Семейство

-Мамо, мамо, мамо, мамооо, мамооооо, мамооооо, какво ядееееш?!
Майката:
-Валериан…

Тате,защо нямам братче?
– Защото вечер не спиш и плашиш щъркелите…

-Милооо, дефектните презервативи от сутринта са на дивана !!!!
– Абе престани да викаш така на децата , имат си имена

– Скъпи,ти за мен по любов ли се ожени или по сметка?
– Да си е*а и кривите сметки

Малкият Върбанчо и майка му.
– Мамо, ще ме пуснеш ли на бънджи?
– В никакъв случай!
– Но защо…!? Всичките ми приятели ще отидат.
– А, ако приятелите ти кажат да скочиш от някой мост, ще скочиш ли, а?

– Как са внуците мамо? Справяш ли се?
– Всичко е наред, скоро ще си лягаме. А ти помниш ли, коя приказка от тези които ти разказвах, най-много ти харесваше?
– Ами „Като завършиш института, ще печелиш повече пари!“

– Тати, а ти имал ли си някога в живота тройка?
– Уви дъще, майката ти, така и не се нави…

Рекох си да се изкъпя. Детето е болно вкъщи, ще си играе кротко, а па аз ще се отдам на маски за коса, маски за лице и ароматерапия с някакъв съмнителен душгел с просо или леща в него, не съм сигурна.
Влизам в душ кабината грациозно като кон със скъсан минискус и започвам да се сапунисвам. Водата е топла, атмосферното налягане е нормално за банята, кеф. И тамън минават пет минути, аз съм с един обръснат крак, омазана с маска коса и пяна от подмишниците до палците на краката и на вратата започва да се блъска. Ама така, сякаш съм от некой картел и нахлуват баретите:

“МАМООООО, ЕЛА!!!”

Аз със спокоен тон отвръщам:

– Не мога, миличък, къпя се.
– ОТВОРИ ВРАТАТА!
– Като се изкъпя, съкровище.
– МАМОООО, ОТВОРИ!
– Не мога, дете, КЪПЯ СЕ! – вече не толкова спокойно отвръщам аз.
– ОТВОРИ ДА ТЕ ПИТАМ НЕЩО!
– ЩЕ МЕ ПИТАШ КАТО СЕ ИЗКЪПЯ! – с нарастваща истерия отвръщам аз.
– ОТВОРИ МИ, МАМООООООО!!!
– АБЕ КЪПЯ СЕ, БЕ!!!!!!!! – тука вече звуча като баба ми, когато и бях разплела един почти завършен пуловер, който плете осем сезона.
– УМОЛЯВАМ ТЕ, ОТВОРИ!
– АААААААААГХХХХ!!!!!!!!!!!!!!!

Излизам от душ кабината, от мене капе пяна, стъпвам на плочките, падам на задни части, ставам, на плочките остава сапунен отпечатък от задник, маската за коса ми влиза в очите, пищя, докарвам се до вратата с едно затворено око, отварям и изкрещявам с цялата сила, на която съм способна:

“КАКВО!?!?!!!?!!!???!!!!!!!???”

Той ме поглежда, вдига леко вежди и казва:

“А, защо не каза, че се къпеш?”

– Ето, виждаш ли, че и татко може да те изкъпе, а ти разправяше, че без мама няма да се справим.
– Да, но мама винаги ми сваля обувките, когато ме къпе.

– Ало, сине! Как си, мама? Какво правиш?- Нищо особено, мамо. Лежа си и гледам в една точка – рече снайперистът и изключи телефона.

-Искам да се срещам с дъщеря Ви!
– А с жена ми говорихте ли?
– Да! Тя е съгласна, но дъщеря Ви ми харесва повече!

Когато чуя „вярвай ми“, винаги се сещам за мама, като ми казваше:– Върни се, няма да те бия!

Мамо,мамо днес видях 8 мъжки и 5 женски мухи.
-И как разбра кои са мъжки и кои женски?
-Ами мъжките бяха кацнали на масата, а женските на огледалото.

Баща разказва приказка за лека нощ:
– Два слона карат колело а зад тях котка лети с балон…
– Тате, кажи честно какво пушиш?

-Мамо, мамо, аз осиновен ли съм?
-Да бе, точно теб ще вземем.