Browsing Category

Факти

Факти

Джек Лондон

 

На 22 ноември се самоубива великият американски писател- Джек Лондон.

„Никога не преувеличавайте глупостта на враговете и верността на приятелите…“

Според едни Джек Лондон се самоубива. Според други новини, той починал от свръхдоза с наркотици, но всъщност казано е почти същото – в края на живота си (бил само на 39) страдал от тежки депресии, пиел много и загубил интерес към всичко около себе си…

Писател-романтик построил истински дворец от специален червен камък (огнеупорен между другото) за своите приятели. Нарекъл го „Домът на вълка“ и се заел да кани писатели, поети и някои съмнителни „бродещи философи“ да живеят с него; хранел ги, давал им джобни пари… Един хубав ден къщата била обвита в дим.

Била подпалена отвътре, и то на няколко места едновременно – иначе грандиозната конструкция не можела да изгори до основи, но оставя писателя с хиляди дългове… Тоест приятелите изгарят къщата.

Джек Лондон, опитвайки се да намери изход, започва да пише още повече, борейки се с пристъпи на депресия и нежелание да живее – шокът бил твърде силен. Тогава чул един от приятелите му да казва на другите: „Джек получава пари твърде лесно. Трябва да му помогнем да ги харчи! „. Отвращението към хората превзема нещастния Джек Лондон. От тогава почти нищо не написал, само пиел още и още, а накрая японският слуга го открил умиращ, а до него имало лист хартия, на който нещастния наивен писател изчислил смъртоносната доза опиум.

Приятелите вероятно са били на погребението, обсъждали са ситуацията, клюкарствали са много, поклонили са се, тъгували са за малко и са се разпръснали, или по-скоро като червеи паразити са плъзнали , за да намерят нова хранилка…

И още един цитат от него :

„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“

22 ноември 2022 от
Факти

Музеят Лувър

 
Музеят Лувър (Musée du Louvre), разположен в Париж, е един от най-големите и известни музеи в света. Сградата, бивш кралски дворец, се намира в центъра на Париж, между река Seine и улица Rue de Rivoli.Първият кралски „замък на Лувъра“ на това място е основан от Philippe II през 1190 г. като крепост за защита на Париж на запад от атаките на викингите. През 14 век Charles V го превръща в дворец, но Francois I и Henri II го събарят, за да построят истински дворец.Част от кралския дворец на Лувъра е открит за първи път като музей на 8 ноември 1793 г. по време на Френската революция.
16 септември 2022 от
Факти

Река Дунав

 
Река Дунав извира от това място! Едно малко поточе, за да се превърне в една от най големите реки в Европа. В планината Шварцвалд на 1078м над морско равнище, тя изминава 2888км. за да се влее в Черно море.
В началото на 90те години, където извира Дунав е направена статуя на Бог
DONAU – QUELLE.
16 септември 2022 от
Факти

СОФИЯ БАЛКАНСКА ВИЕНА

 
ГОЛЯМАТА МУ МЕЧТА Е ДА НАПРАВИ СОФИЯ БАЛКАНСКА ВИЕНА.
Той е талантливият хидроинженер, който построява Рилския водопровод и докарва в София най-чистата и сладка вода за пиене в половин Европа. Той е властникът, който над 10 години всеки божи ден обикаля в ранни зори с бележник в ръка спящия град, за да види дали улиците трептят от чистота и къде има изкривени бордюри и хлопащи плочки по тротоарите. Той е управникът, който изкоренява корупцията в общината, излагайки всеки похарчен лев на показ. Той е влиятелният „единадесети министър“ на България, който приема в кметския си кабинет височайшите командващи на германската армия. Той е некоронованият крал на София, който на 10 септември 1944 г. е арестуван и само за една нощ изминава драматичния път от „Осанна“ до „Разпни го“. Той е единственият кмет на столицата, който е съден от Народния съд и гние три години в Софийския централен затвор. Той е човекът зад решетките, чиято свобода е „изтъргувана“ срещу проектите му за язовир „Искър“. Той става приживе легенда от Виена до Москва с таланта си да строи водни съоръжения. Той е нежната лирична натура, която реди вдъхновяващи стихове под грохота на падащите бомби. Всичко това е той – столичният кмет инж. Иван Иванов, превърнал годините на своето управление – 1934-1944, в златното десетилетие на София.
Роден е през 1891 г. в семейството на офицера Никола Иванов – един от героите на Балканската и Междусъюзническата война. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. През 1915 г. се дипломира в Германия като хидроинженер. След 7-годишно ухажване се жени за голямата си любов – германката Матилда, от която има три дъщери. Преди да стане кмет, работи в отделението за водоснабдяване и канализация при Столичната община. Бързо натрупва опит и едва 27-годишен се заема с делото на живота си – да докара вода от Рила в бързо растящата столица. Обикаля неуморно планината, проучва терена и проектира Рилския водопровод. Тогавашният кмет на София ген. Владимир Вазов е толкова впечатлен от размаха на младия инженер, че му дава прякора Рилски.
Голямата му мечта – да направи София балканската Виена
В края на ХIХ век виенчани построяват един голям водопровод, който снабдява града с вода, и го наричат „Алпите – Виена“. Само 25 години по-късно Иван Иванов изгражда Рилския водопровод. Очаровани, столичани не пестят суперлативите. „Нашата вода е по-сладка и по-хубава от алпийската“, обясняват авторитетно завърналите се от австрийската столица софиянци. Водопроводът дава работа на десетки хиляди хора от този беден каменист край, където освен картофи друго не вирее. Докато го строят, дават дори човешки жертви при прокопаването на тунелите. За по-малко от две години частта Бистрица-София с електроценралата „Симеоново“ е завършена. През октомври 1926 г. градът получава свежа планинска вода.
Водопроводът се строи 8 години и е тържествено открит на 23 април 1933 г. на столичния стадион „Юнак“. Признат е за майсторско инженерно изпълнение в цяла Европа, а популярността на инж. Иванов нараства дотам, че само година по-късно той става кмет на столицата с указ на цар Борис Трети (На 19 май 1934 г. е извършен преврат от Военния съюз и политическия кръг „Звено“. Новият режим на „деветнадесетомайците“ разтурва с наредба-закон политическите партии, Народното събрание е разпуснато, премахват и общинското самоуправление. Местната власт се поверява на назначени кметове – б.р.). Като стопанин на града Иванов е бил изключително последователен и резултатен. Всичко, до което се допира, превръща в действие. По негово време въздухът на София е трептял от чистота.
Историчката Елинка Бояджиева, която от дълги години изследва живота му и е била много близка с трите му покойни вече дъщери, разказа как е протичал един предиобед на кмета. „Питам Елза, Жени и Бистра: „Как ходеше той на работа – с файтон или с кола?“ Отговориха ми: „С нищо.“ „Как така – пеша?“, не вярвам аз. Да, казват, кметът всяка сутрин ставаше в 6 ч. и отиваше пеша до общината.
Там взема файтон, за да минава по-тихо, и започва да обикаля спящите още улици и да оглежда – къде има струпване на мръсотия, къде някой бордюр е с 20 сантиметра изкривен и трябва да се оправи и т.н. В 9 ч. се връща в общината и започва оперативка със своите помощници – какво от сутрешната му обиколка трябва да се оправи веднага. В 11 ч. започва да приема граждани и служители на общината – всеки ден без изключение.
Дъщерите му споделят пред историчката и случки от детството си, когато техният високопоставен баща не позволява децата му да се отличават от другите заради това, че са кметски дъщери. Заедно с баща си в студените зимни утрини, когато София е покрита със сняг, момичетата излизат с лопати да почистят снега пред дома си. Пространството не е малко, но четиримата ранобудници неусетно свършват работата.
Драмата на живота му – Народният съд
На 10 септември 1944 г. кметът е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ „Панчарево“ и е отведен веднага в Централния софийски затвор. Чак 7 месеца по-късно – на 1 април 1945 г., е изправен пред 4-ти военен състав на Народния съд. На процеса Иван Иванов е обвинен, че е профашистки агент, защото е бил кмет, когато България е била съюзник на Германия във Втората световна война. Имало е обаче един доклад до Народния съд, в който се посочва, че той никога не е бил привърженик на фашистката идеология. Тайната полиция на царска България не е имала доверие в него, бил е следен и е имал досие. Дори е бил обвиняван, че държи на работа в общината комунисти. На 21 април 1945 г. е осъден на доживотен затвор въпреки настояванията на висшестоящи партийци за смърт, каквато застига всички приближени до двореца, министрите, депутатите и генералите. По-късно е помилван на 15 години затвор и като затворник започва работа в мина „Пирин“ край село Брежани.
През това време новата власт умува как да построи най-големия язовир на Балканите. Обръщат се за помощ към братска Москва да им изпратят специалист. На запитването им идва спешна депеша от съветския хидроинженер Мойсеев. Той чистосърдечно признава: „Вие си имате хидроинженер от световна величина – инж. Иван Иванов.“ Дори пита как е със здравето и къде се е запилял. С помощта на Трайчо Костов започва процедура по помилването му. Докато тя продължава, инженерът работи денем в отделна стая върху проекта, охраняван от милиционери. След като свърши, го връщат вечер в килията. На 9 декември 1946 г. е реабилитиран. Строежът на язовир „Искър“ продължава цели 8 години. На откриването му през 1954 г. управляващите „забравят“ да поканят неговия създател – бивш затворник е.
Слизането му от общинската сцена
по един толкова брутален и безпардонен начин, Народният съд и мъченията в затвора, разграбването на дома и имуществото му оказват пагубно влияние върху здравето му. През 1963 г. Иван Иванов е покосен от фаталното нервно заболяване амиотрофична латерална склероза. Ден след ден започва постепенна атрофия на мускулите на неуморния някога хидроинженер. Парализата бавно обхваща тялото на 72-годишния мъж. Стига дори до лицевите му мускули. Говорът му става провлачен и неясен, накрая се чува само едно мучене. Плътно до него в тези тежки дни бди неуморната и вярна Матилда. Покрай баща си денонощно са и трите му дъщери. Лекарите полагат огромни усилия да облекчат страданията му от прогресиращата болест. Но всичко отива бавно към неизбежния си край. На 20 юни 1965 г. мъките му свършват. Легендарният строител на Рилския водопровод затваря очи завинаги. На опелото в църквата „Свети Седмочисленици“ се стичат множество софиянци. Хората искат да зърнат за последно бившия си кмет, за да му кажат сбогом и да отдадат почит към невероятната му личност.
Остави в наследство чист и зелен град
Когато става кмет, Иван Иванов въвежда прозрачност за начина, по който се харчат общинските пари. Всеки месец разходите на кметството се публикуват в списание „Сердика“. През златните 10 години на неговото управление е завършена сградата на ректората на Софийския университет, облагородени са Южният парк и Борисовата градина, построени са сегашните сгради на Столичната община, на Народната банка, на Съдебната и Телефонната палата, на Министерството на вътрешните работи, на Държавния музикален театър, на зала „България“ и на Народната и Столичната библиотека.
Разширена е трамвайната мрежа, пуснати са няколко автобусни линии и първият тролей – от „Горнобански път“ до кв. Горна баня през 1941 г. Очарованите софиянци гальовно му викали „трамвая без релси“.
По негово време бедните и мизерни селца Княжево, Красно село, Горна баня, Бояна, Драгалевци, Слатина и Надежда се присъединяват към София и се създава Столичната голяма община. Създават се общинските служби „Чистота“, „Бърза помощ“ и „Полиция“, които глобяват за една хвърлена угарка. Патриарх Евтимий застава на своя пост на едноименния столичен булевард, а градинката зад него се превръща в най-прочутото и досега място за срещи в града. Усилено се редят павета по улиците в центъра, а коритата на Перловската и Владайската река са облицовани с камък.
Кметът лично прерязва лентата на къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина, построени са над десет нови училища, две болници и бани по кварталите. Засаждат се огромен брой дървета край булевардите, сред които и прочутите софийски кестени и липи. Чужденците, които идват в София, разказват, че тя е един от най-чистите и зелени градове в Европа, че градският транспорт е редовен, а ватманите и шофьорите – приветливи.
Строителството на Рилския водопровод е съпътствано и с един трагикомичен инцидент, който по думите на Иван Иванов внася смут и тревога и заплашва живота на довършващия се вече грандиозен строеж.
В началото на април 1933 г., само две седмици преди очакваното пускане на водите, в авторитетния вестник „Зора“ се публикува тревожно съобщение. В него се казва, че рилската вода е „гушава“ и „че тя се отразява неблагоприятно най-вече на жените, които са застрашени от пускането на гуша“.
Това сензационно съобщение на наш професор предизвиква масова паника сред софиянци. Вдига се голям шум, обезпокоената общественост изисква веднага да се каже истината за въздействието на рилската вода върху човешкия организъм. Зловредният слух тръгва от това, че по онова време в селата около Витоша – Бояна, Владая и Драгалевци, наистина има хора, които страдат от ендемична гуша. За това заболяване обаче причината основно е в непълноценното хранене и липсата на витамини и зеленчуци в менюто на местното население.
Иван Иванов се разпорежда да спрат строителните работи, докато се извършат изследванията на специалната комисия, съставена от изтъкнати биолози начело с проф. Методи Попов.
Специалистите извършват подробни изследвания, след което излизат с информация, че чистата рилска вода е напълно безопасна и не може да оказва никакво вредно влияние върху организма на хората. Столичани се успокояват, а довършителните работи на водопровода се възстановяват.
Историкът Елинка Бояджиева:
Отишъл е на 50-годишния юбилей на Хитлер
– Г-жо Бояджиева, великият хидроинженер и реформатор в управлението на столицата Иван Иванов заедно с другите общински съветници взема решение през 1940 г. част от централния бул. „Евлоги Георгиев“ да носи името на фюрера Адолф Хитлер.
– Да не забравяме, че ние сме съюзници на Германия по онова време. Да, критикуват го за това, че често се среща с командващите германската армия. Това са му греховете. Но това са греховете и на времето. Не е можело да бъде друго. Самото посрещане на германци в столичната община – всичко това е било внимателно наблюдавано от хора, които после са го използвали срещу него след 9 септември 1944 г. Нещо много любопитно – намерих, че той е бил поканен на големите тържества по случай 50-годишнината на Хитлер през април 1939 г. Писмото покана от организаторите на юбилея е запазено.
– Отива ли на тържеството?
– Е, как няма да отиде. Просто няма начин. Това е все едно да поканят някого на 70-годишнината на Сталин през 1948 г. и той да посмее да откаже.
– А познавал ли се е със самия фюрер?
– Не, бил е на тържеството в качеството си на германски възпитаник. Освен поканата за юбилея на Хитлер намерих и още едно писмо. В него лично Рудолф Хес, един от лидерите на Националсоциалистическата партия, кани Иван Иванов да присъства на един от тези паради, които есесовците организират в Нюрнберг. Поради неотложни задачи обаче кметът не може да отиде. Намерих бележка и за още едно негово „прегрешение“. Той е подготвял средната си дъщеря Жени да следва история в Германия. По това време на власт е Хитлер и за да отиде там, Жени е трябвало да носи бележка, че е от чист арийски произход, тъй като майка й е германка. И таткото е подготвил документите й.
10 август 2022 от
Факти

Това е китайско момче Уанг Фуман

 
Това е китайско момче Уанг Фуман. Преди две години публиката се развълнува от снимката, направена от учител-ученик.
За да премине един изпит, извървял 5 км на -13 градуса в тънко яке и без шапка. Косите и веждите му замръзнали, а бузите му били ярко червени от студа.
Нито къщата му, нито училището му имали отопление и всички ученици седяли в клас, носейки дебело облекло. Уанг наистина искал да получи образование, защото това било единствената възможност да се измъкне от бедността.
Между другото, на изпита, за където бързаше толкова много – отбелязал 99 точки от 100.
След като учителката направи снимка на Уанг и публикува снимката онлайн, историята на ученика получава вълнуващо продължение.
Потребителите събрали 3 милиона юана или 450 хиляди долара. Училищното отопление се ремонтира с тези пари, купили печки и топли дрехи за децата от бедните семейства на провинция Yunnan.
И Уанг бил поканен в Пекин. И знаете ли какво го е впечатлило най-много?! Ето какво е казал за пътуването си по-късно?!- У дома нямаме дърва и спим в якета през цялото време. И ето сега такива топли къщички и мога да се разхождам с една риза! Това го виждам за първи път, отоплението е чудо!
Причина да се замислим? Често не оценяваме това, което имаме….
26 януари 2022 от
Факти

Произход на думата FUCK

 
Произход на думата FUCK
В древна Англия членовете на кралското семейство нямали право да се занимават със с€кс без съгласието на краля. Когато искали да имат дете, трябвало да се обърнат за разрешение към краля, който им давал табелка с надпис. Табелката се окачвала на външната врата на дома,
по време на действието. Надписът на плочката гласял: „Блудство със съгласието на краля“ (Fornication Under Consent of the King – F.U.C.K).
20 януари 2022 от
Факти

Трудно е за вярване, но най-богатият човек в историята, живял някога, е чернокож от Африка

 

Трудно е за вярване, но най-богатият човек в историята, живял някога, е чернокож от Африка. Императорът на Малийската империя – Манса Муса през 14 век. Притежавал е почти всичкото злато и сол на света. Имал е много златни мини. По днешни стандарти е притежавал богатства за над 400 милиарда USD. Като мюсюлманин, през 1324 г. изминава над 6000 км и отива на поклонение в Мека с над 20 тона злато, което раздава и подарява по пътя си, предизвиквайки първата инфлация в света, като обезценява златото в Близкия Изток за над 10 години. Керванът му е бил 60 000 души, от които 12 000 роби и всеки роб е носел по едно кюлче злато от 2 кг.

11 януари 2022 от
Факти

Договорът за внасяне на концентрата за напитката в България

 

Договорът за внасяне на концентрата за напитката в България е подписан на 1 август 1965 г. От Кока-Кола предлагат пари за реклама. Вместо пари за реклама от Италия ни подаряват един милион бутилки, а Кока-Кола САЩ изработват и ни подаряват логото на кирилица. В края на 1965 г. на българския пазар се появяват първите бутилки Кока-Кола. С етикет на кирилица.Невероятно, но факт — България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор с предприятието, флагман на капитализма — Кока-Кола. Югославия е втора, цели две години след нас.Но най-важен остава фактът, че заради България за първи път в света запазената марка на «Кока-Кола» се появява на азбука, различна от латиницата — кирилица.

11 януари 2022 от
Факти

Семирамида

 
Семирамида
Личността на тази асирийска царица е изключително впечатляваща, но истината за нея е забулена от митове и легенди. Запазените писмени източници, които я споменават са писани векове по-късно от гръцки историци и в тях отново е трудно да се разграничи истината от легендата. Фактът, че тя е съществувала обаче, е неоспорим. Зад възникването на всяка легенда се крие по един исторически прототип. Такъв е имала и легендарната царица Семирамида. Това е била царицата на Асирия Шамурамат. Нейната история е пряко свързана с историята на асрийският цар Нин, който в библията е наричан Нимрод. Описван като владетел жаден за власт и велик завоевател, превърнал се в тиранин, той завладява почти цяла Месопотамия, включително и градът, в който се е родила Шамурамат.
Според гръцкият писател Ктесий от Книт, по време на войната на Нимрод с Бактрия, Шамурамат му дава правилен съвет, който води до бактрийско поражение. По-късно става негова жена. Нимрод обаче допуска голяма грешка, тъй като оставя своята царица да се занимава с религиозните дела в неговата империя. Шамурамат създава изцяло ново разбиране за дотогавашната религия, тази която е останла още от времето на Ной. В крайна сметка, на един пир по случай новата година, когато по традиция се е разкъсвал жив овен и месото му се е ядяло сурово, жреците, под влиянието на наркотични вещества и това на царицата разкъсват Нимрод. Така си отишъл този завоевател на древния свят, който както посочват източниците „не бил чувал за други подобни преди него”, т.е. такива които да са завладели толкова градове и земя, преди или след Ной и потопа.
След смъртта му Шамурамат разкрива своите истински способности. Всъщност тя го убива, тъй като е имала незаконно дете и той я е заплашил, че ще разкрие това и ще я лиши от властта й. Шамурамат поставя незаконния си син на престола и управлява Асирия като негова регентка. В армията има първоначално разделение между тези които искат да спазват древния закон, че владетел може да е само мъж и армията не трябва да се подчинява на жена, и привържениците на царицата. Нещата приключват след кратка гражданска война – властта на Шамурамат е пълна. Интересно е обаче, че в библията нейното име не се споменава въобще, за разлика от това на Нимрод, вероятно заради същият този древен обичай, който поставя жените в неравностойно положение. Името на Шамурамат – Семирамида, обаче е останало много по-дълбоко в умовете на хората, отколкото това на Нимрод.
Тя обаче не спира само до установяването на пълен контрол над градовете в Асирия, нито само до строежа на нови такива или до изграждането на огромните крепостни стени на Вавилон, които са първи в историята и които тя носи на своята корона като символ. Шамурамат обръща своя поглед и на изток и на запад и то с желания за завоевания. Тя прави успешни походи до Египет, Етиопия и дори Индия, за които обаче няма много източници. След походите си до Египет и Етиопия се оттегля обратно към Бактрия където е била първата й кампания. Според някой източници се е върнала поради предупреждение от египетски жрец, че синът и подготвя смъртта й. При завръщането си в Бактрия Шамурамат започва приготовления за похода си към Индия, но в крайна сметка той се превръща в един от най-големите провали на управлението й. Огромната армия, която е подготвила преминава река Индус, но е спряна, основно поради факта, че конниците и колесниците не са могли да се справят с бойните слонове използвани от врага. В този поход самата Шамурамат едва не губи живота си. Тя е прободена от стрела и от копието на индийския цар.
В крайна сметка жрецът в Египет се оказва прав. Според легендата Семирамида се опитала да прелъсти сина си. Всъщност Шамурамат искала да го изпревари и да го убие първа, но синът й – Ниний или Ададнерарий III, вече мъж със собствени привърженици в двора я изпреварил.
В крайна сметка обаче, Семирамида – Шамурамат не изчезва от паметта на хората, особено от тази на женската половина на човечеството. Трябва да се има в предвид, че тя е вероятно първата жена в историята след, а вероятно и преди потопа, която е успяла да постигне такива успехи като държавник и завоевател. Поради тази причина в района на Месопотамия и до днес името и е често срещано при кръщаването на малки деца, а жените я споменават като богиня. В същото време през историята множество владетелки и завоевателки са наричани Семирамида на севера или на запада.
Истината е, че Семирамида се е превърнала в символ за успеха на жените в една епоха, когато те масово са били на дъното на обществената йерархия.
Знаменитите „висящи градини” обаче били създадени не от Семирамида, и дори не по времето на нейното царуване, в чест, уви, на една не толкова легендарна жена. Те били построени по заповед на Навуходоносор за неговата любима жена Амитис – мидийската принцеса. Според повечето изследователи, градините са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия. Легендата разказва, че владетелят ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която идвала от плодородните земи на Месопотамия. Друга легенда обаче гласи, че градините са създадени от царица Шамурамат (Семирамида), по време на нейното кратко 5-годишно управление. Макар и исторически невярна, тази теория очевидно е била по-разпространена сред хората, имайки предвид името, с което градините са известни и до днес. Някои изследователи дори смятат, че висящите градини не са нищо повече от художествена измислица, тъй като за тяхното съществуване не са открити достатъчно достоверни исторически документи.
27 януари 2021 от
Факти

Норвежко кафе с яйце

 
Норвежко кафе с яйце.
Едно наистина лесно за приготвяне кафе – силно, но не горчиво.
И най-интересното е, че се прави с помощта на яйце.
То играе ролята на естествен филтър.
Яйцето има три функции:
съединява кафените прашинки и ги кара да потънат, неутрализира киселинността на кафето, както и някои от химикалите, които го правят горчиво.
Как се приготвя Скандинавско кафе
Кипнете вода в подходящ съд.
Сипете едро смляно кафе в купа
(по една супена лъжица на чаша кафе).
Счупете едно сурово яйце към мляното кафе – заедно с черупката.
Натрошете я и разбъркайте добре.
За да ви е по-лесно, сипете малко студена вода.
Щом водата заври, добавете вашата кафеено-яйчно-черупчена смес.
Разбъркайте добре, като внимавате да не изкипи.
Оставете сместа да покъкри на тих огън 5 минути.
След това отстранете съда от котлона и добавете чаша студена вода.
Това кара бучиците от яйцето с кафеени прашинки да потънат.
Сервирайте с помощта на черпак.
Напитката вече е гладка и кремообразна, така че най-вероятно няма да ви е нужна сметана.
27 януари 2021 от
Факти

Много хора си мислят, че пирамидите се намират в средата на нищото в пустинята

 
Много хора си мислят, че пирамидите се намират в средата на нищото в пустинята, а в същност са много по-близо до града от колкото си мислите. С всеки изминал ден се застрояват все повече и повече. След 20г може да се окажат в центъра на града.
27 януари 2021 от
Факти

Големия скок напред Мао Дзъдун

 
От 1958 до 1961 г. с Големия скок напред Мао Дзъдун се опитва да превърне комунистически Китай в свръхсила. За да финансира амбициозните си промишлени и военни проекти с излишъка от зърнената реколта, Мао заповядва да се удвои и утрои добивът на пшеница. От правителствените канцеларии в Пекин неговите неосъществими заповеди се предават надолу по административната стълба — от провинциалните ръководители чак до селските управници. Местните чиновници, които не смеят да критикуват и искат да спечелят благоволението на началниците си, съчиняват доклади за въображаемо драстично увеличение на селскостопанската продукция. Когато измислените цифри тръгват по обратния път към върха на бюрократичната йерархия, всеки чиновник още повече ги завишава, добавяйки тук-там по някоя нула с един замах на писалката.
И така през 1958 г. китайското правителство е уведомено, че годишната зърнена реколта е с 50% повече, отколкото е в действителност. На базата на тези доклади правителството продава милиони тонове зърно в чужбина срещу оръжие и тежкотоварни машини, приемайки, че ще остане достатъчно за изхранване на китайското население. В резултат десетки милиони китайци умират в най-безпощадния масов глад в историята…
26 януари 2021 от
Факти

Думите на Кевин Костнър на 66 години

 
„Не знам как остарях. Сякаш снимах Фанданго вчера. Остаряването е наистина странно. Гледам се и си мисля: всъщност вече съм възрастен човек, но не се чувствам така, когато съм на пода и играя с най-малката си дъщеря.
Нямам за какво да се обвинявам като баща. Винаги съм бил много присъствен, кариерата и филмите никога не са ме отдалечавали от тях. Щастлив съм, че открих тази професия, която ми даде толкова много. Животът се отнесе с мен толкова добре. И не, няма да се пенсионирам.
Научих се да приемам успехите и неуспехите като част от едно цяло, което е животът. Тези, които не експериментират, никога не грешат. „
– Думите на Кевин Костнър на 66 години
25 януари 2021 от
Факти

КЛЕОПАТРА

 
“ Известните жени в историята „
“ Тя била толкова покварена, че често проституирала и притежавала такава красота, че много мъже платили със смъртта си, за да я притежават само за една нощ “, казва Аврелий Виктор, римски учен от четвърти век, дал тази характеристика на
КЛЕОПАТРА
Клеопатра VII е може би най-известната жена от древността. Векове наред тя продължава да бъде една от най-великите загадки в историята.
Нищо и никой на потвърждава красотата на Клеопатра. Към днешна дата няма нито един неин надежден образ.
Плутарх, който е виждал портрет на Клеопатра, пише:
“Красотата на тази жена не е това, което се нарича несравнима и поразителна от пръв поглед. Но нейната привлекателност се отличаваше с неустоим чар и осанката й, съчетана с огромна харизма, която се проявява във всяка дума, във всяко движение, здраво грабва душата ти.“
Клеопатра VII – последната кралица на древния Египет, произхожда от гръцката династия на Птолемеите. Някои историци погрешно я наричат ​​последния фараон. Клеопатра е родена през 69 г. пр. Хр., по това време Египет, под контрола на баща си, Птолемей XII, всъщност е вече сателит на Рим. Царицата е управлявала Египет в продължение на 21 години и е била два пъти в официалнен (и вероятно неформален) брак с братята си. Факт е, че традициите на двора на Птолемеите не позволяват на жена да управлява сама. По-късно, като участва активно в смъртта на братята и убийството на сестра си, тя официално споделя властта със сина си. Със сина, или по-скоро, с историята на раждането му, всъщност започва световната слава на царицата. Бащата на детето е владетелят на Рим, Гай Юлий Цезар.
В своята политическа дейност Клеопатра очевидно преследва една цел – величието на своето собствено царство. Очевидно на тази основа са се случвали всички нейните любовни истории. Във всеки случай, убийството на Цезар не я съсипва. Напротив, тя се възползва максимално от него, за да отслаби властта на Рим над Египет.
В основата на последвалата любов на царицата с Марк Антоний стоят само общи политически интереси. Клеопатра ражда от Марк Антоний още три деца – двама сина и една дъщеря.
Републиканският Рим, меко казано, не харесва ситуацията. Легионите на Октавиан Август се преместват при “щастливите любовници”. Естествено историците на победителите са опитали да я представят с най-жестоките черти, оставяйки на Антоний ролята на честен воин, прелъстен от омразна египетска жена.
Разбитият в битката край Актиум флот зарязват сухопътните войски. Отправят се към Александрия, където избиват знатните граждани, плячкосват богатствата им започват да се подготвят за бягство в Индия. Но, арабите пленяват корабите, които очаквали.
Влюбените организират сред онези, които обещали да умрат с тях, тесен “самоубийствен клуб” и започват да се подготвят за отбрана, обаче, прекарват времето си в пиршества и забавления. В същото време Клеопатра експериментира с отрови върху пленниците.
Поддръжниците им, включително и най-верните, постепенно се отричат от Марк Антоний. Някои виждат безнадежността на ситуацията, други се страхуват от смърт, попаднат ли в ръцете на отмъстителна и страшна царица.
Клеопатра се премества в гробница, построена предварително за нея. Взима със себе си всичките си съкровища и изпълва стаите с горими материали, като казва на римляните, че няма да получат съкровищата, ако не бъде намерен компромис. От гробницата тя праща лъжлива новина за смъртта си на Марк Антоний. Разбрал, че остава без никаква подкрепа (според законите той не е имал право на богатството на Египет), той грабва меча и се пронизва.
Клеопатра не се помайва дълго и напуска гробницата. И отново предлага любовта си. Този път избраният е Октавиан Август. Обаче, дали Август е бил по-малко склонен към чувствени удоволствия, или четирийсетгодишната майка на четири деца вече била изгубила част от блясъка си, но този път любовта не е сполучила. Август покорява Египет и принуждава Клеопатра да следва колесницата му при триумфа му в Рим.
Дъщерята на гордите Птоломеи не могла да понесе този позор, връща се в гробницата си и се самоубива.
Смъртта на кралицата, като и животът й, са добре украсени от легенди. Съвременният немски учен Кристоф Шефър например вярва, че Клеопатра е взела отровна смес от опиум и хмел.
От древни времена са дошли две версии. Според една от тях, кралицата се самоубива, като драска ръката си с гребена си. Твърди се, че той е бил намазан с отрова, която действа само когато се пусне в кръвта. Най-разпространената версия на ухапването от донесена в кошница със смокини змия, не издържа на критиките. Първо, в стаята не е имало никакви змии. Второ, заедно с Клеопатра умират и две от прислужничките й, а отровата на една змия не е достатъчна за трима.
Известно е, че египетската царица е починала през 30 г. пр. Хр. Досега се смяташе, че причината за смъртта й е ухапване от египетска кобра, но учените са единодушни, че смъртта на Клеопатра е причинена от отрова, която не змийска.
Легендарната царица влиза в историята не толкова като известна красавица, а като твърд политик, който дълго време не допуска Рим да завладее Египет.
25 януари 2021 от