Browsing Category

Поезия

Поезия

ИДЕ МИ ДА ГО УБИЯ

 

Чума да го тръшне моя!
Проси си направо боя –
сто тояги са му малко!
Жалко, че избяга, жалко!
Бих го спипала натясно
че от нерви днес съм бясна,
гневна съм и съм сърдита,
като хала страховита.
И пред вас дори не крия,
иде ми да го убия!

На ерген ще ми се прави!
Де гиди шамари здрави!
Аз го пратих на лечение,
той си спретнал забавление
със приятеля си Влади
и със две женички млади.
Тука като старец беше,
вечно пъшкаше, лежеше,
не си мърдаше и пръста.
Много го боляло кръста,
артрит имал във ръцете,
немощни му били двете,
вдигал кръвното до бога…
Доктор наредил му строго
даже с*кса да забрави.
с жени като мен корави.
На инвалидност бил обречен.
Пращали го във Наречен.
Трябвало му, без съмнение,
в санаториум лечение.
От тревога – сън изгубих.
мислих, мислих и се чудих,
как да си спася мъжлето
от тез болести проклети.
„Щом е нужно ще отиде,
дано полза там да види!
Но как да го изпратя сам?
Помощ ще му трябва там!“

Реших с Влади да го пратя.
Хем ще кара той колата,
хем без мрънкане, въпроси,
куфарът му той ще носи,
хем мъжа ми ще наглежда,
алкохол да не поглежда,
да се храни здравословно
и да спазва безусловно –
без да мрънка и без драми,
там лечебните програми.

В деня, в картата уречен,
тръгнаха те за Наречен.
Пожелах им много здраве:
– Да се върнете корави,
пълни с нови мъжки сили!
Да се пазиш, чу ли, мили!
болестите да забравих –
всички там да ги оставиш!
Не се тревожи за мене,
ще работя на две смени
още пари да спечеля!
Останете три недели
и да правите, да струвате,
но да се излекувате!

Подир три недели цели,
ободрени, напълнели,
свежи като кукуряци
нашите мъже – юнаци
се завърнаха доволни,
сякаш не са били болни.

Но след месец на вратата
звъни жена непозната,
млада, хубава, напета
с голям куфар във ръцете.
Гримирана, изрусена.
Аз я питам изумена
ала без да ес тревожа:
– Кого търсите госпожо?
Сбъркали сте май вратата,
виждам, че сте непозната.

Тя отвръща ми с насмешка:
– Не, госпожо, няма грешка!
Това е точният адрес,
ползвах кола с джи-пи-ес.
И продължава с нагъл тон:
Адресът даде ми Антон,
любимият ми годеник.
Разказа ми, бил мъченик,
женен за жена проклета,
мързелива и превзета…
Как с такава се живее ?
Разделили се със нея…

Причерня ми пред очите.
Идеше ми да изритам
куфарите в едно с нея.
Но преди да побеснея
и да сторя чудо страшно,
предпазливо и безгласно,
„годеникът“ злополучен
се измъкна като куче
пред очите изумени
на коконата пред мене.

Сигурно ще се обади
на приятеля си Влади
бързичко да се покрие
преди в тях да се отбие
неговата „годеница“.
Че съпругата му Кица,
без да вика, да говори,
кожата му ще отпори.

Ако нейде ги съзрете,
хора, ми се обадете!
Ще им спретнем „изненади“,
с „годениците“ им млади.

loading...
Поезия

СРЕЩА ПРЪВА СЪС СВЕКЪРВА

 

СРЕЩА ПРЪВА СЪС СВЕКЪРВА
Чудо-чучуято ма стигнá!
От градо намерил си жена
моя Ваньо догледника
па кат иде и ми вика:
-Утре ти довеждам снаа!
Я са чуда и са маа-
сватове не съм виждала
ни чеиз е донасала.
-Тука ли ша спи нощеска?
-Модата така а днеска!
Я са кръста с двете ръце
и ша ми са пукне сръце!
Де тава са а видело?!
Ша са смее цело село!
Цела нощ не съм мигнала
ставам спала – недоспала,
че невестата ша срещам
та мекици да замесвам.
Идат рано заранта.
Я я гледам, а она
суа чушка у снагата,
а на дзвер прилича у главата.
Па краката и кат скоби
Таа какви деца ша ро̀ди?!
А дано приличат на сино,
иначе ша загрозат родо̀.
Чекам да целува ръ̀ка
А она ма гледа и са дръпа.
Вика: ,,Здрасти, лельо Диди!“
Я преглътам, да са не обиди.
Донка!По паспорт съм Дона!
Ма отде да знае таа кокона.
Вика неще да еде мекици.
-Нати сиренье със юбеница.
-Диня!- важно отбелезва.
Че не си ми на ръцете! Глезла!
Мисла си и ма не свръта.
Че кат та подбера с пръта,
за градо ша фанеш пъта!
Ваньо вика: ,,Тя е на диета
пие фрешове по три шишета.“
А па мене ма изби на пот.
Ай ша сръба и компот!
Я такива колко съм виждала…..
Баба ѝ се протокале си е изцеждала.
Абе то до некъде е по-добре,
щом не сака нищо да еде,
че за Ваньо повече ша има,
а па мамин той еде за трима.
Ама гледам кат джуруляк ѝ устата.
Ми они наполовината главата.
Вика нещо ги била уголемила.
Маре тебе чавка мозъко ти е изпила!
Ако са ти приказките кат устата,
требва да ма роват у земята-
мисла си и ма пробожда у сръцето.
Мале таа зачерни ми детето!
-Скоро-вика- удължиха ми коса!
Значи е плешива…Те така!
А дано поне да а имотна,
а она ми вика че е безработна.
А па мене кръвното ми зе да рипа.
Таа гледа важно и ми вика:
-Ваньо обеща ми силикон в гърдите!
Мале тоо ша продаде овците,
то тава а сумати пари!
От сега на пръсти го връти!
Цел ден нищо не пофана.
Таа глезена Богдана
къща нема да връти!
Мигар знае как да дой кози?!
Ми да сложи на прасето?!
Ми да накладе кюмбето?!
Лааса и да готви не умее!
А па Ваньо най-обича зее
с тлъсто месо и сланина.
Като гледам ква а молузкиня
зейето ша го заго̀ри
и от глад ша го умо̀ри.
Вечерта ша легат, а па я
мигар легам – ша слухта.
Цела нощ у тъмното са блеща
таа да му не напрай нещо.
Гледам рано,рано заранта
мойо Ваньо пръв стана̀.
Тича с некакъв поднос
по пижама гол и бос.
Ту по дворо,ту в зимника
яденье в леглото ша и носи вика.
А па я кат пощурех
качамилкята кат зех
и за дрейте го фанах
па кат с нея го подбрах.
Викам: ,,Толкова години избира̀
баш па тоо мръзел ли избра?
Яденьето да ѝ носиш у леглото?!
Ми ша ни са смее селото!
Нещо да не си окьоравел
тоо мандрамуняк си довел?
Ми она на нищо не прилича!
Таа и макя ѝ я не обича!
Он мълчи и не помръда.
-Още утре да си тръга!
Я си дудна , он са повръте
и да я събуди отидѐ.
Вика: ,,Булка,тръгай си зарана,
а па я оставам си при мама!“ 

Поезия

ЕВИН ПЛАЖ

 

ЕВИН ПЛАЖ

Историята е смешна, но вулгарна.
Бай Манол е на курорт във Варна.
И гледа там табела “Евин плаж”.
Селянинът е във пълен шаш.

И му вика руса кикимора-
там се къпят само голи хора,
жени, мъже, при туй без капка срам –
даваш десет кинта и си там!

Решил да види чудото Манол-
тръснал гащи и полегнал гол,
и гледа покрай себе си във кръг-
голи хора и калабалък…

До него три мадами със фризура
загледал се и му се дигнал кура.
Видяла го най пищната от тях,
заплюла го: “Тпу! Първа го видях!”

На бай Манол отгоре се качила,
а той показал селската си сила.
Начесал рошавото и кече
и тя отишла пак да се пече.

И гробно там наоколо мълчание!
Никой не обръща им внимание.
Изпънал се доволен Бай Манол
от този с*ксуален произвол.

Както там на село, дигнал крак
и пръднал, та се чуло в “Бриз”-а чак,
но зад него глас, дебел и глух
изревал: “Тпу! Първи си го чух!”

И кво се случи там на евин плажа
и мене ме е срам да го разкажа.
С две думи – със това за бай Манол
приключи злополучниятгастрол.

С триста зора, във ръка със гащи
успя от плажа евин да издращи.
А вика му оная руса бляд:
“Билетът важи и за следобяд!”

А бай Манол на русата матрьона
вика: “Край! Закрихме го сезона!
Ще дойда, вика, следобяд – мъдя!
Веднъж ми става! Сто пъти пърдя!”

Поезия

БАЙ МАНОЛ ОТ СИНЧЕЦ

 

БАЙ МАНОЛ ОТ СИНЧЕЦ

Карат с катафалката мъртвец,
бай Манол Хаджиев, от Синчец…
Но пътя бил ужасен, пък и жега –
изхулил се, човекът от ковчега.

Ей тъй, на кестерме, на пътя прашен.
Отгоре се задал булдозер страшен.
Трактористът – местен талибан!
Без книжка и естествено пиян…

Нагазил го абдалът му с абдал!
Но накрая все пак го видял…
Затюхкал се, завайкал се, демек:
“Бахмааму! Утрепахме човек!”

Огледал се, нарамил го подир
и пльоснал го в един съседен вир:
“Направих ся, каквото съм направил!
Все едно човекът се удавил!”

След час ли, два ли, идват от баира
два рибаря долу там на вира,
а в тоз район граничен било хит,
риба да се трепе с динамит.

И хвърлят там тротиловата шашка…
Гледа там единия и се шашка –
от водните недра изплувал труп,
кръвясал, обезобразен и груб…

“Бахмааму! Май влязохме във кюпа!”
И нарамили отново трупа.
На доктор да го водят – кел файда!
…И право на граничната бразда!

Да могат там наряда изпревари
на наште смели, славни граничари.
Оставили го там с един Трабант…
Ужким все едно е диверсант!

След час оттам минава и наряда
и гледат на браздата във засада
лежи човек, приготвен за стрелба:
“Стой, не мърдай, мамка ти да еба!”

Но бандитът не мълви ни слово…
Напълнили гъза му със олово
и гледа там единият хубавец:
“Бе туй е бай Манол, бе! От Синчец!

Без да щем човекът стана зян!”
И няма вече как, от зор заман,
усещайки се, че загазват здравата,
при фелдшера го карат, на заставата.

А той бутилка водка бил изпил!
Но кво да прави – рязал, кълцал, шил…
Вадил му кретенът му с кретен,
куршумите с ръждясал керпеден.

На сутринта с пешкира неумело
изтрил потта от знойното си чело,
въздъхнал морно и проронил:”Брейй!
Як човек излезе! Ще живей!”

loading...
Поезия

Мили, на матрака ни

 
– Мили, на матрака ни “Дормео”
искам да ме любиш кат Ромео!
И да ме ревнуваш с еталона
на Отело и на Дездемона!
Върху придобивката ни нова
да ме чукаш като Казанова!
Мръсно и убийствено, без свян –
все едно си някой Дон Жуан!
А после садо-мазо, но красиво,
като в „50 нюанса сиво”!
И след туй със теб на моабет
да фръкнем на „Слънчака “ с въртолет!
– Мила, спри, че ще се просълзЯ!
Дай да те ухапя за гъза,
щото във живота тъй се случи –
чел съм само “Баскервилското куче!”
Поезия

ШЕСТО ПИСМО ДО ГЕНЕРАЛА

 

ШЕСТО ПИСМО ДО ГЕНЕРАЛА

Втори ден съм разбита, мон ами.
Да ти се оплача, как не ми върви.
Исках да вляза за тебе във форма.
Да нахлузя спортната си униформа.

Да започна поетапни разходки в парка.
Да съм с анцуг, копие на известна марка.
Купен от пазаря в Одрин през януари.
С шал и очила сякаш се готвя за сафари.

Ама анцугът нещо е дефектен, мон шери.
Пристяга ме, не дишам, ще ме умори.
А турчинът ми викаше:“ашколсун, гюзел“!
Май ме е преметнал дъртият му козел.

Да не би да е от карантината, този ефект?
Не, и горницата ще се пръсне, туй е дефект.
Какво да правя, Генерале, над мен се смили!
Без анцуг да се разхождам ми разреши.

Ще си сложа розовия клин от сряда.
Съвсем нов е, цената малко ми присяда,
но пък добре ме прибира оттук, оттам.
Ще ти пратя снимка, да се увериш сам!

Ще намеря сили и упорство, мон шер ами,
да се разхождам всеки ден от един до три.
Само ми прати един персонален документ.
В другото време почивам в моя апартамент.

28.04.2020 г. Баба Либертина

loading...
Поезия

Българския вирусолог

 

Българския вирусолог
погна вируса жесток.
Хвана го и…. в епруветка
и му капе със пипетка.

Пробва със доматен сок.
Оня го изпи кат’смок.
Даже си поиска още.
Очевидно с много мощ е.

После го третира с йод.
Вируса-пълен идиот-
хич не се и повлия,
само малко пожълтя.

С к’ во ли той не го третира,
оня просто не умира.
Резултатът-пълна скръб.
Май виросологът-тъп.

В отчаяние горкия
взе, че сипа си ракия
и не щеш ли, без да иска
от ракията изплиска.

В епруветката попадна-
вирусът във миг припадна
и краката си навити.
Траурния марш за свири.

И поуката каква е?
Пий ракия- и това е!

Поезия

ДУМА МЪЖКА ЗА ИЗДРЪЖКА

 

ДУМА МЪЖКА ЗА ИЗДРЪЖКА

Баце, Генерало ни приби,
карантината кат обяви.
,,Не излазаш!“ -дава препоръка.
Еми я умрех на мъка.
Чисти, готви мойта Пена.
Язе дека да са дена ?!
После почва да плете, пошива….
Мен на лудост ма избива.
И кат я фанах през кръсто,
и кат я почнах чевръсто-
сутрин, вечер и по пладне,
само чекам да си ядне
и я фръгам под юргана,
силица ми не остана!
Ма след седмица сино дойде
та са спреаме от немай къде.
Нема кой да гледа внука
и затва го води тука.
А оно крънкьори и скучае
сака с некой да играе.
Пена вика: ,,Де почекай Ивчо
скаро ша си имаш чичо!“
Баце, мен от новината
подкосиа ми са краката.
– Пено, като си така втасала
да му мисли Генерала!
Да ти бере он гайлето-
да поеме на детето,
сватбата и кръщеньето.
Оти ако беше ни пущил,
немаше да станем за резил,
та на дръти годининье у беднотия
с теб да прайме дечурлия.
Утре тръгаш за градо сабале
тия заранта ша са са сбрале
да подпише Щабо за издръжка.
Я обичам дума мъжка.
Оти има основателна причина
при зачеванье под карантина,
с Генерало делиме на две-
я четиресе, а он шеесе!

Поезия

Назад, назад, моме Калино

 

Назад, назад, моме Калино (че съм под карантина) – Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че ке бида от щаба глобен,
че у назе има карантина,
неке можеш я премина!

  • Ке си извадам декларация
    и пак при тебе ке дойдам,
    полиция ке прелитам,
    Генерала неке питам,
    за хартия ке се бия,
    ръцете ке си мия,
    и в болница ке ида,
    вечно твоя ке бида!
  • Назад, назад, моме Калино
    не мой да одиш подир мен,
    че ке бида от вирус заразен,
    че у назе има тежка зараза,
    неке може дома да влаза,
    че у назе секи е с маска,
    неке видиш мъжка ласка!
  • Ке се престорам на лекар
    и пак при тебе ке дойдам,
    ваксина ке открия,
    с вирус ке се бия
    мен ке си затрия…
    …и до Китай ке ида,
    вечно твоя ке бида!
Поезия

Кихам, кашлям, смъркам, пърдам

 

Кихам, кашлям, смъркам, пърдам.
Майче ще се посера…
Явно ме е гепил вирус!
Мале ми ако умра.
Но като субект балкански,
лесно няма да се дам.
Тоя вирус е китайски,
но е силен само там.

Почвам с греяна ракия
и вино със чер пипер.
После сливова с туршия,
да го видя тоя дзвер.
Ръгам чесън във шкембето,
Хрупам чушки – пот се лей.
Като им го знам сакето,
няма как да оцелей.

Аз със същата рецепта,
съм лекувал сто неща!
Даже тая птича болест,
дет се казва три пера.
Нама как да има вирус,
от ракия по-юнак!
Ако се запъне много,
ще подкарам на първак..

Поезия

От вируса до развода

 

От вируса до развода… 

Кахъри се наша Марияна
– Цял ден лежа под юргана.
Брей не мога се измъкна,
где се този вирус пръкна.
Готвя, слагам, дигам, мия,
тук във къщи ще изгния.
Ядем, пием с моя Гошо,
чак дорде ни стане лошо.
Аз си бях добре с килата,
ала все съм на софрата.
Зарад тази карантина,
гледам сто кила ще мина.
Моя Гошо пък горкия,
все налита на ракия.
Де го,все е у мазето,
гледам свършил и мезето.
Ту буркани пренарежда,
ту шишетата изцежда.
Ето всичката ракия,
зарад вируса изпи я.
Днес отиде в хоремага,
върна се на четир’ крака.
Брей до гуша ми дойде,
а не беше пиянде.
С този вирус се пропихме,
вече се осакатихме.
Аз дебела, той пиян,
тъй ще си отидем зян.
Но ще сложа аз спирачка,
утре обявявам стачка.
Няма ядене, ракия.
Но започна разправия.
Гошо все надава вой,
вече стигнахме до бой.
Вчера шибна ми шамар.
Аз потърсих адвокат.
С този вирус се видело,
за развод завеждам дело.

Поезия

СВАТБА СЛЕД ВИРУСА

 

СВАТБА СЛЕД ВИРУСА

Още един месец до моята сватба остава.
С тоз вирус как ще стане, нямам представа.
Толкова труд и подготовка, толкова сили.
Страдат заедно с мен и родителите ми мили.

Маман искаше да имаме пищно тържество.
Тя вече покани нашите гости- три пъти по сто.
Папа постоянно вадеше кърпа и бършеше очи.
Дали се разнежваше или щото даваше пари?

Купихме на всеки от нас по няколко тоалета.
Качваме лесно килца, понеже сме на диета.
Само един костюм си уши моят годеник.
Нали е слабичък, дано не го мислят за мъченик.

Карантината не ни се отразява никак добре.
Папа си отглежда още по-голямо шкембе.
Дано свърши, че купихме фризер за резерв.
В мазето има стоки за един „Плод и консерв“!

Обаче, си мисля, че има и положителни неща,
вследствие на взетите мерки срещу болестта.
Няма да се наложи с всички гости да се лигавя.
Да ги прегръщам три пъти, някой да не забравя.

Няма да ми пипат с ръце роклята, нито букета.
Ще стоим на разстояние два метра от бюфета.
Няма да има и танци с булката, тоест с мен!
Ех, очертава се един много хубав, сватбен ден!

Поезия

Ода за Голфа

 

Ода за Голфа

Правоъгълна кутийка
без багажник – с колела,
със моторче доста шумно
набедено за кола.

Майка му е костенурка,
возиш се във него свит,
то в Европа е ненужно,
но у нас е супер хит.

Захабена немска бричка
и с дизайн на всъдеход,
то купува се страхотно
от дебил и идиот.

Имидж страшен има, братко,
внасяме го и до днес,
и поне сме мазохисти
мажеме се здраво с грес.

Ремонтираме, но знаем,
туй е здравата кола,
и пред никого не ще признаем
как е гадничко това.

Хванеш ли обаче Голфа
ще се друсаш здраво, знай,
от цени и от павета
пломбите ще ти изпадат май.