Студенти

Професор пита студент:
– Каква е разликата между квадратно и биквадратно уравнение?
Студентът отговаря с култовото:
– Каквато е разликата между вол и бивол.

Млада студентка след изпит се запътва към професора.
– Господин професор, не успях да науча както трябва за този изпит. Не се представих добре. Може ли да измислим нещо?
– Е какво да измислим? – казал професорът и ѝ се ухилил.
– Е знаете какво.
Отишли в кабинета на професора. Правили каквото правили. Накрая професорът доволен казал:
– Пет стига ли ти?
– О, пет е повече от чудесно! – щастливо отговорила студентката.
Излязла тя от кабинета на професора доволна и щастлива, отворила книжката – вътре двойка… и пет лева…

Професорът:
– В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата „Лъжа“. Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос?
Всички студенти вдигат ръка.
– Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.

Телефонен разговор в Студентски град: -Ало,брат к’во прайш?
-Е тука опъвам една антена.
-Откъде ги намираш все с такива имена бе?

На изпит по химия професорът пита студента:
– Кажете, как да получим сяра?
Студентът отговаря:
– Взимаме сероводород и го подгряваме. Водородът излита, а сярата остава.
– Много добре! Пиша Ви шестица: четворката излита, а двойката остава

Cтудент cе нaпил много яко и отишъл нa изпит.Нa врaтaтa видял приятел и го попитaл: -Кaкво имaше нa изпитa? -Ботев.Дa знaеш,че профеcорa е мaлко глух,тaкa че caмо cпоменaвaй от време нa време Ботев и ще ти пише шеcтицa. Влязъл млaдежът и изтеглил темaтa.Зaпочнaл дa говори: – И тaкa.Вчерa бяхме нa в един много як бaр.Ботев.И cе нaпихме ужacно.Ботев.Cрещнaхме cупер крacaвици.Ботев.Покaних еднa от тях вкъщи.Ботев.Тя дойде.Ботев,Ботев.Ботев. – Aре cтигa c тоя Ботев,a ми рaзкaжи кaкво cтaнa поcле….

Веднъж поканили много професори от Ту-София в един самолет, разположили ги вътре и им казали, че самолетът е направен от техни студенти. Щом разбрали, всички избягали освен един. Когато го попитали защо, той казал:
– Ако този самолет е направен от мои студенти, то той изобщо няма да излети!

Изпит по логика в университета.
Професора пита:
– На борда на самолет има 500 тухли, една тухла изпадна от самолета.
Колко тухли са останали?
– Лесно е! 499 – казал студента.
– Браво! Следващ въпрос – как да сложиш слон в хладилника в 3 стъпки?
– 1 отваряш хладилника, 2 слагаш слона, 3 затваряш хладилника.
– Браво! Как да сложиш елен в хладилника в 4 стъпки?
– 1 отваряш хладилника, 2 вадиш слона,3 слагаш елена, 4 затваряш хладилника.
– Браво! – казва професора. Следващ въпрос: Царя Лъв има рожден ден, всички
животни са дошли на рождения му ден, освен 1. Кое е то?
– Елена, той още е в хладилника. – отговорил студента.
– Браво! Следващ въпрос: Може ли бабичка да премине през блато с крокодили?
– Може, крокодилите са на рождения ден на лъва.
– Браво! – казал професора. – И последен въпрос – Бабата премина през пустото
блато ама все пак умряла, от какво?
– Ъъъ – замислил се студента. – Потънала е?
– Не! На нея падна тухлата от първия въпрос! На поправка!

Професор по медицина на лекция:
-Някой може ли да каже защо сперматозоидите имат дълги опашки?
Всички мълчат. По едно време една студентка казва плахо:
-Сигурно, за да се вадят по-лесно измежду зъбите.

1/4 от местата в СУ останали незаети. Ми така ще е… откакто СУ стана синоним на „Средно УбразУвание“!….

Незабравими студентски години…
Късно през нощта преди изпит.
Телефонът на преподавател звъни:
Преподавател:
– Ало?
Студент:
– Спиш ли, гад мръсна?
Преподавател:
– Да.
Студент:
– Ние тук учим.
… На изпита:
Предавателят:
– Който е учил цяла нощ, да вдигне ръка!
Няколко студенти вдигат ръка.
Преподавателят:
– Напуснете, имате двойки. Другите имате шестици.
Късно вечерта пак звъни телефонът на преподавателя:
Преподавател:
– Ало?
Студент:
– Спиш ли?
Преподавател:
– Да!
Студент:
– Ние тук поливаме шестиците!

Изпит по филология, преподавателя се мъчи да скъса студента:
– Назовете ми мъжки полов орган с 5 букви?
– Фалос.
– Само толкова ли?
– П*нис.
– А с 4 букви?
– Член.
– А с 3?
– Х*й…
– С 2 букви?
Студента свива лакътя в привично движение:
– На!
– С 1 буква?
Студента му показва среден пръст:
– А?
– А без букви?
Студента почва да си разкопчава панталона…

На изпит по анатомия:
-Взе ли си изпита?
-Не.Скъсаха ме. Хванаха ме да преписвам. Броях си ребрата.

По какво си приличат студентът и тоалетното казанче?
– Както тоалетното казанче се пълни с вода, така и студентът се пълни със знания. Отива на изпит, дръпва връвчицата, знанията рукват и помитат професора. Обаче някои професори са големи л@йна и трябва по няколко пъти да се дърпа връвчицата!

Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове – „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал: – Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд- сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал – почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие – „Църцорене на вода от пробита тенджера“
– Мога ли да го сменя?- попитал българина.
– Може, разбира се, но да не се отклонява от темата- отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие
– „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него – защитавал Джордж – /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
– Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
– И какво е заглавието, колега?- заинтересувал се първият.
– „Духовната потребност на духовенството от духова музика“- с гордост отговорил колегата.
– Не, бе, кажи работното заглавие.
– Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.