Browsing Category

Северозапад

Северозапад

Некъде у северозападо

 

Некъде у северозападо…Пиша си я с некъв у чато цела неделя.Он сака да се видиме!А днеска,а утре само го лъжем ама вече не се даяни,трЕбва да напраа нещо,че съм загорела като циганско тиганче за мас.Викам на оня айде днеска ше е деньо…вечерта у осем!Он ша дойде у назе!Викам си я ша легна малко да поспа,да моо да имам сили!Легам и преди да стигна десетата овца вече отнесох плувката!По едно време ми звъни телефоно.Викам “кой е?”Е па я съм вика оня…..Генади ма!Гледам часовнико Оно осем…малиииии а я съга ставам,ужас!Оня вече е на вратника!Отварам и кво да вида оня с прическа тип Джон Траволта от”Брилянтин”,барнал се ви казвам кат на женен циганин брат му.Подава ръка иначе културен…нищо че ме стисна като помпичка от апарат за кръвно налегане…..а я…Божкеееее,у главата съм се едно ми гръмнала възглавницата,очите подути като на Майк Тайсън след загуба абе срам ви казвам!Викам на оня улазай там и седай!Малееее и нали спах,неможах да ида и до магазино,викам си с кво ше го почерпа човеко?Отварам хладилнико…он празен като топките на мъртвец.Гледам само некви сърми и парче тиквеник дека мама ми прати за Бъдни вечер,и един сок на Хитлер от новобранската…и тва е,нЕма друго!Оня иде по едно време и кат ме лепна на едни целувки,викам си тоа е по загорел и от мене!Завлече ме у спалната и като се почна едно въргалянеДва часа не слезна от мене,влачеше ме като свиня блажен вестник,колко бех зле у главата още по зле станах се едно съм се сресала с миксера на четвърта степен……немаше с кво да го почерпа ама поне се нараанииме и двамата!Ареса му!Пак ше дойде!И те така те,Айде я отваам при козите оти едната е прескачала у комшията и напрайла белата,а селския кръчмар ме чека да платим две вересии…..

loading...
Северозапад

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ

 
СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ.
Пешо.
Абе, кво да ви разправям!? Като ангела ти пазител е слаб, нема как да те опази. Та и я. Цел живот патя. От даскалици. От детската досега. Пет пъти се развеждам, пет пъти у даскалици се влюбвам и женя. Та на думата.
Оня ден се запознах с една невеста. Снага като фиданка, очи като бадемки, а около тях лунички. Като на Пипи. Те такава даскалица не може да има. Убава, па и с лунички. И съм влюбен. Ама ме е страх да я питам, дали е даскалица. Та почвам тестове.
Ловя я за ръка е я водя на кръчма. Поръчвам миди. 2/3 от даскалиците мразят миди. Тя яде, а аз зяпам в едни лунички, в едно деколте срещу мен. Мидите свършват, а аз съм сигурен, че вероятността да е даскалица е 1/3. Мидите са изядени. Или поне ги нема у чинията. Ставаме от масата и тръгваме. Влюбен съм повече. А под масата една котка яде нещо. Сигурно не са миди.
После отиваме в магазина. За фреш. Ама е стар. От сутринта. Тя го не взима. Ако беше даскалица, щеше да го вземе. Кеф.
После сме на плажа. Влизам в морето, а тя:
– Чакай! Ще ме учиш да плувам.
Нали се сещате, че нема даскал, где да иска да го учи некой друг. Те знаят всичко. Даже знаят, какво да правиш. Та я уча. Таман да легне на ръката ми и се научава. Умна и схватлива. След минути плува като риба. Нема стигане.
После пием кафе. Аз паля, тя дърпа цигарата ми:
-Много пушиш!
После ми я връща. Ако беше даскалица, щеше да я скъса.
После си лягаме. И ми казва, че обича „грапаво“. Аз не зная какво е, ама се старая. И тя казва:
– Правиш страхотно „грапаво“.
Вече съм на седмото небе. Не е даскалица. Нема даскал, где ще те похвали.
После правим разни неща, где не ги правят даскалици. И после лежа и пуша. И казвам:
– Обичам те! Много!
А тя:
– Не ме обичаш. Това са допамин и ендорфини. След малко ще ти мине.
И не изтрайвам. И питам:
– Знаеш всичко. Какво работиш?
А тя:
-Даскалица съм.
Та това е. Сега вече ми е ясно. Неква химия ми е сипала у ракията. Любовна химия. Или некоя билка е турила у „Пилето по влашки“. А моят ангелът пазител и това проспал.
Северозапад

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането

 

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането. Срещат се двама екстремни пенсионери (спиртен профил). Оглеждат се внимателно като бременна мачка на жп прелез.- Абее, кво а тава дека си си наденал на пръицата? Ше издъанеш като та глеам! – любезно пита и констатира единия.- На жена ти пликчеата съм наденал! – ядно отвръща ортака му.- Еееее, па оно ти а мининка бъклицата за тех, они за тава така ти са свлачат!

loading...
Северозапад

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването

 

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването. Товарим торбите на паркинга, а срещу мен ня’къв се хили. Майкооо… Ристо – бивш съученик. Прегръдки, целувки, как си, що си – много се зарадвах. Жена си намерил (запознахме момичетата) и захванал голям бизнес с производство на виме. Вика ми: „Ко’ьо, ялате на госке у назе а съ прекинем од пиенье къ ено време у село.” Тъй мило ми стана, като чух най-красивия български. „Ристо, кръпел, те тава ми а талафоня че се разберем куги а съ нафръгаме.” На гости ходим винаги по домашни дрехи да ни е удобно – аз съм със закърпен анцуг и праисторическа фланела, Нора с черно клинче и тясна избеляла тениска. Мачкам дупенцето ѝ в асансьора (абе направо я натискам), тя превзето ми вика ненормалник и се дърпа наужким. Звъня. Влизаме, сядаме на масата, а аз си събличам блузата и оставам по потник. В началото сме малко припряни – знаете как е на ново място. Ристо налива на двама ни ракия. Паулеза (страшно име, братче) пита любимата иска ли „Мохито” (к’во е туй? – звучи като повръщано от риба на испански). „Не, ракия ще пия.” „А кианти?” „Не, ракия обичам.” Наздраве и се отпускаме. Първо малко злободневност и битовизми, после със земляка почваме историите от детството: как Панчо изяде изпражнение; как крадяхме вино от избата на бай Митю Горския и жена му ни хвана, та се наложи да я оправяме; как се сношавахме с Веска Черната на тавана у Ристови… и други… и още… Норката ѝ се разчекна организмът от смях, а Поулейза (или както там се казва) мълчи като някой сапун. Минаваме на бира. Пикае ми се. Тръгвам към нужника, а в движение домакинята (с прическа на Алла Пугачова, станала от сън) ми разяснява, че трябвало да се източа клекнал – така било модерно в Европа, хората от мъжки пол пикаели клекнали. Казвам, че не ми се ходи толкова. Веселбата продължава, но мяхът ми се препълва от пивото. Ядосвам се – аз, наследникът на гордите българи, владетелите на степите, клали жестоко авари, хазари, араби, византийци и други, да пикая в седнала поза. Представяте ли си свирепите бойци на кан Крум след победата при Върбишкия проход как клечат до някое дърво и пикаят момичешката!? Бойлерът ми е пълен ведно с бъбречните канали. Виждам зелени петна над водопад. Няма как… ще се ходи. Ако го направя като мъж, ще ме разобличат – знам, че когато съм по боксерки, коленете ми се опръскват. Ставам с мъка и тогава виждам бирената бутилка – ето решение. Взимам я и се запътвам към клозета, допивайки течността. Влизам. Заключвам. Вадя органа и право в шишето. О, щастие… сякаш милиони нежни ангели слизат при мен. Внезапно осъзнавам, че бутилката няма да стигне в никой случай – двете ми ръце са заети, а капакът на чинията пуснат. Разкъсваща паника – всеки е искал да върне времето назад, та да поправи нещо. Няма спиране! Ръбът идва, ужас, банята ще стане жълта… мярвам гъба… спасение… голяма оранжева гъба за къпане. Грабвам я и го забучвам в нея. Облекчение – пое всичко. Сега пък какво да я правя, че и натежа?! Мятам я през малкото прозорче. Пием още малко и си тръгваме. Зад входа (където бяхме паркирали) Нора фучи, махайки с две клечки въпросната гъба от пространството между предното стъкло и капака на колата ни. Мълча си като рапан в лястовиче гнездо. Тя ще кара, защото е пила само 50 грама. Как пък баш нашия автомобил съм уцелил!? Мисля си, че и най-дребното решение винаги носи последствия. Потегляме, а през парното люто лъха на амоняк…

Северозапад

Нейде у Лом

 
Нейде у Лом.
Нек’ва на идинаесе годин написала у фейсо:
– Пиам да го забрайм!!!
Даскалицата го аресала и от доле ѝ исписала коментар:
– Филданооо, ако и утре го забрайш пръвио час, ти спираме кифлата и млекото по програмата за интеграция на малцинствата. Викам бащъ ти, а он има физическо 5-ия час, що на 8-ми клас им е болна даскалицата по ПУЦ… Он миналата годин па си беше у 8-ми клас и псува даскало по физическо, и нема да му извиниме отсъствието. Нема и бележка от къде да земе, що Джи Пи-то ви а и ветеринар на Пишурка, а там таа седмица се бръзат с конье и он ша оди… С тава отсъствията му стават 500 и му спираме помощите, и он ш’ти строши главътъ.
Северозапад

Смесен брак между софиенка и монтански елитен бек

 

Смесен брак между софиенка и монтански елитен бек, като бабата и дедото (родители на софиенката) тамън връщат унучето, оно са го зели за един месец у столицата, с цел да си намали мешината и да си повиши кулутурата.- Я кажи, Робъртчо, на баба и дядо златното момченце, хареса ли ти големия град, хубаво ли беше в гурме ресторантите, впечатли ли те грандиозната опера, която посетихме? – разнежва се културната столичанка.- Макье, повече нема да стъпа тама. Умре я от глад с тия зеленяше и мининки порцеи, а па таа опера – я ако зевам така, тукеее ша ма изгонат от трето училище…

loading...
Северозапад

Влезне у банята, измие си гъзо със съпуна на жена му,налепят се косми, остави го у сапунерката

 

Влезне у банята, измие си гъзо със съпуна на жена му,налепят се косми, остави го у сапунерката.Вика – Дееба и сиромашката история,чекай да ползвам на щерката шампоана….Види скъпа опаковка, не знае за кво е, измие си лицето,оно депилатор…Паднат му веждите.Откачи, нервира се, вика – Тоя боклук мънинката, щом се епилира, значи се мандръса…Откачи, вика – Боклук, са те прекинах…Тръгне за излаза от банята, подлъзне се, фане се за рафта с шампоани – скине го.Он 170 кила шопар, изпобута всичко, немоо се задръжи, падне,шампоана „Па-па“ на мининкио му се забие у гъзо, ревне като карпатска мечка…Стръчи малко, напъне се да изкара шишето, пръдне, стане вакуум, гъзо му го глътне.Отиде у „Пирогов“, гъзо му стръчи на носилката, дойде докторо, види му епилираните вежди, види снимката от рентгена, вика- Аман от тиа педале, не се научиха…

Северозапад

Как се пие в дивия Северозапад

 
Как се пие в дивия Северозапад.
В Лом и ломските села се пие до сбиванье. Северозападът е митичен и мистичен край, известен с необятни пущиняци, колоритен диалект и още по-колоритна алкохолна култура. Всички сме виждали в нета изрази като „Бах тоа пръч, пиеш като жъден!“ и други бисери на врачанската трапезна мисъл, разказва „Монитор“. Като представител на коренното население на Северозапада на мен не ми е нужна помощта на Google. Ще ви споделя от преки наблюдения как се пие в този юнашки български край. Запазени са некои диалектни особености, но умерено, щото се надяваме да ни разберат и в Силистра. В Лом и ломските села се пие до сбиванье. Слуша се старо сръбско, а на „Зашто су ти косе побелеле, друже“ си кинеш ризата и викаш: „Удрииии!“. След третата рикия (имам предвид след третата бутилка) става сбиваньето. То обикновено е заради некоя кръшна млада циганка, или щото нема пари за още пиенье. Тукашните битки са като в каубойска кръчма, сериозна работа. Кръвта се лее като в „Рамбо“ 2. Това налага намесата на органите на властта. Изтрезнева се с бистра дунавска водица в ломския арест. Във Враца и врачанските села сбиваньето не прекратява пиеньето и затова се пие до паданье. И тук се бият след третата рикия (имам предвид след третата дамаджана). Боят обикновено се инициира от пустиняци като Цеко, Цоко, Пеко и други представители на врачанската именна система. У Враца не се бият заради кръшни циганки, а на тема „кой е по-голем мъж“. Винаги има обаче некой баце, който разтъминя биещите се пустиняци и после продължава да се кърка. Ако паднеш ничком, или ако наколенчиш, както казват врачане, требва да спреш да пиеш. Наколенчването се приема за регламентиран нокаут, независимо дали е предизвикано от пиенье или от биенье. Важно е да се знае, че наколенчилото лице се ескортира до дома от двама ортаци под съпровода на „Носят ме, мамо, влачат ме“ и викове: „Сиреньееее!“ В Мездра и мездренските села се пие бира за страх. Не че бирата е марка „За страх“ или пък тукашните ги е страх от нещо. Пие се толкова много бира, че страх да те хване. Кореняците наричат местното пиво „мъжка лимонада“. Лимонада, лимонада, ама се вледеняваш след десетата. Баш пиячите на бира обаче консумират и квалитетни марки. Кеф ти кенче, кеф ти бутилка, и по-тузарско някак си, американска работа. Понеже Мездра е железничарски град, тук се слуша железна музика (метъл). Изобщо не се спира да се пие, докато кръчмарят не затвори кръчмата. А човекът затваря, щото му писна да пият „на тефтер“ и да му чупят инвентара. ЗАБЕЛЕЖКА: Сама жена на бара в Мездра не се закача! Местните мадами не са лесни и владеят до съвършенство юмручния бой, удари с глава и изкуството да мятат бирени бутилки по натрапници. Веднъж даже един албански тираджия си изпати, а уж албанците са така, по-курназ. Във Видин и видинските села се пие до беганье. Има известни прилики с ломското пиенье, обаче тука се натега на отелово вино. Вместо чаша се използва еднолитров буркан. Като свърши отеловото, отваряш и бидоня с гъмзата, дето се пази за сватбата на детето. Като свърши и гъмзата, ставаш и казваш: „Я че бегам от тоя град!“ После палиш белата „Лада Нива“, дето снощи си я измил на Дунава, и почваш да бегаш от града. След три литра гъмзово вино обаче шофьорските умения са силно намалели и обикновено паркираш принудително некъде в царевичака край село Арчар. Никогиш не си зарязвай белата „Нива“ да нощува край с. Арчар, а ако все пак ти се случи, на другия ден по-добре изобщо не я търси. В Монтана, Берковица и околните села се пие до свиренье. И тук са запазени некои характеристики на ломското пиенье, но след третата рикия (имам предвид след третия буркан) си пускаш Берковската духова музика. Всичко налично се превръща в импровизиран музикален инструмент и почва яка свирня. Голият тумбак става тъпан, масата се превръща в барабани (по съвместителство и в дансинг), чиниите и чашите стават чинели, празната бутилка – тромпет. А ако си кльощав, свириш на ребра, боботейки като бас китара. Те тогава требва да спреш да пиеш, иначе има опасност да те защури и да рипнеш у Огоста, а тава не требва да се допуща.
Северозапад

Имало едно време у Бокиловци една царица

 
Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела.
Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
– Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
– Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.
С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
– Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
– Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
– Не е верно, да те убиа Господ!
– Верно е, верно е!
Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.
Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
– Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.
– Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?
Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:
– Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.
У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.
– Кой ми е изфрълил чорапете?
– Кой ми е изел пачата?
– Кой ми е изпрал куртката?
– Кой ми е ровчил у щавляко?
Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.
Гошето потръкал ръце:
– Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!
От там Спас изревал на умрело:
– Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!
От тоя спор невестата се събудила.
– Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
– Петранка…
Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.
– Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
– Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
– Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
– Да се забъкне, каква а.
Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
– Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!
Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
– Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
– Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
– На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
– На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
– Добре, на 25 стотинки и са твои.
– Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
– Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
– Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.
Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
Разказале му ква е историята и он е посакал.
– Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !
Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!
Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!
P.S. В тази история са използвани действителни имена на лица, населени места и местности, но посочените действия са плод на художествена измислица, като по никакъв начин не кореспондират с реалния живот на героите и са създадени единствено с цел забавление и запазване на специфичните имена, прякори и диалекти в Северозападна България.
Северозапад

ИСТОРИЯ ИЗ СЕЛО ОТ СЕВРОЗАПАДО

 

Мина се време, баба Муца оглуша напълно, клозето се напълни догоре. Странно нещо е времето, моа го мериш къ сакаш. Даже и с пълен клозет и с глуа бабичка. Гоно/сино и / изпи едно кило мастика, докара „Спартаку” с трактуро и ”изкуса” клозето почти до се. Ама нали си а занаят тава, рече да си довръши работа докрай. Зе една кофа кипела вода от кюмбето, прекара маркучо за студена вода, зе метла и фараж, тури си една маска и се улете у шахтата през аварийнию вход. Зе да лъска яко. Така и не чу характерния звук от бастуня на баба ти Муцка. „Чък”, „чък”, „чък” …… по цимента. По едно време зе забръзи /”Чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ”/, даде и зор.
За секунди съ улете онътре, Гоно усети че изчезна светлината изотгоре и коги погледна го побиа тръпки. Баба му са беше натрътила къде него със сичките си срамотии.
– Ъъъъъъъъъъъъъъъъ!!! – измуча Гоно през марлята, преди врато му да се напълни с матрял.
Свали тензуя и изрева колко моа.
– Бабичкооооооооооо, ше та прибиааааа!
Баба Муцка, макар и глуа, успе за чуе тоа рев и рипна като младо яре. Зе да щрапа и пътнешким си дигна килотете. Забраи и бастуня и намерата му.
– Данооооо, у нужника има плътениииик!! Олеелеееее! Божкеееееее! – нареджаше бабката.
– Идем, майкооооо!! – зина Дано и долете с една кофа врела вода и без да мисли грам я лисна у нужника.
-Ауууууууууууууууууууууууууууу! – протяжен вой се чу от дупката.
– Майко, фръли вилата, тава а връколак! Сиги ше го дукундишем! – гърмеше гласа на Дано Вачов.
Майки му му подфръли вилата и он мууна колко моа у дупката. Зачобръсти Гоно по гръбината.
-Татоооооооооооооуууу, ше та прибиа и тебе! Сичките ше ви избиа, те сиги те. – Гоно се излундзи като изчадие адово из горната дупка. Само он си знаа къ мина от там и що.
-Лилииииии, тава наш Гоно, бе! – учудиа съ у един глас двамата. И веднага побегнаа.
Гоно зе една щурмова манара и ги подгони. Пръва до магазата стигна май баба ти, дако беше най-дръта. Улете се с плонж онътре, Дано плонжира и он и само фотофиниш можеше да определи с точност победитела. Едвам подпреа масивната врата с жилезен обков, коги манарата да заби у нея. Ръцете на Дано Вачов изтръпнаа, ама успе да а залости.
И дълго би Гоно Вачов у здравата врата. Ту с глава от яд, ту с манарата. Дрътите са беа залостиле онътре и немаше превзиманье. Магазата беше пълна със месо, сиренье, компоте, рикия и вино. Моа бедстваш една годин. Зимата топло, летоска ладно. Кво моа да сакаш повече?
Гонов Вачов са намаза с кисало млеко по изгореното и с топла рикия по наръганото. Легна и заръка като ала. Коги са събуди виде, че бъщъ му седи с една вила срещу него, а бабичката беше надигнала боен фараж.
– Ше са трепеме, ели ше си живеаме като ора? – погледна го баща му и стисна здраво вилата.
– Небойте съ, мина ми! Нема да ви трепем. А сиги рипайте, женки мининки у дупката! Да видите къ са чистат говна, коги некои ти стура у врато.
Бабичката и бъщъ му незабавно изпълниа заповедта. Спущиа са като химическа рота и излъскааа сичко, на аптека го напраиа нужнико.

Северозапад

Нейде у Лом

 

Нейде у Лом.
Нек’ва на идинаесе годин написала у фейсо:-Пиам да го забрайм!!!
Даскалицата го аресала и от доле ѝ исписала коментар:

-Филданооо, ако и утре го забрайш пръвио час, ти спираме кифлата и млекото по програмата за интеграция на малцинствата. Викам бащъ ти, а он има физическо 5-ия час, що на 8-ми клас им е болна даскалицата по ПУЦ… Он миналата годин па си беше у 8-ми клас и псува даскало по физическо, и нема да му извиниме отсъствието. Нема и бележка от къде да земе, що Джи Пи-то ви а и ветеринар на Пишурка, а там таа седмица се бръзат с конье и он ша оди… С тава отсъствията му стават 500 и му спираме помощите, и он ш’ти строши главътъ.