Browsing Category

Притчи

Притчи

Днес ще ви разкажа история за два магазина, където продават бонбони

 

„Днес ще ви разкажа история за два магазина, където продават бонбони.

Бонбоните и в двата магазина струват еднакво, но децата обичат единия, а втория – не харесват.

Защо?

Защото в единия от магазините детето казва:

„Искам 300 грама бонбони“ и продавачът слага на кантара първо много бонбони, примерно 500 грама, а после „отнема“ от бонбоните, докато не стане 300. И детето гледа, как бонбоните все повече и повече намаляват.

А в другия, любимият магазин, продавачът слага на кантара малко, 100 грама, а после добавя и добавя. До триста. И на децата им харесва да гледат как им прибавят бонбони, а не как ги отнемат. И затова ходят там, където не отнемат!

Това е хитринката.

И няма значение, че и там, и там са 300 грама бонбони…

Каквото и да правиш в живота, „прибавяй“, а не „отнемай“! „

Притчи

ПРИТЧА ЗА БАНКАТА

 

ПРИТЧА ЗА БАНКАТА!

Индианец отишъл в банката и поискал заем от 50 долара.

– За какво ще използваш сумата? – попитал банковият служител.

– Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.

– А имаш ли нещо за обезпечение на заема?

– Не знам какво е „обезпечение“.

– Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.

– Аха, залог! Не, нямам.

– Имаш ли автомобил? – отново попитал служителят.

– Имам – малък камион от 1949 г.

– Не върши работа – отвърнал служителят. – А имаш ли животни?

– Имам кон.

– На колко години е?

– Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.

Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 50-те долара и си тръгнал.Отишъл на пазара в градъ с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.

– Какво смяташ да правиш с останалата сума? – се поинтересувал банковият служител.

– Ще си ги държа във вигвама.

– Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.

– Не знам какво е „депозит“ – отвърнал индианецът.

– Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.

Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:

– А банката какво ще ми даде в залог?

Притчи

Една блондинка станала училищен психолог

 

Една блондинка станала училищен психолог. Веднъж забелязала в двора на школото,как група деца играели футбол. А някакво момче стояло леко встрани от тях със сериозно изражение.

Русокоската се приближила до него:

– Хей,приятелче! Да не би да имаш някакви проблеми?

Ученикът се зачудил:

– Защо мислите така?

Психоложката се задълбочила:

– Мама и татко – разбират ли се?

Момчето кимнало:

– Да,много добре се разбират!

Блондито предположила:

– Да не би да си нещастно влюбен?

Хлапакът махнал с ръка:

– Ами! Имам си готино гадже и всичко е наред!

Специалистката го погледнала изпитателно:

– Случайно да вземаш наркотици?

Попът подбелил очи:

– Глупости! Стоя далеч от тия боклуци!

Блондинката се озадачила:

– А не обичаш ли да риташ топка?

Ученикът й казал:

– Напротив! Много обичам!

Русокоската изпаднала в недоумение:

– Ами,защо тогава,докато другите играят футбол ти само стоиш и ги гледаш?

Момчето обяснило:

– Ами,защото – днес ме избраха за вратар!https://nishto.com/

Притчи

ПРАВИЛНО ВЪЗПИТАНИЕ

 
Помня как баба ни остави с брат ми на вилата с дядо. Тя трябваше да отсъства ден-два по някаква работа. Ние сме по на 8 години. Легнахме да спим, приказваме си, смеем се. Дядо ни казва:
-Спете, защото утре ще ви вдигна рано! Закуската е в 9.
На нас ни е през…. Заспахме след полунощ. Дядо ни буди в 8:30:
-Ставайте! Закуската е в 9.
-Аха, дядо.
Продължихме да спим. Станахме в 11. Килерът заключен, ключът в джоба на дядо. Баба по пет пъти ни претопляше закуската.
-Дядо, а закуската?
-Закуската беше в девет.
Повъртяхме се, па си казахме „майната му“
-Дядо, отиваме на реката.
-Отивайте. Обядът е в един.
Отидохме. Прибрахме се в два и половина. Килерът заключен.
-Дядо?
-Вечерята е в седем.
След къпането в реката сме гладни като вълци. На всичкото отгоре не сме и закусвали. Зад бараката имаше изба, а в нея два трилитрови буркана с краве масло. И така, две осемгодишни хлапета ядоха от това масло с пръсти, направо от бурканите.
Седем часа вечерта. Вече сме седнали на масата, а дядо ни сипва елдена каша в купичките. Аз започвам да ям, а брат ми отблъсква купичката:
-Дядо, аз такава не ям. Баба ми я прави зърнеста.
Дядо мълчаливо взема купичката:
-Закуската е в девет.
-Не, дядо, не я вземай, ще я изям.
На следващия ден, с едното събуждане и бяхме на масата в девет. Ето така ни възпита дядо, за едно денонощие само, без викове и четене на конско.