Късно вечерта. Пиян мъж е прегърнал уличен стълб. Почуква лекичко по него и фъфлейки вика:
– Пено, отвори!
След малко пак:
– Пено-о-о… Отвори, ма.
Един полицай се приближил до него.
– Какво правите тука, господине?
– Ами жена ми ме е заключила и не ме пуска да си вляза.
Полицаят погледнал нагоре към уличната лампа на стълба и казал:
– Странно! Горе свети. Що не отваря тая жена?
На улицата полицай псува безпощадно малко момченце. Минувачите се възмущават:
– Господин полицай, как си позволявате така да се отнасяте с детето?
– Как да не го псувам, цял месец ходи след мене и ме моли да изчукам кучката му, че искал полицейско куче!
Само ченге може да отиде на „тайно парти“ и да се отбележи във Фейсбук…
Полицай спира автомобил за проверка. — Давай да видя книжката! — Забравил съм я, старши! – жалва се водачът. — Значи пиша акт. Казвай име! — Тони Стораро! — Ти мен на луд ли ме правиш? Знам го много добре Тони Стораро! Казвай името, иначе те карам в районното! — Ок, старши, спокойно! Иван Вазов! — Аха-а, можело значи! Защо трябваше да се разправяме?
Кръговратът на живота:
МВР до вчера махаха палатки, днес слагат своя…
Полицай и учител по литература са приятели. Веднъж като се черпели даскала се оплакал:
– Днеска питам един ученик, кой е написал „Под Игото” и той „Не съм аз, този път не съм аз, честно!“ Голям тъпанар!
– Спокойно бе, брато! Прати го при мен и всичко ще си признае!
Един полицай си хванал такси защото валял силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче махнало на таксито да спре.
Шофьорът казал:
– А бе, дай да я качим тая, скивай к’ва пичка е.
– Ми, качи я да не я вали дъжда.
Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало, че била без бикини.
Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към полицая:
– Глей, к’во става! – казал шофьорът.
– Леле, от тоя дъжд съм станал като п*тка в главата! – завайкал се полицая…
Мой приятел започна работа в милицията, преименуваха я на полиция, а после жандармерия. Сигурно ще се пенсионира като мускетар.
Един разказал на жена си много смешен виц. Жената умряла от смях – сърцето ѝ не издържало.
Мъжът бил привлечен под наказателна отговорност по член “Убийство по невнимание”.
В съда поискали да повтори вица, станал причина за трагедията. Подсъдимият го разказал пак.
Съдията веднага умрял от смях. Умрели прокурорът и адвокатът.
А полицаите от конвоя умирали един след друг през следващите три месеца.
– Месторождение?
– Михайловград.
– Местоживеене?
– Монтана.
– Причина за преместването?
– Държавен преврат…
– Ало, анонимният телефон на МВР ли е?
– Да, Георги.
Полицай спира автомобил за проверка.
– Давай да видя книжката!
– Забравил съм я старши! – жалва се водачът.
– Значи пишеме акт. Казвай име!
– Тони Стораро!
– Ти мен на луд ли ме правиш бе? Знам го много добре Тони Стораро! Казвай името, иначе те карам в районното!
– Ок, старши, спокойно! Иван Вазов!
– Аха-а, можело значи! Защо трябваше да се разправяме.
-Ало,полицията ли е?
-Да,кажете!
-Мъжът ми отиде преди 3 дни за картофи и още го няма!Какво да правя?
-Сготви нещо друго!
Той:-Вече не те обичам,бяхме до тук.
Тя:-Късаш с мен по месинджъра?
МВР:-Е’бати изрода…