Browsing Category

Чапай и Петка

Чапай и Петка

Седят на релсите Чапаев и Петка, пушат

Седят на релсите Чапаев и Петка, пушат.
– Василий Иванович, ето, ти си умен човек, обясни ми – релсите са гладки, нали?
– Гладки са.
– А колелата са кръгли?
– Кръгли са.
– А защо кръглите колела, движейки се по гладките релси, тракат?
– Дурак си ти, Петка! Формулата за площ на кръг знаеш ли?
– Пи по ер на квадрат?
– А! Ето с този квадрат и тракат! 

 
Чапай и Петка

Петка знаел перфектно италиански, но внезапно го забравил

Петка знаел перфектно италиански, но внезапно го забравил. А трябвало да го пращат шпионин в Италия. Докторът казал, че само стресова ситуация може да върне познанията. Чапаев вика Петка и му казва:
– Петка, белите убиха баща ти.
Няма реакция.
– Петка белите изнасилиха майка ти и сестра ти.
Няма реакция.
– Петка водката поскъпва.
Петка подскочил като ужилен и извикал:
– Перке мама миа!

 
Чапай и Петка

Решили Чапай и Петка да хапнат в един засукан ресторант, ама нямали никакви пари

Решили Чапай и Петка да хапнат в един засукан ресторант, ама нямали никакви пари. Чапай казал на Петка:
– Слушай какво ще направим. Ще вземем един морков, после ще се наядем както си трябва; ще сложа моркова в гащите си и ти ще се пъхнеш под масата все едно ми правиш св%рка. Тоя ресторант е хубав, реномиран – не търпят такива неща и ще ни изгонят без да искат да им плащаме.
Речено – сторено. Дошъл момента и Петка се пъхнал под масата – видял ги управителя, дотичал и веднага ги изгонил.
Така няколко дена поред героите ядяли на корем в най-различни ресторанти докато най-накрая Петка казал на Чапай:
– Абе, дай да сменим моркова, че много лигав взе да става?
– О-о-о-о, аз моркова го изгубих още в първия ресторант оня ден…

 
Чапай и Петка

Чапаев решава да се жени, но иска жена му да е девствена

Чапаев решава да се жени, но иска жена му да е девствена. Петка му дава съвет:
– Нищо по-лесно от това Василий Иванович! Утре строяваме всички жени от града в една редица, командваме на всички които са спали с мъж „Крачка напред!“ и ти си избираш от тези, които останат на място.
Така и направили, само че Чапаев нямал избор, защото на място останала само една жена. На другия ден след първата брачна нощ Петка пита как е невестата, а Чапаев отговаря:
– Как е! Не стига че е ку*ва, ами и съвсем глуха!

 
Чапай и Петка

Чапай и Петка отиват с лодка на риболов

Чапай и Петка отиват с лодка на риболов. Чапай решил да се гмурне, за да види има ли риба. През това време Петка хванал златната рибка. Тя му обещала да му изпълни три желания, ако я пусне.
Петка:
– Първо: искам да имам всички красиви жени на света! Второ: искам да бъда много богат!
И тъкмо да си каже третото си желание, се сетил за своя приятел Чапай, загризала го съвестта и казал на рибката:
– Нека последното желание е това, което моят приятел Чапай каже, като излезе от водата!
В този момент изплувал Чапаев:
– Петка, да те еб*ат 300 бика, тука няма никаква риба, бе!!!

 
Чапай и Петка

Чапай и Петка отиват с лодка на риболов

Чапай и Петка отиват с лодка на риболов. Чапай решил да се гмурне, за да види има ли риба. През това време Петка хванал златната рибка. Тя му обещала да му изпълни три желания, ако я пусне.
Петка:
– Първо: искам да имам всички красиви жени на света! Второ: искам да бъда много богат!
И тъкмо да си каже третото си желание, се сетил за своя приятел Чапай, загризала го съвестта и казал на рибката:
– Нека последното желание е това, което моят най-добър приятел Чапай каже, като излезе от водата!
В този момент изплувал Чапаев:
– Петка, да те еб@т 300 бика, тука няма никаква риба, бе!!!

 
Чапай и Петка

Чапай и Петка си говорят.

Чапай и Петка си говорят.
Чапай казва:
-Петка снощи сънувах че съм в Истанбул и чисто голи туркини с огромни гърди ми играят кючек.
Петка:
-При мен пък догато ти спеше се звъни на вратата.Отварям аз и кой да вида-Бриджит Бардо.Като ме хвана и с*кс,с*кс,скъса ме от с*кс.Тъкмо да свърша и пак се звъни на вратата.Отварям и кой пак
да вида-Орнела Мути.И като ме хвана с*кс,с*кс,скъса ме от с*кс.Тъкмо вече да свърша и пак се звъни на врата. Отварям и кой-Памела Андерсън.И като ме хвана с*кс ,с*кс,скъса ме от с*кс.
Чапай:
-Ееееееее Петка как не те е срам?Какъв приятел си ти?Бил си с три и не ми се обади да дойда?
Петка:
-Как да ти се обадя,ти беше делече,чак в Истанбул?

 
Чапай и Петка

Петка се жали на Чапаев:

Петка се жали на Чапаев:
– Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
– Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

 
Чапай и Петка

Чапай си купил мерцедес. Петка

Чапай си купил мерцедес. Петка взел да го разпитва:
– Чапай, това какво е?
– Волан, Петка – отговорил Чапай.
– Чапай, а това какво е?
– Скоростният лост!
Петка помолил Чапай да го повози. Качили се в мерцедеса и Петка видял емблемата на предния капак.
– Чапай, а това какво е?
Чапай ядосан казал:
– Това е мерник, Петка. Прицелваш се в някой пешеходец и … готово.
След няколко метра Чапай изпреварил един колоездач. В последния момент Петка отворил вратата и блъснал колоездача.
– Чапай, мерникът ти нещо не работи – ако не бях аз, този щяхме да го пропуснем…

 
Чапай и Петка

Седят Чапаев и Петка на

Седят Чапаев и Петка на една полянка и си почиват след тежка битка с белите. Изведнъж забелязват, че отряд бели се приближава към тях. Петка скочил и се скрил в купа сено, а Чапаев намерил някаква кожа от крава и я облякъл бързо.
Пристигат белите и се разполагат на полянката. Петка си трае в сеното, а Чапаев седи прав и мучи леко. Един от белите се приближава и подава бучка захар на кравата. Чапаев мирно и тихо идва и я взима с уста. Белият отваря широко очи и крясва:
– А стига бе! Елате бързо всички да видите тая крава как яде захар.
Всички бели се скупчват около кравата и започват да подават бучки захар, а Чапаев ходи от човек на човек и я яде. Белите през цялото време ахкат и охкат от изненада.
След известно време белите стават и си тръгват. Чапаев сваля кожата и пита Петка, който тъкмо се изсулва от сеното:
– Какво им стана на тия, бе? Не са ли виждали крава, която яде захар.
– А бе, сигурно са виждали, ама ти беше облякъл кожата със задницата напред.

 
Чапай и Петка

Пълзят Анка, след нея Чапаев

Пълзят Анка, след нея Чапаев и накрая Петка. Отиват на разузнаване. Чапаев задава въпроси на Анка:
– Анке, ти да не си била балерина?
– Не, защо?
– Гледам ти краката и се чудя, как са станали толкова хубави.
– Анке, ти да не си се занимавала с гимнастика?
– Не, защо?
– Гледам ти тялото и се чудя, как е станало толкова с*ксапилно.
На Петка му писва и пита:
– Чапаев, ти да не си бил орач?
– Не, защо?
– Гледам след тебе и се чудя, каква е тая дълбока бразда която оставяш…

 
Чапай и Петка

Петка и Анка са изпратени

Петка и Анка са изпратени на разузнаване. За да не ги разпознаят те се маскират като индианци. Хващат ги и започват да ги разпитват:
– Кои сте вие?
– Аз съм индианка. – отговаря Анка.
– А аз…. аз…аз съм индипетка!

 
Чапай и Петка

Чапаев и Петка вървят вече

Чапаев и Петка вървят вече няколко дни през пустинята. Чапаев го гони нагона, а на разположение има само Петка. Чуди се той, как да го излъже и скроява план.
– Петка, ти чул ли си, че тука в пустинята се въдят едни гадни птици, които кълват мозъците на хората. Казват се Мозъкклюци.
– Сериозно ли? И какво ще правим ако ни нападнат?
– Чувал съм, че единственото решение на въпроса е, нападнатият да си зарови главата в пясъка. По този начин Мозъкклюца не може да му изкълве мозъка.
– Ииии, жив да си, че ми каза.
Продължават да вървят нататък и след известно време Чапаев крещи:
– Петка, нападат ни Мозъкклюци!
Петка бързо си заравя главата в пясъка, а Чапаев се приближава изотзад и започва да си върши работата.
Изведнъж, някъде изпод пясъка се чува гласа на Петка:
– Кълви, кълви, мамичката ти Мозъкклюцка, колкото и да кълвеш – до мозъка ми няма да стигнеш….

 
Чапай и Петка

Червените и белите са заели

Червените и белите са заели позиции и се стрелят един друг. През територията на белите преминава каруца, управлявана от селянка. Белите я задържат. Селянката обяснява, че отива в съседното село. Пускат я. Каруцата достига до територията на червените и се приближава към щаба. Оттам излиза дежурният. Селянката сваля забрадката.
– Петка! – възхитено крещи дежурният. – Господи, колко добре си се маскирал!
– А, нищо особено. – скромно отвръща Петка. – Няма нужда да се четкаме, ами по-добре дай да разпрегнем Чапаев…

 
Чапай и Петка

Белите блокирали дивизията. Няма какво

Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае:
– Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам…
Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата:
– Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?..

 
Чапай и Петка

Чапай е тежко ранен, приет

Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
– Другарю Чапай, как сте?
– Ммммммм! – казва Чапай през маската.
– Моля?
– Ммммммммммм мм мммм!
– А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да
напишете това, което искате да кажете?
– Мммм ммм! – закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
– А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза
навъм все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и ма мънка още по-силно, по едно време потръпнал
2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
– Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
– Аз… – обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
– Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
– П-п-п-п-етка! М-м-м-м-айка ти ст-т-тара! Ставай от маркучите! Задушавам се!

 
Чапай и Петка

Чапай и Петка ги гонят

Чапай и Петка ги гонят белите. Препускат те с конете, но белите са
близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу,
а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
– Не издържам, ще се пусна!
– Трай, бе! Че и мен ще видат!
– Ама не издържам, ще се пусна!
– Дръж се бе!
– Е дай поне коня да пусна!

 
Чапай и Петка

– Щирлиц, не ви ли

– Щирлиц, не ви ли се струва, че ние вече някъде сме се срещали?
– Може би, през 40- те в Полша, групенфюрер?
– Не, Щирлиц…
– А може би, през трийсет и шеста в Испания, групенфюрер?
– Не, Щирлиц…
– А може…
– Петка???
– Василий Иванович!!!