Полицай на кон спира момиченце с колело.
– Момиченце, това колело Дядо Коледа ли ти го
подари?
– Да.
– Да му кажеш, че колелетата трябва да имат светлоотразители, иначе не може да го караш, ясно ли е?
– Да, чичко, а твоето конче Дядо Коледа ли ти го подари?
– Да.
– Ми кажете му, че на кончетата х*ят трябва да виси отдолу, а не да седи отгоре…
– Отворете! Полиция!
– Няма никой в къщи.
– А тогава кой говори?
– Причуло ви се е.
– А лампите защо светят?
– Ей сега ще угася.
Полицай седи в патрулката, с линия бие мухите които кацат на арматурното табло. Внезапно една от мухите проговаря с човешки глас:
– Не ме убивай, ще ти изпълня три желания!
Полицаят:
– Първо, искам да живея някъде на юг, на брега на морето, в собствена вила.
Хоп – и седи под палма, в двора на разкошна вила с изглед към морето.
– Второ, искам да имам няколко прекрасни жени.
Хоп – и покрай него тълпа от страхотни мацки,готови да изпълнят заповедите му.
– Трето, искам да си живея добре и нищо да не правя.
Хоп – и седи в патрулката, с линия бие мухите.
Полицай патрулирал по една улица. Минал покрай един прозорец, на който била закачена клетка с папагал. Позагледал се полицая в клетката и папагала му извикал:
– Тъп полицай!
Полицаят се ядосал и глобил собственика му за обида на полицай.
На следващия ден отново патрулирал на същата улица и случката с папагала се повторила. Собственика на папагала отново бил глобен. И така цяла седмица се случвало едно и също, папагала обиждал полицая, той от своя страна глобявал собственика и бил страшно доволен, защото така постоянно си имал доходи.
След още една седмица полицаят отново бил на патрул по същата улица. Минавайки покрай къщата с папагала обаче, забелязал, че клетката му я няма. Повикал стопанина и го попитал:
– Какво се е случило с папагалчето, защо го няма?
– Омръзна ми да плащам глоби заради него и го продадох.
– И на кой? – Поинтересувал се полицая за да отиде и там да събере някоя друга глобичка.
– На съседната улица е, при свещеника – отговорил му човека.
Полицаят без много да се мотае тръгнал към къщата на свещеника. приближил се той и видял клетката да виси пред къщата, а папагала вътре седи и си гледа нещо. Минал полицая веднъж покрай него – никаква реакция. Минал пак – пак нищо. Отишъл съвсем близо до клетката и казал:
– Аз съм бе, тъпия полицай.
Папагала го погледнал и казал:
– Късно е да се каеш чадо мое, късно е..
Полицай спира кола за проверка.
– Я да видим сега, имате ли зимно оборудване? Ауу,мдаа…клин, чорапогащи,вълнени чорапки…
Жена разказва:
Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца, стоя и си мълча (…те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече:
– Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш?
Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам:
– Хайде да се оженим?…
И той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше…
Полицай патрулира в парка и вижда на една пейка пияница, който крещи:
-Ах, тяхната мамица!
Ах, тяхната мамица!
Полицаят сяда до него на пейката и казва:
-Господине, бива ли такова нещо! На общественно място сте!
-Господин полицай, пейката е прясно боядисана!
-Ах, тяхната мамица-а!!!
Люлин е сив квартал, с шарени хора. Някои са по-шарени от другите, обаче. Направо са си странни птици.
Тъмно е. Размазал съм се на дивана като Нутела на филийка и прогресирам в лентяйството. В тази сфера талантът ми е неоспорим като кметски избори.
Живуркам си страхотно, сякаш съм в Момин проход, когато на вратата ми се чука неистово. Ся, обзалагам се, не е някой от блока, те са по-плахи в чукането. Аз не съм, но и не чукам на собствената си врата, я.
Ставам, стигам опипом до вратата и поглеждам през шпионката. Нищо. В коридора е по-тъмно от трезвата ми мисъл. Пак се чука, още по-напористо. Лъч светлина минава под вратата и аз виждам две потни фуражки с различна височина.
Отварям.
Потните фуражки са собственост на две потни фигури с униформи, жълти лица, жълти зъби и жълто фенерче.
– Добър вечер, старши сержант Бля-Бляков. Получихме сигнал за силна музика от Вашият апартамент. Аз ги поглеждам толкова тъпо, че дори се учудвам колко тъпо мога да гледам.
– Вие да не сте изкачвали всички тези етажи пеша, с фенерче?
– Да, асансьорът не работи, осветлението също…
Стана ми жал за тези потни момчета да ви кажа.
Защото в блока вече четвърти час няма ток.
-Глобявам ви 200 лева за оскърбление на полицейски служител!
-На ти 1000 и слушай по-нататък…
– Как полицаят пие “средно кафе”?
– Нарежда три чашки една до друга и пие от средната.
Из полицейски протоколи:
„Докато успеем да открием и главата му, гражданинът Х. вече беше издъхнал.“
· “… Убитият почина от кръвозагуба на пулса…”
· “…В началото обвиняемият упорито мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания…”
· “…Задържаният беше ранен в дясното полугъзие…”
· “…Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други с*ксуални удоволствия…”
· “…Задържаният търговец Иванов ударил пенсионерът Стоянов с парче месо през лицето, в резултат от което извадил от устата на пенсионера изкуствените му челюсти – впити до кокал в месото…”
· “…и накрая дълго блъскаше с глава по обувките на разпитващия го сержант…”
· “…Тя беше изн@силена при самоотбрана…”
· “В канавката лежаха останки на мъж – вероятно мъртъв.”
· “В следствие на няколко тежки удара под пояса потърпевшата е получила сътресение на таза…”
· “Върху потърпевшия са открити 4 рани. Две – смъртоносни, а други две, за щастие – не.”
· “Заподозреният се качи в асансьора и отпраши в неизвестна посока.”
· “По тялото са открити входни рани с размер на монети от 10 и 20-стотинки. Раните са на обща площ от 3 лева и 20 стотинки.
-Какво е това в багажника?! Ваш ли е този автомат?
– Това е калкулатор, г-н полицай.
Полицаят вади елка.
– Ето, това е калкулатор!
– Старши, твоят е за предварителни, а този в багажника е за окончателни сметки.
На един полицай му викали „Сърмата“, на което той много се ядосвал. Кажел ли му някой „Сърма“, той го хващал и го пребивал. Веднъж един непознат, който чул, че му викат така, решил да го поздрави:
– Здравей, Сърма.
Полицаят го хванал и му напълнил вратът с шамари. След няколко дни случката се повторила и човека разбрал, че трябва да походи по-тактично. Срещнали се те отново и човека пак го поздравил:
– Здравей, кайма с ориз и лозов лист…
Полицаят стиснал зъбки и просъскал:
– Ай, си ме завил… ай, съм те пребил.
– Леле, брато, защо си целият в синини?
– Снощи ме прибраха в районното и бой, бой…
– Е как, бе, нали днешната полиция не бие?
– Днешната може и да не бие, ама снощната как биеше…
Карам чисто новото си BMW със 100 км/ч, гледайки в огледалото за обратно виждане, видях зад себе си полицейски автомобил. Вдигнах 140, след това 150… после 160… изведнъж си помислих:
„Няма да стигна никаде с тези глупости!“
Затова спрях и изчаках полицията.
Полицаят се приближил до мен, погледна си часовника и ми каза:
– Г-не, смяната ми свършва след минути. Днес е петък, и аз си тръгвам за уикенда със семейството ми. Ако можеш да ми дадеш една добра причина, която никога не съм чувал преди, защо карахте с превишена скорост… ще ви пусна.
Погледнах много сериозно към полицая, и отговорих:
– Преди 2 седмици, жена ми избяга с полицай, мислех, че ме гониш за да ми я върнеш!!!
-Хубав ден, господине…