Browsing Category

Съседи

Съседи

Казвам се Митко, между четиридесетте и педесетте години съм

 

– Казвам се Митко, между четиридесетте и педесетте години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предимно с жени. Предимно със съседките ми. И оттам идват всичките ми проблеми. Сега ще ви обясня:

– Минка, жената на Бойчо, миналия месец рано-рано сутринта, ме извика да закача клетката с папагала им на терасата. А той голям колкото кокошка. Топло било вече, а Бойчо от нощна смяна щял да закъснее, чак до късния следобяд. Не и се чакало. Аз, разбира се, не можах да откажа. Както си бях по пижама, наметнах и халат, за да скрия сутрешната си ерекция (извинете ме), взех чук, и пирони за всеки случай, може да имат, ама може и да нямат, и отивам. Качвам се на стол, вдигам клетката с пилето, понечвам да ковна и проклетото пиле (нали не ме познава) се разпърпори, запищя, и замята. Люспи и куришки влязоха в носа ми, кихнах мощно, и се олюлях. Тя да ме хване, протяга ръце нагоре към мен, че да не се изсуля от 6-ти етаж, и забива нос, очи, и уста в дюкяна ми, и преди да успея да и кажа да се дръпне, и обърне, защото още съм надърв…така де…еректирал (извинете ме), Бойчо решил да се прибере веднага след нощната си смяна, вижда ни, изревава като африкански глиган „тиии ли бееее мамицата тиии, ти ли бее карфиол сплескааааан, свинььо витлеемскааа, мойта жена ше караш да ти духа“, на мен ми стана черно пред очите, така ме оскуба. И оттам – мъгла, друго не помня. Като се събудих бях с качен ляв крак на една поставка, целият в гипс, фрактура на ключицата и затворено дясно око. Питах лекарите дали съм падал от 6-ти етаж, те викат – не. Две седмици трябваше да слушам съседа по легло как повръща, докато се оправя. Изписаха ме. Като се прибирах, поглеждам към терасата на Бойчови – няма папагал, няма клетка. И по-добре…Изхвърлих пироните и чука.Случката се разчу из кооперацията.

– За двете седмици храната в хладилника ми се беше развалила. На икономичен режим ми е хладилникът. Подхващам патерицата и тръгвам към кварталните хранителни стоки. Обикалям из щандовете и си гледам списъка. Аз винаги по списък пазарувам, пестелив съм. Подпрях подпиралката до щайгите с краставици, и се наведох да си избера домати. Торбичката ми се скъса, и всичките се разпръснаха по пода.С периферията виждам, че някаква жена се втурва да ми помага в събирането. А! Марева от втори етаж. Викам и, че и сам мога, но тя настоятелно заблъска зеленчуците в друга кесийка…Тъй като не мога да сгъна крак, се преведох леко, уж да и помагам, но ми се зави свят, вестибуларът от дете не ми е наред, олюлях се. Марева да ме подпре, че да не се свлека, ме сграбчи, и аз забих лице в разтворената и пазва. Всички от блока знаехме за големите цици на Марева. Последното, което чух беше: – „Тиии на мойта жена гърдите ли гледаааш беееее..?!?!“ Заподозрях за части от секундата, че това е Марев, но шамарът му ме отвя и отново не помня нищо. Когато ме е цапардосал ми е избил, и два зъба. Наложи се да слагам протеза. И без това повечето зъби отдавна паднаха…Спрях да ходя в този магазин. Намразих доматите.

– Оня ден се връщам от работа. Купих си чехлички. Имам си по един чифт за всеки ден от седмицата. За неделята ми бяха станали вече стари, мръсни, и цветчетата избледнели. Много им се радвах. Качвам се в асансьора, и глас ми вика да задържа вратата. Срещу мен тича Калинка, тя е жената на домоуправителя. Симпатяга е Калинка. Пита ме къде съм бил. Казвам и, че се връщам от работа, и какви пантофки съм си взел.Тя вика веднага да и ги покажа, че имали нужда у тях от още няколко чифта. Мишо (домоуправителят, и неин мъж) много ги суркал по земята, и се късали. Аз започвам да ровя в чантата ми. Удобна ми е за пазар. Калинчето се навежда да погледне, и кичур от косата и се закача на ципа. Викам и да стои мирно, ще я отплета. Привеждам се ниско, и се опитвам да размърдам тъпия цип, тя изохква, защото явно я боли, аз клякам още повече. Асансьорът в същото време спира, аз загубвам равновесие, и забивам нос в чатала и. Много приятни къси панталонки има Калинка. Вратата се отваря. Последното, което чух са притеснените и обяснения към някого, вероятно Мишо, за случката. Ритник ще да е било, събудих се отново в болница. В устата си имах тръбички и явно никакви зъби. Отиде ми пак цяла заплата. Питам, къде ми е протезата.Те викат, че за нищо не ставала, откачили я от крачола на рипсените джинси на мъжа, който ме ритнал. Не си спомням и как точно съм си прищипал пръстите на дясната ръка. Сега не мога да пиша. Диктувам на една симпатична медицинска сестра. Съжали ме. Питах я дали е омъжена. Слава Богу не. Не че ще и предлагам, ама поне докато съм в болницата, ако ще става нещо, да става. Поглежда ме подозрително, и си закопчава престилката до горе. И в болницата вече се е разчуло за случките, освен в квартала.

– Мисля да сменя жилището. Радко, единственият ми приятел, каза, че видял надпис на вратата ми „Скапан с*ксуален маниак. Разкарай се!!!!!”

– Някой да знае подходящо жилище без съседки?

Съседи

Мъж пита съседа си

 
Мъж пита съседа си:
-Преди седмица ти дадох назаем 100 лева, кога ще ми ги върнеш?
-Аз тогава бях пиян като талпа и нищо не помня.
-Това не ме интересува!
-А ти някога напивал ли си се до загуба на памет?
-Да, тази събота.
-Е, аз тогава и ти върнах стотачката.
Съседи

На вратата се звъни

 

На вратата се звъни. Отварят – на прага стои съседът.
– Какво има?
– Комши, защо котката ти вие така?
– Къпя я – отговорил домакинът.
– Е, и аз къпя мойта, ама не вие така!
– А как я изстискваш?