Browsing Category

Сватба

loading...
Сватба

Мъж се приготвя за сватбата си

 

Мъж се приготвя за сватбата си и се бръсне но си порязва оная работа и го загъва с парче от кашон …..Отива на сватбата , танци веселба . След като свършила сватбата се прибрали с булката в младоженския апартамент и булката започнала да се съблича и да му говори : -Виждаш ли тая п@тка още никой не я е пипал, виждаш ли това дупе още никой не го е докосвал, виждаш ли тия цици още никой не ги е докосвал….? Младоженеца се разхвърлял и казал :-А ти виждаш ли тоя к*рец още е в кашона нов от магазина ….

loading...
Сватба

Младоженецът и кумът обсъждат с диджея музиката за сватбата

 

Младоженецът и кумът обсъждат с диджея музиката за сватбата:
– Значи, поздравяваш сватовете с Megadeth и после моите родители с Motorhead.
– Ок, разбрах, а „Бяла роза“ кога?
– Не сега. Значи за кума и кумата ще пускаш Slayer, Death, Warbringer и Havok.
– Ок, а „Бяла роза“ кога?
– За булката и младоженеца подбери нещо от пънк бандите. По-закачливо така, Toy Dolls, разбираш ли?
– Да, ясно. Ама не разбрах, кога да пусна ”Бяла роза“?
– По-нататък. За родителите нещо по-класическо – Nightwish и като се напият Fleshgod Apocalypse.
– Аха, ама „Бяла роза“ кога?
– Гледай сега… За гостите подбирай от съвременен хеви метъл до хардрок от седемдесетте, нали?
– Да, де добре. Ама “Бяла роза” кога?
Тук кумът не издържа, става и просъсква през зъби:
– Виж сега, в моето семейство имаме стара традиция, от шест поколения. Кумът застрелва диджея, веднага щом пусне “Бяла роза“. Не ме разбирай криво, ама е добре да я пуснеш по към края, да не прекъснем сватбата твърде рано. Разбираш ме, нали?

loading...
Сватба

Вдигнала се сватба в селото

 

Вдигнала се сватба в селото. Заженили се гиздава мома Стоянка и левент момък Генчо. Минала сватбата заживели младите, но не щеш ли, след седмица Стоянка си хванала сърмите и се прибрала у майкини си.Минали няколко дена и майката на Генчо не издържала, хванала го за ръката и го помъкнала към Стоянкини. Влезли в одаята, седнали и майката на Генчо почнала да нарежда:- Що тъй, ма, сватя? Що тъй ни резилите пред цяло село? Що така Стоянка избяга, без дума да каже?- Ама, то, такова – почнала майката на Стоянка – Стоянка рече, че ваш Генчо кусур имал… – Как тъй, ма? Какъв кусур намерихте у Генчо? – Ам’, ето я Стоянка, тя нека да ти рече! – Ами, то таквоз…, на Генчо му ѝ малък – рекла Стоянка.- Тъй ли! – казала майка му – Я стани, сине, да видим право ли казва булката!Станал Генчо, забил поглед в рогозката, стиснал калпака в шепите, мълчи, черви се… Тогаз майка му, дръпнала вървите на потурите и те се смъкнали на пода, че като се показало едно мъжко достойнство… докъм коляното.- Въх – извикала Стоянкината майка.- Въх, я! И да знайш, сватя, тъз ваша Стоянка, някой доста я е разглезил

Сватба

Резил пред бъдещите ми сватове

 

Резил пред бъдещите ми сватове Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата търка апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа. Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема. Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и ходила намазани с крем за след бръснене. Приличам на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис. Последна прахосмукачка връз Ивка, последни строги заповеди – как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките… два часа списък. Тази среща беше изключително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар – човекът който ще закриля детето им. Нервна до пръсване Нора отива да ги посрещне от жп гарата. Притеснен си викам да изпуша една цигара на терасата – яко опъвам. Изяждам три дъвки да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка – великолепна парабола… и хоп… върху котката. Бягам бързо. Но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля – не става. Ще стрижа с машинката – образува се едно голямо „Х” на лявата ѝ страна. Гледа ме, гледа себе си – няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми – в предния си живот е била папагал. Исусе, не съм си измил чашата от кафето. Пускам чешмата. Чува се къркорене… водата идва… изведнъж… бомба – целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат… Нещо странно се лее връз десния ми крак… виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа – течността спокойно се лее по пода. Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна… Крачка. Така се пързулвам, че всичките ми крака заемат поза „компас“ във въздуха. Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите предмети за задържане на повърхността. Е… аз се хванах за йенското стъкло пълно до горе с шопска салата. Чутовен трясък – кълбо от котка, човек и зеленчуци – не се разбира, кое какво е. Тече ми кръв от главата. Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните усилия крачетата ѝ правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се уморява и ляга примирена върху олиото като някой сюнгер. Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно. Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка. Ключалката превърта…Предходната случка през очите на Нора.Толкова съм притеснена – родителите ми ще идват да се запознаят с моя Кольо. Отлагах този момент колкото мога, но татко вече не издържа, трябвало да види в чии ръце е милото му дете. Нервна съм, сякаш сто пъти ми е дошло, а не е. Взех си отпуска и всеки ден чистя като умопобъркана – така се опитвам да прикрия тревогата от неизбежната среща. Тайно го наблюдавам – чеше се в ръба на вратата. Купува някоя кола, продава друга – влиза, излиза. След 12 на обед вече не го търси. Кольо не е лош, просто е мъж – хвърли му бира, дай му един мач, опържи кюфтета и няма да имаш проблеми с него. Чета си книга и знам, че скришом ме оглежда, докато псува футболистите… това ме ласкае. Да му пусна ли, да не му ли… искам го. Само вдигам поглед. Веднага разбира, а нищо не съм направила. Скача от дивана като мечка и разфасова малкото ми тяло. Вечерта му давам последни указания – да не ругае, да не говори простотии, да се държи нормално и най-вече да бъде нормален човек поне за два дни. Не че е изрод, просто завира при несправедливост – наби първия домоуправител, наби втория, сега той е домоуправител и бие всички – имаме най-прекрасния вход във Вселената. Сутринта лично го обръснах(цялата мивка е в козина), изчистих му ушите и натърках краката му с гел за след бръснене. Слагам го на дивана, облечен в прилични дрехи – честно да си призная, не го харесвам така. Последни напътствия – моля го да не говори за следните неща: как е спал с циганки като малък, как се е напивал по курортите, колко идиотщини е свършил в казармата… Обещава. Отивам да ги посрещна на гарата. Целувки, прегръдки. В асансьора сме, а ръцете ми треперят – единствено ме топли мисълта, че съм го оставила в отличен вид. Ще ги посрещне дружелюбно, ще се усмихне, ще приказваме за каквото там дават по телевизията – напрежението ще отмине. Отключвам………………………………. Исусе, каква гледка – любимият ми пълзи целият в кал и салата, а Ивето сплъстена се вози отгоре му. Казах, че съм объркала етажите и понечих да тръшна вратата, но нашите решиха, че трябва да се помогне на този душевноболен човек – той не бил виновен, че се е родил олигофрен. Помогнаха му да се изправи, а аз взех котката. Изведнъж загряха – това не е психичноболен комшия, все пак ключът ми пасна – това е зет им. Какъв ли ужас са изпитали?! Запознаха се в коридора с мазните му ръце. Седим на масата и мълчим, той е в банята, къпейки Ивка с крак. Баща ми ме гледа свъсено, майка съжалително. Излиза. Облякъл е белия потник и старите гащи на „Адидас”. Господи……. о, не……. ще бъде себе си. Хвърлям му очни зли искри – поне месец ще стои без с*кс, ако го направи – заклевам се. Рекохме си неловко наздраве. Кольо отпи голяма глътка от ракията и гръмогласно обяви: „Според мен глобалното затопляне е педераст.” Родителите ми така се ококориха – аз потънах в сибирска въгледобивна мина. Безсрамно пое теорията си, а нашите гледаха слисани. Трябва да му се признае – разчупи леда. Следват историите от казармата, за циганките, как паднал от мост, как изял ла*но по случайност, за студентските години… малоумия безкрай. Мразех го, но нашите така искрено се забавляваха – баща ми направо ревеше от смях, а майка беше полуприпаднала от същото. Направо ги разчекна. Несъзнателно почнах и аз да се смея, въпреки че тия истории съм ги чувала хиляди пъти. Вечерта беше същото, татко чак го прегърна. Лягаме. Кольо мрънчоти, че го болели пръстите на краката – как може да те болят десет смърдящи израстъка. Обръщам се на една страна и си свалям бикините… захапвам единия крак на плюшеното мече да не се чува. Двата дни изминаха бързо. Изпращаме ги на влака – мъжете си стискат приятелски ръцете, майка го целува. Канят ни спешно на гости – агне щели да му заколят, прасе щели да му купят. Тренът бавно потегля… Какво толкова му харесаха на моя?! Обръщам се – лапнал две цигари наведнъж, пак се чеше. Сега осъзнах, че изобщо не беше пушил тия два дни… заради мен.

Сватба

Първа брачна нощ

 

Първа брачна нощ.
Младоженецът се хвърля върху булката, после си прави една чекия, а накрая се изпърдява. Булката, шашната иска обяснение, какво означава всичко това.
Той:
– Това значи, че мога с теб, мога и без теб, и аз съм този, който ще определя атмосферата вкъщи!