Пристъпвам бавно, в балтона си свит,
изтръпнал като дърт хемороид.
Ликът ми в бяла пара е обвит. Глобалното затопляне е мит.
Browsing Category
Поезия
Аз съм българче, обичам
софрите, гъсто наредени.
Бездомни кучета да тричам,
Аз съм българче, мечтая
веднъж да вляза в парламента,
държавна служба да бозая,
и лъскав да ми е апартамента.
Аз съм българче, разхождам
седан петлитров – арабия,
в Европа честичко дохождам,
с Русия водката си пия.
Аз съм българче, не тача
морал и светли идеали,
за вкъщи гледам аз да влача,
когато други са заспали.
Аз бях българче, юначе,
със знаме лъвско на челото,
сега сърцето ми не плаче,
на мене гледам си доброто.
Чушки пълнени със боб
и г*зът – същински топ
пуска весела пр@дня
с дъх на зелева сърма!
Като на майтап в дома
спретнах празнична заря!
Без проблем в директна схватка
бих наддумкал и пиратка!
Колко дни го поили ни дума,ни вопъл ни стон.Но устата сгрешила,сама промълвила-абе дайте ми ром!Свойто пиене казал,но седмица после мълчал,скърцал зъби нечуто и как ли без ром издържал.Не човек ,а дръвник просъскал кръчмарят циник.Тихо пияният казал-Не АЛКОХОЛИК!
доволно и като моряк
във възел сложен сплел крака
едва се до дома добра.
Но там го облада нагон,
та без дори едно „Пардон“
да каже, стръвно връхлетя
на вече спящата жена.
Със хъс на богатир брадат
разклати тежкия креват.
Чак след двучасова борба
изпружи изцеден снага.
Ала на сутринта откри
със ококорени очи,
че в друго ложе е вилнял
и тъщата си е отпрал!
В почти строшеното легло
разбута я: – Кажи защо
не ми подаде снощи знак?!?!
– Кой с теб говори, бе простак!
За чий ми дедов требваше а са влюбим ,
за кво съдбата ме така нахендри ,
та сън да немам , и кат луд да скитам ,
като мръляч последен разглобендрен .
А теб ти ветър вее покрай ушите ,
кой знаа къде сеги си мааш байрака .
А я седим у дом и офкам тежко ,
и никой у кревато ма не чака .
Свръши са сичко , немам цвет в очите .
И само трънье , а живот е чърно блато.
Добре че комаре ма апат, та ма сещат,
че жив съм , и че жабите ма квакат .
Ша зема да са маана надалече ,
да та не мисла , и да та не гледам .
Па кво да праа, сеги да земаа умра !?
Не си ми пръвата, и немаа си последна .
Доде та прежала ша пиам като магаре ,
ша рева , и ша виам „Лиляно моме“ .
Па ако неко ден са боже съпикясам ,
ша гледам за жени добри, достойни .
За кво лъга че мого ма обичаш ,
за кво ми даде леб , кат си го зимаш .
Еба́ таа обич да му се не види ,
освен със мен , била си с още трима .
Ма дако… има господ барем .
Оди кат збръкана , оно ша ти се върне !
Таман ша си аресаш некой арен ,
и он кат тебе – в дим да са превърне !
Свада
– Слушай, комшийке, що думам,
хич няма да се преструвам!
Я озапти си момата,
че пропищя махалата!
Цял ден поличка размята,
та подлуди и децата!
Женени, дърти, ергени,
с булки, без булки, сгодени,
само им махне с ръката
и ги повлича в гората!
Гледам одеве и кмето,
тича след нея в полето!
Да я оттук уриносваш,
че ме направо ядосваш!
Право в града да отива,
па да е здрава и жива!
Там да си кара летото,
та да миряса селото!
-Ти пък недей да ми лаеш,
нито пък много да знаеш!
Да не получа амбиция
и да извикам полиция!
Тая тревица насяна,
дал’не е марихуана?
Внук й парица не струва,
тя ми главата надува!
-Мълчи, сестрице , не думай,
тежки слова не хортувай!
Баш са ни арни децата,
я си затваряй устата!
Мечти
Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче
да слушам основно… Бизе.
На яхта по бански
да пия шампанско,
на бряг екзотичен – коктейл.
Цял месец на Бали
да правя мандали
във някой шестзвезден хотел.
Със тумби другарски
по Алпи Швейцарски
да карам сноуборд и шейна.
Във царската хижа
на чай и без грижа
пред огън да топля снага.
В далечна Осака
сушИ да си джвакам
сакури над мен да цъфтят.
И в Мексико Сити,
и после в Хаити…
Да ходя по целия свят!
Ми к’во ли да правя…
Ей тъй си мечтая,
га копам усърдно картоф.
И чакам го оня –
баш принца, на коня
да падне пред мен от любов.
Да бъде божествен
и много мъжествен,
имотен, мангизен и ларж.
А аз хубавица,
почти и девица
да съм във очите му…Шанс!
Къде ли се бави?
Дали ма забрави?
Ил’ Ковид го некъв тръшнА.
Аз чакам години,
а с тез карантини
съвсем се обърка планА.
И копам, и мисля –
Та много ли искам?
Най-лична?… така ми се ще.
През нашето село
съвсем опустело
дали принц ще мине въобще…
Мотиката трака,
че къра ме чака,
кокошки, мисирки, яйца…
А как ми се иска
море да ме плиска…
Но трябва кози да доя..
В близката далечина,
черен кораб се белее,
а на него старец млад,
седнал прав, мълчи и пее.
Чифт крачета дълги, стройни,
с приятна форма, стегнати и знойни.
Нежни две бедра събуждащи желанието,
така оформени, че да запалят те съзнанието.
Две гърди изящни, съвършени и пленителни,
карат те мъжа да стене думи възхвалителни!
Две ръце прекрасни, копнеещи да го прегърнат,
мъжа да утешат и в любов да се превърнат.
Копринена коса през рамото висеше,
и в мъжа любовта растеше!
Красивата жена е радост за мъжа,
караща сърцето му да е игриво…
…Но Бог добави ѝ уста
и съсипа всичко толкова красиво…
Заран, рано, у неделя,
о време чуждо за градскио човек,
седим с кафенце пред екрано,
че политически угрижен съм зевзек.
Жената, нея я не ени,
все по дечурлигата търчи,
дърва нацепи,кокошките нарани,
все таквиз ежедневни тъпоти.
Виж понекога е златна,
кога нарежи ми мезе,
салата със ракийка и сланина,
тогиз я носим на ръце.
Сега ме мъчат мисли черни,
че държавата ни е у л@йна до врато,
как на тез държавни политици , да и… им налеем акъло през ухо.
Големото ми дете ме научи,
да поствам мислите у нето,
додека ни докараха незнам,
но с телефоно съм даже у к*нефо.
Со показалецо им пишем всеки ден,
и редим мъдри им съвети,
но кой ти слуша,ей го на,
инфлация доде, и почна да ми свети!
Отвътре нещо речи да ме гложи,
кат куче кокал, кат мачка рибена глава,
че на политика за назе му недреме,
а само за народната пара.
И сън ме вече не прифана,
и сичко ми е у мъгла,
сина ми вика:-Хейтър тати стана.
викам- Бегай бе, ей умната глава.
Муцуните на тези тарикати,
ги глеам вече тридесет лета,
разтягат старите локуми,
уж все се джавкат, а накрая на софра.
Ей, като плевли са у моята градина,
но как незнам да ги изкореним,
отскубнем три, появат се петима,
на есен с оран, че ги победим
Новоизлюпен млад поет(оптимист) се обяснява на готина мацка:
-Имаш походка на крастава котка,
имаш усмивка на счупена мивка,
но приеми хиляди целувки
от моите скъсани обувки …… $
Ромео и Жулиета
Ромео :
О, Жулиета, за теб мечтая
за теб си мисля всеки ден
и ужасно те желая
искаш ли да бъдеш с мен?
Жулиета:
О, Ромео , казвам да,
но имаме една вражда,
а враждата е голяма
на света кат нея няма!
Знаеш ти си от Монтеки
на родата всеки член
във Верона знае всеки
е на Румен Радев фен!
Ние пък сме Капулети
знатен род от векове,
но на ГЕРБ сме апологети
затова сме врагове!
Ромео:
О, Жулиета седиш на балкона
за мен е голямо тегло,
че раздели ни вирус корона
кога ще сме с тебе в легло?
Жулиета:
О, Ромео,и аз съм без сили,
но при вирус и при спин
Кантарджиев каза мили
с*кс се прави по един!
Мен от вирус не ми пука
за мен си повече от брат,
но няма да те пуснат тука
без зелен сертификат!
Ромео:
Сертификат ми е кахъра
дилема имам в този час,
като фен съм на Мангъра
и антиваксер съм си аз!
Епилог:
Вражда и вирус раздели
любовта на Ромео с Жулиета
и няма на света нали
любов по-чиста и съдба по-клета!
БУРЯ (ВИЦ В РИМА 18+)Жена и мъж, порядъчно препили,да правят с*кс във банята решили.Там – супер тясно – душ, клекало, мивка,но пречка ли е след добра запивка?Та почва бако булката да шпори,а тая пъшка тежко и говори:- Да си представим, че сме във гората,когато дъжд вали… пусни водата…Полива с ду̀ша оня, що да прави,без да прекъсва тласъците здрави.- Светкавици не може ли да има…Отказва ли се нещо на любима?И бако електрическата крушкагаси и святка без да спре да мушка.- А нещо гръмотевици… – Веднага…Към цинковата кофа с крак посягатъпкачът и я рита, та да дрънка,и все тъй – вътре-вънка, вътре-вънка…–Какво да ви говоря сцена дива -мандръса бако, щрака с ключ, полива,подритва кофа… Но внезапно спираизважда го, а кака се шокираи пита неразбрала: – Ти къде?- Дири в таз буря друг да те е*е…
|
|
Пътувал странстващ Рицар по земята,
с доспехи бойни, с шлем и меч в ръката.
На кон в галоп препускал в прахоляка
и питал се таз нощ какво го чака.
Пред него в здрача се издигал замък,
със ров със кули и стени от камък.
На портата на замъка ламя стояла,
изискана такава и не мязала на хала.
И може даже да я сбъркаш с дама,
наоколо когато други дами няма.
– Мадам – продумал Рицаря през шлема –
ще мога ли от времето да ви отнема?
Да знаете че съм умрял от скука.
Какви геройства мога да извърша тука?
Във комплименти ли да ви удавя?
Или от страшен змей да ви избавя?
През клепки го погледала Ламята,
дискретно си оправила косата.
,,Добре че появи се точно днеска,
от сутринта съм с грим и със прическа.
Ала защо изпраща го Съдбата?
Каква и е на таз Съдба играта?
Съдбата тази кучка бясна,
със нейните послания неясни.
Какво предназначение да му намеря?
Какво е той – любим или вечеря? „
Със тез тревожни мисли във главата,
на Рицаря отворила вратата.
И двамата потънали във мрака,
не знаейки на там какво ги чака.
Алтернативен край номер 1 – романтичен.
Какво е станало на там аз зная,
ала отворен искам да оставя края.
Но щото съм добра ще ви подшушна –
Ламята станала жена послушна.
Във дън мази опашката си скрила.
На Рицаря дечица народила.
И била благодарна на съдбата,
че него ден той спрял се пред вратата.
Алтернативен край номер 2 – мачистки
Излязъл рано, рано по росата,
героят наш след тази нощ с Ламята.
Със боси пръсти стъпил на тревата.
Захапал бил цигара във устата.
Доволно се почесал по брадата,
огледал собственически палата,
започнал нещо там на ум да смята
и казал,, Ши са сменя дограмата“
Алтернативен край номер 3 – реалистичен
Преди да е разпукала зората.
От замъка излезнала Ламята.
С коланче си пристегнала халата.
Дискретно се уригнала в ръката.
Доспехите изхвърлила с замах
и шлем и меч и шпори подир тях.
В палата на кантара се качила.
Със тъжен вид към фитнеса завила.
,, Защото на изкушението се поддадох,
защо тъй неразумно го изядох?
Диетата прецаках с този рицар сладък,
Ще трябва цяла вечност да не кусвам залък! „