Browsing Category

Поезия

Поезия

Десет абитуриентчета отидоха на бал

Десет абитуриентчета отидоха на бал,
но девет преживяха кейтъринга сал.
Девет абитуриентчета чертаят магистрали,
оп, едно с инфаркт е, кучета го яли.
Осем абитуриентчета се бият пред Биад.
Седем се прибират, осмото е мат.
Седем абитуриентчета обръщаха текили.
Помина се едното, мангалите метил сложили.
Шест абитуриентчета поръчаха си каки.
Едната бе спинозна, другите си бяха яки.
Пет абитуриентчета обикаляха Европа.
Нападнаха ги терористи, едното хвърли топа.
Четри абитуриентчета вилняха на Слънчака.
Едното се удави, студентство не дочака.
Три абитуриентчета летят със БМВ,
но пийнал бе шофьорът, оцеляха две.
Две абитуриентчета се колиха за пичка.
В моргата едно е, а тя е пак самичка.
Едно абитуриентче работа си търси,
но няма; и от десетия етаж на тротоара се изтърси.

 
Поезия

Спря пред мургавата жрица технологът-колбасар

Спря пред мургавата жрица
технологът-колбасар:
– Сестро, казвай к’ви парици
ще ми вземеш за кавал?
Труженичката облиза
попресъхнала уста:
– Давай, бате, че е криза
пет пари и я въртя!
– Брей! – изхвръкнаха очите
на разгулния месар,
Но за миг се окопити.
“Тая верно е на зор!”
– Ето ти една петарка!
Скачай, че ме чака пресния суджук!
Магистралната другарка
хвана кожения прът,
с устни бързо му нахлузи
шапчицата от латекс
и задвижи пълни бузи
в обигран орален с*кс.
– О! – месарят се напрегна –
Супер си, о, да, да, да!
Длан мазолеста протегна
чорлавата й глава
да погали. – О, отлично!
Ала поглед прикова
в огледалото странично
и потресен изрева!
Под изрязаните гащи
блещеше се окосмен
мъжки задник с чифт висящи
топчици и полов член.
– Ау! – заритаха краката
в свлечения панталон –
за секунда през вратата
се търкулна с грозен стон …
Ще си кажеш: Стихче тъпо!
Ала и поука знай, че
има – Евтиното скъпо
често ни излиза!

 
Поезия

Моята Родина

Моята Родина

Събуждам се и ставам аз от сън,
обличам се, оправям се и тръгвам за навън.
По улиците гледам хората, потънали в своя бит,
Чувам, че мечтите станали са мит.
Опитват се да оцеляват,
и през всичко те минават.
Потънали в работа и криза на душата,
Стараят се да не потънат в блатата.
Уморени от живота и от тази орисия,
Казват „Направили са ми магия!“.
Политиците са най-могъщи,
строят имения, огромни къщи.
Присмиват се на бедните човеци,
изкарващи стотинки за гевреци.
Познахте ли за коя държава Ви говоря,
За онази могъща някога,с хилядолетната история.
Българио, прекрасна мила! Всеки ден се моля, Съживи се!
Към своята слава върни се!
Хей, събудете се мъже и жени!
Вземете живота си в юзди!
Отървете се от страховете,
Силни и мощни бъдете, 
И людете вий събудете!
За страданията в страната разкажете!
Пък се въздигнете!
Не може нашите приятели, роднини и деца, 
Да ходят да живеят на чужда земя!
То е ясно тя не ги обича, кат родина,
Като нащта милна, скъпа Татковина!
Как да кажа с малко думи,
Колко е красива, реките, планините, и дори скалите..
Безкрайно плодородни почви, 
чакащи стопанинът да се завърне,
да я помилва и прегърне.
Да си дойде от далече, и да не я оставя вече.
Това приятели е само малка част, 
която споменавам и с мъка си признавам,
и аз заминах за по-добър живот в чужбина,
И откакто съм дошла, нямам търпение да си замина,
Към Моята родина!
Искам да ви кажа също, че хората навсякъде се мръщят.
На един не му достига за пикап, 
а на друг за късче хляб…
Уверявам Ви обаче, душата за дома си плаче.
Не се чувства тя щастлива, 
да расте в чужда нива.
Най-прекрасно е да говориш на родния език ,
Който ти е близък, мил и свой!
Накратко наречен МОЙ!
Та хайде скъпи ми другари,
Парламента да запалим!
Да си върнем семействата, децата…
Всеки знае колко болка и сълзи има на летищата..
Когато се разделяме с майки и бащи,
Със сестри и с роднини, и с майчица една, наречена България!
Тази дума аз асоциирам със семейство и любов!
С дом прекрасен, но суров,
Защото се опитва да изтрие,
Българите сред които сме и ние.
Прогонва ни от земите си,
Но ние ВИНАГИ ще се връщаме към дедите си!!!
Към корените си!
България в сърцето ми бие,
Вятърът балкански във вените ми вие!
Реките, текат от очите!
За България, душата ми се бие като Черно Море в скалите!
Нека да си върнем нашият Дом!
Той принадлежи на нас, 
А не на онази паст…
Наречени депутати, с мръсни усти и прекалени заплати!
Хайде българчета, българки и българи,
дъх поемете и за последно се надигнете,
боклука изгонете и се съживете!

България над всичко!

Юлия Димитрова

 
Поезия

БАБА ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ

Не съм баба, щом със внука скачам и играя,.
но щом го имам, май съм баба- трябва да призная..
Не съм баба, все съм гладна, като седна на софрата,.
но съм баба щом наям се – ляга ми се на кревата..
Май съм баба, взе склероза вече да ме гони,.
а обичам и месцето, и кафето, шоколад, бонбони….
Не съм баба, щом със финес кафето си пия,.
но съм бааба, щом потя се и челото трия..
Не съм баба, щом кат ходи ми се по курорти,.
но съм баба, щом пристъпя селските ни порти..
Не съм баба, щом работя, вземам и заплата,.
но съм баба, щом кат често губя очилата..
Не съм баба, щом поезия ражда ми главата,.
но съм баба, дисковата щом скове краката..
Не съм баба, забелязах хубав мъж край мен кат мина,.
но щом болежките ме свиха, пак съм баба и половина..
Не искам да съм баба, сърцето ми е още младо,.
но съпругът ми до мене, гледам и той станал дядо..
Иска ми се да съм млада, навсякъде първа, .
но уви съм вече баба, даже и свекърва!.
Като млада бях чевръста и доста умятна,.
но съм баба щом съм вече твърде непохватна..
Май съм баба, зъбите ми – твърде оредели,.
раменете от болежки , леко се привели..
Баба ли съм или не, тъй съм раздвоена,.
май съм млада по душа, а съм доста изцедена….
Извинете, разберете,че съм баба по неволя.
баба ли съм или не, вий решете, моля!?.
Като бабите пестя даскалската си заплата,.
а косата ми белее и боли снагата….
Но е важно, че ме има и че днес съм жива,.
а щом душата ми е млада, мога и да съм щастлива …

 
Поезия

Стихотворение за жената


Стихотворение за жената
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!

 
Поезия

Тупка като жива рана днес кратуната пияна

Тупка като жива рана
днес кратуната пияна.
Снощи, значи, на Банкета
сръбнах цифра питиета !
И тутунец попопушнах –
към пакет цигарки мушнах !
Но, сега да бъдем честни –
тези факти са известни !
По-добре да ви „изпея“
„сет-менюто“ на диджея :
За начало – „Роза бяла“
и „Мома къпини брала“.
„Дунавско“, „Хоро на Чиче“.
„Македонското момиче“…

Ала Чалгата пристига
и пушилката се вдига !
„Пайнер“ – хитове модерни
(„тупца-тупца“ ритми черни)
до полуда се зареждат
и започват да навеждат
към идеи суицидни …
(де сте, рок-парчета свидни ?!?!)
Кака Софка със Устата.
Илиян тупалки мята.
От „Не мОа да се зАпра !“
все едно шамар ме шляпва …
– Хайде ! – викам на жената –
Ставай, цепи ме главата !
Повечко дойде ми „фолка“,
утре ще изпитвам болка …

 
Поезия

Кръчма

Кръчма. Музика. Мезе.
Маса. Пепелник. Кафе.
Водка. Бира. Вино. Джин.
Скоч със лед. Цигарен дим.

Сервитьорка с бронзов тен.
Бюст. Прозрачен сутиен.
Гледка. Мисъл за любов!
Жажда. Питие ‘Смирноф’!

Утро. Слънце. Светлина.
Махмурлук. Метро. Жена.
Викове. Скандал. Сълзи.
Съд. Развод. Живот. Мечти.

 
Поезия

МОЛИТВА НА МЪЖА

МОЛИТВА НА МЪЖА 
Намери ми господи жена, 
Да е млада и добра… 
стройна кът фиданка 
и да не е лисанка! 
Да е нежна, мила и красива 
да готви… да е чиста и вежлива. 
Ракийката ми да сервира 
със усмивка топла, мила. 
Във леглото ми да е мръсница, 
а навънка да не харчи и парица. 
Да ми мий краката 
и да пие ми водата… 
Челяд да отглежда 
и чужд мъж да не поглежда. 
Да е масажистка и засукана флейтистка. 
А като роди да не стане сто кила… 
да запази същата си тежина. 
Да работи като крава 
и дай Боже да е здрава. 
Да не е хаплива… рогата ил бодлива… 
Да ме омайва и развлича 
и дорде съм на дивана, 
сама да се съблича. 
Да не слага ми коприва, да не ще цветя 
и да заспива когато, аз заспя! 
Да стане после сутринта 
да ми сервира тя храна. 
че аз си падам малко селяндур… 
ама пука ми на моя к*р. 
Да лъска чисти през ноща, 
и на работа да иде сутринта! 
Парички да ми донесе, 
че да има за мезе! 
Да умей да чука и кове, 
да боядисва и снове… 
Ще и бутна целуфан… макър и мъничко залян. 
Приятелите ми да изтърпи и
да е гордост… ТЯ… за моите очи! 
АМИН

 
Поезия

Власт като турлю-гювеч

Власт като турлю-гювеч

Президента-комсомолец.
Премиера-огнеборец.
В МВРе-акъл пращи,
във Финансите-мечти!
Кражбите от село Мечка
огледа -от важна клечка…
Армия – без авиони,
а в Куиловци-шпиони!
Пенсии-клонят към нула,
в инфлационна молекула,
а строителства безчет,
просто молят за начет!
Екология?… Без думи!
Виж Несебърските дюни!
Икономиката ври, кипи,
в министерските глави
Веждьо ни дари култура:-
чалгагаджийската халтура.
Здравето – от Дедо Боже,
Доска просто толкоз може…
В просветата – позор:
ученици пишат – зор!
А науката във БАН,
е кат нарцис препикан.
Виж съдебната система,
вечна на Европа тема,
с обновено Ве Се Се,
дето Право, не преде.
Прокурора – той от наще…
Хванат е по бели гащи
със жена си във комбина,
данъци-имот прикрива
и изважда ги на сгледа,
кат се съди със съседа.

Всичко е турлю-гювеч,
всеки ще загуби реч,
като гледа отстрани:-…
Аз на теб, на мене ти!

А народът ни малее…
Само Вожда да живее!!!

 
Поезия

Ерген в интернет

Ерген в интернет 
Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.
Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!
Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.
Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“
А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.
Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”
Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!
И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.
Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”
Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”
Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“
Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет….

 
Поезия

Кротко вайкаше се Членът в слипа на един старик

 

Кротко вайкаше се Членът
в слипа на един старик :
-Ей, как рипах преди време,
днес не мога даже с крик!

Все тресе ме, все студено,
с кожа съм се преповил!
Що мадами съм наденал,
я, ме виж сега – резил!

-Радвай се! – гръмовно каза
старческият Черен Дроб.
– В пенсия си ти излязъл,
аз се бъхтя като роб!

То ракия, то мастика,
вино, бира … брей море!
Пие като смок старикът
и не иска да умре !

Ти си кротко в слипа дремеш
сгушен в храсти космарляк!
Да ти имам аз проблема!
Лягай връз ташака пак!

Няма по-голяма мъка
на пияч да бъдеш дроб,
че минава к**валъка,
пиенето е до гроб!

 
Поезия

Набарах в нета маце сладко

Набарах в нета маце сладко,
бонбон на двадесет и пет,
по скайпа започнахме да чатим –
любов от Шекспиров сонет!
И викам си: „Ега ти кефа,
веднъж и аз да съм с късмет!
Жена-мечта, като принцеса,
да си набарам в интернет.“
След снимките и телефони
си разменихме с таз мома,
хормонът здраво ме подгони –
за среща почнах да рева.
Сънувах я – тя бе чаровна
със руси къдрави коси.
Четях писмата и любовни,
затънал здраво до уши.
И след хиляда пазарлъка
се срещнахме на питие,
обаче мъка, Мъка, МЪКА –
какво грозилище дойде!
И питам я: „Греша ли нещо?
Какъв е тоя водевил?
Аз чакам маце тук горещо,
пък ти си като крокодил!“
А тя ме стрелна с поглед мил
и каза: „Малко джин си пил!“

 
Поезия

СУТРИН СТАВАМ, ПИЯ БИРА, А СТОМАХЪТ МИ ПРИМИРА

СУТРИН СТАВАМ, ПИЯ БИРА,
А СТОМАХЪТ МИ ПРИМИРА,
ПА СЕ ЧУДИ И СЕ ЗВЕРИ
ЗАЛЪК ХЛЯБ КАК ДА НАМЕРИ.
СНОЩИ БЕШЕ НА РАКИЯ – 
ЗА ОБЯД ПЪК ВИНО ПИЯ…
ВЧЕРА В КРЪЧМАТА НА ГИЧКА,
КАКТО СИ СЕДЯХ САМИЧКА,
(НА ЕДНА РАКИЙКА САМО),
ПООГЛЕДАХ СЕ ПРЕЗ РАМО,
МЕРНАХ В ПРАЗНИЯ САЛОН – 
БРОЙКА МЕ АЛЕН ДЕЛОН.
ХУБАВЕЦЪТ СЕ ИЗПРАВИ,
КРАЧКИ НЯКОЛКО НАПРАВИ
И С ПОХОДКА НА МАТРОС,
ГОРД ПРЕД МЕНЕ ВИРНА НОС:
– МЯЗАШ МИ НА МОНА ЛИЗА – 
МИРАКЛИЙСКИ СЕ ОБЛИЗА:
– Ш-Ш ПИЙШ С МЕНЕ ПО ЕДНО,
БИРА, РОМ ИЛИ ВИНО? –
ПОСЛЕ СЕ УСМИХНА БЛАГО:
– ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ – ДРАГО!
ЧЕХ СЪМ ПО ПРОИЗХОЖДЕНИЕ – 
ТИ СИ МОЙТО ВДЪХНОВЕНИЕ!
ПИХМЕ БИРА И РАКИЯ,
ПИХМЕ ВИНО ДВЕ-ТРИ ТУБИ,
ВРЕМЕТО СЛЕД ИКИНДИЯ
НЕЩО ВЗЕ ДА МИ СЕ ГУБИ…
СУТРИНТА С МУХИ В ГЛАВАТА
СЕ ИЗМЪКНАХ ОТ КРЕВАТА,
АЛА ГЛЕДАМ – НЕЩО ШАВА,
ПОД ЮРГАНА СЕ ПОДАВА
СИВА ГРИВА, КРИВА НОГА – 
ПА НАДАДОХ ВИК ДО БОГА:
– ПОМО-О-ОЩ! СТОРИЛА СЪМ ГРЯХ,
МАЙ ЧЕ С ДЯВОЛА ПРЕСПАХ! –
ЧУДОТО“ В КРЕВАТА – РИПНА,
ПООПУЛИ СЕ, ЗАЛИТНА,
КАТО ДИВО ВЗЕ ДА БЯГА:
– ЛЕЛЕ-Е-Е! СПАЛ СЪМ С БАБА ЯГА!
РИТА, СКАЧА, ПАДА, СТАВА – 
ВДИГНА СЕ УЖАСНА ВРЯВА!
АЛА ЩОМ СПРЯ ДА ТРЕПЕРИ,
МАЛКО СЕ ПООСАФЕРИ,
ПООГЛЕДА СЕ НА КРИВО,
ПА МИ РЕЧЕ ПРИВЕТЛИВО:
– ЧАКАЙ! ТИ СИ МОНА ЛИЗА…
ПРЕЗ ФИНАНСОВАТА КРИЗА…
– ВЪ-Ъ-Й! – ПОЗНАХ АЛЕН ДЕЛОН,
АМА ГАЗЕН ОТ КАМИОН…
И УХИЛЕН КАТО ГЪБА,
САМО С ДВА-ТРИ ЧЕРНИ ЗЪБА,
МЕ ПРЕГЪРНА МОЯТ ДРАГО,
ПА МИ СТАНА БЛА-А-А-ГО, ДРА-А-А-ГО…
ХА ДА ПИЙНЕМЕ ПО БИРА,
ЧЕ СЕ ЛЕСНО НЕ НАМИРА –
НИ В СЕЛАТА, НИ В ГОРАТА,
НИ ПЪК НЕЙДЕ ПО ЗЕМЯТА
ТАКВАЗ ЛИКА И ПРИЛИКА,
КАТО В НУЖНИК ДВА ИБРИКА!

 
Поезия

ОДА ЗА СЛИВАТА

ОДА ЗА СЛИВАТА

Тя, сливата, полезна е и вкусна
и подигравки няма да допусна!
Забравихте ли, питам ви, насладите
от разните сладка и мармаладите!?
Намазани дебело на филийка,
или гребеш направо от чинийка.
Но трябва да внимавате със дозите,
че клекнали ще бъдат често позите!
Компот от сливи бързат да отворят,
щом махмурлук желаят да преборят.
Че чукали са чашите – звънливите,
напълнени с ракийка пак от сливите.
Във приказки народни е възпята,
че смет събират булки из къщята.
Спомнете си комшийката игривата,
как молела, да и одрусат сливата!
Навярно, че е гол, Адам открива,
когато му предлага Ева слива.
И стига вече с тази конспирация,
за някаква си там… асоциация!

 
Поезия

Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, на*бал я, казано накратко, но след месец

Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, на*бал я, казано накратко, но след месец – „Май ще ставаш татко“, рекла му бамбината свенливо, а пък той… усмихнал се накриво.

Но помислил: що да губя шанса,
вместо да се върна у прованса,
да не си живуркам тука сладко,
пък макар и по неволя татко.
Пичката е готина, модерна,
а баща й… май че имал ферма…

Та с две думи, двамцата на влака,
а в дома й – пир голям ги чака,
че на мама слънцето ебливо
зет довело – тоя път наживо.
Срещнали го със усмивки мили,
за два дена – сватба нагласили.

Всичко шест: земя, добитък, къща.
Но не щеш ли, бъдещата тъща
женско любопитство проявила
към на зетя родината мила:
бит, народ, поминък и роднини
(мама, татко, лели, баби, стрини)

Пратил наший момък телеграма
„Най-любими мои татко, мама,
моля фото цветно направете,
с поща бърза тук ми го пратете,
че любимата ми тъща Лиди,
дава зор на кадро да ви види”

След три дена точно, по експреса,
стига бърза поща на адреса,
в нея – по заръка наредена –
цветна снимка в рамка позлатена:
в плетен стол, на грейнала морава,
седнал мъж, до него дама (права).

Горд юнакът снимката показва,
за баща си, майка си разказва,
ала гледа: тъщата, смутена,
в снимката се взира ужасена.
„Дама права – що за маниери!”,
гневно хока го и се чумери,

„Сигурно сте някакви диваци?!
Тук при нас, макар да сме селяци,
в омнибус, на църква, на забава,
дама права нивгаж не остава!”
Неподготвен за такова нещо,
момъкът му станало горещо.

Гневен праща нова телеграма:
„Най-любими мои татко, мама,
бързо свойта грешка поправете,
ново фото цветно изпратете,
по маниер на светската идея:
мама седнала, ти – прав – до нея.”

След неделя отговор пристига,
момъкът чете го и премига:

„Синко,
снимката във рамка позлатена,
е от месеца ни меден във Виена.
Край двореца, на зелената морава,
изтощен от еб*н бях тогава,
а пък майка ти – невеста млада –
на дупето си не можеше да сяда.”

 
Поезия

Търся си юнак голям  с еей такъв голям банан

Търся си юнак голям
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой
Живко може да се казва той.
Като бикче да е як
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой –
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
с*ксоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе
шпагите си извадете
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка –
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази
жена като мен да ви гази!!!

P. С. Оптимизъм и надежда има в мойта вдигната вежда!
Ваша всеотдайна:
ТРЪНКА ТРЪТКОВА СОЕВА – МЕРАКЛИЙСКА