Такси

На задната седалка в такси седят двама сноби и разговарят:

– Представяте ли си, вчера бях в един ресторант… и когато келнерът наливаше виното… на ръката му нямаше салфетка!

– Ооо, това не може да бъде! Само какви времена настъпиха… И аз скоро бях в ресторант с дама… и няма да повярвате, но келнерът първо подаде менюто на мен!

Таксиметровият шофьор известно време слушал безучастно разговора…, накрая се обърнал с лице към тях и ги попитал:

– Господа, нали ще ме извините, че седя с гръб към вас?

Такива времена настанаха, че и таксиметровите шофьори не знаят кой ще оправи държавата.

Първият въпрос на таксиджията, като му казах че си идвам от Япония беше:
– Я ка’и чеснУ, еб@ ли китайка?

Жена в такcи:

– Вижте колко красиви са есенните листа! Във всякакви цветове и краски!

О, Боже – толкова е красиво!

Шофьорът:

–Koе, шумата ли…

Ако имах таксиметрова компания, щеше да се казва „Тутакси“.

– Ша мЕтниш ли двама души до Мугла? – пиЯнка пита таксиметров шофьор.
– Къде е другият?
– Чи, ти нЕма ли да ДОЙДИШ?!…

– Баща ти какво работи?
– Консултант на свободна практика по икономика, политика, социология и футурология.
– Таксиметров шофьор?
– Да.

-Eй бакшиш, свободен ли си…?
– Да!
– Да живее свободата!!!

Какви времена настанаха!
Даже и таксиметровите шофьори не знаят как да се оправи държавата…

Завършек на работния ден…
Таксиметровият шофьор бай Ставри чакал поредната си „жертва“ в късните часове на нощта. И тъй, като преди това бил преял с домашно приготвен бобец, сега в корема му ръмжали малки тигърчета и от време на време изпускал силен звук и аромат „дяволски газ“ извиращ сякаш от небитието. Било е някъде към 3.30 часа след полунощ. Корема на бай Ставри бил събрал налягане около три и половина атмосфери, отворил вратата за да освободи напрежението, когато ненадейно четири момичета идващи от близката дискотека нахлули в колата.
– Към 24 блок, ако обичате господине, изчуруликали веселите момичета.
Стиснал зъби бай Ставри, дал мръсна газ молейки се на ум да не стане най лошото. Как е стигнал до адреса само той си знаел, даже не преброил парите които му оставили момичетата. Изчакал малко да се отдалечат в тъмното, хванал се за волана с две ръце, надигнал се и от з@дника му излезнал звук, нещо средно между рев на бенгалски тигър и мотоциклет без ауспух…. Буквално задните му бузи припляскали като крилете на излитащ пеликан. Въздъхнал от кеф бай Ставри, отпуснал се на седалката … и отзаде с уплашено гласче, пребледняло момиче промълвило:
– Извинете ама аз съм за 43 блок..

Жена в такси:
– Вижте колко красиви са есенните листа! Във всякакви цветове и краски! О, Боже – толкова е красиво!

Шофьорът:
– Кое, шумата ли…

-Здравейте,аз съм Вашето такси,тук съм вече,идвайте!
-Не съм поръчвал такси!?
-Времената са тежки,сами си търсим клиенти!

Експертно правителство от таксиметрови шофьори – те зная най-добре!

Жена се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
– Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация
– Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
– И сега караш такси???
– Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.

Москва.
Човек маха на такси. Качва се на предната седалка до шофьора, тръгват по булеварда. Изведнъж пита таксиджията :
– Брат, проблем ли ще е, ако извадя и аз едно кормило и също „шофирам“?
– Не виждам проблем…, шофирай си.
Нашият грейнал от щастие, вади един волан от УАЗ-ка и започва да го върти…
В лявата лента покрай тях прелита Мерц-600. Онзи от Мерцедеса мярнал с периферното зрение, че в таксито двама въртят „герврека“… не повярвал на очите си… Намалил и минал вдясно да ги огледа… изравнили се…, онзи ги зяпа невярващо… и в този момент нашият с волана рязко „завива’ надясно…
Шофьорът на Мерцедеса в паника – рязко вдясно и в канавката…
Гръмогласен смях от таксито…
Нашият вика на таксиджията:
– И мен така ме прецакаха вчера!