Полицай спира автомобил за проверка.
– Давай да видя книжката!
– Забравил съм я старши! – жалва се водачът.
– Значи пишеме акт. Казвай име!
– Тони Стораро!
– Ти мен на луд ли ме правиш бе? Знам го много добре Тони Стораро! Казвай името, иначе те карам в районното!
– Ок, старши, спокойно! Иван Вазов!
– Аха-а, можело значи! Защо трябваше да се разправяме.
-Ало,полицията ли е?
-Да,кажете!
-Мъжът ми отиде преди 3 дни за картофи и още го няма!Какво да правя?
-Сготви нещо друго!
Той:-Вече не те обичам,бяхме до тук.
Тя:-Късаш с мен по месинджъра?
МВР:-Е’бати изрода…
– Как полицай дразни муха?
– Затваря я в буркан и започва да яде л@йна пред нея.
Вървя си по улицата и гледам двама педали еднакво облечени. Не се сдържах.
– Че сте педали ясно, ама защо сте се облекли еднакво?
И те взеха, че ме арестуваха!
Всички, които са си писали с русначета през социализма, ще бъдат разследвани!
Полицай на кон спира момиченце с колело.
– Момиченце, това колело Дядо Коледа ли ти го
подари?
– Да.
– Да му кажеш, че колелетата трябва да имат светлоотразители, иначе не може да го караш, ясно ли е?
– Да, чичко, а твоето конче Дядо Коледа ли ти го подари?
– Да.
– Ми кажете му, че на кончетата х*ят трябва да виси отдолу, а не да седи отгоре…
– Отворете! Полиция!
– Няма никой в къщи.
– А тогава кой говори?
– Причуло ви се е.
– А лампите защо светят?
– Ей сега ще угася.
Полицай седи в патрулката, с линия бие мухите които кацат на арматурното табло. Внезапно една от мухите проговаря с човешки глас:
– Не ме убивай, ще ти изпълня три желания!
Полицаят:
– Първо, искам да живея някъде на юг, на брега на морето, в собствена вила.
Хоп – и седи под палма, в двора на разкошна вила с изглед към морето.
– Второ, искам да имам няколко прекрасни жени.
Хоп – и покрай него тълпа от страхотни мацки,готови да изпълнят заповедите му.
– Трето, искам да си живея добре и нищо да не правя.
Хоп – и седи в патрулката, с линия бие мухите.
Полицай патрулирал по една улица. Минал покрай един прозорец, на който била закачена клетка с папагал. Позагледал се полицая в клетката и папагала му извикал:
– Тъп полицай!
Полицаят се ядосал и глобил собственика му за обида на полицай.
На следващия ден отново патрулирал на същата улица и случката с папагала се повторила. Собственика на папагала отново бил глобен. И така цяла седмица се случвало едно и също, папагала обиждал полицая, той от своя страна глобявал собственика и бил страшно доволен, защото така постоянно си имал доходи.
След още една седмица полицаят отново бил на патрул по същата улица. Минавайки покрай къщата с папагала обаче, забелязал, че клетката му я няма. Повикал стопанина и го попитал:
– Какво се е случило с папагалчето, защо го няма?
– Омръзна ми да плащам глоби заради него и го продадох.
– И на кой? – Поинтересувал се полицая за да отиде и там да събере някоя друга глобичка.
– На съседната улица е, при свещеника – отговорил му човека.
Полицаят без много да се мотае тръгнал към къщата на свещеника. приближил се той и видял клетката да виси пред къщата, а папагала вътре седи и си гледа нещо. Минал полицая веднъж покрай него – никаква реакция. Минал пак – пак нищо. Отишъл съвсем близо до клетката и казал:
– Аз съм бе, тъпия полицай.
Папагала го погледнал и казал:
– Късно е да се каеш чадо мое, късно е..
Полицай спира кола за проверка.
– Я да видим сега, имате ли зимно оборудване? Ауу,мдаа…клин, чорапогащи,вълнени чорапки…
Жена разказва:
Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца, стоя и си мълча (…те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече:
– Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш?
Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам:
– Хайде да се оженим?…
И той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше…
Полицай патрулира в парка и вижда на една пейка пияница, който крещи:
-Ах, тяхната мамица!
Ах, тяхната мамица!
Полицаят сяда до него на пейката и казва:
-Господине, бива ли такова нещо! На общественно място сте!
-Господин полицай, пейката е прясно боядисана!
-Ах, тяхната мамица-а!!!
Люлин е сив квартал, с шарени хора. Някои са по-шарени от другите, обаче. Направо са си странни птици.
Тъмно е. Размазал съм се на дивана като Нутела на филийка и прогресирам в лентяйството. В тази сфера талантът ми е неоспорим като кметски избори.
Живуркам си страхотно, сякаш съм в Момин проход, когато на вратата ми се чука неистово. Ся, обзалагам се, не е някой от блока, те са по-плахи в чукането. Аз не съм, но и не чукам на собствената си врата, я.
Ставам, стигам опипом до вратата и поглеждам през шпионката. Нищо. В коридора е по-тъмно от трезвата ми мисъл. Пак се чука, още по-напористо. Лъч светлина минава под вратата и аз виждам две потни фуражки с различна височина.
Отварям.
Потните фуражки са собственост на две потни фигури с униформи, жълти лица, жълти зъби и жълто фенерче.
– Добър вечер, старши сержант Бля-Бляков. Получихме сигнал за силна музика от Вашият апартамент. Аз ги поглеждам толкова тъпо, че дори се учудвам колко тъпо мога да гледам.
– Вие да не сте изкачвали всички тези етажи пеша, с фенерче?
– Да, асансьорът не работи, осветлението също…
Стана ми жал за тези потни момчета да ви кажа.
Защото в блока вече четвърти час няма ток.