Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари… Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Ква жена баце, каква жена! Оп, благодарим, че ни запозна!И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции… Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. „Учителката“ на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми ареса кво правиме с тебе! Сакам те пак! Даа, досеги никой не ми беше правил така на макарите… Така ли? Можеш и по-добре? Малиии, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!…Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.- Така ме възбуди, че си голичка отдолу! Още лигите ми са стичат. Разбираш ли, на жена ми не мом да и кажа да обръсне пудело, веднага ще разбере, че съм и изневерил… Да, да, требва да тръпим, кво да се прави…Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само „учителката“ и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.- Минче, извинявай ама повече не мом да говора, враго ми звъни! После ша ти се обада пак, става ли? Хайде, душице, чао!И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:- Да, скъпа… Ох, така се насисахме снощи с Пешето, пенье до смрът! Ами ти го знааш, не мом да му откажа, кво да правим… Сега ми е лошо, цепи ме главата, неще ми са свет… Да, да, ще пия апче. Ще гледам да се върнем по-рано, да. Въпреки, че имаме бая работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ше се опитам да се прибера по-рано.И в този момент настъпва звездния час на „учителката“. Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:- Благичък, къде одиш, яла че съм са разтелка… фръгай са.. и ми го нагньети с дреите!Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Сутрин
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари
