Browsing Category

Телевизия

Телевизия

Гледам новините

 

Гледам новините. По телевизия, която се има за Голям праз. Новинарката от екрана гледа право към мен и сякаш ме пронизва: Бизнесът настоява първите три дни болнични да не се плащат… Оранжев код за дъжд и силен вятър… Тийнейджър загина, правейки си селфи… Петстотин лева глоба, ако сам си смениш спукана гума… Арабски принц предупреждава за невиждан до сега скок на цените на горивата…
…А ние още не сме преживяли шока от африканската чума!
Аз вече съм се смалила наполовина. Обаче тя не спира. До нея екранната и половина подпира положението с изрядната си дикция, а тя току го поглежда като крава малкото си. Не издържам, не ми се слуша за загинали при катастрофи, пребити старци по селата и нови щамове на грип. Аз може и да не съм с всичкия си, но ми се струва, че го съобщават с някакво извратено удоволствие. Гася телевизора. Лягам си. Сънувам реклами. На кредити. Един през друг някакви усмихнати гадове ме преследват и ме изнудват… И се оказвам горд собственик на бърз такъв. Как ли? Идея нямам. Викам си „Е, поне ще си платя гражданската, която (слава тебе Господи), не е 1000 лв., само с 50% увеличена. Но … телефона звъни. Глас от някъде си ми казва: „Мамо, аз съм! Дъщеря ти! Сгазих нещо, не знам какво, ама ще ми трябва адвокат.“ И аз… хвърлям кредита през терасата. После се сещам, че всъщност нямам дъщеря. Имам син, непълнолетен! И тераса нямам. Щото живея на 36 кв.м барабар с мазето… И отивам на протест. Викам „Уууу“ и една палка ме фрасва по десния лакът. Събуждам се от болка. Тя ръката така си ме боли, от преумора.
Прекръстих се три пъти. Поне! Викам си „Божееее!!!!…. Аз Хичкок съм гледала, Стивън Кинг съм чела…, но този кошмар и те няма да го понесат“…
Скоро почват новини, поредните. Но… аз ще си пусна мач. Ако е наш, поне ще е смешен.
P.S. Приликата с действителни лица и телевизии са абсолютно умишлени и преднамерени!!!

Телевизия

Дядо Перо беше толкова беден, че макар и да живееше на брега на морето си нямаше ни баба, ни дървено корито

 

Дядо Перо беше толкова беден, че макар и да живееше на брега на морето си нямаше ни баба, ни дървено корито. Единственото, което имаше беше телевизор Сони и сателитна чиния на Булсатком.
Един ден, вдъхновен от „Адска кухня“, дядото взе въдицата и отиде да лови ципура. Обаче, както знаете, вместо ципура, дядо Перо хвана Златната рибка.
Тая рибка, обаче не била баш като оная – поршетата били свършили, къщите били раздадени, а банките били празни. „Знаеш, дядка – криза е“- виновно навела глава рибката. Мислил дядото, мислил какво да си поръча, па накрая отсякъл:
– Бе, направи там нещо, че да съм щастлив. Това, можеш ли?
– Това – мога – рекла Златната рибка и се гмурнала обратно в морето.
Прибрал се дядо Перо и що да види – къщурката си била на мястото, само Сонито и Булсаткома ги нямало.
А, на другия ден били Избори 2019 и дядото се бил настроил цял ден да ръзцъква с дистанционно из изборните студия.
„Ох, леле, що ми трябваше…“ – плеснал се по челото дядото.
Цял нощ, дядото не мигнал, а на развиделяване тръгнал към морето за да се удави. Щото, т’ва живот ли е – без Цветанов, Цветанка Ризова, Бойко Борисов и Карбовски…
Да, ама точно докато си търсел някой по-тежък камък, слънцето изгряло. Дядо Перо никога досега не бил виждал изгрева, щото по това време обикновено гледал Ани Цолова и Виктор Ангелоев по БТВ.
Спрял възхитен до една дюна и запял:
There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
Станало му по-леко и се прибрал обратно. Привечер обаче, отново го гепила нервата и с надежда се помъкнал към близкия пъб. А, там понеже било нappy hour си поръчал една бира на половин цена и останал да изгледа мача от Шампионската лига.
През следващите няколко дни, дядо Перо си пуснал дълга коса и тъй като вече не гледал телевизия имал достатъчно свободно време, та взел че изрисувал къщурката си в стил „поршето на Джанис Джоплин“.
Сутрин посрещал изгрева пеейки не само July morning, ми и Wise man на Юрая Хийп, Сребърни ята на Гошо Минчев и други готини неща. През деня се разхождал по плажа и събирал мидички и изхвърлени от морето пънове. От мидичките си правел гердани и гривни, а от пъновете – арт инсталации.
Даже, вместо баба, забил едно младо гадже, щото вече не бил смотан задръстеняк със сателитна чиния, а много артистичен хипар с къща на брега на морето….

Телевизия

Майка гледа интересен турски сериал

 

Майка гледа интересен турски сериал. Малкият ѝ син крещи от входната врата:
– Мамо! Мамо!
– Престани да крещиш. Ела тук.
Синът пак:
– Мамо! Мамо-о-о!
– Стига си крещял! Ела в хола и кажи спокойно, какво има.
Синът влиза. Шляп! Шляп! Шляп! През целия апартамент.
– Мамо, мамо. На улицата настъпих едно лай*о. Къде да си измия сандалите?