Сватба

Помни, че след сватбата „Ах, какъв си веселяк!“ ще се превърне в „Не ме излагай пред хората, клоун такъв!“

Най-разпространената фраза през първата брачна нощ:
– И тук само 50 лева! И това ми били приятели!..

Много хора са ходили на сватба, тези с по-голям късмет…
на чужда!

Резил пред бъдещите ми сватове Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата търка апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа. Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема. Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и ходила намазани с крем за след бръснене. Приличам на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис. Последна прахосмукачка връз Ивка, последни строги заповеди – как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките… два часа списък. Тази среща беше изключително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар – човекът който ще закриля детето им. Нервна до пръсване Нора отива да ги посрещне от жп гарата. Притеснен си викам да изпуша една цигара на терасата – яко опъвам. Изяждам три дъвки да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка – великолепна парабола… и хоп… върху котката. Бягам бързо. Но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля – не става. Ще стрижа с машинката – образува се едно голямо „Х” на лявата ѝ страна. Гледа ме, гледа себе си – няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми – в предния си живот е била папагал. Исусе, не съм си измил чашата от кафето. Пускам чешмата. Чува се къркорене… водата идва… изведнъж… бомба – целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат… Нещо странно се лее връз десния ми крак… виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа – течността спокойно се лее по пода. Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна… Крачка. Така се пързулвам, че всичките ми крака заемат поза „компас“ във въздуха. Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите предмети за задържане на повърхността. Е… аз се хванах за йенското стъкло пълно до горе с шопска салата. Чутовен трясък – кълбо от котка, човек и зеленчуци – не се разбира, кое какво е. Тече ми кръв от главата. Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните усилия крачетата ѝ правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се уморява и ляга примирена върху олиото като някой сюнгер. Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно. Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка. Ключалката превърта…Предходната случка през очите на Нора.Толкова съм притеснена – родителите ми ще идват да се запознаят с моя Кольо. Отлагах този момент колкото мога, но татко вече не издържа, трябвало да види в чии ръце е милото му дете. Нервна съм, сякаш сто пъти ми е дошло, а не е. Взех си отпуска и всеки ден чистя като умопобъркана – така се опитвам да прикрия тревогата от неизбежната среща. Тайно го наблюдавам – чеше се в ръба на вратата. Купува някоя кола, продава друга – влиза, излиза. След 12 на обед вече не го търси. Кольо не е лош, просто е мъж – хвърли му бира, дай му един мач, опържи кюфтета и няма да имаш проблеми с него. Чета си книга и знам, че скришом ме оглежда, докато псува футболистите… това ме ласкае. Да му пусна ли, да не му ли… искам го. Само вдигам поглед. Веднага разбира, а нищо не съм направила. Скача от дивана като мечка и разфасова малкото ми тяло. Вечерта му давам последни указания – да не ругае, да не говори простотии, да се държи нормално и най-вече да бъде нормален човек поне за два дни. Не че е изрод, просто завира при несправедливост – наби първия домоуправител, наби втория, сега той е домоуправител и бие всички – имаме най-прекрасния вход във Вселената. Сутринта лично го обръснах(цялата мивка е в козина), изчистих му ушите и натърках краката му с гел за след бръснене. Слагам го на дивана, облечен в прилични дрехи – честно да си призная, не го харесвам така. Последни напътствия – моля го да не говори за следните неща: как е спал с циганки като малък, как се е напивал по курортите, колко идиотщини е свършил в казармата… Обещава. Отивам да ги посрещна на гарата. Целувки, прегръдки. В асансьора сме, а ръцете ми треперят – единствено ме топли мисълта, че съм го оставила в отличен вид. Ще ги посрещне дружелюбно, ще се усмихне, ще приказваме за каквото там дават по телевизията – напрежението ще отмине. Отключвам………………………………. Исусе, каква гледка – любимият ми пълзи целият в кал и салата, а Ивето сплъстена се вози отгоре му. Казах, че съм объркала етажите и понечих да тръшна вратата, но нашите решиха, че трябва да се помогне на този душевноболен човек – той не бил виновен, че се е родил олигофрен. Помогнаха му да се изправи, а аз взех котката. Изведнъж загряха – това не е психичноболен комшия, все пак ключът ми пасна – това е зет им. Какъв ли ужас са изпитали?! Запознаха се в коридора с мазните му ръце. Седим на масата и мълчим, той е в банята, къпейки Ивка с крак. Баща ми ме гледа свъсено, майка съжалително. Излиза. Облякъл е белия потник и старите гащи на „Адидас”. Господи……. о, не……. ще бъде себе си. Хвърлям му очни зли искри – поне месец ще стои без с*кс, ако го направи – заклевам се. Рекохме си неловко наздраве. Кольо отпи голяма глътка от ракията и гръмогласно обяви: „Според мен глобалното затопляне е педераст.” Родителите ми така се ококориха – аз потънах в сибирска въгледобивна мина. Безсрамно пое теорията си, а нашите гледаха слисани. Трябва да му се признае – разчупи леда. Следват историите от казармата, за циганките, как паднал от мост, как изял ла*но по случайност, за студентските години… малоумия безкрай. Мразех го, но нашите така искрено се забавляваха – баща ми направо ревеше от смях, а майка беше полуприпаднала от същото. Направо ги разчекна. Несъзнателно почнах и аз да се смея, въпреки че тия истории съм ги чувала хиляди пъти. Вечерта беше същото, татко чак го прегърна. Лягаме. Кольо мрънчоти, че го болели пръстите на краката – как може да те болят десет смърдящи израстъка. Обръщам се на една страна и си свалям бикините… захапвам единия крак на плюшеното мече да не се чува. Двата дни изминаха бързо. Изпращаме ги на влака – мъжете си стискат приятелски ръцете, майка го целува. Канят ни спешно на гости – агне щели да му заколят, прасе щели да му купят. Тренът бавно потегля… Какво толкова му харесаха на моя?! Обръщам се – лапнал две цигари наведнъж, пак се чеше. Сега осъзнах, че изобщо не беше пушил тия два дни… заради мен.

Първа брачна нощ.
Младоженецът се хвърля върху булката, после си прави една чекия, а накрая се изпърдява. Булката, шашната иска обяснение, какво означава всичко това.
Той:
– Това значи, че мога с теб, мога и без теб, и аз съм този, който ще определя атмосферата вкъщи!

Съвет за младоженци:
– Нежно дръпнете мъжа за т*пките, а сърцето и разумът му послушно ще ви последват…

От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах – не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.

Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.

Първата работа на един мъж, през първата брачна нощ е да тегли един с*кс на жената, да си издялка една ч*кия след с*кса и накрая да се изпърди звучно. С тези си действия той съобщава на булката, че може с нея, може и без нея и в техният дом той определя атмосферата!

Поканиха ме на сватба и на поканата пише „подарък в плик“. Мисля да им напиша стихотворение.

Млада булка се хвали пред семейството си:
– На медения месец отидохме във Хавай, после в Лас Вегас, накрая в Баден Баден.. .След това си почивахме!
– Бабо защо мълчиш? Къде прекара медения си месец с дядо?
– В спалнята, чедо, хубаво беше, дядо ти не почиваше!

Един месец след сватбата той вече не правеше никаква разлика между Пепеляшка и пепелянка…

– ПРЕДИ СВАТБАТА ЖЕНА МИ БЕШЕ НАЙ-НЕЖНОТО И ПРЕКРАСНО СЪЗДАНИЕ НА СВЕТА!
– ДА,И МОЯТА СЪЩО Я УРОЧАСАХА В РИТУАЛНАТА ЗАЛА!

Чета данни на НСИ, миналата година са встъпили в брак 116237 човека! Не искам да се заяждам, ама бройката не трябва ли да е четна?

– Мамо, гладен съм!
– Ами кажи на жена си, бе, сине! От три месеца си женен!

– Обещавам ти, че каквото и да се случи, винаги ще бъда близо до теб !
– О, колко мило ! Наистина ли ?
– Наистина ! Със сестра ти, ще се женим…