Browsing Category

Село

Село

В едно село, жена изпратила мъжа си и сина си да заведат кравата на бик

 

В едно село, жена изпратила мъжа си и сина си да заведат кравата на бик. Взели те едно шише домашнярка и отишли при пазача на стопанския двор, за да им даде бика.
Пазачът им казал:
– Вижте сега, имам тука един породист красавец. Но е много капризен завалията, повече от три крави на ден не иска да погледне.
Бащата му отвърнал:
– Ти го докарай, пък може и нашата да оноди.
Пазачът довел бика, но той дори и не погледнал кравата.
– Нали виждаш, аз ти казах!
Бръкнал в торбата бащата и му показал бутилката. На пазача веднага му светнали очите и се развеселил та му казал:
– Абе, имам тука едно тайно средство, но то не е много сигурно.
Набрал сноп коприва, отишъл зад бика и го шибнал с копривата между задните крака. Изненадан бика изревал, втурнал се към кравата, и свършил работата…
Тръгнали си към къщи доволни бащата и сина с кравата.
Бащата казал на сина:
– Разбра ли сега как става работата?
– Разбрах, тате.
– Само, че като се приберем, нито дума на майка ти за копривата!

loading...
loading...
Село

Село

 

Село. Мъж се събужда със зверски махмурлук и с желание да посети тоалетната, която е в задния двор. Докато се мъчи да додрапа дотам, ядосва петела, който тръгва да го кълве. Бягайки от него, се блъска с кош царевица, който се обръща и изсипва в краката му, после настъпва гребло, подхлъзва се на кравешко л*йно, пада в копанката на свинята, и докато се изправи пипнешком, отгоре му пада и лопатата… Изнемощял и изтерзан, през зъби процежда:
– Т’ва не е заден двор, бе! Т’ва е някъв ш*бан Форт Боаярд…

Село

В наше село плъзна епидемия

 

В наше село плъзна епидемия от биоеко „фермерски магазини“ – по три на пряка. Всяко нещо, за което попиташ се продава със заклинание – продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва „Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме ние) сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев съм големото зле) – 20 лева за сто грама е да видите ИСТИНСКО сирене като от нашето детство (задължително сравнение)! Тука вече тона се повишава и звънват нотки на гордост – айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате“. Други много ценни неща, които естествено са като от „нашето детство“ са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, то пък обикновено е или манастирско или калугерско. Както каза Василена, ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна манастири на всеки хълм – в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство – то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат … добре че са много монасите у нас та смогват да зареждат био магазините.
В същите задължително „Фермерски“ магазини се продават биоеко плодове и зеленчуци – ябълки за екоавтентичност бити от градушка два три пъти, круши газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за биоеко произход – задължително в смачкани мукавени пликчета – за да се подчертае интимната близост с майката природа. Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид че здравето цена няма – ябълките са по около 7 кинта килото, морковите 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-лОксозни магазини има и хляб – лимец (начи ако няма лимец хич не ми го фали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен – ебаси здравето.
А при хранителните добавки … там е цяла вселена пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот Мира Добрева и Гала – последната й препоръка, която уцелих беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно – сметайте как след двете чаши гореща вода отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген …
За напреднали има много чудеса – пробиотици за вегани, витамин Д с метаболити (не е някъв си там обикновен тъп витамин Д) биофлавоноиди, и към триста вида „комплекси за жени“ (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) – то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса. Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов – дежурния отговор е „пречиства организма и укрепва имунната система“
Няколко неща, без които не може! В смисъл появяват се чат пат продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика – евъргийни така да се каже:
1. Спирулина
2. Плацента
3.Коластра
4.Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим като от чума:
1. Парабени – не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2.Подобрители – под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМАОПАСНОСТ.
Сичко останало е капки, настойки, годжи бери,кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус отгеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и пр. Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи – както казах здравето цена няма.
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементрани правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук таме плацента, единствения шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!

loading...
Село

Към четири сутринта

 

Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката „Смоко“ си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
– За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
– Тате, аз лозе няма да копая! – отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
– Ти да не си тръгнал пак към „Смоко“, бе, мискинин!
– Тате, аз лозе няма да копая! – сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
– Генчо, защо мотиката е само една?!!
– Тате, аз лозе… – но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
– Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
– Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
– Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
– Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
– Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията… Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
– Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе…
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
– Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
– Къде е баща ти?
– Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност…
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
– А бе, к’во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
– Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
– ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая…

Село

Мъж и жена се прибират с каруцата от полето

 

Мъж и жена се прибират с каруцата от полето. Жената казала на мъжа си:
– Кажи ми, че ме обичаш!
– Обичам та ма – разсеяно отвърнал мъжа .
– Моля те, кажи ми го пак – настояла жената.
– Обичам та, обичам – казал пак мъжа.
– Искам пак да ми го кажеш – простенала тя.
Мъжът се ядосал и се обърнал към нея:
– Мама ти стара, ставай от краставиците!

Село

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода

 

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода. Веднъж като се връщали от кладенеца видели на крайпътното дърво да виси мъжки полов орган.
– Този не е на попа! – казала попадията.
– Този не е нито на кмета, нито на адвоката! – добавила кметицата.
– Този не е нито на кръчмаря, нито на магазинера, нито на хлебаря! – обадила се и кръчмарката.
– Този не е от нашето село! – уверено казала учителката.
– Ученото си е учено! – възкликнали жените …

Село

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи

 

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: „Не ги давам!”.
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем.
Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема:
– пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
– излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам.
Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам…