Поезия

Търси се МЪЖ Мъж си търся идеален,да чисти, готви и пере,да е мъничко фатален,комшийката за него да реве!Сутрин кафенце да приготвя,закуската да е налице,след това леглата да оправя,децата за училище да облече!От работа да се прибира у дома,да обича в Лидъла да пазарува,да готви за семейството храна,по-честичко подаръчета да купува!Допълнително да припечелва,за да мога аз да си лежа,да се старае да не ме изнервя,докато почива със децата да се втурва във игра!Мъж си търся идеален,с приятелки да ме изпраща на море,малко да е либерален,да мога да се влюбвам в другите мъже….

ОДА ЗА БАХУРА Покрай сьомги и гурмета,крем брюлета и суфлета,бри, прошуто и филета,и какви ли не мезета,дето са модерни многои се хвалим с тях редовно,аз се чувствам малко жегнат -бахура е пренебрегнат!Бахура си е традиция,той си няма опозиция!Няма аналог, патенттоз’ световен прецедент!Всеки тайно хапва бахур!Дори светския оратор!Но защо ни хваща срамс този нашенски салам?-Казах си „тук има драма,бахура е без реклама!“И говорих с копирайтърда напише некой тайтъл.Бахура го заслужава,щото сила притежава!С бахур имаш сила мъжка,с него грипът те не тръшка,лоша клетва те не хваща,злите хора той отпраща.Само истинските дамипадат си по тез салами!-Сноб и интелектуалец,богаташ или страдалец -вси пред бахура са равнии във подвизите – славни!За поета той не струва’щото трудно се римува,ала всеки си го тачи -бахура, туй много значи!-И туй нещо уникалноспоред мен е най-реалнода е гордост националнаи на герба да се барне!Бахур не разочаровакакто, видиш ли, отбора.Той не предизвиква свади,само носи ти облаги!БеГе афродизиакаи мечта на всяка кака!-Бахура е институция!Бахура е революци!Бахура е еманацияна нашата администрация!По-скъп е от биткойн,по-голям от всеки войн!Той ще покори планетата!той е Шекспир на мезетата!

Прати ми приятел мой,адвокат, човек от сой,в тези времена опасни,с бъдеще, съвсем неясно,ода, вещо съчинена,с рими, чудно натъкмени, (че смехът е – знаем – здравеи от болести ни пази).Бахура тя възхвалява,качествата му възпява,като роден наш колбас,ценен дар за всички нас. Като се посмях за двама,с благодарност най-голяма,на мига това аз сторих, в рими тъй му отговорих:”Също и шкембе чорбатами се вижда невъзпята. Само да ми падне сгодаще ѝ драсна една ода.”После тъй, надве-натри,в тези стихове стъкмих”гърбосложен на кревата”ОДА ЗА ШКЕМБЕ ЧОРБАТАО, шкембе чорбице родна,гозба чудна, най-народна,сладостта ти тъй омайна,за Европа е незнайна. Европейците нещастни,със мотиви най-неясни,искат да те забраняват,ала те не осъзнават,с таз безумна резолюцияще докарат революция.Че за нас си гозба свята,и най-скъпа на Земята,ти – обект на преклонение, любовта на поколения,упование за нас, сърбаме те във захлас. И студент, и президент,депутат, бекяр, левент,богаташ, бедняк, чиновник,и бездомник, и сановник, хора всякакви сплотяваш,след запоя ни спасяваш, зверския ни махмурлук,го разбиваш като с чук. Няма вече шум в ушите,и ни светва пред очите, няма вече главобол, и от тебе ползи – бол. Мъжки сили ти ни даваши от вируси спасявашвсеки, чесън кой добави,лют пипер щом не забрави,и оцет, и сол на вкус(да не влиза в автобус!).В твоя чест е тая ода,позабрави те народас тия европейски супина шкембе чорба се цупи,че смърдяла тя ужасно,но не е ли туй прекрасно в тия Ковид времена?Всеки бяга – метър, два,че и повече дори! Бог да те благослови!

Когато нощта се промъкне.
И всичко в дома вече спи.
Аз към хладилника тайно пристъпвам.
Понеже гладът ме мори.

Отварям полека вратата.
Без шум да издавам ни глас.
Награбвам отвътре тавата.
И всичко омахвам завчас.

То хубо ма малко ми иде.
Да взема сега шоколад.
Диетата…Боже отиде.
Ех, спазих я май до обяд.

Ма пусти мерак, пусти глад.
Аз тъй да обичам месце.
С диета изпадам в несвяст.
Хладилникът нощем зове.

Килата стотицата гонят.
Кантара под мене пращи.
Но нищо пък тъй ще ме помнят.
В паркета оставам следи.

Трябва май във фитнеса спешно.
Да разкърша таз „фина“ снага.
Дано да спортуваш е лесно.
Както да гъчиш храна.

И утре ще стана да бягам.
От утре, че днес ме мързи.
Сега по-добре да си лягам.
Отново гладът ме мори.

Но няма хладилникът празен.
И той му бактиса от мен.
Крака, ако има би хукнал.
Вратата му счупих за ден.

И тъй по нощите хортуваме.
С хладилника моят другар.
Не мога да мигна гладувайки.
А той да е пълен с храна.

Писмо до Хан Крум Страшни
„Привет, хане, който си в отвъдното,
пише ти твой сънародник от бъдното,
знам, че е невъзможно, нереално,
да прочетеш писмото ми виртуално…
Но пиша с отчаяна молба, хан Круме Страшни,
да излезеш на Историята от страниците прашни
и ако може за ден в България да се върнеш,
за един ден в бъдещето да надзърнеш…
Само се дръж да не паднеш, Страшни,
като видиш колко са кражбите домашни,
дръж се, че главата ти ще се замае,
като видиш как законите никой не знае,
дръж се, като видиш как всеки пие,
а когато е време за битка, се крие,
дръж се и гледай да не се обидиш,
разградените ни граници, когато видиш…
Да, това са границите ни родни,
за които ти плати с рани прободни,
това е границата, за която ти воюва,
която днес нищо за никого не струва…
Затова те моля да си носиш най- острия меч,
за да режеш ръцете, които пишат на латинска реч,
затова те моля да си носиш най- острата брадва,
за да обезглавиш всеки, който народа окрадва,
затова те моля да си носиш най- тежкия боздуган,
за да биеш наред в Парламента депутатската сган…
…Затова те моля да дойдеш само за ден,
но да режеш ръце и глави разярен!
И когато накрая си тръгнеш обратно на кон,
в държавата ни отново да има ред и закон!

Кълна се в бъчвите, скрити в мазето,
в кълката петльова,
в бута на прасето,
в бидона с туршия,
в сока от зеле и на гъската – в бялата шия,
да споделя с приятели тез благини,
и ако падна под масата, ти недей ме вини,
затова, че не казвам поредно „Наздраве”,
просто не мога, да стана – изправен,
но дори и тогава – прегърнал килима,
Ви казвам: Другари, благодаря, че Ви има!

Запознанство в нета…

Запознанство търсиш…
Казваш…аз съм честна.
Страдала съм много…
Но, не съм безгрешна.

Приятно ми е да се запознаем…
Моля…без игрички да играем..!

Често срещаните думи в чата…
С тях…разказват ти играта…

Казваш си сега ще бъде по различно…
Започна смело, някак нетипично.

В този миг, разкриваш си душата.
Разказваш за живота, за тъгата.

Пишете си…кой какво обича…
Какво ви дразни и привлича.

Забавно е и чакаш с нетърпение…
Появата на ново съобщение.

Рисуваш си картини във главата.
Чувстваш, сбъдва ти се май мечтата.

Помислиш ли това…настъпва края..!
Следват думи…

– Трябва нещо да призная…

„Привличаш ме и искам те ужасно…жадувам аз за теб…за тялото ти страстно…
Но, имам друга връзка с мъж…а той е на далече…моля извини ме…объркана съм, вече…
Не посмях в началото да ти призная…какво се случва с мен…не зная…
Честна бях…не исках да играя…обичам него, а искам теб…немога да се трая…“

Така приключва тази чат… история…
Любов и Страст…накрая с главоболия..!

Влизаш в профила…
Бутон…Блокирай..!
Къде е копчето…душевно…
Рестартирай..!?

Я съм, баце, пощръклел:
пия само бел отел
и набадам мръвки с лук
на шашкъньете напук.

„Кака” ма ковлади строго:
„Май виното ти е много!
Вземи малко та задръж
и са не праи на мъж!

От Европа са казали
наше вино да не праим,
а от Враца бел отел
никой да не е посмел,

оти болест ша го фане
и едва ли ша остане.
Затова да беше спрел
с тоа пусти бел отел!”

Викам и: „Какво дзуфтиш?
Майната си да връиш!
Тате мен ма е праил
бел отел като е пил.

Дедо също е умрел
у ръката с бел отел,
а съм чувал неведнъж
бил е до последно мъж.

Затова и я съм зел
каната със бел отел,
да е благо на душата,
да е арно у главата.

А па ти недей да гледаш,
оти после като легаш
ша разбереш келепиро
от духа на елексиро.

От врачанскио отел
стаам див като петел.
Ща та клюцна като чръв
и не моа а ми кажеш връв!”

Хванал прасчо да се мие
сам гърба си да изтрие
да е чист и пременен
да е бодър и засмен
първо пуснал си водата
и накиснал си краката
после цялата снага
сетне „умната“ глава
със сапуна търкал силно
после плакнал се обилно
за да можела кирта
да се махне без следа
и накрая за наслада
се намазъл със помада
пръснал малко аромат
сложил тук таме брокат
резултатът за да види
огледало той подирил
и от другата страна
…. пак го гледала СВИНЯ!!!

Чума да го тръшне моя!
Проси си направо боя –
сто тояги са му малко!
Жалко, че избяга, жалко!
Бих го спипала натясно
че от нерви днес съм бясна,
гневна съм и съм сърдита,
като хала страховита.
И пред вас дори не крия,
иде ми да го убия!

На ерген ще ми се прави!
Де гиди шамари здрави!
Аз го пратих на лечение,
той си спретнал забавление
със приятеля си Влади
и със две женички млади.
Тука като старец беше,
вечно пъшкаше, лежеше,
не си мърдаше и пръста.
Много го боляло кръста,
артрит имал във ръцете,
немощни му били двете,
вдигал кръвното до бога…
Доктор наредил му строго
даже с*кса да забрави.
с жени като мен корави.
На инвалидност бил обречен.
Пращали го във Наречен.
Трябвало му, без съмнение,
в санаториум лечение.
От тревога – сън изгубих.
мислих, мислих и се чудих,
как да си спася мъжлето
от тез болести проклети.
„Щом е нужно ще отиде,
дано полза там да види!
Но как да го изпратя сам?
Помощ ще му трябва там!“

Реших с Влади да го пратя.
Хем ще кара той колата,
хем без мрънкане, въпроси,
куфарът му той ще носи,
хем мъжа ми ще наглежда,
алкохол да не поглежда,
да се храни здравословно
и да спазва безусловно –
без да мрънка и без драми,
там лечебните програми.

В деня, в картата уречен,
тръгнаха те за Наречен.
Пожелах им много здраве:
– Да се върнете корави,
пълни с нови мъжки сили!
Да се пазиш, чу ли, мили!
болестите да забравих –
всички там да ги оставиш!
Не се тревожи за мене,
ще работя на две смени
още пари да спечеля!
Останете три недели
и да правите, да струвате,
но да се излекувате!

Подир три недели цели,
ободрени, напълнели,
свежи като кукуряци
нашите мъже – юнаци
се завърнаха доволни,
сякаш не са били болни.

Но след месец на вратата
звъни жена непозната,
млада, хубава, напета
с голям куфар във ръцете.
Гримирана, изрусена.
Аз я питам изумена
ала без да ес тревожа:
– Кого търсите госпожо?
Сбъркали сте май вратата,
виждам, че сте непозната.

Тя отвръща ми с насмешка:
– Не, госпожо, няма грешка!
Това е точният адрес,
ползвах кола с джи-пи-ес.
И продължава с нагъл тон:
Адресът даде ми Антон,
любимият ми годеник.
Разказа ми, бил мъченик,
женен за жена проклета,
мързелива и превзета…
Как с такава се живее ?
Разделили се със нея…

Причерня ми пред очите.
Идеше ми да изритам
куфарите в едно с нея.
Но преди да побеснея
и да сторя чудо страшно,
предпазливо и безгласно,
„годеникът“ злополучен
се измъкна като куче
пред очите изумени
на коконата пред мене.

Сигурно ще се обади
на приятеля си Влади
бързичко да се покрие
преди в тях да се отбие
неговата „годеница“.
Че съпругата му Кица,
без да вика, да говори,
кожата му ще отпори.

Ако нейде ги съзрете,
хора, ми се обадете!
Ще им спретнем „изненади“,
с „годениците“ им млади.

СРЕЩА ПРЪВА СЪС СВЕКЪРВА
Чудо-чучуято ма стигнá!
От градо намерил си жена
моя Ваньо догледника
па кат иде и ми вика:
-Утре ти довеждам снаа!
Я са чуда и са маа-
сватове не съм виждала
ни чеиз е донасала.
-Тука ли ша спи нощеска?
-Модата така а днеска!
Я са кръста с двете ръце
и ша ми са пукне сръце!
Де тава са а видело?!
Ша са смее цело село!
Цела нощ не съм мигнала
ставам спала – недоспала,
че невестата ша срещам
та мекици да замесвам.
Идат рано заранта.
Я я гледам, а она
суа чушка у снагата,
а на дзвер прилича у главата.
Па краката и кат скоби
Таа какви деца ша ро̀ди?!
А дано приличат на сино,
иначе ша загрозат родо̀.
Чекам да целува ръ̀ка
А она ма гледа и са дръпа.
Вика: ,,Здрасти, лельо Диди!“
Я преглътам, да са не обиди.
Донка!По паспорт съм Дона!
Ма отде да знае таа кокона.
Вика неще да еде мекици.
-Нати сиренье със юбеница.
-Диня!- важно отбелезва.
Че не си ми на ръцете! Глезла!
Мисла си и ма не свръта.
Че кат та подбера с пръта,
за градо ша фанеш пъта!
Ваньо вика: ,,Тя е на диета
пие фрешове по три шишета.“
А па мене ма изби на пот.
Ай ша сръба и компот!
Я такива колко съм виждала…..
Баба ѝ се протокале си е изцеждала.
Абе то до некъде е по-добре,
щом не сака нищо да еде,
че за Ваньо повече ша има,
а па мамин той еде за трима.
Ама гледам кат джуруляк ѝ устата.
Ми они наполовината главата.
Вика нещо ги била уголемила.
Маре тебе чавка мозъко ти е изпила!
Ако са ти приказките кат устата,
требва да ма роват у земята-
мисла си и ма пробожда у сръцето.
Мале таа зачерни ми детето!
-Скоро-вика- удължиха ми коса!
Значи е плешива…Те така!
А дано поне да а имотна,
а она ми вика че е безработна.
А па мене кръвното ми зе да рипа.
Таа гледа важно и ми вика:
-Ваньо обеща ми силикон в гърдите!
Мале тоо ша продаде овците,
то тава а сумати пари!
От сега на пръсти го връти!
Цел ден нищо не пофана.
Таа глезена Богдана
къща нема да връти!
Мигар знае как да дой кози?!
Ми да сложи на прасето?!
Ми да накладе кюмбето?!
Лааса и да готви не умее!
А па Ваньо най-обича зее
с тлъсто месо и сланина.
Като гледам ква а молузкиня
зейето ша го заго̀ри
и от глад ша го умо̀ри.
Вечерта ша легат, а па я
мигар легам – ша слухта.
Цела нощ у тъмното са блеща
таа да му не напрай нещо.
Гледам рано,рано заранта
мойо Ваньо пръв стана̀.
Тича с некакъв поднос
по пижама гол и бос.
Ту по дворо,ту в зимника
яденье в леглото ша и носи вика.
А па я кат пощурех
качамилкята кат зех
и за дрейте го фанах
па кат с нея го подбрах.
Викам: ,,Толкова години избира̀
баш па тоо мръзел ли избра?
Яденьето да ѝ носиш у леглото?!
Ми ша ни са смее селото!
Нещо да не си окьоравел
тоо мандрамуняк си довел?
Ми она на нищо не прилича!
Таа и макя ѝ я не обича!
Он мълчи и не помръда.
-Още утре да си тръга!
Я си дудна , он са повръте
и да я събуди отидѐ.
Вика: ,,Булка,тръгай си зарана,
а па я оставам си при мама!“ 

ЕВИН ПЛАЖ

Историята е смешна, но вулгарна.
Бай Манол е на курорт във Варна.
И гледа там табела “Евин плаж”.
Селянинът е във пълен шаш.

И му вика руса кикимора-
там се къпят само голи хора,
жени, мъже, при туй без капка срам –
даваш десет кинта и си там!

Решил да види чудото Манол-
тръснал гащи и полегнал гол,
и гледа покрай себе си във кръг-
голи хора и калабалък…

До него три мадами със фризура
загледал се и му се дигнал кура.
Видяла го най пищната от тях,
заплюла го: “Тпу! Първа го видях!”

На бай Манол отгоре се качила,
а той показал селската си сила.
Начесал рошавото и кече
и тя отишла пак да се пече.

И гробно там наоколо мълчание!
Никой не обръща им внимание.
Изпънал се доволен Бай Манол
от този с*ксуален произвол.

Както там на село, дигнал крак
и пръднал, та се чуло в “Бриз”-а чак,
но зад него глас, дебел и глух
изревал: “Тпу! Първи си го чух!”

И кво се случи там на евин плажа
и мене ме е срам да го разкажа.
С две думи – със това за бай Манол
приключи злополучниятгастрол.

С триста зора, във ръка със гащи
успя от плажа евин да издращи.
А вика му оная руса бляд:
“Билетът важи и за следобяд!”

А бай Манол на русата матрьона
вика: “Край! Закрихме го сезона!
Ще дойда, вика, следобяд – мъдя!
Веднъж ми става! Сто пъти пърдя!”

БАЙ МАНОЛ ОТ СИНЧЕЦ

Карат с катафалката мъртвец,
бай Манол Хаджиев, от Синчец…
Но пътя бил ужасен, пък и жега –
изхулил се, човекът от ковчега.

Ей тъй, на кестерме, на пътя прашен.
Отгоре се задал булдозер страшен.
Трактористът – местен талибан!
Без книжка и естествено пиян…

Нагазил го абдалът му с абдал!
Но накрая все пак го видял…
Затюхкал се, завайкал се, демек:
“Бахмааму! Утрепахме човек!”

Огледал се, нарамил го подир
и пльоснал го в един съседен вир:
“Направих ся, каквото съм направил!
Все едно човекът се удавил!”

След час ли, два ли, идват от баира
два рибаря долу там на вира,
а в тоз район граничен било хит,
риба да се трепе с динамит.

И хвърлят там тротиловата шашка…
Гледа там единия и се шашка –
от водните недра изплувал труп,
кръвясал, обезобразен и груб…

“Бахмааму! Май влязохме във кюпа!”
И нарамили отново трупа.
На доктор да го водят – кел файда!
…И право на граничната бразда!

Да могат там наряда изпревари
на наште смели, славни граничари.
Оставили го там с един Трабант…
Ужким все едно е диверсант!

След час оттам минава и наряда
и гледат на браздата във засада
лежи човек, приготвен за стрелба:
“Стой, не мърдай, мамка ти да еба!”

Но бандитът не мълви ни слово…
Напълнили гъза му със олово
и гледа там единият хубавец:
“Бе туй е бай Манол, бе! От Синчец!

Без да щем човекът стана зян!”
И няма вече как, от зор заман,
усещайки се, че загазват здравата,
при фелдшера го карат, на заставата.

А той бутилка водка бил изпил!
Но кво да прави – рязал, кълцал, шил…
Вадил му кретенът му с кретен,
куршумите с ръждясал керпеден.

На сутринта с пешкира неумело
изтрил потта от знойното си чело,
въздъхнал морно и проронил:”Брейй!
Як човек излезе! Ще живей!”

Алепу̀ блус Не е нужно много на човека,
щом реши да иде на море –
силно питие, цигара лека…
и една стена, да се подпре…

– Мили, на матрака ни “Дормео”

искам да ме любиш кат Ромео!

И да ме ревнуваш с еталона

на Отело и на Дездемона!

Върху придобивката ни нова

да ме чукаш като Казанова!

Мръсно и убийствено, без свян –

все едно си някой Дон Жуан!

А после садо-мазо, но красиво,

като в „50 нюанса сиво”!

И след туй със теб на моабет

да фръкнем на „Слънчака “ с въртолет!

– Мила, спри, че ще се просълзЯ!

Дай да те ухапя за гъза,

щото във живота тъй се случи –

чел съм само “Баскервилското куче!”