика…Ама пак е пещерска, б@си! Виж кво, мойто момиче, утре искам узо, иначе ще си пренапиша завещанието! И кажи на майка си, че на мен няма да ми мине с тоя номер за здравословната храна! Утре искам и карловска луканка, кавърма и един буркан шкембе чорба! Деева тия нови моди!
Червената шапчица кротко слушала баба си и сериозно пресмятала колко патрона са и останали в пълнителя…

Червената Шапчица

Червената шапчица отивала да си купи дамски превръзки

 

-Червената шапчица отивала да си купи дамски превръзки, когато срещнала вълка, който тъкмо си бършел г@за с едно дъбово листо след голяма нужда…..
-Ай стига де, майката й еб@хте на таа приказка!!!

Червената Шапчица

Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка

 

Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка:
– Стой, ще те ям!
– Ама недей така, аз съм млада, неопитна…
– Няма недей, ще те ям.
– А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание?
– Не едно, три ще ти изпълня даже.
– Искам да правим с*кс… Да разбера и аз нещо от тоя живот.
Подхваща я вълка, оправя я.
– Казвай второто желание.
– Амиии… Като първото.
Пак я подхваща вълка, озорва се, но я оправя още един път.
– Казвай третото желание.
– Амиии… И то като другите.
Вълка пак я почва, ама вече е много на зор – изпотен, зачервен, сърцето му бие до пръсване…
В този момент на полянката се показват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката, прицелва се и – бам! – Червената шапчица между очите.
Бабата писва:
– Леле, какво направи, утрепа ми внучката!
– Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица…