Село

А па у наше село, никакви лайкове не слагаме!
Харесал си си некоя женска- докарваш ѝ тор с трактора и готово!

В едно перуанско селце строят път. Един човек дълго време седи и наблюдава работата. Приближава го един от екипа и му казва:

– Здравейте, аз съм Джордж Франк Стивън, инженерът, ръководещ строителството на този път.

– Здравейте, аз съм Федерико Диас от съседното село.

– Прави ми впечатление, че никога не сте виждал как се строи съвременно автотрасе. Кажете ми, как строите пътища във вашето село?

– Ами, в наше село ако трябва да строим път, пускаме едно старо магаре и то минава по най-краткия и безопасен маршрут. По този маршрут строим нашия път.

– А ако нямате магаре?

– Тогава викаме инженер!

На село ни дойдоха гости от града. Вечерта преди лягане им викам:
– Ако искате до тоалетната, ботушите са в ъгъла.
На сутринта, ботушите бяха пълни!

На село имаме един, дето се казва Съботин Неделин. Викаме му „Уикенда“.

-Kyпихме си къща на село,за да си почиваме!
-И как е?Почивате ли си?
-Да,кoгато не cмe там….

-Дайте ми каталога с оферти за Малдивите!
-Господине,отпуска там излиза скъпо!
-Аз съм си на село!Да знам колко пари ще спестя…

Едно време, у наше село имаше 2 – 3 шаврантии, и всички ги знаехме.
Сега има 2 – 3 свестни, и никой не ги знае.

Митре станал отличник у ТКЗС-то и го наградили с екскурзия в Съветския съюз. Върнал се той и вечерта го наобиколили в кръчмата и го питат:- Де кажи, Митре – де ви водиха, и що видехте?- Водиха ни на балет! Казваше се – Юрдек гьол! Едно салонче – като големио ни свинарник! Таман да стане нещо и стана темно! Па светна само едно ламбе и се показа он – ма почти дебидюс гол, рипа, рипа, демек – тражи я! Па светна друго ламбе и те ти я она! И она рипа и бара у темното, демек търси он каде е! И ето, че се набараха! Голема радост, голема врътня беше! По едно време он я дигна, помириса я и я фърли! На татъка, я не гледах. Тъй де, мен кога че ми дойде ред и я да я помиришем?

Ще ви разкажа как се посреща бедствено положение на село. Преди десетина години се случих в моето селце, когато падна голямата зима. Ток няма от три дни. Навън е минус 10. Снегът стига до пъпа на жираф. В кухнята сме се събрали комшии. Грамадната старовремска печка бумти, наблъскана с дърва, а от процепите ѝ усмихнати зайчета играят по стените. Домашни суджуци, питка, сланина, пастърма, гъсто вино, здрава ракия, туршии и кисело зеле. Мъжете оживено блъскаме карти по потници, а жените с чаши в ръка си бърборят, седнали на ъгловите легла. Баба ми плете на двете запалени свещи, котката спи в скута ѝ. Децата беснеят около нас, като през половин час им се прави забележка да не крещят, все едно са „въртоглави”. От джобното радио приглушено се чува програма „Хоризонт”. Веселбата е уникално незабравима – разказват се смешки, стари селски истории, измисляме приказки, каните се пълнят за кой ли път… В теснотията сме се навряли петнайсетина човека, но от време на време успяваме някак да изиграем по едно хоро. Връз печката къкрят свински мръвки в огромна праисторическа тава. Идилия!***На дворната врата някой упорито дрънчи и вика. Както съм полугол, отивам да видя кой е. Екип на гражданска защита: „Господине, идваме да ви спасим!” „От какво!?” „От бедствието, как от какво? Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.” Преди да се опомня, двама ме грабват, опитвайки се да ме спасят. Единия го събарям, но отгоре ми се нахвърлят пожарникар и полицай. Заради глъчката мъжете от вкъщи изскачат (вуйчо е с манарата). Настава меле – спасителите се опитват да ни осакатят, за да ни предпазят. Повече са, но дружно успяваме да ги отблъснем. Гледам съседите отсреща издигат барикада пред портата си – следваме примера им. Обградили са ги и режат телената им ограда – за тях вече няма надежда. По-нататък чичо Ванко в отчаянието си, заварява входната врата. Избухват повсеместни въстания – всеки се брани с подръчни сечива, само да не бъде спасен. С моите другари излизаме в нелегалност и през дворовете помагаме на други хора от улицата да оцелеят при освобождението (нашият двор се пази от пуснатото на свобода великанско куче Омуртаг). Все пак спасителите успяват да заловят няколко човека, които натоварват в леденото ремарке на камиона (включително една беззащитна старица, влачена с модерна носилка, завързана за моторна шейна – бабичката е затрупана от половин метър сняг). Родилка се е подсигурила с две пенсионирани акушерки и местния доктор, но полицаите я извлачат от дома ѝ по нощница. Полагат бременния човек в заскрежената патрулка, където старшина изражда бебето посредством шапка (и досега викаме на детето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другия ден с два трактора и бус успяваме да си приберем осмината пленници от града. Вечерта отново сме вкъщи в обичайната обстановка. Внезапно токът идва… след първоначално възторжени възгласи всички някак се умърлушват… Тихо е… Оглеждаме се припряно… Децата искат да плачат… Ставам бодро с чаша в ръка и набичвам едно хоро от телевизора: „Уважаеми съселяни, нека сме живи и здрави – дано Бог бъде с нас и пак ни спре токът!” Хорото тръгва на двора…

Запознанство на селска седянка:
– Приятно ми е. Аз съм Мита.
– А пък аз съм къпан!

В едно село, жена изпратила мъжа си и сина си да заведат кравата на бик. Взели те едно шише домашнярка и отишли при пазача на стопанския двор, за да им даде бика.
Пазачът им казал:
– Вижте сега, имам тука един породист красавец. Но е много капризен завалията, повече от три крави на ден не иска да погледне.
Бащата му отвърнал:
– Ти го докарай, пък може и нашата да оноди.
Пазачът довел бика, но той дори и не погледнал кравата.
– Нали виждаш, аз ти казах!
Бръкнал в торбата бащата и му показал бутилката. На пазача веднага му светнали очите и се развеселил та му казал:
– Абе, имам тука едно тайно средство, но то не е много сигурно.
Набрал сноп коприва, отишъл зад бика и го шибнал с копривата между задните крака. Изненадан бика изревал, втурнал се към кравата, и свършил работата…
Тръгнали си към къщи доволни бащата и сина с кравата.
Бащата казал на сина:
– Разбра ли сега как става работата?
– Разбрах, тате.
– Само, че като се приберем, нито дума на майка ти за копривата!

Хубавото на това да живееш на село е, че дори когато не знаеш какво правиш, останалите винаги знаят.

Жена от село мърмори на мъжа си: – Кога ще сложиш врата на външния клозет? – Защо, ма? Какво толкова ще откраднат от там?

– Какви големи крака имаш, обувки не можем да намерим!
– На село бос ходех и пораснаха..
– По-добре без гащи да беше ходил!

Предимството да си живееш на село е, че всеки ден се срещаш с много по-малко селяни, отколкото в града.