– Вие за какво, чакате господине?
– А я сал да огледам Даскалиците и Майките съм Дошел!
Browsing Category
Първия учебен ден
„Сякаш беше вчера, когато пушихме в големите междучасия ей тука до близкия трафопост“ – припомни си майка на ученик
Сипете на децата по една ракия.15 септември е първи учебен ден!
Бях на модно дефиле!
Ha yченици,на теxните мами,на мамите мамите,
и на учителки!
За днес имам поне една добра новина… Няма да ходя на училище…
15 септември. В училището влиза гиздав индобългарин, водейки за ръка сина си – още по-гиздав фърфалак. Усмихнатата даскалица пита:
– Вие за кой клас сте?
– Втори и пети.
От вълнения покрай първия учебен ден,родителите взexa букета,но забравиxa да вземат детето…
Аре,стига с тия възторжени честитки за 15 септември!
Проявете поне малко такт, съчувствие и съпричастност към децата,бе!
Преди много години на тази дата ме излъгаха, че ако уча, после няма да работя…
Клас, стани! Къде е дневникът? Вадете по два листа и се разпределяйте: първа група, втора група, Гоше, избърши дъската. Гунчо, ето ти стотинки да ми вземеш кафе и не се мотай на връщане. Осми номер на дъската, о, Иване, ти ли си?Лили без баща си да не е дошла. Болните и мъртвите ги искам за контролното, ако трябва със системите, попа и ковчега.Сашо и Геро да извлекат Кольо от кенефа, нищо му няма.Яна, стига драми, това е петица, а не разбито сърце. Круме, седни си, пак двойка. Деца, запомнете: „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя“.Ани, стига си си бъркала в носа, моето момиче, ей, не се научихте.Пенчо, кога ще си измиеш ушите? Ели, я си дай домашното да го погледна, какво, не си го написала, дай бележника. Гери, не се прозявай така, ще ме глътнеш, ама ще ти преседна. Миро, не скачай през прозореца, ще ти пиша неизвинено отсъствие и ще го подчертая…
Честит първи учебен ден!
Какво си мислят учителите в Северозапада на 15-ти септември? -Що ceки път цветя, рикията вече ѝм е готова…
Преди години,ходих на 15 септември да оглеждам майките..
Сега майките ме оглеждат мен..
Родителите ми не ме насилваха да ходя на училище. Събуждам се сутринта-закъснял съм за школото. Тате доволен. Връчи ми лопата, вила, и давай да се грижа за животните, да рина торта. Затова пък не трябва да съм на уроците. Вторият ден също закъснях, а сценарият се повтори. На третия ден, докато тате си отвори очите, аз вече бях облечен, с чантата и си връзвах обувките в коридора. Така заобичах учението.
Първи учебен ден. Учителката се запознава с първолаците:
– Момиченце, как се казваш?
– Ваня.
– Ваня коя?
– Не знам.
– Как така не знаеш, баща ти как се казва?
– Не знам.
– Добре де, майка ти как му вика?
– Тъпанар!
Чудя се как съм завършила училище, без родителите ми да са ме поздравявали във Facebook за първия учебен ден…