Browsing Category

Пустиняци

Пустиняци

ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА

ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА…
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е ония циганин с кукуруза, неговата майкя дее*а късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та е*а коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв г*з има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у г*зо.”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го ония е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪдеее висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти.”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да и го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйовееее?”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”

 
Пустиняци

Пустиняк е*е жена си у банята на задна прашка

Враца! Пустиняк е*е жена си у банята на задна прашка. Онаа сака малко разнообразее у е*анието и предлага се едно са у гората и вали. Ония наглася водъта, дръжи душ слушалката да и полива г*зо и мандръса.
– Ма нема светкавици.
Местат са до вратата, бако светка и гаси, полива и е*е…
– Ма нема гръмотевици.
Бако светка, полива и с един крак рита цинкова кофа у кюшето на плочките и е*е. След малко фрълил сичко, изкарал го, и зел да са мие у мифката.
– Кво стана бе?
– Ама я са маани ма… Кой е*е у такава буря!

 
Пустиняци

Как видинлия да си намери булка

Как видинлия да си намери булка:
Не е никак лесно да си Северозападнъл мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, трябва да направиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
– „Добро а момчето, яла нема да са модерчи“.
2. Да кааш веднъга:
– „Я не мом да седим така – дайте нещо да отфръгам“.
Дрътите, че си речът:
– „Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек“.
3. Веднага да питаш:
– „Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611- тип конски зъб?“
Дрътите, че си речът::
– „Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а.“
4. На обед да кааш – на бабичката:
– „Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
– „Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе.“
5. Още не нахранил се, да кажеш:
– „Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим“.
Дрътите че каат:
– „Леллеее, още са не наял и работа дири.“
6. Трябва да изпиеш с 30 грама ракия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
– „Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница“.
6. Да направиш иновации – стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждовна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
– „Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме – да срамуваме от ньего!“
7. Да кажеш:
– „Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно.“
Дрътите ше рекът:
– „Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето“.
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на държавата.
Дрътите ше помислът:
– „Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги“.
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
– „Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*раст като тиа дек ги дават по телевизору по „Евовизията“.
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
– „Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Господ да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а.“
11. Коги си пойдеш да речеш:
– „Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно“.
Старците ще натурат още толко багаж и ше каат:
– „Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а страх с ора като тебе“.
И че се просълзът…

 
Пустиняци

-Гошо, дека си, бе?!?
– У гаражо…
– Колко ошче че седиш???
– Ми ошче 200-300 грама…

 
Пустиняци

Двама селски, след като продали на пазара стоката, решили да апнат и да са почерпят у едно кръчме

Двама селски, след като продали на пазара стоката, решили да апнат и да са почерпят у едно кръчме. Дошла сервитьорката да вземе поръчката:
– Какво ще желаяти?
Единият пустиняк рекъл на другия:
– Ти поръчвай. Аз ще отида да се из*ера, че яко ма напиня!
Сервитьорката гледа като плъ у теменуги…
– Моме, н’го слушай тоа! У наше село сички сме възпитани ора, само той си е такъв чешит! Миналата седмица бях заклещил да мандръсам козъта зад кочината. Он по тирлици са приближил и свирна като локомотив, да го е*а, така изплаши козъта, че рогите ѝ ми останаа в ръцете..

 
Пустиняци

Елегантно облечен мъж вечера сам у изискан ресторант

Елегантно облечен мъж вечера сам у изискан ресторант. Забелезва красива дама у червена рокля през неколко маси, а она също вечера сама. Джентълменя викнал келнеро и му поръчва:
– Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онаа дама те таме.
Келнеро занаса бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълменя. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Он от своя стран го носи на мъжа. Джентълменя прочита:
„Уважаеми господине, та да приема виното от вазе, вия требва да имате:
1. Мерцедес у гаража.
2. Един милион доларе у банката.
3. И барем 20 см у гащите.“
Джентълменя хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната стран на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Она прочита:
„Уважаема, за ваша информация, язе иам:
1. Не сал Мерцедес, ама и БМВ, Порше и Ферари у гаража.
2. У банковата ми сметка иам не един, а дваесе милиона доларе.
3. Ич си не помисляй ,че и зарад убава жена кат вазе, ше си отрежа 5 см от дедовия.Впрочем, врънете обратно бутилката, ако обичате.“

 
Пустиняци

Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?
Гошо почва:
– Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.
– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…
– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
– Начи товарим аз Цецка…
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно….и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина. Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка…отиде, намери я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
– А ти кък си? Добре ли си?
Да му е*ем макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?

 
Пустиняци

Как Видинлия да си намери Булка

– Как Видинлия да си намери Булка?!?
Не е никък лесно да си Северозападнъл мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, требва да напраиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
– „Добро а момчето, яла нема да са модерчи.“
2. Да кааш веднъга:
– „Я не мом да седим така – дайте нещо да отфръгам“.
Дрътите, че си речът:
– „Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек.“
3. Веднага да питаш:
– „Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611 – тип конски зъб?“
Дрътите, че си речът::
– „Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а!“
4. На обед да кааш – на бабичката:
– „Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
– „Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе.“
5. Още ненахранил се, да кажеш:
– „Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим“.
Дрътите че каат:
– „Леллеее, още са не наял и работа дири!“
6. Требва да изпиеш с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
– „Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница.“
6. Да направиш иновации – стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
– „Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме – да срамуваме от ньего!“
7. Да кажеш:
– „Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно.“
Дрътите ше рекът:
– „Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето.“
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата.
Дрътите ше помислът:
– „Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги.“
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
– „Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*рас като тиа дек ги дават по телевизору по „Евовизията“…
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
– „Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а.“
11.Коги си пойдеш да речеш:
– „Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно.“
Старците ше натурат още толко багаж и ше каат:
– „Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе“… И че се просълзът!

 
Пустиняци

Реплики от бг плажа

Реплики от бг плажа!

„Бах тоа песък още са не е сгреял!”
„Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
„Бах таа водъ е на пикоч!”
„Ша ма фанат за мрътвеца, 8 лева за чадър нема да дам!”
„Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
„Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйове?”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана и ща прекина!”
„Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!“

 
Пустиняци

Некакъв отседнал в един хотел, настанил се па слезнал да вечеря доле у ресторанта

Некакъв отседнал в един хотел, настанил се па слезнал да вечеря доле у ресторанта. Апнал, пийнал, па си поръчал за десерт макарони. Донесъл му сервитьора и он а да апне и видел некъв косъм у паницата, па като зинал, дигнал голем скандал, направил сервитьорчето на бъзе и коприва. Станало му съвестно на келнерчето, отишъл у кухнята взел едни макарони и ги огледал един по един, по дупките най-вече! Отишъл до стаята, чукнал… никой не отваря, бутнал, па като се отворила вратата кво да види – фанал оня и лиже една, ама рунтава та рунтава… Треснал паницата у земята, па зинал:
– Я твойта майкя, къ ма наока за един косъм, а съга си си муунал пърлицата у тоа козиняк!
Станал оня, изтрил си устата и викнал:
– Мойто момче, въпроса е принципен! Къде требе да има макарони – косми не требе да има и обратното! Те съга ако на таа и намерим един макарон да видиш къв скандал, че и дигнем.

 
Пустиняци

По прашната улица свистеше ветър

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум… Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
– Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
– Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.

 
Пустиняци

Враца

Враца! Пустиняк еВе жена си у банята на задна прашка. Онаа сака малко разнообразее у еВанието и предлага се едно са у гората и вали. Оня наглася водъта, дръжи душ слушалката да и полива гъзо и мандръса.
– Ма нема светкавици. – Местат са до вратата, бако светка и гаси, полива и еВе…
– Ма нема гръмотевици. – Бако светка, полива и с един крак рита цинкова кофа у кюшето на плочките и еВе. След малко фрълил сичко, изкарал го, и зел да са мие у мифката.
– Кво стана бе?
– Ама я са маани ма .. Кой еВе у такава буря!

 
Врачански, Пустиняци

Къ звучът филмете на врачански

Къ звучът филмете на врачански:
Аватар – Мандрамуняк
Обичайните заподозряни – Айдуците са знаат
С*кс , лъжи и видео – Мандръсаниъе с подфръганиъе и скубаниъе под мишниците.
Последния ергенски запой – Свиниъе
Последния ергенски запой 2 – Блатски свиниъе
Момиче за милиони – Невеста за шестОтин лева
Бандата на Оушън – Сбрали са са пустиняци
Булката беглец – Невеста дека маа крачоие
Писък – Мааааалиииииииииииии
Убийствен пъзел – Кланиъе и крЪвища
Лолита – Склесаа на ората очувано дете
Последния самурай – Баце Пепи с ножлето
Птиците умират сами – Врабците измреа или некой ги истрови

 
Пустиняци

Двама селски типа, след като продали на пазара стоката, решили да хапнат и да са почерпят у едно кръчме

Двама селски типа, след като продали на пазара стоката, решили да хапнат и да са почерпят у едно кръчме. Дошла сервитьорката да вземе поръчката:
– Какво ще „желаяти?“
Единият пустиняк рекъл на другия:
– Ти поръчвай. Аз че идем да серем, що яко ма „напиня!“
Сервитьорката гледа като плъх у теменуги…
– Моме, н’го слушай тоа! У наше село сички сме възпитани ора, само он си е такъв чешит! Миналата седмица я бе заклещил да мандръсам козъта зади кочината. Он по тирлици са приближил и свирна като локомотив, да го е*а, така изплаши козъта, че рогите и ми останаа у ръцете…

 
Пустиняци

Петък

Петък. Прохладна вечер. Тиха музичка… Приглушена светлина от телевизора… Ароматът и му действаше опияняващо. Желаеше я! СЕГА!! В този момент!!! Той протегна треперещите си ръце и нежно обгърна запотеното и тяло. Усети възбуждаща топлина да преминава през него като ток. Не издържаше повече… Приближи глава до нея и вдиша от чувствения и аромат на плодове… Устните му се сляха жадно с нейните… Притвори очи – беше в РАЯ!
Долови шум от към другата стая и мощен рев разтресе цялата къща:
– Ей, пустиняк! Къ ти не омръзнаа дръжиш таа чаша цел ден, бе! Пияница мръсна! Довлачай са тука да вечераме, че чорбъта истина!
– Трай ма, чумо!!! – помисли си той.

 
Пустиняци

Един пустиняк от Ичедръм вика на жена си

Един пустиняк от Ичедръм вика на жена си:
– Шшшш онаа, чувствам се много зле, бегай викай байо Либен!
Жената:
– Па той е ветеринар?! Оти да не викна личния доктор?
Па той:
– Оти работа като кон, живея като куче, ям като свиня, е*а като магаре и спъ с крава!!!