Приказни герои

Свободата, Санчо, е да запалиш и да офейкаш.

Ходи си вълшебницата из пазара и по едно време среща Пепеляшка. Пепеляшка – умислена, оклюмала, едвам се влачи…

– Какво става бе, Пепеляшке, кво си се скумросала такава? Довечера е балът при принца, би трябвало да си весела!

– Ох, то балът – хубаво, ама като го знам принца че не си контролира еякулацията добре, като нищо ще вземе да ми направи някое бебе и ще стане една – не е за приказване!

– А, това ли било ма, Пепеляшке? Че то това – бял кахър! Абра-кадабра… Готово! Вече си със спирала.

Пепеляшка заподскачала от радост и хукнала да се приготвя за бала. На другия ден пак случайно се срещат двечките с вълшебницата. Пепеляшка ходи с як разкрач, кат някой телфер.

– А ма Пепеляшке, тоя принц те е поцепил, ма! Ба си му и работата, че толкова ли па е надарен?

– Щи дам аз на тебе един надарен принц, дърта кифло! Що не ми каза, че тая шибана спирала в полунощ пак става на тиква, ма!!!

Върви си из гората Крали Марко и не щеш ли – насреща му изскача ДАртанян, вади шпагата и го кани на дуел. Скачат те зад храстите и след пет минути Крали Марко излиза, бърше окървавения си меч и мърмори под нос:
“Еб*хти нахалните пубери се навъдиха, замалко да ми извади окото с тая тел…”

Вълкът се напил тежко и заспал на една полянка. Минал Зайо
-Байо, видял вълка, че лежи, ухаещ на джибри и обвит от мухи-винарки, и си рекъл: „Твойта мама, колко мръсотии си ми правил – е сега ще ти го върна тъпкано! ! ! “ Откършил един чепат клон и го наврял целия в з@дника на вълка.
След известно време вълкът се събудил със страхотен махмурлук – от болки в главата хич и не усетил клона. Довлякъл се как да е до дупката и в този момент го напънало. Рекъл на вълчицата:
– Пияното г*вно е на път, отивам да сер@!
Влязъл в к*нефа и след малко се чул грозен вик: „У-а-а-а-а! ! ! “ След още малко – втори: „Ъ-а-а-а-а-р-р-г-ъ-ъ! ! “ Излиза вълка и вълчицата го пита:
– Какво става, бе? Защо крещиш така?
– Жена, няма да повярваш! Така се напънах, че си изср@х гръбнака! ! !
– А втория път защо изрева?
– Ох, да знаеш само какъв зор видях, дорде го наместя обратно! ! !

Съвременена антирасистка версия на „Снежанка и седемте джуджета“ – „Снежносива и седемте индивида с неизвестен пол и с*ксуална ориентация“.

Нощ в стар замък. Объркан нашенец минава през тъмен и мрачен коридор. Изведнъж се сблъсква с призрак, който казва със страшен глас:

– Аз съм зъъъъъъъл!!!!!!! Живея тук в продължение на четири века…

-Еб@ти якото! Вероятно знаеш къде е к*нефа?!..

„Политически коректни“ заглавия на приказки:

• Тошко Афроамерикански
• Снежанка и седемте вертикално-ощетени граждани
• Али Баба и 40-те невинни до доказване на противното
• Който не работи, не трябва да се срамува от социалните помощи

Oтива Зоро при любовницата си и казва на коня си:- Ти ще седиш тука и ще чакаш! Като се прибере мъжът й, да скоча на теб и да избягам.Качва се Зоро, разгорещяват се с момата… По едно врме на врата се чука. Зоро скача от кревата, взима си гащите и се мята през прозореца. Любовницата отваря вратата и вижда коня на Зоро. Поглежда го учудено, а конят отговаря:- Кажи на Зоро, че навън заваля и че ще го чакам във входа!

-А вие какви искатe да стaнете, кoгaтo пораснете?
Издевателcтвашe пиянатa Cнежанкa над джуджетатa.

Лешоядът към Ной:
– Ти ся що само живи качваш?

-Насред гората Тилилейска, далеч от спирката на рейса, на място скрито и незнайно, злокобно, смръщено, потайно, (направо пълен пущинак!) във къща на кокоши крак, немила, никому не драга, живееше си баба Яга.Веднъж нечакано писмо като откъснато листо направи двоен пирует и падна с марките напред пред бабоягиния праг. – Туй сметки сигурно са пак! – тя със досада промърмори, със нокът остър го отвори… и в миг в гората се разчу, че ще идва бабиното внуче!Докато бабата се вдигне къщурата си да раздигне, пристигна внучето ѝ мило, очи в краката си забило, като че казваше ѝ: – Тука ще бъде сигур пълна скука!Ах, баба Яга се засегна и всички горски сили впрегна да мислят някаква програма, та да избегнат срам и драма. Купчѝна приказни герои пристигна с номерата свои. Галаконцертът се отвори със хор на горски кикимори. Квартет прекрасни самодиви жонглираха със сини сливи. Вълкът с боненце от сатен уши гоблен „Ловец с елен“. Накрая седемте джуджета превърнаха се във козлета и литнаха да пазят сянка на Пепеляшка и Снежанка. А баба Яга изигра две съчетания с метла. Но внучето ѝ все се муси – не пожела дори да вкуси ни палачинка, ни салам от кърпичката „дай да ям!“,капризно веждичка намръщи и рече твърдо: – Искам вкъщи! Тогаз в тоз тъжен периметър ухилен цъфна Хитър Петър. Прегърна малкото човече и утешително му рече: – Аз знам какво не ти е в ред! Ми тука няма интернет! Направи уж с ръка магия, отвори някаква кутияи сред тревичките зелени замига рутър с пет антени! Тогава плисна се нарвед най-първокласен интернет! Как живна бабиното внуче! Как телефона бързо включи и си направи двеста селфи с джуджета, кикимори, елфи! В очите му звезди изгряха, щом лайк след лайка заваляха! А милата му баба Яга, подпряна на една тояга, на Хитър Петър важно рече: – Ти Рутър Петър ще си вече!

– Аз съм духът от лампата и ще ти изпълня пет желания.
– Не са ли три?
– По принцип е така, ама ми се виждаш малко шматка.

Али Баба към Аладин:
– Кат та гле’ам как тръкаш ламБата , мисла, че си ергенин…

Как очаквате децата да са послушни, при положение, че Тарзан живее полугол, Пепеляшка се връща вкъщи в полунощ, Пинокио лъже през цялото време, Аладин е кралят на крадците, Батман кара с 260 км/ч, Спящата Красавица е мързелива, а Снежанка живее със 7 момчета…

Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока. Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен. Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:- Не, по-добре да умра. Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:- Жените – казала му тя – най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата. Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа. – Какво става тук? – попитал Артур, а девойката отговорила:- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък – половината денонощие ще бъда вещица, а половината – девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица – през деня или през нощта?Замислил се Артур – какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:- Ти сама избери кога каква да бъдеш. Усмихнала се девойката и рекла:- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен – през цялото време ще бъда девойка. И така те заживели щастливо до дълбоки старини. Поука: Няма значение каква е жената – умна или глупава, стара или млада, грозна или красива. В душата си тя винаги е вещица!!!