– Скъпи,не издържам повече! Три часа изкачваме тази стръмна планинска пътека! А пък раницата – направо ще ми откъсне рамото!
– Не падай духом,Мими! Ти си моето мъжко момиче!
-Ама милооо,вие ме си свят от умора! Как пък не ми даде минутка почивка!
– Още мъничко,Мими! Ти си моята амазонка!
– Миличък,краката ми вече се подгъват! Тая раница сякаш тежи цял тон! Всеки момент- ще се строполя на земята!
– Недей,така,мила! Хижата вече е съвсем наблизо! Хайде,ти си моята Жана д’Арк!
– Скъпи,вместо да ръсиш евтини комплименти – би ли ми помогнал поне мъничко?
– Но как по-точно,мила? Недоумявам… Какво бих могъл да сторя за теб?…
– Ами,не е лоша идея най-после да излезеш от раницата и…