Browsing Category

Професионални

Професионални

Служители на мобилен оператор се качили в такси и попитали за цената

Служители на мобилен оператор се качили в такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лв – отговорил таксиметровият шофьор
Когато пристигнали на адреса, той казал:
– 88 лева и 35 стотинки, ако обичате.
– Но нали казахте 3 лв! – възмутили се пътниците
– Вижте сега – обяснил шофьорът – при безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 км/ч, а Вие помолихте да карам по бързо. По високата скорост се таксува по 3,30 лв за всеки 10 км/ч. Освен това безлимитния пакет е валиден само в рамките на един район, а Вие пътувахте в съседния район – това вече е вътрешноградски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Освен това при вътрешноградски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 км, а това са още 33 лв. Как така „скъпо“? Нашата стандартна тарифа е 49 ст/км, а Вие плащате в роуминг по 33 ст/км. Даже излиза по-евтино! Освен това Вие бяхте няколко човека. От 1 янури услугата „групови пътувания“ е платена – по 6,50 лв на човек. И още 13 лв Ви начислихме за музикален пакет, тъй като Вие качвайки се в таксито с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.

 
Професионални

Между ключари

Между ключари:
– Напоследък, гледам, много ти порасна работата! Да не би тези рекламни листовки, дето ги лепиш по вратите на хората най-накрая да свършиха работа?
– В началото листовките не даваха резултат. Но откакто започнах да ги лепя от вътрешната страна на вратите по домовете на хората, бизнесът направо процъфтява!

 
Професионални

Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода

„Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода. Както се полага дойдоха работници, изкопаха с булдозер двуметрова яма, потърсиха тръбите, но не ги намериха. Известно време озадаченият пролетариат надничаше в ямата, изказаха се различни предположения, всички огорчено плюха надолу и единодушно решиха да преустановят с археологията до утре. Същия ден, късно вечерта, един мой познат – бай Стамат се прибираше у дома и понеже уличното осветление отдавна се беше превърнало в избледнял атавизъм, се изхитри да се бухне в ямата… Когато дойде на себе си, бай Стамат поиска да излезе на свобода, да се рее в полето, свободен като вятъра, но претърпя неуспех. Тогава започна да вика, така както се полага да се вика при падане в яма. Вие знаете тези думи, аз няма да ви ги изреждам. При звука на омайната родна реч съседите се събудиха, заизлизаха на балконите – всекиму се искаше да установи източника на тирадите. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква интерес у себеподобните: как ще се измъкне пък тоя, все-пак. А ако въпросното същество е в състояние да реди сложни съставни псувни с подчинени определителни – от това шоуто само печели. После от блока излезе автомонтьорът Гого , подаде на многострадалния Стамат ръка за опора и взаимопомощ. Стамата се вкопчи в тази ненадейна възможност и… събори пишман спасителя върху себе си. Сега вече и двамата издигнаха глас в неописуем дует, простиращ се доста извън ортодоксалните представи за нотна стълбица. Бай Стамат обвиняваше Гого в липса на устойчивост и фундамент, а автомонтьорът от своя страна, изказваше някои съмнения в легитимната наследственост на опонента. После двамата прехвърлиха словесния огън върху хипотетичния индивид, със съвсем нехипотетична с*ксуална определеност, различна от общоприетата сред представителите на неговия пол – виновника за ямата. Обединени пред лицето на общия враг, двамата герои намериха начин един през друг с бутане и пръхтене да се изкатерят отново на повърхността на планетата. Кибиците по балконите се прибраха със смътно усещане за неосъществена драма. На следващия ден в ранния следобед около блока се появиха работниците с булдозера. Оказа се, че вчера са копали на грешно място, от което логически се изясни защо не са намерили нищо. Ямата в двора беше запълнена обратно и беше изкопана нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина към метър и половина започнаха да се появяват първите признаци на погребана цивилизация, по-точно телефонен кабел. Естествено, кабелът даде фира още преди да го забележат. След кратко обсъждане на възникналата ситуация бе взето единодушно решение да се спре на достигнатото ниво и всички да се прибират. Работният ден беше свършил, а отговорни решения се взимат на свежа глава. По-нататък се досещате, нали? Късно вечерта бай Стамат се прибираше вкъщи. Ветеранът помнеше, че в двора на блока в земната кора зее двуметрова пробойна и реши да заобиколи опасността откъм улицата. Същата сутрин, като излизаше от блока, ямата на двора си беше там, а отсреща такава нямаше. Горкият не подозираше, че в негово отсъствие работниците подло са разменили местата на ямите. Той падна в дупката и набара скъсания кабел, вкопчвайки се в него като удавник в греда. Ако някой не знае, при повикване, напрежението в телефонните линии достига 110 волта и в този факт се крие ключът към разгадката на тайната, защо телефонните техници не обичат да оголват кабелите със зъби. Така се случи, че точно в тоя момент някой отчаяно търсеше някого по телефона във въпросния блок. 110 –волтовият призив бе приет от съвсем страничния в тези отношения бай Стамат. След кратък, но съдържателен коментар, състоящ се предимно от глаголни форми, се оказа, че бай Стамат не се нуждае от никакъв автомонтьор, за да изхвърчи от ямата. Получил праволинеен заряд бодрост, той с един скок удържа убедителна победа над гравитацията. А горе, от висотата на новото си положение, нашият герой отправи такова витиевато проклятие върху „археолозите“, че самият Тутанхамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома бай Стамат пролази, подпрян с една ръка на стената на блока, подозрително опипвайки всеки сантиметър от околната топография. Даже във входа той опипа всяко стъпало, преди да стъпи върху него – вече не беше уверен в нищо. Или беше неуверен във всичко… Както и да е. На следващата сутрин, веднага след като се наобядваха, при блок номер 3 на Юндолска се върнаха работниците. Завтекоха се да зариват вчерашната яма, но в нея неочаквано се оказаха няколко навъсени техници от близката телефонна централа. Много разсърдени. Получи се конфликт, техниците посъветваха работниците да си търсят тръбите на едно друго място, недалече от фалопиевите такива. Пролетариатът чак толкова далече не отиде, просто изкопа още един ров на няколко метра вляво от предишния. Този път тръбите се намериха. Работягите се зарадваха, поувлякоха се и прокопаха окоп, като при обсадата на Плевен. Замина целият тротоар и част от шосето. Естествено всичко се наводни за минути. За удобство на преминаващите веднага бе конструиран мост, състоящ се от три нерендосани кофражни дъски с произволна дължина. Отдолу, под дъските, се плискаше Суецкият канал. А както обикновено, късно вечерта бай Стамат се прибираше у дома. Освен тектоничните промени пред блока, денят се характеризираше и със сериозни промени в социалната сфера на вида сапиенс. Иначе казано, беше Свети Паралей и бай Стамат беше взел заплата. Част от сумата веднага беше похарчена за три двестаграмки Заралийска мастика, редена салата, четворка кебапчета и три бири с чипс, които за по-сигурно бай Стамат носеше към къщи в себе си…вътреутробно, така да се каже. Поради тази причина Стамата се прибираше по-късно тая вечер, в часа, когато всичките котки са черни. Внезапно на лунната светлина пред него зейна окоп. Ако това се беше случило по-рано, бай Стамат без колебание щеше да се изтъркаля в него. Но днес всичките негови чувства бяха изострени, той беше наясно с коварството на тръботърсачите и беше морално готов за окопи. Бай Стамат мина по дъсчения мост с грацията на мис Вселена по подиума, само че небръсната и с характерен анасонен дъх. От другата страна на моста той отправи едно ехидно: „Да ве разроват анадолците и къртиците му неедни!“ и с втората крачка се бухна в телефонния ров… Когато мъдрият цар Соломон е казал: „Гордостта предхожда падението“ е имал предвид точно бай Стамат . Персонално. Въпреки, че костно-мускулната система на нашия герой бе вече добила известна гъвкавост и рутина вследствие предишните падания , тройният аксел, който той извъртя, си беше чиста авантюра и завърши с фрактура на лявата подбедрица и всички произтичащи от това здравноосигурителни злини. Само след няколко секунди за поредното приключение научи целият блок. По балконите заизлизаха заинтригувани съседи. По отделни словосъчетания и характерни звуци, скоро им се удаде да проумеят същината на събитието и да извикат бърза помощ. Докато помощта бързо идваше към блок номер 3, бай Стамат успя да обогати българския език с шест нови отглаголни прилагателни и да постави в 11 различни синтактични позиции съществителното „яма“. В експресивния му изказ за кратко си дадоха среща глобални теми, касаещи правото на с*ксуално самоопределение на всеки индивид, както и някои регионални теми с външнополитически характер, а именно съвместни действия с представители на анадолската общност в южната ни съседка. Пристигналият екип на спешна помощ освети детайлно ямата с фенерчета, а коментарите се ограничиха до мнения колко ниско може да падне човек. Бай Стамат беше изваден от ямата и красиво оформен с гипс. Следващите два месеца нашият ветеран със своите бели овални форми удивително напомняше скулптура на художник-модернист със широкоскроени представи за човешката анатомия. Първата седмица много му се искаше да се напие, следващите – да се почеше. Оставен на спокойствие и екстензия организмът му бързо възстанови предишните си параметри /донякъде/. Когато го изписаха, Стамат извърши бленуваните мероприятия в обратен ред – чеса се около 90 минути след това се напи. Пролежаното време трябваше да се навакса. А следващата неделя, в блок 7, намиращ се от другата страна на“Юндолска“, внезапно спря питейната вода. Дойдоха с булдозер да търсят тръбите. Не ги намериха…“

 
Професионални

На откриване на изложба питат художник:

На откриване на изложба питат художник:-Вие в какъв стил рисувате?

-В стил „реализъм“.

-А тази картина каква е?

-Казва се „Строители на работа“.

-Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят?

-Нали ви казах – рисувам в стил „реализъм“.

 
Професионални

Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми

Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
„Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“. 
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или – готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don’t know“ „No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „ебеш ли му мамата!“, „а – сега ме хвана!“
6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.
На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал „Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!“
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: „Моля ви, таковайте ми едно такси“ – няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
„Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София“ – няма проблем – бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
„Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки“ – няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си – сяда в ресторанта и казва:
„Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон“ – след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
„Oh my God, he was right – it really works“ признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
„Моля ви, таковайте ме отзад“. При което оня се оказал услужлив човечец – (ми чужденец все пак – няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) – и съответно го „таковал“.
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите – споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че „таковане“ се спряга неправилно на гол г*з …