Такси

В таксито към летището сладкодумен и готин шофьор: 
– Значи в онова приложение снимката ми явно не я харесват. Трима ми отказаха от Младост към центъра. Аз че съм грозен – грозен съм. Ама не си поръчват проститутка, егати.

-Тате, бил ли си таксиметров шофьор?
– Да, двама!

Мъж и жена в такси.Наближават адреса.Мъжът:
– Ей там,до онзи блок.
Жената уточнява:
– По- точно до черната котка!
– До предните или до задните лапички,госпожо…

Сряда, като всяка друга. Ще рече, най-тъпия ден от седмицата. Още в тъмни зори, в таксито, получих сигнал от космоса, да не се надявам на друго. Возя се аз, но с оглед сезона, съм със с*кси ушанки, с*кси палто и с*кси три ката дрехи под него. И ми става топло! Опитвам се да отворя прозореца – няма копче.
– А! – възкликвам изненадано към шофьора – няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. – равнодушно отвръща той, докато висим на светофара.
– Как сензорен!? – изумявам се аз.
– Ми така – обяснява той – плъзваш пръст отгоре надолу, кат на телефон.
Плъзнах пръст – О! Отваря се! Плъзнах нагоре – О! наистина се затваря!
Докато стигнем до работа, не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен на детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена, не сме ли най-добрия, НАЙ-ДОБРИЯ град, с най-добрите таксита със сензорни прозорци!
Когато тръгнах да слизам, ми каза:
– Абе, само да ва предупредя, да не се излагате пред хората, че тва с прозореца беше шега, копчето е ей тука, до мен… Мислех да ви кажа още първия път, обаче вий така са радвахте, че не можах.
Сряда, като всяка друга.

Дали тези, които ръкопляскат в самолета след кацане, аплодират и таксиметровия шофьор, преди да излязат от таксито?!

Подпийнала…
– Води ме, води елене мой, в твоето еленово царство.
– Или ми казвай точен адрес, или слизай от таксито!

Жена влиза в такси
-Добър ден
-По-Силно
-Добър ден
-По-Силно
-ДОБЪР ДЕН
-ВРАТАТА МА

– Тате, бил ли си таксиметров шофьор ?
– Да, двама.

Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: „Може ли до “Халите”? Колко ще ми излезе?“ Аз й казвам: „Сигурно около 2 лева“. „Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя“, предупреждава ме жената. Питам я: „Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите?“, а тя ми отговаря небрежно: „Тогава…ще се наложи да ви посвиря“. „На какво ще ми свирите?“ – я питам. „Ами…на кавала!“ – казва тя и свежда глава.
Гледам я – интелигентна жена ми изглежда, не й отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на “Халите”, а сметката е 2.80. Викам й: „И сега какво правим?“ „Ще ви посвиря“ – казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми „Благодаря ви и приятен ден“ и си изчезна.

Когато таксиметров шофьор ми дава акъл за живота, аз слушам, а после правя всички наобратно, за да не стана таксиджия.

Една чиста гола жена се качила на такси. Шофьорът постоянно я гледал от предното огледало.

Жената:

– Защо ме гледате постоянно? Все едно никога не сте виждали гола жена…

Шофьорът:

– Виждал съм, но я се чуда откъде ше извадиш пари ма.

„Като бях малък карах кола с педали, а сега… 
карам педали с кола.“
Из изповедта на един таксиджия.

Пиян отваря вратата на такси и пита:
– Ще закараш ли двама човека до Младост?
– Да, къде е другият?
– Е, ти няма ли да дойдеш?!?

Да вземеш жена на 40 е като да купуваш кола на старо, можеш само да се надяваш, че не е била „Такси“…

Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
– Какво става? Голяма ли е повредата?
– Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…

Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко – има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите – мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква – аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката – сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
– Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш – ще ти платя двойно.
– Абсолютно изключено, сър – невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен…
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора – невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
– Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
– Вижте сър, наистина ме трогвате, но… Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо… си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек – „Какво ще кажат колегите“е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси – сяда, подава банкнотата и казва:
– Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
– Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
– Айде сега, да видим – какво ще си помислят колегите!

Централна гара. От влака слиза един плевенчанин и отива до едно такси:
– Колко пари е до Младост 4?
– 40 лв.
– Аз имам в себе си само 30.
– 40.
– Добре закарай ме нататък до 30 лв и аз ще сляза!
Пътували и като наближили до Младост 4 , шофьорът спрял и казал:
– Слизай.
– Навън вали, няма ли да ме откараш? Още малко остава.
– Слизай!
След една седмица на Централна гара идва пак същият плевенчанин. На стоянката – 10 таксита и едно от тях е онова с гадния шофьор. Плевенчанинът отива при негов колега и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Ще ти дам 80. 40 за пътя и за 40 ще ми направиш една свирка!
– Я да се махаш, бе!
И така при всичките 9 и накрая отива при нашия познат и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Добре! Ето ти 80. 40 за пътя и за 40 ще помахаш на колегите си като тръгнем и ще се усмихнеш!
– Дадено…

Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се…
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!

– Кой?

Таксиджията, като нямаше да ми върне ресто, го накарах да обикаля още за 1 лев и сега се връщам пеша.

Леко пийнал си поръчва такси:
– И за къде пътува господина?
– Не е твоя работа!

Всички постоянно ми говорят зад гърба – не мога вече!
(Пешо, 48 годишен, таксиджия)

В такси:
-Колко ви дължа?
-22 лева
-Но Вие ми казахте 20 лева!?
-Е излезе малко повечко
-Е хайде сега карайте на задна за 2 лева

– Като бях малък карах кола с педали, сега карам педали с кола…
Изповедта на един таксиджия…