Самоков

Самоковски военен се обажда на сина си:
-Дай ми макя ти, да и е*ем макята…!!!

Самоковски коктейл “И ние бяхме като вас” – 200мл ракия за разтривки у халба, допунена с “Меча кръв”

Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж.
– Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел.
– Сядай, моят нос отдавна вече не работи!
След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл:
– Слизай!
– Ама нали носът ти не работи!
– Да, ама ми се насълзяват очите!

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи.
Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал:
– Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо!
Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява… врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас:
– Кой чука?
– Детенце баща ти вътре ли е?
– Няма го. Беше тук, но излезе.
– А майка ти?
– И тя беше тук, но излезе.
– Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб!
– И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе!
– Е, добре де, ти самичко ли си вътре?
– Е, с кой да съм в клозета, бе!?

– Петре, ти се изгуби като лютите чушки на пазара.
Учител към боледувал ученик в Самоков.

Истински случай от Самоков през 90-те. Един самоковец е с жена си на машина за сладолед.
Продавачът го пита:
– Да ти го нацръцам?
– Епа нацръцай.
– Да го нацръцам на жена ти?
– Она ке ближе мойо!

Мургавият ни съгражданин от Самоков, возил без книжка кон в микробуса:
– Видях, че полицаят ми маха и реших, че ми прави здрасти…

Звъни наш на 112. Спешен телефон 112, разговорът се записва.
– Добър ден, слушам ви.
– Алоо, чуете ли ме?
– Да господине, кажете?
– Сакам да каем за една глутница бездомни помияре, у центаро на градо са и налитат по ората.
– За кой град говорите, господине?
– Е как кой? Самоков.
– Аха, къде точно са кучетата?
– Епа те тука, до дюнеро баш.
– Добре, записвам сигнала ви, пращаме група за кастрация веднага.
– Алоо, ма ти чуеш ли, ма?
– Господине, чувам ви, не крещете!
– Ама цетата не сакат да ме е*ат, они ме апат!

– Добър ден, от къде сте Вие?
– Епа от Самоков!
– Чудесно! Ние провеждаме анкета на тема “Любимото ми чувство” и искаме да Ви попитаме кое е Вашето любимо чувство?
– Демек!?
– Амии…чувство…например любов, щастие, топлина…
– Аааа, демек от шчо ми стая убаво, тéка ли?
– Амии, да, може и така да се каже!
– Епаааа, значи най-убавото чу’ство е като се наядéм да ми се дóспи.

Да спориш със самоковец е изкуство.
Е, вярно е, че понякога това изкуство е бойно, но все пак си остава изкуство.