Български борец се бори на финал на олимпийски игри…Противника му го е хванал в невъзможна хватка, нашия човек драпа, бори се, но по всичко личи, че туша е неизбежен. Внезапно българина прави невероятна маневра, салто във въздуха, противника му е изненадан и докато се окопити нашия го тушира и взима златото. Прибира се в България, празненства, приеми, награди, коли – всички го носят на ръце. Най-накрая президента го кани в резиденцията си. Отива бореца, доволен, усмихнат, костюмиран и президента го пита:
– Добре, вие прославихте българската борба за пореден път, но ще ми разкриете ли тайната си – как успяхте да се откопчите от тази наглед невъзможна хватка?
– Ами как – отговорил бореца – онзи така ме беше овързал, че по едно време видях 2 топки пред себе си и ги захапах…
– Значи си го ухапал по топките?
– А, не бе, човек не знае на какво е способен, докато не захапе собствените си топки!
