Browsing Category

Съседи

Съседи

Многоуважаеми съседе

 

Многоуважаеми съседе

Пиша ти този имейл с натежало сърце. Преди обаче да вляза в същината на проблема искам сърдечно да ти благодаря. Вече от четири години ти ползвам безжичния Интернет. Признай, че първата ти парола не беше много трудна за разпознаване.

1234 е най-често срещаната парола, добре направи, че я смени, понеже целият блок се беше вързал към рутера ти и много ни бавеше връзката. Втората парола 6969 бе разгадана само от мъжката част на комшиите, обаче с толкова народ, свалящ филми на поразия работата пак вървеше на зле. Ти обаче се усети и заби всички в земята със следната ювелирна парола:

LEPABRENAKURTIMIFKI

Тази вече я отгатнах само аз. И скоростта на нета ни се вдигна значително… В крайна сметка сега го ползваме само две семейства. Та, сърдечни благодарности! Сигурно се чудиш как съм я разгадал? Не беше особено трудно, ако трябва да съм честен. Като се напиеш, в три сутринта, си пускаш сръбско. Не съм голям фен да ти кажа, стените на панелките са тънки, и цялата простотия се лее и у нас. Към 3.30, когато изпаднеш в екстаз, крещиш:

“Лепа, обичам те! Искам да ти направя тризначета! Аз ще ги кърмя, да не ти се развали бюста! Жена, махай се от къщи! Искам Лепа!“

И преди да повърнеш, някъде към четири, извикваш:

“Лепа Брена кърти мивки!“

Та от там се сетих за новата ти парола. Най-трудно ми беше да отгатна, че пишеш мивки с Ф. После се сетих, че имаш основно образование по милост, сложих Ф-то на място и работите тръгнаха…

Но аз не ти пиша само да ти благодаря за безплатния високоскоростен Нет.

Виждаш ли приятелю, мисля че имаш проблем. Предполагам осъзнаваш, че сега аз и ти ползваме един и същ Ай Пи адрес. Демек всички търсачки и музикални канали си мислят, че сме един и същ човек. И харесваме едни и същи неща. Омръзна ми, като си пусна Щурците, да ми тръгнат две техни песни, и после да почне лютата чалга. Наслушах се на Радо Шишарката, Пенко Ананаса, Милко, Кондьо, Пундьо и кой ли още не. Все заслужили майстори на кръчмарския вой. За тигри ми пяха, за пиленцата на батко, за прашки, за касетофони и масетофони, за Сандокан с двата ножа и какви ли не дивотии…

Пусни си някой път Сигнал бе, брат. Или Тангра. Щурците, любимците ми, са поетите на българския рок. Ще ти се изгладят мозъчните гънки, ако продължаваш така…

Друго оплакване… Без да се засягаш, ама постоянно ми тръгват реклами за Милфки в моя квартал, за сайтове за запознанства, за чужденки, търсещи си съпрузи и какви ли не още. Най-агресивни са рекламите за уголемяване на мъжествеността. И през ден ме пита още ли е мек? Моят съвет е – яж магданоз, спортувай и спри денонощното гледане на палави филми. Ми те ти изкривяват представите за нормалните човешки отношения бе, брат! В крайна сметка ти си водопроводчик! Не всяка домакиня те кани в кухнята си с цел да те съблазни…

Ако напишеш в някоя от големите търсачки думите КАК ДА, те ще ти дадат продължение на въпроса… Нещо, което смятат че някой от семейството ти би питал. Най-популярните варианти при вас са:

КАК ДА ИМАМ ВРЪЗКА, БЕЗ МЪЖА МИ ДА РАЗБЕРЕ?

КАК ДА НАМЕРЯ ДИСКРЕТНО ДРУГ?

КАК ДА УБИЯ МЪЖА СИ, БЕЗ ДА МЕ ХВАНАТ?

КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ТЯЛО?

Не е зле да си поговорите с Мимито. Щом четеш този имейл, значи не е късно. Не заставам на нейна страна, но през нощ искаш да я смениш с Лепа Брена. Дали не си си поставил прекалено висока цел? Не съм убеден, че Лепа ще си падне по пухкав алкохолик с еректилна дисфункция, носещ нон стоп потник на мазни петна и паркирал кола от времето на бай Тошо пред блока. Ама знам ли я, може да е мазохистка… Пък и тя май доста остаря жената. Едва ли ще се навие да ти ражда малки залепнали за дивана непрокопсаници.

Ама аз се отплеснах от темата. Та молбата ми е следната – може ли между 21 и 22 часа вечерта да спреш да теглиш порно? Само за час? Понеже гледам един онлайн сериал, и ми насича…

С уважение:

КОМШИЯТА ОТДЯСНО
loading...
Съседи

Купихме си апартаментче

 

Купихме си апартаментче. В момента тъкмо приключваме с ремонта – избихме една стена, сменяхме дограма, къртихме плочки – все работа дето иска чук, канго и „да се работи извън времето за почивка“. Изпокарах се с всички във входа, но сега, когато нещата са към края си, постепенно някои съседи започват отново да ме поздравяват. НЕЩАСТНИЦИ! Те още не знаят, че съм барабанист в trash metal група!

loading...
Съседи

Срещат се две съседки

 

Срещат се две съседки – едната много дебела, а другата много слаба. Дебелата и казва:
– Някои като те види ще каже, че в страната е настанало глад.
А слабата и отговорила:
– А теб като те видят ще кажат, че ти си причината.

loading...
Съседи

Казвам се Митко, между четиридесетте и педесетте години съм

 

– Казвам се Митко, между четиридесетте и педесетте години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предимно с жени. Предимно със съседките ми. И оттам идват всичките ми проблеми. Сега ще ви обясня:

– Минка, жената на Бойчо, миналия месец рано-рано сутринта, ме извика да закача клетката с папагала им на терасата. А той голям колкото кокошка. Топло било вече, а Бойчо от нощна смяна щял да закъснее, чак до късния следобяд. Не и се чакало. Аз, разбира се, не можах да откажа. Както си бях по пижама, наметнах и халат, за да скрия сутрешната си ерекция (извинете ме), взех чук, и пирони за всеки случай, може да имат, ама може и да нямат, и отивам. Качвам се на стол, вдигам клетката с пилето, понечвам да ковна и проклетото пиле (нали не ме познава) се разпърпори, запищя, и замята. Люспи и куришки влязоха в носа ми, кихнах мощно, и се олюлях. Тя да ме хване, протяга ръце нагоре към мен, че да не се изсуля от 6-ти етаж, и забива нос, очи, и уста в дюкяна ми, и преди да успея да и кажа да се дръпне, и обърне, защото още съм надърв…така де…еректирал (извинете ме), Бойчо решил да се прибере веднага след нощната си смяна, вижда ни, изревава като африкански глиган „тиии ли бееее мамицата тиии, ти ли бее карфиол сплескааааан, свинььо витлеемскааа, мойта жена ше караш да ти духа“, на мен ми стана черно пред очите, така ме оскуба. И оттам – мъгла, друго не помня. Като се събудих бях с качен ляв крак на една поставка, целият в гипс, фрактура на ключицата и затворено дясно око. Питах лекарите дали съм падал от 6-ти етаж, те викат – не. Две седмици трябваше да слушам съседа по легло как повръща, докато се оправя. Изписаха ме. Като се прибирах, поглеждам към терасата на Бойчови – няма папагал, няма клетка. И по-добре…Изхвърлих пироните и чука.Случката се разчу из кооперацията.

– За двете седмици храната в хладилника ми се беше развалила. На икономичен режим ми е хладилникът. Подхващам патерицата и тръгвам към кварталните хранителни стоки. Обикалям из щандовете и си гледам списъка. Аз винаги по списък пазарувам, пестелив съм. Подпрях подпиралката до щайгите с краставици, и се наведох да си избера домати. Торбичката ми се скъса, и всичките се разпръснаха по пода.С периферията виждам, че някаква жена се втурва да ми помага в събирането. А! Марева от втори етаж. Викам и, че и сам мога, но тя настоятелно заблъска зеленчуците в друга кесийка…Тъй като не мога да сгъна крак, се преведох леко, уж да и помагам, но ми се зави свят, вестибуларът от дете не ми е наред, олюлях се. Марева да ме подпре, че да не се свлека, ме сграбчи, и аз забих лице в разтворената и пазва. Всички от блока знаехме за големите цици на Марева. Последното, което чух беше: – „Тиии на мойта жена гърдите ли гледаааш беееее..?!?!“ Заподозрях за части от секундата, че това е Марев, но шамарът му ме отвя и отново не помня нищо. Когато ме е цапардосал ми е избил, и два зъба. Наложи се да слагам протеза. И без това повечето зъби отдавна паднаха…Спрях да ходя в този магазин. Намразих доматите.

– Оня ден се връщам от работа. Купих си чехлички. Имам си по един чифт за всеки ден от седмицата. За неделята ми бяха станали вече стари, мръсни, и цветчетата избледнели. Много им се радвах. Качвам се в асансьора, и глас ми вика да задържа вратата. Срещу мен тича Калинка, тя е жената на домоуправителя. Симпатяга е Калинка. Пита ме къде съм бил. Казвам и, че се връщам от работа, и какви пантофки съм си взел.Тя вика веднага да и ги покажа, че имали нужда у тях от още няколко чифта. Мишо (домоуправителят, и неин мъж) много ги суркал по земята, и се късали. Аз започвам да ровя в чантата ми. Удобна ми е за пазар. Калинчето се навежда да погледне, и кичур от косата и се закача на ципа. Викам и да стои мирно, ще я отплета. Привеждам се ниско, и се опитвам да размърдам тъпия цип, тя изохква, защото явно я боли, аз клякам още повече. Асансьорът в същото време спира, аз загубвам равновесие, и забивам нос в чатала и. Много приятни къси панталонки има Калинка. Вратата се отваря. Последното, което чух са притеснените и обяснения към някого, вероятно Мишо, за случката. Ритник ще да е било, събудих се отново в болница. В устата си имах тръбички и явно никакви зъби. Отиде ми пак цяла заплата. Питам, къде ми е протезата.Те викат, че за нищо не ставала, откачили я от крачола на рипсените джинси на мъжа, който ме ритнал. Не си спомням и как точно съм си прищипал пръстите на дясната ръка. Сега не мога да пиша. Диктувам на една симпатична медицинска сестра. Съжали ме. Питах я дали е омъжена. Слава Богу не. Не че ще и предлагам, ама поне докато съм в болницата, ако ще става нещо, да става. Поглежда ме подозрително, и си закопчава престилката до горе. И в болницата вече се е разчуло за случките, освен в квартала.

– Мисля да сменя жилището. Радко, единственият ми приятел, каза, че видял надпис на вратата ми „Скапан с*ксуален маниак. Разкарай се!!!!!”

– Някой да знае подходящо жилище без съседки?