Такси

Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко – има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите – мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква – аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката – сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
– Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш – ще ти платя двойно.
– Абсолютно изключено, сър – невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен…
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора – невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
– Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
– Вижте сър, наистина ме трогвате, но… Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо… си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек – „Какво ще кажат колегите“е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси – сяда, подава банкнотата и казва:
– Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
– Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
– Айде сега, да видим – какво ще си помислят колегите!

Централна гара. От влака слиза един плевенчанин и отива до едно такси:
– Колко пари е до Младост 4?
– 40 лв.
– Аз имам в себе си само 30.
– 40.
– Добре закарай ме нататък до 30 лв и аз ще сляза!
Пътували и като наближили до Младост 4 , шофьорът спрял и казал:
– Слизай.
– Навън вали, няма ли да ме откараш? Още малко остава.
– Слизай!
След една седмица на Централна гара идва пак същият плевенчанин. На стоянката – 10 таксита и едно от тях е онова с гадния шофьор. Плевенчанинът отива при негов колега и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Ще ти дам 80. 40 за пътя и за 40 ще ми направиш една свирка!
– Я да се махаш, бе!
И така при всичките 9 и накрая отива при нашия познат и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Добре! Ето ти 80. 40 за пътя и за 40 ще помахаш на колегите си като тръгнем и ще се усмихнеш!
– Дадено…

Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се…
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!

– Кой?

Таксиджията, като нямаше да ми върне ресто, го накарах да обикаля още за 1 лев и сега се връщам пеша.

Леко пийнал си поръчва такси:
– И за къде пътува господина?
– Не е твоя работа!

Всички постоянно ми говорят зад гърба – не мога вече!
(Пешо, 48 годишен, таксиджия)

В такси:
-Колко ви дължа?
-22 лева
-Но Вие ми казахте 20 лева!?
-Е излезе малко повечко
-Е хайде сега карайте на задна за 2 лева

– Като бях малък карах кола с педали, сега карам педали с кола…
Изповедта на един таксиджия…