Browsing Category

Първия учебен ден

Първия учебен ден

15 септември

 

15 септември. В училището влиза гиздав индобългарин, водейки за ръка сина си – още по-гиздав фърфалак. Усмихнатата даскалица пита:
– Вие за кой клас сте?
– Втори и пети.

Първия учебен ден

Клас, стани

 

Клас, стани! Къде е дневникът? Вадете по два листа и се разпределяйте: първа група, втора група, Гоше, избърши дъската. Гунчо, ето ти стотинки да ми вземеш кафе и не се мотай на връщане. Осми номер на дъската, о, Иване, ти ли си?Лили без баща си да не е дошла. Болните и мъртвите ги искам за контролното, ако трябва със системите, попа и ковчега.Сашо и Геро да извлекат Кольо от кенефа, нищо му няма.Яна, стига драми, това е петица, а не разбито сърце. Круме, седни си, пак двойка. Деца, запомнете: „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя“.Ани, стига си си бъркала в носа, моето момиче, ей, не се научихте.Пенчо, кога ще си измиеш ушите? Ели, я си дай домашното да го погледна, какво, не си го написала, дай бележника. Гери, не се прозявай така, ще ме глътнеш, ама ще ти преседна. Миро, не скачай през прозореца, ще ти пиша неизвинено отсъствие и ще го подчертая…

Честит първи учебен ден!

Първия учебен ден

Родителите ми не ме насилваха да ходя на училище

 

Родителите ми не ме насилваха да ходя на училище. Събуждам се сутринта-закъснял съм за школото. Тате доволен. Връчи ми лопата, вила, и давай да се грижа за животните, да рина торта. Затова пък не трябва да съм на уроците. Вторият ден също закъснях, а сценарият се повтори. На третия ден, докато тате си отвори очите, аз вече бях облечен, с чантата и си връзвах обувките в коридора. Така заобичах учението.

Първия учебен ден

Учителката се запознава с първолаците

 

Първи учебен ден. Учителката се запознава с първолаците:
– Момиченце, как се казваш?
– Ваня.
– Ваня коя?
– Не знам.
– Как така не знаеш, баща ти как се казва?
– Не знам.
– Добре де, майка ти как му вика?
– Тъпанар!