Browsing Category

Северозапад

loading...
Северозапад

Възкреси Божинков беше млого хрисим и кротък човек

 

Възкреси Божинков беше млого хрисим и кротък човек, като таа заран сънуваше море от отелово вино и остров с накокръжени палми, къде по тех растат сушени свински бутове, наместо кокосови ореи. Он са беше разпищолил на песъко и са беше обградил с една тумба чърни амазонки, къде гребеа с дръвени канчета от морето и направо му наливаа у прълицата, като едновременно с тава му правеа масаж на краката и други предимни периферии. Тогива го среза простатата, он са надигна като гладен петел из пълнозърнесто брашно и си налундзи клефарете, па едвам-едвам пойде да оди по вънка. Погледна кротко невестицата си, Севестичка Божинкова спеше на миндеро до него, похръкваше и у моменто сънуваше, че а създала нов сорт гигантски пипер – СЕВЕСТ 45 и ги награждават с чифт нови галоше и джилезна значка с кирка и лопата. Възкреси я щипна коварно по дупето, а она моментално мушна ръка поди миндеро и извади една оперативна точилкя за месенье на обги (кори), па светкавично замана с неги къде нашио и бако са спаси за части от секундата. Превръте са като блъгарски политик у нова формацеа и напрай чупкя у раманьете, ма у стил Хари Худини, та точилкята удари у таблата и предизвика вибрации у телото на стрина Севестичка, щото и падна един нов мост от горната маала на устната кухина и тава а подпали допълнително (стана огин направо), тъй че баковица са пресегна, фана Възкреси за тънката гуша и му удари една класическа права песница, та бако позина като жъден магарок у празна цинкова кофа и са връна назаде у живота като японски индженер от блъгарски процесор, посленка изрева като гладен шипар от кипело олио и излете от къщето като селски футболист за сборянско дерби.Излена скорострелно на дворо и моментално забелеза с перифереата (периферното зрение) един пуст-пустиняк, позициониран от левата му страна. Он беше яко кръжов, рошав и брадясал, вероятно не беше дошъл на литературна беседа дома му, та Възкреси са фръли като гладно шиле на изкуствен терен и му заби мощна глава от типа „Таран“. Оня не помръдна, ма на бако му са отлепи кожяка от гръбината, зе да види у 3D измерение и да лъчка като бебе от пасирани картофе. След малко си сбра сензорете и огледа внимателно пустиняко, дека са беше намъкнал у тех, а оно стрина Севестичка беше украднала едно огледало от дръжавен рейс и го беше заковала със зъл пирон на диреко на сушината, за тава бако беше видел него си и организирал тава светкавично нападение. Он по принцип са не беше виждал скоро на живо, последно са огледа у един мръсен буркан с червено вино и много са ареса у тоа вид, та реши да поддръжа таа класическа визеа. Севестичка беше довлекла тава огледало, с цел он да са види и да са съссети като луд за дома си, па ега рече малко да окастри таа четиня, дека му са явяваше брада и да поизреже тия коси, къде беа станале като птиче гньездо и беа пълни със секви шумки, паяжини и други подобни мръсотии.Бако са скри зади къщи, па си извади отцеднико и зе да глеа панорамно, та не виде една гладна кокошкя (казваше са Петилетка), къде рипна и го фана с кювница за кожите, а Възкреси изрева като гладен човекоядец от пресен гъшяк. Тава а млого голем деликатес, къде представлява коприва, сол и смачкан леб, млого а диетично и прилича на акото на гъската, никак не е любимо на човекоядците, па и боде яко, та бако Възкреси така го заболе, че подрипна като младо яре от електрическа ограда и зачобръсти с глава покриво на сушинката, та му са суринаа и шест турски керемиди връз него – три го удариа у главата голема и празна, а три му са муана у врато и му са запреа у поясната част. Нашио замана с крак и зарита технично кокошкята, она полете като реч на партиен секратар нади текезесарско множество и са удари у стената на клозето, падна и зе да гледа като млада бизнес секретарка у тест за бременност. Тигива са появи на помощ петело Урожай, он са излете като руско колело с паднала верига и надена бако у слабата нога, преклендзи го с шиповете и Възкреси падна на коленца у тинята, ча рече „Укье Цветко – клепано манарче“, ма манарче наблизо немаше и он фана с десна ръка една мотика „петица”, Урожай полете на свински тръст да са скриа къде амбаро, ма и мотиката полете след него със зловещо съсканье у въздуа, петело беше прикован къде носещио дирек на постройкята и мотиката му отсече част от гребеня, малко преди да са муане между амбаро и кочинята, а прасето Цицерон въздъхна с облекчение. Петело Урожай и прасето Цицерон беа големи приятеле и млого са уважаваа, шипаро често му оставаше материал у лочнико, а петело мъкнеше от бунището разни деликатесе и връщаше ежедневно тиа мили жестове. Така и бако Възкреси уважаваше комшията си Стабилен Протасков, като ежденевно кръкаа вино и рикия заедно и жените нги беа дигнале ръце от тех. Жената на Стабилен са казваше Дешка и бешу млого добра невеста, един път мъжо и са беше напил и падна у гераня, она не каза на никой и не отиде да го вади. На третио ден из кладенецо са чу гробовен глас, та на баковица и падна от стресо забрадкята и кръвното:- Дешкеееее, пущи едно въже да ма вадиш, я тука работа свръши и нема кво да прайм повече!Стабилен Протасков беше намерил три шишета с рикия, навремето явно са а скинала неко торба с пукница, спущена да са лади, та нашио докъде ги не довръшил, а он и не поменал за излазанье из гераня. Още дедевете нги навремето биле приятеле, дедо Божинко и дедо Протаско биле фанале сифилис от една и съща невеста, та тава ги сближило издзвънредно млого и след години заедно умреле от пиенье. Разликата била три дена, пръво си отишел Протаско, а после го стигнал и Божинко, он умрел от самота и отчаяние – немало с кой да пиа на тоа свет и отишъл да дири аверо си на оня.Та те тоа ден Възкреси Божинков и Стабилен Протасков направиа синхронна закускя, пръво удариа по един буркан вино за отскок и после рипнаа у лайнените галоше, изкараа овците и ги поведоа у поье, като по едно време нги са изкючи и на двамата GPS-о и са наложи да надигнат по един път шишавата, та вестибуларните нги апарате бръже влезнаа у центровкя и они зеа да си подсвиркват като славейчета на пресна маточина. Двамцата са беа нагласиле да са напиат като млади поплета на пръва задушница и за тава крепко крачеа къде техното си место, а оно беше една местност, дека са наричаше „Попръделец“ и имаше сгодна сенкя и бистро кладенче за отрудени бабички и жъдни пияници, та тама си студеа рикията и крастовици и домате за мезе. Полегнаа кротко като мадански биволици у плитка вада, па си сипаа по една длъга рикия и зеа да беседват текущо и да редат мъдри мисли:- Възкреси, от тебе човек пръвой да са обеси, тизе би ли изпънал гребеня на Префка (Префирия) Тодорчова от горната маала? – запита опертивно Стаби Протасков.- Стаби, Стаби, да та загорела мечка заднешким награби, па бих ми, ти кво сакаш!? Преди време ги гледам ка разсажда домате и са беше натрътила у градината, а я са удари с колелото у един дуд (черница) и пострада млого тежко – три дена ми са пиаше само вода, ча после са поопрай кво си требва и жената ма зарани с винена попара! – отвърна замислено Въчо Божинков.- Добра а таа булка, ма си сака натеганье, тава два часа она нема да го признаа за наеманье, сака си тренировки и буанье!- Така а, ма мене баш ми не работи обтегачо, изпуща от некъде, млого странно а тава – дигнем го, топнем го у кофа с вода, цънки (балончета) нема, па спада, ква а таа шашова работа, не мом да знам и не знам да мом!- Ей, а наздраве, зе да ма пуща пиеньето и да ми са завръта главата…Стаби не можа да довръши, оти из един гръм (храсталак) са излете красива и фино гола девойкя, целата разчорлена, изпомазана и изпище на премъната юрдечка от автоматичен вратник. По нея са появи един преследвач, млого як и див, целио омазан с кръв и са фръли да ги гони. Възкреси прогетна един крак, дивако са съпна и загуби центровкя, ма Стаби леко го чукна надесно и оня са удари челно у един цер и загуби звук и картина, само зе да примръдва с крака като заклан петел. Тогива зади едно дръво са появи втори преследвач, он си подаде чутурата и огледа периметъро, не виде обаче главата на Въчо и он са излете и го юсна у слепоочието, а оня са спорина като съдена реформа – залете налево, там кривако на Стабилен го премъна през опорната нога и преследвачо изпадна у несъзнание. У тоа момент прерипнаа навам още двуйца, они беа нинджи (с чърни и прилепнале дрей) и нападнаа наще ора с по една чърна палка, па Възкреси и Стабилен заеа отбранителна позиция у стил „бивш партизанин на опашка у гастронома“. Пръвио замаана със се сила къде Възкреси, он парира с хоризонтална гега, а Стаби замаана у стил „отлепване на клефаре от земя“ и го надена у средата на чутурата, а нападатело мъцна като щръба магарица от бела алва и са отпущи като футболен национал у чалга заведение. Вторио нападател за миг загуби настръвението си и тоа миг беше достатъчен гьостерицата на Възкреси да го надене у областта на подмъдието, оно са чук „пук-пук“, а екстремисто извреще като кьорава бабичка, стъпила у тиган с напечена оливия, тигива Стаби прекрети таа агония като му приложи „клониране“, откръши и го надена с един биковит клон у главата, клоно са строши на две части и оня подбели очи.Наште ора огледаа експертно и забелезаа надписе на гръбо на нинджите, оно пишеше СЕКУРАТИ и они по тава заключиа, че тия сакат да праат изнасилство на девойчето (от КУРА ТИ), оно горкото беше седнало до един пън и гледаше като пресисало бебе у нощна ламба. Възкреси си свали ватенкята и кротко го загръна през раманьете, а оно въбще не можа да реагира. Тигива из храстите са появи един брадат чичка, на гръдите му пишеше ДИРЕКТОР и отвори голема уста да каже нещо, ма не можа и да продума даже. Двете геги го посрещнаа едновременно и он зе да гледа като пенсионер у демократичен процес и лъчна като козле пролетняче от сджвакан сезал.У тоа момент долете кмето Феврони Протитов и като виде таа сцена, а оно го среза сръце и падна на колена, после глътна стотачка рикия, та па влена у обхват и доби дар слово.- Възкреси, Стабилчо, кво напрайте виа? Тука дойдоа чужденци да снимат филм, тава щеше да бъде класика на класиките – „Атаката на веганье човекоядци“, а виа изтрепаате ората, лилииии, станааме за кашмер… – прирева тежко кмето.Наште моментално са зеа у ръце и с помощта на рикията съживиа сички пострадале у таа батална сцена, а овците гледаа безмълвно и преджвакваа на празни обороте. Тигива са появи една стринка преводач и отиде при чичката, дека пишеше ДИРЕКТОР на него (на дреата му), а он зе да и джамоли (говори) на инострански (чужд език), наште ора па приготвиа гегите за бой, а оня му затрепераа мартинките и му са подаде една стресова цифка из носо и зе да тепка като забрала касеткя у български кастофон „Монтана“.- Господа, мистър Робърт Кармайкъл иска да ви предложи почетни роли в този филм и главни роли в следващия си шедьовър „Хищни диваци атакуват Рим“…Кмето загуби ума и дума и зе да каканиже като млад пуяк на пресна метличина, а наште ора си сипаа по една рикия и са замислиа, у тоа момент овците зеа да блеат различно, они почувстваа, че са ги пасле бъдеще носителе на „Оскаре“.

Северозапад

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине

 

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине, къде биле създале работна група по именуваньето на длъго чеканио наследник на Ленин и Кирка Гърдеви. Оно требвало да са угоди на сички, ма посленка са видело, че Дуци (така му викале по милости) не цепи басма на никой и родата му бая са опреле при опитете за неговото възпитаванье и текущо култивиранье. Събрале са баба Латинка и дедо Панко Бръстинкови (родителете на Кирка) и баба Дуца Гърдева (макята на Ленин), баща му Прокоп Гърдев не прокопсал млого, бил са отдал на пиенье и след упорита борба и съревнование кой-кого ше довръши, накрая пиеньето го довръшило него. Разпраат, че тама къде го положиле десет години не никнала никва трева, оно тоа спирт дорде изчемрее неа шега работа, та за тава отсъствал от тава култово събитие, ма строго гледал от един портрет на дуваро, като са бил снимал ка надига една тумбеста дамаджана с пресна рикия. Такива биле тогава времената и нравите, ма они у северозападо и сиги са си такива. Та Лападуц събрал части от имената на Латинка, Панко и Дуца и така са появил на хоризонто нашио лирически герой.Лападуц Гърдев не обичал млого училището, ни па у училище млого го обичале него, ма скоро сички забелезале, че он има търсения в областта на различни клонове на науката, само дека тия търсения се биле по орасле и неутъпкани пътища и пътечки. Та в един прекрасен летен ден он решил да напрай стабилна серия от научни експерименте и да отбележи текущите резултате в полза на знанието на бъдните поколенеа. Отпръвом зел, та сипал кукуруз на дъното на една голема зелена бака и после ги наплънил с кладенчова вода, тигива пущил сички кокошки на блицкриг и оно са случило нещо млого интересно от научна гледна точкя: кокошките са засилват да кюцат зръната, замаават изместо с глава, ма моментално си топват кювницата у водата и са задейства условнио рефлекс – дигат глава и почват да пиат вода. В резултат на тава кокошлеата изпиле четирес кила студена вода и са издуле като балонье, па са натръкаляле на слънце по цименто, а петело Жасмин само лъчкал безпомощно и му капало вода из човкята. По тава време са прибрала баба му (на нашио, не на петело) Дуца и го фанала поди мишка, па завратила ръкаве и му изпънала клепарете (клепнали уши) го начегарила по дупето, та он станал като кръстоскя червенодупа маймуна и Чебурашка. Вторио му опит бил за колективно съзнание и колективен рефлекс, та за тава внезапно изявил желание след обед да оди овчар, което изумило родата му и са наложило Ленин Гърдев да го проследи и да види на какво са длъжи таа промена у поведението на миничкио арсъзин. И видел нещо млого странно – Лападуц бил фанал един капак от казаня, къде баба му бръка сапуня и при извежданьето на овците извън селото, он провеждал експерименто на последната асфалтирана отсечкя. Нашио фръгал капако като фризби зади овците, а при падането и ударите у цименто, капако почвал да грома яко и минвайки откъде задните крака на овците, он предизвиквал „мексиканска вълна“ у техните стройни редици. Баща му искрено се учудил, даже направо са изумил от тия научни тежнения, ма тава му не попречило да откръши една суровица и да го наплатише три пъти гръбно и два пъти крачно, както и да го закооловрати оперативно за нравствен и морален затегач. Ама най-сериозни научни резултате са получиле, коги заклопил мачъко Пъструш поди една цинкова кофа и с помощта на клъцнико на баба си, зел да грома ритмично (през пет секунди) по дъното на кофата и мачъко получил невронни сигнале, така щото като Лападуц маанал кофата, а Пъструш зел да кима с глава на секи пет секунде, толкови биле интервалете на громанье връз кофата. Котарако бил любимец на неговата сестричкя – Хубавина Гърдева (викале и Хуба), она забелезала провежданьето на експерименто и моментално зела една прашкя от типа скобарка, прицелила са осторожно и една скоба светкавично са забила у пространството между интимната торбичката и дупето на нашио герой, он подрипнал като пияна бабичка на народна музика и изврещел като минико маче от тиган с напечено олио. Лападуц моментално ги подгонил и за отмъщение нги напълнил устата с тиня, зета от поди коритото, къде на обед овците пиат вода.С цел да избегне вторично отмъщение, он си фанал колелото и полетел да са вози из поье, набрал текущо скорост, ма са случил инцидент баш на мосто при барата, три оси му влезнале поди мишниците, оти тенискята му била широка, они го жъкнале по два пъти и он обръкал рефлексовете, загубил управление на КПС-то (крачно превозно средство) и поради тава, че са движил със скорост, несъобразена с пътните условия, он излетел от колелото и са буанал у барата, като си муанал главата право у едно умрело прасе, ма са муанал, та ча рекъл джвак и потънал до гръди. Изпрайл са като дежурен кантонер от седма бира и зел да пюва разни гадории, поизмил са кво моа и са отпрайл къде базов лагер № 1. Тава било тайно скривалище поди една връба и он там си дръжал цигари, кибрит, прашка и една оперативна въдица от крива върбовка, с плувка от гъше перо, фанато с две резанчета от коркова тапа.Изкопал неколко глиста от мократа земя до близкио геран, турил чръв на куката и фрълил на два метра навътре у барата и текущо зачадил с една двупосочна цигара. По едно време плувката била нападната от патоко Парашкев, он бил любимец на дедо Печо и баба Вуна Прекодолски, къде живеле до барата и за тава перанатио по цел ден порел водите на водоемо. Лападуц го зел на мушка с прашкята и го центрирал у междуочието, а патоко са разкрекал като индоевропеец с отказ за социална помощ, па топнал глава и зел да преритва с крака като задната перкя на „Титаник“. Патоко бил временно зашеметен и оцелел, ма получил ментални увреждания и зело да го апе кучето, всъщност он наистина почнал да апе кучето и да скача на бой на овеня Жеко. Дедо Печо проследил с интерес целата сцена и след малко фанал Дуци за врато и го начегарил без интерес и му загрел врато, като он замерисал на стопен бакелит. Лападуц са уморил от толко премеждия и рекъл да напрай и неко добро дело, пръво минал през градината на баба Перка Пиперкова и нги нагазил у чушките и смачкал неколко домата „Биволско сърце“. После са отпрайл къде градината на дедо Средин Ружев, он бил дошъл да коси, ма юснал една пьоска рикия и са тръколил като сръбски офицер на обедно учение, та Дуци са приближил и със се сила дръпнал един косъм от брадата му, старецо рипнал и мъцнал като гладен шипар от врело бръканье, ма кривако бил до десната му ръка и он със сичка сила изрезал Лападуц през ногите, та он са спрепнал и паднал у гераня за поливанье, къде бил оформен от четри задни гуми на трактор. Нашио си подал главата на повърхността и зеле да са гледат мръсно с една жаба, па по едно време жабата са засрамила, изкрекала, свила очи и са отпрайла по своите си жабешки дела. Лападуц са изденал като прътен конец от губерката на кьорава бабичка и пошел къде лозето на дедо Тричко Трънков (наричан Трънката), он бил закачил един транзистор на пръвио циментов колец, работел с мотиката по лозето и внимателно слушал реч на тема „Съревнованието по предаване на житото – част от обещанието, дадено пред другаря Вълко Червенков“.Наблизо бил завързан магароко Прогрес, чрън и млого породист екземпляр и кротко го придръвял на следобедното слънце. Лападуц му дал едно оргинално лукче и внимателно го отвръзал и прегнал у близката каручкя, па после го подкарал у мръсен галоп къде селото. Трънката го подгонил със сетни сили, а Дуци започнал да пее колкото му глас дръжи: „Кацнал бръмбър на трънка, па захванал да дрънка, дочула го мушица с примрела душица…“Лападуц Гърдев отново не съобразил скоростта с пътните условия и пръво са наденал челно с магароко у един запрел и бракуван „ЗиС“ (тава а дедото на „ЗиЛ“), посленка животното са доврандисало и полетело пак и със страшна сила са наденало у входа на кметството, пазачо бил осторожно заспал у тоа момент и в таа връзка фанал гръдна жаба от стресо. Понеже неговото стайче било и нещо като склад, а магарето заболо глава у едни папки и зело юбопитно да разглежда едно дело с надпис „Отчетно-изборни събрания 1946 година“.У тоа момент пристъпил кмето Рубин Кавдански и с целото си достолепие и административна тежест, фанал, та му извил врато на нашио убавец. После са качил у канцеларията и са обадил по шайбовеа телефон на бабата на Лападуц, а она съответно на родителете му, къде биле отишле на работа и не подозирале какви добрини връши технио догледник.Кмето фанал Лападуц за едно уше и така го дръжал, дока дойде делегацията.- Другари… – почнал кмето – по моему тоа комсомолец твърде редко еде бой и требва да са земат осторожни мерки, да са не стига до поведение, къде влаза у противоречие с принципете на социалистическата младеж.- Така а, другаро, така а! – притеснено отврънал Ленин Гърдев – малко го биаме, те днеска дали има три пъти да съм го чегарил, ма я ше зема мерки и ше са поправа, ма и он ше са поправи!Тръгнале си четиримата, а баба Дуца подала на Дуци да носи тоягата (печен ияк), та да моа после да носи и на бой от неа.

Северозапад

Местен журналист (Троско Йотов) провежда анкета за настроенията в обществото, свързани с разпространението на корона вируса

 

Местен журналист (Троско Йотов) провежда анкета за настроенията в обществото, свързани с разпространението на корона вируса. Насочва се към местен морално извисен и обществено конструктивен гражданин – Първолет Трайков, а он оди като ваксинирано шиле през запалено стрънище, прегрънал е нежно бутилкя с домашна рикия (58 града), надлежно увита у блажен вестник с еротични елементе, като от видимата част е видно, дека сцената не е насочена към ора с високо кръмно налеганье и лош холестерол.- Добър ден, опасявате ли се, че може да се заразите с новия коронавирус? – културно запитва джурналисто.- Макье, я вече го фанах тоа пустиняк! – културно отвръща и гражданино.- Кога? – притеснено отстъпва представитело на медията.- Паа, предо 40 дена. – светкавично отвръща бай Първолет.- И какво се случи, какво предприехте? – притеснева са новинаро.- Па те – прайм му 40… – кръсти са гражданино и показва рикията.

loading...
Северозапад

Дом на баба Ценка Дерденкина

 

Дом на баба Ценка Дерденкина – екстремист-приложник, и.д. майка на син пияница и пустиняк. Она у моменто а пущила трагически турски сериал на кинескопо, апнала а пръжен бобец и неко сосна пръжчица, па таман е придремала на най-трудните сцени, коги телефоня почва да дрънка яко, ма звънни тревожно като чрън дроб за сутрешна рикия. Баба Ценка са надига, орига оперативно на пръжено, разтръква си дзръкелете и хладнокръвно дига слушалкята.- Майкооооо, я съм у болница! – извива от там телефонен измамник – требва да ма оперират у Софеа, моа ли да пратиш неко лев…?- Море, жив да не си, ти ма стръка, да та удън земя заврат! – кротко му отговаря екстремната бабка и затвара телефоня.

Северозапад

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането

 

Зората на носенето на маски и други предимни запретители на дишането. Срещат се двама екстремни пенсионери (спиртен профил). Оглеждат се внимателно като бременна мачка на жп прелез.- Абее, кво а тава дека си си наденал на пръицата? Ше издъанеш като та глеам! – любезно пита и констатира единия.- На жена ти пликчеата съм наденал! – ядно отвръща ортака му.- Еееее, па оно ти а мининка бъклицата за тех, они за тава така ти са свлачат!

Северозапад

Прокопи Търнометков са роди у един бел ден (ма бел като сиренье), ма техните не видеа бел ден у тоа живот, нашио беше класически северозападен ламер

 

Прокопи Търнометков са роди у един бел ден (ма бел като сиренье), ма техните не видеа бел ден у тоа живот, нашио беше класически северозападен ламер – колко голем, толко див и шашов, ма за компенсацеа и млого откачен и твръде прост. Майки му са казваше Ружа Търнометкова, она имаше големи планове за него, като са надаше да са метне на деда си Леонти, он бил адвокатин и умен човек, та Прокопи верно са метнал на деда си, ма на деда си Менчо, а он му бил деда по бащина линеа, като са отличавал със способността си да изпиа три кила домашна рикия по икиндия. Тоа божествен талант са развил добре и при бащата на Прокопи – Спиридон Търнометков, ма вече бил издигнат до съвръшенство у генетичнио профил на Прокопи и он са сдобил с водна алергеа – ни вода пил, ни па са къпал. Бако Спиридон бил млого надарен, дълги години бил на второ место у селото, по данни на местни жителки водач на листата бил Гечо Пъдарски, он бил селскио пъдар и не имал млого таланте, ма тава да подпре неко женица у гръба, а оно да помисли, че а подпира с колено, та тава никак не бил миничък талант (и не само). Гечо Пъдарски обаче бил с „гара на домуванье“ селскио казан, он даже там и спел нощем, та скоро таланто са преврънал у отвес и му тръгнала приказка на почетен председател на надарените мъже у селото. Спиридон Търнометков са преврънал в едноличен лидер, оно за тава и го аресала стрина Ружа, не а малко да си с голем, па и он немал млого други отличителни белезе, къде моа са фанеш за тех и да го аресаш. Бако Спиридон и стрина Ружа обединиле гените си и на северозападната земя са появил нашио лирически герой – Прокопи Търнометков. Нашио поел пръвата си глътка въздуй и изревал като приклекнал партизанин с разстройство от жъкане със зла коприва, а бабичката (Маринка Босилкина) го поела нежно в ръце, ма като видела достойнството му, а она щела да го изпущи наглава. Та за тава местните клюкарки го орисале за мискинлъци, ма съдбата била решила и нещо друго, понеже по тия географски ширини сичко а базирано на антиматереа, а оно са наложило бако да улене и у политиката и създаде млого благини за ората, ма най-вече за него си и неговите авере.Он по принцип бил тъмен балкански субект със светла душа (коги му сипеш силна рикия душата изсветлева), бръже укрепнало телото му връз папунци (стъпала) 47 нумер, он са въздигнал от земята на два метра и десет санта, а у ръцете не бил твърде слаб (сменял с голи ръце гумата на ЮМЗ), като за сметка на тава не бил особено силен у главата, ма оно не моа човек да а добър у сичко, се иде негде да олаби геномо, иначе моа фане а са пръсне. Прокопи Търнометков бил добър ученик и бая буал с кирката и мотиката по землищата на даскалете, та да моа връже тромбата и да изкласи. Та он немал особени проблеме с децата у училище, они понекога имале проблеме с него, оти ако некой земе та го едоса, а Прокопчо го маане един път с маицата, а оно немало нужда да го повтара и оня падал като изсъанала кукуржянка от наточен сръп.У казармата са отличил с голема храброст, за тава му връчиле лопата наместо пушка, та да а равностоен с враговете, иначе нема справедливост на тоа свет. Веднъж бил на пост пред един строеж на мостле, па дошел един шапкар да му прай проверки и да сака да мине, Прокопи обаче имал изрични указанеа и осторожно лопатирал шапкаро между плешките и през колената, а оня изревал като моторна резачка от краден бендзин. За тава ората по онава време спале спокойно у креватете, имало кой да бди над националната сигурност и да пази дръжавата от връжески субекте и шапкарски обекте.Скоро след казармата са наложило да заеме отговорен пост и да стане „прайм“ овчар на селото, втори и трети биле Процес Трънкин и Методист Шанков. Тия тримата биле истински исполине на овчата мисъл и биле колко ламерести, толко и гласовити. Последните двама биле кръстени с тия култови имена, що имало квота у селото за кръщаванье с подобни производствено прогресивни имена, като тава било още една форма на борба с класическио капиталистически агресор. Ма имената са си имена, Прокопи са извисявал над останалите като македонски паметник пред европейска делегация и бил непоклатим като разкован вратник и стабилен като магаре на поледица. „Цика, цика, цика, цика, яла, яла, яла, къде сте пошле бе, кьорави да пойдете, мръкуша, мръкуша, мръкуша…“ – тава било боен зов, къде имал обхват на целата територеа на селото и даже обхвато бил по-добър от антенете, дека ората биле накачили по покривите на къщетата си, с цел да фанат сръбете.Та промените от тоталитаризъмо къде па същото завариле наште овчаре в отлично здраве и с добри чернодробни показателе, като по западен стандарт, тава означавало, че требва да са умреле от пиенье, малко преди да са родиле и те така те. Та таа заран труйцата изкараа овците на три брега над селото и почнаа да са зоват един друг, ма така зеват, че пчелите са запреа от стрес и са престориа на заспале комаре.- Уууууууууухаааааааадееееебааааууууууууу… – извика силно Прокопи и овците моментално реагираа на тоа зов и поеа като истински легион у указаната посока.- Еееееееееееееедееееееебаааадеееееехеее… – отговори му мъдро Процес Трънкин и второто стадо започна атаката на посочено место.- Ъхъъъъъъъъъ, ъхъъъъъъъъ, ъхъъъъдеееее! – заключи Методист Шанков, като и неговото стадо отново чинно изпълни указанеата.Таа дискусеа са водеше на древноовчи език, познат само у дебрите на северозападо, като он са родее единствено с езика на племе канибале от централната част на Африка, като ученете още не са установиле прека или непрека връзка по тоа казус. Чрез тиа нежни и мелодични слова тримата пияници са разбраа да са срещнат у местността „Кръжата“, тама имаше едно ледено кладенче и перфектно место за обедна беседа между алкохолици-приложници. Казват, че водата у тава кладенче перфектно сваляла кръжата, ма таа легенда и традицеа беха отдавна погубени за жителете на селото, они са страхуваа да си не отмиат добрата енергеа.Скоро са събраа на указаното место, туриа едно шише рикия да са лади у леденото кладенче, след малко си сипаа и почнаа да кръцат пукница, нарезаа си и малко сланинка и кървавица за мезе и почнаа да беседват по актуални политически тематики.- Прокопи, Прокопи, да ти са уста за рикия никоги не склопи, каат че си имал дръжаье като за мотика петица!? – мъдро почна Процес Трънкин.- Па моа и да а верно, тебе кой ти каза, да не а неко булка из родата ти? – докачи го закачливо Прокопи и оригна на винена попара (тура са вино наместо вода, другото си а същото).- Кой ми а казал нема значение, давай нещо да измислиме, да прайме политика от таа твойта дарба! – продължи бако Проке (така викаа на Процес по милости).- Еееее, аде де, освен я да та напънем един път, па ти да ма фалиш из цело село? – зе да разсъждава оперативно Прокопи.- Гледай сиги, я съм го измислил, Мето Шанков ше оди из село и ше подшушне тук-там, дека имаш трети крак единак и оно ше са разчуа бръже! Посленка ти ше почнеш „случайно“ да минваш покрай къщите на самотните стринки и бабетки, ели па такива с мъже пияници като назе и ше предлагаш помощ, оно по селски двор се има кво да са пипне, тава ше очегариш, онава ше окастриш, они ше та поканат онътре, ше апнеш, ше пинеш, па на некоа ше нги изпънеш и гребеня, оно тава ше ни а рекламата. Они ше та напраат известен, ше ти наплетат чарапе, влънена лента за уши, неко дебел пуловер, ше ти дават яйца, сиренье и ше та фалат. Посленка предо изборете ше ги натавариме на един рейс „Чавдар“ и ше ги заведеме на ескурзеа…- Само едно не разбра, покрай ваште булки да минвам ли? – замисли са и попита Прокопи.- Ааааа неа, ше минваш ми, нема да прескачаш, прескочена жена а като пепеянка у джеб, а си бръкнал – нема милост! – мъдро завръши плано Методист Шанков.Предстояха кметски избори и скоро са разбра, че млого надарен майстор помага на жените от селото и они го фалеа като самотна бабичка турски сериал и тоа политически проект стартира без грешка, потекоа и млого благини къде домо на нашио политически лидер, бръже станаа толко млого, че са почна търговеа с тех, тава у съседното село, да не стават грешки на местно ниво. Малко по-късно два рейса (не един!!!) пойдоа на ескурзеа къде един известен манастир, рейсовете беа пълни с верващи и неверващи бабички, важното а, че курсо беше без пари. Методист Шанков беше наденал кастюм и караше пръвио рейс, същото беше напрайл и Процес Трънкин, а Прокопи Търнометков се явяваше ескурзовод, беше фанал една библеа и разясняваше на бабките тънките моменте от праведнио живот. Они слезнаа от рейсо и са наредиа на неколко маси, с цел да са почерпат с кебапчета, като преди тава нги подариа по един мехлем за стави с „драконово масло“ (така пишеше на етикето), по един ластичен колан за кръсто (на тоа етикет пишеше „копането отново ми носи удоволствие“). Изборете щеха да бъдат млого оспорвани, ма една реплика предреши сичко и она беше част от беседата между две стринки (отваждащи къде бабки вече) – Севда Просеничкова и Петранка Белмъжова.- Севданооооо, ше гласуваме ли на тиа изборе за кмет? – запита стрина Петрана.- Ше го прайме кмет тава момче Прокопи, оно ем ни опрай сите, ем ни отведе на ескурзеа, кво сакаш повече…

Северозапад

Село Курново (Dick vill на ингилизки)

 

Село Курново (Dick vill на ингилизки). Празноскитащи младежи (демек туристе) с французки колелета (демек модерни), напълно екипирани със съответните приспособления, обикалят страната и по незнайни пътища господни са попаднале у центъро на селото, дека а близо до центъро на Вселената. Влaзат у хоремаго, тама са са разпиле като слънчасале биволе бай Дечко (Декември Дорков) и бай Дичко (Дионис Минцев), като местните гражданье ги глеат с оперативен научен интерес, сак че са нов вид разсад домате.- Здравейте на всички! – поздравяват кулутурно младежете.- Добър ден, комсомолци, кво ше сакате? – подозрително отговаря дамата зади баро – Ценка Тренчова, потенциален шампион у смесените бойни изкуства (гьостерица, фараж, качамилкя).- Дали случайно в селото имате активен WiFi? – пита юбезно един от туристете, младо и млого представително момче.- Кмето вчера пръска с отрова и вече немаме! – експертно му отвръща стринка Ценка.

loading...
Северозапад

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине

 

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине, къде биле създале работна група по именуваньето на длъго чеканио наследник на Ленин и Кирка Гърдеви. Оно требвало да са угоди на сички, ма посленка са видело, че Дуци (така му викале по милости) не цепи басма на никой и родата му бая са опреле при опитете за неговото възпитаванье и текущо култивиранье. Събрале са баба Латинка и дедо Панко Бръстинкови (родителете на Кирка) и баба Дуца Гърдева (макята на Ленин), баща му Прокоп Гърдев не прокопсал млого, бил са отдал на пиенье и след упорита борба и съревнование кой-кого ше довръши, накрая пиеньето го довръшило него. Разпраат, че тама къде го положиле десет години не никнала никва трева, оно тоа спирт дорде изчемрее неа шега работа, та за тава отсъствал от тава култово събитие, ма строго гледал от един портрет на дуваро, като са бил снимал ка надига една тумбеста дамаджана с пресна рикия. Такива биле тогава времената и нравите, ма они у северозападо и сиги са си такива. Та Лападуц събрал части от имената на Латинка, Панко и Дуца и така са появил на хоризонто нашио лирически герой.Лападуц Гърдев не обичал млого училището, ни па у училище млого го обичале него, ма скоро сички забелезале, че он има търсения в областта на различни клонове на науката, само дека тия търсения се биле по орасле и неутъпкани пътища и пътечки. Та в един прекрасен летен ден он решил да напрай стабилна серия от научни експерименте и да отбележи текущите резултате в полза на знанието на бъдните поколенеа. Отпръвом зел, та сипал кукуруз на дъното на една голема зелена бака и после ги наплънил с кладенчова вода, тигива пущил сички кокошки на блицкриг и оно са случило нещо млого интересно от научна гледна точкя: кокошките са засилват да кюцат зръната, замаават изместо с глава, ма моментално си топват кювницата у водата и са задейства условнио рефлекс – дигат глава и почват да пиат вода. В резултат на тава кокошлеата изпиле четирес кила студена вода и са издуле като балонье, па са натръкаляле на слънце по цименто, а петело Жасмин само лъчкал безпомощно и му капало вода из човкята. По тава време са прибрала баба му (на нашио, не на петело) Дуца и го фанала поди мишка, па завратила ръкаве и му изпънала клепарете (клепнали уши) го начегарила по дупето, та он станал като кръстоскя червенодупа маймуна и Чебурашка. Вторио му опит бил за колективно съзнание и колективен рефлекс, та за тава внезапно изявил желание след обед да оди овчар, което изумило родата му и са наложило Ленин Гърдев да го проследи и да види на какво са длъжи таа промена у поведението на миничкио арсъзин. И видел нещо млого странно – Лападуц бил фанал един капак от казаня, къде баба му бръка сапуня и при извежданьето на овците извън селото, он провеждал експерименто на последната асфалтирана отсечкя. Нашио фръгал капако като фризби зади овците, а при падането и ударите у цименто, капако почвал да грома яко и минвайки откъде задните крака на овците, он предизвиквал „мексиканска вълна“ у техните стройни редици. Баща му искрено се учудил, даже направо са изумил от тия научни тежнения, ма тава му не попречило да откръши една суровица и да го наплатише три пъти гръбно и два пъти крачно, както и да го закооловрати оперативно за нравствен и морален затегач. Ама най-сериозни научни резултате са получиле, коги заклопил мачъко Пъструш поди една цинкова кофа и с помощта на клъцнико на баба си, зел да грома ритмично (през пет секунди) по дъното на кофата и мачъко получил невронни сигнале, така щото като Лападуц маанал кофата, а Пъструш зел да кима с глава на секи пет секунде, толкови биле интервалете на громанье връз кофата. Котарако бил любимец на неговата сестричкя – Хубавина Гърдева (викале и Хуба), она забелезала провежданьето на експерименто и моментално зела една прашкя от типа скобарка, прицелила са осторожно и една скоба светкавично са забила у пространството между интимната торбичката и дупето на нашио герой, он подрипнал като пияна бабичка на народна музика и изврещел като минико маче от тиган с напечено олио. Лападуц моментално ги подгонил и за отмъщение нги напълнил устата с тиня, зета от поди коритото, къде на обед овците пиат вода.С цел да избегне вторично отмъщение, он си фанал колелото и полетел да са вози из поье, набрал текущо скорост, ма са случил инцидент баш на мосто при барата, три оси му влезнале поди мишниците, оти тенискята му била широка, они го жъкнале по два пъти и он обръкал рефлексовете, загубил управление на КПС-то (крачно превозно средство) и поради тава, че са движил със скорост, несъобразена с пътните условия, он излетел от колелото и са буанал у барата, като си муанал главата право у едно умрело прасе, ма са муанал, та ча рекъл джвак и потънал до гръди. Изпрайл са като дежурен кантонер от седма бира и зел да пюва разни гадории, поизмил са кво моа и са отпрайл къде базов лагер № 1. Тава било тайно скривалище поди една връба и он там си дръжал цигари, кибрит, прашка и една оперативна въдица от крива върбовка, с плувка от гъше перо, фанато с две резанчета от коркова тапа.Изкопал неколко глиста от мократа земя до близкио геран, турил чръв на куката и фрълил на два метра навътре у барата и текущо зачадил с една двупосочна цигара. По едно време плувката била нападната от патоко Парашкев, он бил любимец на дедо Печо и баба Вуна Прекодолски, къде живеле до барата и за тава перанатио по цел ден порел водите на водоемо. Лападуц го зел на мушка с прашкята и го центрирал у междуочието, а патоко са разкрекал като индоевропеец с отказ за социална помощ, па топнал глава и зел да преритва с крака като задната перкя на „Титаник“. Патоко бил временно зашеметен и оцелел, ма получил ментални увреждания и зело да го апе кучето, всъщност он наистина почнал да апе кучето и да скача на бой на овеня Жеко. Дедо Печо проследил с интерес целата сцена и след малко фанал Дуци за врато и го начегарил без интерес и му загрел врато, като он замерисал на стопен бакелит. Лападуц са уморил от толко премеждия и рекъл да напрай и неко добро дело, пръво минал през градината на баба Перка Пиперкова и нги нагазил у чушките и смачкал неколко домата „Биволско сърце“. После са отпрайл къде градината на дедо Средин Ружев, он бил дошъл да коси, ма юснал една пьоска рикия и са тръколил като сръбски офицер на обедно учение, та Дуци са приближил и със се сила дръпнал един косъм от брадата му, старецо рипнал и мъцнал като гладен шипар от врело бръканье, ма кривако бил до десната му ръка и он със сичка сила изрезал Лападуц през ногите, та он са спрепнал и паднал у гераня за поливанье, къде бил оформен от четри задни гуми на трактор. Нашио си подал главата на повърхността и зеле да са гледат мръсно с една жаба, па по едно време жабата са засрамила, изкрекала, свила очи и са отпрайла по своите си жабешки дела. Лападуц са изденал като прътен конец от губерката на кьорава бабичка и пошел къде лозето на дедо Тричко Трънков (наричан Трънката), он бил закачил един транзистор на пръвио циментов колец, работел с мотиката по лозето и внимателно слушал реч на тема „Съревнованието по предаване на житото – част от обещанието, дадено пред другаря Вълко Червенков“.Наблизо бил завързан магароко Прогрес, чрън и млого породист екземпляр и кротко го придръвял на следобедното слънце. Лападуц му дал едно оргинално лукче и внимателно го отвръзал и прегнал у близката каручкя, па после го подкарал у мръсен галоп къде селото. Трънката го подгонил със сетни сили, а Дуци започнал да пее колкото му глас дръжи: „Кацнал бръмбър на трънка, па захванал да дрънка, дочула го мушица с примрела душица…“Лападуц Гърдев отново не съобразил скоростта с пътните условия и пръво са наденал челно с магароко у един запрел и бракуван „ЗиС“ (тава а дедото на „ЗиЛ“), посленка животното са доврандисало и полетело пак и със страшна сила са наденало у входа на кметството, пазачо бил осторожно заспал у тоа момент и в таа връзка фанал гръдна жаба от стресо. Понеже неговото стайче било и нещо като склад, а магарето заболо глава у едни папки и зело юбопитно да разглежда едно дело с надпис „Отчетно-изборни събрания 1946 година“.У тоа момент пристъпил кмето Рубин Кавдански и с целото си достолепие и административна тежест, фанал, та му извил врато на нашио убавец. После са качил у канцеларията и са обадил по шайбовеа телефон на бабата на Лападуц, а она съответно на родителете му, къде биле отишле на работа и не подозирале какви добрини връши технио догледник.Кмето фанал Лападуц за едно уше и така го дръжал, дока дойде делегацията.- Другари… – почнал кмето – по моему тоа комсомолец твърде редко еде бой и требва да са земат осторожни мерки, да са не стига до поведение, къде влаза у противоречие с принципете на социалистическата младеж.- Така а, другаро, така а! – притеснено отврънал Ленин Гърдев – малко го биаме, те днеска дали има три пъти да съм го чегарил, ма я ше зема мерки и ше са поправа, ма и он ше са поправи!Тръгнале си четиримата, а баба Дуца подала на Дуци да носи тоягата (печен ияк), та да моа после да носи и на бой от неа.

Северозапад

Меркури Просеничков са появи на тоа свет у една дъждевна есенна вечер

 

Меркури Просеничков са появи на тоа свет у една дъждевна есенна вечер, маки му – Гица Просеничкова го роди с извесни трудносте, въпреки че он беше твръде маломерен, ма жената са надеваше поне живото му да бъде лишен от затрудненства. Меркури са пръкна на бел свет колко едно маче годиняче, ма зе да бреца като пищялка на повредена гайда, па са наложи сека една ц*ца на родилкя да затисне мининката му пръичка, та да моа да има мир у родилното помещение. Женичките си отдъанаа, они завалишките тоа ден са чувстваа сак, че са ги биле с чуко у главата, толко мощен беше гласо на младенецо. Он бръже си прокара чревнио тракт и маки му са виде у чудо, щото минира сички свободни пелени и са омаза като български политик у културно предаванье. Сигурно са питате от къде а дошло тава странно име, дека Гица и Кочо Просеничкови са избрале за детето си. Сиги ша получите пълно разяснение по въпросо. Кочо Просеничков служил у казармата с един млого умствено-акълен момък и вечер седел до него и наблюдавале небето, та онава момче са казвало Александър и било кръстено на баба си Велика, оно било много начетено и му разяснило за звездите и планетете, дека са накацале по небосводо. Кочо не разбрал нищо от тия купешки приказки, ма много му аресало името Меркури (поне он така го чул) и кръстил с него сино си. Гица отначало са противила на тава чуждоземско и чуждопланетно име, ма после приела, като постигнале семеен компромис, тъй че следващото дете да бъде кръстено на баба Фида (макя на Гица), като впоследстие Меркури Просеничков са сдобил със сестра и она са казвала Фиделия, ем угодиле на маки нги и баба нги, ем на българо-кубинската социалистическа дружба.Малко след раждането на Фиделия двете деца били оставени на крепките грижи на баба нги Тодорана (макята на Кочо) и она зела крути мерки по техното оперативно захранванье, като скоро са преврънале у барбарончета, като при Меркури било особено видимо преодолеваньето на пръвоначалнете теглови дефиците. Фиделка и Мерчо имале много интересни игри помежду си, пръвата – да са офръгват с едра баластра, а втората била да скачат по пружината на кревато, докъде прабаба нги Спасенка седи на него и ги съзерцава мило, а целта била да и изпадне ченето из устата, она горката доаждала при тех да ги види, ма скоро са отказала от тава тегло и не стъпила повече.Меркури Просеничков увлезнал у училище се пак, ма там не улезнало нищо у главата му. Побелеле косите на сите му даскалици от него, кво ли не пробвале да са опраат ората с тоа дзвер, еле па директоро (Ванчослав Жатов) го чегарил през ден, ма таа биковита глава не разбирала ни от бой, ни па от много бой. Ти му приказваш, а оно та гледа като теле у пребойдисан вратник, ни напреде, ни назаде.Свръшило са и с тава тегло, та Меркури го зеле войник, станал страж на националната сигурност, като за целта му повериле млого здрава кирка и он създал чудеса от храброст с неги, като немал равен на копанье и на бой у поделението. Кеф ти да биа, кеф ти да го биат, нема никакво значение, нашио гледал да а се у боьо и не опирал у земята. Придобил млого яка тренировкя и след тава станал професионален копач на кенефи у селото. От време на време го викале и овчар, ма овните виждале у него конкуренция, като он са сборил с три обществени овеня и они придобиле с*ксуален ТЕЛК, та не можле да заплождат овците и ората престанале да го заангажирват с подобни дейносте, къде не са му драги, а и на овните не са драги.На 15.08.1992 годин Меркури Просеничков са беше разпил у кръчмата от радост, а също така и от вчера, та притегаше рикия като гладен магарок ланско сено, а и чадаше с един резан тутун като парен локомотив от донбаски въглища. Беа са сбрале млого елитна компанеа: Великан Пехливанов (висок 1.60, ма пиа като за 2.30), Бродяга Тричков (елитен ветеринар и оперативен казанджия), Венец Овчаров (он па бeше професионален козар) и нашио текущ герой.- Великане, да та стръси кой та фане, а наздраве! – дигна бръз тост Меркури.- Наздраве на планетата Меркури, дека жена му се рови из чужди патури! – отръна Вичо и кювна едни сто и пеесе грама, ама се едно зади врато си ги фръли.- Пустиняци, язе тукта съм ви сбрал не да ми са прайте на поете, ми да копаме клозете! – афтуритетно са намесил Броди Тричковеа, па са оригнал на царска туршия и пръжени яйца.- Чекай да муанеме по неко рикия, има поверие, дека клозет, къде му неа сипано предо копанье, после неще да пиа и се излаза и прелива! – мъдро добави Венко Овчаров.- Верно а, господ да ма убиа, бех забоварил, Гатеееее, дай по едно пиенье, да не ида да та натръта зади баро! – прозина на Броди къде барманкята.Гатанка Ризонова са възправи като гладна мечка от обрънат кошер и къдриците нги са накокръжиа от яд и оперативни био токове, она позелене като неправителствена организация къде брои блатни кокичета и удари с песници у баро, а он са стръси като от земетресение от четвръта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.- Живки да не сте, къде сте са живи зеле на тоа свет запустен и он да неа жив! Бре, па толко ора ги занесе у дън земя тава пиенье, вие сте са запреле като неполивани маруле, ни напреде, ни назаде! Па нема ли друга болест за вазе, па да ви фане, па да ви у уста сгръчи, да ви са рикия пиа, ма тава да ви отлъчи! Бродиии, ти ли ше ма натрътиш мене?! Ше та извиам я като прана кръпа, та ше ти пукат жилите като разбридано въже на врато на разгонена биволица, бре ма пусти-пустиняци, мани ми и импотентни смотаняци! Втори ден не моа си идем дом на обед и да си нараним стоката, оти и оня мойо мъж е като вазе, ма пиа негде из поье, оти а овчар и на обед са не връща, да са неко път и вечер дано не връне…Стрина Гатанка сипваше по една двойна рикия като пробита лейка на нов разсад и сипеше юти благословии наред, свръзани с добро здравословно състояние и последващи задгробни тежнения на людете, дека са отнасаа за них и нихното душеспасение и ментално благоденствее.Бригадата допи рикията на екс и пойде у боен строй къде домо на баба Грамка, она са казваше Грамада Вълчанова и беше Мис Тракторист за 1956 година. Бабичката беше случила на воднист двор и са налагаше клозето да бъде преместен у високата част. Наште спецчасте юснаа по една длъга рикия за добре дошле, извършеа текуще замерванеа с лазер, а именно викнаа комшията Лазар Трънкин (и.д. индженерин и пияница) и он нги посочи точната точкя, тигивана наште са спущиа като жъдни овци на пресъанал язовир и зе да буат яко у биковитата земя, буат като млади овнета у чувале с непрана вълна. Атаката водеше Меркури Просеничков и яко звънтеше кирката, толко беше твръда таа земя, сак че биаш у цимнето и она ти са връща къде челото. Ма нашио са беше разфръгал по потник жарсе и буаше екстремно като японски багер на международно изложение. Тигива са случи нещо твръде неочаквано, у краката му са отвори дупкяи от нея са изпрай древно зло, оно чекаше ияди години за освобождение и са излете като футболен национал за еврокашмер, извиси са като партиен секратар на отчетно-изборно събрание и изрева като напущена булка у индийски сериал. Тава зло беше много страшно, оно беше кръстоскя между мъждрамуняк, караконджул, киликанзер и урунгел, като имаше и добавени елементе на тахтабица (дръвеница), прилеп и скокомръжляк, като сичкото тава беше закачено за едни крила и оно ги разпери и моментално полете да сее зло из селото.Пръвой са улете у дворо на баба Евлампия Бурчакова, ма она не видеше добре и с двете очи и помисли дека биволицата са а отвръзала, та го надена с вилата у пръицата, а оно изрева като отбито теле по комшийска крава. Злото побегна от таа дива бабичкя и налете у дворо на дедо Лефтер Дренков, он тамън изкарваше тор на бунището и чудовището са спущи къде него, Лефтер не беше толко лефтерен и му удари два индоевропейски шамара с опакото на лопатата, а оно изпище като циркуляр от ръждов пирон и полете на друга страна. Направи последе опит да са улети у къщата на баба Етрополка Митева, ма она са беше заслушала като разгонена мачка у южен ветър и го посрещна с тъпото на манарчето, дека делкаше трески за печката, чудовището са запре и са опре като японски турист от домашна рикия, па посленка виде, че у тава село го не чека нищо добро и са засили обратно къде дупкята, от дека са беше пръкнало. Убаво, ма там го посрещна Великан Пехливанов и му удари една бригадирска глава и оно зе да глеа като зрелостник пред матура, посленка Венчо Овчаров го чукна с кирката у слепоочието и оно горкото мъцна като изпущена коза от бодлива тел и са лизна у дупката като изпилен галош по мокра шума, Меркури Просеничков го удари на изпроводяк по темето и светкавично го лопатира. Затвори са дупката между тоа и оня свет и наште пустиняци седнаа по дупе и си сипаа по една гранична рикия, на границата на световете. Изпиа ги млъчаливо, па си сипаа втора, тежка тайна са настани между тех, настани са като комсомолски лидер у дръжавен рейс и остана тама до края на живото нги, у тоа пуст северозапад и чудовищата от пъкало немаа шанс да оцелеат.

Северозапад

Северозападно премиум меню за мастър шеф

 

Северозападно премиум меню за мастър шеф: Българско суши Цоцомаки – Филе от таранка (барешница), смесено с домашно овче сиренье (силно ароматно), уасаби от зелена люта чушка – румънка, увито у окрехкотено свинско уше. Сместа се фиксира с био клечка от био дуд, расъл от южната страна на селски нужник. Чинията се оформя с основа от пресен щавяк (лапад), добавя се чипс от зла селска коприва, набрана от подветрената страна на кочиня и за украса се поставя фламбиран пужовец…

Северозапад

Монко Тупанкьов

 

На 30 май 2016 годин Монко Тупанкьов са събуди, сак че са а баш днеска родил, ма ако некой беше питал маки му, по-добре ич да са и не беше раждал. Она женицата са нада, нада, тоа да стане човек от него, па по едно време са пренесе отдире, та да а не тръка нашио догледник и да не срамува от ората. Иначе он не беше лош, беше олекотен вариант на промишлен бидон за кисело зеье – сто и пеесе литрака нето тегло, тип анти камила – моаше да пиа десет дена, без да труди, обратно на камилата, дека моа да гръби и да амалува десет дена, без да пиа. Та таа нощ Монко Тупанкьов беше сънувал, че има пеесе кила отелова рикия и са чуди от дека и от коги да ги почне, от пръвио бидон ели от вторио, от сабале ели от обед. За тава са нуждаеше от евроконсултацеа, надена едни еспадрилни чеели, препцува жгръбавата мачка на родословно дръво, подритна две голешиви кокошки и пойде къде селскио информационен център. По пъта го нападна един овен юбовчиа – Жозефин и Монко го би на брилянтен фотофиниш, като у последнио момент успе да рипне на един древен дуд и са изпожули като шугав магарок у циментов колец. Потните му чеели останаа доле, та овеня полвин час ги лиза и са отръква от дудо, та Монко са зачуди на дека е пошъл тоа свет, та овен да са стръви с*ксуално на селскио пияница. У тоа момент са появи собственичката на овеня – баба ви Муца Пръличкова, та го надена с една суровица през пръицата, ча овеня рече „крачежле“ и са оттегли безславно да скубе трева и да си отръква подутата пръица у един ладен камик. Он носеше тава име, понеже баба Муца беше франкофонкя и у чирвата и тава и беше юбимото французково име. Монко Тупанкьов са спущи у челите си като зелен сапол у прана кръпа и с бодра крачка са отпрай къде центъро, одеше като налундзено шиле на насрещен ветър, като не пропущи текущо да препцува овеня и таа клекава бабичка, дека си не седи на гъзерете дръти, че овнье ше ми глеа и они па ше нападат мирните гражданье.Общинскио информационен център са помещаваше в едно собле (стаичка), дувар до дувар с кръчмата, та да моа по-лесно гражданьете на селото да са додебат до рикия и евентуално евроконсултации, джибрификации и текущи презентации.Предо помещението са беа изпружиле две знамена, едно наше и едно синьо, ма с нафръгани по него дребни петолъчки. Монко млого са зачуди къв е тоа нов вид куманизъм – ем син, ем с повече петолъчки и от старио, ма оно и мининки, та мининки. Ама таа работа с мисленьето беше за учени ора и он за тава дръпна враата и са муана у центъро като ланско говедо у текезесарски еко насаждения.Онътре са беше изврънал на един френски (модерен) стол местнио еврочиновник Пенко Бръдаров – евро експерт, ма и местен тумбак, пустиняк и оперативен пияница.Беа му туриле на дръвена маса един кампютър с голем телевизор, па и две герести колонки, а от них клепеше сръбски джаз и пауър прогресив, като са пръзаляше и малко фюжън. Пенко тамън надигаше една потна цекленкя (бутилка) от известната марка „Коли-Коколи“ (Coca-Cola) , пълна с течност със съмнително белужняв цвет, та да а евентуално некакво безалкохолно. Монко така го тупна по гръбо, че оня си наплъни кривото гръло и зе да клокочи и да гръгори като давен пор у селски кенеф. Най-после са оттъкна постепенно, оригна са като бетонобъркачка от каменист матрял и дружелюбно порече:- Кво стана бе, пустиняко, щеш ли я да та наденем заднешким с мартако?- Па те, добре съм, рикия жулим и млади булки тесам! – мъдро му отвърна Монко.- Тесаш ти с тоа изсъанал отвес, за кво си са довклекъл? – продължи Монко.- Абе я сънува един сън и знам, че само ти моа го разтълкуваш! – загадъчно рече Монко.- Казвай, че ми писна да работим и мислим да прерипнем до пункто, да пиам една бира неколко пъти, като ги разредим с неко царска рикия (от избите на цар Киро).Монко го запозна със съно си и с учудванье глеаше изумлението у мъдрите и подпухнале зръкеле на еврочиновнико. Навънка задуха европейски ветър и двете знамена запръпраа съвместно и некак си зеа да плякат и перперкат евроинтеграционно.- Яла да идеме у кръчмата, че тава са работи европейски и строги и нема тава онава, я ше та черпим! – експертно закючи Пенко.Седнаа у кръчмата, барманката ги пита кво сакат, они и отговориа, че сакат да а муаанат по един път, ма она нги донесе по една бира „Алмстел“. Пенко потупа аверо си по пепеивата дреа и почна да го запознава със схема по оперативната програма за иновации BG 052016 „Варенье на домашна рикия с крадени сливи“.- Монкоо, Господ та изпрати при мене! И оно та изпрати навреме, я за тава и съм верващ. Глей кво, изпаднаа ми неколко каруци с крадени сливи от едни братя ромляни, без пари ми ги дават ората, ма требва да ги земем веднага. И ше ги земем, накарам му. А ти, глей сиги кво са сака от тебе. Ти ше извадиш твою таен казан от кочинята, къде го криаш като бабичка погребален набор. Молчи, молчи сиги. Дако немаш казан, сичко знам я и съм напрайл таен план за действее. Водата са ти ги спреле, ма я съм приказвал с оня венгер – дедо Пъли Чрънкин, он ше даде вода от ним, а я ше му дадем сто лева джеб пара. Мичко Стипцов (горскио) ше земе пестотин лева, а ше стури у заднио ти двор дванаас кубика дръва. А целата операция я финансирвам я. Я, ама друг път. Финансирва ги европейскио съюз, голема работа а тава, млого са сбръкани тиа ора. Ше изпишем я едни паре за рекламни брошуре, негде къде две ияди лева. Ше залепим две ратии, една на фурната, една пред пощата, а моа и три, ше турим и една на гробищата и те тава а. За тебе а полвината рикия, така че ти си нещо като пророк. Съно ти ше са сбъдне, а освен тава си и пияница, пеесе кила рикия ше има за тебе. Монко Тупанкьов са протегна и напрай с Пенко Бръдаров такова официално ръкостисканье, че тава за приемането ни у ЕС изглеждаше като поздрав от братовчеде на трапезата на селски сбор. След две длъги и безметежни седмици, миничък финансов поток от две ияди лева европейски пари са превръна у тънка струйкя сливова рикия и облагата започна да пълни бидонье и бидончета, туби и тубенца, шишета и шишенца. Манифактуркята буаше на пълен оборот, коги у последния и работен ден се случи нещастието. Дедо Пъли Чрънкин беше набрал един жежък телефон и у тоа момент пред дома на нашио производител и иноватор са запре една дръжавна кола, а от неа са излундзи един крепък, сто шеасе и три литров митничар.Бутна он вратницата и улена навътре, та Монко го виде, коги оня виде казаня.- Охоооо, я виж кво си имаме туке. Незаконна дейност, вариме нелегално ракия, ами какво да направиме сега, ше пишеме, ше плащаме и сълзи ше бришеме.Митничаро извади едни ратии и бавно почна да пише, толко бавно, че коги долете еврочиновнико с неговата дръжавна кола, па он беше минал само неколко реда.- Добър ден, другаро митничар! Тава къде видите не а тава, къде мислите. Тава а производство по един цръковен европейски проект BG 052016 „Конканье с домашна рикия и християнски ценности“. Яле го и ръководитело на проекто – поп Ставри.От колата са издена поп Ставри и са огледа много набожно, огледа са като кьорав пенсионер у примоционален етикет. Напрай две отвинтени крачки, прекръсти са смирено и хрисимо, па тигивана рече:- Сине, не съди строго, що от нашио съдник по-строг нема. Он при тебе нема да доа, ма ти при него ше идеш. Я съм по-дрът от тебе, вече ше съм тама. От тава, кво му я кажем, от тава ше зависи дека он ше та тебе прати. А я мислим да му кажем една добра дума. Те сега си дошъл да събираш дарение за митницата и господин Бръдаров ти а приготвил един миничък плик, зими го и да го ползваш за угодни дръжавни дела.- Ама разбира се – каза митничаро и бръже фръли ратията у огъньо – па требваше с тава да почнете, да пишем я акт на богоугодно дело. Господ щеше да ма убиа, ма Господ ма обича и за тава ви прати, преди да напрайм грехо. Останете си със здраве, а плико го оставате у жабкята на колата, да го не пипам я с тиа грешни ръце.След малко дръжавната кола си пойде, у жабкята и кротоко дремеа неколко столевки дарение, къде скоро щеа да са преврънат у нов джебен телефон за митничаро, тръгна си и попо, у неговия джеб също почиваа неколоко столевки, ма по-така традиционалистки – щеа да са преврънат у пиенье.Пенко Бръдаров въздъана тежко, изтръка потното си чело и фръли един кръпей у огъня. Посленка седна като посаклив пуяк на пресна пращина, па тигива рече:- Монко, тава европейската работа а млого сложна и млого отговорна. Требва да моа да работиш с паре, да моа да работиш с ора и да моа и да работиш с дзверове. Ама я за тава съм тука – да мислим. И ти за тава си тука – да действаш. Ние сме двете ръце на българскио европеец, умен и як, нали за тава а таа Европа, да цицаме, да моцаме и ониа орица за пари да цоцаме.Монко Тупанкьов го прегърна и го потупа по раменьете, после улена у помещението, зе една кофа рикия от таа на Пенко, пресипа си а у неговата си, а таа на Пенко доплъни с ладка водица. Полсле излена навънка, зе сръчно маркучо и си разлади челото, врато и пръицата. В този момент задуха вятър, уморен беше този вятър, идваше от много далеч, чак от Брюксел, бе минал през много села и паланки, бе видял какво ли не по тази пуста Европа, та нежно погали морното и отрудено чело на Монко Тупанкьов. Он са муана поди сушината и излете с едно танаке креден боб и почна да го веа. Нищо от европата не биваше да мине от тука напразно.

Северозапад

На 08 август 2016 годин Керанка Шоклъчкова са дигна от миндеро като секи божи ден у последните 75 годин, па с обич си обръна дзръкелете къде Менчо Шоклъчков

 

На 08 август 2016 годин Керанка Шоклъчкова са дигна от миндеро като секи божи ден у последните 75 годин, па с обич си обръна дзръкелете къде Менчо Шоклъчков, дека беше се обтегнал до неги като разбридано елече и меко попръдаше в сумрако, като от време на време оригаше на вчерашна рикия и кисало зеье. Керанка не подозираше, че баш те тоа мил ден ше са радикализира и ше промени завинаги живото си, ма оно така става неко път. Изпрай са и надена пълно бойно снаряжение – летен цикъл, а оно вкючваше: наполеонки летни, колан за кръсто от телевизоро, камбинезон жарсе, чарпогашник противоветърен, полеви чарапе и връз них щурмови чарапе, да и не праат мазоле галошете. Излезна навънка и са изреза като мотофреза у циментов колец, па кротко са приготви да забръка на прасето Угърчин, оно и беше подарак от една братовчедкя и по милост му викаа Гъчи. Оно беше млого примерно прасенце и си правеше компанеа по дворо с петея, овеня, пръчо, даже и един коколат и жгръбав мачък, дека даже кокошките го млатеа и му зимаа лебеца от тавичкята. Стрина Керана одена бързоваро у една цинкова кофа с вода и тигивана внезапно некой са прозина на предната вратница, откъде пъто.- Йейо Керанкеееее, йейо Керанке, довлачай са навам да ти дадем нещо! – на пъто са беше изтумбил меснио земевладелец и бизнесмент Кочо Катърски.Керанка са сбръзи с протръканите галоше, она беше свикнала само да и сакат, никой нищо да и не дава, освен мъжо нги, дека неко път нги даваше да го носи от пивницата до дом, ма оно не беше баш даванье, беше си носенье.- Кво стана бе, оня! Кво сакаш? – най-кулатурно го срещна бабата.- Сакам да ти дадем две ияди лева за рентата, изпаднаа ми едни паре, па съм ти длъжник от сума време, яла ги зими да ги не земе оня пустиняк – сино ми, че отекоа като пиян кошерджия.- Лилииии, па я са не надаше, ма те, добриа челавек си а добър! – слъзи са спущиа по пръицата на отрудената бабка. Она зе пачката с паре и така млецна (целуна) Кочо по пръицата, че му се стекоа лиги през огръьето на дреата, та стигнаа ча до пъпо. Бабата улете у собата като афганистански бежанец у немско общежитие, фана чаршафо на спещия Менчо и така го сецна, че он са завръте у въздуа като абна бургиа у гнил колец, посленка му клопна джуруяко у душамето, а протезете му излетеа у другио край на собата и са подредиа до налъмете за къпанье и оденье у клозето.- Менчо, да та изидем, пияницо ти мила, пропаднала! Кочо Катъро ни плати две ияди лева рента и най-после ше моаме да ремонтирваме къщето, оти не сме го пипале от 50 годин, отка са зееме демек и сме станале за кашмер пред ората у маалата.- Керо, ти забръка ли са, кво стана? Къф ремонт да праиме, яле некролого ни стръчи из джеба, еле из твоя, за коги тоа ремонт? Я дай пеесе лева, та да ида да почерпа ортаците, оти а грехота! – гуреливите му дзръкеле гледаа твръде обръкано.Погледо на бабичката придоби заплашително изражение, она са извиси като евродепутат на другарска вечер и изрева като руска теснолинейкя у затиснат тунел:- Ти ли ше ми прикааш коьо а грехота бе, пропадналеа?! Коги последно оди на цръква, ма оно верно, попо а с тебе у пивницата, жив да не си, Господ да та убиа, лев нема да видиш, нема и да та копам, ше та дадем на прасето и ше каам че си изфирясал.Баба ви Керанка замана като национален футбалист у неприятелски мач и го фалцира право у ребрата, они препукаа, а дрътио са тръколи като маданска биволица у ладна тиня и са прикри под миндеро като лабав сръбин у плиток окоп. Керанка Шоклъчкова излена навънка и са разрева колко сила има, ревеше като жъдна магарица у пресъънал геран, а слъзите нги правеха бразди по лайнените галоше и са сбираа на мининка локва. После тъжно защрапука къде кочинята и даде бръканьето на прасето, почеша го между ушите, а оно зе да гръди като изпънат министър у безплатно джакузи.На 08.08.2016 година в 9:58 часо Керанка Шоклъчкова са радикализира, връза си забрадката екстремистки и почна да си сбира багажо. Извади един пепеив куфар и тури неколко нови забрадки, два чифта наполеонки, една ношничкя и два чифта нови галоше. Посленка маана нощницата, щеше да спи фино гола за пръви път у живото си, па фана телефоно и викна една таксиметрова кола от градо, разбраа са до палавин час да е пред дома нги. Тигивана са отби до комшийката – Дуца Мръцина, да нги остай пеесе лева у джеб – за текущи разходе.- Дуце, я поаждам! Не питай дека съм пошла и коги ше се врънем, тайна а! Тия пари са да раниш прасето, материал има у кошо и у амбаро, ма ти знааш, колко пъти си го ранила, коги я бе по болници. На Менчо не разчитам за нищо.Дуца Мръцина я погледна мъдро и кимна с глава, па кротко и порече:- Разчитай на мене, Керано! Дано издръжиш тоа път къде си фанала, я съм с тебе!Кера са пръсълзи и процифкави, после прегърна Дуца, а коги са отделиа една от друга, един сапол са беше изпружил навръй забрадката на баба ви Дуца, ама после са спаружи на слънце. У тоа мил момент на джидето запре дръглива таксиметрова кола и един пепеив шефьор са прозина през джамо.- Оооооп, каро поп! Яла ма и мене, Петър – най-добрио таксиметър!Баба ти са отправи на тежък път, път къде не беше ловила никоги и не знааше накъде води. Натавари дисагите и така тресна враата, че из праговете изпада полвин кило ръжда, па са сбраа пилеторе да кюцат, та требвеше да ги изчекат да са маанат и тигивана да пойдат.- Къде болницата ли, бабе? – най-експертно запита шефьоро.- Карай къде летището у Софеа и не задавай излишни въпросе! – бабатаи го погледна с остър и прекинващ поглед.Шефьора са ококоли като премънат жабок, после позина като клен и накрая зе да каканиже като пуяк, ма коги едни двеста лева го шибнаа през пръицата, а он са натегна на газта като шиле на пресна лицерина.Колата полете къде столицата като индоевропеец къде социални грижи, даже ги спира и милицеа, та са наложи да изленат из едни паре, ма тава да са не чуе, оти нашта мелицеа неа такава, само си прикаат ората и нги турат епитете. Керанка Шоклъчкова беше зела управленско решение да фръчи с аероплан, оно беше час от нейната радикализация и мъдро и кешово закупи билет до морската столица. Коги и казаа колко струва, отпръвом са одзвери като мечка у вегански бивак, ма посленка придоби решително изражение и плати като млада попадия у праведен бутик, малко са дръви за багажо, къде щеше да го отделат от неа, ма един юбезен камсамолец успе, та а предума и она са успокои душевно.Самолето стигна за четирес минути, баба ви друсна едно мининко пиеьнье и малко хапки, че и стръжеа чирвата и пиеньето а отпущи. Отпървом са беше разпнала като биволица у нов обор и не моаше да си намери место, после малко са отпущи като цифка у нова кръпа и сичко мина за нула време. Коги стигна морската столица, зе да глеа като бибе из джеб – народ, народ, народ. Толко народ беше виждала само по манифестациии, та са зачуди тия гражданье колчаво ли нги а гробището и дека ли ги копат, коги одрътеат и са споминат. С тия експертни мисле си дочека багажо и са надена у една луксова таксиметрова кола. Шефьоро мислеше дека а дошла на госкье на унуците и коги баба ти му обръна внимание да ги кара негде, дека има курорт, яденье, пиенье и мъже, он му са одръвиа краката, та ча едни двеста лева го опраиа, та пойде като лайнен галош по мокра трева. Бе тиа пусти паре лазда лекуват сичко. Тава си мислеше баба ви, коги стигна до един французцки хотел у още по-французки карорт. Веднага ги срещна един друг камсамолец и нги зе багажо, посленка Керанка отиде там, къде са плащаше и фръли пари за пет нощувки. След тава излена навънка да са поразоди, акоги виде морето, она остана като сак че ги а ударил гръм, помисли си, че с толко вода моа полива чушки и домате у десет села. Кво десет, оно му са край не видеше. Седна на една маса, беше у едно луксово заведение и си поръча кафе, ма и не ареса що и са разлупа сръце от него и бръже сбра границите.- Кам та бе, камсамолец? – прозина са баба ви къде едно неукрепнало келнерче и оно скоротечно са пръзоли къде нея като пръчле на пресна бръстовина, та моментално да нги изпълни желанеата.- Абе виа туке немате ли един компот да ми отвориш, оти че пиам таа негърска пот и ше ми лупа сръце и ше ми помръдват червата като чръве на припек?!Камсамолецо тозчас и довлече един фреш и коги баба ти го муана на екс, зе да орига на портокалова гора с тук тамее набодени ананасе и лимонье.Керанака Шоклъчкова за втори път дръпна младежо за дреите, навре му дваасе лева у джебо и му смигна коварно, смигна като дрът пратизанин пред народен съд.- Младеж, да та питам нещо, ма а си гъкнал пред чуждинци, ше та развлачам като кръно прасе блажен найлон, бе дека тукее са праат мискинлъци?Коги получи тайната информацеа, баба ти са изпрай и надена един чръни цайси, дека ги беше зела от една сергия и са препрай на таен агент, ма коги са спрепна у една пьочка, та щеше да си сцепи пръицата, фана та ги маана и ги надена на главата на един заблеян и чрънокож турис, а он зе да глеа като затрито гъсе из мокър шушяк. По темна доба Керанка Шоклъчкова са издена из собата и на прибежки и приплъзваниеа са отпрай къде един коварен стриптиз клуб, даде пари на охраната, ма му шибна и един ромски шамар през образо, та да ги не мисли за уруспия и са одена онътре като текезесарски трактор у кулашка нива.Та у тава место баба Керанка напрай либерално-цивилизационен и класово-прогресивен избор, избра си един чрън, един шваба, един шведец и един, дек не моа са каа баш ква вера а, ма баш си беше пус-пустиняк от нашенски тип.Надуа до дупка народна музика, баба ти са разфръга по камбинезон и килоте и каза да и мачкат рамъньете и да и трошат ребрата, настана страшна вакханлия, кога откъде входо са чу боен вик и сички застинаа като жешка лубеница у длибок геран.- Керанооооо, Керанооо, мое либе, Керано! С тебе я оставам пръв или бой до кръв!Деда ви Менчоо Шоклъчковеа са улете като абен топор у гнила тиква и верно дръжеше у една ръка щурмово манарче, па зае и остра щурмова позицеа.Тъмнокожио замана мощно, ма деда ви са подвре като проскубан мачък поди гнила вратница и го чукна с дръжкта на брадвето у брадичката, а оня са слече и ги изчетвери като презобан магарок от лански кукуруз. Посленка викинго замана с крак, ма срещна тъпото на манарчето и затри балансове, а деда ви налете с глава напреде и го изтумби, па му подпре с колено опорната нога, а ония са извръна като връшна каруца с кръдени тикви (цигулки). Най-страшен беше швабата и титаничен беше тоа двубой на гиганте, ма швабата не знааше нещо млого важно – деда ви не беше като него снайперист у казармата, а трудовак и беше бръкал толко бетон и влачил толко жилезо, дека швабете не моаше и с машине да ги сгласат и нагласат. Швабата би песници, посли па би, ма лесно са трошат четири пръста плътен череп и деда ви са озлоби като брез бивол от пресъънал язовир и полете като гладен партизанин къде пресно сиренье. Забра швабата през чатало и така го стисна за мъдата, че ония изрева на бесен чакал из къдрави марули, после Менчо му напрай префръганье през глава от класическата борба и оня лупна като презрела дуня на комшийски цимент, разпити са и изпадна у несъзнание и несъстоятелност. Тоа, дека са не знааше ква вера а, до моменто гледаше като ланско магаренце у нов перделък и само като срещна кръвясалете очи на дедо Менчо и побегна, та се не връна, а ората разпраат че от тигивана станал на джендерин ели дуплекс. Баба Керанка Шоклъчкова позина като млада ярка у празна тенджура и сама си не моаше да поверва, че а станала принцеса, дека за неги са води епична биткя. Менчо Шоклъчков падна на колена, очите му са просълзавиа, а една зелена цифка коварно са подаде из носо му:- Керано, юбов моя, върни се, прощевам ти сичко на тоа свет, и чръне, и швабе и секви сътвере, ма без тебе я не мом, маиням пиенье и все, само твой оставам и на други ора язе та не давам. Подаде един пръстен, дека пътешким го беше зел от пазаро, ма малко го разшири, та да нги стане на кебапчестио пръст, па тигивана и го недена. Пръстено… не мислете си за мискинства.- Менчо, Менчо, я до злато съм спала, ма на злато съм срала. Господ да ма убиа, къде съм са зела, да те тебе я остайм, по мискинлъци я да пойдем и да си влъка (рода) посрамим.Двамата са награбиа и са зацеливаа, омешаа си и цифки и слъзи и коги пристигнаа спецчастете и они са разцифкавиа пред таа романтика. На 11.08.2016 година в 0:58 часа Керанка Шоклъчкова са дерадикализира, връза си забрадката деекстремистки и почна да си сбира багажо, деда ви беше обезвредил целата охрана и сички стриптизьоре, само с едничка цел – да спаси тумбестата и си и ненагледна бабка. С осталете паре купиа нови сватбени дрей и решиа да земат елекоптер поди наем, та да ги връне у родното нги село. Човеко, дека дръжи аеропланете, коги разбра за таа истореа, не само нги не зе пари, ми и нги даде паре да си ремонтират къщето. А преди да излетат бабичката и старецо, един маскировъчен щурмови хеликоптер са отпрай на тайна мисеа. Плън с посуда, яденье и пиенье и келнере са спущи на нийната улица и я направи сватбена зала за чудо и приказ. Коги са спущиа старците къде дома си, они помислеа, дека сънуват, цело село са беше наредило на трапезата и ги чекаше за втората нги и последна сватба.Менчо Шоклъчков са изпрай и са просълзи пред орицата:- Братя и сестри, я дълъг път извървех, по джидета пепеиви спах, нощ по нощ от страх я мрех, много километри наврътех, много лачени места видех, много убавици я срещнах, сиромах родих са и сиромах си останах, ама като баба ви Керанка друга нийде язе не видях.После се прегърнаха и всички хора взеха да им ръкопляскат, а децата им бяха най-щастливите хора на света. От този момент баба Керанка никога повече не посегна към радикализма, а дядо Менчо никога не посегна към пиенето, заедно живяха до края на дните си на тази грешна земя, а една нощ се прегърнаха и заедно си тръгнаха от нея.

Северозапад

Кръгозор Порчев се роди на 12 май 1963 годин и пое първата си глътка въздуй

 

Кръгозор Порчев се роди на 12 май 1963 годин и пое първата си глътка въздуй, малко преди акушеркята да установи, че е млого надарен и тестисите му са като овчарска торбичкя, а като пое първата си глътка въздуй, он зина като отбито прасенце за майчина сиска и джамовете на помещението са раздъдраа, сак че минва нади селото изтребитело МиГ 21 ели тракторо Т-150.След минути са насра като футболен национал у евроквалификацеа и осмради помещението на бойни отровни вещества, па са наложи да разперат сите пенджоре (прозорци), та да моа малко да са издиа, оно ти са подкосат краката като на гладна бабичка от ниско кръвно. Кръгозор беше малко очаквана рожба на Септим и Ритонка Порчеви, они млого му са зарадваа и бръже го кръстиа на родителете си – дедо Кръсто беше баща на Септим, бабичката Пройка беше предала богу дух, а баба Зорка беше майка на Ритонка, она беше вдовица, мъжо и – Предраги са беше споминал от цироза предо триасе годин. От комбинацеата между Кръсто и Зорка са роди нашио Кръгозор, като свръзващо звено беа пръвите букви от името на акушеркята – Горица, мининкио зе бръже да придава, та скоро са оформи като пехливанче и цел ден тормозеше сички животинки по дворо, они като го видеа и са покриваа като старо куче на вечерна проверка. Он цел ден обикаляше по дворо и трошеше сичко наред, разкръти и поломи кошо за кукуруз, а коги баба му Зорка го виде да рупа зърната на лански мамуле (видеа го ча на петио кочан), она сбра границите и бръже го фана и му изтупа пепеляко от дреите, очегари го като тиа от енергото крайпътна джанка (да не пречи на жиците).Кръгозор са едоса изключително много и влена у курнико, там натроши сички снесени яйца и са наложи петело – Череш да рипне и да го надене яко с шиповете на краката, нашио зина като общински съветник за дръжавен бензин, бабата пристъпи у курнико и изви врато на петело, он зе да глеа като македонски историк у старобългарски надпис, после надипли и гъзерете на Кръгозорчо, а нашио направо млого са огорчи от тава отношение и фана та са засили като римски легионер къде публичен дом и с блестящ плонж са фръли у торището на прасето, ама са гмурна до гръди и зе да глеа като монголски олимпиец у стъклен асансьор.Баба Зорка пристъпи като духов оркестър на селски мегдан, фана го за едно уше на големата бъклица и го издена от кашавата консистенцеа, поведе го къде цименто предо къщи, а оно зе да капе чорбевина по пътичкята, та са сбраа отряд щурмови кокошки (бройлере екстремисти) да кюцат, та са налоши галошо на бабичката да нги покаже, че немат место у таа екстремна ситуацеа. Само петело Череш не смеаше да са приближи, ама оно си има обяснение за тава нетипично и страшливо кокошово поведение.След минути Кръгозор беше гол като партизанска пушка, а баба му работеше връз него с две приспособленеа: маркуч със студена вода и пръчка дреновица, та беше му приложила дуално обучение – ем мръсотия миа, ем гръбина биа. Така премина целата младост на нашио герой, он бая бой изеде у тоа живот, ма па си не зе и никва поука. Родителете му млого разчитаа на училището, а у училището млого разчиташе на родителете му, та Кръгозор попадна у разчетен вакуум – секи разчита на другио. Он стана като невеста, дека има мъж и либовник пияници, секи разчита на ортако, само невестата нема на кой да разчита. За тава Кръгозор зе сериозни мерки – литрови и двулитрови, та у трети клас вече можеше да изпиа кило парцуца и две кила вино за затегач, тава сичкото гарнирано с французки мезенца: праз лук, сланина, прътени чушки и бит лук. Тава с луко а древен метод да му са маане ютото, буаш му една яка песница, та да са разлупи направо, после кинеш юспите и мезиш с шарена солчица.У четвръти клас вече моаше да пиа повече от даскало по трудово – Трудомир Преображенски, а оно тава не беше никак лесно, за тава даскало каза, че нема на кво да го научи повече у тоа живот. Зорта беше двубою с преподаватело по музика – Моцарт Пръванчов, он беше син на млого оперетни и музикални родителе, та они го закичиа с тава име и са надаа да покори свет опери по свето, ма у гените му са проведе юта борба и надделеа хромозомете откъде деда му по бащина линеа – Пръванчо, а дедо Пръванчо беше пръвио човек у селото, къде моа изпиа две кила отел на екс и вместо закуска. Коги Кръгозор надделе над наследнико на тоа феномен – даскал Моцарт, оно стана ясно, че а вече за олимпеада и селското училище му а тесно, у класната стая нашио ставаше със се чино, он му стоеше като бебешка камизолкя на сумист комсомолец. За тава Кръгозор напущи тава учреждение и се зае с млого отговорна дейност – приложно говедовъдство у Текенесето на селото и му туриа титлата „Оператор на биологична единица” – демек краварин.На 30 май 1988 годин Кръгозор Порчев изкара говедата на паша и са беше приготвил добре за таа цел, като си зе за у поьето букетно вино, народна рикия и едно мащабно парче хамбургерски салам (комбиниран – четина със соя). Он покара стадото като пиян каубоец през железопътна линия, бой с кривако по гръбината, а говедата мъцат като запечена бабичка от пресни дренки и препускат у кариер. Нашио убавец яздеше едно гръджаво муле – Качак, оно беше диво на трънометка, цел ден го дръвеше за юбопитни и са стръвеше да заапе некой, ма беше млого издръжливо на работа и бой, та Кръгозор го ценеше като склерозирал пенсионер бонова книжка. Оно са казваше Качак, тъй като нашио герой си дръжеше тутуня поди седлото и он са овлажняваше от магарешката пот, беше млого ароматен и лесен за свиванье, ма толко ароматен и нежен, че един път го подуши една дива пчела и нещо и са обръкаа настройките – запре да носи мед, ми зе направо да го крадне, а на частно да бръка бетон, ма ка и да а, жива и здрава да а пчеличката. Кръгозор беше същински Олд Шетърхенд, като изключим лицето и тялото (тава а по мотиви на един известен писател), он препускаше на своя кон като кръстоносец къде праведни невести и чадеше с чибуко като друсан индианец на прогноза за времето. Беше са отправил с кавалкадата къде вигвамо (една сламена колиба у полето, предназначена за пиенье и пълна с блъи ашлама) на своя боен другар – Винету Бърканичков, он беше кръстен на тоа любим герой по случайност, веднъж баща му – Пролетин Бърканичков, напрайл научен експеримент и пущил три кокошки у дупката на клозето, а неговио баща – Бърканичко Посерков (дедо на Винету) го ударил неколко пъти у главата с прословутио роман – два пъти с пръви том и един път с втори. Та Пролетин млого аресал тава име за акълно момче и кръстил така сино си, къде сега беше поодрътел и станал на бако, а бако са беше изтегнал като руски офицер от картофена водка, поглътваше силна рикия и попръдаше като кантонерска костенуркя от зелени кисалици (оно нема друго кво да са еде у районо). Винету го посрещна сърдечно като самотна бабка телевизионен репортер и безмълвно са претърколи с два гъза место, та да моа нашио да са настани и да почната да буат пресновица.Кръгозор Порчев моментално рипна от мулето и светкавично настъпи една мотика петица (XXXL) и дръжката и го тупна у челото, он са изблещи като земноводна жаба у градински маркуч (мисли го за змия) и мъцна като шавлив третокласник от букова показалкя. После са повърна назаде като тъпанар от зрелостен изпит, засили са отново напреде и па настъпи инструменто, та тоа път са тръколи като пран килим на селска тепавица и зе да диша като обръкана мачка у найлонов чувал.- Нима моя бял брат настъпи два пъти мотичето? – запита юбезно Винету Бърканичков и пущи три тутунови кръгчета у въздуа, като с тава обявяваше война на съседното село – Тръткови колиби.- Море я ше фана тоа инструмент и пръвой ше та изгръбим един път напреки, а после ше ти го надена у гъзо, па ти ше врекнеш като оскубана сврака на рофити яйца! – още по юбезно му отвръна Кръгозор Порчев.- Да ти каам я снощи са замисли за тебе и нощеска съм та сънувал! – замислено продължи Винету.- Ка си ма сънувал бе, да не а да си ма трътил насън, да станеме за срамотите и да требва да рипнем и да ти юснем една чворовита глава! – погледна го ядно Кръгозор.- Не бе, сънувах, че си натрътил Русалка Чемширкова, онна бе – Руска трактористката от Текенесето, тава не а жена, тава а огин негасен… – предположи крепко Винету.- Малееее, нема да ми а зле, оно а млого голема блъгарка, като а глеам ква а космата, сигурно а млого страстна, ше ма скръши като гладен партизанин зелен боб… – замечта се Кръгозор като непослушно ромче за ново колело.- Да бе, таа ако та фане за чатало, баце, а оно ше… – не успе да довръши мисълта си Винету.У тоа момент между двете стада префръча с*ксуално напрежение, едно младо биче от стадотото на нашио герой – Стадимир са беше полово наострило и полете къде една юничка (казваше са Стаматка) от кохортата на Винету, полете като южен ветър къде мръзнало лозе и я окачи като пиян алпинист гръмоотводо на панелен блок.Убаво ама бичето зе да бучка, ръчка, бучка и не моа да умери целта на меропреатеато, почуква от тук, от там, ама липсата на опит си а липса на опит. Стаматка равнодушно приджвакваше пресна тревица и чекаше мъжкарчето да са научи. Кръгозор Порчев са спущи като гладен иманяр у запустен кладенец и бръже фана достойнството на бичето, таман да го укара къде требва, мъжкото животно го подуши и кипна като котлен камик у селски чайник.Пущи са от юничката и гнясна нашио у гръбината, он моменталически падна за дваасе, иначе щеше да му строши гръбняко, бичето са навали и го загреба с рогите като дръжавна фадрома селско бунище. Понесе го със страшна скорост къде един биковит ияк (акация), с цел да го надене и прекине, ма нашио са фръли като кметски син у управата на комунално дружество и успе да си спаси живото. Бичето са надена като камикадзе у стоманен профил и зе да глеа като квартален пияница у бирено шише, ма моментално са опомни и подгони Кръгозор на свински тръс, а он полете къде язовиро и са муана като богаташка яхта у корейско пристанище. Бичето заплува по него като ледоразбивач у студена мастика, ма бако беше гъвкав като змиорка у минерална вода, полете на албанско торпедо от манивела, таман мина къде другио край на язовиро и сърцето му изпущи като смукатела на центробежна помпа (Вида-05). Изгасна му двигатело и он зе да потъва като мокър кашон у селска бара, а на другио брег Винету дигна ръце и са помоли на древните богове за спасение и текущо избавление.У тоа момент са чу мощен рев и по пъта нади язовиро са зададе ХТЗ Т 150 – мощен и прогресивен трактор, управляван от Русалка Чемширкова, она летеше с бесна скорост къде селото, оти имаше да дой овци, като у последнио момент забелеза потъваньето на Кръгозор. Стрина беше вюбена у него още от най-ранна детска възраст и са фръли като гладна косатка на младо тюленче, зе да пори водите като македонска фрегата на натовско учение и за секунди стигна до потъващото тело на Кръгозор Порчев. Фана го за грацмуня и чатало и го метна на крехкио си и нежен гръб, ама като напипа на бако мартако, она са възбуди като съветска радиостанцеа от капиталистически програми. Измъкна го на брега и го натисна на изкуствено дишанье, сбра млого въдуй и като го нагньете на бако у дробевете, а они са обърнаа като вълнен чарап за второ препиранье, очите му са изкоколиа като фарове на „Молотовка“ (ГАЗ 51, модел съветски камион), краката му са подигнаа у въздуа и изгромаа обратно като миньорски ботуше за обедна почивка. Кръгозор Порчев изрева като от прещипан мазол на жилезна вратница и рипна като гладен петел на главесто зеье, покачи са на едно високо дръво и зе да перперка (трепери) на връо като нощна пеперуда на ламбата на селски нужник.- Кръгозореееее, кво ти стана бе, яла тука да та фане кака и да ти изпъне кожляка, мамин убавец, ше та стръсим като кален самосвал…?! – стръвеше се стрина Русалка поди дръвото.- Нагоре – да, надоле – не! – изрева Кръгозор и са фана за връо на дръвото със сички ръце и крака, дека имаше на разположение у тава моментно напрежение и деликатно положение.Млого требва да са внимава кво се у тоа живот пожелава, оти има риск да фане и да са сбъдне. На другио край на язовиро, Винету Бърканичков пуаше лулата на миро (сам, за съжаление) и бръкаше чудодейна отвара против уплах от караконджуле, плътеници и сукубе – тава са женски дзверове, дека праат изнасилства на мъжеве и они после на помнат нищо, немаше толко лесно да са затриа Кръгозор Порчев, имаше да му връща две кила рикия.

Северозапад

На 28.10.1983 година още не беа изобретиле “Гинко Билоба

 

На 28.10.1983 година още не беа изобретиле “Гинко Билоба”-та, та може би за тава Пъли Опинчев си затри пашепорта, ели поне не можа да са сети дека го а денал. Дири го неколко дена като гладно прасе бели трюфеле, ма не можа да го намери нигде никакъв. Тигивана беше ниело да си дрът вече и да не повниш нищо, неа като сиги – пущиш телевидението и они та заринат с рекламе на апчеторе у примоцеа. За секи человек има по нещо, ели па по нищо, важно а да ти земат акъло и парата. Та улете са он у мелицеата, тамее го одекаа и му казаа да са маиня и да връви да си прави нов пашeпорт, ми да не оди като напратено пуленце из сгазени полански връшини.Пъли пръвоначално си пита дедовеа, оти беше навленал у сереа от текущи алкохолни състезанеа по селски сборове, та немаше бел ден за него. Чрънию му дроб зе да припуква като поводе на текезесарски кон, коги успеа, та изпиа сичкото пиенье, нашию немаше село у неговио край, дека да неа пил у него, ма пиенье кво са вика – нема лабаво. По едно време свръши целото тава пребутванье, он си облече един ретро кастюм и пойде къде градо да са снима и да си прай нов докимент за самоличност. Пъли са оерби на треня от неговото си село и пойде къде Михалоград, а у влако са ареса с една бабичка (Милионетка Чапкънова, тъкачка – про версия), напрай и комплимент за тава кви убави осморки плете, а она го почерпи едно парче домашна баница със сиренье. За малко да опущи връзката на Бойчиновци, така са беше зазяпал у наборката, ма она ич си не беше за изпущанье. Милионетка беше убавица – убаво чене, прическа бойдисана у син цвет, гърди до кръста… цепеняк за таа целева група.Та слена он на гарата у Михалоград като лански петел от ярка пролетнячка и моментално са муана у една кръчма на пазаро, улете са гладен мечок у текезесарски бостан. Накара една булка зади баро да нареже баницата, викна една кана гробищарско вино и седна при едни пусти-пустиняци, дека коги и да ги прибиаш, а оно се ше си закъснел.Почнаа да кръцат яко, така че по обед сите наборе приказва, ма никой сам си не разбираше кво сака да каа. По едно време нашио са съсети като луд за дома си, сети са оти а дошел у градо. Каза на наборете, че излаа да свръши една важна работа, пойде на свински тръс, ама ич тамън не виде една шахта без капак, беше зинала като опозиционер у праламентарен бюфет, бако са одена онътре като скината петолевка у селски гастроном, муана си тенджурата у един спирателен кран и изпадна у несъзнаие и оперативна кома.Сбраа са много ора, викнаа и аверете от кръчмата, дойдоа дофторе… ама работата си беше на смрътен акт. Бръже са уреди докимента, аверте казаа от дека а, и у къснио следобед една линейкя пойде да кара тeлото на Пъли Опинчев къде дома му, а едно съобщение за смрът са подаваше из джебо на дреата му. Караше едно момче, дека си представяше краю на смената, една кана студено отелово вино и една паница с пресно покрекло, коги един гробовен глас му смрази кръвчицата и му качи лошио холестерол:- Ей, комсомола! Дека си ма покарал, я бе пошел за пашепорт, ма те са будим у таа джипка! Кво а тава, дека ми стръчи из джеба, лилиииии – съобщение за смрът!!! Я лазда съм умрел и ти ма караш нагоре, запирай са бръже, че има да довръшвам нещо на тоа свет и не мом да си пойдем ка да си а от тука.Шефьора са шокира и са надена челно у един крайпътен дуд, надена са като пиян тракторист у селско читалище, удари си чутурата и му примале като на бабичка от турски сериал.Пъли го фръли моментално отзаде и връна машината къде Михалоград, линейкята едвам пъплеше, ма те довлeкоа са пред бръза помощ. Пръвоначално сички дежурни докторе са разпищеа и са разбегаа като разритани пилци от лайнен ботуш. Медицете млого са уплашиа, коги видеа мрътвецо да кара, а шефьора да лежи на неговото место отзаде у линейкята. Пъли Опинчев запре некак си, като малко зачобръсти портая на отделението, слезна като партиен секретар пред дръжавна бръснарница, отръси са чевръсто като блъив мачък и рече:- Деее, епа оно на оня свет си а като тоа, нема млого разлика. Ей, орица! Де натаварете тава момче, да го опрайте кво моате, срамота а на тиа годин да му изгромат клефарете. Оно ма беше покарало къде оня свет завалишкато, ма са надена у едно дудле и лазда са потроши като компотен буркан на циментова пътичка. Господ си знаа работата, я имам още нещо да отфрълим и тигивана ма карайте къде щете…Качи са у джипката като туз пика и полете къде неговото село, ча след неколко часа дофторете са осъзнаа и дръннаа у мелицеата. През тава време Пъли са улете с мръсна газ у селото, прегази две пуйки на баба ти Перлина Монкина, а она го трижди проклетиса и пустиньоса, като и трите и проклетисванеа беа са за мъчително умиранье с влачене на чирва и други предимни карантии. Он спре и размаа докименто пред пръицата на бабичката, а она бръже сбра границите и зе да глеа като изпущена магарица на общински стадион.- Не моа ма стигнат твоите клетви, Перлинооооо, дрът урунгел такъв! Яле докимент, язе вече съм мрътвец, доаждам да свръшим още една работа и са маиням от тоа пусти свет, а ти има още а влачиш тия прочоврадени клефаре (скъсани галоши). Айде, бегай от тука, да не фана да та зафръла кат съдрана престилкя…Бабичката нигде не побегна, премрежи очите като стар телевизор от антена на дециметров обхват и само са свлече като прана чръга от селски плет, та временно и спреа токовете и процесете. Пъли у тава време летеше къде дома си и наби едни спирачки пред вратницата, а от вътре са излете жена му – Гица Опинчева и онаа безсмрътна вещица, маки и – Цанка Шоклъчкова.- От дека открадна таа линейка бе, пус-пустиняк запустен? Земя да та изиде и да та отдънака (оттатък) пювне, чръве да та прочоврадат (пробият), полански плъове да ти чирва повлечат, Боже… Божкееее. Що ма ти така мене снаказа, дали я са грешно тебе моли, ели ти ма мене грешно разбра. Що ма не земеш, да умрем да са мааааанем от тоа пусти свет – горко зарида през клетвите си Пъловица. А маки и си беше забоварила ченето и само мляскаше нещо, лазда па клетви, врътеше като фуражомелка на празни обороте, ма и са не разбираше нищо и само фръгаше редки лиги и сосни парчета попара.- Он маки ти неще да прибере, че а дръта с орлите, тебе ше фане да земе. Женки виа, сбръкани – мене ше ма кълнете. Я от оня свет идем да ви уважим къщата, виа ше ма пустиньосвате. Те сеги ше земем наджако (брадва) и ше ви разкостим и двете до все. Я съм мрътвец, булкааа! Те ти докимент да видиш и бръже викай Цопо Дечков и Спиро Фръков, оти съм дошъл да си допиаме. Я не мом да си пойдем, коги има останале дваасе кила червено вино и четри бурканя свинско месо.Жена му виде кво пише и подбели очи, ама един бръз шамар я освести и она заприпка къде горепосочените комшилъци. Бабичката са скри у кукуржяка като мръзнала мачка у мартенска мъгла и подаде космата пръица от там, като продължаваше да буа безмълвни и беззъби проклетисванеа.- Спирооооо, Цопооооо, Господ да ви убиа и двуйцата, живи да не сте, къде сте са живи зеле! Довлачайте са дом, че оня моя днеска а умрел и си е дошъл от оня свет да си допиате, па тигивана ше си бега…- Идемееее, булкаааа! – изреваа и двуйцата и зафрълиа кой кво работи, па пойдоа къде къщата на Пъли Опинчев.- Здрасти, мрътвецо! Жив ли си, жив да не си? – поздрави го учтиво Цопо Дечков.- Жив съм, жив да не съм! – бодро отговори мрътвецо – Седайте да пиате, че работа ни чека, мене и оня свет ма чека, а виа сте слободни!- Ей кво време стана, ни ти да си жив, ни я да съм умрел! – мъдро заключи Спиро и глътна на екс полвин буркан вино.В тава време Гица Опинчева летеше къде цръквата и прекъсна попо – Драгой Михалачков, посред полвин дамаджанка сливова рикия и четвърт парче чеснова сланина.- Отче, дом са а умъкнал плътеник – мъжо ми. Днеска а умрел, а си иде да си допиа, яла да го гониш, че пропаднааме с мама, млада а она, ше си иде от стра…Попо се изправи достолепно, оригна са като селска чешма, коги а дошла водата след авареа, па са изпрай и погледна иконете. Кротка молба се тръколи у грешната му душица.“Господи, дойде време да са изправим срещу нечестивио, укрепи душата ми и стегни ръката и сръцето ми, на теб се уповавам у борбъта с Антихристо. Амин!”.Взе едно менче светена вода и един голем сребърен кръст и пойде къде дома на Опинчевци. Булката на Пъли ситнеше по него и скоро стигнаа двора нги, тигива она са скри при бабичката у кукржяко и двете зеа да глеат като заритани мачки у тиган с пръжена риба. Попо са прекръсти и премина праго на тоа дом на злото, гледката онътре смрази душата му. Мрътвецо тамън отвараше с лъжица един буркан тлъсто свинско месо, коги прогърме гласо на отецо:- Нечестивецо, напусни навеки тоа дом и таа земя и затвори зади тебе портите на адо, я съм оружие господне и те посичам с тоа меч божи – кръсто, на който е страдал спаситела.Тозчас допря кръсто до челото на Пъли Опинчев и го наръси със светена вода, но вместо съсък и мирис на изгорело месо са чу мощна оригня, както и дрезгав пиянски глас:- Отче Драгое, я най мръзим коги пиам, некой да ми опира студено жилезо у челото и да ма пръска с вода у очите, яла седай да пиаш тукее и фани та маани тава котле със студена вода, да не фана я да ти юсна една песница и да ти го налупа на главата.Котлето бодро издрънча по цименто пред къщето, тигивана Гица Опинчева и маки и подадоа пръици къде джамо, та да видат кво а станало, ма не можаа да поверват на очите си. Попо Драгой тамън беше нагъвратил един буркан от ютеница с вино и мляскаше блажено мазна мръвка. Двете седнаа на цименто и зеа да подсмръчат и да циврат, къщата нги беше обладана от гяволо. Така ги намери мелицеата, коги дойдоа да подберат нашио убавец със се линейкята, дека ги беше украднал от болницата, та са си доа с неа до селото.Закараа го у Михалоград, потрошиа му кокалете от бой, ама пръво го снимаа за нов пашепорт. Та така разбра он, че е още жив и никой нема нигде да го кара – по боя, къде и на трима нги беше много. Скоро са прибра дома си и коги показа пашепорта, женорята са успокоиа и му туриа да еде. Пръжена ютеничка – диетична, със сланинка – па диетична. Пъли Опинчев повече никоги си не затри пашепорта, не затри и юбовта си къде пиеньето. Она го затри него…