Премиерно представление в народния театър, постановката е „Хан Крум.“ Точно да започне второто действие, когато се появил неочакван проблем – актьорът изпълняващ главната роля на хан Крум, го налегнало страшно разстройство и не можел да се покаже от тоалетната. Режисьорът веднага изпратил да му донесат бързо действащо лекарство за затягане. „Имодиум“ например, но докато го вдигнат на крака трябвало да се замаже положението. Някой трябвало да излезе на сцената и за малко да бъде хан Крум, точно в момента в който първия Колобър съобщавал на хана, че византийците са нападнали България. И за да е пълна гадорията, оказало се, че дублиращия актьор се е напил и не може да си стои на краката. И когато провала бил почти сигурен, режисьора се плеснал по челото и викнал:
– Бързо ми доведете бай Иван разпоредителя!
– За какво ти е, бе шефе? – учудили се от трупата.
– Той изглежда почти като Петров, дето играе хана. Ще го гримираме и ще изкара на сцената пет минути.
Докарали бай Иван, обяснили му за какво става дума и човечеца много се притеснил. Режисьорът започнал да го успокоява:
– Нищо страшно няма, бай Иване. Ще седнеш на трона на хана, а Станчев, дето играе първия Колобър, ще влезе и ще ти каже „Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!“, а ти ще му отговориш „Император Никифор горчиво ще съжалява!“ И ще излезете от сцената. Ето виждаш ли, нищо страшно няма. Моля ти се бай Иване, спаси ни, че ще пропадне пиесата.
Бай Иван се съгласил неохотно, нали е за благото на театъра, облекли го бързо като хан Крум и го изтипосали на сцената. След секунда се появил първият Колобър и патетично извикал:
– Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
И зачакал отговор.
Бай Иван, обаче, си седял на трона, гледал сърдито и мълчал.
– Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад! – повторил първият Колобър.
Бай Иван продължил да седи на трона и да мълчи. В залата започнало да се чува шушукане, а режисьора започнал да скубе и малкото останала му коса.
– Ювиги хане!
Съвсем изнервен вреснал първия колобър – тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
Бай Иван се обърнал към него, изгледал го строго, по хански и с басов глас отбелязал:
– Еб*си майката, какъв дъжд ще ни вали, само!
