Browsing Category

Поезия

Поезия

Сере ми се бе

Сере ми се бе!!!

Странно чувство в мен напира, май ми се досира
Виждам два старинни бука викам да е тука
Свалям валнените гащи, трън в гъза ме дращи
Съзирам аз луната и на ум броя лайната
Луната бледа гъза ми гледа
Набирам букови листа да си избърша аз гъза
Мамка му оказа се коприва.

 
Поезия

КМЕТА

КМЕТА

Слънце грейва над града,
изоставен от нощта.
Градинките позеленяват,
после птичките подпяват.
Улиците се напълват,
магазините погълват
граждани доволно спали,
хора кмета си е*али.
По улиците асфалтирани
общинарите дрогирани
се разхождат предоволно
с поведение тъй волно.
Грациозно стъпва кметът
девствеността му е отнета
и са му бръснати краката
снощи той е бил жената.
Под дървета,пълни с птички
минават 2 сифилистички.
Мигом,без да поздравяват,
кмета с вирус заразяват.
Поглед свела е кметицата
тежко дръпва от тревицата.
Макар града неопознала
с целий град се е е*ала.
Здраво всички се напиха
и кмета пак обезчестиха.
После в кметството се върнаха
и в архивното повърнаха.
Слязоха със асансьора,
вътре срещнаха пласьора
той тревица им раздаде
те го скъсаха отзаде.
В центъра,озадачени,
с пиене обезпечени
изпълняваха задачи-
обслужваха и минувачи.
Ченгета има цели три,
но със затворени очи
с ръка на белезника
те жените заплениха.
Возиха ги до районно,
наказаха ги тъй обстойно,
че всяка,слязла от колата
не си събираше краката.
Общинарите в натура
плащаха си за култура.
Вече влезли в театъра
сраха срещу вентилатора.
В дома на градската просвета,
сякаш влезли на комета
насъбраха те поети
и заправиха ми*ети.
Постепенно затревиха
и операта посетиха.
Смехът им секна във антракт
на половия гнусен акт.
Лайната им-чистач изрина,
а те-към детската градина.
Там децата тъй унили,
не чували за пед*фили
се втурнаха да ги посрещат,
онез-ухилени отсреща.
Сестрите мили се съблякоха
и в игричка ги увлякоха-
първо кула построиха,
после в дупка я зариха.
За десертче вместо пасти,
децата ближат педерасти.
Директорката,вечно скрита,
сега със кмета е честита.
Общинарите доволни
блъскат лели произволно.
И всички лели са красиви
през потните презервативи.
В извр*тената инвазия,
кметът посети гимназия.
От учителките бледи
всяка нежно той повреди.
Кметовите зли ръчички
посегнаха към ученички…
Даскалите в точен строй
скъсаха го там от бой.
Мамицата му е*аха
и чак тогава го познаха.
В болницата го приеха
сестрите бяха му утеха.
Те дрога ръгаха венозно,
а кметът шибаше ги грозно.
Изписването му поляха
и за жена го те признаха.
Той свенливо поглед свежда
после те му се изреждат.

***
Някои мислят го за бог
понеже пие като смок,
а той постигнал е блаженство
от общинско многоженство.
Едва придвижил си краката
до знамето на общината,
на него кметът се опира,
за да онанира.

***
Кметът днес е тъй напет
свика радостно банкет.
И дечица той покани,
усмихнато им се закани.
Кметът пийна с депутати
сътвориха клуб „Е*а ти“.
Главицата му се размъти,
те чукаха го 5-6 пъти.
На запивка с ЦСКА
на кмета му се припика.
Той насреща им се пули,
те скъсаха го в двете нули.
Чрез щедро спонсторсво с години
дарявал детските градини,
защото той не бе на сметка
да прави бебе в епруветка.
Очите детски са искрящи,
а децата са без гащи.
Кметът прави ги щастливи,
смигвайки им похотливо.
Криеница за децата
стана днес пред общината-
децата крият се из храсти
от жумящи педерасти.
Кмет под масата се свлича
градът на помощ се притичва.
Той-пиян,едва проглежда,
а градът му се изрежда.
Всички сбират чукалата
в община на чудесата
тревата днес им е опека
отиват те на дискотека.
Дансингът е тук приличен
за дискарите типични.
Някои от тях изпатиха-
в ритъма ги тежко клатиха.
Някой отсрани с покруса
гледа кмета как се друса,
но след време измаля
и на дансинга пика.
Кметът каза,че умей
и стана бързо DJ-Гей.

***
Кметът с пичове в комбина
към казармите замина.
Кметът палав е бързак,
а казармите-бардак.
Всеки,който бе наряд
изненадан бе отзад.
А всеки,автомата скрил,
бе задника си неспасил.
Редници и старшини,
до врата ги лекар ши.
Когато всички оздравяха,
кметицата отзад е*аха.
Кметът,ротата събрал
разбра с кого не беше спал.
Яростно се разкрещя
и пред всички го е*а.

***
Кметът село посети
и със селски кмет се сби.
Селяни ги разтърваха
и кмета градски нае*аха.
На гол и кален селски път
изправен беше кмет на съд.
Щом вината си призна,
някой пусна му ръка.
Вървеше кметската визита,
еб*ше кметът без да пита.
Когато свърши свойта сперма,
кметът посети и ферма.
Крави,бикове,телета
ръгаха отзаде кмета.
Когато бик към тях се втурва,
кметът става СОДОМ-к*рва.
И скучае биволицата,
‘щото няма я кметицата.
Телето вече има зъбки
дъвчейки усеща тръпки.
Потръпна кметът кат’ пронизан
телето к*ра му нагриза.
Отиде кметът в Бърза Помощ
отчаян в половата немощ.
Ветеринари се строиха
и волски к*р му закачиха.

***
Мина лятото добре
кметът прави го със две.
Слънце чезне,иде зима-
кметът прави го със трима.
Към бюстове на поетеси
кметът х*я си поднесе.
В ритъма горещ на стиха
всички му се изредиха.
Общинарите прибрани
имат задници съдрани,
защото кмет интелигентен
трудно бива импотентен.
Щом изборите се задават
всички задници подават.
Постът твърд е тук спечелен
от някой с к*р добре премерен.

***
Пред кмета вече всеки крета
‘щот кметът влезе в кабинета.
Мандатът почна да тече.
Кметът взе да се пече.
Пекан беше той отдавна
сеге му беше най-забавно.
В града му се разнесе славата,
че е*ал бе той държавата.
Когато кметът заседаваше
на целия народ му ставаше.
Депутатски гъз огромен
от срането няма спомен.
А срането е вълшебство
за душевна радост средство.
Кметът хвана се отзаде
и вик на ужас той нададе.
И трудно би се той съвзел-
гъзът му беше тъй дебел.
Кмет със сексапил загубен
кметицата-в ръка със гумен.
Граждани-в уста с пръсти
пред кмета всеки се прекръсти.
Килцата как ли да свали
чудеше се кметът с дни.
И общинарите извика-
те к*ра му с уста измиха.
-Помугнети,помугнети!
Стига с вашите ми*ети.
Чуйте моята повеля
от шибане ще ви намеля.
Кажете как да стана слаб,
желан и търсен като хляб.
-Кмете хубав,кмете сладък,
ще имаш скоро задник гладък.
И ти сега недей цупи се,
а хайде,кмете,надупи се.
Додето той се осъзна,
страната кмета нае*а.
И тъй жестоко го разклати,
че ‘сякаш всичките заплати
дотук в натура му плати.
Клати се кмете,ти,клати.
Щом масата му в тръс се слегна
Кметът със кметица легна.
И беше даже толкоз умен
да накълца к*ра гумен.

***
Престъпността в града бушува,
а кметът с пишката щурмува.
На фон на масови убийства
кметицата с език лесбийства.
Помощ няма и отгоре,
защото кметът е отгоре
градът нещастен е отдолу
и кметът шиба го на голо.
В града всели се драматизъм
от масовият окултизъм.
И членуват тук сектанти-
изчуканите стари кранти.
У всяка се таи надежда,
когато леко се навежда.
Ала кметът не е*ава
и всяка кранта подминава.
Тук всяка моли се на Бог
да има задник по-широк,
но ритат и пред Сатаната
да им удължи краката.

***СМЪРТТА***
Кметът днес проби със взлом
в старческия градски дом.
С мастика се налокал
и старците е*ал до кокал.
Не достигнал до оргазъм,
а довел ги той до спазъм.
Получилите тук инфаркт
са в гробищен крайградски парк.

*
Пръстта е мокра тези дни,
в нея не един се скри.
Кметът хич не се озори
девици мъртви да отвори.
Цял час той сваля сутиени
от момичета студени.
Но смогна и да го премери
с тез’ на мъртви кавалери.
Кметът-с очи червени,
с т*шаци-на ковчег опрени,
с к*р в дупка на змия
правеше го със смъртта.
Но вцепени се щом усети
умрял,че прави му ми*ети.
Когато зъб с плът се сля
кметът взе,че там умря.

***АД***
В този огнен,палещ ад
кметът влезе с к*р отзад.
Сатаната тук е кметът
адът жарък е Съвета.
А защо горещ е Адът
и защо пък тук да падат
само лоши хора могат-
хора шибани от бога.

***ОПЕЛОТО:
„Нямаше причина кметът
да ръкоблудства сам в клозета.
Когато кметът се зажени,
децата бяха му родени.
И кметът беше доста млад,
ожени се за целий град.
Да свети,да вали дъждът,
кметът беше си мъжът,
а понякога в горещината
беше и жената.
Кметът е баща на всички,
създател на света дори,
когато спеше с млади пички,
не мигваше и до зори.
И присъщо е за кмет
да прави групово ми*ет.
Кога с кметицата го прави
той града си не забрави.
В гражданските потни пазви
той блажено се изпразни.
Не бе т’ва кмет,а бе животно,
зат’ва ний толкоз ще скърбим.
Градчето ни ще е самотно,
трудно ще да се свестим.“
И попът спря се просълзен
градът бе обезпокоен
с изненада там разбра,
че в пръст и в трева
на кмета пак му твърд стана.
Всеки другите погледна
и на кметовия седна.
Попът пък душевно чист
се оказа твърд чикист.
Кметицата не беше тук-
тя за кмет посочи друг.
Той пък хич не беше зле-
с пишка като минаре.
Като лъсва-заслепява.
И въобще не се е*ава.
Пое*а и той на гроба,
докат градът бе там.
И тъй всичките утроби
запълваше без срам.

 
Поезия

Вечи ич ни ми са копа

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан’ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна –
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта –
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.

 
Поезия

Ода за Голфа

Ода за Голфа

Правоъгълна кутийка
без багажник – с колела,
със моторче доста шумно
набедено за кола.

Майка му е костенурка,
возиш се във него свит,
то в Европа е ненужно,
но у нас е супер хит.

Захабена немска бричка
и с дизайн на всъдеход,
то купува се страхотно
от дебил и идиот.

Имидж страшен има, братко,
внасяме го и до днес,
и поне сме мазохисти
мажеме се здраво с грес.

Ремонтираме, но знаем,
туй е здравата кола,
и пред никого не ще признаем
как е гадничко това.

Хванеш ли обаче Голфа
ще се друсаш здраво, знай,
от цени и от павета
пломбите ще ти изпадат май.

 
Поезия

О, Lidl

О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят. Паркингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни! Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури, клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика „Търчете, че свършиха промоциите“
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
„Спрете ги, че олиото свърши“
и зареждат, зареждат а клиентите грабят
и излизат, и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат, клиентите ревът
с количките налитат, за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат, някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревещи, с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Българският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.
И днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и „Пирогов“ без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.

 
Поезия

ЗАПЕК 

ЗАПЕК
Чета си Карл Чапек
пленен от страшен запек.
Мечтая за разстройство
но йок такова свойство

Напънал яко жили
напрегнат пряко сили
аз цвиля ококорен
от казуса минорен

Защо съдбата сляпа
отзад ми сложи тапа
и чака да се пръсна
с лайна света да ръсна.

 
Поезия

РАКИЕНА РОМАНТИКА

РАКИЕНА РОМАНТИКА

Палаво дръвце припуква.
Медният казан пламти.
И о, чудо! Ей я руква,
и синджирчета върти.

Пробваш глътка за адета.
Брей, проклетата, гори!
А във двете ти очета
лъсват радостни сълзи.

Нека иде люта зима!
Плашат ли те студ и мраз
скоросмъртница любима
щом натрупал си у вас

 
Поезия

ОДА ЗА МИРИЗЛИВКИТЕ

ОДА ЗА МИРИЗЛИВКИТЕ
Легнах мача да си гледам вечерта
Нещо зад вратът ми прелетя
Скочих в миг да се обувам
Едновременно с тва, псувам
Твойта мама насекомо да е*а
Ако пак си миризливка ще умра
Щом наострих погледа си Аз
Ни бръм, ни тряс, ни прас
Малката гадина мръсна
Да я барна ще я пръсна
Докато обмислям плана
Миризливката я гледам на тавана
Грабнах аз парче Емека
Неее, смъртта и няма да е лека
С 2-3 финта хванах я в капана
Ей сега е**ах аз твойта мама
Бързо в тоалетната я пуснах
И от поглед грам не я изпуснах
С 2-3 пускания на водата
Си реших проблема със главата
В стаята се връщам, вече по добре
Гледам на тавана още две….

 
ВИЦ НА ДЕНЯ, Поезия

Боолен ми лежи, Красо Каракачанов

Боолен ми лежи,
Красо Каракачанов.
До глава му лежи,
Валери Симеонов,
тъжни песни пее,
Красо споменува.
Стани ми стани,
мили паспортаджия,
твоите другари во затворо седат,
тебе споменуват.
Твойта мама също.
Твоите гербави авери,
с църни дрехи одат,
те за тебе жалат,
оти могат нивга вече,
парламенто да не видат.
Но,Бог да го прости, Красо,
за народ се бори,
за народо без паспорти.

 
Поезия

Нищу нямаши ми фчера

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със изик,
плюх са дан съ уручасам –
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла…
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръкъ;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста…

И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни…
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
тъз буйна красутъ.

Скуркузъбел съм, мий ясну –
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж…
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

 
Поезия

Писмо до бившия собственик на колата ми

Писмо до бившия собственик на колата ми

Здравей, сеньор Фабиани,
карам твоята кола от лани.
„Как така?“- ще зададеш въпрос.
Отговарям: „От Италия нов внос!“
Ти си бил този, който от каране я счупи,
а аз този, който в далечна България я купи.
„Как така?!“ – пак ще зададеш въпрос.
„Е, аз съм българин – гладен и бос!
И колата, която ти погреба,
аз карам втора употреба…“
Да бе, да, още е цяла,
макар ни жива, ни умряла!
Сигурно не вярваш, че има човек,
който да кара кола от миналия век?!
Но това е България – много на Изток от Рая,
тук всяка кола се кара, докато й дойде края.
Това е положението, приятелю мил,
няма пари за нов автомобил!
Може да хлопа, може да тропа,
така е в задния двор на Европа,
Това катализатор, еко двигател,
няма в България, приятел,
реалността е до болка сурова
всеки диша бензинова отрова.
Ама как да ти кажа, как да ти опиша,
тук от друго не може да се диша?!
Хората станаха зли, егоистични,
от бензина много по- токсични.
Гневът прелива, любов не остана,
злобата гори като на бензин октана.
Затова дори на всеки колата да е нова,
пак ще се задушаваме от хорската отрова.
Но стига, не искам да съм морализатор,
само накрая ще попитам –
имаш ли за злобата катализатор!?….
Че тук такава част трудно се намира,
а без любов дори кола накрая умира…

п.п. Отговори ми бързо, чао, бамбино,
че колата ми отива на…кино!

Автор: Петър Донкин

 
Поезия

Ако Робърт Бърнс се беше родил някъде между Варнъ и Руси

Ако Робърт Бърнс се беше родил някъде между Варнъ и Руси

– Кой лопа тъй посряд нущя?
– Яз лопам – речи Ганю.
– Въри си. Яз ни съм такваз!
– Ни си ли!? – речи Ганю.
– Си чул ти някуй уйдурма…
– Съм чул ми! – речи Ганю.
– Възгеч бе! Въх, чи срамута…
– Ми… срам ма й! – речи Ганю.
– Да зема ся да дода вън…
– Ила, де – речи Ганю.
– На портата сидиш кат пън.
– Кат пън съм – речи Ганю.
– Да флезиш, ама де да знам…
– Да фляза – речи Ганю.
– Ши гръмни целия мигдан!
– Ши гръмни – речи Ганю.
– Виднъш да скочиш тос дувар…
– Ши скоча! – речи Ганю.
– Шта праа дармадан пужар.
– Напрай ма! – речи Ганю.
– Шта пусна, ама глей сига…
– Пусни ма! – речи Ганю
– Шми висниш утре сигур пак…
– Шти висна! – речи Ганю.
– Пък утпудир да си мълчиш!
– Ш’ мълча, ми! – речи Ганю.
– Оф, ши стисна май учи…
– Стисни ги – речи Ганю.

 
Поезия

О движение мрачно и ти жалко движение

О движение мрачно и ти жалко движение.
Дни на борба с лакти, юмруци, колене.
Епопея тъжна позната и вам,
в която и аз съм участвал сам.
Ооо спиркааа!
Два часа тълпи недоволни как рейса щурмуват.
Квартали изплашени тръпнат на боя с ревът.
Пристъпи ужасни, не знам за кой път.
Гъсти орди лазят в утринта мъглива,
тела изтерзани, потта ги облива.
Удар подир удар, рояк след рояк.
Кондукторът потен спира рейса пак и вика:
„ДОЛУ ОТ ВРАТИТЕ“……….
И ордите слизат с викове сърдити.
И аларма страшна въздуха разпра:
“ КАК НЕ ВИ Е СРАМ БЕ!? АМАН! ДО КОГА!?“
И под дъжд от думи, крясъци, закани,
за вратата всеки гледа някак да се хване,
изтерзани кости в рейса да намести,
и една колежка назад да измести.
Не признава никой ни сигнал, ни ред.
Всякой гледа само а бъде напред
и гърди геройски в рейса да сложи
и да се наложи някак…..ако може.
Виковете екнат! Паднали реват!
Идват и налитат, и падат и мрат!
Идват като тигри, падат като круши,
и пак се налепват отвън по сто души.
Ремаркето беше прилично на пещ,
задушно и пълно с въздух горещ, с миризми ужасни……
Кондукторски вик:
„СГЪСТИ СЕ НАПРЕД“
стъписва за миг.
Децата пищяха изплашени, бледи,
притиснати здраво до едри съседи.
Борбата кипеше отвътре, отвън,
на всеки в очите гореше огън.
Болнави и здрави, от различни раси,
ритаха,пищяха, деряха гласа си,
вземаха участие в неравния бой.
Майката мълвеше: “ Сине не се бой!
Ритни тоз чичко в тлъстия корем!“
И детето рита, рита здраво хем…..
А старата баба, що едва се люшка,
някого в ребрата с бастуна си мушка.
Попът някак страстно девойката стиска.
„О, боже прости му!!!“ И той без да иска…….
На другата спирка, чакащите орди,
посрещат геройски идещите, горди,
бесни и шумящи……
“ Ооооо , геройски час!!!“
Въздуха не стига, мазолите не траят,
чадър се пречупва, дръжките остаят.
И сладката радост до крак да измрат,
пред тази опашка, на тоз кръстопът.
Опашката цяла сега нази гледа:
„ТОЗ РЕЙС ШИРОК Е, ЩЕ НИ ПОБЕРЕ!
АКО НЕ СЕ КАЧИМ, ДА МРЕМ ПО-ДОБРЕ!!!“
Няма веч оружие, има хекатомба.
Всякой чадър меч е, всяка чанта бомба.
Всяко нещо удар, всяка душа плам,
чанти и чадъри изчезнаха там……
„ГРАБВАЙТЕ ТЕЛАТА!“-някой си изкряска,
и една контрола изхвръкна завчаска.
Като демон синкав над черен рояк,
опашката тръпне, друг път не видяла,
контролата градска, такъв бой да е яла.
Шофьорът зарадван и цял засиял,
намира къде е най-голямата кал,
на рейса внезапно той удря спирачка,
за сетен път всичко добре да омачка.
И днес йощ легенди за нас се разправят,
че паметник бронзов, на нас ще направят.
ВИСОКО ИЗПРАВЕН, ОСТАНАЛ ПО ПОТНИК,
БЕДЕН, ИЗСТРАДАЛ, ПЪТУВАЩ РАБОТНИК…

 
Поезия

Сърфира прасето в живота с тъмни очила на лицето

Сърфира прасето в живота
с тъмни очила на лицето
и си мисли като човека,
че морето е до колене,
че рибите, дето са в него
са глупави, кротки, послушни,
и унесено в тази химера
не разбра как го глътна
една „глупава“, гладна акула…

 
Поезия

Красив град

Красив град, с богата история,
планински район, чудна територия,
пусто из улиците, пълно с боклуци,
колите са малко, ама па много каруци,
хората не пазят, всичко им е криво,
и да е цветен денят, на тях им е сиво,
младите в дискотеките, се тровят с водки,
чупят красивото, с петъчните си походки,
майка с дете, си хвърля боклука на земята,
а после се „пеняви“, „уф,егати чистотата“,
абе МАМА ТИ ДЕЕБА, кошчето е точно до тебе,
ама ако й кажа така, отговорът ще е „ше е бе?“
градът ни израства, правят се нови неща,
ако бъдем по-добри, няма да се случва това,
и темерути има тук, но има и доби хора,
не бъди темерут, избери опцията втора,
има си неща, за които човек си струва да се дразни,
ама бъди оптимист, и си пусни „kazni me kazni“

 
Поезия

Баба среща джендър

Баба среща джендър

Дошъл на село от големия град
джендър – женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
„Я, какъв е па тоя?!“
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило…
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
„Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!“
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
„Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа – кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество – деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество – да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество – да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество – съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество – да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество – да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество – да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество – навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш…
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен – достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!

стих – Петър Донкин