Browsing Category

Село

Село

Към четири сутринта

Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката „Смоко“ си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
– За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
– Тате, аз лозе няма да копая! – отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
– Ти да не си тръгнал пак към „Смоко“, бе, мискинин!
– Тате, аз лозе няма да копая! – сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
– Генчо, защо мотиката е само една?!!
– Тате, аз лозе… – но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
– Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
– Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
– Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
– Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
– Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията… Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
– Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе…
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
– Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
– Къде е баща ти?
– Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност…
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
– А бе, к’во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
– Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
– ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая…

 
Село

Мъж и жена се прибират с каруцата от полето

Мъж и жена се прибират с каруцата от полето. Жената казала на мъжа си:
– Кажи ми, че ме обичаш!
– Обичам та ма – разсеяно отвърнал мъжа .
– Моля те, кажи ми го пак – настояла жената.
– Обичам та, обичам – казал пак мъжа.
– Искам пак да ми го кажеш – простенала тя.
Мъжът се ядосал и се обърнал към нея:
– Мама ти стара, ставай от краставиците!

 
Село

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода. Веднъж като се връщали от кладенеца видели на крайпътното дърво да виси мъжки полов орган.
– Този не е на попа! – казала попадията.
– Този не е нито на кмета, нито на адвоката! – добавила кметицата.
– Този не е нито на кръчмаря, нито на магазинера, нито на хлебаря! – обадила се и кръчмарката.
– Този не е от нашето село! – уверено казала учителката.
– Ученото си е учено! – възкликнали жените …

 
Село

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: „Не ги давам!”.
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем.
Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема:
– пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
– излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам.
Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам…

 
Село

В едно село дошъл един министър

В едно село дошъл един министър. Един от селяните (Иван) го видял и го попитал:- Абе министърче, може ли да направим това село град?Министърът се поогледал пък попитал:- Кръчма имате ли?Иван казал:- Да!Министъра пак попитал:- Аптека имате ли?- Имаме! – отговорил селянина- Барче имате ли?- Имамее!- А професор имате ли?- Професор лиии… е нямаме- А гей имате ли?- Гейй не нямамеМинистъра казал:- Съжелявам без професор и гей не става град!Вечерта Иван казал на жена си:- Жено мисля да се жертвам и да стана професор.А жена му отговорила:- То по -лесно в з@дника щи влезе отколкото в главата!

 
Село

Имах гости от Германия на село, останаха да пренощуват

Имах гости от Германия на село, останаха да пренощуват. Преди да легнем им казах, че ако през нощта им се доходи до тоалетната, галошите са в ъгъла. Сутринта станахме – галошите бяха пълни…

 
Село

Селянин имал много свине

Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го попитал с какво ги храни.- Ами като има царевица с царевица, иначе с отпадъци. Защо?- Аз съм от Асоциацията за защита на животните. Не ги храните както трябва – те не трябва да ядат отпадъци. – И го глобил.След два дни дошъл друг и го попитал с какво храни свинете.- Ами със сьомга, с хайвер, със скариди. Защо? – попитал селянинът.- Аз съм от ООН. Не може, когато милиони хора измират от глад, да храните свинете с деликатеси. Също го глобил. След дни дошъл трети и попитал с какво храни свинете.- Ами, аз не ги храня – давам им по 4 лева на ден да си купят каквото им се яде – отговорил ядосано селянинът.

 
Село

Селянин е в съд

Селянин е в съд. Съдията го пита:
– Име?
– Крум.
– Презиме?
– И през зиме, и през лете – все съм си Крум.
– Знаеш ли, че брат ти е нелегален?
– Той за училище не може да стане, а ти искаш да не ляга.
– Знаеш ли, че майка ти живее на улицата?
– Ми ти къде искаш? По покривите ли?
– Знаеш ли, че баща ти е конспиратор?
– Той едно магаре не може да спре, а ти – кон.
– Ти влизал ли си в съд?
– В къщи имаме една тава, но не съм пробвал.
– Абе, ти знаеш ли какво е съдия?
– Епа, такова животно в нашето село няма.