— Алоо.
— Да.
— Евстати вкъщи ли е?
— Имате грешка, господине!
— Ааа, добре.
Половин час по-късно.
— Алоо.
— Да, кажете.
— Евстати прибра ли се?
— Няма такъв тук, господине!
— Ясно.
10 минути по-късно.
— Алоо.
— Ох, пак ли вие?
— Да, Евстати каза ли кога ще се прибере или къде отива?
— Господине, за пореден път ви казвам, че тук няма никакъв Евстати.
— Добре де, нека само като се прибере да се обади на Киро.
15 минути след това се звъни веднъж, звъни се два пъти, звъни се три пъти…звъни се десет пъти…
— Алоо.
— ГОСПОДИНЕ, ПИСНА МИ ОТ ВАС НЯМА НИКАКЪВ ЕВСТАТИ ТУКА!!!
— Евстати се обажда. Някой да ме е търсил!?
