Тодор Живков

Дошъл Брежнев в България на посещение и рекъл на Тодор Живков:
– Товарищ Тодор, в България имате много плодорна почва – ще садите праз!
– Какво ще го правим толкова тоя праз, Леонид Илич?
– Той не е за вас, ще го давате на румънците.
– А какво ще ни дават те в замяна?
– Те ще ви дават дачии!
– Супер сте го измислили, Леонид Илич!
– Ама дачиите не са за вас. Те са за китайците!
– А те какво ще ни дават?
– Ориз!
– Чудесно сте го измислили!
– Ама и оризът не е за вас. Той е за японците!
– А какво ще ни дават японците на нас?
– Те ще ви дават тойоти!
– Аууу прекрасно! Вие сте гении, товарищ Брежнев!
– Ама и тойотите не са за вас. Тях ще ги давате на нас!
– А вие какво ще ни давате в замяна?
Брежнев отговорил:
– Семето за праза…

Чувал съм стари хора да казват, че по Бай Тошово време мидите нямали черупки и се ядели къде по-лесно.

Не помня по бай Тошово време да е валяло така произволно

По времето на Тодор Живков поне имаше ред и спокойствие. Прибирал съм се нощем пеш по улиците и нито веднъж не са ми откраднали Айфона или таблета…

А, по времето на бай Тошо не се сриваха социалните мрежи…

През времето на бай Тошо, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона… А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 200-250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза – бре тук слон, там слон – няма го. Пита пазача:
– Къде е животното, бе другарю пазач?
– Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в министерството за Слона и какво да види – всички си работят, кипи дейност.
– Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? – попитал Първият.
– Жив, умрял – все тая. – отговорили му.
– То бумащината си върви.

Малко преди да умре Тодор Живков казал:
– Погребете ме с лицето надолу!
– Но защо, другарю Живков?
– Ще мине време и ще се сетите за мен и ще идвате пак да ми целувате з@дника…