Browsing Category

Северозапад

Северозапад

Репликите, които ще чуеш на маса само в Северозапада

 

Репликите, които ще чуеш на маса само в Северозапада:
– Ша го пиеш ли тава ели я да го допивам?
– Бах тоа пръч, пиеш като жъден!
– Пущи таа чаша, смукач откачен, чекай да донесат мезе…
– Пущи „Кукавица“ на Цеца и си късам дрейте!
– Сакам да ма удариш с тенджурата като заспа, неща да пиете без мене!
– Наздраве, че не издръжам!
– Подай кофата да си сипа вино…
– Допивай тоа бидон и да ставаме.
– Ей, тия софиянците не знаат кво да пият!
– Те таа рикия ми е за госке! Нали сте мЪже, бе?!
– Давай да колиме и другото прасе!
– Кво като имам още вино у чашата, бе, сипвай тава умрело уиски…
– Нема да ода никъде, дока си не изпия и преливките!
– Разреди ги с вОда, че с неги са масажираме с мойта конгерица.
– Де, бе, бавния, не пий от мойта чаша, ша та налундза с опакото на ръката!
– Стига натега на таа бира, станал си мъж като л*йно у дъжд.
– Варай да има и за утре, бе, откаченеа!
– Ша ти налупа таа чиния на чутурата празна!
– Ей, стига са напива на червенобрежки нерез, че за назе не остана!
– Наливаш са, ставай и си връви у вазе, я не моа та тръпа!
– На диета съм, ма водка и кебапчета може!
– Свръшиеме пиенето, отивам да наточа малко нафта!
– Ква вОда, бе? Она е за миенье!
– Звънни на Бръза помощ да докарат едно шише водка, че съм пил не моа да карам!
– Не, мезе не режи!

Северозапад

Некъде у северозападо

 

Некъде у северозападо…Пиша си я с некъв у чато цела неделя.Он сака да се видиме!А днеска,а утре само го лъжем ама вече не се даяни,трЕбва да напраа нещо,че съм загорела като циганско тиганче за мас.Викам на оня айде днеска ше е деньо…вечерта у осем!Он ша дойде у назе!Викам си я ша легна малко да поспа,да моо да имам сили!Легам и преди да стигна десетата овца вече отнесох плувката!По едно време ми звъни телефоно.Викам “кой е?”Е па я съм вика оня…..Генади ма!Гледам часовнико Оно осем…малиииии а я съга ставам,ужас!Оня вече е на вратника!Отварам и кво да вида оня с прическа тип Джон Траволта от”Брилянтин”,барнал се ви казвам кат на женен циганин брат му.Подава ръка иначе културен…нищо че ме стисна като помпичка от апарат за кръвно налегане…..а я…Божкеееее,у главата съм се едно ми гръмнала възглавницата,очите подути като на Майк Тайсън след загуба абе срам ви казвам!Викам на оня улазай там и седай!Малееее и нали спах,неможах да ида и до магазино,викам си с кво ше го почерпа човеко?Отварам хладилнико…он празен като топките на мъртвец.Гледам само некви сърми и парче тиквеник дека мама ми прати за Бъдни вечер,и един сок на Хитлер от новобранската…и тва е,нЕма друго!Оня иде по едно време и кат ме лепна на едни целувки,викам си тоа е по загорел и от мене!Завлече ме у спалната и като се почна едно въргалянеДва часа не слезна от мене,влачеше ме като свиня блажен вестник,колко бех зле у главата още по зле станах се едно съм се сресала с миксера на четвърта степен……немаше с кво да го почерпа ама поне се нараанииме и двамата!Ареса му!Пак ше дойде!И те така те,Айде я отваам при козите оти едната е прескачала у комшията и напрайла белата,а селския кръчмар ме чека да платим две вересии…..

Северозапад

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ

 
СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ.
Пешо.
Абе, кво да ви разправям!? Като ангела ти пазител е слаб, нема как да те опази. Та и я. Цел живот патя. От даскалици. От детската досега. Пет пъти се развеждам, пет пъти у даскалици се влюбвам и женя. Та на думата.
Оня ден се запознах с една невеста. Снага като фиданка, очи като бадемки, а около тях лунички. Като на Пипи. Те такава даскалица не може да има. Убава, па и с лунички. И съм влюбен. Ама ме е страх да я питам, дали е даскалица. Та почвам тестове.
Ловя я за ръка е я водя на кръчма. Поръчвам миди. 2/3 от даскалиците мразят миди. Тя яде, а аз зяпам в едни лунички, в едно деколте срещу мен. Мидите свършват, а аз съм сигурен, че вероятността да е даскалица е 1/3. Мидите са изядени. Или поне ги нема у чинията. Ставаме от масата и тръгваме. Влюбен съм повече. А под масата една котка яде нещо. Сигурно не са миди.
После отиваме в магазина. За фреш. Ама е стар. От сутринта. Тя го не взима. Ако беше даскалица, щеше да го вземе. Кеф.
После сме на плажа. Влизам в морето, а тя:
– Чакай! Ще ме учиш да плувам.
Нали се сещате, че нема даскал, где да иска да го учи некой друг. Те знаят всичко. Даже знаят, какво да правиш. Та я уча. Таман да легне на ръката ми и се научава. Умна и схватлива. След минути плува като риба. Нема стигане.
После пием кафе. Аз паля, тя дърпа цигарата ми:
-Много пушиш!
После ми я връща. Ако беше даскалица, щеше да я скъса.
После си лягаме. И ми казва, че обича „грапаво“. Аз не зная какво е, ама се старая. И тя казва:
– Правиш страхотно „грапаво“.
Вече съм на седмото небе. Не е даскалица. Нема даскал, где ще те похвали.
После правим разни неща, где не ги правят даскалици. И после лежа и пуша. И казвам:
– Обичам те! Много!
А тя:
– Не ме обичаш. Това са допамин и ендорфини. След малко ще ти мине.
И не изтрайвам. И питам:
– Знаеш всичко. Какво работиш?
А тя:
-Даскалица съм.
Та това е. Сега вече ми е ясно. Неква химия ми е сипала у ракията. Любовна химия. Или некоя билка е турила у „Пилето по влашки“. А моят ангелът пазител и това проспал.
Северозапад

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането

 

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането. Срещат се двама екстремни пенсионери (спиртен профил). Оглеждат се внимателно като бременна мачка на жп прелез.- Абее, кво а тава дека си си наденал на пръицата? Ше издъанеш като та глеам! – любезно пита и констатира единия.- На жена ти пликчеата съм наденал! – ядно отвръща ортака му.- Еееее, па оно ти а мининка бъклицата за тех, они за тава така ти са свлачат!

Северозапад

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването

 

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването. Товарим торбите на паркинга, а срещу мен ня’къв се хили. Майкооо… Ристо – бивш съученик. Прегръдки, целувки, как си, що си – много се зарадвах. Жена си намерил (запознахме момичетата) и захванал голям бизнес с производство на виме. Вика ми: „Ко’ьо, ялате на госке у назе а съ прекинем од пиенье къ ено време у село.” Тъй мило ми стана, като чух най-красивия български. „Ристо, кръпел, те тава ми а талафоня че се разберем куги а съ нафръгаме.” На гости ходим винаги по домашни дрехи да ни е удобно – аз съм със закърпен анцуг и праисторическа фланела, Нора с черно клинче и тясна избеляла тениска. Мачкам дупенцето ѝ в асансьора (абе направо я натискам), тя превзето ми вика ненормалник и се дърпа наужким. Звъня. Влизаме, сядаме на масата, а аз си събличам блузата и оставам по потник. В началото сме малко припряни – знаете как е на ново място. Ристо налива на двама ни ракия. Паулеза (страшно име, братче) пита любимата иска ли „Мохито” (к’во е туй? – звучи като повръщано от риба на испански). „Не, ракия ще пия.” „А кианти?” „Не, ракия обичам.” Наздраве и се отпускаме. Първо малко злободневност и битовизми, после със земляка почваме историите от детството: как Панчо изяде изпражнение; как крадяхме вино от избата на бай Митю Горския и жена му ни хвана, та се наложи да я оправяме; как се сношавахме с Веска Черната на тавана у Ристови… и други… и още… Норката ѝ се разчекна организмът от смях, а Поулейза (или както там се казва) мълчи като някой сапун. Минаваме на бира. Пикае ми се. Тръгвам към нужника, а в движение домакинята (с прическа на Алла Пугачова, станала от сън) ми разяснява, че трябвало да се източа клекнал – така било модерно в Европа, хората от мъжки пол пикаели клекнали. Казвам, че не ми се ходи толкова. Веселбата продължава, но мяхът ми се препълва от пивото. Ядосвам се – аз, наследникът на гордите българи, владетелите на степите, клали жестоко авари, хазари, араби, византийци и други, да пикая в седнала поза. Представяте ли си свирепите бойци на кан Крум след победата при Върбишкия проход как клечат до някое дърво и пикаят момичешката!? Бойлерът ми е пълен ведно с бъбречните канали. Виждам зелени петна над водопад. Няма как… ще се ходи. Ако го направя като мъж, ще ме разобличат – знам, че когато съм по боксерки, коленете ми се опръскват. Ставам с мъка и тогава виждам бирената бутилка – ето решение. Взимам я и се запътвам към клозета, допивайки течността. Влизам. Заключвам. Вадя органа и право в шишето. О, щастие… сякаш милиони нежни ангели слизат при мен. Внезапно осъзнавам, че бутилката няма да стигне в никой случай – двете ми ръце са заети, а капакът на чинията пуснат. Разкъсваща паника – всеки е искал да върне времето назад, та да поправи нещо. Няма спиране! Ръбът идва, ужас, банята ще стане жълта… мярвам гъба… спасение… голяма оранжева гъба за къпане. Грабвам я и го забучвам в нея. Облекчение – пое всичко. Сега пък какво да я правя, че и натежа?! Мятам я през малкото прозорче. Пием още малко и си тръгваме. Зад входа (където бяхме паркирали) Нора фучи, махайки с две клечки въпросната гъба от пространството между предното стъкло и капака на колата ни. Мълча си като рапан в лястовиче гнездо. Тя ще кара, защото е пила само 50 грама. Как пък баш нашия автомобил съм уцелил!? Мисля си, че и най-дребното решение винаги носи последствия. Потегляме, а през парното люто лъха на амоняк…

Северозапад

Нейде у Лом

 
Нейде у Лом.
Нек’ва на идинаесе годин написала у фейсо:
– Пиам да го забрайм!!!
Даскалицата го аресала и от доле ѝ исписала коментар:
– Филданооо, ако и утре го забрайш пръвио час, ти спираме кифлата и млекото по програмата за интеграция на малцинствата. Викам бащъ ти, а он има физическо 5-ия час, що на 8-ми клас им е болна даскалицата по ПУЦ… Он миналата годин па си беше у 8-ми клас и псува даскало по физическо, и нема да му извиниме отсъствието. Нема и бележка от къде да земе, що Джи Пи-то ви а и ветеринар на Пишурка, а там таа седмица се бръзат с конье и он ша оди… С тава отсъствията му стават 500 и му спираме помощите, и он ш’ти строши главътъ.
Северозапад

Смесен брак между софиенка и монтански елитен бек

 

Смесен брак между софиенка и монтански елитен бек, като бабата и дедото (родители на софиенката) тамън връщат унучето, оно са го зели за един месец у столицата, с цел да си намали мешината и да си повиши кулутурата.- Я кажи, Робъртчо, на баба и дядо златното момченце, хареса ли ти големия град, хубаво ли беше в гурме ресторантите, впечатли ли те грандиозната опера, която посетихме? – разнежва се културната столичанка.- Макье, повече нема да стъпа тама. Умре я от глад с тия зеленяше и мининки порцеи, а па таа опера – я ако зевам така, тукеее ша ма изгонат от трето училище…

Северозапад

Влезне у банята, измие си г@зо със съпуна на жена му,налепят се косми, остави го у сапунерката

 

Влезне у банята, измие си г@зо със съпуна на жена му,налепят се косми, остави го у сапунерката.Вика – Дееба и сиромашката история,чекай да ползвам на щерката шампоана….Види скъпа опаковка, не знае за кво е, измие си лицето,оно депилатор…Паднат му веждите.Откачи, нервира се, вика – Тоя боклук мънинката, щом се епилира, значи се мандръса…Откачи, вика – Боклук, са те прекинах…Тръгне за излаза от банята, подлъзне се, фане се за рафта с шампоани – скине го.Он 170 кила шопар, изпобута всичко, немоо се задръжи, падне,шампоана „Па-па“ на мининкио му се забие у г@зо, ревне като карпатска мечка…Стръчи малко, напъне се да изкара шишето, пръдне, стане вакуум, г@зо му го глътне.Отиде у „Пирогов“, г@зо му стръчи на носилката, дойде докторо, види му епилираните вежди, види снимката от рентгена, вика- Аман от тиа педале, не се научиха…