Телефон

Пpeди години приятел почна paбота в „Globul“. После се премести в „Telenor“, а сега бил в „Yettel“… Не си намери мястото тоя човек..

На тая дата миналата година съм ходил да го обличам телефона си, мхм… – Добър ден. Калъф искам за Хуауей модел дрън-дрън… – Кейс? – Моля!? – Кейс за телефон Хуауей модел дрън-дрън, нали така? – Не. – Ами!? – Калъф за Хуауей модел дрън-дрън. – Ааааа, ми то се казва „кейс“! – Аз кейс не ща! Има да го мисля к’во да го правя тоя кейс. Като оня полицай, дето докторът му предписал свещички за ануса и той се видял в чудо къде да си ги завре… – Ама така се нарича тоя продукт, Господине – кейс! – На калъфа „кейс“ може да му викат Сара Джесика Паркър в „С*ксът и градът“ и на Чарлз и Камила снахичките в Лондон – тука, пиле, неосъществен чикън такъв, му се вика баш калъф! Щото, разбираш ли, то такава функция изпълнява – на калъф. Как, кажи ми, аз да ти кажа, например – „Ей сега, само да си сложа кейса на пениса и ще правим любов, Госпожице“, как!? Нееее, като българин, който цени езика си и думите български, аз ще те осведомя, че – „Ей ся, са’о да си на’лузя калъфа на уq и ща кавардисам, момеееее…“ Щото то презерватив е по нАучному , иначе си е калъф за… сешса – да не го повтарям, че хептен ще загубим детската аудитория. Е, чи – калъф искам аз. За телефон. На мене ше ми продадеш кейс, амаааа… аз съм българче! Та така. Взех му на Хуауейчето модел дрън-дрън калъфче от мола. Продавачката малко ми се облещи по едно време и се озърташе като гърмян рабит, ама хората наоколо много се забавляваха…

А вие забелязахте ли, че постепенно изчезват уличните телефони? Това е за да не можем да се измъкнем от Матрицата…

Добре, че е 5G-то, та да съхне по-бързо прането.

Липсва ми времето, когато хората бяха по умни от телефоните ….

Искам да си купя айфон 12, мога ли да попитам тези които го притежават – хора откъде намерихте парите бе?

На жена трябва да се звъни по два пъти.Веднъж за да си извади телефона от чантата и втори път да го отвори.

– Ей, звънях ти…
-Да… ,гледах как звъня телефонът!

Ако номерът на телефона ѝ започва с 0888, стара е за тебе.

– Здрасти! Как си?

– Оф, скапано ми е, времето и то отвратително, пък и ти сега звъниш….

Признаци, че телефонът ви вероятно се подслушва:
1. Телефонът ви е с Windows;
2. Телефонът ви е с iOS;
3. Телефонът ви е с Android;
4. Имате телефон.

Ако някои хора знаеха с какви имена са записани в телефона ми, никога не биха звънели.

До човека който си загуби „айфон 11 про макс „във автобуса :
-Престани да звъниш на новия ми телефон!!!
-Благодаря!!!

Голям кеф е, като видите някой да говори по телефона, крепейки го между рамото и ухото си, да минете незабелязано зад него и нежно да го докоснете по другото рамо. Няма празно,баце…

– Алоо, кажи, Норо.
– Събудих ли те, меченце?
– Да.
– Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
– Добре.
– Хайде спинкай си, няма да те занимавам… само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
– Не.
– Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
– Ще пусна пералнята.
– Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
– Да.
– Лъжеш.
– Да.
– Кога ми е рожденият ден?
– Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
– Мразя те.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
– Мисля си.
– Кога?
– Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
– И какво по-точно?
– Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
– Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
– Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
– Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
– И аз.
– Между другото ми дойде.
– Пак ли?
– Да.
– Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
– Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
– Добре.
– Айде изчезни… после ще ти се обадя… и без това днес не ми се говори…