Browsing Category

Северозапад

loading...
Северозапад

Имало едно време у Бокиловци една царица

 
Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела.
Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
– Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
– Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.
С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
– Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
– Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
– Не е верно, да те убиа Господ!
– Верно е, верно е!
Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.
Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
– Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.
– Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?
Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:
– Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.
У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.
– Кой ми е изфрълил чорапете?
– Кой ми е изел пачата?
– Кой ми е изпрал куртката?
– Кой ми е ровчил у щавляко?
Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.
Гошето потръкал ръце:
– Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!
От там Спас изревал на умрело:
– Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!
От тоя спор невестата се събудила.
– Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
– Петранка…
Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.
– Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
– Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
– Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
– Да се забъкне, каква а.
Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
– Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!
Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
– Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
– Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
– На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
– На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
– Добре, на 25 стотинки и са твои.
– Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
– Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
– Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.
Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
Разказале му ква е историята и он е посакал.
– Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !
Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!
Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!
P.S. В тази история са използвани действителни имена на лица, населени места и местности, но посочените действия са плод на художествена измислица, като по никакъв начин не кореспондират с реалния живот на героите и са създадени единствено с цел забавление и запазване на специфичните имена, прякори и диалекти в Северозападна България.
Северозапад

ИСТОРИЯ ИЗ СЕЛО ОТ СЕВРОЗАПАДО

 

Мина се време, баба Муца оглуша напълно, клозето се напълни догоре. Странно нещо е времето, моа го мериш къ сакаш. Даже и с пълен клозет и с глуа бабичка. Гоно/сино и / изпи едно кило мастика, докара „Спартаку” с трактуро и ”изкуса” клозето почти до се. Ама нали си а занаят тава, рече да си довръши работа докрай. Зе една кофа кипела вода от кюмбето, прекара маркучо за студена вода, зе метла и фараж, тури си една маска и се улете у шахтата през аварийнию вход. Зе да лъска яко. Така и не чу характерния звук от бастуня на баба ти Муцка. „Чък”, „чък”, „чък” …… по цимента. По едно време зе забръзи /”Чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ”/, даде и зор.
За секунди съ улете онътре, Гоно усети че изчезна светлината изотгоре и коги погледна го побиа тръпки. Баба му са беше натрътила къде него със сичките си срамотии.
– Ъъъъъъъъъъъъъъъъ!!! – измуча Гоно през марлята, преди врато му да се напълни с матрял.
Свали тензуя и изрева колко моа.
– Бабичкооооооооооо, ше та прибиааааа!
Баба Муцка, макар и глуа, успе за чуе тоа рев и рипна като младо яре. Зе да щрапа и пътнешким си дигна килотете. Забраи и бастуня и намерата му.
– Данооооо, у нужника има плътениииик!! Олеелеееее! Божкеееееее! – нареджаше бабката.
– Идем, майкооооо!! – зина Дано и долете с една кофа врела вода и без да мисли грам я лисна у нужника.
-Ауууууууууууууууууууууууууууу! – протяжен вой се чу от дупката.
– Майко, фръли вилата, тава а връколак! Сиги ше го дукундишем! – гърмеше гласа на Дано Вачов.
Майки му му подфръли вилата и он мууна колко моа у дупката. Зачобръсти Гоно по гръбината.
-Татоооооооооооооуууу, ше та прибиа и тебе! Сичките ше ви избиа, те сиги те. – Гоно се излундзи като изчадие адово из горната дупка. Само он си знаа къ мина от там и що.
-Лилииииии, тава наш Гоно, бе! – учудиа съ у един глас двамата. И веднага побегнаа.
Гоно зе една щурмова манара и ги подгони. Пръва до магазата стигна май баба ти, дако беше най-дръта. Улете се с плонж онътре, Дано плонжира и он и само фотофиниш можеше да определи с точност победитела. Едвам подпреа масивната врата с жилезен обков, коги манарата да заби у нея. Ръцете на Дано Вачов изтръпнаа, ама успе да а залости.
И дълго би Гоно Вачов у здравата врата. Ту с глава от яд, ту с манарата. Дрътите са беа залостиле онътре и немаше превзиманье. Магазата беше пълна със месо, сиренье, компоте, рикия и вино. Моа бедстваш една годин. Зимата топло, летоска ладно. Кво моа да сакаш повече?
Гонов Вачов са намаза с кисало млеко по изгореното и с топла рикия по наръганото. Легна и заръка като ала. Коги са събуди виде, че бъщъ му седи с една вила срещу него, а бабичката беше надигнала боен фараж.
– Ше са трепеме, ели ше си живеаме като ора? – погледна го баща му и стисна здраво вилата.
– Небойте съ, мина ми! Нема да ви трепем. А сиги рипайте, женки мининки у дупката! Да видите къ са чистат говна, коги некои ти стура у врато.
Бабичката и бъщъ му незабавно изпълниа заповедта. Спущиа са като химическа рота и излъскааа сичко, на аптека го напраиа нужнико.

Северозапад

Нейде у Лом

 

Нейде у Лом.
Нек’ва на идинаесе годин написала у фейсо:-Пиам да го забрайм!!!
Даскалицата го аресала и от доле ѝ исписала коментар:

-Филданооо, ако и утре го забрайш пръвио час, ти спираме кифлата и млекото по програмата за интеграция на малцинствата. Викам бащъ ти, а он има физическо 5-ия час, що на 8-ми клас им е болна даскалицата по ПУЦ… Он миналата годин па си беше у 8-ми клас и псува даскало по физическо, и нема да му извиниме отсъствието. Нема и бележка от къде да земе, що Джи Пи-то ви а и ветеринар на Пишурка, а там таа седмица се бръзат с конье и он ша оди… С тава отсъствията му стават 500 и му спираме помощите, и он ш’ти строши главътъ.

loading...
Северозапад

СЕВЕРОЗАПАДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

 

За чий ми дедов требваше а са влюбим ,
за кво съдбата ме така нахендри ,
та сън да немам , и кат луд да скитам ,
като мръляч последен разглобендрен .
А теб ти ветър вее покрай ушите ,
кой знаа къде сеги си мааш байрака .
А я седим у дом и офкам тежко ,
и никой у кревато ма не чака .
Свръши са сичко , немам цвет в очите .
И само трънье , а живот е чърно блато.
Добре че комаре ма апат, та ма сещат,
че жив съм , и че жабите ма квакат .
Ша зема да са маана надалече ,
да та не мисла , и да та не гледам .
Па кво да праа, сеги да земаа умра !?
Не си ми пръвата, и немаа си последна .
Доде та прежала ша пиам като магаре ,
ша рева , и ша виам „Лиляно моме“ .
Па ако неко ден са боже съпикясам ,
ша гледам за жени добри, достойни .
За кво лъга че мого ма обичаш ,
за кво ми даде леб , кат си го зимаш .
Еба́ таа обич да му се не види ,
освен със мен , била си с още трима .
Ма дако… има господ барем .
Оди кат збръкана , оно ша ти се върне !
Таман ша си аресаш некой арен ,
и он кат тебе – в дим да са превърне !

Северозапад

Пътувам си я по направление Враца-Медковец

 

Пътувам си я по направление Враца-Медковец, попийвам си натурално сокче от хмел, четаем си вестниче, ама от време на време фръгам по едно око къде деколтетата на двете девойчета срещу мене, па са чудим гърдите им дали са повече скрити или повече открити. А они с нежните си пръстчета най-калутурно чоплеа семки и пюваа на пода, две възмутено-плетящи бабки разискваа актуални тенденции у сериалу “Докато свят светува”. Я с удоволствие слушах тия жизненоважни факти, коги треня с яко скръцанье и клатенье са запре у Централна гара Бойчиновци. Врааата на вагоня се отпецна с тресък и един познат глас са прозина къде непознат човек в калиндору :
-Ей, яла тука! Помогни ми с кашоня, бе!
-Господине, аз съм служител на БДЖ! – отвърна минаващият в този момент кондукрор.
-Е я кво да напраа? Да ти отвора една руса бира? /бира в зелена бутилка/. Подземи тоа кашон, че е плън с пиленца, да ги не разтръвим.
-Г-не, вие така ли блъскате вратата вкъщи?
– Божеее, ми къ мислиш ти? Дом нема врата, дек не съм ги бушил. Викам дръж кашоня, че ма преклендзи, бе! Глух ли си?
-Добре, ето помагам Ви и сега влизайте навътре.
-Добре бе, нема проблеми.
Награби кашоня с пиленца и тръгна по коридора. Тамън да ма подмине и стана тава къде ми са най-нещеше-виде мъ……
-Еееееееей, Джинги Би, къде одиш бе? Абе ти като ма видиш, не моа ли а съ развикаш, а съ разсвиркаш, да видат ората че сме си наши и съ познаваме. Оти са праиш на толко клутурен, сак че кенефа ти а плън с книги? Ама къ и даа, кво прайш ти?
-Добре съм.
-Реже ли чикията?
-Реже.
-Леко да не порежеш неко невеста!
-Не се притеснявай.
-Я съ не притеснявам …..
У тава време съгледа бабките и младите девойчета, они тамън беа изчоплиле семките.
-Бабички, я са сгъстете малко. Кво сте съ изпружиле, сак че ше ви опеват?! А имайте маленко клутура, аааман начи. Нема къде да седне човек.
Бабките се свиа завалишките на место, колко за полвин човек.
Ценко /така се казваше тази личност/ седна до до мен и срещу едното девойче. Огледа ги обаче и двенките от гор до дол, па после метна кашоня горе у багажното отделение.
-Мале па младото си а младо, ягле къ му са опънала кожата като на пионерско барабанче. Бой са онаа голема палка и те така. Тцтцтцт… тццц.
Двете момичета се смутиха и взеха да гледат като пред дебютно посещение у кабинета на гинекологу. Ценко се обърна към мене :
-Ти кво глеъш бе, сбръкания? Фръгай съ, я ако бе 20 годин по-млад да съм полетел като чукле без дръжка….. Децааа, я съ бъзикам. Я съм из друго поколение, ниа сме ора с морал, я така са ма училе…
Па съгледа чурупките от семки …
-Глей ги бе, свинье със свинье/момичетата потрепнаха, а бабите се смалиха/. Абе къ моа да има такива ора, бе? Абе тава да съм ги видел, да съм фанал, да съм го из гащите извадил и бой през пръицата. После бой, па с*кс, па па бой, па па с*кс /момичетата бяха бели като платно, а бабките не дишаха/. И накрая изфръганье през джаму.
-Ами ако са момчета? – смирено попитах аз.
-Нема момичета, нема момчета. Само бой и с*кс, я ората ги не делим на наши и ваши. Я СИ ИМАМ МОРАЛ И СИ ИМАМ ПРИНЦИПЕ.
… Ценко беше чул думата морал и постоянно я използваше от няколко месеца, Ценко беше принципен човек /половината си живот прекара в затвора/, беше и много морален /биеше всичките си роднини наред/, нооо ….. аз съм сигурен, че това беше последното чоплене на семки във влака от страна на тези девойки.
loading...
Северозапад

Казвам се Гергана Кметска

 

Казвам се Гергана Кметска. Я съм дъщеря на кмета на едно видинско село. У тоя точно момент карам една кола пълна с пияни англичанки къди село. Они не приличат на ора. Едната е със счупена рЪка, една нема два зъба, една е с издрана пърлица и една е с половин коса. Че ви кажем кво станA. Лани у село дойде един убав англичанин. Я си го ареса, баща ми го напи, и он реши да остане да живее на село. Добро си живеехме, и он леко полеко свикнА и земе да се обичаме. Oн ме посака за жена. Големо вълнение беше. Цело село рева и пи, беше живо чудо. Насрочихме сватба за след един месец и он се обади на роднините си от Англия да дойдат. И они дойдоа. По-добро да не беа идвали, ама они дойдоа. И макя му, она се казва Мери, реши, че сака она да ми купи рокля за сватбата. А сестра му Паци и двете братовчедки Мейбъл и Мюриъл казАха, че сакат да ми прават моминско парти, кво и да означава това и барабар с лелЯ му Матилда се натоварихме у баничарката и айде у София. Я ако знаех кво ме чека немаше никога да ръгнем. Щех да се оженим у те тия панталони, или голА, само и само да се не беше случило това, кое се случи. Я да ви кажем немам идея кво сакат жените. Я знам кво сакам я. Сакам баща ми и деда ми да са живи и здрави а вече и Джордж да е добре, да си живееме у любов и да ни е убаво. А тия те англичанки ако ги питаш кво сакат, они че ти кажат, че сакат да се уморат от пиенье, они нема да може и да го кажат даже. Нали сички сте чували, за бой ебане и сръбска музика, е я го видо с очите си. Още по пъта от село към София тия се почнаа на бири. И пърдът и се оригват у колата, как не съм чувала никой мъж да го прави. Я държа прозореца се отворен, що щех да умрем. И викат и се смеят и псуват. А я, да се смерим у главата, преди да дойдат съм наредила цело село на площада и им викам:
-Ей, че дойдат на Джордж роднините, они са от Англия и са възпитани, що са кралска държава. Дако са грозни, они са изискани. Нема да се напивате пред тех, нема да псувате, нема да дигате гюрунтия, да ме не засрамите пред чужденците. Джордж ви е свикнал вече, ама тия ора ви не познават. И нема да мляскате като едете и че си триете устата със салафетка а не с ръкава. И само да съм видела некой да се изсекне така настрани с палец на носа, че ви умънем на гръста сичките. Тия са възпитани и требва и ние да сме. Като си тръгнат ако сакате дигнете селото на главата си.
И казах на братя Ангелови да научат некой английски валс и малко Бийтълс, а не да бият маанета пред англичаните. Они зеа да се чудат, ама почнаха да учат валс и Ши ловс ю йе йе йе, у малко странен аранжимент. И верно кога дойдоа, англичаните изглеждаха като да са верно изискани. Па подаръци донесли, па викат найс ту митю. Па баща му целува рЪка на Цеца кръчмарката, она се чуди кво става. И я си викам, тия са голема работа. И така си мислих докато не ръгнахме къди София. Остайхме баща му Джон и чича му Хюгобос у селото и тия жени сЕ едно некой им каза три четри. Бири, бири, удри, удри, свалих ги у София у насипно състояние. Как и да е, опрайхме се у хотела и тия легнаха да спат, да се оцеферат малко. Я се падна със сестра му у една стая, она бе малко по-съглан от другите, ама как влезнахме у стаята и она зе да си гледа телефона и да реве тихо. Кога погледнах у екрана, един грозен англичанин се орънджил и една мома до него така напрайла с джуките напреде. После она ми каза, че това бил фиансето й, ама я като гледам ми се струва, че он не си седи у дома да е чека и да реве за нея. И затова й казах, че нема нужда и она да реве за тоя грозник. Е не й кзах, че е грозен, она може да го вижда убав, да е не обидим. Ония се наспаа другите и се разбрахме доле у хотела да се чекаме, да едеме и да одиме некъде да ми прават моминско парти. Кога слезна доле я се фана за главата. Бех си турила рокля и я като жените а Мюрел и Мейбъл се облекли у едни къси панталони, а баджаците им се търкат един у друг. Нагоре у потници и циците им напинят да излезнат, връз тех анцузи, а на краката джапанки. Майка му по-добре беше а леля му турила една рокля,она е прещъпнала и едни козунаци преливат отсекъде. Сестра му и она се турила у маратонки, се едно че оди да бега у парка. Они им не пука много, много кво мислат ората за тех. А като се сетим, че отначало си мислих, че я съм грозна и невзрачна а я пред тия съм си бая зафатна. Ка и да е, седнахме да едеме у ресторанта. Они си аресаа шопската салата и она нали върви с рикия, изпиа по три. Ама направо си ги люснаха, сего едно си ги фъргат зади гърба. Я им викам по-леко, че тава е силно, а они викат ловли, ловли. После лелЯ му не знам откъде извади един булченски воал и ми го тури на главата и вика на сички на ангийски:
-Она че бъде булка, она че бъде булка.
Я умре от срам, ама ората се радват. Свършихме да едеме и айде да одиме на веселба. Къде, къде, они сакат у стриптиз бар, ама къде се съблачат мъже. Разбрахме къде има и айде и ние тама. Я с воал на главата тия по джапанки по мене. Кога разбраха, че че се женим тия ни туриа на първата маса до сцената и донесоха една тАва с чаши за рикия пълни с нещо черно. И тия мойте роднини като невидели се фърлиа връз тия чаши. И я пийнах, ама по-малко, що нещо от вътре ми говореше, че некой, че требва да ги изрине къди хотела. И по едно време изгасиа ламбите и почна музика. И първо излезна един така убав с едни мускули по панаталон и риза. И как стигна до назе и си разкина ризата и я фърли връз главата на лелЯ му Матилда. А онаа като зе да се радва и да врещи, се едно некой я коля. И мерише онаа риза и си я търка у циците. А оня си бръкна между краката и си свали панталона те така, изведнъж без да го разкопчава. Това, да си кажем честно ми ареса. Като фокус стана, се едно бех на цирк. Сега вече сички около мене заха да пищат и да се фъргат тоя да го пипат. А он иде накъди назе и после пак бега надзаде. Па иде на друга маса, па пак се върне къди наща. И така прай с гъза назаде а они му бутат пари у гащите. И на мене ми дават пари и му сочат на него, че аз съм булка. И тоя дойде и почна да се бута у мене, а он по прашки, като жена. И де ли си бута голия гъз у лицето ми, а я си викам, а си ми пръднал у сурата, а съм ти откинала кайсийките. А ангичанките викат къди мене, тач ит, тач ит, демек да го фанем тоя за гъза. А я нещем, ако си го не е измил? Макя му, Мери най силно пищеше, сочеше към мене и викаше на английски, она че бъде булка, она че бъде булка. Явно си е изпила мозъка и е забравила, че я не съм ква да е булка, а булката на сина й. И става и му бута пари у гащите и му сочи да идва при мене. И тоя като ме обязди и почна да мърда връз мене се едно ме мандръса. А я сакам он да се маане. А он ми фаща ръцете и ме кара да му пипам мускулите. Не е лошо, да си признаем честно, убаво е да пипаш мускули. И он ги прай така да ти мърдат поди пръстИте. И тамъън почна да ми става убаво и да ме не е срам, и от другата маса се пресегна една дърта германка и ми дръпна момчето. Фана го за прашките и си го завлачи. Я почна да се смеем, що е смешно, ама макя му на Джордж ич не й беше смешно, що му беше бутнала повече пари а й беше изпила много от ония чаши за рикия и скочи връз германката. Я докато да рипнем и они станаа на кълбета. Я не бе виждала такова нещо. Стари жени се фанали за косите, наща врещи на английки, онаа на германски и земи тоя бой. Оня завалията едвам се отърва и успе да избега. Докато да дойде охраната, Мери и беше скинала на онаа дреата, ама она па й беше издрала муцуната, га че разгонена мачка е минала неколко пъти през нея. Накрая ни фанаа сичките от двете маси и ни изфърлиа навънка. Кви неща се казаха по наш адрес, нещем да си ги спомням, що они не разбраха, че я съм българка и ни нараниха как си требва. Грозни, дебели и тъпи чужденки, беа най-милите думи, кои казаха за назе. Като се оцеферихме малко и я си мислех, че они са се стреснали , и че сакат да се прибЕреме у хотела а они се смеят залитат и сакат да одиме на друго место. Я се фана за главата, ама да им угодим викам айде. И къде, къде и у неква механа се заврехме. Един пее на сцената Миле Китич и една група бая пияни мЪже фъргат салфетки върху една мома. Она се кълчи у средата. Я викам, тия нема да им ареса. Кво нема бе братче. уУдвижение си поръчаха още пиенье и се фърлиха на плонж да играат. Коя как може. Мене това ми не е интересно, що съм го слушала хиляда пъти, Миле Китич е любимия на Цеца кръчмарката. Она кога умре Шабан, се кръстеше и викаше:
-Боже боже, добре че не е Миле Китич.
Е нема как, напрай една вечер у кръчмата трибют на Шабан да го почете, ама Мили Китич и е у сърцето. Та фърлиа се тия англичанки да играят, кога гледам германките от кютека и они влазат. Я изтръпна, що помислих, че пак че се бият, а они като се видоа зеха да се прегръщат и да фъргат салафетки заедно. За тех това беше екзотично, се едно за мене джунгла. Я не съм виждала джунгла, сигурно и на мене щеше да ми е така. По едно време гледам единия пиян се опитва да обиколи с ръце баджаците на Мейбъл. Малко му остана, ама он се не отказва. А она се смее с пълно гърло. Мюриъл наблегаше на пиеньето и по едно време и она се фърли на дансинга. Ама они беа оляли с нещо доле пода а она нали по джапанки и като се лъзна, се фърли надзаде със сичка сила и и падна като отсечена на левата странка. И ка падна, така и не мръдна. Я тичам къди нея, що никой друг е не види от нейните роднини. Майка й се надпиваше с германката с коя току що се беа сбили, лелЯ й се опитваше да земе микрофона от певеца а сестра й беше у кенефа да се мъндръса с оня къде се опитваше да е обиколи. Паци ревеше на бара и показваше на бармана нещо на телефона. Явно му се жалваше от оня урунгел на снимката с онаа другата с джуките. Рекох да дигнем Мюриъл а она пищи щом е пипнем. А я неможем да разберем кво е боли. Дойдоа и други ора, изнесохме е у колидора и я тогава видох, че левата й рЪка виси надоле и се клати като отсечена. Они почнаа да звънат на линейка я ръгна да сбирам другите. У тоя момент, лелЯ му Матилда се беше докопала до микрофона и бега назаде що певеца е гони и като стигна до стената не виде една свещ, къде беа турили там и си запали косата. Певеца тича да носи вОда, она още не разбрала пее на оня микрофон. Паци се целува вече с бармана, макя й се цеува с германката а Мейбъл тамън излиза от клозета разчорлена и си прибира десната цица у сутиена. След нея и оня пияния излена доволен. И я седим у средата с тоя воал на главата и не знам кво да прайм. Мина ми през акъла за малко да ги отебем и да си одим, да се оправат щом ни една нема акъл у главата си, ама после реших, че нема как. Они са роднини на Джордж, неможем да ги оставим. Разтървах кой можах и им викам:
-Еврибади аут- демек излазайте да ви непрекинем да ви смерим у пияниците и пустинячки. У тоя момент дойде линейката и ни качиа сичките. Нещем да ви казвам кво беше у болницата. Некой повръщаха, други заспаха по столовете. Я тичам из целата болница и се чудим що ме гледат така ората а я съм забрайла да си махнем воала у целата лудница. На шашавата й гипсираха ръката и най-накрая тръгнахме да си одиме. Я им каза, от тука право у хотела. Оно беше станало и 5 часа сабалем. И ка седиме навънка и чакаме такси. Седиме не стоиме, що нема кой да стои прав и по едно време гледаме една двойка мъж и жена вървът къди назе. И Паци у тоа момент се стирна и като се фърли връз тех и бой бой, кой свари. Я докато разберем, че това е фиансето мина време. У кютека не можах да го познаем грозника. А он мани че грозен ама и глупав. Казал, че отива у командировка у Румъния. Он не прай разлика между Румъния и България. Дако, она му върна и зарди мене. Я като разбра кой е зех и я да бием, че ми се струпа напрежение и на мене, имах нужда да олабим. Я бием него, она бие онаа пачавра. А она пищи ама и бие. И ка беше с един голем пръстен и гледам по едно време нещо фърчи пред мене, а оно на Пацито двата предни зъба. Убихме ги на манта и после четиримата направо влезнахме пак у болницата. Ония като ни видоха пак назе и не им се поверва. Опрайха ни криво лево, остайхме грозника и пачаврата у болницата и айде да земеме другите роднини и вече най-накрая да се прибЕреме. Немах сила за повече моминско парти. Я одим с воала напреде, Паци без два зъба след мене, макя й с одрано лице, Мюрел със счупената рЪка, лелЯта с половин четина на главата. Само Мейбъл беше много щастлива. На нея и нема нищо, она само любов получи. Преспахме кво преспахме и на другия ден ги натовари у баничарката и айде къди село. Кво щех да кажем на Джордж, на баща му и на чичА му незнам. Ама я не вервам они да се учудат много. Они си ги познават. Я си мислех, че тия че спът и че съжаляват за сичко а они си зеа бири, беха обрали и хадилниците у хотела и почнаа пак да жулат. Молиха ме да им пуснем цел албум на Миле Китич и докато стигнеме у село вече го знаеха наизуст. А там, братя Ангелови ни посрещнаха с английски валс и Бийтълс, да се не излагаме пред чужденците.

Северозапад

Червената шапчица-Северозападен вариант

 

Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба. „Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе“ – помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.- На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? – учтиво попитал влъкъ.- Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видишоще у срок на годнос.- А бренеке у гъзарете сакаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по газъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. „Сигурно е па оня недоклатениа мармот – е неска вече ще му навра шаколадете отзади!“ – бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.- Я, каква приатна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ – уя ли ми дириш тука?- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глАви, гледала у форума на „Резерват Северозапад“ Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска – викнала бабичката – вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!- Е, фана ма да гу еба – неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата.“Пффф, еб@ ка нагарча, удара на грънясала мекица!“ – оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукалоКой я тама? – изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?- Щото съм пила севън ъп на течение – айде флазай и не ми са обеснявай!Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! БабА ми къде а?- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.- А баба къде а се пак? – не мирнала мининката разпоретинаИзедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.- Еее, време беше…ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми – едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.- Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са ебат алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! – и в миг изскочила навънка.- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа – са провикнал вълкъМа слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика…Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.

Северозапад

Знаате ли кво се случва

 

Знаате ли кво се случва с организмо на един човек, къде не а от нашио край, коги лизне северозападня скоросмртница? Сигур знаате, ама я да си каем. Мумифицирва се. Изтръпват му ногите. Очите му излазат от гньездата си. Ще му се да се не а раждал на тоа свет. Потачат му слъзи. Засръбева го далако. Дванаесетопръстнико му скланя панкреасо да си биат камшико. Дири макье си. Аха да ревне и да не спре, докъде си не съдере дробецо

Северозапад

Една женица много обичала мъжо си

 

Една женица много обичала мъжо си. Ама он завалията имал проблеми с тоягата – не можел да повдига самолето – направо за кашмер. Апанье, лизанье, тегленье – ама нема шанс. Сърбело ги млого, ама она си му била верна и нещеала некой друг да нги изпъне гребеня.
Била еднаж на екскурзее у арабско. И на една чершия що да види – седи си един чичка и надува едно дудуче, а от една делвица са подава един смок и са надига. Смок да го е*а, къпиняр – с две глави. Питала она – Чичееееееее, колко коща тава дудуче и све ли насвето пичку моо изправи? Всичко, ама от до моо удръви и да надигне, таваа вълшебно дудуче, само да засвири, ама е скапо, млого скапо…
Рекла си она – Мерак са гаси с пари… Колко и ще да е го повлачам, ка ма сръби, ше умра оно са не издръжа, ше ида да му посвира на Милан, да изпраи дзверо, па удри, удри, да ми свири пу*ката, като чучулига на ланско ластунье… Речено сторено. Зимала она дудуко и немала търпение да се прибере при бако у дом да има жегленье през козинята. Дошла си она най накрая а оно жега та се не трае… Влаза у дома си, бако разтворил да е ладовина, завил са през глава с един бел чаршав и спи… А она нема търпение да пробва дудучето, зела го и засвирила… Бейййййй, дее*а, макя му – чудо, нещо под чаршафо са разшавало!!! Уешко възкресение, бако го размръдал ка си спел… Почнала наща яко да надува и да свири с една ръка а с другата да си маиня дреите… А чаршафо маани че мръда а и са надига – дее*а и дудуко дее*а… Съблекла са наща качила са на леглото нади бако и си мисли, мамуууу те сега ка шса нанижа, направо шса разпора ка съм загорела. Дигнала с един замах чаршафо и тамън да са надене и кво да види???
Спи бако по очи а из г*зо му един глис са подал и са надигнал, ма длъг, баш като смоко из делвата….

Северозапад

Самолет с парашутисти

 

Самолет с парашутисти. Всички скачат, един се опъва и не иска.

Инструкторът:

-Скачай ве, пустиняк!

-Нема а скачам!

-Скачай, ве, та ева!

-Евал съм та, нема а скачам!

-Що нема а скачаш, ве пустиняк?

-ЛелЯ ми сънувАла, че нема ме се отвори парашуто.

-Те ти моя, скачай, та ева!

Разменили си парашутите и нашият скочил. Дръпнал халката, парашутът се отворил и той се носи като глухарче. По едно време покрай него със страшна скорост минава инструкторът, със затворен парашут и вика:

-Да го туря на лелЯЯЯЯ тии!

Северозапад

На плажът на Слънчака врачанин си разстила кърпата на пясъка

 

На плажът на Слънчака врачанин си разстила кърпата на пясъка, под сянката на чадъра на германец.- Вас махен зи, битте? – пита германецът.- А бе, ти на кого ще махаш зъбите, бе!? – възмущава се врачанина.