Алармата на поочукания телефон измяука зловещо и разтресе спарения въздух. Папагалът Уиг, порода „мързелива корела“, както го наричаше доцентът, полудя, заблъска се из клетката и закрещя неистово на чист украински „Слава Україні, героям слава“. Това беше доказан начин доцентът да разсее мъглата от отлежалия бърбън в главата си. Доцент Майнов ненавиждаше котки и за да може да се справя със сутрешното алкохолно събуждане бе инсталирал специално приложение към алармата на телефона си. Отвратително котешко мяукане, което можеше да събуди и мъртвец. Другата опция беше „Марш Победы“. Даже веднъж го беше пробвал, но евроатлантическото му, неолиберално сърце за малко да не издържи. Съседът от ляво, кардиохирургът д-р Съдов му беше препоръчал никога повече да не си причинява този стрес. Доцентът се протегна, прозя се шумно и потегли към луксозния батруум издържан в неотразима лила и докато подрапваше онази специфична област, за малко не се спъна в раздърпаните джинси в средата на стаята . След краткия тоалет и това досадно занимание „миене на зъби“, нашият херой успя донякъде да прогони вкуса на оборска тор от устата си и реши, че е крайно време да посети кухненския бокс и вездесъщата машинка за кафе. Американо, не еспресо. Всеки уважаващ себе си рока-рола каубой трябва да пие Американо. Американо с главно “А”. Еспресото е за Ганя, плебса и орките. Упсс… те пък пият чай. Толкова са низши, че и за едно кафе не стават. И не просто кафе, а блак енд плейн. Така както той обичаше да си го поръчва на оная палавница с кръглите очи в малкия бар срещу АОНСУ (Американски Ортодоксален Нов Софийски Университет) “Морнинг, дарлинг. Едно кофи плиийз, блак енд плейн и само да напомня, Американо.” Само че, защо винаги така странно се усмихваше с тия кръгли очи? “Сигурно ме харесва” винаги си мислеше доцентът. Машинката закъркори и ароматът от кафявата течност потегли към прошарената му брада. Доцентът беше традиционалист. В живота му имаше няколко неща, които никога нямаше да се променят. Сутрешното Американо, два пъти. В къщи и при кръглооката фурия. Вечерният скоч, повече от два пъти, в компанията на верни съмишленици от високия левъл на демокрацията и неолиберализма. Дрескода, комбинация между раздърпан гръндж и вмирисано хипи. И най – вече, здраво бронираната вяра в гърдите в Непогрешимата Юнайтед Стейтс, изкована още по времето, когато животът го срещна с онзи светъл човек с баналното име Джон. Доцентът, тогава млад и необлизан студент, посещаваше Юнивърсити ъф Албион благодарение на връзките на баща си стария Гаврил Сничев Майнов, водещ партиен функционер от Българската Единствена Партия и с любезното съдействие на един от отделите на Оная служба за сигурност. Там той трябваше да попие упадъчните науки и да се превърне в силен инструмент в ръцете на Оная служба. Много скоро обаче, хората от службата разбраха, че са заложили на куция кон. Студентът Майнов залюби горещо отлежалите течности, несръчните опити за близост с фимейл фауната и още няколко дребни грехове. Бяха му поставени няколко прости задачки, като например да се сприятели с един студент от близкия кръг на професор Хикс, но навсякъде студентът Майнов се проваляше с гръм и трясък. Накрая Оная служба вдигна ръце и го остави да прави нещата, които може да прави най – добре. С други думи, нищо. И тогава животът го срещна с Джон… Но това вече е друга история, която ще разкажем по нататък. След като Американото успя да свести донякъде нашия доцент, той се огледа за нещо което да нахлузи върху поизбелелите боксерки с американското знаме отзад. С мъка повдигна джинсите от пода и след кратък размисъл реши „Тия ще изкарат още някоя и друга седмица“. Навлече тениска и джинсово яке, пръсна малко парфюм “ако случайно нещо”, нарами чантата с компютъра и пое към АОНСУ, за да налива ум и разум в главите на ония келеши.
Следва продължение или както би казал доцентът “Т` би кънтинуед”.
