Сутрин

Пред някаква закусвалня съм и ме питат: Вие за закуска ли чакате?
– Не,Сатурн да навлезе в Меркурий.

Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме (цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе (аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона, малко снакс и парче суджук. Почвам… колко досадно. Изведнъж се стъписвам… Не може да бъде… Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере (ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но… нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка, гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ?, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител (дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как, отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничаво, а краят на горната ? устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.“ Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми (предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун… нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет (все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна (да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.“ Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинтстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру… Жените са най-добрите лекарства.

Понякога будилникът ми помага да се събудя… Най-често обаче, ми пречи да се наспя.

Сутринта е онази част от деня, в която завиждаш на безработните…

Сутрин след тежка вечер:
– Проверка на системите – крака – чек, кръст – чек, глава – чек.Всички системи са готови.
– Отваряме очи … отворени.Започвам броене 5…4…3…2…1…Ставане от кревата…
– Внимание (виене на сирени и мигане на червени лампи) Авария, авария, критична грешка (притъмяване пред очите ) …..Стартира се процедура по аварийно приземяване..
Стартът (ставането) се отлага с половин час…

– Повече обичам изгрева, някак си ме зарежда. A ми ти?
– Миии, залеза предпочитам!
– Що?
– Щот не трябва да ставам рано, за да го гледам.

Събуждам се сутринта с чувство, че съм виновен. сега чакам жена ми да се събуди да ми обясни защо

– Искам да се събуждам заедно с теб до края на живота си!
– Аз ставам в 5:00….
– Аа, забрави!

Всяка сутрин си казвай на глас:
„Господи, колко съм хубава!“
Само не се поглеждай в огледалото,
че магията се разваля…

Сутринта простира прането на терасата и комшийката го закача:
– Кога успя да изпереш,бе?
– О, даже съм сготвил…
– Ами кога спа,бе?
– Когато се жених!

Събудих се тази сутрин.Изпих си кафето и си помислих:“ Тоя живот трябва да се изживее!
Еб* л съм ти и работа и кредитите,и банките!Майната им и на имоти и обзавеждане,и на коли!Взимам си всички спестявания и тръгвам да обикалям света“…..И по обяд вече си бях вкъщи…

Рано сутринта в леглото-
Добро утро скъпи,как бих те изхрускала за закуска.
– Еййй,само за ядене мислиш…

Тази сутрин, събуждайки се, помислих:
– „Сега, като скокна, като рипна, планини ще поместя“!
Пообърнах се на другата страна и си рекох:
– „А бе, какво ще се бъркам аз на природата, нека си стоят там планините“…

Утре никога не настъпва. Събуждаш се – и отново е днес.
Проверявала съм.

Искам вечер да се науча да заспивам толкова бързо, както сутрин след алармата…