Сутрин

– Какво Ви вдъхновява?
– Не разбрах?
– Какво Ви кара да станете сутрин от леглото?
– А, разбрах! Мен ме вдъхновява пикаенето.

Събуждам се и до мене дзевр. Дзвера се събужда, поглежда ме и казва “ Добро утро муци“……..Дзвера можел да говори $

Ако станете сутрин с левият крак,днешния ден ще е добър.Ако станете с десния, утрешния ще е добър ,но ако не можете да станете, вчерашния е бил добър..

Много искам сутрин като стана, да полегна на дивана!

Ставам сутрин,пия си кафето,
а около мен пясък,море,палми….
Много е важно в живота човек да знае какви тапети да си избере

Човек който буди друг човек, който спи, не е
добър човек.

Изгревите са толкова красиви…!
Ама защо в толкова неудобно време бе?

Много противни неща съм правила в този живот,ама сутрин да стана с усмивка-никога!

Всяка сутрин си казвай на глас:
„Господи, колко съм хубав(а) !“
Само не се поглеждай в огледалото, че магията се разваля…

Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари… Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Ква жена баце, каква жена! Оп, благодарим, че ни запозна!И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции… Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. „Учителката“ на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми ареса кво правиме с тебе! Сакам те пак! Даа, досеги никой не ми беше правил така на макарите… Така ли? Можеш и по-добре? Малиии, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!…Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.- Така ме възбуди, че си голичка отдолу! Още лигите ми са стичат. Разбираш ли, на жена ми не мом да и кажа да обръсне пудело, веднага ще разбере, че съм и изневерил… Да, да, требва да тръпим, кво да се прави…Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само „учителката“ и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.- Минче, извинявай ама повече не мом да говора, враго ми звъни! После ша ти се обада пак, става ли? Хайде, душице, чао!И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:- Да, скъпа… Ох, така се насисахме снощи с Пешето, пенье до смрът! Ами ти го знааш, не мом да му откажа, кво да правим… Сега ми е лошо, цепи ме главата, неще ми са свет… Да, да, ще пия апче. Ще гледам да се върнем по-рано, да. Въпреки, че имаме бая работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ше се опитам да се прибера по-рано.И в този момент настъпва звездния час на „учителката“. Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:- Благичък, къде одиш, яла че съм са разтелка… фръгай са.. и ми го нагньети с дреите!Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.

Сутрин мразя всичко ,което мърда…А това,koeто не мърдa го бутам да мръднe и тогава и него гo мразя…

Някои хора се наспиват,
а други…съм аз!

Не може ли вместо да даваме вечерята на врага, да му дадем сутрешната гимнастика!?

Пред някаква закусвалня съм и ме питат: Вие за закуска ли чакате?
– Не,Сатурн да навлезе в Меркурий.

Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме (цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе (аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в с*кс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона, малко снакс и парче суджук. Почвам… колко досадно. Изведнъж се стъписвам… Не може да бъде… Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере (ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но… нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка, гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ?, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител (дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как, отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничаво, а краят на горната ? устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.“ Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми (предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун… нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет (все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна (да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.“ Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинтстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру… Жените са най-добрите лекарства.