Browsing Category

Пустиняци

Пустиняци

Трима баковци са са напиле като суй чернозем у априлски порой и реват като избъсани мечки от бодлива тел

 

Трима баковци са са напиле като суй чернозем у априлски порой и реват като избъсани мечки от бодлива тел. По едно време звъни мобифоно на единио бако – Евстати Калидков.- Бакоооооо, да ти изъм тумбакоо, къде одиш, коги та нема бе, дееба я таа ламя голема!? – културно почнал един от таменка.- Бакооо, абе ти кой дириш, бе? – усъмнил са наш Евстати и са оригнал у слушалкята като диджей на ърбан парти.- Я дира бако Стефан! – отврънал гласо, па и он са оригнал у три октави, сак че да а къде класика пошъл.- Абе имаш грешка бе, дириш друг нумер, тукте нема Стефан, я съм Евстати да го… на жена ти! – културно обеснил нашио.- Аааа нема нищо, да та е.а за ширпотреба, извиневам са… – казал гражданино и затворил телефоня.- Секакви пустиняци има по тоа свет! – възмутил са Евстати и у таа връзка муанал една двойна рикия (пръвескиня).След малко па му звъни мобифоно, нашио дига и от тама па са чуа същио приятен глас:- Бако Стефанеее, абе дал си ми грешен нумер, бе…

loading...
Пустиняци

На 27 септември 1997 година Гай Юлий Ставрий (тава му беше римското бойно име) са събуди и са изпрай на миндеро къде 4:30 часо, па отговорно са оригна като мечка стръвница у празна хралупа (21 секунди, неофициален световен рекорд)

 

На 27 септември 1997 година Гай Юлий Ставрий (тава му беше римското бойно име) са събуди и са изпрай на миндеро къде 4:30 часо, па отговорно са оригна като мечка стръвница у празна хралупа (21 секунди, неофициален световен рекорд).Подигна скромната си (146 литрова) снага и облече пълно бойно снаряжение: кръжов потник на дупки (жарсе, козиняко му веднъга са подаде из дупките), риза бархетна (непрана от 14,3 месеца), влънен пуловер (мазен и екстермно атакуван от молци), блажни дочени гащи с неустановен цвет (цепката а връзана с медна тел), налупи дочена капа смрадивранка (полирана от овча мазнина), накрая надена лайнените галоше (47 нумер) и са издена из кирпичляко. До един дувар го чекаше едва паспаива ватенкя, она немаше нужда от пирон, оти моаше да си стои права, беше наследство от деда му и никоги не беше виждала вода.Сбръзи са къде магазата и са спущи онътре като бибе (пате) на власовине, замана са отработено движение и дигна дамаджаната с рикия, като 250 грама са плъзнаа у карантията му и бръже са намерия дома си. Тава не беше сичко, посленка наплъни един буркан (мит за последно през 1983 година) с отелово вино и направо си го сипа през гълтачо, ча му издрънкаа чирвата като пет стотинки у уличен телефон.- Брееeeeeeeeeeххххх, деееееба неговата майкя! – блажен стон са изтръгна от нежните му гърди, после Ставри така са изреза, че едно мининко маче са скри у ботушете му за при кравете, ма бръже получи асфикция от таа смрад и маки му (дрътата мачка) го спаси у последнио момент. Така и не зебелеза у тоа стрес галошо на бако ви, дека а надена у междуребрието и а подфръли три метра у въздуа и она падна у чемширо.Гай Юлий Ставрий отиде у клозето и си издена сичките атрибуте (в т.ч. карантия) и ги зачека да праат кво знаат, през тава време са зачете в едно парче тоалетна ратия, колонка от в-к „Казанова“, със заглавие „Най-обичам големи черни близалки“. През тава време са чу нежният боен глас на Ставровица:- Тури ли на прасето, да та турат у ендъко, къде си са зел?- Море я ше изленем и ше ти го турим на тебе, жено сбръкана, я моа ли са разкина на сто страни?- Море жив да не си, претурал си ми го, пияницо пропаднала, дека не моаш да го дигаш от десетио конгрес на БКП-то! – така завръши тоа научен диспут.Гай Юлий Ставрий отиде при магарицата си – Лепа Брена и я цуна по пръицата, а она го заапа за кръжовио ръкав на ватенкята, ма нги са сгади бръже и го пущи. Нашио и нарина джуруляка с две шъпи лукчета, посленка с една какалашка нги изчисти конските муи, дека нги са беа налепиле по срамотиите и ги прегна у талигата, като натавари и триасе лопати лайна от кравите, ем да му мирише на убаво за из път, ем да отмали таа „Стара планина“, къде нги са беше сбрала у дворо.Ставри Казанджиев беше управител на местнио казан и с гордост изпълняваше таа функцеа, като за днеска имаше часове за девет казаня и за тава беше отговорен и бръзаше да отвори пункто.Там обаче го чекаше неговата армия – Пуно Дерденкинеа, Киро Джуруляка, Пеци Трикофитнеа, Цанко Блъата и Мицо Мръцината. Тава беа местни пияници, дека денонощно са поврътаа къде казаня и не падаа поди пет промила шпирт у кръвта нги.Имаше и три каруци с матрял, къде чекаа да бъдат заредени и да почне процесо, тоа процес къде свето ше са свръши, ма пияниците ше са свръшат по него. Гай Юлий Ставрий моментално строи своите бойци:- Пуно, пръви казан да са изчисти, да го турим на женкя ти и да ги лекувам от глисти!- Слушам и изпълневам, твойта булка ги надевам, посленка полвин литрак одевам! – отръна римовнишката Пуно.- Киро и Пеци да почват моментално да стурат с кофите, да не фанем да нги го турим!- Тъй верно, да та напъне магаре черно! – отговориа у хор двуйцата помагаче.- Цанко да нареже сланина-чесновкя, а Мицо да иде да удене маркучо у помпата на гераня, да го не уденем на женкя му, и да сипе по една пьоска отеловица.Сички войници са спущия като един да изпълневат нарежданеата, а тия софиенци, дека беа дошле да варат рикия, са изумиа от таа стройна организацеа, дека редко у Софеа моа са види у неко производство.Тоа ден не беше като другите, днеска щеше да има една млада бригада от момчеторе, къде ше доат да учат занаят и ше глеат кво праат дрътите, та да моа един ден като они (дрътите) са споминат от пиенье, тиа да ги отменат у процесо.Процесо по варенье на рикия стертира млото успешно, а наште ламере изнесоа масата през казаня и зеа да буат рикия, ма буат начи като тупалкя по пепеив китеник.Момчеата са зададоа като западен ветър и бръже са присъединия къде таа тучна бригада, къде не става за на х.й брада, да ма извиневате за изразот (македонски малко). Они беа големи отличници и за тава са беа фанале да учат тоа занаят – приложно рикиджийство. Пръви са изстъпи Силвестър Цацов, он беше добро момче, беше лежал три пъти за побой – два пъти у тех (загуба по точки) и един път у Бойчиновци (нокаут), посленка са довлече Юпитер Руйчев (Юпи камилата), он беше природно начетен, се него караа дома му да реже вестниците за клозето, а накрая доклефа Изабел Шанков, он беше кръстен на баба си Иса (по бащина линеа), а баща му не знааше от коя майка е (сложен казус). Изабелчо беше млого як у главата (като черепна конструкция) и още по-як у ръцете, моаше да копа канаф ели кенеф по цел ден. Не случайно бако Ставри беше подбрал съставо екипо от дисципо.- Комсомола, сиги ше видите ка са гащи свлачат и са на пирон окачат, майтапа са, днеска ше изкопате нов клозет, що миналата недия са продъни старио и я падна като клониран византиец (ударен с клон) и стана се говна, пет гъски у барата изаби, дока можа да са изтръкам! – афтуритетно ги почна бако Ставри и оригна на ланска туршия (царска).Момчетата фанаа по една бойна лопата и зеа да набадат като къртица къде сортов пипер, скоро нги са подаваа само големите глави из дупкята. А наште обучителе продължия да буат рикия, ма натегат като ветър у разкачена ламарина, по едно време Изабел изпище като сврака от окрекани яйца, а Силвестър и Юпи излетеа като изгръбени магароци из военно стрелбище.- Кво стана, бе? – притесни са бако и си удари капата у земята и причини стрес на две богомолки, къде беа почнале да си чешат антените.- Отвори са дупка у дън земя и Изи падна у неги… – едвам успе да промъца Силвестър и тупна по дупе у един мравуняк, а коги бробинците му са покачия по чашките (тестиси), он зе да виа като ремък на ЮМЗ (модел руски трактор).- Я мислим да не а паднал от другата страна на земята и сиги да са повръта като кокошка предо притворена вратница! – мъдро предположи Юпи Камилата.- Тава подлежи на задлъбочено разследванье… – отговори бако и си сипа една рикия – за на глава кураж и за на крака кофраж.След три минути бако Ставри са спущаше надол с глава и с един пепив фенер на потното чело, спущаше са у една длибока дупка, ама длибока като депутатска мисъл, дъно нги са не види начи. Пуно Дерденкин и Киро Джуруляка дръжаа здраво въжето, а оно пука като работнически каскет на биковита глава, ма наште са са запръжиле като овци пред общински язовир.Ставри Казанджиев са свлече у една голема погребална камера, къде вътре имаше златна каяска, оружия и секакви принадлежносте, къде предизвикаа възхита у неговата душа и он само можа да каа:- Ебааааа негова макя шашова, тава не моа го изпиам за триасе годин! – виднио археолог веднага беше пресметнал цената на ценнио метал и ги беше съотнесъл къде борсовите цени у пивницата на Спино Пърчев, къде беше и клуб на пенсионеро и спиртоваро.Наште алкоархеолозе бръже са мобилизираа и извадиа до клозето сичкото наличност на обекто, странното а че само не намерия тоа, дека а стегнат обекто за него, извадиа и Изабел, а он гледаше катошиле през далегоглед, толко са беше стресирвал. Mа древнио благородник са не намери, тоа чичка го немаше нигде-никъв, та тава ги наведе на длибоки размисле.- Абе къде ли са а денал тоа, да го еба у дреата (необясним врачански израз)? – замислено запита Мицо Мръцината и муана едно парче сланина и зе да клопа с протезите като цинкова кофа у кабината на ДТ-75 (модел верижен трактор).- Тоа моа въобще да не е умрел, моа да рекъл да мре, ма да са запекъл и да си останал вечно жив!? – мъдро му отвръна Цанко Блъата и за да си рови у левио нузер, ма за моменто не намери нищо интересно там.- Таа вечер ша пада човек, та ако ще и язе да съм тоа! – прозина са бай Ставри и у тоа момент си падна на врато като македонец от исторически факт и зе да глеа като бибе из италиански марули. Застъпия на яденье и пиенье, та са дигна пепяк, у гримфоня клепе джазова музика (Волфганг Амадеус Китич и Людвиг Ван Шаулич), ма направо та бия у сръцето и пулсо ти почва да буа като БИБО M04 (модел водна помпа).Полвин час по-пъсно започна историческа биткя за чудо и приказ: Ставри Казнджив беше Гай Юлий Ставрий, он беше Цезар и са беше качил на каяската, ама са а съблекъл фино гол и реве като мече у бробиняло (ама на жлъти бробинци). Пуно Дерденкинеа, Киро Джуруляка, Пеци Трикофитнеа, Цанко Блъата и Мицо Мръцината беа легионере, они са беа накачиле с бойни принадлежности като селска спирка с некролозе. Та они формира една пиянска центурия (римско бойно формирование) и са приготвиа да защитават Цезаро, он са беше разгръдил сак че да а Петровден и козиняко му са беше одръвил като мокра мачка на северна стреха, ма са беше приготвил за биткя на живот и смрът.У тоа момент из дупката на клозето са излете едно формирование от варваре – Силвестър Цацов беше наденал една овча кожа и три орехови шумки на чашките (тестиси) и налаташе като петел на главесто зеье, Юпитер Руйчев са беше наврел у един съдран чувал и приличаше на наръч непрана вълна, а Изабел Шанков са беше олепил с подлистници от вестник „Кооперативно село“ и летеше с Тодор Живков на челото и Вълко Червенков на гръбо. Почна са чудовищна биткя, а оно а млатенье, ма кво си требва и скоро са чуаха плачове на „убитите“ и тежките стонове на смрътно „ранениете“. У тоа исторически момент на небето са спущиа страовити облаци (истински, неа мастика и мента), ма са спущия начи като бабички на вечерна промоцеа, през них са подаде Марс (римскио бог на войната), погледна отгоре като пенсионер у електронно банкиранье и ги очетвери (отвори си широко очите) като премънат (притиснат) мачък от циментова саксия. Едвам успе да измъца, ма тиа приказке останаа завинаги у истореата на человечеството и тепръва щеа да добиат връовна популярност при богЕвете:“O, summa deorum, quae ista desolatae-deserta?“… „О, върховни богове, какви са тия пусти-пустиняци?“…

Пустиняци

През едно лето на 1965 година Денка Боторска видела бая зор по време на ражданьето на сино си – Дане, ма и он не бил маломерен, метнал са на баща си – Вичо, та генетично му било заложено да а як у ръцете, а тава у главата а предмет на друга дискусеа

 

През едно лето на 1965 година Денка Боторска видела бая зор по време на ражданьето на сино си – Дане, ма и он не бил маломерен, метнал са на баща си – Вичо, та генетично му било заложено да а як у ръцете, а тава у главата а предмет на друга дискусеа. Он бил млого надарен природно, отблизо и далеч – завиждале му благородно, як и широкоплестет блъгарин, с кеф да го напънеш с лопатата между плешките и да та не а стра, че ше го прибиаш. Страшното става, коги са обръне къде тебе и та пита кво сакаш с таа лопата и фане та ти натроши шиповете y вратняко и плексито у раманьете. Та он бръже надделел над млади и стари, скоро баща му не смеял да му сега, що един път му сегнал и догледнико му го фанал и го фрълил у кладенецо на водната градина, он кладенецо не бил глибок, ма тава нема значение за настоящото изложение. Ма тава пусто училище му са било опрело и он бая зор видел дока изкласи, па и си мислил дека нема смисъл да учи нещо, дека ни моа го нарани, ни моа го напой, ни моа го издой. Тава последното са отнасало за по-късните етапове, коги зел да възмъжава и да дръви мустако къде момите, па и да изпраа веждите у стил чардак. Тава а особен северозападен поглед, къде требва да покаже на булките, дека имаш щение къде них. Затава гледал у час като презобено магаре и стоял кротко като усрано пеленаче, оти по онава време человеческите права не биле млого силно застъпени, а па коги биле застъпени, тава означавало директоро да та застъпи на бой. Дане Боторски зел от училище една ратия за диплома, ма скоро ги затрил и повече ни ги подирил, ни му потребвала у живото, ни не дай Боже. У казармата станал за пример на тава, дека нашата армия е непобедима у свето, особено що са касае за дейности, дека са не изисква млого акъл, начи като почне да копа и са заиграа като японско багерче, требва да го запреш навреме, оти ше стигне до ядрото на земъта. За таа усилена дейност он не получил нищо и скоро загубил юбовта си към работата, ма са фюбил у мастичкята и така и ги не разюбил у тоа живот. Тука не сакам да обиждам рикията, бирата и виното, къде он ги пил, без да ги обича, те така с отвръщение фане, та нагъврати (изпие) три кила чрън отел.Та таа заран (било дваасти юли на двеилядната годин) он бодро кръчеше с една цинкова кофа на рамо, като беше обещал на баба Сладурка Барачкова да нги „изкуса“ клозето. Тава означаваше да отвори капако зади нужнико, да изгребе консистенцеата и да ги фръли на кокошките да кюцат. Они за тава викат, че домашното месо а благо, оти стоката еде от сичко и са плъни с витамине и други полезни вещества.Наел са он и гребе като гладен трудовак у постна чорба, а оно фръчат муи (син металик) и го биат у пръицата и му влазат у носо. Ама са сбрале секви гадини от дворо – кокошки, пуйки, пловки (патици) и му са препрегат (бутат) у ръцете. По едно време са отворило едно крило на летната кошара (от ветъро) и оттам са излетел с бодра стъпкя овеня Чернобил, он бил чрън на къклица, а баба Сладурка чула тава име по телевизоро и млого нги аресало на звученье, та така кръстила овнето, она не знаяла кво означава.Чернобил са засилил като партиен секретар къде безплатен банкет и муанал Дане у гръбината, подпрел го като колец на нов амбар (хамбар), а нашио са фрълил у шахтата като африкански спортист на зимна олимпиада.Цопнал у дупкята надол с глава, муанал са като водолаз у селски язовир, ма бръже са преврътел и успел да изплува, ама не моа да излене, оти овено го гледа мръсно през ръбо и го чека, стръви са да го довръши.- Помоооооооош, Сладуроооооо, къде одиш да си та турим на шнуро, яла тука, че пьоснах у боклука, помооошш! – изревал Дане, оти живото му бил у сириозна опаснос (да са не бръка с опасност, по-страшно а).Тигива през задната вратница са подала баба ви Сладура, она била голема и главеста бабичка, каат че уморила мъжо си със с*ксове, ма са не знаа, дали тава а верно. Она била зела една щурмова лопата и пристъпила на спасителна мисеа, ма овеня ги гледал мръсно и немал никво намерение да отстъпа.- Чернобиле, ше ми бъдеш сборянин ми са види, ма откъде тавъта! – тава казала бабата и нападнала мигновено, а овено са спущил къде неги като футбален национал на контраатака.Она напрайла прецизно математическо изчисление, замаанала у въздуа, та ча галошете и са отлепиле от земъта и параболата на лопатата съвпаднала с биковитата глава на овеня, така го наденала, че он паднал на коленца и зел да глеа като блъгарски депутат у международна среща. Последвало подсичащо замааванье за удар през задните крака, а овено измъцал като пенционер от демокрацеа и побегнал, та са муанал обратно у кошарата, даже затворил с рогите вратницата.Баба Сладурка спущила една катерага (стълба) у шахтата и спасила нашио труженик, даже го прегрънала със се лайнените дрей, посленка фанала и сгрела вода у две кофи и изкъпала бако Дано, он светнал като нов „Москвич“ от Мототехника.Посленка му изпрала пръцалете и ги метнала да съанат на оградата, ма фанала и ги преместила навътре, да и не излезне приказкя като мискинкя. Дане Боторски муанал полвин кило рикия, докъде си чека тоалето, посленка са облекъл и с бодра крачка са отправил къде пункто. Тава била кръчмата „Пияната овчарка“, собственост на Самодел Стройцев, он са не бил правил сам, дако са казвал така, та там нашио решил да инвестира тиа дваасе лева, дека ги зел от бабичката……………………………………………………………………………………………………………………….Късно през нощта Дане Боторски са прибираше къде дома си, одеше като напратено шиле, така леко на една страна. Беше инвестирал парите у топла мастичкя (не е толкова спорна) и сега оригаше на парафюме. Чустваше са леко гузен, втори месец не беше плащал токо. Крушките дома му фанаа пайжини, ама беше повече пияница, отколко жаловит. Стигна си дома и рече да отвори вратницата, посленка са сети, че вратница нема. Беше а продал за старо жилезо. Погледна къде дворо и замръзна на место. У сред пояната стоеше баща му – Цанко Ботора. Позна го па ватенкята, он си имаше само една. Тава добре, ниело беше само, дека дрътио са беше споминал предо 10 годин.- Здрасти, Дане! Как си, детето ми? – гласо му шумолеше като ветър у клозет.- Здрасти, тате! Не съм добре! – Дане си свали каскето, падна на колена, разрева са и си обръса цифките с капата.- Защо, дете мое? – таа нежност у гласо на татко му копаше длибоки следи и нараняваше пропадналата душа на Дане.- Що съм пустиняк, тате! Изпих сичко къде ми остай, пропаднах като каруца у споклотина (пукнатина). Я та не заслужавам, тате! Срам ма а да умрем, що ше се видиме, а я немам очи за пред тебе.- Не се притеснявай, детето ми! Това няма значение, ти си ми единственият син и аз те обичам такъв, какъвто си. – те таа кротост порази сръцето на Дане, повече отколко иляди обиди, он падна по очи и заплака безмлъвно у тревъта.…По едно време скръцна враата на къщето нги, жена му (Порфирка Боторска) са беше подала с газената лампа на праго и го гледаше намръщено, па после зина като ала у тунел на джепето:- Ей, пропадналеа! Яла легай, стига си приказвал с таа прана ватенка, дека съм ги овесила да съане. Я накисна ватенкята на баща ти, оти ти друга дреа немаш и ше умреш от студ зимъта. Он умре у нея, у нея ше умреш и тизе…

Пустиняци

Било лето 1989-то, видните братчеде Бончо Божурков и Гено Доков пошле на текуща ескурзеа с класо си, оно тигива имало дръжавна програма, сите ученице требвало да разгледат сите зебежителносте на нашта територеа

 

Било лето 1989-то, видните братчеде Бончо Божурков и Гено Доков пошле на текуща ескурзеа с класо си, оно тигива имало дръжавна програма, сите ученице требвало да разгледат сите зебежителносте на нашта територеа. Родителете нги си биле поставиле две традиционни, ма и основни цели – да ги оранат и да ги изучат, ма изплъниле само пръвата, у втората са натъкнале на обективни пречки от непреодолим характер. Они братовчедете биле от млого елитен клас, тава Кирчо Маната, Пеци Пипоня, Дечко Шарения (оти он имал юта екзема), Ристо Гръбавия, Цанко Шишемигата, Мима Общата, тава биле се ора елитни и до един станале медалисте от олимпиаде по яденье и пиенье.Сбрале са у един дръжавен рейс, а при поаждянье Бончо Божурков са прозинал къде шефьора на „Чавдар“о, щел да ги кара бай ви Манчо Пиперков, про версия (алкохолик събеседник).- Ей, бацееее! Пущай една пьоча у гримфоня, да са връти и да клепе сръбска джазова музика, да не одим я да си пущам и да подкарам рейсо.След малко зазвучале джем сешъне и джазирани версии на връли сръбски хитове и романски инструментале. На секи пет минути са запира магнето, тигива сички са наемат и викат колко моат: „Сееееееекс… пришкииии… кръжаааааа“. Тава а врачански боен вик, къде всева паника и обръкванье у противнико, оти тиа къде го дзвекат, епа они са си обръкани по рождение да ви каам. Ако моа некой да го разтълкува тава, кво значи начи, мене ма връна у пръви клас таа приказка, коги бех малко главес и третио от пръвата редица (бележка от авторо). Та ескурзеата била къде един монастир (французко звучи), оти они биле млого смирени и религиозни, па и имале стра от Бога.Биле пошле на религиозен туризъм, ма за секи случай си зеле и по едно кило домашна рикия и две кила вино на човек, а и разни диетични мезета: сиренье, варени яйца, прътени чушки, суджуце и диетичн сланина (с кожата). На задните седалки са почнал ют банкет, та знаа ли са, комсомолците са разпръчиле и почнале яко да набадат на яденье и пиенье, с прозеванье и скубанье поди мишниците.Наложило са рейсо да спре на една чешма, та да моа пиат вода и да си опраат тоалето, ма оно сленале да поврънат неколко човека, оти нги сработила защитата (като бойлере).Имало и такива като двамата братовчеде, къде отдавна нги била изгорела защитата (не повръщат) и они можле да пиат, дока нги изкючи главнио бушон и са одръват като пранье на януарска мръзлица. Гено и Бончо останале онътре у машината, а шефьора са спущил у една долчинка и са натрътил на изток (да му е топло на гъзерете), па заапал един качак и клекнал като изреберен овен, таман са напълнал и го прекинало, чул двигатело на рейсо и го стегнало поди лъжичкята.Манчо Пиперков полетел като прасе на зрели тикви и тамън изленал на шосето, коги рейсо минал покрай него и щел да му отвее грабеня, зади волано бил Гено Доков.Братовчед му бил до него и усилил волумето на макс, рейсо лети на албански изтребител, а наште са са накокръжиле като стригани овци от северен ветър.Тамън набрале светкавична скорос (триас-четирес-триас-четирес), а оно на пъто са появило едно кръно магаре с каручкя, онътре дваасе суи клоня и една мининка бабичка, с голема гьостерица у ръка. Она са казвала Софронка Трънчова и често излазала за дръва у гората, у тоа момент живото нги бил у смрътна опасност, ма баби ви с ловка маневра са плизнала на една стран, а нашио водач са бил одръвил на волано и са наденал у едни орничаци (храсталаци), наденал са като шиле у бойдисан вратник, ча му изклопале зъбите, а братовчеда му си паднал на врато и поумнел, но тава била странична реакция от ударо, от тоа ден вече можел да умножава с 3, оти бил са запрел интелектуално дотам.Манчо Пиперков откръшил един сурав клон от ландрос (китайски ясен), у тоа момент дошел на свински тръс и класнио на децата – Пенко Патронков, та двамата фанале братовчедете и ги „клонирале“, т.е. биле ги с клоно, дока са строшил на две.Пътешествието продължило с пълна сила, като наште минале на лека разпивка, разбирай натиснале виното, провеле и научни експерименове.Кирчо Маната (викале му така оти са бил запрел телесно, демек маньосан) си проврел цела ръка през джамо, а един клон го зачобръстил и он паднал ча отсреща на седалките, у скута на Цкиноске Аой (най-яката у класо, она са казвала Минка, ма нги викале като самурайо от филмо, оти имала същата прическя), она го фанала и му ударила една глава (тип таран), а нашио са споринал като пръчле у лански трап (от ремонт на ВиК-то).Пеци Пипоня го извадил (не Кирчо, а Карчо) и го заврел у едно пластмасово шише (по молба на останалите от тоа интелектуален кръг), ма са сетил за един плакат на Лепа Брена (на дувара у вуйча му), па го придръвил и станало неудобна ситуацеа, по едно време са сетил за нещо тъжно и така му спаднал, та успел да го издене из шишето (сетил са за едно мининко прасе, къде било кръстено на него, ма го заклале за рожденио му ден).Така след час и нещо път, изпълнен с прикючения и научни експериментове, наште ламере прикарале къде манастиро.Един свещеник ги посрещнал пред обекто и строго ги инструктирал на моменто:- Никво пиенье, никво пушенье, никво мешанье на мъжки и женски у една соба, а у двора я съм пущил едно големо и зло куче, кой млого шава – да знаа, оно не жали никой!След около плоовин час и две рикии на екс, Дечко Шарения вече стоял с един колец пред магазино за цръковни артикуле, а кучето са било загньело (завряло) поди него и само скимти и сумръча (подсмърча), а Дечко зева като влък за вратна пръжола (колко моа):- Яла тука бе, яла, яла, деееебна твойта макя блъива, да видим язенка кой ше лааш. Яла да та рапнем един прът през лъбоците, а ти че кааш „кръчежле“ и ше лъчнеш като прасе от жешка блажневина (гореща и блажна помия).Със злото куче са свръшило дотуке, а след малко немало вече некой, къде да не пуа (пуши), да не муа (яде) и да не буа (пиe) и манастиро заприличал на меана. Гено Доков бил царо на купоня, изпружил са напреки на един миндер, само по слипове (десен: борчета у пролетен растеж). Пред него наредиле една синия с домашно месо, от едната му страна го гуши Цанка Трипера и го апе по врато, от другата Катка Крошнярката го драпе по подимешинието (под корема). С единио откапляк (едната ръка) дръжи пиенье и цигара, с другио бръника къде му не е а работа, ма и къде си требва и си работа сака, като от време навреме текущо са рапа по ташаците. По едно време братчед му – Бончо Божурков, без да сака му разлял пиеньето, тава било непростим грех у тоа род, та Гено са прозинал къде Пеци Пипоня:- Пецееее, прибий го тоа, я ше го лежа (висша форма на отричане от роднина във врачанско). Жал ми а оти ми а като брат, моа ли така а са разлива пиенье!?През тава време Цанко Шишемигата получил страхова невроза от пиенье (при напиванье мисли, че некой сака да го мандръса). Тръча фино гол по пояната и реве като борованска ала от сухи кисалици:- Олееееелеееее, ораааа! Помощ, сакат да ма начоколат (натиснат) и да ма стръсат (обладаят), оллееееееее умирам, за правда я умирааааам, ма правда не намирааааам.Станало млого трилърно такова, та Ристо Гръбавия и Милко Зубъра са спущиле по него и го гонат, целта а само да го докачат, оти остава ли са човек откачен да оди из орталъко:- Яла тука бе, яла бе, сбраканио, яла що ше та фанеме и ше та прибиаме, жив да не си, пус пустиняк запустен. – тава викале по него, като влагале приятелски чуства (да са не бръка с чувства, по-силно а)- Помооооооощ ораааа, помооооощ, сакат и да ма прибиааааат! – продължил да реве стресиранио комсомолец и да лети като чукле без дръжка, ма по едно време стигнал до антиматерия (преврътеле му краката у въздуа) и са споринал у една варница.Извлекле го трътиле и го връзале с един сезал, та да са укроти. Управата на манастиро са виделе у чудо, молиле, заплашвале… макье. Тава наште не биле ора, тава биле ора-пустиняци, тава му не а зор за нищо, ти му прикааш, оно позинало като клен у бистра вода, ти му кааш че са а у клъчища оплело, оно са а като скинат чел засмело. Сабале вече Гено Доков са напил и заспал със се цайсите на големата бъклица (глава). Он баш не можел да види, тава са отнасало само за четенье, нема случай да а сипал рикия у неко чужди уста. Ама хръка ли, малеееее… като мечок гръди (реве)… и оно коги си дири либовница. Братчед му фанал и му намазал цъклите с темперни боички, ама чръни – като къклица чръни. По едно време, къде два часо следобед, Гено са разбудил и зинал къде братовчедо си:- Абе, сбръканио, колко а часо, да та е..м у гъзо?- Два часо следо обед, рано а да ставаш, късно а да та прибиа човек.- Ебааа го, минало а обед, па още са не е съмнало…

loading...
Пустиняци

МЕНЧО ДЖОКОВ (REMASTERED EDITION)

 

Било началото на лето 1933-то и оно са а случило бая плодовито, оти тогивънка Пенко Джоковия заплодил женкя си, а късно есенеска са родил Менчо Джоков и от тигивъна маки му дигнала ръце и повеке ги не спущила, дорде била жива. Он са случил леко главес (глава като шиняк), та посъсипал арнъта женичкя, па мани ми и убавиньята на бъща си, та му развалил калъпо. Па са случил и яшен таа жна – спретнал мешина за двуйца, ма и чрън дроб за труйца. Ка има една приказка „Болен за мотика, спорен за мастика“. Ма дако де, ка и да а, а оно щом и да а така, неще и да а иначе. Та не виделе нихните арен тамазлък и ка казах по-горе, они фанале ората та дигнале ръце, дако нги са а откинал от сръце. Но коги заредиш далапо а те така те, мигар знааш къв леб ше изкараш. Ма леба моа го дадеш на свиньете, а пустиняк требва а си го чуваш и да та тръка дока си жив. Та те тева а смисълта ми …. и те така те …И казармата го не опрайла, ужким тама опраат пустиняците, ма освен дек го не опрайле, Менчо Джоков опрайл двуйца ели труйца, от тиа дек са цаниле да го опраат него. Разбирайте го тава ка сакате щете, зор ми не и зор да ви не е.Та врънал са он на 120 литрака бидон и най-големио му талант, било да пълни бидоня (мешината си) с рикия. Най обичал по трапези, серитьорка пищна да го глези. Ама неба лабаво, като седне да го преплаква тумбако, нема спиркя. Като глъта, сак че сипваш у изкопана земя, попива, та усвет бели отважда. Ели по-точно – у дън чръна земя.Ма си зел кротка женица (Севестица Джокова), она му принасала като на бей. Рани го, къпе го, пой го, дой го – бе сичко дек моа да напрай сгода на един пус пустиняк, запустел.Родил нги са и син – уж сина за пред ора, ма он са оказал син за затвора. Ша стигнеме и до него неко ден, ако он пръво не стигне до назе … да пази Господ …Та Менчо Джоков бил толко пус пустиняк, дека никоги и нищо не могло а го промени, ни напреде, ни назаде, запрел са а като магарок пред мокра магистрала. Не смогнале фашисте, кумънисте, партийни секретаре – Менчо си а Менчо, пита си смоко и пиа из шише длибоко.Коги са не бил изтегнал дома си на миндеро, та да пупуниче по Джоковица и да ги дека, начи а бил у „кръчмите“. Ората викале „кръчмите“ на центъро на селото (тава дека гръците му виката агора, а ние мегданя). Иначе кръчмата била само една, втората била затрита млого отдавнешка. Тамее са сбирале само арни ора: Перко Бръдов, Муто Цанин, Ганчо Шупов, нашио убавец и още неколко непрокопсаници, дек само фръгат рикии и ръсат умни приказки. Оно си а верно, а накараш неко арсъзин на работа, он ше та научи на акъл. Нали знаате: акълю и чакълю сака некой да ти ги нарине …. иначе не става.Та наврътеле са млого годин те така те, ората нги викале, дека така дек карат – нема млого а изкарат. Ма тиа, дека брале грижа кой ка ше изкара, отдвна ги биле укарале у гробищата и нги са сръвнил ендъко от дъждевете, па наште ора още си покръкват и пивничкя замръкват. Врътеле са годините …. врътеле са …. врътеле са (свет ми са завръте и на мене) и са доврътеле до зимата на лето 1995-то.Та седат таа вечер наште достолепни дрътаци у пивничкята, до шпоро и си прикаат глобални, общочовешки и глибоки приказки, демек учени и ако човек земе а са заслуша, моа закачи неко мъдрос, та а са преклъца.- Верно ли Пуко Фръков е натиснал онава техното, чръното шиле? – афтуритетно запита Перко Бръдов.- Па я мислим да а верно! – задрапа са мъдро по ташаците Муто Цанин.- Виа шашови ли сте, бре? Я мислим дек му са сака, ма ич не моа го стигне, дрът е таа жната (неопределено определение за мъж), ка ше притече таа пръгова (пъргава) гадинка!? – защити го Менчо Джоков.Такива мъдри диспуте са водеа у пивницата на Цопо Дженкин, она са казваше „Цпло Bar & Dinner“. Разговорете за либов не допадаа млого на нашио, за тава он си допи останалете на дъното на чашата, 150 грама рикия на екс и си пойде къде дом си. Ка си одеше у темницата, нещо зе да му се меремета (пречка) из крачолете и коги погледна – а он било едно блъиво и вънгаиво (мръсно) маче.Он са подкефи като пакостлия на ново колело, неговата мачка беше на свръшок, ем кьорава, ем кьопава. Прибра мачето у джеба на ватенката и оно у вътрешнио джеб, да му не е ладно на козиняко. Пойде по джидето с уверени крачки и не виде един голем камик, дек са беше притайл у една темна темница. Спрепна са и си тресна бъклицата у цименто. Надена са като нескопен овен у жилезен вратник, падна по очи и така стръси земята, че го чу Пуно Вакин. Он живеаше наблизо и от таа годин Пуно патеше с простатата, та таа нош она па го беше заапала яко. Излена он по клефаре и кво да види – Менчо Джоков са трупясал на джидето и му тече кръв от главъта.Бръже са спущи къде тилифоня и набра амбулеторията, добре че фелшеро си беше изпил предната вечер сите пари, та беше у усвес (относителна кондиция). Демек трезвен, ама тукте до две-три годин пиньето щеше да го гътне като прасе за нова годин. – Фешлера, довлачай са бръже къде дом, Менчо Джоков а паднал и май е на место, ни мръда, ни шава! – примрънкя прималело Пуно у тилифоня.- Идем на моменто с драмоня (селската линейка „НИСА“), ти му фръли една кофа топла вода, а са не смръзне – спретна му бръзи инструкции фелшеро, сак че е от екипо на „Пирогов“.Пуно загре бръже вода с бръзоваро и попари козиняко на Менчо, ма никва реакция. Смрътнико си а смрътник, не а го париш, да го вариш ако сакаш, нищо не моа стане.Фелшеро отбелеза смрътта у тефтеро си (има два вида тефтере – дек пишеш и дек та пишът у них) и тамън са поизпрай, коги нещо откъде сръцето на мрътвецо зе да подрипа. Фешлеро изрева на дзвер и вече беше рипнал на един дуд, коги маченцето са издена из джеба на ватенкята. Те така те завръши възкресението на Менчо Джоков. Маченцето са позавръте покрай пресно умрелио си стопанин, па пойде да си дири късмето на друго место, кьощавата му опашкя изчена у темницата.Беа са сбрале ора и почнаа да подсмръчат и са фанаа да таварат Джоковия у драмоня, да го карат дома му. Они не жалеа млого тоа пустиняк, ма така а прието, коги некой умре да подсмръчаш и да са прайш, дека ти а зор.Закараа го и събудиа Менчовица, завалишкаката, ка си беше дребна – двойно са преклендзи (смали, прегърби). Зе и она да реве, ей оно не а лесно. Сбра бръже родата по тилифоня и скоро дворо потъна у рев, слъзи и цифки, а една дръта братовчедкя са и опущи, оти и на дръжеше вече притворо. Беше почнало да са съминя, коги ората зеа да го опраат. Викнаа индоевропейци-гробаре, месачки-готвачки, бабичкор-оплаквачки, измиа едно ремарке от лайната на кравите, с него щеа да изкарат Менчо Джоков.Съблекоа го фино гол и една комшийка са прозина като биволица у празна кофа:- Джоковице …. дек ше го къпеме, ма?- Ауууууууууууууу!!! У големото корито, вашта мама шашова – един познат глас изкара акъю на сички. Менчо Джоков са изпрай, коги женкя му фана, та му забоде губерачките у петите. Имаше още такива порядки тигивънка, да ти набодат у петите с игли, та да не станеш плътеник (призрак) и да плашиш ората из селото и по поьето. Ма яле Менчо са уплъти, бърбар с губерачките у краката. А дзръкелете му са разчетвериле на се страни, стана като на окат вол дзръкелете.Изкуба он иглите и зе да извива като гръджав чакал на мръша:- Кого ше копате виа? Сиги ша еба а фана наджаку (сатър) и ша ви изкоям!! Пустиняци гръджови, бабичкор изкорубен и гробаре ръждови.Разбегаа са гробаре, месачки, оплаквачи, останаа само Менчо Джоков и любимаат му Джоковица.- Жена, дай рикия, оти сънувах кошмар – ка копам кукруз и съм са прекинал от работа. И там негде намерих едно маче. Дек ми а маченцето, завалишкото ше умре у тоа студ? – слъзи покапаа от дзръкелете на Менчо.Жена му бръже донесе рикия, он отпи четри пръста от цекленкята и Менчовица си рече на акъю, дек са а побръкал, коги он зе да вика:- Мац, мац, мац! Яле душице, я са врънах – връни са и тизе.Чудно нещо а тава привръзаността между човеко и животинките. Маченцето беше пошло да си дири късмето негде си, ма пъто го беше отвел покрай Джоковци и оно бръже прерипна оградата и са окатери у скуто на Менчо, а он му даде да лизне малко рикия.

Пустиняци

На 17 септември 2005 година Трошан Гацов са събуди у семейнио миндер и пръвой зе да са протега като бръснарски каиш

 

На 17 септември 2005 година Трошан Гацов са събуди у семейнио миндер и пръвой зе да са протега като бръснарски каиш, ма от тава му са размести нивелацеата на чирвата и он са изреза като милиционерска „Жигула“ по пъто за Згориград. Снощи са беше намуал с яйца, сланина, кисало зеье (пиперлия) и юти чушки с чесън (ама връло юти), та като пропръде тръбата, а оно климатико не моа превръти час и полвина въздуа у собата. Наруши протоколо от Киото за наличие на вредни газеве у въздуа, ма бако Трошан го болеше пиргуя за Киото, Осака и сички други градеве, различни от Криводол, Роман и Мездра. До него похръкваше Цица Гацова, крепка мездренкья (150 санта, 120 кила) и коги она подуши тава бойно отровно вещество (бетер зарин) с нузерете си, она леко са извръна и му муана един айдушки лакът у ребрата, а они препукаа като на пазарски пуловер шевовете, коги го навлача главес осмокласник (повтарач).Стрина Цица са обръна па на другата страна и вкючи от права на втора предавкя (тип трактор ЮМЗ у суй чернозем), ма и леко са понатръти телесно къде Трошан.Он моментално са настръви като комсомолец на джамо (витрина) на КОРЕКОМ и с една ръка леко понаточи инструменто, а с другата дръпна на една страна на стрина плико (оно беше бая плик да ви каам, като от Джъмбовци) и са муана като фашист у пратизанска брълога. Они беа класическа двойкя, като допирателна до окръжност у математическио смисъл (бако а на вейкя, баковица а на турта). Трошан са ръководеше от древната врачанска сентенцеа „Най-обичам суи дръва и суи п.чета, ти ги цепиш, а они пукат ли пукат“ и таман са засили като гладен петокласник на столово храненье, ма стринка Цица го усети и затегна гъзнешким фронто, та бако са удари като изтребител у панелкя, разгромаа му са сите чаркове и му са наелектризира козиняко по гръбо и подмешинието, тука баковица са извръна с една дебела книга (избрани съчинения на Тодор Живков, том 3), она си подпираше краката с неги, оти имаше разширени вени, ама у случаю нагньете бако през джуруяко, а протезете му изфрачеа и са подредиа поди телевизоро, до приемнико на кабелната телевизеа.Он са едоса много и са фръли като хиена на пресна рибица, рипна и на гръбо и я заапа яко за вратняко. Тигива стрина са вбеси сериоузно и са изпрай с мощен тръбен зов (женски мамут у нередовен цикъл), рипна у собата и зе а са връти като на кръанал хеликоптер задната перкя, а на бако му са веат откапляците като лайнен вестник на текезесарска мрежа. Зачобръсти покривкята на телевизоро и скина от дуваро едно класическо кавьорче, с мотив „Партиен секретар приема новата реколта от златна пшеница“.Никой са не предаваше у таа либовна игра, ма тука у мининкио мозък на стрина са яви коварен план, она замижа с едно око и са съсредоточи като като жъдна овца у бистра локва, па са завръте като врътоглаво шиле, засили са назаде и надена бако у дувара, а он мъцна като изгръбен пръч от печена гьостерица. Падна от пироня си една картина „Ленин общува с будни комсомолци“ и го удари у бъклицата, она беше у орехова рамкя и бая тежеше, та бако лъчна и получи комоцио, па по погрешкя му са допи вода, ма мозъко му бръже са преинсталирова и възстанови от тоа моментен срив у операционната система „ЛАМЕРИОД УАН“.Цица Гацова го фана за един крак и го зъврате у въздуа, он са понесе като фигуристо Пюшченко къде олимпийски медал и коги стрина го пущи, бако прелете през остъклението междУ спалнята и балконя, строши джамовете и са спорина у едни касетки с лански лук-пролетняк. Баковица фана тупалкята за персийскио килим и полете къде него:- Яла бе, яла… яла бе, яла… те сиги ако та не я пребиам и не идем у Сливенскио (женски затвор), да си намера я приятелки мили, жив да не си, да умреш къде си са зел, да сберем и я дом добри ора, бре па ора измреа от пиенье, ти си са запрел като музейна мумеа, ни мреш, ни са съпикясваш (възстановяваш).Трошан Гацов бръже са спущи по гръмоотводо, они биле на третио етаж и са представил пред бабичките, къде седеле на пейкята пред блоко у либовен кастюм: жарсен потник (стил проветряване на козиняко), слипове с десен „работнически каскетчета“ и тъмни чорапе с десен „гръб на пепеянка“.- Дееее, Трошане, ква а а таа либовна борба у вазе, ше избушите кочинята? – кулутурно го попита баба Чубрина Талакова от пръвио етаж.Она са беше сбрала с нейните приятелки Юргица Груйчева и Чунка Шуманска и водеа поучителна беседа на тема „пределна скорост при сийдванье на турски сериале у руски торент тракере“.- Бабичкоре, маиняйте са от главъта ми, що ше еба да ви еба! – филисофски нги отвръна Трошан и бдително са загледа къде техната тераса. От там скоро са чу мощно хърканье с приложно попръданье и бако разбра моменталически, дека неговата Дулцинея ги а склопила и па а легнала да ръка като мечка стръвница у нова брълога с изолацеа.Он са качи по стъпалата с прибежки и приплъзвания и са муана дома си като посаклив мачък поди комшийски сайван, погледна у спалнята и виде Цица да спи с гъзерете нагоре, она беше като него бел кит, ма он млого си ги обичаше и една слъза от умиление са тръколи по брадясалио му джуруяк.Бако влена у куфнята като биче у селска билиотека, размени солта и захарта у купите (отмъщението на джедаю), сипа чрън пипер у кафето, гавна малко мастика у млекото с овесени ядки (Цица тава го едеше за прочистванье на мешината и чирвата), после дигна една цикленкя с рикия, ма пи само 300 грама на екс, оти требваше да кара и он беше млого отговорен.Налундзи едни съдрани панталоне (стил ранен социализъм) и една бархетна риза (стил късна текезаска среща) и надена едни дръти папуци, еспадриле с дупки на палците (стил ретропапукизъм). Зе от таваня на ладилнико две пакета ирански цигаре (нов внос от комшия прос), награби кючовете на „Ауди“-то и пойде на бойна мисеа къде казаня у съседното село.Тоа ден колата беше модел „Ауди“ Куатро бидонаре, оти беше маанал седалките и беше сложил четри бидоня с матрял, беше сбрал сички компоте у мазъта и на жената с авансо беше зел два чувая шикер, след съответните химически процесе, материало беше готов за пункто на изваряванье, ка му викат по купешките езикове.Трошан Гацов полете с камионо като народна песен из космическа станцеа, а бидоньете са лашкаа и плицикаа кротко зади него, като за фон беше пущил едно радио за класическа музика, та в момента слушаше кючеко „Костенуркя“ и буаше колко моа у таблото. По пъто щеше да муане една глуа бабичка, къде она ли беше изкарала овците, ели овците беа изкарале неа, оно на стана ясно. Бако ги префули на наводнен ендък (гроб), а она крепко му пожела да му са влачат чирвата по джидето и да ги едат псеторете. Предо обед запре предо казаня и заребри колата къде враата на пункто, та да му а по-лесно да стури материоло. Таман да почне и го пререзаа чирвата, он влезна онътре и издръпа средните страници (с програмата) от един нов столичански вестник. Лошото а, че вестнико беше у ръцете на един софиенец, къде сбираше последните капки рикия от пръва смена, ма столичанино не показа вербална агресеа, вероятно щото щеше да получи лопатна такава.Бако беше зел една голема лопата (петица) и отиде зади обекто, откопа колко две лопати и са натръпи като бегач за 100 метра хръделе, убаво ама първо го уапа една оса по мъдата и он прирева като свиня майка за дробен леб, полете бръже (ка си беше по организъм) и влезна у офисо на казанджията – Фичо Цопов.- Фичо, да та еба на капако на „Москвич“о, дай бръже бел лук да си натръкам мъдата, оти ма уапа един дзвер и они станаа на бибмерици (тестиси при биковете). – разтревожено зина Трошан.Фичо са казваше Филимон и беше млого практичен казанджия, като имаше секакви способства за пръва помощ, като чесън, сланина, юти чушки и други препарате.- Трошане, да те ебе кой та фане, натръти са яко, я ше та натръкам поди пустиняко! – тава му отговори Фичо и скоро го натръка с чесновкята, та малко олабия процесо. Те тука на нашио герой му са сбраа газове у инсталацеата и клапаня не можа да издръжи, та са изреза у лицето на Филимон, а оня падна по дупе и лъчна като бибенце (патенце) от едри дуди (черници).Бако са излете па къде дупкята, що го напъна като кубинец на револуцеа, ма тамън стръси багеро, но па го налазеа червени бробинци (мравки) и се му изпоапаа дирнико и срамотиите, а он зеа да виа като теснолинейкя у задънен тунел.Поуспокиа са малко работите и скоро заредиа да буат два големи казаня и седнаа да обедват месо с мръвки и да кръкат рикия пресньовка, ма некак си на Трошан му не спореше пиеньето, изпи едно кило рикия само и са умисли като пуяк на суа пръщина.На казаня са беа сбрале елитен отряд от пустиняци: Тудър Цикулин (кръв 5%, рикия 95%), Съю Пърлапански (пета смена на пресна рикия), Пътю Градев (ланшна цироза), Филимон Цопов (казанджия с лиценз ПРО) и нашио пустиняк Трошанчо.- Кво ти става, Трошане, я та гледам нещо ти не връви пиеньето? – юбопитно го запита казанджията и са оригна като скопен овен.- Я нещо са разби психически, сабале натисна мойта крехка булкя на лупканье, ма она като са опре и стана един бой, не моа са опраа с таа сбръкана жена, скоро нема да смеам да нги сегам, она ем ми не дава да ги пръча, ем стана колко НИВА петица (НИВА СК-5, модел руски комбайн) а я още ми са ще да ръчкам с остеня у неко юничка.Казанджията са замисли глибоко, ма млого глибоко (като селски геран у сушава годин), пръдна тъжно и запали един качак от новио внос.Те у тоа момент, по пъто са зададе група от отрудени бабички цигуларки (берат тикви сорт „Матилда“, тип „тиква-цигулка“) и бръже съгледаа наште „момчтеоре“. Бабките беа млади пенсионерки и арни невести и млого обичаа тънката част, па ако падне сгода, обичаа и дебелата. Они не беа ча толко дръти, още ги сръбеше гребеня. Радионка Джурова (краварка), Пъла Кратунова (шивачка), Прозерпина Свирчова (магазинерка) и Гъца Гръбанчева (месачка) пристъпиа и веднага са присъединиа къде наште гларусе, Трошан фана та скова още една маса и направиа от тарби още две пейки-метровки, а у грамофоня заклепа сръбски турбо джаз (тип Луис Армстронговеа среща Миле Китич). Бабичките бръже влезнаа у ритъмо на купоня с по едно бурканче рикия на екс, а Радионка получи рефлукс и връна едно парче мекица от обед, ма си го остай на един камик за домезванье. След малко си разтръсия дрътите кожи у сласни танци и са почна едно яко озеванье, дигна са врева, ча стигна до кмето на селото. Он дойде завалията и като виде кво става, фана та си метна два „Валидол“а поди езико. Радионка и Тудър са кръшеа у танцо „Засисванье на младенецо“, дрътио си беше заврел главата межбу боските на баба Радка, а она го муаше у главата с ним и он получи шум в ушите и шем на хипофизата. Прозерпина беше дигнала Съю на раманьете си и танцеше с него, а он беше сбрал очите и са клатеше като биволски мъда по икиндия, Трошан са беше съблекал фино гол и набадаше на еротичнио танц „Обладаванье на мъжко магаре“, беше фанал един връзан магарок и са клатеше наужким зади него, а баба Пъла са правеше, че забръсва потното му чело с една кръжова забрадкя. Само казанджията беше у форма, он го беше извадил и му беше напрайл турникет от един ръждов черпак, а баба ви Гъца му оказваше пръва помощ.Тигива кмето пали джипката и улете у право цръквата, муана са като праведник у публичен дом, там завари попо – Ницо Никулчин, да пости с пресна сланина и да юска отелово божоле (вид младо вино във Франция, у случая от село Косталево).- Ницо, бегай на казаня, да видиш кво става начи, тама са са сбрале секви пустиняци, мъжки и женски, ни имат стра от ора, ни грех от Бога, фани да разтуриш таа пустиняшка работа, да ги Господ снакаже!Попо пойде веднага и кмето си отиде доволен у канцелареата, пущи си радиоточкята и са успокои умствено, като чу неколко положителни новини за пияници, къде са муанале с колата у неко бина, ели за пустинияци, къде са са сбиле по пивниците.Попо са забави и кмето млого са притесни, стана късно вечерта, а оня тупан го нема, па пали джипката и право на казаня, коги погледна, а он сбра границите и седна по дупе у пепеяко, прифана го гръдна жаба и он изпадна у ступор.Сите пустиняци си беа там, живи да не беа: Тудър Цикулин, Съю Пърлапански, Пътю Градев, Филимон Цопов, Трошан Гацов, Радионка Джурова, Пъла Кратунова, Прозерпина Свирчова и Гъца Гръбанчева, само къде беа добавиле и попо – Ницо Никулчин, он са беше съблекал гол и беше метнал расото на едно чучело, дека го беа довлекле из близките бостанье. Беше си извадил и он пустиняко и му беше турил същио турникет, като на казнаджията, биаше по чучелото и ревеше колко моа…- Бой с черпако по гяволоооо…, бой дееба наговата макя шашова…, госпоооди помилуй…!Господ погледна, завалията, позачуди са кво да напрай, па накрая дигна и он ръце…

Пустиняци

ВАНЧО ЖВРЪНГАЛАТА

 

През 1998 годин Ванчо Жврънгалата са утвръди като баш пустиняк (пръвенец) на родното си село. Немаше кой да го надпиа и надбиа. Много пробаа и така си останаа, надпити и със сцепена тенджура. На двама изкара инвалидна пенция с бой и они беа млого доволни, оти тава беа пръвите пари, дека са изкарале у мизернио си живот. Наскоро беше победил на канадска борба, надпиванье с юта рикия (на екс) и близък бой с песници, екс-първенецо, негов чича и селски поп – Киро Блажния. Като се има предвид, че Киро досега не беше повтарал човек (една песница и го фръга у нокаут), постижението му моаше да се окачестви като млого сириоузно. Посрещна песницата на чича си с надръвена пръица и само мъцна като говедо, коги го изребриш с пръто през лъбоците. Киро Блажния само са ококоли като изжлембен мачък, преди да получи такава яка глава у джуруяко, че моментално се изпружи као смок на припечина. Киро от тоа момент са превръна у „Capo di tutti capi“ ели може би у „Чичи ди тути чичи“. Нали се пак прекина чича си.Пъто му къде олимпиийските алкохолни и побойни спортове вече беше отворен. От тигива никой му не сегаше на бой, може би това се дължеше на добрата профилактика – Ванчо рендосваше сички наред. Млого убаво си изкарваше он живото: спанье с ръканье и препръданье до обед, текущо обиранье на пенциите на дрътите, бой по маки му и бъщъ му със сурова кукуржлянка и следобедно-вечерно матине у пивницата „При Цопо“.Обаче един ден усети, че има нужда от нещо, подпре го нещо у джигеро и зе да му примръдва. Странно беше тава чуство, лази ти от измеждукрачието къде подмешиието и оно та побиват тръпки, сак че та прелазват бробинци ели белокрилки.Имаше нужда от жена и то те ден щеше да даде задача на приятелете си – да му намерат жена. И он щеха да се справат, къде ше одата, иначе ги чекаше боьо, дека петима нги а млого. Неговите приятеле: Пуно Чърния, Радо Главестия, Кънчо Глисто и Панги Таранката, немаше ка да не измислат нещо перспективто и прогресивно.Улете се като борованска ала у кръчмата, беше къде три часо следобед. Пуно тъкмо надигаше десетата си бира, коги Ванчо му подсече стола. Чърния са беше наклонил назаде и са сурина като мрътвец у суринат ендък. Главата му пукна една пьочка, ма он най-спокойно си допи бирата. Не разля ни капка от нея. Даже се оригна блажено като бебе от комшийска кърма.Радо Главестия седеше на бара и най-афтуритетно си бръникаше у нусо. Правеше топчете и ги редеше на тарбата. Кънчо Глисто седеше на един стол до прозореца и цикаше (плюеше) по накацалите по прозореца мухи. Имаше дупка между зъбите и беше станал снайперист (приложник).Панги Таранката се подбъзикваше с продавачката (и.д. барманкя), Гинка Мрънявата, като днеска и беше набъркал поди полата поне трийасе пъти.- Пустиняци, днеска требва да ми свръшите една работа, иначе ше ви избиа! – започна най-приятелски Ванчо – Требва да ми намерите жена, да се фрълим я на нея, ма да ас засилим и да са фралим начи, като ланшно шиле на пресна лицерина. Направо ше а изедем дрът като молец влънен чарап. Действайте, я отваам да изгребем кенефа на един комшия, обеща да даде 50 лева за пиенье, ма я ше го изнудим за повече.Компанията са сбра на аперитивкя и напрай коварен план – план за изпълнение, ама и за отмъщение на тоа пус пустиняк зяпстел, дека ги тормозаше ката час. Они знаеха, че като са наюска с рикия и са напиа, Ватно посленка не помни нищо.За въпросната жена избрааа Рашка Трипера, небезизвестна индоевропейкя от маалата, она млого трудно се нави за 4,20 лева (без ДДС) + една мининка мастичкя.Малко по-късно, у пивницата са улете нашио лирически герой със 70 лева джеб пара, 5 кила компир ашлама и три бурканя компот от дренки за затегач.Сбраа са елитен отбор пияници: Ванчо Жврънгалата, Пуно Чърния, Радо Главестия, Кънчо Глисто и Панги Таранката, Рашка Трипера и Пеци Болката – един малоумник, дека често доваждаше да забавлява компанията със неговото мученье и винаги припадаше от 3 бири и шъпа нахут, явно нахуто му не понасаше на организъмо.-Я излъга дрътия, че ма а заблудил с кубатурата на нужнико и му зе повече пари и тиа армаганье. Неам време да са къпем, само се позами отгоре, отгоре. Гинке, турай тиганья, що ше еба да та еба, ше та прибиа и ше ида та лежа. Има ‘а пръжиш, ‘а са разцепиш като зрела лубеница.Кръчмаркята потъна у пръжатни изпарения и длъго не излезна от них, а наште пустиняци са разпиа като жъдни биволе. Ама ка пиеха бира, не опираа у земя, оборото щеше да е страшен таа вечер. Поне по дваасе бири на човек. Особено Ванчо, пиеше като разкопана овошка – сак че и сипваш с цинковата кофа. И колко и сипеш – толко поема. Със сека бира, Ванчо се по аресваше Рашка, джуките и разцъфтеха, гръдите и набъбнаа, бедрата и трептеа сладострасно пред замъгленио му поглед. Дори не забелеза, кога изнесоаа Пеци Болката и го оставиа у багажник на един ръняк (стар автомобил, трошка).Настана време да води Рашка у тех, пали “Моская” и на зиг-заг се отпрай къде тех. Не забелеза една “Ладюха”, дека бавно пъплеше след него, като у екшъневете по телевизоро.В леглото булката са раздаде напълно, цела нощ буа Ванчо Жврънгалата, като силен ветър у ламаринен вратник. Накрая прегърна булкята и заспа като заклано прасе.Събуди се и усети топлото тяло поди откапляко (ръката) си, усети мириса на млада кръв и му стана приятно на душата. Посленка погледна жената до себе си и застина, до него лежеше гол Пеци Болката и блажено похъркваше и припръдаше щастливо. Гръбо и дирнико му беа омазани с първа кръв, същата като по срамотиитена Ванчо. Жврънгалата изрева като мечка стръвница от зелени къпини, излена навънка фино гол и почна да се търка с една керемидкя. Баба му си метна престилкята на очите, та да не глеа тоа срам. – Господ да ма убиа, повече нема да лизнем пиенье. Повече за жена нема ‘а мъцнем. Жив да не съм, да сегнем я на Пеци Болката – сумръчаше Ванчо, а едри слъзи са стичаа по пръицата му.Приятелете му стоеа наблизо и са лендзеа (смееха) като варена глава у плитка тенджура, он така и не беше усетил коги подмениаа Рашка Трипера с Пеци Болката. Не усети и коги го омазаа с телешка кръв, та да фане дикиш театъро.(Тук са намесвам я, тава а оригиналнио глас на разказвачо)От този ден няколко неща не се случиха повече в кръчмата “При Пуно”. Ванчо Жврънгалата никога повече не тормозеше приятелите си, защото между тях се настани една тайна и там остана до края на живота им. Престана да обижда Пеци, промени се отношението му към малоумния, започна да се грижи за него. Но повече никога не спомена пред приятелите си за жена. Остана му само пиеньето. Остана му за цял живот.

Пустиняци

На 12 август 1995 година Френчо Мамулков са събуди рано сабале и беше най-щастливио пияница у селото, като още от сутринта надена две длъги рикии, надена ги начи като миньорски ботуше за пръва смена

 

На 12 август 1995 година Френчо Мамулков са събуди рано сабале и беше най-щастливио пияница у селото, като още от сутринта надена две длъги рикии, надена ги начи като миньорски ботуше за пръва смена. Френчо са казваше Франций, ма така му викаа по милости, с тава купешко име го беа кръстиле неговите родителе – Ристо и Вуна Мамулкови. Они беа млого напредничави овчаре, ма те тоа син малко ги връна назаде, другио нги син са казавше Цезар, он беше млого по-свестен, ма у моменто беше у врачанскио затвор.Тоа ден Френчо беше са надъхал като пръч на пролетна коза (раждана таа пролет), щеа да праат новобранскя на сино му – Прокопи, он беше млого главес и личен момък у селото, беше по тънката част (мискинлъци) и боьо, по яденьето и пиеньето, само по работата го немаше, ма оно не моа човек да го има па у сичко. Прокопи му предстоеше да улене у казармата ели у затворо, беше са метнал на чича си, та родата са надаше малко да го потегнат, че са беше разлабил, беше навирил гребеня и одеше на врато си. Е не беше му сичко зле, беше околийски пръвенец по пиенье на топла мастика без мезе, глъташе полвинка от крак, без да му трепне ни горе – око, ни доле – смоко.Бако Френчо и родата беа създале стройна партийна организацеа по подготовкята на хепънинго и беа набиле колци за простиранье на пояната, тигивана беа опънале един маскировъчен брезент (да ги не муанат щатски изтребителе по въздуа), поди него натураа дръвени маси от груби, иякови (акациеви) тарби (дъски), олепия ги с амбалажна ратия от селкопо (надпис: СЕЛКООП Медковец), за солници изрезаа пласмаскята от кутии със шоколавови бамбонье (по двойки, сол и пипер), а за чаши турия бурканье (от пюре за рикия и от ютеница за виното). Беа викнале за диджействанье Жеко Сръбов (DJ Жеко Шпеко, каат че има един лакат кросно, ама а тайна от ората), он не знам що носеше таа фамилия, ма сръбаше млого убаво от сички видове пиенье. Диджейо подготвяше пулто и пробаше микрофоня, като наместо „Шес“, викаше „Сеееее*с, бабо Райно“. Баба му Райна беше по сервираньето на чорбите и го фулеше и го проклетисваше (млого ардюнлийската) на болесте и паразите, дека и у „Пирогов“ ше дигнат ръце от тех, ма те го те – пустиняк.Новобранскята беше двойна смена, застъпия още от обед на чорба и рикия и са почна едно яденье и пиенье, дека и у северозападо редко са среща. Пръвой бабичките нги сервираа агнешка чорба, она беше бая жешка и са почна мащабно сръбанье и кусанье, а на Дико Пръванчов протезата му цопна у чорбата и он бая дуанье виде, па накрая ги извади и си ги навре обратно у пръицата. През тава време буаше рикия на празни ясли (без меез, нема зъби) и бръже го удари у камбанарията. Ората натиснаа на яденье пръвото ягне, оно си отиде като демократ у Северна Корея, нищо не остана от него. Та наред беше второ, що оно са не беа сбрале ора като ора, тава беа неосвере и немаа опир у пуста земя, едно време следобед пръвото буре зеа да лъца на въздуй и ората са попотия като нестригани овци на Петровден. Уредбата фръгаше звук, та са дигаше пръпоревина, кокошките тоа ден запреа да носат яйца, а един комшийски магарок стана бис*ксуален, гледаше си отражението у една бака с вода и го дръвеше от него си. Новобранскята беше у разгаро си и сички ора млого са забавляваа, Алипи Гьонов беше седнал на пъто, глеаше у една точкя на хоризонто и беше заапал една лигова жаба за крако, намери ги поди един камик на пъто, она крека и бако Алипи прикреква по неа, праат аква симфонеа. Бечо Ризов беше паднал у варницата надол с глава, та го миа с маркучо за кочинята и го беа простреле на оградата да съане, а он само преритваше с лева нога и припръдаше на кисало зеье. Визо Митров беше фанал един стръшел с две компотени капачки, танцуваше рокенролове на сръбска музика и са прааше, че са бръсне с електрическа самобръсначкя (стръшело между капачките беше моторо), ма по едно време поотклопи повече машинкята и стръшело го кювна, та он зина на празни обороте като пенционерски протофел, посленкя са съпикяса и ревна като партизанин у празна мандра. Вихрони Курдов са качеше по едно въже на покриво на амбаро и са фръгаше като спартанец на термопилете връз едни бали със сено, на десетио път не уцели балите и са надена челно у една бойна, строителна количкя и изрева като селски поп от слаба рикия. Ма най-добре от сички госте беше Въшо Катъров, он са беше напил на куче и го беа връзале с един сезал, да виси надоле с глава от една греда на талканата (стопанска постройка), беа закачиле и един сливовишки тупан до него, като нашио от време навреме буеше по тупаня с една кръна гьостерица, поди буйните аплодисменте на сите госте. По едно време Въшо заспа и са напика у доченате панталоне, ма нали беше надол с глава, та си пика у врато, оно са сбраа кокошки да кюцат, та госкянете ги разгония набръже с кондорете. Абе прибиванье направо, тава стана бетер виенскио бал у Софеа.Късно вечерта са почна даваньето на парите, Прокопи са качи на масата, извади го и му напрай бандаж от две кръжови петолевки, връзани с прътен конец, закачи конецо на онаа му работа за гръднио кош, тигива он (Прокопи, да го Господ убия) зе да са гръчи като торен чръв на припечина и почна да набада на „салатнио танц” (по мотиве на Майкъл Джексън, лунната походкя), оди по масата и ако некой си неа изкусал салатата, нашио му гняса с откапляко си у чинията и оно фръчи блажнотия насекъде. Тук те са вкючи баба му по бащина линеа – Мица, она беше невалид с три ТЕЛКове, ма са излете като магарица из росно трънье и за да са кръши като зелен боб (врежак), почна баба ви италианскио танц за два бастуня „Дуо патерицини“, дрътата конгерица с единио кривак са крепи, а с другио наплатисва Прокопи у гръбината, а он мъца като изребрен овен у летна кошара. По едно време рипна от масата и тука са включи баба му по майчина линеа – Гуца, двете бабошкере почнаа вече танцо на четри тояги „Куатро бастуне“ и донатрошиа кокалета на новобранецо. Он зе да ги гуши, да ги целива по забрадките, да ги подига и подфръга, баба Мица му пювна у окото от кеф, а он ги дигна ги тури връз една басова колона, та от вибрациите и са размения протезите. Тука те са излете маки му – Въца Мамулкова, она демонстрира етюд от балето „Отбиванье от сисанье“, като нашио са фрагаше да сиса на боските нги, а маки му го биаше с едно лимонадено шише у ламерестата чутура (глава).- Удрииииии, Прокопи, да ти са уста не склопииии, я ше плата на заплатаааа! – ревеше колко моа бако Френчо и пойде да оди на ръце, ма са спрепна у една танцувална патерица и са спорина у тавата с второто ягне, оно беше врело и нашио изрева като влък из бръстовина, зе да зева като нем по влак и падна по очи на цименто като национал у евроквалификацеа, та са разлупи като презрела дуня на ланшен цимент.Тука пристъпи маки му (баба Мица) и му сипа два черпака отелово вино у джуруляка, тури му и две сочни парчета сланина, реанимира го един вид и он лъцна като пресисало прасе и са изпрай като футбалис у чалготекя. Пристъпи на пулто при Жеко и го удари с дваасе лева (чисто нови) у челото, а оня ги прибра като бабичка права вълна.- Те ти дваасе лева, сакам да са оригна по микрофоня! – каза кулутурно Френчо, посленка са оригна така мераклийската (у РЕ мажор), че Въшо са събуди и тоа път са насра, ама като натовски офицер от пресно сиренье, стури две лопати сгур на цименто. Получи тикове и изплъни невероятно drum solo, бетер барабанисто на Металика. Баба Гуца са спущи с фаражо и пръво го удари три пъти у главата празна, ма после порина стуревината по него.Дока са оригаше зверската, Френчо каза: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ и предидвика „epicus furor“ (епичен фурор) у душите на сички пенционере на мероприятието. Тигава зе микрофоня пак и тоа път почна да дръжи сериозна реч:- Драги госте, булкя, мале и тате, тъсто и тъще, сбрале сме са да почетеме празнико на сино ми – Прокопи, млого добре момче а он, с кеф да го прибиаш и да го лежиш при чича му. Сакам да благодарим на Лападуц Кайцанов, се имам чуство, дека ма а отменил при праеньето на Прокопи, ма коги главата му стана голема като на баща ми – Дедо Ваци, я са успокои умствено. Приготвиле сме ви скромна почерпкя, колко да поминеме таа вечер: 50 кила рикия, 200 кила вино и две шилета – скромно, ма от сръце. Да сте живи и здрави и виа, да набадате на яденье и пиенье, а по-младите да натискат и на мандръсанье, от мене а тава, наздраве и кой не буа вино и рикия, да не види оправия..Жеко Сръбов почнал да натиска на турбо сърбежи (яки сръбски хитове), като сигурно ше си помислите, дека Жеко сабале требвало да бъде овчар, тава немало нищо общо с истината, Жеко сабале бил козар. Накрая останале само видни младеже: Личко Пиперков (18 годин, два микроинсулта от пиенье), Коцо Трошанов (17 годин, ветеран от затворо у Бойчиновци), Нестор Цицков (20 годин, регионален шампион по копанье на клозети), Френчо Мамулков и сино му, обекто на тава празненство.Изиграле танцо „влакова композицеа“, съблекле са фино голи и лазат у редица покрай масата, като секи дръжи преднио човек за глезеньете и му попръда у сурата, тава са случва на фоно на мега кючеко „Варна-Софеа“. По едно време седнале на масата да кръкат, понеже скоро не биле пиле рикия, и наметнале по един пищиман на гръбо, оти оно заладнело сабалешким.Френчо Мамулков къде четри часо рекъл малко да отдъъне и положил росна глава у една чиния със вчерашна салата, нузерете му са натопиле у водорляко и он зел да пръа като карбуратор. У те тоа момент, Жеко Сръбов решил да завръши купоня с един последен хит, зел микрофоня и позинал като клен из мътна вода:- И сигиииии… копанарскио кючеко „6 без 10“, айде Амееееет, бой с черпако по вълната..Френчо Мамулков рипнал като попарен петел и светкавично си погледнал левата ръка:- Ебааа го, коги стана 6 без 10, мене ми а запрел часовнико, Въцеееее, кам гегата да изкарвам овците..

loading...
Пустиняци

Бако Данчо и аверете му от Враца играат пиянски волей, като са простреле пердетата от хотело, наместо плажни кръпе и са ги наринале с гуменячки бира (пластмаса, 2 литра

 

Варна. 22.07.2016 година. 11:47 ЕЕТ. Неустановен плаж. Бако Данчо и аверете му от Враца играат пиянски волей, като са простреле пердетата от хотело, наместо плажни кръпе и са ги наринале с гуменячки бира (пластмаса, 2 литра). Сички нормални ора са заеле дистанцеа, само неколко македонци с бръснати крака и оскубани вежди са прилегнале наблизо. Внезапно топката отваа къде тех и са запира до крако на един.- Баце, дай навам топкята! – прозинал са бако Дано.- Jас не разбирам! – лениво отврънал македонецо.- Дай топкята, да не иа да ти го тура у джуруяко! – едосал са млого сироузно нашио.- Зошто ме пцуеш? – дръви са на една страна македонецо.- Па нали ма не разбираш, да та е.а я у кленя (клен, речна риба), сиги ша доа да та натръта душманската един път..

Пустиняци

РАДИО КАЗАНА (ВЕЧЕРНА ЕМИСИЯ)

 

Добър вечер, Вие сте с новините на Радио „Казана“. Започваме първо с Пандемията. Днес Корона вирус бе диагностициран със синдрома Пешо Гинин, след няколкочасова борба в интензивното отделение на кръчмата „При Цопо“, COVID-19 изгуби битката с г-н Гинин. Политика, Венко Мръцин отново обяви гладна стачка в знак на протест, че жена му (кметицата) му нарушава правата, като не му дава да пие спиртни напитки. Писал е до руското посолство, от там се очаква да изпратят специалист безалкохолнист. Култура, днес бе регистриран актьорски инцидент, Цанко Връбин се връщал от снимки на варварската сага, която се снима край селото, където играел дивак-човекоядец (статист, десета роля, номинация за Оскар). Цанко забравил да си свали грима, след което баща му го наденал с вилата, по случая е образувано дознание. Стопански живот, Мичо Вреков заварил сина си да дои кравите с агрегат, като тъкмо бил принесал едно трикрако столче зад една от тях. Г-н Вреков профилактично го наденал с лопатата между плешките, вероятно против плексит. Спорт, Спиро Ценков е обърнал едно ремарке с бали на местния стадион „Стадио Олимпико Алкохолико“, към момента спи (вече 17 часа) край шосето, свалил е промилите на 2,8 и се очаква всеки момент се изправи, да продаде трактора, ремаркето и балите, като съответно изпие парите от въпросната сделка. Времето, температурите са близки до нормалните, но бидоните с кисело зеле още ферментират, което означава авитаминозно пиене на ракия. Бъдете живи, тъй като много здрави си отидоха, лека вечер на тежка трапеза от нас!

Пустиняци

Бако Сприридон са а разпил от обед поди асмалъко (лоза), ма те тоа път имал и повод

 

Крушовица (Pear city на англичански). 12.07.2019 година. 20:20 ЕЕТ. Бако Сприридон са а разпил от обед поди асмалъко (лоза), ма те тоа път имал и повод. Сино му бил млого учен, завръшил езикова гимназеа у Враца, посленка го приеле у университето у село Единбургово, Шотландеа (по данни на Спиро) и Стамат (така са казвало момчето) таа годин бил пред дипломиранье по психологеа, а те тоа ден щел да нги доа и на госкье. Отворила са вратницата и Мица (баковица и макя на студенто) са препущила и го олигавила ча у врато от целиванье, спущиле му са лиги през огрьето (яката) до пъпо. Бако Стамат са не дигнал, ма сипал една двойна-длъга (power X edition) и бодро го подканил да са освежи от пътуваньето:- Здрасте, Стамате, да ти изедем дробо, яле татко а муанеш една рикия!- Тате, аз не употребявам алкохол, затваря ми чакрите! – мъдро отврънал младежо и го цукнал по образо.- Мице, сипи му тигивана месо, моа па да му са отвоарат… тава де, тава дека го каза! – притеснено викнал Спиро.- Тате, аз не употрбявам месо, разваля ми кармата! – внесъл нови порядки у дом си комсомолецо.- Ква а таа кърма бе, ти да не си просисал па, яле маки ти си а тука! – изумил са бако – Стамате, Стамате… – стегнало го и сръце (breast frog edition, демек гръдна жаба).- Кармата е душа, тате, моля те вече да ми казваш Стеймът (Stamat), така ме наричат новите ми приятели, харесва ми. – продължил да са усмихва и да споделя младежо.- Бе тиа да не са мандръсале маки ти, та ше ти турат ново име! – ядосал са млого бако, тава вече са не тръпело..- Не се ядосвай, тате, аз ще отида до тоалетна и сядам на масата, донесъл съм ви и подаръци…- Мице, дай навам пушкята и бегай по него у клозето да го наблюдаваш! – казал Спиро, коги младежо фанал натам.- Кво ти стана бе, врътоглавеа? – притеснила са баковица.- А а (ако е) клекнал да пика, ше го стреям, съсипаа ми убавото дете у таа пуста Шотландеа… – взел решение през слъзи бако Спиридон.

Пустиняци

Джентълменете са седнале да буат стекове за вечера, пиат убаво чилийско вино и си питат дедовеа, а уредете у базата и они буат за кралицата, та са дига пепей (работят усилено за Англия)

 

Антарктида. Остров Ливингстън. 12.09.2012 година. 20:02 GMT (демек Средно гринуичко време). Английска изследователска база. Джентълменете са седнале да буат стекове за вечера, пиат убаво чилийско вино и си питат дедовеа, а уредете у базата и они буат за кралицата, та са дига пепей (работят усилено за Англия). Насекъде са разположени сензоре, камере, жиронтоплякторе (непознати уреди), балбукаторе (колби с реактиви), микроскопе с проби от секви сътвере (микроорганизми), абе работи са кво си требва, неа като при назе. На пост е бележитио учен сър Елдридж Джеймс, само он не еде и пиа, зорко глеа сите уреде и попушва из един чибук (в случаю тава а лула). Тигивана на един от уредете забелезал две ламерести (големи) чревени точки да са препрегат (лутат безцелно) из един заледен пустиняк, дека а невъзможно да има никакви видове живот. Сръцето му са разлупкало, лазда (може би) тава била извъндземна форма на живот, он докладвал на началнико, наденал екипировкята и пошел на проверкя по оперативна програма.- Thank you, God, I have been honored to discover this strange form of life! (Благодаря ти, Господи, на мен е отредена тази чест да открия тази чужда форма на живот!) – тава си мислил доблестнио ингилизин (англичанин), дока набада със ските накъде местото на историческата среща. Внезапно са появила и трета точкя, не толко ламереста колко другите две, примръдала и на дисплеио на уредо му, а он млого са развълнувал, стигнал там и видел, дека поди замръзналио снег нещо шава и са пребутва и чул непозната и млого мелодична реч.- Кънчооо, я ше подгона пингвиня през тунело, а ти си метни ватенкята (палтото) връз него, после я ше рипна връз дреата и ше го тръта (преборя)…

Пустиняци

Живее у село ,,Трикладенци,,-Врачанско, до селата

 
Живее у село ,,Трикладенци,,-Врачанско, до селата
,,Стърчи пишк@(Девене),, и ,,Гърне в муда( Лесура),, вика:
-Кво ми я фалат тая София, на село си е най-добре.
Излезе на двора, влезне у кенефа да тропа, стане му скучно, скъса вестнико за бръшене на гъзо, он
,,Българска Армия,, от -1970 година, тетко му, бил старшина навремето, запасил се с амбалаж.
Чете, за казармата, цъка с език, вика-Требе да се върне казармата..Сети се, че у казармата седял на порцеланов кенеф, фане го носталгията, пусне сълза.
Подкара овцете, седне на поляната, пусне си фейса, кълне, псува сите софиянци, вика:-Ако, не сме ние, че умрете от глад..Напишат му,, Бегай бе селяк,, влезне на лични, заплашва, прави си срещи пред НДК.
По-цял ден си пише с 17 годишни пичета, представя се, за крупен земевладелец..Бил млад, атлетичен, на 23 години..Он, на 42 години, 150 кила, плешив, целио червен от пиене, гащите му вързани със сезал.
За две години, някое пиче му пише един път, откачи,
вика-Умсмихна ми се късмето.
Покани го да се видят у София.Стане сутринта, направи скандал дома, вика-Аз, докога, че гнием у това село.
Роден съм за големите светлини..Удари по-масата, постави ултиматум, щял да се жени.Макя му и баща му, шитнат нивите,20 крави, дадат му зестра.
Дойде у София, забие се директно у Горубляне, набутатат му трошляк за 5 бона, вика-Как ги минах тия.
Свали джамо, захапал клечката за зъби, гледа тежко, вика-Ееее, напълнила се е Софията със селяни.
Спира на всеки светофар, пита къде е НДК.
Спре, зачека любимата, дойде она Мара общата на 46 години, кой я искал имал, кой не искал два пъти.
Она му завърти у колата един дудук, влюби се, вземе квартира у ,,Подуене,, за 800 лв. на месец, не бил случаен..Мара, ревне, заведе я у Гърция, снима се, постне се ,,Така сме играчите,,..Не работи нищо, по-цел ден кърка с Мара, мислел бизнес план..Техните продадат другите ниви, отвори баничарница
Вместо да бачка, оди на екскурзии с Мара, снима се.
Баничарницата фалира, изхарчи парите, Мара избега с друг пияница, вика-Боклук съсипа ми живота.
Изфърлат го от квартирата, запърпори с трошляка за село, требвало му спокойствие да премисли нещата.
На входа на селото, трошляка подскочи угасне, двигатело му падне, вика-Че, го оправим, само да залебим..Прибере се, баща му го изгони,
кълне баща си:-Ти си виновен..Седне у кръчмата, разправя на пиянките, как имал 15 тира, чекал поръчка от Италия..Вечерта легне у трошляка, сети се за Мара, вика-Дейба и софийските боклуци.Само да залебим, че види тя.Стане чобанин, колата стане кокошкарник.