Browsing Category

Северозапад

Северозапад

Мито Дерденкин излена от болницата у Михалоград, беа го оперирале от язовина на мешината

 

Мито Дерденкин излена от болницата у Михалоград, беа го оперирале от язовина на мешината, като го осторожно предупредиа, да не лизва грам пиенье дока а жив. Он така са фпечатли сериоузно, че след пловин час беше обрънал две жешки мастички на пункто къде хавтогарата и са наложи да буане и една бръза бира на екс, оти го не пущиа с нея у рейсо за къде ньеговото село.Така де, кво значи тава дорде а жив, оно днеска си тукее, утренка си тамее, другиден та нема нигде никъв, днеска наливаш, утре ти преливат. Коги умреш, умреш-се таа! Тигива нема значение дали ше та турат поди мрамор, ели ше та фрълат у барата, да те едат жабите. Важно а дока си жив… а дока си жив има млого пиенье на тоа пусти свет. Що на оня свет са не знаа, моа ората тама да набадат само на вода ели компоте. Тава беше семплата представата за адо на Мито Дерденкин и он са придръжаше млого принципно къде неа.Коги слезна у селото си, къде англоезичните ора му викат „Зиг-заг ривър“, а оно иначе са каа Крива бара, усети дека му се стура яко, ма незабавно требваше да стръси кофата на багеро.Тава беше страничен ефект от операцеата, он клекна у един гръм (храст) и зе да са напиня като депутат на литературно четенье, коги изведнъж усети, че два стръка връло юта коприва му ожъкъа чашките. Оно го пресече моментално, маана му са мотивацеата, он зе да пустиньосва като бабичка на къртичина и да фули като тракторист на спукана гума, дигна си гащите и си пойде като старите пари.Не сакаш ли, са сети, дека моа са завръти покрай казаня и да удари некоя ичкия пръвак, таа мисъл го ободри като сутрешна гуменячка (бира-2 литрака). Мито Дерденкин мина покрай меснио продавач на тутун и тутуньеви изделеа – Ванко Кратов и са прозина като нем индоевропеец по влакова композицеа:- Кратооооо, кво праиш бе, у дупе да те е..м брадатооо? Дай два пакета „Родопи“, един кибрит с млади кожи (голи жени) и една бира, дека са у ръка поти!- Здрасти, пияницо Мито, у дупе да та напънем немито! Глеам та, дека си са разубавил като готвачкя у военно поделение. Нали дофторете ти ръчкаа у мешината спиртосана, а не са ти барале по джуруяко? Преди беше като мотика у главата, сиги нема нищо общо – мязаш на трънокоп! – серия от комплименте полетеа къде бако.- Оф, и на тебе ти неа лесно, у дупе а та наденем тесно! – отвръна наш Мито и лъчна като измъден овен от трикрако столче.След тоа глибокомислен диспут у мерена и у неумерена реч, Мито си зе покупките и пойде къде казаня, ма одеше като загорел магарок къде комшийско пуленце (млада магаричка). Он казано му беше напът у кавички – чаа на другио край на селото, ма нали знаате: брак и пустиняк като пойдат на една стран-нема запиранье.А и на Мито Дерденкин зор му не беше ич, дофторете му казаа, че требе а става нов человек от сиги, ма он повече си аресваше старио, та веднъга си улена у неговата си роля.Коги подуши изпаренията откъде казаня, сак че са подмлади с десет годин, почна да пръа като пеперуд (мъжка пемперуга) на цъфнало цвекье. Он беше на шеасе и осам годин и вече на неколко пъти у болницата му даваа неколко недии живот, не познаа и тоа път, ма ако требва да сме точни, они немаше да познаат точно деведесе и седам годин, 3 месеце, 12 дена и полвинка рикия (остана недопита). Те до толко щеше да изкара тоа пуст плътеник, накрая щеше да маане сичко – яденье, апчета и да остане само на пресна рикия. Ма право щеше да изчека бабичката да са спомине, оти съга ше разберете що.На казаня са мрътвеа (напиваха) с пресна рикия неговите авере: Киро Връбин (спиртуалист), Денчо Жатов (тракторист), Пеци Тупанкьов (оператор на биологична единица, демек овчар) и Спиро Бръдов (казанджия).- Яла го бе, яла го… таа недна пияница! Абее, ниа сумръчаме и та оплакваме, па мислиме, че си наплънил ендъко (трап, гроб), а яле тизе са влачиш по джидето като пужовец (охлюв) по нов дувар! – прозина са Денчо Жатов, па са оригна като овен от пресна чия.- Като нов си, ей… да ти са не нагледа човек у пръица разлундзени (смачкана), толко ми липсваше, яла да ти удара една глава! – остър комплимент долете откъде Киро Връбин и он рипна, та си кюснаа (удариха) един път боторестите глави.- Ей, убавец си, жено ти, блъива! Тоа трап има а та чека, дека ти го копат дофторете! – пофали го и Пеци Тупанкьов, па го положи и на бако му изпадна качако из пръичката.- Я, че ше умрем, ше умрем! Ма виа нема а сте живи, та да видите, пусти-пустиняци жгръбави (спарени). Коги я пукнем, ше са ви напущиле ваште блъй, да знаате! Оти блъй по мрътвец не одат. Я ми сипете една рикия, да не фана една лопата и да ви наместа шиповете у плешките и да ви натроша ребрата! – със самочуствие нги са одръви Мито Дерденкин и са изреза експертно, като замириса на изпущено от химкомбинато у Враца, тава беше от системите у болницата.Он фана една стъкленица рикия, дека му дадоа и седна при ним. Скоро са нагмура и зе да види двойнствено, ма да чуа полвинчато, препречи му са рикията на некои от сензорете и он зе да глеа като монголец у моторна шейна. Длъго време са надзеваа тиа пусти-пустеняци и бая щуротлъци изприказваа, ма ако си помислите, че тиа улави глави не моа родат нещо, да знаате оти сте са млого, ама млого обръкале.Решиа да идат и да украднат Дерденковица, та да си спомнат и они и она за младежките години, коги още си можеа да дигат бариерата. Та на Дерденковица (она у момента благо си похръхваше на одъро, припръдаше на вчерашна сурватка и сънуваше ка биа мъжо си с една гьостерица у главата, романтичен сън демек) тепръва нги предстоеше да си спомни кво а да си млада булка и да та краднат пустиняци по нощите.Наште пияници зачекаа да капне последната капка рикия от чучуро и загасиа жарта, па зеа неклолко кръжави пърцаье за маскировка и пойдеа къде къщето на Мито Дерденкиния.Изпръвом кучето ги подуши, ма оно си позна миризмата на пресно пиенье и са успокои, па си легна и засънува месо с мръвки и салам с наденица. Завалишкото, оно така познаваше чорбаджията си, един път си дойде трезвен, та оно го уапа по крако. Сите пияници са надвесиа на джамо и коги очите нги свикнаа с темницата, съгледаа крепкото тело на Петкана Дерденкина.Она хръкаше като гладно куче от преседлива диня и попръдаше начесто като мотофреза у биковита угар. Сиги требваше само да а пленът и да а връжат с въжето на магарицата Партизана. Посленка требваше да а дигнат и да носат сичките, оти она не беше на вейкя и щеа да нги са изпънат жилите и размандахерцат колената.Убаво, ма не беа предвидиле, че Киро Връбин ше са спрепне от едно чръжле и така ше падне връз стрина Петкана, дека пръицата му са завре между краката на заспалата женица и она рипна като корейски гвардеец от партийна проверка.- Уууууууууууу! Изнасилствоооооооо! – нададе боен вик Петкана, ама тръбен, ча затрепкаа черчевеата, а мачката рипна на една греда и са маскира на прилеп.Она беше пенсионирана арматурискя от АПК-то и освен, че имаше четири пръста косми поди мишниците (тава значеше, че а млого страсна), немаше мъж у маалата, дека за моа да а гътне на свободна борба и да огъва като неа винкел с голи ръце.Она подигна Киро Връбин като прана ватенка и го засили къде дуваро, главъта му пукна като рофито еце на гранитогрес и он извръна очи като пенсионер от западни ценности. Къщето са ръзтръси като у силно земеСтресение, осам по Рихтер.От тамънка баба ти посегна поди миндеро и извади едно щурмово манарче за цепенье на трески, па ковна Спиро Бръдов у междоочието, он позина като клен у мътна вода и са свлече като кукурузена шушянка у силна сприя (ветър). Денчо Жатов рече да са излети през джамо, ма стрина го спрепна с посичащо движение и он са изтумби на первазо. Петкана го фана за ногите и го засили челно къде цименто, он са удари и зе да глеа като японски индженер у български мотокар, па измъца като изребрено говедо и ги склопи на плочнико.Пеци Тупанкьов проба да са изсули из враата, ма баба ти му удари едни цигански шамар с фаражо на кюмбето, беше го фанала с другата ръка, он изрева като немски изтребител от кръстено гориво, па падна като японски турист от домашна рикия, та протезите му изклопаа на душемето.- Олееееееелее, умирам, правда не намирам, предавам сааа, ти не си жена, ти си дзвер на дзверовете! – пищеше Мито Дерденкин. – Я ли съм дзвер, пус-пустиняк и бабоеб, бабички ше ми изнасилствате, съга ше та фана и ше та преклендза (смажа), сиги ше та накисна като мининко маче (коте) у мита каца.Дереденкиница скина пердето, увръза го изместо, излена и го фръли у варницата, дека беше плъна с дъждевна вода.- Олелееееее, умирааам, тава не е жена, тава а гявол! – писъците на Мито сбраа целата маала. Сбраа са млади и дръти, бабичкор и дечор, викнаа и кмето (Петромир Чашов) и мелиоционеро (Тудар Гатов).- Кво стана ма, Петкано? – запита строго мелиоционеро.- Па те, Тударе! Те тиа маскираните пустиняци ма натиснна да ма дупат дома ми и я напрай самозащита! – замрънкя Дерденкиница, она беше под напрежонка и беше фрълила „Валидоло“ поди езико.- Па яле тава а твой Мито, ма! – през тава време кмето излече нашио из гераня, а Мито зе да глеа като човекоядец у спарени марули.- Лилииииии, он ше ма срами пред цело село, а я ше му раним гръджавото тело! Сиги ше го опраа тоа пус-пустиняк глистив, бре па на колко жени мъжевете измреа, само мене ма Господ тръка и де ли ма претръква. Я го жалим, че а у болницата, он ше ми прай шашавлъци, изнасилства и мискинлъци. Разбегвайте са сички ора, я сиги ше са опраам с ньего, ше го я излекувам и от язва и от пиенье, и от намерата му, ше види он… маки си пръвескиня.Служителите на редо измъкнаа ранените и изпразни са скоротечно дворо на Дерденкинци. Коги слънцето изгре, що да видат комшилъко, Мито Дерденкин копа дворо на права лопата, а животните домашни го глеат юбопитно, баш че ли не моа да го познаат. Дерденкиница седи поди ореа, кълне, по пет пъти прекълнева… и плете калцунье.- А си запрел, а камшико а почнал!! Женко ти, митиива, мене ше срамиш… ше та я закопам и ше та трамбовам, змии ше ти очи пиат, плъове ше ти чирва влачат и на трън ше ги окачат…А Мито набада с онаа щурмова лопата-копачка, оно пет декара двор са лесно не копа, буа с инструменто и вода даже не пиа, така не беше слушал жена си отка ги придума а са земат предо свет годин. Сегинка са беа зеле наново, ма не точно ка си мислеа с пияниците, снощи на казаня.

loading...
Северозапад

Тинка Врътинкова и Събка Мустакова плетат калцунье и осторожно беседват

 
Тинка Врътинкова и Събка Мустакова плетат калцунье и осторожно беседват, тревожат се относно съдбата на трета почитателка на сериала „Дързост и красота“.
– Виждала ли си скоро кака Тодарица? – пита баба Тинка.
– Оооо, па она умре! – примирено отвръща баба Събка.
– Е ка така умре, ма? – изумило се първото бабе.
– Епа гледааме си сериало с неа и она постояно повтараше „Таа Керълайн нема да а бъде“. А оно глей кво стана – баба ти Тодарица умре, Керълайн остана…
Северозапад

Баба Доца и дедо Мичо гледат внучето си Джабадая, рожба на щерка им и пуст иностранец

 

Баба Доца и дедо Мичо гледат внучето си Джабадая, рожба на щерка им и пуст иностранец. Седят на трапезата за обед и…- Джебчо, яж баба, що ше та маана с дръвената лъжица през пръичката, я нема само с тебе да са разпраам, има а дойме и овци с деда ти! – педагогически атакува бабата.- Нема да едем и недей да ми рипаш, да ти не удара я една глава! – културно отговаря Джабадая.- Недей да са репчиш, да ти не замирише врато на прълено стрънище, де кажи има ли нещо дека да ти липсва тукте, та глеаш така боторешката? – намесил се дедо Мичо.- Оф, ми нет! – признало си детето.- Оф, я съм така цел живот дедо, ма моа ли човек да са разбере с баба ти… – примирено въздъънал старецо.

Северозапад

Пеперуд Трътков са събуди внезапно у 6:29 часо, рипна като фазан из нагазена бъзовина и полете къде магазата с пистовите галоше, навали са като бабичка у кокошарник и моментално юсна 200 грама рикия из една пепеива дамаджанкя

 

Пеперуд Трътков са събуди внезапно у 6:29 часо, рипна като фазан из нагазена бъзовина и полете къде магазата с пистовите галоше, навали са като бабичка у кокошарник и моментално юсна 200 грама рикия из една пепеива дамаджанкя. Он лаасе остареваше вече, без малко да стане 6:30 часо и он още да не а пил пръвата си рикия, тава са не беше случвало от триас година и не беше още времe да става за кашмер. Колко бръже са мина тава време, като сбор у съседно село – докъде да видиш. Така минва целио живата на секи човек и пустиняк, днеска си навръй земя, утре си у Фейсбуко на фурната ели у Инстаграмо на спирката на рейсо (тама качат некролозете).Пеперуд Трътков са роди изкючително нежен и крехък (девет кила и триста, от тех четри и полвина само глава), маки му Горица Тръткова са разцепи като гнила тиква, она го пое нежно у ръце и са разплака от умиление.- Виж го – като пеперудка а, млого а фин, одрал ми а кожата! – възгорде са Горица и оно с основание.- Море, я ми са види дека а ламерест като деда си Вачо (два метра и десет, 148 литра)! – усъмни са баща му – Вишо Трътков.Двамата му родителе го отгледаа с много юбов и с още повече бой, като у трети клас Вишо запре да му сега, оти Пеперудчо цел ден носеше по двора едно големо теле, а оно беше 150 кила и дрътио прецени, че ако на мининкио му са отпущи ръка, на него ше му идат дваасе процента от пенсеата къде женкя му, демек ше му са вирнат връовете на галошете. За сметка на тава Горица често наплатисваше мининкио с дръвената бръкалка за сапуня, а она са окръни от финната глава на нежнио убавец.Он млого убаво бръкаше сапун, моаше а връти с бръкалкята у котело по дваасе часа, стига некой да му тура месо с мръвки у пръицата, та маки му зареждаше баба му Ваца на едно трикрако столенце, а дрътата му притураше у устата из една голема тава – печено месо, варено месо, сланина, после баница със сиренье за десерт и една кана вино против киселини у мешината (два литрака).Пеперуд Трътков бръже укрепна и скоро немаше кой да му сега на бой у околеата, като имаше традицеа да наплатисва по трима човека на ден, с цел да изградат стаден имунитет. И они бръже го изградиа, не остана неваксиниран съученик у селото.Само овено на родата нги – Евдок, он беше подарък и кръстен на Евдокия Мицина, само он са дръвеше на Пеперуд и един ден нашио реши да са разберат по мъжки. Фана мокра трина и разчерта едно бойно поле, после тури овено насреща и двамата са залетеа като изпущени „Зил“-ове у мартенска поледица, па като са кюснаа, оно са стръси земята, а на дворо имаше един дуд (черница), та сите му дуди изпопадаа. Петело Хризантем сбра отрядо трътени кокошки на пиршество, като текущо окачи две, преди галошо на Пеперуд да го зачобръсти урбулешката и да фръкне перуш и пръпоревина.Баба му Ваца беше седнала на едно трикрако столче и наблюдаваше двубою, като компания нги правеа две дръти комшийки – Параскева Лашкова и Мръца Дренкина, они си беа положиле телесата на обрънати щайги-компирнячки.Коги Пеперудчо и овеня са надена втори път, ма глава у глава, а оно стана катаклизъм – баба Ваца са опущи и сбра и она кокошки поди столето, на стрина Параскева и изпадна протезата у едно бробиняло (мравуняк) и она цел следобед преджваква бробинци, а Мръца Дренкина качи захарта и зе да глеа като мининко маче из трилитров буркан.Овено Евдок беше силно разколебан, зе да глеа тъпо като народен представител у адронен колайдер (ускорител на частици) и почна да диа тежко като нагазен мех у краката на брез бивол, ма те напрай последен опит да си премерат плътността на черепете. Овено са надена у Пеперуд като пиян колоездач у запрел багер и измъца като слечен вратник на циментова основа, падна по дупе и ги разчетвери като отличник у немско порно списание.После побегна като напратен гъсок къде обшински папур, ма у стремежо си да набюдева действеата на Пеперуд, Евдок са заигра като колело без контра и са надена челно у един ръждов плуг, па са тръколи като депутат след гурме ресторант.Повече са не прави на интересен на стопанино си и коги го видеше да клефа по дворо, овено са прааше, че го апат комаре ели ло лазат муй, тоа двубой му качи кръвното и му дигна лошио холестерол, падна му половата мощ и скоро щеше да напълни тавата за сборо на селото.Та на тоа ден Пеперуд Трътков си закачи една голема мартеница – кило и полвина бело вино, кило и полвина червено, замези с юти чушки (разсад на Чонка Чакмъчкова, съседка), ма наате ли кво са вика юти, ча му са удръви ушната кал и му изпадна на трулет из ушите. Он ги не беше мил от паданьето на куманизъмо и у тоа момент чу жалнио глас на баба Чонка, она виаше като ветър у разкован клозет:- Олееееееллллллеее, олееелееееее умирам, поооомоооош, Женуария падна у клозето, олееллллеееее, Пеперуде, помагай да ги вадиме ели помагай да са бесим! – ревеше колко моа бабата и цифките и слъзите нги са стичаа по галошете.Женуария беше една чърна свиня майкя, дека беше кръстена на готвачкята у сериало „Робинята Изаура“, она беше избушила кочинята и са беше улетела у клозето на културен туризъм, ма гнилите дъски изпущиа и она са муана като кладенчова вода у пресна къртичина, муана са начи, та са никва не виде.Та свинята са беше глобнала като руски трактор у медковска тиня, задните нги крака преритваа на бавна скорост, а у чорболяка (тава редкото) излазаа нагъсто балончета, сак че да си спущил неко мега бълбукатор (северозападен уред за направа на балончета).Пеперуд са спущи като разгонен петел на скината възглавница (с перуш) и набръже напрай експертиза на ситуацеата, она беше строго критическа, та нашио моментално зе едно усрано въже от кошарата на баба Чонка, нави го на него си като на каубоец за бесенье и са фръли у клозето като Майкълчо Фелпсовеа (плувецо) за олимпийски рекорд.А оно вътре са не види нищо, темница а като три часо нощеска, ма нашио са придвижи с плуванье и с опипване, та подвре въжето поди мешината на свинята, па за секунди са излете из клозето като шампанско за нова годин, он си беше напрайл шнорхел от едно парче съдран маркуч. Посленка полете къде магаричката Хортензия, она кротко ръпаше динени хори, пръцкаше на теферич и пъдеше с опашка муй от гъзо си, а нашио ги фана и ги поведе къде бедствената ситуацеа. Завръза въжето на магаричката на врато и ги потупа юнашката по вратняко и по дупарата, а она са нае като бракувано „ЮМЗ“ на мездренски баир, напиня са начи като петокласник тъпанар на коледен концерт и след минути свинята беше спасена и пьокна на цименто и са разлундзи, тигива она зина, сак че да са ги поканиле за солисткя у оперната сцена „Арена ди Верона“, изпоплаши гъски, пловки, кокошки, даже пуяко Сърпион (като миничък са беше порезал на един абен сърп, та за тава са казваше така) са стресира и са маскира на туфа ланска трева, па ча след четри часа почна да си каканиже кво си требва.Баба Чонка Чакмъчкова полете като балеринкя у „Лебедово езеро“, фръли са на Пеперуд на гръдите и го разцелува мераклийската по джуруяко, после са усети и нги са сгади, па донесе маркучо и зе да го миа, он са съблече фино гол и са натръти къде струята, тамън му миеше срамотиите, коги у дворо долете баковица – Убавена Тръткова, она беше млого точна на името си, убава булкя – у гръдите беше като Майк Тайсъновеа, а у песниците като Ивендърчо Холифилдовеа. та тее сега те изрева като мечка у железопътен тунел:- Чека я да фанем мотията и да ти прекопам веждите, бабоеб склесан, нема си жена дом, по бабички ше са тръти и пръчи, жива да съм, жив да не си… – полетеа юти клетве и благопожеланстванеа.- Запри са ма, Убавеноооо, ама он ми а спасил живото, недей с лошо да го набедваш… – защити го моментално бабата.- Ма тебе живото да ти да неа у междукрачието, дръта уроспия недотрътена, маани са и тизе, да не фана а та пострижа с косата… ?! – отнесе връли клетви и баба Чонка.У тоа момент Пеперуд Трътков усети, че ше му играа тояга по гръбината и полета на сто метра хърдели, ма тамън прерипна оградата и панталоно му са закачи у една биковита тел, та он увисна като прана дреа и за да са клати като перде у летна сприя.Убавена Тръткова пристъпи и откръши един клон от близката джанерица, па леко замана и зе да сурвака мъжо си като пепив китеник.- Олееееееееелееее умирам, добро прайм, клоня с гръб подпирам! – ревеше колко моа Пеперуд Трътков.- Мълчи и тръпи да ни не слуша ората, оти още ми не е отмалела лева ръка, а она ми слабата, още има а та гръбиньосвам! – наплатисваше яко стрина Убавена.- Олеееееее, казвай кво да прайм, та да прощаваш, прошка даваш, кво сакаш – получаваш! – ревеше Пеперуд и сълзите му капеа у пепеяко, а едно пиле ровеше у кашавата тиня.- Начи сакам три дена ма окачиш и да нема днеска и нощеска, да ми стопиш лагерете, пияницо ти, тумбеста и пропаднала… – замисли са сериозно стрина Убавена и свали кривако.- Бой тигива с кривако и са не бой… – отчая са бако и дигна (у случаю ги свали) ръце.Така у тоа свет, ни а ти да простиш, ни а да ти простат, ни а да помогнеш, ни а да остайш, при сички положения гръбенье те чека и съдба нелека.

loading...
Северозапад

Късна икиндия, пивницата, двама бивши инфлуенсъре

 

Късна икиндия, пивницата, двама бивши инфлуенсъре – Цако Дешкин и Дако Пръвин, буат топла мастика у жегата, а продавачката ги гледа мръсно, оти не моа са връголи и да дремне от них и текущо трепе муй по тезгяо.- Цакооо, абе ти кво напрай с онава твойто, кръно магаре – Курнел? – пита угрижено бако Дако.- Епа кво, не мом да до чувам вече, писа на неговата именячка да помогне, ма они мани къде пари не дадоа, па ми предложиа и членски внос да плата! – възмущава се бако Цако.- Абе живи да не са, е оти тигивана го не запишеш у другото БКП-то (десни)? – мъдро предлага Дако.- Бега па ти, бе! Тиа ше го напраат негде началник и ше ми съсипат убавото магаре…

Северозапад

Спасенка Фикова (дръта мома) почнала работа у месното училище, народо напрайл убаво посрещанье, а след тръжеството (и след три кила вино), кмето юбезно нги подфрълил

 

Спасенка Фикова (дръта мома) почнала работа у месното училище, народо напрайл убаво посрещанье, а след тръжеството (и след три кила вино), кмето юбезно нги подфрълил:- Невесто, нали вече ше трудиш у наше село, оти не земеш Панто Мицин – милиционеро, он е прост на бобобинье от боб врежак, ма поне а як на биволица и ше та бъа (бъде) млого по тънката част, ше пада лупканье.Спасенка са замислила, па фанала та го зела, а оно веднага са почнало, бако Панто пощръклел като шиле от стръшеле:- Булка, мене мама ми а казвала – два пъти връз момата предо леганье… – зел да мъдрува он и са окачил като комсомолец на моторетка.Сабале са събудиле и он моментално са метнал като прана ватенка на нова тел:- Мене тато ми а казвал – два пъти буанье предо работа…На обед Панто Мицин са прибрал и веднага наострил инструменто:- Баба ми а казвала – пръво да е..а, па посленка леба…Срещнал кмето момата след време и тактично нги намигнал, па кулутурно ги запитал:- Кък е, невесто, оре ли плуго редовно?- Па кво да ти каам, оня кмете, момчето а простовато, ма учени ора са го отгледале…

Северозапад

През 1998 година Панко Тепкалов са събуди с радосни чуства у душата и джигеро, оти биологичнио му часомник (да са не бръка с часовник, по-точно а) сигнализирваше осторожно, дека а време да муаане една сутрешна рикия

 

През 1998 година Панко Тепкалов са събуди с радосни чуства у душата и джигеро, оти биологичнио му часомник (да са не бръка с часовник, по-точно а) сигнализирваше осторожно, дека а време да муаане една сутрешна рикия. Надена си потнико, беше го подпрел на дуваро, връз него надена една ткана риза, она му беше подарък от баба му – Въца, после налундзи влъненио пуловер – класическа плетка „осморкя“ на маки му – Мица. Накрая си надена кръжавио дочен панталон, връза си цепката със сезал и рипна у влънените чарапи, они не беа прани от ка беа плетени и беа станале на чизми. Погледна си пръицата у едно огледало (ама кръжаво, та знаа ли са), не ареса си алибросо и пювна у шъпа, па заглади тиа неколко косъма, дека му са водеа прическя. Посленка доволно са оригна като централата у Фукушима, като тава причини неотрамватичен стрес у душевността на Сърбена Тепкалова (тава а баковица), она кротко са надигна от миндеро и хрисимо му порече:- Панкооо, нема да пръдиш и да са оригаш у собата, оти ше фана а са дигна, ше са засила и ше та муана един път у ребрата, а ти ше мъцнеш като овен у стръга (приспособление за доене) на кьорава доячка.Он са пресегна и закачливо ги щипна за гъзерете, ма стрина Сърбена беше подготвена за тоа слабоморален жест и мило го фана за екъта на ризата, па като му удари една глава, а он са повръна като шиле пролетняче от токов удар. Панко рече да избега от собата, ма беше моменталически заловен от баковица, она го фана за каишо на панталоня и го завръте неколко пъти у въздуа, джонгалете (краката) му са отлепиа от земъта и крачолете му зеа да са веат, он зе да виа като влък у био бостан (нема материал, баце) и коги стрина го пущи, бако полете право къде враата. Сърбена Тепкалова беше напрайла прецизно изчисление и бако са надена у касата като напратен овен у чужд вратник. Падна по гръб и зе да мъца като затъкнат карбуратор, у тоа момент стрина замааваше с фаражо къде пръицата му, та он са спаси у последнио мемент и са връголи (търколи) като сборянин от кофа с чрън отел (млого силно вино).Панко Тепкалов са излете на дворо и моментално улете у паник собата. Тава а магазата, дека име яденье и пиенье за две земестръсвания и три цунамита на михалоградскио язовир. Бако беше изобретил сложна индженерска инсаталацеа: на земъта дамаджана (триас кила), у огръьето (гърлото) загньетена какалашка, през какалашката минва медицинско мръкуче, а оно а закачено за един ръждов пирон на таваня, обрънато а наобратно и защипано с дръвена щипка от просторо на дворо.Бако маана щипкята и си пущи смукачо, а оно рикията са дръпна къде таа компресорна станцеа и са спущи у мешината му с родостно ромоленье, бако пущи маркучо и така айдушки са изреза, че две мишки фанаа страхова невроза, а един плъх – диабет (тип 1). Он така си обезвъздушаваше инсталацеата, оти оргънизъмо му беше свикнал да не моа работи на водна основа и без въздушно охлажданье.Панко Тепкалов полете къде нужнико като жетварска песен из широко поье, клекна с паркиращ замах на гъзо си, зае позицеа за ски скокове у Гармиш-Партенкирхен, коги гъзо му засвири като жетвърско бърдуче от южен ветър, у тоа момент са намеси петело Аржентин (бако млого обичаше футболо), но имаше една дупка на задните тарби на кенефо и петело погледна юбопитно, да види кой прай таа симфонеа.Аржентин съгледа две кромбалки (топчета) да му са мандахерцат пред погледо и с такъв кеф ги кювна, че бако подрипна като македонец от блъгарски пашепорт и си удари главъта у таваня. Три керемиди са слекоа и една без малко да премъне голешивата кокошкя Бразилка, юбимата на петело и на баковица. Панко изрева като византиец при Ахелой и са спущи на контраатака, отначало са спрепаше, ма посленка си дигна панталоня и успе да са сбръзи по Аржентин. Петело са улете у една купа лански кукуржяк, тама Панко го фана и му изви мераклийски врато, а Аржентин изкрека като пенсионер от януарска фактура (за ток), та стресира и кокошлеата и една напрай спонтанен аборт, снесе едно еце на цименто къде клозето и оно са разлупи, ма она фана та си го изкюца и те така те.Панко Тепкалов беше прогресивен гробар и млого обичаше да копа ендъци (идва от думата end) и секакви дупки и къртичини, тоа ден имаа работа с колегата – Солидар Семков. Беше са споминал Средко Бозаджийски и оно не беше от боза, дако тава му беше името, каат че погрешка надигнал вода и получил алергеа, ма моа и да не а верно, казва ли ти некой кво става у тоа живот. Солидар Семков беше млого сериозен пияница и пустиняк, що оно има и други видове (несериозни). Он не беше особено грамотен, ма знаеше, че у съботнио ден срещу Неделя Месопостна, са прай помен и са приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), леб и вино, па напоследък и дребни сладки от гастрономо, като тава са остава на гробовета на ората, да нги са намери. Затова он кротко беше приседнал до един гробец и леко прикръцваше червено вино с петифури (вид сладки), па текущо причадваше (пушеше) с един качак (home made).Панко Тепкалов крачеше из гробищата като комсомолец из опитно поле и си наглеждаше „разсадо“ – де нама некъде да а никнал, да а пропаднал неко ендък и други такиви работи и осторожности. По едно време съгледа дедо Тръпко Калабалъков, он беше клекнал до един гроб и ревеше колко моа, беа му пошле сополе и он ги бришеше с каскето.- Дедо, оти ревеш на тоа гроб? – културно го запита Панко.- Епа оплаквам баба ти Струна! – отвръна през слъзи дедото.- Оно тава не е нейнио гроб, яла ше та заведа! – предложи учтиво бако Пано.- Оф, я не видим ич и са чудим що толко ревем, па оно ми не а жал! – констатира старецо, па двамата заклефаа къде правилното место.Солидар Семков са беше пренесъл у свето на сънищата и сънуваше един романтичен микроязовир с рикия, коги текущ юнашки ритник го извади от тава му блажено състояние.- Солидаре, дигай са да копаме, да не дигна лопатата и да ти наместа плешките, нема никво време, човеко иде навам, ендък още нема…Двамата са разкопаа като багерчета с немско гориво и са дигна пръпор до небето, врътат ония ми ти лопате, не моа ги видиш и скоро оформиа ендък, ма да ти а кеф да умреш – млого прецизна изработкя.У тоа момент са зазаде процесеата, ма оно сериозна работа, напреде одеше попо – Христофор Бръчков, оно от един километър му личеше, дека а днешен, оти стъпваше у кутишки (вид пиянска походка – висока стъпка), по него одеа родата и двуйца носеа кръсто, посленка пъпреше едно ЮМЗ с ремарке (за кравешка тор, ма мито), а онътре две пейки с бабички-оплаквачки и ковчего с мрътвецо.“Среееееедко, Средееееко, стааааани тиииизе, да леееегнем язееее…““Млад си поаждаш, Срееееедко (86 годин), полвин буре ми остааваш…“Тава опеваа бабичките и ветъро носеше тия тъжни вопле, коги процесеата спре до местото на събитието. Попо зе да пеа и да нарежда, ама гръди (ръмжене) като прасе на топла запарка, сички магарици у землището са запреа и за заслушаа у тоа мелодичен напев. Христофор Бръчков и он са запре и само ветъро зе да виа у тоа тъжен момент, коги из ковчего са чу дрезгав глас:- Еееееее, замириса ми на отелово вино, чека да видим кво става! – мъртвецо са изпрай и зе да глеа като сак че го а ударил трифазнио – ооооо, па виа сте са сбрале тука за изпращате нкой, кой а умрел, я не съм чул…!?А она са разпищеа бабички-оплаквачки, сите сбраа границите, а една от тех проговори пущу (древен език), разбегаа са рода и комшии, та останаа само лични ора: Христофор Бръчков (попо), Панко Тепкалов (мастър гробар), Солидар Семков (асистент гробар) и Средко Бозаджийски (мъртвец).Сбраа шишета с вино от околните гробове, намериа и разни сладки и мезета, затвориа ковчего и наредиа сичко на капако, почна са едно яденье и пиенье, къде да ви не а у памет, привечер си оргинизираа състезание по бой с глави, къде попо стана абцуютен шампион, он имаше глава като шут овен (два пръста плътен череп).- Средко, ниа сме са подготвиле – гроб има, да та трепем ли с лопатата и да та опраам, ели ше си одиш при бабичката… – постави нещата на кантара бако Панко.- Ни ше ма трепеш, ни ше си ода… некой ше умира тааа вечер от пиенье, ако ще я да съм, а наздраве… – прозина са мрътвецо и са разклопаа с шишетата като кокошки на пресни яйца.Смъртта гледаше от една драка, беше са прикрила и дебнеше поредната жертва, ама дедо Средко беше получил водна алергия и беше изпаднал у безалкохолна кома, а миризмата на отелово вино, бръже му обръна парното на оргънизъмо, та му са разгромаа (шумна работа) сръдечните клапи и он са съживи. Черната фигура си сбра тъкъмете и са обръна да си оди, тигивана една лопата а срещна челно и на смъртта и изгромаа клефарете, бако Панко имаше железно правило – железна лопата за дебнещите у тъмницата.

Северозапад

Местна екстремна баба, с китното име Къца Тръпчева, среща унукините си от градо и гневно маа с една кръна гьостерица

 

Местна екстремна баба, с китното име Къца Тръпчева, среща унукините си от градо и гневно маа с една кръна гьостерица.- Деца, ше ви гръбиньошем я, ква а таа телевизеа, дек сте укарале? Удоснощи не можа да ги склопим (да затворя очи) и гледа цела нош мискинлъци и мрънявенье.- Бабо, какво толкова си видяла, това е порно по кабелната!? – защитава са големата унучка – Сесилия.- Епа една арна невеста заапала на един пустиняко! – гневи са бабата.- Ами това са млади хора, разкрепостени, какво толкова? – оправдава са мининката сестра – Керълайн.- Ама ооу, ти правила ли си такива работи, ма? – вбесила са баба Къца.- Ами понякога се е налагало… – опитва се да а усмири Керълайн.- Ми ти, ма? – объща се бабата към другата.- Ами… имало е и такива моменти… – засрамила са Сесилия и пущила боята, демек изчървила са.- Лилииииии, да не съм Ви видела с тиа уста да апете чучуро на чешмата, дека я пиам вода…

loading...
Северозапад

Пръвко Стицпов излена от дома си и са надена челно у един дуд (черница), удари са като пемперуга (нощна пеперуда) у светната крушка, муана (удари) си бъклицата (главата) и си забовари пръвите седам години от живото

 

На 26 май 1993 годин Пръвко Стицпов излена от дома си и са надена челно у един дуд (черница), удари са като пемперуга (нощна пеперуда) у светната крушка, муана (удари) си бъклицата (главата) и си забовари пръвите седам години от живото, оно не беше фатално за него, оти они не беа кючови за неговото възпитание, къде си беше отишло, преди да а дошло. Като са муана, ча акъло му рече „Уке Цветко-лански кукуруз“ (сложен израз, подчертава силата на удара). Он са беше зегледал у две суросинкяви (северозападен цвят) мачки, къде са мандръсаа връз топлио капак на „Москвич“о на Пеци Бръдваров, он ускоре са беше прибрал дом от нощна смена. Преди него си беше пошел заместнико му – Минци Жатов, таа вечер беше дежурен, караше и он нощни смени, само че при жена му. Жечка Бръдварова беше млого връвежна у маалата, бако Пръвко и он си беше записал час за преглед, ма имаше свободни места ча за септември месец (втората полвина).Пръвко Стипцов така убаво са надена у дудо, че протезите му изклопаа на цименто като нови налъме на стар калдаръм, бако ги дигна на седмата секунда, оно си имаше житейски правила, като падне нещо на земъта, пръво бактериите за разбегват за десет секунди, требва да реагираш бръже, докъде не са са врънале и накачиле връз него.Бако завре „терминаторските“ зъби (они беа металик, да моа троши ореи с них) у пръицата си и са муана (удари) с песница по главъта, горе – по здравата част (три пръста плътен череп, спиртозавър рекс), та протезите са наместия и изклопаа като самоковски кратоф у празна щайга.Мачките и они са загледаа у бако Пръвко и са запреа от емнья (с*кс, архаизъм), ма по едно време женската са обръна, погледна мръсно и маана с лапа котарако през пръицата, та он па почна да набада като дъбнишка помпа и да лингаросва.Пръвко ги офули (напсува) набръже и продължи с бодра крачка да са носи къде цехо, къде са водеше на работа, носеше са като прана риза на южен ветър. Беше му млого кеф на сърцето, за разлика от чернио му дроб, къде работеше на денонощен режим у бръза помощ. Тоа ден шефо нги (на целата фирма) беше фанал по Софеа, кааше, че отваа за материале, а материалете беа две студентки от Пирдоп, къде му топеа лагерете сека недия. Па и оборото му топеа, ма оно мерак са гаси са пари са казале ората. У фирмата работеа Сомчо Божилов, Първолет Вашков, Септември Петканов и бако Пръвко, они беа млого квалифицирани стругаре, ма беа и не лоши пияници и пусти-пустиняци запустени. Текезесарски рабтници виждале ли сте? Требва да са поди осторожно набюдение, оти а си ги остайл за пет минути, а са разградиле приложнио куманизъм и са го обрънале на северозападне ценности, неокръпелизъм и постмодернизъм.Та по икиндия наште ора са беа разпиле като изкопана земя у август месец и лупаа картонье (игра на карти), буат ги като цифка у нова мивка, они притегаа на връзано, та бако спечели 16 лева (без ДДС) и ги приготви за инвестиранье на фондовата борса, демек щеше да мине през пивничката „Последен грош“, дека ги дръжеше Фондо Давидков, он за тава беше фондова борса и млого ора си инвестираа капитало там.Бако и сие си имаа правила, не буаха рикия на работа, що беа млого отговорни, ма обрънаа дваннасе гумени бири, ма от тия дкъгите – две кила и полвина. По едно време стана време да си одат, оно не моа само да са работи у тоа живот, требва и да са пиа и да са оди по мискинлъци и грехотанства.Пръвко Стицпов са улете у обекто (пивницата) като изпущен шипар у читалище, там го очекваа наговите бойни другаре – Разкош Джуров (кранист), Разум Даскалов (фрезист), Талаз Минков (слаби токове, силни рикии) и Тръндю Ковачев (пианист, иде от пиенье).- Здрасти, Пръвко, прави да окачим стрина Търсина (Търсина Стипцова, баковица)! – любезно го посрещна Фондо Давидков и са оригна като прасе от тиква цигулка (био), па бръже му ливна една двойна (длъга) рикия.- Здрасти, Фондо, па окачи ги, но она че ревне (сложен израз, означава обратното – че ще и бъде добре), ма ти па къде си пошел с тоа спарен отвес, най-млого да издзидаш дуваро на неко селски клозет с него.- Абе он мойо а като връзано куче, лаа само по чужди невести… – не предаваше са кръчмаро и в таа връзка гавна по още едно пиенье на целио мозъчен тръст, дека са беше сбрал у кръчмата и му предстоеше да прави стратегеа за действие..Они известно време мълчаа, ма по едно време Пръвко Стипцов са оригна и каза „Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта (неофициален рекорд), тава предизвика възхита у неговата компанеа, както и у другите посетителе у обекто, като доведе то онава, че си сипаа по още една рикия и ги юснаа дружно на ексове и без мисъл за с*ксове.Понеже беше петък за събота и оперативкята мина у денонощен режим, та наште ламере зеа мъдрото решение, да фанат и да идат на един екстремен лов с прибежки и пръплъзвания.Сабале са понесоа като разритани кокошки на народна музика и си зеа въоръжението от дом, ма жените нги ги изпратия с такива клетви и пустиньосвания, даке беа годни да затръкат цело село и две маали на окръжнио център.Ама дивечо надуши отдалеко тия пустиняци, па они одеа като стригани овци из текезесарски бостан, пребутваа са като пловки (патици) у цъфнал папур и са озеваа като бабички у пощенски клон (на седмо число). Сичката дива и питомна гадинка са покри, та са не виде. Наште убавци проведоа една суа тренировкя и си стреляа два часа по клефарете (обувките), трудно ги изпоумерия (улучиха), ама те изпълниа си целта – да си доат боси като, като преди тава изпиа и четри кила пресна рикия със сланина (натюр).Малко преди да си пойдат, Пръвко Стипцов фана една зашеметена катерица и ги муана у един смръдел чувал, она беше яла некакви халюциногенни гъбе и получи видения, помисли Талаз Минков и Тръндю Ковачев за Чип и Дейл, та за тава бако Пръвко успе да ги фане и да ги прибере, он имаше намерение да ги пущи, коги са довръндиса неко ден.Пръвко Стицпов са прибра дома си на оверлог (вид шев и пиянска крачка) и фръли чувало у една соба, тама са беа сбрале на кафетерия (с малко рикия), трите инфлуенссърки (селски клюкарки) на квартало – Търсина Стипцова (баковица, месачка), Фенерка Върбинкова (комшийка, шивачка) и Хубена Ценкова (комшийка, арсъзин-приложник).- Кво а тава бе, нонермалнеа, да не си донесъл па неко умрел пор, ше та изгръбим един път с фаражо, та се лъцнеш на пресна сурватка? – ядно го запитала и са заканила баковица.- Млакиняй ма, врътоглавата, фанал съм горскио х.й, нема да го пипате, що ше фанем и ше ви строшим ръцете и на трите, я отваждам да са връголим (легна) за един час…Бако са връголил (търколил) като магарок на ново бунище и зел да ръка (хърка) като двигатело на КРАЗ-222 (модел руски камион), ма ръка ви казвам, ча черчевеата на джамлъко перперкат (треперят), сак че иде ДТ-75 (модел верижен трактор).- Малиииии, кво ли па ше а тава чудо, не а млого голем, щом са сбира у чувая? – небрежно и скромно подфанала Хубена Ценкова.- Маре неа голем, яле ка примръдва, да го изедем къв е благ, ма не смеам да погледнем, оти оня сбраканио моа да разбере и ше фръкне перуш от назе. – притеснила са баковица.- Де ма, Търсено, ниа ше дръжиме чувая, ти само го отвори да фрълиме едно око и после го затвараме веднъга, он нема и да разбере бако Пръвко! – продлъжила да натега Фенерка Върбинкова.- Епааа, айде да видиме… – предала са стрина Търсена.Отвориле чувало с голема предпазливост и осторожност, ма катерицата тава и чекала, излетела като мръзнала гугутка из бостанско плашило и са покатерила на една слива-дришливка.Бако Пръвко са събудил, оти млого ожъднел и отишел до ладилнико, тама имало литрак крушовица, он дигнал цекленкята (бутилката) и наденал две глътки (по 200 грама), па са оригнал като пресисало бебе от Baby TV, почешал са по чашките (тестисите) и погледнал през джамо, па позинал като мачък от високо напрежение. Оно кво да види…Търсина Стипцова, Фенерка Върбинкова и Хубена Ценкова са наредиле покрай джанката, дигнале си фистаньете нагоре и викат колко моат:- Пууути, пути, пути, пути, яла мале, яла, яла са прибери у чувая…

Северозапад

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването

 

Единственото неприятно нещо по празници е, че трябва и аз да участвам в пазаруването. Товарим торбите на паркинга, а срещу мен ня’къв се хили. Майкооо… Ристо – бивш съученик. Прегръдки, целувки, как си, що си – много се зарадвах. Жена си намерил (запознахме момичетата) и захванал голям бизнес с производство на виме. Вика ми: „Ко’ьо, ялате на госке у назе а съ прекинем од пиенье къ ено време у село.” Тъй мило ми стана, като чух най-красивия български. „Ристо, кръпел, те тава ми а талафоня че се разберем куги а съ нафръгаме.” На гости ходим винаги по домашни дрехи да ни е удобно – аз съм със закърпен анцуг и праисторическа фланела, Нора с черно клинче и тясна избеляла тениска. Мачкам дупенцето ѝ в асансьора (абе направо я натискам), тя превзето ми вика ненормалник и се дърпа наужким. Звъня. Влизаме, сядаме на масата, а аз си събличам блузата и оставам по потник. В началото сме малко припряни – знаете как е на ново място. Ристо налива на двама ни ракия. Паулеза (страшно име, братче) пита любимата иска ли „Мохито” (к’во е туй? – звучи като повръщано от риба на испански). „Не, ракия ще пия.” „А кианти?” „Не, ракия обичам.” Наздраве и се отпускаме. Първо малко злободневност и битовизми, после със земляка почваме историите от детството: как Панчо изяде изпражнение; как крадяхме вино от избата на бай Митю Горския и жена му ни хвана, та се наложи да я оправяме; как се сношавахме с Веска Черната на тавана у Ристови… и други… и още… Норката ѝ се разчекна организмът от смях, а Поулейза (или както там се казва) мълчи като някой сапун. Минаваме на бира. Пикае ми се. Тръгвам към нужника, а в движение домакинята (с прическа на Алла Пугачова, станала от сън) ми разяснява, че трябвало да се източа клекнал – така било модерно в Европа, хората от мъжки пол пикаели клекнали. Казвам, че не ми се ходи толкова. Веселбата продължава, но мяхът ми се препълва от пивото. Ядосвам се – аз, наследникът на гордите българи, владетелите на степите, клали жестоко авари, хазари, араби, византийци и други, да пикая в седнала поза. Представяте ли си свирепите бойци на кан Крум след победата при Върбишкия проход как клечат до някое дърво и пикаят момичешката!? Бойлерът ми е пълен ведно с бъбречните канали. Виждам зелени петна над водопад. Няма как… ще се ходи. Ако го направя като мъж, ще ме разобличат – знам, че когато съм по боксерки, коленете ми се опръскват. Ставам с мъка и тогава виждам бирената бутилка – ето решение. Взимам я и се запътвам към клозета, допивайки течността. Влизам. Заключвам. Вадя органа и право в шишето. О, щастие… сякаш милиони нежни ангели слизат при мен. Внезапно осъзнавам, че бутилката няма да стигне в никой случай – двете ми ръце са заети, а капакът на чинията пуснат. Разкъсваща паника – всеки е искал да върне времето назад, та да поправи нещо. Няма спиране! Ръбът идва, ужас, банята ще стане жълта… мярвам гъба… спасение… голяма оранжева гъба за къпане. Грабвам я и го забучвам в нея. Облекчение – пое всичко. Сега пък какво да я правя, че и натежа?! Мятам я през малкото прозорче. Пием още малко и си тръгваме. Зад входа (където бяхме паркирали) Нора фучи, махайки с две клечки въпросната гъба от пространството между предното стъкло и капака на колата ни. Мълча си като рапан в лястовиче гнездо. Тя ще кара, защото е пила само 50 грама. Как пък баш нашия автомобил съм уцелил!? Мисля си, че и най-дребното решение винаги носи последствия. Потегляме, а през парното люто лъха на амоняк…

Северозапад

Казвам са Петрунка Цоцова и съм била имала млого тежко цикнипе (детство), да ви са оплачем – я немам дай (майка), мене ма а раждала биби (леля ми)

 

Казвам са Петрунка Цоцова и съм била имала млого тежко цикнипе (детство), да ви са оплачем – я немам дай (майка), мене ма а раждала биби (леля ми). Она са а казвала Самотейка и а била млого коркори (самотна), само еня (седeм) пъти а правила дияв (сватба) у тоа живот, не е обичала да си сменва мруша (мъжете). Раждала съм са у едно гаво (село), оно са намира до едно друго гаво (село), ма двете са близо до тех си. Кръщавана съм на пхуро (старият) папус (дедо) Пурко, он млого ма а дехав (обичал) и я при него съм са очувала, дедо а бил млого букярно (работлив) мануш (човек), не е имал ни един ден бути (трудов) стаж у живото си и млого а дехав (обичал) да плете крачежлета и рогошки и да пияв теери (ракия). Имала съм два вида чшавела (деца) – от двата по един вид, чшаво (момчето) ми са казвало Ташунко, он е бил млого гозяло (учен), само къде не а можал да са научава да чете и пише и са го биле ипална (изгонили) от школото, чшай (момичето) ми са а казвало Есмералда и она а приличала на чшаво (момчето), ма не е била толко гозяло (умна) като него. Ташунко а работил по Софеа, намирал си а лека и доходна буци (работа) – цел ден а бръкал бетон, а на ашами (обедната) почивка си а питал онаа работа – носи тугли. Есмералда си и била зимвала мруш (мъж) на пхуро (стари) годин, чекала а да става на дешошов (16) годин, ма оно така ги а пхеряс (акъл) научил, метнала са а на баба си – Мръцка. Шукар бути ама романи бути (Хубава работа, ама…).Бабичката а била млого гозяло (учена), дако не е била стъпвала на училище, казвала а „Ше си дириш мруш (мъж) с баро (голем) ….., за тава жените доле не побелеват, доле джумбуш да става“. Пръвио ми мруш (мъж) са а казвал Снежан, он е бил чрън като три часо нощеска, ма маки му млого а аресвала този име и за тава го а фъргала на него. Он не е бил лош мануш (човек), само добри ора а бил, ма повече време е бил у пханло (затворa), млого са го тачиле там, старшината го а съветвал секи ден с палката, даже шефо на пханло (затвор), а казвал: „Снежане, седи тука, че без тебе сме за нигде’. И он седи, кво да buti (прави) – добър мануш (човек), от добро ниела. Иначе ка сме са запознавале, малеее, а оно а било като „Море от либов, он са а напивал и а доаждал с една камиона „Зил“ да ма зимва от дом, вътре у камионата – софийска цимфонеа, клепала а здраво духова музика, завидело ми а цело гаво (село) и ми а направило чърна магия – да не мом с ек рома (един мъж) и да не мом с ек теери (една ракия). Децата са биле от него, ма он нги неа бил баща, тех ги а правил какуя (чичо) нги, он също а бил млого добър мануш (човек), неа а бил у пханло (затвор), ма у моменто са го издирвале. Какво да съм ви казвала, оно си требвале мануша (хора) и за там, и ония ора, къде са дръжале пханло (затвор), па и они семейства ранат и маро (хляб) требва да едат.Много съм била дехав (обичала) да са смешвам с мануш (хора), особено у социалните загрижености да се смешвам, отивала съм там, зимала съм си едно кааве от хавтомато и съм са нареждала на опашките, там една рошава биби (лелка) е правила бърканес у телевизора на кампютъра (влизала е в системата) и а казвала ки манге (на мен) – може, ели не може. Като а ставало на мене не може – манге си жав манге ан ди чужбина (аз отивам в чужбина).Одила съм и млого по чуждестранските дръжави, тама не е било като тука, ма и тука не е било като там. Сегашнио ми мруш (мъж) са а казвал Пирин (он па а бил кръщаван на папус (дядо) си Рилко), млого дехав (обича) да ми прай бокс на шаро (главата), он е кибритлия, пияв малко теери (ракия) и она го мударибе (удари) у шаро (главата), та почва да бути (работи) бокс на манге (мене), млого ма а дехав (обичал), ма се у шаро (главата) ма а марав (бил), а що а така – казва ли ти некой. Като сме жав (отивале) у Италеа, он е почвал да керла бути (работи) у чистотата, зима хатале (пари) – зима теери (ракия), кало буко (черен дроб) си а се бил върви, а он почва да са прави себе си на интересен. Я дигам джесиемката (GSM) и звъним на Сиго бути (бърза помощ) за домашни насилства, мануш (хората) моментално са изпращале една жипка с корабинери, не мом да знам къде нги а корабо, ама коги ги викнем, бърже са доаждале. Фащале са Пиринчо за врато, изтръсвале са го из дреите пепеиви и са му казвале на шаро (главата) и на гогя (акъло):- Пирине, шаро баро-бузи нанай (голяма глава-мозък няма), а си пипнал Петрунка, а моментално сме разбирвале, работиле сме ти бокс на зиза (тялото) и на шаро (главата), па сме та фащале, да та депортирваме.Он моментално си а зимал забележка за гогя (акъло) и а ставал млого лачшо (кротък) – до другата заплата, мислила съм да го сменвам с неко италианец, ама още му не е изтекъл сроко на годност, начи щом е искал да ма боксирва, па он още е имал пиремли (любов) и ревност къде мене и организмо ми.Ама я не съм му била изневервала често, един… те да а два пъти у недията (седмицата), тава си а нормално, он не е имал секи път време за с*ксове, па я требва да съм икерав (държала) жарава у ковтори (печката), ако а загасвала един път, после нема паленье, требе да дирим неко тернипе (млад) кибритлия да сека и да ги пали наново.Одила съм и по Англеа, било а преди тава, ама след онава, къде съм ви била разказвам. Там съм била брала хамцара (ягоди) и вечерно време съм се излизала на културен живот из Англеа, голема дръжава а тава, моа и да а община. Там ма а аресвал един лорд, къде а гледал грувни (крави) за стекове. Я съм са била чудила ка моа да стане стек с цигаре от грувни (крава), ма ония са биле гозяло (учени) мануш (хора) и я съм дикхав (гледала) да нги са не мешам у буци (работите). Много а искал да ма зима чшаво (момчето), ма майката му и бащата му са ми правиле “импичмент“ на организъмо, не сакат да ставам лордовица и те тава а, он млого а ровисал (ревал) завалията, ама я са бе бая постарала да са са а пирява ман (влюбвал), керавле (правила) съм секакви пиремли (либовни) бути (работи), къде са биле давале по телевизора. Ма не а било писано да ставам лордка и съм се връщала у мойто си гаво (село), къде е до другото гаво (село).Я млого дехав (обичам) да бути (работим), ама баш немам желание. Имам способности да копам кенеф и канаф (канавка), ма глеам да не копам, оти имам кръмно (високо кръвно) и каниколит (конюктивит) на очите. У чуждестранските дръжави млого са следат тия буци (работи) и нема тава-онава. Не дават да са оди като откачена вратница, чшавес (децата) са отивале на училище, мъжете им и жената им – и той. Фръгат ни тестове за ограмотване, а ния фрагаме дупки (ограждат верен отговор) на тестеве на ратишка.После се е започвало да са оди на бути (работа), ама тава работата не е си било бути (работа). Тава мануш (човек) е жав (отивал) и са а иринав (връщал) на котор (парцал), апвал е малко маро (хляб), цирал (сирене), глътвал е малко мол (вино) и теери (ракия) и а мерав (умирал) у кревато, нанай (нема) с*ксове, нанай (нема) никачи (нищо). На роботове са ни биле мерав (правили), немало а никакво уважение. Я съм свиквала у мойто гаво (село) да бути (работим) и секи да ма а уважавал, оно с тия мруша (мъже) къде са биле у пханло (затвора), я нема да съм фащала да са запустевам. Шукар бури кар мангела (Хубавата жена иска …). Те сега съм зимала решение да съм се нахващам и да съм раждала едно чшаве (нов внос), ама ше отивам у Шведция и от там ше намирам мруш (мъж), начи шведците са нги биле млого убави мруша (мъжевете), като са смесат работите, оно а ставало чшаве (дете) като пуканка – да го изедеш.Ставало а време да си бъдем върви, млого ми а било приятно да сме си хоратинав (говорим) с вазе, ма виа ше ми далава (влизате) у положение, мене млого ора са ми биле далава (влизали) у положение, ма оно с*ксовете са като изборете – ти ти биш (дваасе) леве и ше та опрайм. Опрай та набръже, па ти за къде си жав (отивала) с тия хатале (пари) лева, но нанай (няма) за ек (един) стек цигари. Айде да сме си имале уважението, па като сте минавале до мойто гаво (село), оно а било близо до онава другото гаво (село), па да сте фъргале много поздрави от тебе на мене.

Северозапад

През лето 1995-то са случи нещо, дека накара Генди Давидков да забрай докрай свет за риболово

 

През лето 1995-то са случи нещо, дека накара Генди Давидков да забрай докрай свет за риболово. А допреди неко ден сичко си беше ка требе и Генди кротко си връвеше къде цироза на чрънию дроб. До тамее беа стигнале бащъ му и деда му и он немаше намерение да бъде по-доле от них. Та те така те, таа заран Генди стана, погледна са у огледалото, накострежи са и са уплаши от ньего си, па са спущи къде магазъта, да си преплакне джуруяко с пръвак. Нажабури са изместо, после излена навънка и пювна у пръицата на мачката, а она изпрай гръбица и изсъска, преди да са загньте поди амбара, избегвайки ловко един налъм, къде щеше да нги преклендзи (счупи) ребрата и да ги подфръли като ланшен вестник.Давидковеца заапа един вчерашен фас и пойде къде нужнико, с цел да стура. Пътнешким фана една гъска пролетнячка, па нги изви врато, пущи ги и она зашеметена са нагньете челно у един варел с джибри. Генди много обичаше животните и нги са радваше яко, тава разбра и една кокошка къде ги зачебръсти с враата на клозето. Направо а прекина и она завалишката изкукткудека и побегна с куцуканье къде курнико, петело са излете агресивно, ма като виде кой го а предизвикал, на моменто увехна като препикано цвекье, днеска му са не едеше бой колко за три петея (бунищаре).Генди са напъна яко, ма си знааше, че колко и да са напиня – нищо убаво нема а излене из ньего. Тава го бе разбрал он, беа го разбрале и сички ора, дек он беше имал допир до них. Та така, дигна си он потурете и зе да пустиньосва бабичката, Перка Давидкова беше станала голем дзвер. Таа годин са кантареа (съревноваваха, на кантар) она и прасето Брусли – споро още не беше решен. Имаше лазда деведесе оки баба ти Перка. Та таа заран, нам (не знам) що, Генди реши да ги тръти (бутне, пребори), така тренираше от време на време за кланьето на шипаро. Бабичката тамън са беше фанала да полива пиперо с една изтърбушена цинкова кофа, коги он са напрай на пантера и нги са фръли на гръбината, па зарева на дзвер и зе да ги апе по врато.- Гърррррррррррр! – ръмжеше и апеше Генди – я съм царо на джунглата!- Муууууууууууууу! – страшливо измуча бабичката и със заврътъщо движение го изфрали от гръбо си, та он са надена странично у една попска круша и мъцна като магаре от връшна (препълнена) каруца. Тежка, ма пръгава беше баба ти Перка. Падна по очи у пиперо, ма бръже рипна и са изпрай на бой до смрът.Он тамън са освести и рече да са надигне, коги едно бойно (пиперково) мотиче го прекръши през ребрата и Генди позина като коза за пресна връбовина.- На, на, наааа! – зеваше бабичката и млатеше яко – свиньо мръсна, я ше та раним тебе, да ма пръйш тизе за кашмер, те тукее ше та преклендза (смачкам) и ше иа да та лежа дока са земя шашова връти.Генди Давидков ловко са претръколи поди неколко гижи (лози) с чрън отел, мотичето без малко щеше да го довръши, ако не беше телта на асмалъко.Побегна таа жна и са прикри от бабичкора, некоги беше страсна Перка и коги правеа с*ксове, посленка он одеше цел ден като напратен гъсък, напрао не знааше на чии ора а. Ма сиги баба ти беше колко една купа ланско сено и ставаше само да пупня (да се кара) ида напиня на земледелие, оти беше яка у ръце и слаба у сръце. Не беше жаловита, а биковита бабичка.Та днеска беше ръзсръдил дрътата и реши да нги са мане от теретореата, като си фане такъмете и иде на язовиро, да полови цикно (малки, от ромски) таранки и да юсне неко бесна рикия на спокойствие. Сбра торни чръве от бунището, обръна го с една вила изцело, та създаде работа на сите кокошки, да обират по ньего. Зе въдици и секви пустиняци, дека требват за риболово и пойде като ромски пехотинец. Коги излена с колилото, още са чуеха клетвите на дрътата:- Земя да го изиде тоа дрът пияница, години го напинят – акъя му маинят! Жив да неа, те така да моа умре, да са сберем и я с жени, та да си поортуваме коги го копам, чирвата да му изгниът, пус пустиняк запустен, арсъзин смръдел и ботор зажгрибан (непреводимо, близо до отнесен).Генди ич не чу тава за чирвата, ма оно са оказъанай-важната клетва от сичките досъга. Тава му предстоеше да разбере тоа ден сущи, дека глеа пустинящина некоа да не пропущи.А беше млого арен ден, врабчорляко си пеа, слънцето си греа, Генди Давидков си пита дедовия… изобщо природа и спокойствие.Скоро фръли у язо, запали един качак, нагъврати двеста грама рикия на екс и зачека като пуяк на суа пръщина. Днеска клъвеше яко и он наплъни бръже пловин живарник с таранки и таман запали пореднио фас, коги у раннио слетобет една сенкя падна връз ньего. Он са обръна и кво да види… една млого сгодна млада ромлянчица…- Чиче, моа ли една цигара? – юбезно го пита невестицата.- Моа, моа, заповедай! – кавалерстваше Генди Давидков и я мереше стръвно с очи. – Ти кво праиш из тиа пустиняци, да та не уапе неко смок-едноок, че он муане ли са, един път онътре, връщанье нема!?- Я ма неа стръ от смоци, ни мининки, ни големи! – скромно рече она и зе да трепетлика с мигли.Нашию убавец беше на 78 годин, ама още му режеше ножлето, верно беше малко позатъпено и кръно, ма ако го фане неко мераклийска ръка немаше грешка. Отговоро го настръви още повече.- Ти ка са кааш?- Петрунка.- Та Петрунке, кво дириш тукее?- Па дошла съм навам, ако моа ми дадеш неко рибе, оти съм гладна, да си спръжим за довечерка.- А ти, ти кво ше ми дадеш?- Па кво сакаш, тава ше ти дадем.Длъго реза ножлето на Генди тоа слетобет, прекина са, ма не беше правил такива мискинлъци от ка беше жив. Даде на либовчийкята целио живарник (он немаше сила да еде тоа ден), две цигари, една кукичка и малко кюспе и ги отпрати. Ама она си ги заслужи армаганете, кък и он си заслужи, коги зе да му дзебне (щипе, сърби) коги пика, две недии по-късно. Пикаше и виаше като бесно куче къде месечина. Виде са у стрес и пойде за акъл у кръчмата. Каза не сички наведнъж, та да не разпраа на секи отделно. Ората там изленаа млого съвесни. Ни питаа коги, ни с кого, ни що. Да не поверваш, странна работа, направо му казаа, че а фанал срамна болес и требе да иде у градо, на дофтор. Срам не срам, сабале Генди Давидков летеше с треня къде градската болница и скоротечно са улете при един дофтор по срамни болести.Оказа са млого млада и млого сгодна дофторичка:- Добър ден, дядо! Кажи какво те тревожи? – любезно запита она.- Дофторице, таа машинария май нги а изгорел моторо и сака да са пренавива! – он срамежливо посочи къде чатало си.- Дай да погледна, не се притеснявай! Не си нито първия, нито последния с подобен проблем, къде се подреди така?- Епа оно я окачи една сгодна невестица за едни таранки и те така те… и оно… зе да ми пари и те тава те… – запелтечи Генди Давидков.- Ясно, имаш гонорея и ще пиеш 14 дни тези лекарства. А ако мислиш пак да ходиш по такива жени, преди това пий всяка вечер по едно преди лягане. – пошегува се младата дофторица.Тозчас Генди прерипна къде аптеката и си зе „Доклеси“, поне така каза на аптекаркята, ма она сака рецептата, па дако си знааше, че тава а „Доксициклин“ (меч за мечовете на мискините).Деда ви Генди си изпи „Доклесиня“, на петио ден за пръв път почна да пика с кеф. От ка са довръндиса, фана та потроши сите такъме и повече не стъпи на язо. Баба ви Перка пита кви са тия илаче, ма он и рече дека са за нерви и притив уроки. Она са едоса една вечер и изпи две, да ги проба. Виде, че не става нищо от них. Ка не ставаше нищо от мъжо и. А он кротоко похръкваше и припръдаше на миндеро до нея.…Генди Давидков сънува блажени сънове. Он е седнал на една пояна и са а съблекъл по мешина, а покрай него играат оро чърни самодиви. Ка играат, та са редуват, та го с очи стръват (съблазняват), та го у уста целиват и го по мешината галат…Грехо и страхо заедно мрът, неа да не знаате, ма да си знаате…

Северозапад

Дедо Вано (86 годишен) е зел пенцеата, дошел е до градо за лекарства (за него, за бабичката и за една стара либовница от ТКЗС-то), ма са а заседел у хоремаго и а изпущил рейсо за село

 

Район на Автогара Монтана. Дедо Вано (86 годишен) е зел пенцеата, дошел е до градо за лекарства (за него, за бабичката и за една стара либовница от ТКЗС-то), ма са а заседел у хоремаго и а изпущил рейсо за село. Повръта са като метиляво шиле и са деби за неко таксиметрова кола, ега го фръли до село. От мрака изпълзява млада невеста, жрица на древното романско изкуство „Минджуцу“ и със сластен глас промълвява:- Здравей, дедо!- Кво сакаш, ма? – подозрителен е деда ви.- Да ти правим ветър за пет лева? – усмихва са дамата.- Бега от тука, ше фана да простина, па и пари сакаш…- Не бе, сбраканиа, тава а като с*ксо, ма по набръже и по-евтино… – ядосала са момата.- Добре, ма сакам да ма довръшиш! – стръви са дедо Вано.- Оооооо, тигива триасе лева! – замисля са и преценява жрицата.- Знам си я, дигаш цената, къде моа смогнеш на дзвер като мене! – гордеа са с него си дедо Вано.

Северозапад

Нейде у Лом

 
Нейде у Лом.
Нек’ва на идинаесе годин написала у фейсо:
– Пиам да го забрайм!!!
Даскалицата го аресала и от доле ѝ исписала коментар:
– Филданооо, ако и утре го забрайш пръвио час, ти спираме кифлата и млекото по програмата за интеграция на малцинствата. Викам бащъ ти, а он има физическо 5-ия час, що на 8-ми клас им е болна даскалицата по ПУЦ… Он миналата годин па си беше у 8-ми клас и псува даскало по физическо, и нема да му извиниме отсъствието. Нема и бележка от къде да земе, що Джи Пи-то ви а и ветеринар на Пишурка, а там таа седмица се бръзат с конье и он ша оди… С тава отсъствията му стават 500 и му спираме помощите, и он ш’ти строши главътъ.
Северозапад

Тинчо Врътинков са роди у едно селско къще, като освен с екстремното си зеванье (у стил: мечка у мравуняк на червени бробинци), он са отличаваше и с добро тегло, роди са 8.300 нето и беше млого капризен на яденье, да му беа дале маки му, а он и нея щеше да изеде на две апки

 

Тинчо Врътинков са роди у едно селско къще, като освен с екстремното си зеванье (у стил: мечка у мравуняк на червени бробинци), он са отличаваше и с добро тегло, роди са 8.300 нето и беше млого капризен на яденье, да му беа дале маки му, а он и нея щеше да изеде на две апки. Направо си са роди очуван (отгледан) като петокласник с незадоволителен успех (демек петокласник тъпанар). Техните са опитаа да го научат на ум и разум, ма скоро дигнаа ръце и нашио убавец увлезна у схемата „Девет месеца поди сръце, две годин на боска, цел живот на ръце“, она а редко срещана у нашио край.Он са отличаваше с едър ръст и скоро стана лидер у учиище и даскалете не смеа млого да му сегат, да му са не отпущи ръка и некой да си глава затръка. Он имаше млого енергеа и почна да са занимава със секакви видове спортове: офръгванье с камънье, трепанье с колци и скоро са утвръди като олимпиец и разви крехко и хармонично тело, къде моеше да поеме два леба и две кила месо. У най-ранна юношеска възраст моеше вече да поеме и две кила вино и полвинка рикия.Веднъж маки му го заведе у селската библиотека и он зе да ги четвери у една дебела книга, ма по едно време го пререза (беше преял със зрели дуди) и он откина две страници от пътеписо (такава беше книгата) и бега къде нужнико, бибилиотекаркята са казваше Жечка Вакина и она остана очарована от таа постъпкя, та го зачака да са издене из клозето, посленка го фана и го стисна за грацмуня, а Тинчо зе да глеа като шиле у гастроном, а накрая Жечка и фана та го очегари като дуд есеняк.Тинчо бръже избега от обекто и повече са не връна там, оно си имаше и други полезни занимания, сбраа са на моменто със Сърбин Карушки и Утю Грозев и са спущиа къде градините на селото, тама фанаа та издебиа баба ти Телеграфка Сестримска, она са беше натрътила и скубеше лук. Тинчо са придеби и нги подигна фистаня, ма она са завръте светкавично и го муана с цинковата кофа през пръицата, а он лъчна като маче от жешко млеко и падна у гераня като немски изтребител, краката му зеа да преритват на празни обороте, като на попарен петел.- Жиииви да не сте, моите годин видите ли, никоги да ги не стигнете, младички у земъта да ви турнем и посленка да ви плевим… – баба Телеграфка се беше едосала сериоузно и клепеше благословии, та да са отлепиш от земя.Сърбин и Утю го фанаа Тинчо за откапляците и го извлекоа, он седна и зе да гледа като пресисало ягне пролетняче, по едно време нещо му са размръда у джуруяка и он извреще като козле от бодлива тел, па фана та изпюва една попова лъжичкя.На тръгванье фанаа та откачиа на баба Телеграфка елечето, она го беше метнала на една драка до градината, разбридаа го и го фрълиа у барата, она ги виде и за да каканиже клетви, къде слънцето са скри от тех и го нема пловин час, па после са появи, ама некак си мътно остана тоа ден, юти проклетисвания беа тава.Наште ламере по едно време огладнеа като копач у чуждо лозе и са спущиа къде бостаньете, они беа информирани, дека Филотей Бръмбарски (дедо Фичо бръмбаро) има най-убавио бостан у околеата и тама са най-арните дини и лубеници, промакнаа са с прибежки и приплъзвания, додебиа са като жъдни магарета до общински язовир.За зла участ, дедо Фичо беше на обекто, не съвсем, що беше пайваносал магарицата си – Памела и она кротко едеше трева и пръпръдаше у обедната мараня, а деда ви беше юснал полвинка рикия, един леб и буче сланина с лук, па са беше връголил като маданска биволица у редка тиня и хръкаше като хайдутин от купешка наденица.Тинчо и сие са муанаа у бостаня и зеа да грабат кво докачат, направиа торба от дреата му, оти беше най-ламерест от сички и плато сбираше повече матрял.У тоа момент Памела съгледа един магарок, къде са беше отвръзал и одеше като напратен, он всъщност беше на Яшко Дъртаков, ма у момента беше са освободил и беше пошъл на мискинлъци, та магаричкята го подуши и изрева като млада булка за кожена инджекцеа. Магароко (казваше са Минчо) и он подуши женски прелести, надръви уши и полете като политик къде равенство и братство, начи на свински тръс, с чупки у колента и оголени венци. Та те тоа рев събуди дедо Фичо и он най-културно зина къде животинкята:- Кво си са разбрецала като бабичка на Задушница, бре маки ти да е..м шашови у глава сбръкани (направо ма побиа тръпки еднодневки).Тигивана дедо Филотей Бръмбарски съгледа магароко и зае отбранителна позицеа, беше фанал една печена ияковка и зе да буа колко моа, магаричката си дава дупето, магароко налата, а старецо а у сицилианска защита. По едно време магароко са обръна с гръб и старчето пристъпи, та да го наплатише у гръбината, ма Минчо му тегли един къч и деда ви полете като гъсок на стръсени дуди (черници).Таман Минчо налете и са покатери на гръбината на Памела, а Фичо му влена странично (като левио защинтик на ФК „Сантос“ Белотинци) и като го надена по мекото на муцуната, а магароко зе да глеа като депутат из парламентарен бюфет, после рипна и побегна като партизанин из суо трънье.У тоа момент дедо Филотей Бръмбарски забелеза наште убавци и нги налете моментално като бик на пран китеник, а они изпущиа дисагите и откинаа като сръбска рота из блъгарски бостан.- Ялате па виа, пусти пустиняци, бре д…ба вашта макя врътоглава у голема глава, ше ми краднете бостаня, кой ви на сиска закачи, у дупе да го наденем начи…На Тинчо и компанеа нги не провръве тоа ден, та изготвиа план за действие да отмастът на цело село, направиа щаб у горъта, ма преди тава Утю са промъкна дома си и открадна две кила пресна рикия и качако на баща си, по мръкиняло седнаа у корията, накладоа огин и са намазаа с цветовете на войната, смес от кръжа и тиня.- Слушайте пустиняци, от днеска ставаме хайдуте, таа вечер ше нападнеме тава чорбаджийско село, дека сички си мислат, че немаме акъл и нищо на става от назе, атакуваме триточково, я съм командир и са заемам с най-важната част от мисеата, краднем едно ягне от кошарата на Циклам Пенков, влазам и разполагам с триасе секунди, Сръбо (Сърбин Карушки) атакува гастрономо на Търпян Тонков, зима сичката рикия и са връща моментално у щабо, Грозич (Утю Грозев) напада железарията на Софрон Куткудийски и зима чук, тесла и сичките пиронье у наличност. Начало на акцеата – три часо, три и триасе часо – край на акцеата, тигива сички требва да сме тука. След тава излазаме у нелегалност, прайме заслон с инструментете, кояме ягнето и седаме на яденье и пиенье до умиранье. Има ли некой да не е разбрал, да го гръбиньошем един път и да му стане ясно …Сутринта на 28 срещу 29 август само Тинчо Врътинков са появи в сборнио пункт, като носеше едно ягне на врато си, а оно са беше така стресирало, дека три пъти му пика у врато и два пъти … нали са сещате, от Сърбин и Утю немаше и следа, малко по-късно дойде милицеата и натавари нашио герой на една джипка и го покара къде районното, с цел малко да му изтупат дрейте от пепей и да му натрошат раманьете против плексит. Два дни по-късно, местнио информационен лидер „Долна Бешовица хроникъл“, излена със специален матрял по случайо:“Брутална атака на организирана престъпност““Малко след три часа на 29 август 1995 година, серия от добре организирани престъпления, притесниха сериозно местното общество, бруталните посегателства над частна собственост са описани в тяхната последователност: 1. В 3,07 часа Тинчо Въртинков извършил кражба от неохранявана селска кошара. За негово съжаление, блестящият му план бил помрачен от това, че той си изпуснал паспорта в обекта и скоро специализираните части били по следите му, в 4:12 часа бил заловен, като оказал сериозна съпротива, ръководителят на екип ще бъде награден с 4 брутни заплати за координиране на акцията и проявено геройство по телефона.2. В 3:09 часа Сърбин Карушки извършил опит за грабеж на неохранява селски гастроном. За негово съжаление, блестящият му план бил помрачен от това, че си закачил левия крачол на панталона в решетката на вратата на магазина, така бил открит от собственика в 6:40 часа и по-късно бил предаден на органите на реда.3. В 3:11 часа Утю Грозев извършил кражба от неохранявана селска железария. Откраднал чук, тесла и десет килограма пирони. За негово съжаление, блестящият му план бил помрачен от това, че рязко му се припило, влязъл в кръчмата и попитал собственика на железарията: „Ше ма черпиш ли едно пиенье, ако ти кажа кой ти обра магазино?“. Собственикът първо се стресирал много, след това го почерпил с думите „Веднъга, те ти пиенье, а сеги кажи кой ми а краднал у обекто”! ”Епа я!” мъдро отговорил Утю Грозев.“