Browsing Category

Студенти

Студенти

Час по психология в университета

 

Час по психология в университета, професорът:

–Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение и емоции в човешката психика:

– учудване

раздразнение и

– гняв.

Взема телефона си и набира случаен номер:

– Здравейте, търся Николай!

– Имате грешка.

– Ето! – усмихва се професорът и прекъсва връзката.Тук говорим за леко учудване.

След известно време отново набира същият номер:

– Ало, ….. Николай върна ли се вече?

– Тук няма Николай, нали ви казах!

– А това колеги, е раздразнение.

Професорът намига на аудиторията си и за трети път набира номера:

– Николай още ли го няма?

–Абе, ти … що не си ….. майката!? – гласът отсреща вече крещи.

– Ето студенти, това вече е гняв!

От аудиторията един студент вдига ръка:

–Професоре, има още един последен стадий.

– И какъв е той колега?

– Пълно озверяване!

Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:

–Здравейте! Обажда се Николай. Някой да ме е търсил?

Студенти

Изпит по история

 

Изпит по история.
Влязъл студент с връзки.
Професорът го попитал:
– Колега, какво е паднало над Хирошима?
Оня отговорил:
– Бомба!
Изпитващият кимнал доволно:
– Браво, колега! Отличен!
После влязъл студент с подкуп.
Професорът го попитал:
– Колега, каква бомба е паднала над Хирошима?
Оня отговорил:
– Атомна!
Изпитващият кимнал доволно:
– Браво, колега! Отличен!
Накрая, влязъл обикновен студент – без връзки и без подкуп.
Професорът го попитал:
– Колега, къде, кога и какво е паднало?
Оня знаел, че изпитът е за Втората световна война. Така, че предположил:
– През август 1945 година над японският град Хирошима пада атомна бомба. Жертвите са стотици хиляди!
Професорът се троснал:
– Това и баба го знае! Поименно, колега, поименно

Студенти

Един необикновен ден на доцент Майнов

 

Алармата на поочукания телефон измяука зловещо и разтресе спарения въздух. Папагалът Уиг, порода „мързелива корела“, както го наричаше доцентът, полудя, заблъска се из клетката и закрещя неистово на чист украински „Слава Україні, героям слава“. Това беше доказан начин доцентът да разсее мъглата от отлежалия бърбън в главата си. Доцент Майнов ненавиждаше котки и за да може да се справя със сутрешното алкохолно събуждане бе инсталирал специално приложение към алармата на телефона си. Отвратително котешко мяукане, което можеше да събуди и мъртвец. Другата опция беше „Марш Победы“. Даже веднъж го беше пробвал, но евроатлантическото му, неолиберално сърце за малко да не издържи. Съседът от ляво, кардиохирургът д-р Съдов му беше препоръчал никога повече да не си причинява този стрес. Доцентът се протегна, прозя се шумно и потегли към луксозния батруум издържан в неотразима лила и докато подрапваше онази специфична област, за малко не се спъна в раздърпаните джинси в средата на стаята . След краткия тоалет и това досадно занимание „миене на зъби“, нашият херой успя донякъде да прогони вкуса на оборска тор от устата си и реши, че е крайно време да посети кухненския бокс и вездесъщата машинка за кафе. Американо, не еспресо. Всеки уважаващ себе си рока-рола каубой трябва да пие Американо. Американо с главно “А”. Еспресото е за Ганя, плебса и орките. Упсс… те пък пият чай. Толкова са низши, че и за едно кафе не стават. И не просто кафе, а блак енд плейн. Така както той обичаше да си го поръчва на оная палавница с кръглите очи в малкия бар срещу АОНСУ (Американски Ортодоксален Нов Софийски Университет) “Морнинг, дарлинг. Едно кофи плиийз, блак енд плейн и само да напомня, Американо.” Само че, защо винаги така странно се усмихваше с тия кръгли очи? “Сигурно ме харесва” винаги си мислеше доцентът. Машинката закъркори и ароматът от кафявата течност потегли към прошарената му брада. Доцентът беше традиционалист. В живота му имаше няколко неща, които никога нямаше да се променят. Сутрешното Американо, два пъти. В къщи и при кръглооката фурия. Вечерният скоч, повече от два пъти, в компанията на верни съмишленици от високия левъл на демокрацията и неолиберализма. Дрескода, комбинация между раздърпан гръндж и вмирисано хипи. И най – вече, здраво бронираната вяра в гърдите в Непогрешимата Юнайтед Стейтс, изкована още по времето, когато животът го срещна с онзи светъл човек с баналното име Джон. Доцентът, тогава млад и необлизан студент, посещаваше Юнивърсити ъф Албион благодарение на връзките на баща си стария Гаврил Сничев Майнов, водещ партиен функционер от Българската Единствена Партия и с любезното съдействие на един от отделите на Оная служба за сигурност. Там той трябваше да попие упадъчните науки и да се превърне в силен инструмент в ръцете на Оная служба. Много скоро обаче, хората от службата разбраха, че са заложили на куция кон. Студентът Майнов залюби горещо отлежалите течности, несръчните опити за близост с фимейл фауната и още няколко дребни грехове. Бяха му поставени няколко прости задачки, като например да се сприятели с един студент от близкия кръг на професор Хикс, но навсякъде студентът Майнов се проваляше с гръм и трясък. Накрая Оная служба вдигна ръце и го остави да прави нещата, които може да прави най – добре. С други думи, нищо. И тогава животът го срещна с Джон… Но това вече е друга история, която ще разкажем по нататък. След като Американото успя да свести донякъде нашия доцент, той се огледа за нещо което да нахлузи върху поизбелелите боксерки с американското знаме отзад. С мъка повдигна джинсите от пода и след кратък размисъл реши „Тия ще изкарат още някоя и друга седмица“. Навлече тениска и джинсово яке, пръсна малко парфюм “ако случайно нещо”, нарами чантата с компютъра и пое към АОНСУ, за да налива ум и разум в главите на ония келеши.

Следва продължение или както би казал доцентът “Т` би кънтинуед”.

Студенти

Иванчо, Марийка и Баба Яга станали студенти

 

Иванчо, Марийка и Баба Яга станали студенти, Иванчо – международни икономически отношения, Марийка – фармацевт, Баба Яга – компютърни системи и технологии.

След първата година се срещат и разказват.

– При нас в Икономическия – казва Иванчо – въобще не учим, само купонясваме, нон-стоп купон!

– А при нас в Медицинския – казва Марийка – има много учене. Но и купони има доста.

– А при нас в Техническия – казва Бабя Яга – само учене и учене. Но затова пък съм най-хубавото момиче за годината!

Студенти

Аз използвам шампоан на Л’Ореал, а ти

 

– Аз използвам шампоан на Л’Ореал, а ти?- На Ивет.- Мия се със сапун на Фа, а ти?- На Ивет.- Освежавам се с лосион на Нивеа, а ти?- На Ивет.- Извинявай, Ивет не е световноизвестна марка…- Да, това е моята съквартирантка.

Студенти

Студент го скъсали на изпита и стои тъжен пред професора

 

Студент го скъсали на изпита и стои тъжен пред професора:- Вървете – казва професорът – пиша ви слаб наесен пак ще дойдете.Студентът:- А искате ли да строша чина с чело и ако успея, да ми пишете тройка?- Това е невъзможно.- Съгласен ли сте?- Давайте!Студентът строшава с чина с чело.- Добре, вървете, пиша ви тройка.А искате ли да строша с чело стената, да изляза и пак да вляза и вие да ми пищете четворка?- Е, това вече е съвсем невъзможно.- Съгласен ли сте?- Давайте!Студентът строшил стената с чело, излязъл и паквлязъл.Професорът удивено:- Е, пиша ви четворка, вървете.- А искате ли да се изпик@я върху вас и да замиришете на парфюм, ако се получи, пишете ми шестица!- Съгласен!Студентът се изпикал върху професора, той се помирисъли казал:- Нещо не мирише много на парфюм.- Хм, вярно, че не мирише. Е, нищо и четворка ми стига.

Студенти

В медицинския факултет, професорът се обръща към студент и пита

 

В медицинския факултет, професорът се обръща към студент и пита:
– Колко бъбрека имаме?
– Четири! – му отговаря той.
– Четири?! – възкликва професорът, който е бил от тези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на другите.
– Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре! – заповядал професорът на своя асистент.
– И кафе за мен!- допълнил студента.
Професорът бил толкова ядосан, че го изгонил от залата.
Студентът бил хумористът Aparicio Torelly Aporelly (1895-1971), известен като „Baron de ltararе“. А на излизане, отново имал наглостта да поправи разярения си професор:
– Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека – два мои и два Ваши. „Ние“ е израз, използван за множествено число. Насладете се на храната си и на тревата.

Животът изисква много повече разбиране от знанието. Понякога хора, които имат повече знания или вярват, че ги имат, се чувстват, че имат право да подценяват и унижават другите.

Студенти

Изпит в университет

 

Изпит в университет. Темата е „Звук и светлина“. Влиза студент. Професорът го пита:-Кое е по-бързо-звукът или светлината?-Светлината.-Защо?-Като включа радиото първо светва, а едва след това идва звукът.-Вън!Влиза втори студент. Професорът му задава същия въпрос. Студентът:-Звукът.-Обосновете се!-Като включа телевизора първо чувам звука, а едва след това е картината.-Вън!Седи професорът и си мисли „Или тия са много глупави, или аз задавам много сложен въпрос“.Влиза трети студент. Професорът го пита:-Представете си, че сте на върха на планина. На отсрещната има оръдие, което произвежда изстрел. Кое ще видите първо-пламъкът от изстрела, или ще чуете грохота?-Естествено пламъка.-Обосновете се защо!-Защото очите са малко по-напред от ушите.