Най – голямата бъчва в света Хайделберската бъчва се намира в избата на Хайделберския замък. Има вместимост от 221 726 литра, а върху нея има изграден дансинг!
Семирамида Личността на тази асирийска царица е изключително впечатляваща, но истината за нея е забулена от митове и легенди. Запазените писмени източници, които я споменават са писани векове по-късно от гръцки историци и в тях отново е трудно да се разграничи истината от легендата. Фактът, че тя е съществувала обаче, е неоспорим. Зад възникването на всяка легенда се крие по един исторически прототип. Такъв е имала и легендарната царица Семирамида. Това е била царицата на Асирия Шамурамат. Нейната история е пряко свързана с историята на асрийският цар Нин, който в библията е наричан Нимрод. Описван като владетел жаден за власт и велик завоевател, превърнал се в тиранин, той завладява почти цяла Месопотамия, включително и градът, в който се е родила Шамурамат. Според гръцкият писател Ктесий от Книт, по време на войната на Нимрод с Бактрия, Шамурамат му дава правилен съвет, който води до бактрийско поражение. По-късно става негова жена. Нимрод обаче допуска голяма грешка, тъй като оставя своята царица да се занимава с религиозните дела в неговата империя. Шамурамат създава изцяло ново разбиране за дотогавашната религия, тази която е останла още от времето на Ной. В крайна сметка, на един пир по случай новата година, когато по традиция се е разкъсвал жив овен и месото му се е ядяло сурово, жреците, под влиянието на наркотични вещества и това на царицата разкъсват Нимрод. Така си отишъл този завоевател на древния свят, който както посочват източниците „не бил чувал за други подобни преди него”, т.е. такива които да са завладели толкова градове и земя, преди или след Ной и потопа. След смъртта му Шамурамат разкрива своите истински способности. Всъщност тя го убива, тъй като е имала незаконно дете и той я е заплашил, че ще разкрие това и ще я лиши от властта й. Шамурамат поставя незаконния си син на престола и управлява Асирия като негова регентка. В армията има първоначално разделение между тези които искат да спазват древния закон, че владетел може да е само мъж и армията не трябва да се подчинява на жена, и привържениците на царицата. Нещата приключват след кратка гражданска война – властта на Шамурамат е пълна. Интересно е обаче, че в библията нейното име не се споменава въобще, за разлика от това на Нимрод, вероятно заради същият този древен обичай, който поставя жените в неравностойно положение. Името на Шамурамат – Семирамида, обаче е останало много по-дълбоко в умовете на хората, отколкото това на Нимрод. Тя обаче не спира само до установяването на пълен контрол над градовете в Асирия, нито само до строежа на нови такива или до изграждането на огромните крепостни стени на Вавилон, които са първи в историята и които тя носи на своята корона като символ. Шамурамат обръща своя поглед и на изток и на запад и то с желания за завоевания. Тя прави успешни походи до Египет, Етиопия и дори Индия, за които обаче няма много източници. След походите си до Египет и Етиопия се оттегля обратно към Бактрия където е била първата й кампания. Според някой източници се е върнала поради предупреждение от египетски жрец, че синът и подготвя смъртта й. При завръщането си в Бактрия Шамурамат започва приготовления за похода си към Индия, но в крайна сметка той се превръща в един от най-големите провали на управлението й. Огромната армия, която е подготвила преминава река Индус, но е спряна, основно поради факта, че конниците и колесниците не са могли да се справят с бойните слонове използвани от врага. В този поход самата Шамурамат едва не губи живота си. Тя е прободена от стрела и от копието на индийския цар. В крайна сметка жрецът в Египет се оказва прав. Според легендата Семирамида се опитала да прелъсти сина си. Всъщност Шамурамат искала да го изпревари и да го убие първа, но синът й – Ниний или Ададнерарий III, вече мъж със собствени привърженици в двора я изпреварил. В крайна сметка обаче, Семирамида – Шамурамат не изчезва от паметта на хората, особено от тази на женската половина на човечеството. Трябва да се има в предвид, че тя е вероятно първата жена в историята след, а вероятно и преди потопа, която е успяла да постигне такива успехи като държавник и завоевател. Поради тази причина в района на Месопотамия и до днес името и е често срещано при кръщаването на малки деца, а жените я споменават като богиня. В същото време през историята множество владетелки и завоевателки са наричани Семирамида на севера или на запада. Истината е, че Семирамида се е превърнала в символ за успеха на жените в една епоха, когато те масово са били на дъното на обществената йерархия. Знаменитите „висящи градини” обаче били създадени не от Семирамида, и дори не по времето на нейното царуване, в чест, уви, на една не толкова легендарна жена. Те били построени по заповед на Навуходоносор за неговата любима жена Амитис – мидийската принцеса. Според повечето изследователи, градините са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия. Легендата разказва, че владетелят ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която идвала от плодородните земи на Месопотамия. Друга легенда обаче гласи, че градините са създадени от царица Шамурамат (Семирамида), по време на нейното кратко 5-годишно управление. Макар и исторически невярна, тази теория очевидно е била по-разпространена сред хората, имайки предвид името, с което градините са известни и до днес. Някои изследователи дори смятат, че висящите градини не са нищо повече от художествена измислица, тъй като за тяхното съществуване не са открити достатъчно достоверни исторически документи.
Норвежко кафе с яйце. Едно наистина лесно за приготвяне кафе – силно, но не горчиво. И най-интересното е, че се прави с помощта на яйце. То играе ролята на естествен филтър. Яйцето има три функции: съединява кафените прашинки и ги кара да потънат, неутрализира киселинността на кафето, както и някои от химикалите, които го правят горчиво. Как се приготвя Скандинавско кафе Кипнете вода в подходящ съд. Сипете едро смляно кафе в купа (по една супена лъжица на чаша кафе). Счупете едно сурово яйце към мляното кафе – заедно с черупката. Натрошете я и разбъркайте добре. За да ви е по-лесно, сипете малко студена вода. Щом водата заври, добавете вашата кафеено-яйчно-черупчена смес. Разбъркайте добре, като внимавате да не изкипи. Оставете сместа да покъкри на тих огън 5 минути. След това отстранете съда от котлона и добавете чаша студена вода. Това кара бучиците от яйцето с кафеени прашинки да потънат. Сервирайте с помощта на черпак. Напитката вече е гладка и кремообразна, така че най-вероятно няма да ви е нужна сметана.
Много хора си мислят, че пирамидите се намират в средата на нищото в пустинята, а в същност са много по-близо до града от колкото си мислите. С всеки изминал ден се застрояват все повече и повече. След 20г може да се окажат в центъра на града.
От 1958 до 1961 г. с Големия скок напред Мао Дзъдун се опитва да превърне комунистически Китай в свръхсила. За да финансира амбициозните си промишлени и военни проекти с излишъка от зърнената реколта, Мао заповядва да се удвои и утрои добивът на пшеница. От правителствените канцеларии в Пекин неговите неосъществими заповеди се предават надолу по административната стълба — от провинциалните ръководители чак до селските управници. Местните чиновници, които не смеят да критикуват и искат да спечелят благоволението на началниците си, съчиняват доклади за въображаемо драстично увеличение на селскостопанската продукция. Когато измислените цифри тръгват по обратния път към върха на бюрократичната йерархия, всеки чиновник още повече ги завишава, добавяйки тук-там по някоя нула с един замах на писалката. И така през 1958 г. китайското правителство е уведомено, че годишната зърнена реколта е с 50% повече, отколкото е в действителност. На базата на тези доклади правителството продава милиони тонове зърно в чужбина срещу оръжие и тежкотоварни машини, приемайки, че ще остане достатъчно за изхранване на китайското население. В резултат десетки милиони китайци умират в най-безпощадния масов глад в историята…
„Не знам как остарях. Сякаш снимах Фанданго вчера. Остаряването е наистина странно. Гледам се и си мисля: всъщност вече съм възрастен човек, но не се чувствам така, когато съм на пода и играя с най-малката си дъщеря. Нямам за какво да се обвинявам като баща. Винаги съм бил много присъствен, кариерата и филмите никога не са ме отдалечавали от тях. Щастлив съм, че открих тази професия, която ми даде толкова много. Животът се отнесе с мен толкова добре. И не, няма да се пенсионирам. Научих се да приемам успехите и неуспехите като част от едно цяло, което е животът. Тези, които не експериментират, никога не грешат. „ – Думите на Кевин Костнър на 66 години
“ Известните жени в историята „ “ Тя била толкова покварена, че често проституирала и притежавала такава красота, че много мъже платили със смъртта си, за да я притежават само за една нощ “, казва Аврелий Виктор, римски учен от четвърти век, дал тази характеристика на КЛЕОПАТРА Клеопатра VII е може би най-известната жена от древността. Векове наред тя продължава да бъде една от най-великите загадки в историята. Нищо и никой на потвърждава красотата на Клеопатра. Към днешна дата няма нито един неин надежден образ. Плутарх, който е виждал портрет на Клеопатра, пише: “Красотата на тази жена не е това, което се нарича несравнима и поразителна от пръв поглед. Но нейната привлекателност се отличаваше с неустоим чар и осанката й, съчетана с огромна харизма, която се проявява във всяка дума, във всяко движение, здраво грабва душата ти.“ Клеопатра VII – последната кралица на древния Египет, произхожда от гръцката династия на Птолемеите. Някои историци погрешно я наричат последния фараон. Клеопатра е родена през 69 г. пр. Хр., по това време Египет, под контрола на баща си, Птолемей XII, всъщност е вече сателит на Рим. Царицата е управлявала Египет в продължение на 21 години и е била два пъти в официалнен (и вероятно неформален) брак с братята си. Факт е, че традициите на двора на Птолемеите не позволяват на жена да управлява сама. По-късно, като участва активно в смъртта на братята и убийството на сестра си, тя официално споделя властта със сина си. Със сина, или по-скоро, с историята на раждането му, всъщност започва световната слава на царицата. Бащата на детето е владетелят на Рим, Гай Юлий Цезар. В своята политическа дейност Клеопатра очевидно преследва една цел – величието на своето собствено царство. Очевидно на тази основа са се случвали всички нейните любовни истории. Във всеки случай, убийството на Цезар не я съсипва. Напротив, тя се възползва максимално от него, за да отслаби властта на Рим над Египет. В основата на последвалата любов на царицата с Марк Антоний стоят само общи политически интереси. Клеопатра ражда от Марк Антоний още три деца – двама сина и една дъщеря. Републиканският Рим, меко казано, не харесва ситуацията. Легионите на Октавиан Август се преместват при “щастливите любовници”. Естествено историците на победителите са опитали да я представят с най-жестоките черти, оставяйки на Антоний ролята на честен воин, прелъстен от омразна египетска жена. Разбитият в битката край Актиум флот зарязват сухопътните войски. Отправят се към Александрия, където избиват знатните граждани, плячкосват богатствата им започват да се подготвят за бягство в Индия. Но, арабите пленяват корабите, които очаквали. Влюбените организират сред онези, които обещали да умрат с тях, тесен “самоубийствен клуб” и започват да се подготвят за отбрана, обаче, прекарват времето си в пиршества и забавления. В същото време Клеопатра експериментира с отрови върху пленниците. Поддръжниците им, включително и най-верните, постепенно се отричат от Марк Антоний. Някои виждат безнадежността на ситуацията, други се страхуват от смърт, попаднат ли в ръцете на отмъстителна и страшна царица. Клеопатра се премества в гробница, построена предварително за нея. Взима със себе си всичките си съкровища и изпълва стаите с горими материали, като казва на римляните, че няма да получат съкровищата, ако не бъде намерен компромис. От гробницата тя праща лъжлива новина за смъртта си на Марк Антоний. Разбрал, че остава без никаква подкрепа (според законите той не е имал право на богатството на Египет), той грабва меча и се пронизва. Клеопатра не се помайва дълго и напуска гробницата. И отново предлага любовта си. Този път избраният е Октавиан Август. Обаче, дали Август е бил по-малко склонен към чувствени удоволствия, или четирийсетгодишната майка на четири деца вече била изгубила част от блясъка си, но този път любовта не е сполучила. Август покорява Египет и принуждава Клеопатра да следва колесницата му при триумфа му в Рим. Дъщерята на гордите Птоломеи не могла да понесе този позор, връща се в гробницата си и се самоубива. Смъртта на кралицата, като и животът й, са добре украсени от легенди. Съвременният немски учен Кристоф Шефър например вярва, че Клеопатра е взела отровна смес от опиум и хмел. От древни времена са дошли две версии. Според една от тях, кралицата се самоубива, като драска ръката си с гребена си. Твърди се, че той е бил намазан с отрова, която действа само когато се пусне в кръвта. Най-разпространената версия на ухапването от донесена в кошница със смокини змия, не издържа на критиките. Първо, в стаята не е имало никакви змии. Второ, заедно с Клеопатра умират и две от прислужничките й, а отровата на една змия не е достатъчна за трима. Известно е, че египетската царица е починала през 30 г. пр. Хр. Досега се смяташе, че причината за смъртта й е ухапване от египетска кобра, но учените са единодушни, че смъртта на Клеопатра е причинена от отрова, която не змийска. Легендарната царица влиза в историята не толкова като известна красавица, а като твърд политик, който дълго време не допуска Рим да завладее Египет.
Библиотеката на „Тринити Колидж“ в Дъблин е на 300 години и с над 200 000 книги. Истинската атракция в Дъблин е библиотеката на най-стария ирландски университет „Тринити Колидж” в ирландската столица. Библиотеката е създавана от 1712 до 1732 г., а сред редовете и полиците, дълги повече от 65 метра са поместени над 200 000 книги. От 1801 г. библиотеката получава право на безплатно копие на всяка книга, публикувана във Великобритания и Ирландия.Освен че е най-голямата библиотека в страната, тя също разполага с „The Book of Kells“, която е написана от монаси преди повече от 1200 години, а сега е един от най-известните и най-ценните ръкописи. Според експерти библиотеката в Дъблин се е превърнала в една от най-интересните атракции за туристите в града. Библиотеката е обявена и за една от най-красивите в света със своя дървен таван и високи дървени греди.
Известният персийски учен Ибн Сина (Авицена), наричан бащата на медицината, поставя две агнета в две клетки и ги храни абсолютно еднакво. В друга клетка има вълк, но само едно от агнетата го вижда. В началото на експеримента и двете агнета имали почти еднакво телесно тегло. След известно време Авицена забелязал, че агнето, което не виждало вълка, било дебеличко и бодричко. Агнето, което виждало вълка всеки ден, било слабичко, депресирано, неактивно, а козината му сплъстена. Експериментът доказва, че психичното състояние, стресът и страхът имат значително влияние върху физиологичното състояние на организма. Докато човек се вторачва в негативното и подхранва страховете – реални или не, влиза в режим саморазрушение… Всеки ден, всеки час, ни показват вълка. Изборът е дали да повярваме, че е толкова голям и страшен, е наш. Защото можем да разкажем още една приказка… Имало едно време едно агне, на което вълци в овчи кожи всеки ден се опитвали да му покажат големия страшен вълк. То обаче не вярвало в тази приказка, която просто не съществувала за него. Имало си неговата приказка, в която толкова повярвало, че започнало да я разказва и на други агнета, и те също започнали да вярват в нея. Приказката за Добрият Овчар. Накрая Той дошъл и изгонил лошия вълк и преоблечените в овчи кожи вълци.
Струва ми се, че не е добре известно какъв голям радетел за Освобождението на България е бил великият руски писател Ф. М. Достоевски. Ето негови коментари в „Дневник на писателя“. „Питайте народа, питайте войника: Защо се вдигате? Защо отивате на война и какво очаквате от нея? Ще ви отговорят в един глас, че отиват да служат на Христа и да освободят своите поробени братя. Ние ще бдим за тяхното взаимно съгласие и ще защитаваме свободата и независимостта им, ако ще – и срещу цяла Европа.“
„Русия ще постъпи честно– ето отговора на въпроса. Нека в Англия премиер-министърът си прави политиката и извращава истината пред Парламента, съобщавайки му официално, че шейсетте хиляди българи не са избити от турците, от башибозуците, а от някакви ренегати на славянството, и нека пак по политически съображения целият Парламент да вярва и безмълвно да одобрява лъжата му; в Русия нищо подобно не може и не би трябвало да стане. Някои ще кажат: все пак Русия не може да е против собствените си интереси. Но какви са интересите на Русия? Интересите на Русия са в случай на необходимост тя да забрави всякакви свои интереси, да се самопожертвува, но само и само да не измени на справедливостта. Русия не може да измени на великата идея, завещана ѝ от векове и досега следвана от нея неотклонно. Тази идея е освен всичко друго и обединяването на славянството; но това обединяване на означава завземане и насилие, то е в името на общочовешкото дело. Пък и кога, колко пъти е бивало Русия да се ръководи в политиката от някаква конкретна полза? Нима в продължение на цялата си петербургска история тя не е служила най-често на чужди интереси, при това с безкористност, която би учудила Европа, стига тя да искаше да види истината, а не вечно да ни гледа мнително, с недоверие и омраза. Пък и в Европа никой не би повярвал на никаква безкористност, да не говорим за руската ни безкористност – по-скоро ще повярват на хитростта или глупостта. Но ние нямаме причина да се боим от тяхната присъда: в тази самоотвержена безкористност на Русия се проявява цялата ѝ сила, тъй да се каже, цялата ѝ личност и цялото бъдеще на руската мисия.”
400-годишна гренландска акула е „най-дълго живеещото гръбначно животно“ От Ребека Морел Научен кореспондент, BBC News Публикувано на 12 август 2016 година Това е 398-годишна акула, открита наскоро в Северния ледовит океан, тази акула броди по океаните от 1622 година.
Японците произвеждат дърва от 700 години, без да отсичат дървета. През 14 век в Япония се ражда необикновената техника daisugi. Действително, даисуги предвиждат тези дървета да бъдат засадени за бъдещите поколения и да не бъдат отсечени, а подрязвани, сякаш са гигантски бонсайски дървета; прилагайки тази техника върху кедърите, дървото, което може да се получи, е еднообразно, изправено и без възли, практически идеални за строителство. Резитба като правило на изкуството, която позволява на дървото да расте и покълва, докато използва дървото си, без никога да го отсече. Извънредна техника. ′′
