Browsing Category

Поезия

Поезия

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“

А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет….

 
Поезия

Депутат, софра, запой

Депутат, софра, запой.
Преход, пасмина, застой.
Болни, доктори, рушвет.
Кмет, корупция, разцвет.
Безпорядък, рев, искри.
Алкохол, жени, псувни.
Ц*ци, интернет, Айфони.
Бизнес, спонсор, милиони.
Обир, банка, далавера.
Ред, полиция, химера.
Път, поръчка, магистрала.
Катастрофа, вой, раздяла.
Улици, ремонт, павета. 
Кражби, сеч, екодървета.
Фирми, призраци, офшорки. 
Евро, сметки, уговорки.
Избори, елит, управа.
Шок, пародия, държава.
Изход, бягство, терминал.
Народ, история, финал…

 
Поезия

Аз съм Гошка хубавата

Аз съм Гошка хубавата –
търся си момче.
Да не пие, да не скита –
също малко да яде…

Че на тая мойта хубост,
трябва и ресурс
и за да пращя от младост –
твърт валутен курс.

Изисквания имам малко –
не трябват куп пари…
Не искам диаманти – свалки,
ни бързи, яростни коли…

А само торта да закусвам,
не повече от три кила.
Суджука сладичко го хрускам,
като бяло агънце – трева.

Да вечерям, рекох снощи 
и аз на ресторант.
Пържолките им много вкусни,
но нямаха, да се наям…

Винце си пия, тихо, кротко –
до десет литра вечерта.
Полека – като малко коте –
помага сладко да заспя.

Но нуждите ми толкоз скромни,
не се покриват ценово.
Заплатата ми – само спомен
е ден, след нейното число.

Момчето на коет се падна
и под венчилото ме заведе,
душата си му обещавам,
а тя, голяма е – за две.

А още и сияйна кожа
и гладки, топли рамене.
Ще пълня брачното ни ложе
със тяло и добро сърце…

 
Поезия

Е*ането е нещо тъй прекрасно

Е*ането е нещо тъй прекрасно ,
знае се през всички тези векове ,
при него чукаш до припадък бясно ,
тъй както канго кърти теракота с часове .

Е*бат се всички – бедни и имотни ,
от миналото чак , до нашия си век .
Е*ат се като луди – хора и животни ,
но може би от всички , най – е*е човек .

Мъжът е*е , каквато му попадне ,
висока , ниска , грозна и красива ,
е*е , дордето к*рът сам му спадне ,
а после включи бройката в архива .

Човекът чука , пори , блъска , не престава ,
е*е в уста , отпред , отзад ,
щом к*рът , като по команда става ,
усеща се щастлив и млад .

А този , що ни хули явно или пък прикрито ,
него ще го питам : ти от що си се родил ?
А също , ще му кажа сам да се запита :
не си ли чукал сладко бе миндил ?

Разбира се , какво е то е*ането без чувство .
Това е все едно да сготвиш буламач .
Е*ането приятели е майсторлък , изкуство ,
не всеки , който чука , е добър е*ач !

 
Поезия

Сред локва кал и купчини

Сред локва кал и купчини лайна
плицикаше се радостно Свиня.
Попръдваше. Помръдваше с уши,
обвита в черен облак от мухи.
Мъчение за всеки нежен слух
бе нейното доволно : Грух ! Грух ! Грух !
Но ето, кацна Лебед снежно-бял,
от висините тази твар съзрял.
С погнуса каза : – Как не тее срам?!
Защо така в лайна се валяш сам ?
Вдигни очи, виж чистото небе !
Не трепва ли в теб нещо, бе прасе ?
Свинята даже не благоволи
със отговор да го удостои.
Лениво мръдна предния си крак
и Лебеда опръска с говнощак!
Нададе крясък той и излетя,
просмукан цял от свинската воня …
Поуката – Щом искаш чист да си
не се задявай със прасета ти !
Поука втора – Съдник не бъди –
това, което тебе те гнуси,
на друг пък много радост ще дари !
Живей живота свой и не пречи !!!

 
Поезия

ДЯДО ВИНО ТОЧИ

ДЯДО ВИНО ТОЧИ Прати баба до мазето
своя старец за винце,
а във фурната месцето
сложи да се изпече.
Всеки знае, зимно време
няма нищо по-добро –
мръвки с лук, винце червено –
яж, пий, викай : Йо-хо-хо !!!

Но улисана в шетнята,
твърде късно осъзна,
пусти старец от мазата
май потъна вдън земя !
– Леле, час кога е минал !,
плесна бабата с ръце.
– Нито дядо, нито вино !
Що се случи, оле-ле !!!

Пъргаво влетя в мазето
и нададе грозен вик,
гледа – проснат до бурето
хърка нейният старик !
Даже още и буркана,
с който точил е, държи,
а пък недозавъртяна
сок канелата цеди !

– Ставай ! Ставай, мръсна свиньо !
Червей да те изяде !
Пратих го да точне вино,
той изпил пол’вин буре !
Да го вдигне, ала дядо
сто кила почти тежи,
баба не е първа младост,
ни ръка, ни крак държи !

Хайде при комшии бягай
и за помощ се моли !
Старецът е на тояга –
може цял ден тук да спи !
Като приказка премина
тази случка след това –
бързо сговорна дружина
във мазето се събра !

Вярно, ряпа не извади
нашият пиян герой,
а от пет юнаци млади
всъщност бе изваден той …

 
Поезия

Оценка

Оценка:
На задника ти гъвкав, еластичен
от прима виста пишем му „отличен“
а пищната ти и разкошна ц*ца
заслужава минимум „петица“.
Лицето ти със зор и уговорка
ще му сложим максимум „четворка“
„Тройка“, със натягане, кирлива,
пишем на заспалата ти слива.
А дето си на тридесет и девойка
общата оценка ти е „Двойка“!!!

 
Влюбени, Поезия

Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените

Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените: ФИЛОСОФ –
Влюбени сме, ето,
в завихреното време еманираме.
В душата си, където
не ще нивга ентропираме.

– ПОЛИТИК (хората с много тикове) –
Прекрасна коалиция сформираме,
живота си надясно дирижираме.
Ти си ми хазна безкрайна,
пълна със съкровища, омайна.

– СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР –
Колко бях без теб самотен,
като прост, безличен бот,
но веч не ще съм болен,
щом в живота си ми F-Prot!

– СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ –
Ти си най-сладката бобонка,
за душата си ми ти масльонка.
Нека Бог те пази, амин!
Бъди все тъй моят снегорин!

 
Поезия

Препил младеж очи отвори и веднага установи

Препил младеж очи отвори
и веднага установи :
Такива мебели и щори
аз нямам в стаята, уви !
А щом не съм във мойта стая,
във друга стая съм сега,
ала къде е тя не зная …
Какво си спомням от нощта ?!

Излязохме с Иван и Гошо
да гледаме на барче мач,
но Гошо се накърка лошо –
по принцип си е слаб пияч.
Иван отнесе го след мача
а в барчето останах аз –
Напий се !, взе да ме подкача
коварно вътрешният глас !

Нали съм си момче послушно
компромисно се съгласих :
Напитки още две ще мушна
и се прибирам кротък, тих …
Но както камъчето малко
обръща тежката кола,
след тези две си казах : Жалко
ще бъде да не продължа !

Оттам нататък в два-три бара
поне, си спомням, че вършах …
В последния май ме набара
мадама някаква и … ааах … –
Прозрението го удари,
изплува пред очите лик …
Вратата взе да се отваря,
младежът се надигна с вик !

Видя, застанало на прага
едно кошмарно същество,
с лице като на баба Яга
и то намигна му с око :
– Ей, с*ксии, счупихме се снощи !
Сега ти бъркам яйчица,
домашни – имаме кокошки.
А после пак те почвам, да !

Младежът даже не направи
труд дрехите да събере,
рекорд на спринт по гъз постави
и отговорно се закле :
Гръм да ме тресне, ако сложа
в устата вече алкохол !
Едвам спасих горката кожа
от този влюбен женски трол!!!

 
Поезия

Ода за пръднята

Ода за пръднята 
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал…

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз…

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма –
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой…

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде…
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде…

Трагедията беше нечовешка –
децата плачат, майките пищят…
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка… бобена пръдня…