Притчи

„Простотата е ключът към истинската елегантност.“

Коко Шанел

Помня как баба ни остави с брат ми на вилата с дядо. Тя трябваше да отсъства ден-два по някаква работа. Ние сме по на 8 години. Легнахме да спим, приказваме си, смеем се. Дядо ни казва:

-Спете, защото утре ще ви вдигна рано! Закуската е в 9.

На нас ни е през…. Заспахме след полунощ. Дядо ни буди в 8:30:

-Ставайте! Закуската е в 9.

-Аха, дядо.

Продължихме да спим. Станахме в 11. Килерът заключен, ключът в джоба на дядо. Баба по пет пъти ни претопляше закуската.

-Дядо, а закуската?

-Закуската беше в девет.

Повъртяхме се, па си казахме „майната му“

-Дядо, отиваме на реката.

-Отивайте. Обядът е в един.

Отидохме. Прибрахме се в два и половина. Килерът заключен.

-Дядо?

-Вечерята е в седем.

След къпането в реката сме гладни като вълци. На всичкото отгоре не сме и закусвали. Зад бараката имаше изба, а в нея два трилитрови буркана с краве масло. И така, две осемгодишни хлапета ядоха от това масло с пръсти, направо от бурканите.

Седем часа вечерта. Вече сме седнали на масата, а дядо ни сипва елдена каша в купичките. Аз започвам да ям, а брат ми отблъсква купичката:

-Дядо, аз такава не ям. Баба ми я прави зърнеста.

Дядо мълчаливо взема купичката:

-Закуската е в девет.

-Не, дядо, не я вземай, ще я изям.

На следващия ден, с едното събуждане и бяхме на масата в девет. Ето така ни възпита дядо, за едно денонощие само, без викове и четене на конско.

Като малък исках да е лято цяла година!
Когато пораснах разбрах,че ако имаш дocтатъчно пaри,цялата година можe дa е лято…

Първа легенда

Сестрата на хан Аспарух му пратила дар – китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Докато достигне до хана, конецът наранил крака на птицата и се обагрил в червено. Лястовицата пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Втора легенда

Владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хазарите хан Ашина предложил на братята ѝ да го признаят за техен владетел, като в замяна щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хазарския хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от хазарския хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарите, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Нападателите, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Трета легенда

Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си, синовете бързо забравили бащината повеля и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба.

Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокола на хан Аспарух.

В писмото той пишел, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от червено-бялата нишка, връзвал ги на ръцете на войниците.

Оттогава червено-белият конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.

. Първата му реакция била:
– Твойта мама!
След това забелязал как някак предано и тъжно го гледала. Излязла от аквариума и започнала да го следва навсякъде на крачка разстояние. Гледала го в очите и сякаш искала да му каже:
– Извинявай, прости ми!
Приятелят ми се разчуствал, вече ѝ бил простил. На сутринта се събудил, а игуаната стояла до леглото, цяла нощ не мръднала, гледала го тъжно. Приятелят ми се удивил какъв верен и грижовен питомец си има. Палецът му обаче не минавал, отекъл и започнал да го боли по-силно. Сложил игуаната в клетка – и при доктора. Там се изяснило, че този вид игуани са отровни, но отровата е слаба. Първо хапят, а след това тъпо и упорито следват жертвата си, чакайки я да умре…
Не се лъжете, когато предано ви гледат в очите.

Всеки ден, малката мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.Произвеждаше и беше доволна.Шефът, лъва, се учудил, че мравката работи без надзор.Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор ?Той нае една хлебарка, която имаше с голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.Първото решение на хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за мравката.След това, на хлебарката й бе нужна секретарка, за да й помага с изготвянето на докладите и…… Т я нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел .За тази цел на хлебарката й купиха компютър , лазерен принтер и …… бе наета една муха, която да ръководи отдел информатика .Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които й заемаха цялото време!Лъвът стигна до заключение, че е дошъл момента да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше мравката.Постът бе поверен на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си.Новият отговорник, щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за …за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече .По същото време щуреца убеди шефа, лъва, от абсолютната необходимост от проучване на средата.След като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвеждаше вече колкото преди ; Той нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения .Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението : “ Има много персонал в това предприятие. ..“Познайте първо кого уволни лъвът ?Мравката, естествено, защото тя „проявява липса на мотивация и конфликтно поведение“

Един мъж си идва у дома от работа и заварва децата си отвън, все още по пижами, играят в калта, с празни кутии от храна и обвивки разпръснати из цялата градина. Вратата на колата на съпругата му била отворена, както и предната врата на къщата. Нямало и помен от кучето. Влизайки през вратата, той открил … още по-голяма бъркотия. Лампата съборена на пода, изтривалката захвърлена срещу едната стена, в хола телевизията бучала на максимум на някакъв анимационен канал, всекидневната била осеяна с играчки и различни дрехи се въргаляли по пода. В кухнята… чинии препълвали мивката, остатъци от закуската били разляти на тезгяха, вратата на хладилника била широко отворена, кучешка храна била разлята на пода, счупено стъкло лежало под масата и една малка купчина пясък се разпространявала от задната врата чак до коридора.Той бързо изтичал нагоре по стълбите, стъпвайки върху играчки и още купища дрехи да търси жена си. Притеснен, че тя може да е болна или, че нещо много сериозно се е случило с нея.Преминавайки покрай вратата на банята, съпругът нагазил във локва вода. Надникнал вътре и заварил мокри кърпи, пенест сапун и други играчки, разпръснати по пода. Километри тоалетна хартия лежали на купчина и паста за зъби била размазана върху огледалото и стените.Уплашен изтичва в спалнята и заварва съпругата си все още да се изтяга по пижама в леглото, чете роман … Тя поглежда нагоре към него, усмихва му се и пита как е минал денят му. А той бил озадачен: „Какво се е случило днес тук?“ Тя отново се усмихва и казва: „Знаеш ли, всеки ден, когато се прибереш от работа и ме питаш – Какво за бога правиш по цял ден?“ …“Да“, казал той недоверчиво …Тя отговорила: „Е, днес аз не го направих.“

Знаете ли как Рокфелер станал мултимилиардер?
Младият Рокфелер, беден като църковна мишка, скитал по улиците. Не щеш ли, намерил една ябълка на земята. Взел я, почистил я внимателно и я продал на минувач за 50 цента.
С тези 50 цента купил две ябълки по 25 цента, почистил ги и ги лъснал, а след това ги препродал за 1 долар на друг минувач.
С долар в джоба си купил 4 ябълки, които също почистил, излъскал и препродал за 2 долара.
След това купил 8 ябълки, които почистил, излъскал и препродал.
И след това той наследил няколко милиона долара…

Минаха 2 години от интервюто ми за работа.
Започвам да се притеснявам вече , че са наели някой друг

„Седях в ресторант. Мъж, говорещ по телефона, внезапно започна да крещи от радост. Сервитьорът се стъписа, но мъжът извика :- Дай всичките кебапчета и добави ориз от мен за всички! След 18 години чакане, станах баща!Няколко дни по-късно видях същия човек на касата за билети с 3-4 годишно дете, което го нарече „татко“.Отидох при човека и го попитах защо е похарчил толкова много пари и е черпил онази вечер.Мъжът разказа с притеснение :- Имаше една стара двойка на странична маса този ден. Жената, след като разгледа менюто, каза на мъжа си, че ù се хапват кебапчета с ориз.Съпругът ù я погледна тъжно и отговори, че имат пари само за супа.Чувствах се сякаш вряща вода се излива върху мен, след като чух това. Исках да купя всичките кебапчета и изиграх фалшиво телефонно обаждане.Аз към мъжа :- Е, защо нахрани всички?Мъжът стана сериозен :- Ако бях помогнал на този човек, щеше да се срамува от немотията си. Даже когато помага, човек трябва да го направи достойно.“

В един санаториум, по соц времената, пристига възрастна двойка. Тя е дребна, слаба, сива женица, а той – беловлас интересен възрастен мъж. До вечерта мълвата, че е пристигнал академик, много известен и богат, вече обикаляла из коридорите. И веднага си проличало особеното отношение – сложили ги на най-светлата маса, първо на тях сервирали, в процедурите имали предимство – всички признаци на високият статус били налице.Въпреки това, женицата се суетяла около съпруга си, грижела се непрекъснато за него, а той приемал всичко спокойно, примирено и даже леко уморено.Мълвата за академика и международният му статус предизвикала вълнение, и не след дълго другите обитатели забелязали, че симпатичният побелял мъж много често се разхожда с млада дама, накипрена и предизвикателно смееща се. Често ги виждали сами, или седнали на пейка, или на чаша чай, или разглеждайки някакво четиво. Много скоро новата любов не била тайна за никого.Скучната съпруга, без да прави сцени на съпруга си, директно отишла при конкурентката си и я попитала:“Извинете, защо ви е моят мъж? Той е възрастен, болен, изисква грижи и спазва строга диета.“Младата жена се впуснала в обяснения, че със статуса и заплатата на този уважаван академик, ще си наеме жена за тези грижи и няма да се превръща в залюхано същество, като нейната събеседничка.Сивата женица няколко секунди неразбиращо гледала нахалната особа, и после спокойно съобщила:“Разбирам. Но работата е там, че академикът съм аз.“

– Ооо, бай Гошо , как си? Чух че имаш страшни домати, без химикали, без торове? Дойдох да си взема….!- Не може бай Стамате. Няма как да вземеш, ако не си дал. Вселената не дава. Ще счупим баланса.- Ама имам пари бе! Ще си платим колкото трябва. на битака са 2 лева, аз 5 ще ти дам, много ти ги хвалят доматите. Дай насам 2-3 кила.- Не може бай Стамате, вселената не дава. За поддържане на баланса не са нужни пари..- Е как не са нужни, като идеш на магазина сиренето е с пари.- Това е ако ходиш на магазина, аз отивам на двора и доя козата, от млякото правя сирене, а на козата не и трябват пари. Вселената има нужда от баланс , а не от твоите пари. Ако козата е гладна ще яде, ако е жадна ще пие, ако аз и дам всичко, за да е в баланс, тя ще даде на мен мляко за сирене. – Е нали всеки трябва да изкарва от някъде, аз затова работя, спечелил съм пари, и сега искам да купувам с тях.- Стамате , ти си работил за пари, аз за реколтата с домати. Сега аз имам домати за ядене, а ти имаш хартия с числа. Ако аз не поискам твоята хартия с числа, тя е просто хартия, за която ти си работил, но не допринася с нищо за баланса във Вселената. – Но защо не искаш пари?- Защото , Стамате, онези които създават парите , и те карат да работиш за тях , с мотивацията после да ти ги разменят за блага, не допринася за баланса. Живота Стамате се мери на везната на Вселената. Ако ти стоиш от едната страна , а битието ти от другата, всеки път , когато някой ти дари хартия, в замяна на частица сложена от неговата страна, накрая стигаш до момента, в който везната е толкова наклонена в другата посока, че ти просто нямаш вече какво да сложиш толкова голямо, за да върнеш баланса. Тогава единственото което остава , Стамате, да туриш не везната, е собсвената си душа, и когато те приемат този залог, ти тръгваш по широкия свят, за да слагаш по нещичко в чуждите везни, да ги накланяш и отклоняваш от баланса. – Бай Гошо , ти си луд!- Знам Стамате! Но лудостта е от моята страна на везната, и държи стабилно баланса на Вселената. Когато баланса е пълен, щастието не е красив момент, то е ежедневие. Когато аз поливам доматите, аз им се усмихвам, радвам им се, те усещат баланса в мен, усещат и грижата ми, и ме даряват не просто с домати, а с най-вкусните, пълни не просто със сок, а със сок на живота, създаден от красиви утринни лъчи на Слънцето. Ако аз днес нахраня теб, човек който е далеч от баланса, те ще ми се разсърдят, че използвам плодовете им за да нахраня теб и догодина ще ме накажат. Затова възстанови баланса на Вселената във себе си и ще има домати и за теб. – Верно си куку, Гошо! Хубаво де, с какво да започна?!- В края на селото има едно поле със сливи, върви и от издънките им ми направи колчета за домати, това е едно добро начало, моите домати да приемат, че си тръгнал да слагаш нещо и от твоята страна на везната.- Но защо, ти не можеш ли да идеш сам?- Мога Стамате! Но имам договор и с тях, в най-сушавите дни им нося с бидона вода, поливам ги, а те ми се отплащат с най-сочните плодове. Ако отида и направя колци от децата им, ще наруша баланса между нас, и ще ми се разсърдят. А ти Стамате, имаш толкова много да слагаш на везната, че ще приемат, че ти правят добро..

– На 5 години баща му умира.- На 16 спира да учи.- На 17 години вече е загубил повече от 4 работни места.- На 18 години се жени.- Между 18 и 22 работи като шофьор и се проваля.- Решава да се присъедини към армията, но е отхвърлен.- Кандидатства Право и отново е отхвърлен .- Проваля се, като застрахователен агент .- На 25 години жена му го напуска, като взима единствената му дъщеря.- Става мияч в малко кафене.- Не успява да си върне дъщеря си.- На 65 се пенсионира.- В първия ден на пенсионирането си държавата му дава 105 долара. Осъзнавайки, че не може да се издържа решава да се самоубие, измъчван от живота си, пълен с неуспехи. Сяда под едно дърво, за да напише предсмъртното си писмо, но осъзнава, че има нещо, което все още не е опитал, и това е да готви! С доларите, отпуснати му от държавата, купува фритюрник, прави пържено пиле по рецепта на баба си и го продава от врата на врата из града.На 88 години господин Сандърс, основател на KFC, е милиардер.А ние, само с един провал, искаме да се откажем ?Животът ще ни тества толкова пъти, колкото е необходимо и в правилния за нас момент, ще ни възнагради !Затова не се оплаквайте, а продължавайте напред !