Училище

Църковно училище. Възрастен поп води час по физика.
– И в този ред на мисли, кое е най-лекото нещо на света?
Един млад послушник вдига ръка.
– Кажи, братко.
– Членът, отче.
– Обоснови се.
– Ами само от една мисъл и става.
– Доста странно обяснение, но може да се приеме. Тогава, би ли ми казал, кое е най-тежкото нещо на света?
– Пак членът, отче.
– Би ли се обосновал?
– Ами, ако не иска и с кран не можеш да го вдигнеш.
– Уф, и тук си прав. Добре, добре, я някой друг да каже, кое е най-бързото нещо на света?
Отново вдига ръка същият послушник.
– Стига, стига, братко…. Нека някой друг да каже, защото ти както си тръгнал, цялата физика ще построиш върху един член…

Много хубаво нещо са онлайн родителските срещи – гледаш и направо млатиш.

За пръв път от 30 години щяха да ми потрябват знанията за тангенс и котангенс, но детето си написало домашното само…

Поканиха ме на рожден ден в една пицария. Чудесно място: приятна обстановка, масата красиво украсена, богата и вкусна трапеза, но алкохолът в менюто беше само водка, бира и шампанско. Приятелката на рожденика обаче пиеше само някакъв много специален коняк, защото от другите питиета й ставало лошо. Приятелят ми даде пари и на ухо ми прошепна, да отида отсреща в магазина за алкохол и цигари и да взема един коняк, ама да го сипя в шише от безалкохолно, че в пицарията щели да направят проблем за внесен алкохол от вън.
Речено-сторено. Отидох аз до близкия магазин, взех коняк и един студен чай, и до една ограда таман го преливах в другото шише.
До мен застана една жена, усмихна се и каза:
– И вие ли сте на родителска среща?

В час по литература:
– Разкажи за цар Едип.
– Е*ал си е майката той.
– Сядай, 6.

Ако трябваше да ми преподават едно време дистанционно, учителката сигурно щеше да идва и да крещи под терасата новия урок…

Ако, не дай Боже, затворят Уикипедия, в България няма да остане безплатно образование.

Извикахме ви днес в училище, заради лошото поведение на сина ви.
– Той и у нас се държи лошо,но аз не съм ви канил в къщи…

Като видяха новите гърди на класната, учениците разбраха, че парите, които събраха, не са били за ремонт на класната стая…

Презерватив, сложен в джоба на татко, разсейва родителите, от задаване на глупави въпроси за училище.

Най-страшните думи от нашето детство – „Извадете двоен лист!“

– По какво, си учител? 
– По трудово, ама като пия три ракии, преподавам и пеене, и философия.

По мое време нямаше психолог в училище, даскала ти изплющи 2 шамара и психологиката ти се стабилизира

Следващия превод на „Под игото“ ще бъде с емотикони за да бъде по – лесно за смилане от младите.

Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита:
– Kажи, как върви училището?
– Ами тате, то…
– Кажи, бе!
– Мииии… Имам седем двойки за годината…
– КОЛКО?!?!
– Седем…
Бащата адски сърдит:
– И по какво ти е първата двойка?
– Ами по френски…
– Защо имаш двойка по френски?
– Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод. И аз пиша: „1. Госпожата по френски ходи с господина по български. 2. Г-жата по френски ходи с господина по математика. 3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика. 4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо.“
Бащата казал:
– Сине, тя е к*рва!
– Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка.
– Айде, прощавам ти за тази двойка. По какво е следващата?
– Амиии по математика…
– Що имаш двойка по математика, бе?
– Тате, оная вика: „Колко е 5 по 6?“ И аз викам: „30“. „Ами колко е 6 по 5?“
Бащата казал:
– Сине, тя си прави т*шаци с тебе!
– И аз така ѝ казах и тя ми написа двойка.
– И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата?
– По география.
– Как така, бе?
– Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе?
– Е*а ли я…!?
– Ами и аз така ѝ казах и тя ми написа двойка.
– Добре – прощавам ти. По какво е следващата?
– По биология.
– Идиот!!! Как успя бе?
– Тате, даскалицата ни наредила в две редици – едната момичета, а другата момчета. Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата – мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика: „Муха“ и аз викам: „Мухое*ец“ и даскалката ми написа двойка…
– Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие. Казвай за следващата.
– По ЗИП-а по география. Оная вика: „Благоевград, град ли е?“ И аз викам: „Не е – село е!“ „Е как ще е село, като завършва на град?“ „Ами госпожо, Козлодуй завършва на *уй, ама не е *уй, нали?“ И тя ми написа двойка.
– Както и да е сине. Нататък?
– По физическо, тате… Оная вика: „Вдигнете си единия крак, вдигнете си другия крак…“ „Еее, госпожо, аз на какво да се крепя?“ И тя ми написа двойка.
– А последната?
– По музика.
Бащата:
– И по музика ли бе, дебил!!!
Иванчо сърдит:
– Тате, след шест двойки как се пее, бе?