Семейство

– Тате, излязоха ли вече резултатите от ДНК теста?
– Да. Викай ми „чичо Гошо“.

Бащата:
– Сине, какво правиш?
Синът:
– Обмислям един пост.
-Браво, сине, християнско е да се пости.

– Тате, как се казват тия, дето са отстрани на магистралите?
– Прос*итутки.
– Значи, да изтрия “мантинели” от домашното?

– Тате, аз в колко часа съм роден?
– Сине, започни да излизаш с нормални жени…

– Тате, тате, гледай… Като „Евъргрийн“ в Суецкия канал…
– Пусни водата на тоалетната бе, идиотче…

– Мамо,ще се запиша за военна мисия в Ирак!
– Добре Мише,само не се отдалечавай от блока за да мога да те виждам ..

Майка вика сина си:

– Ване, Ване, бре беснику! Прибирай се веднъг, иначе че кажем на баща ти довечера да те преправуе!

Да го бие, демек.

„Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода – понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори…. и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам – пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза: „Мамо, с жена ми мислим да се изнесем“. И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа“.

-Офф, отивам в мола да си купя Долче и Габана
-Не, отиваш в хола да си ползваш Столче и Дивана

– Синко, пий колкото докато ти е сладко!
– Тате, от къде толкова пари?

– На какво се отоплявате вкъщи ?
– На Глобалното затопляне…

„Аз съм на 24 години и съм женен за 44-годишна вдовица, която има дъщеря на 25 години. Баща ми се ожени за момичето и ми става син (като той е съпругът на дъщеря ми), а моята доведена дъщеря ми стана мащеха (тъй като тя е жената на баща ми). На мен и жена ми ни се роди син – той е шурей на брата на баща ми и братовчед на баща ми, и чичо ми, съответно (защото той е брат на мащехата ми). По този начин синът ми сега е чичо ми. Съпругата на баща ми също роди дете. Той е брат ми (тъй като е син на баща ми) и внукът ми (тъй като той е син на дъщерята на жена ми). Тъй като съпругът на майката е баща на детето й, тогава аз съм баща на жена си (защото аз съм брат на сина му). По този начин аз сам съм си дядо“.

Скъпи ми синко,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случаи в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.

Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.

Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.

Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата… и да ни изкара нас с баща ти от вътре.

Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.

Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.

Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.

С обич, Мама

Поверието, че зад всеки успял мъж стои поне по една жена, е изключително невярно. Естествено, че стои фирмата на баща му!

Учени установили, че при среща на цялата рода в главата на всеки минава мисълта – осиновен съм.