Browsing Category

Уикенд

Уикенд

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка – 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
– Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
– пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
– излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.

 
Зодии, Уикенд

12-те зодии тръгват на преход

12-те зодии тръгват на преход.Събота вечер е, 12 приятели са се събрали на обичайната сбирка в местната кръчма. Хапват вкусно, вдигат тост след тост, разказват разпалено забавни истории. Цялото заведение ехти от техния смях. Спомени за минали пътувания, шеги… Всеки прескача другия с разказ.
– Еййй… Спрете! – изведнъж се чува вик.
ВОДОЛЕЯТ с плам в очите крещи:
– Идния уикенд заминаваме. З-а-м-и-н-а-в-а-м-е!
СТРЕЛЕЦЪТ ентусиазирано му приглася:
– Хайде, отиваме в планината! Може да запазим любимата ми хижа. КОЗИРОГЪТ веднага вади своя телефон и започва да чертае план на бяла салфетка. ТЕЛЕЦЪТ, досега привидно незаинтересован, изписва на лицето си усмивка:
– Да пием за това, решено е – в събота тръгваме!
Седмица по-късно всички дружно се отправят към заветната цел. Темпераментният и нетърпелив ОВЕН решава да поведе групата:
– „Но да знаете, не търпя мрънкане, бавно ходене, камо ли отказване”.
Е, такъв си е, иска винаги да бъде „пръв”, и всичко да се случва „сега” и „веднага“. ЛЪВЪТ крачи бодро до него и му помага с навигацията. След първите 100 метра от прехода ТЕЛЕЦЪТ започва да пръхти. И как иначе – в раницата си носи мезета, напитки и няколко ката дрехи. БЛИЗНАЦИТЕ, които отдавна не са ходили в планината, в изблик на щастие запяват „Ойларипиииии”. ДЕВАТА е възмутена от тази безобразна липса на талант и ги задминава с отегчена физиономия. ВЕЗНИТЕ мрънкат за кратка почивка. Всичко ги боли, жадни са и искат нещо сладичко. Започва да вали. РИБИТЕ ловят дъждовните капки с език, скачат в локвите и се радват като малки деца. СКОРПИОНЪТ си мълчи. Оглежда с интерес всичко наоколо. Винаги иска да опознае мястото, а не просто да го посети. ВОДОЛЕЯТ снима новите си туристически обувки. Бързи два, три кадъра, филтър и сторито в Инстаграм е качено. Дъждът най-накрая спира и слънцето започва да напича. СТРЕЛЕЦЪТ поема водачеството и крачи най-отпред. ОВЕНЪТ, междувременно е завъртял групата три пъти в кръг и един път до началната точка, но упорито отказва да признае грешката си. РАКЪТ разказва за новата си любов – единствената, последната и предпоследната, а и за тази преди нея. КОЗИРОГЪТ е крайно отегчен, върви мълчаливо и е бесен от факта, че само той знае правилната посока, а никой не го слуша. РИБИТЕ и ВЕЗНИТЕ са преуморени и почти разплакани от изтощение. СКОРПИОНЪТ нарамва раниците им и ги задминава:
– Хайде, не остана много! Няма да се предавате!
ЛЪВЪТ се е покатерил на една скала и моли да го снимат. Времето се разваля отново и започва да се стъмва. Групата върви унило и мълчаливо. ТЕЛЕЦЪТ тайно започва да яде от мезетата, скрити в раницата му. РИБИТЕ се молят да завали отново, защото са толкова-а-а-а жадни. БЛИЗНАЦИТЕ и ВЕЗНИТЕ са се скарали жестоко за текста на една песен и сега крачат сърдити и мълчаливи. ДЕВАТА ликува. След няколко часа преход, бандата най-накрая се озовава пред хижата. Влизат с гръм и трясък, и с изненада откриват ОВЕНА, който ги чака вече от час. РАКЪТ се запознава с компанията на съседната маса. След два часа вече е с ново гадже. ТЕЛЕЦЪТ, който вече е подредил остатъка от мезетата на масата, вдига победоносна наздравица. Най-накрая всички отново се обичат!

 
Уикенд

Любител на бокса започнал да се подготвя отдалеч за страхотния финал по телевизията през уикенда

Любител на бокса започнал да се подготвя отдалеч за страхотния финал по телевизията през уикенда – супер тежка категория, мачът на века и т.н. Купил си ракийка, биричка, разни мезенца. Нарязал си салатка, подредил си масата с вкусотии, сипал си охладено питие и се разположил като пет пари в кесия. Седи и примижва от кеф какво го очаква. Рундът започнал и…. нашият човек дори не успял да отпие първата глътка: на 8-мата секунда – нокаут. Край на боя! В този момент жена му излязла от кухнята и язвително му рекла:
– Е, сега вече ме разбираш – нали?

 
Уикенд

Петък вечер, възрастен господин и придружаващата го доста млада, красива жена, влизат в реномиран бижутериен магазин

Петък вечер, възрастен господин и придружаващата го доста млада, красива жена, влизат в реномиран бижутериен магазин. Господинът казва на продавача, че са дошли да купят специален пръстен за дамата. Продавачът предлага пръстен от 500 евро.
– Не, не, искам нещо по-красиво, уникално.
Продавачът носи скъпоценен пръстен за 10 000 хиляди евро.
– Този ще го вземем. Само, че ще платя с чек. Знам, че трябва да се уверите, че всичко е наред с моята сметка, така че чекът ще го напиша сега, в понеделник се свържете с банката, а следобед ще дойда за пръстена.
В понеделник му се обаждат нервни от магазина и му казват:
– Нямате пари в сметката!
– Знам, знам, че нямам пари. Но имах прекрасен уикенд.

 
Уикенд

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка – 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: „Не ги давам!”. 
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. 
Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема:
– пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. 
– излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам. 
Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам. Ако коментирате – гледайте само да не е нещо смешно, моля ви.