Browsing Category

Пустиняци

Пустиняци

Видиш ли звездите

– Видиш ли звездите?
– Вида ги…
– Глеаш ли таме планината?
– Глеам я…
– А видиш ли реката?
– Да и нея я вида…
– Е па стига толко романтика, кини дреите и да отфатаме мандръсаньето!

 
Пустиняци

Таман свърших да приказвам със братчедката по телифоня

Таман свърших да приказвам със братчедката по телифоня. 
Она живее у Канада, у Саскечуан. Каза че при ньи от сабале не е спирало да вали снег.
Досеги било натрупало почти до кръс и още валело. Температурата а -45 и с ветъро се усещало като да а -60. Ебало си а дзверо.
Мъжо и не бил мръднал цел ден и само гледал през прозорецо на куфнята.
Брадчетката рече, че ако времето се са влоши повече, шъ са наложи да го пущи тоа пиян гъз да влезне

 
Пустиняци

На един пустиняк му се приодило по голема нужда

На един пустиняк му се приодило по голема нужда. Немало наблизо кенеф, но понеже бил на зор, събул се, клекнал и почнал да го снаса встрани от улицата. Да, ама изневиделица се пръкнал полицай. Бако покрил лайното с шапката си, а ченгето попитало:

-Ей, какво правиш?

-Фанах най-бръзото животно на свето!

-Така ли? – смаяно реагирал полицаят – Я надигни шапката, аз ще го сграбча.

Пустиняка дигнал шапката и полицаят  стиснал лайната.

– Ебаагоо – казал пустиняка – изсрало се е и е избегало!

 
Пустиняци

Она ми вика

Она ми вика:
– Ка’ съм по-‘убава, с обици или без обици?
Аз ѝ отговарям:
– За да си „по-убава“ трЕбва първо да си била „убава“!

 
Пустиняци

Във Враца един турист пита един местен жител

Във Враца един турист пита един местен жител:
– Извинете, къде има тоалетна?
Врачанинa:
– Тука нема кенефи, баце.
Туриста:
– Защо?
Врачанинa:
– Оти истинскио врачанин, никогиш не пита къде има кенеф?
Туриста:
– Е как така?
Врачанинa:
– Е те така те, баце, я ти казах, че истинскио врачанин, никогиш не пита къде има кенеф, оти он сам решава къде да бъде кенефа!

 
Пустиняци

ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА

ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА…
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е ония циганин с кукуруза, неговата майкя дее*а късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та е*а коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв г*з има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у г*зо.”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го ония е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪдеее висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти.”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да и го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйовееее?”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”

 
Пустиняци

Пустиняк е*е жена си у банята на задна прашка

Враца! Пустиняк е*е жена си у банята на задна прашка. Онаа сака малко разнообразее у е*анието и предлага се едно са у гората и вали. Ония наглася водъта, дръжи душ слушалката да и полива г*зо и мандръса.
– Ма нема светкавици.
Местат са до вратата, бако светка и гаси, полива и е*е…
– Ма нема гръмотевици.
Бако светка, полива и с един крак рита цинкова кофа у кюшето на плочките и е*е. След малко фрълил сичко, изкарал го, и зел да са мие у мифката.
– Кво стана бе?
– Ама я са маани ма… Кой е*е у такава буря!

 
Пустиняци

Как видинлия да си намери булка

Как видинлия да си намери булка:
Не е никак лесно да си Северозападнъл мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, трябва да направиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
– „Добро а момчето, яла нема да са модерчи“.
2. Да кааш веднъга:
– „Я не мом да седим така – дайте нещо да отфръгам“.
Дрътите, че си речът:
– „Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек“.
3. Веднага да питаш:
– „Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611- тип конски зъб?“
Дрътите, че си речът::
– „Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а.“
4. На обед да кааш – на бабичката:
– „Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
– „Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе.“
5. Още не нахранил се, да кажеш:
– „Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим“.
Дрътите че каат:
– „Леллеее, още са не наял и работа дири.“
6. Трябва да изпиеш с 30 грама ракия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
– „Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница“.
6. Да направиш иновации – стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждовна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
– „Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме – да срамуваме от ньего!“
7. Да кажеш:
– „Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно.“
Дрътите ше рекът:
– „Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето“.
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на държавата.
Дрътите ше помислът:
– „Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги“.
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
– „Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*раст като тиа дек ги дават по телевизору по „Евовизията“.
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
– „Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Господ да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а.“
11. Коги си пойдеш да речеш:
– „Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно“.
Старците ще натурат още толко багаж и ше каат:
– „Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а страх с ора като тебе“.
И че се просълзът…

 
Пустиняци

Двама селски, след като продали на пазара стоката, решили да апнат и да са почерпят у едно кръчме

Двама селски, след като продали на пазара стоката, решили да апнат и да са почерпят у едно кръчме. Дошла сервитьорката да вземе поръчката:
– Какво ще желаяти?
Единият пустиняк рекъл на другия:
– Ти поръчвай. Аз ще отида да се из*ера, че яко ма напиня!
Сервитьорката гледа като плъ у теменуги…
– Моме, н’го слушай тоа! У наше село сички сме възпитани ора, само той си е такъв чешит! Миналата седмица бях заклещил да мандръсам козъта зад кочината. Он по тирлици са приближил и свирна като локомотив, да го е*а, така изплаши козъта, че рогите ѝ ми останаа в ръцете..

 
Пустиняци

Елегантно облечен мъж вечера сам у изискан ресторант

Елегантно облечен мъж вечера сам у изискан ресторант. Забелезва красива дама у червена рокля през неколко маси, а она също вечера сама. Джентълменя викнал келнеро и му поръчва:
– Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онаа дама те таме.
Келнеро занаса бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълменя. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Он от своя стран го носи на мъжа. Джентълменя прочита:
„Уважаеми господине, та да приема виното от вазе, вия требва да имате:
1. Мерцедес у гаража.
2. Един милион доларе у банката.
3. И барем 20 см у гащите.“
Джентълменя хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната стран на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Она прочита:
„Уважаема, за ваша информация, язе иам:
1. Не сал Мерцедес, ама и БМВ, Порше и Ферари у гаража.
2. У банковата ми сметка иам не един, а дваесе милиона доларе.
3. Ич си не помисляй ,че и зарад убава жена кат вазе, ше си отрежа 5 см от дедовия.Впрочем, врънете обратно бутилката, ако обичате.“

 
Пустиняци

Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?
Гошо почва:
– Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.
– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…
– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
– Начи товарим аз Цецка…
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно….и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина. Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка…отиде, намери я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
– А ти кък си? Добре ли си?
Да му е*ем макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?

 
Пустиняци

Как Видинлия да си намери Булка

– Как Видинлия да си намери Булка?!?
Не е никък лесно да си Северозападнъл мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, требва да напраиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
– „Добро а момчето, яла нема да са модерчи.“
2. Да кааш веднъга:
– „Я не мом да седим така – дайте нещо да отфръгам“.
Дрътите, че си речът:
– „Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек.“
3. Веднага да питаш:
– „Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611 – тип конски зъб?“
Дрътите, че си речът::
– „Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а!“
4. На обед да кааш – на бабичката:
– „Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
– „Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе.“
5. Още ненахранил се, да кажеш:
– „Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим“.
Дрътите че каат:
– „Леллеее, още са не наял и работа дири!“
6. Требва да изпиеш с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
– „Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница.“
6. Да направиш иновации – стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
– „Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме – да срамуваме от ньего!“
7. Да кажеш:
– „Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно.“
Дрътите ше рекът:
– „Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето.“
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата.
Дрътите ше помислът:
– „Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги.“
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
– „Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*рас като тиа дек ги дават по телевизору по „Евовизията“…
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
– „Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а.“
11.Коги си пойдеш да речеш:
– „Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно.“
Старците ше натурат още толко багаж и ше каат:
– „Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе“… И че се просълзът!