Правосъдие

Съдията към свидетеля:
– Какво правихте на 21.06.2015 г. в 10:42 минути?
– Седях в къщи, с календар в ръка и гледах часовника…

В съда:
-Подсъдими! Обвинен сте в шарлатанство. Продавали сте елексир за вечна младост!Осъждан ли сте преди?
-Да, през 1765 и 1896г 

Съдят един шаман за измама:
– Ваша чест, невинен съм! Аз наистина мога да повдигам предмети с поглед! – казал шаманът.
– Я да видим как ще повдигнеш тоя стол!
Шаманът се помъчил и най-накрая успял да го повдигне. Но в същото време някой свирнал и столът паднал.
– Я повдигни е тая маса!
Шаманът пак се помъчил и повдигнал масата, но някой пак свирнал и масата паднала:
– Абе, я вдигни п*ниса на тоя старец!
Шаманът вдигнал п*ниса на стареца. Старецът мигновенно извадил два патлака и креснал към публиката:
– А някой свирне, а съм му еб*л майката!

В съда:
– Не можехте ли да решите този спор без съд?
– Господин съдия, ние точно това правехме, но дойде полицията и ни разтърва…

В съда: 
– Обвиняеми, защо сте откраднал парите, а бижутата сте оставил? 
– Господин съдия, сега говорите точно като жена ми…

Син на прокурор ударил мерцедеса на сина на началника на КАТ. Виновен се оказал спящият на спирката бездомник.

Съдията към пострадалия:
-Твърдите,че нападателят е държал в ръце бухалка?А вие какво държахте?
-Ами..аз държах жена му…

Съдията:
– Обвиняемия, какво имате да кажете по случая?
– Ами, прибирам се аз от работа и гледам жената – гола в леглото, прозореца – отворен и един по гащете бяга по улицата. Взех хладилника – бам, през прозореца и сега той ме съди.
– А обвинения, има ли да добави нещо?
– Ами, тичам си аз сутринта по улицата и изведнъж – бам, един хладилник отгоре ми, счупи ми крака.
– А свидетеля, Вие ще добавите ли нещо?
– Ами, стоя си аз в хладилника…

-Аз съм сина на прокурора!-крещеше младият гъзар и тичаше по горската пътека, но мечката въобще не се трогна !!!

Когато бях малка всичко беше по-лесно.Който не ти харесва – удряш го с лопатката и го засипваш с пясък.
А сега за това има член от Наказателният кодекс.

В съда:
– Обвиняеми, защо пребихте съседа си от горния етаж?
– Ваша светлост, оказа се, че тоя тъпак е развъждал кокошки и петли на 18-я етаж в нашия блок!
– Е и това е повод да го пребиете!?
– Съдия! Аз вече пет месеца ходя по психиатри, понеже си мислех, че т’ва кукуригане е плод на въображението ми!

-За какво ви осъдиха? 
-За активно участие в сватби. 
-Как да го разбирам? 
-Ами във всички сватби все аз бях годеникът.

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
Лихварят -грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера. 
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. 
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден. 
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден. 
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката. 
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави. 
Имало три варианта. 
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите. 
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. 
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
– О, простете ми. – казало момичето. – Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
„Значи момичето е изтеглило бялото“, заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. 
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение. 
Понякога просто трябва да действаме находчиво…

Съдията към ищеца:
– Господине, разпознахте ли в обвиняемия, крадецът на Вашия автомобил?
– Като слушах адвоката му, започнах да се питам дали съм имал някога автомобил…

Съдията към свидетеля: 
– Женен ли сте? 
– Не, просто видът ми е жалък…