Browsing Category

Поезия

Поезия

ДУМА МЪЖКА ЗА ИЗДРЪЖКА

 

ДУМА МЪЖКА ЗА ИЗДРЪЖКА

Баце, Генерало ни приби,
карантината кат обяви.
,,Не излазаш!“ -дава препоръка.
Еми я умрех на мъка.
Чисти, готви мойта Пена.
Язе дека да са дена ?!
После почва да плете, пошива….
Мен на лудост ма избива.
И кат я фанах през кръсто,
и кат я почнах чевръсто-
сутрин, вечер и по пладне,
само чекам да си ядне
и я фръгам под юргана,
силица ми не остана!
Ма след седмица сино дойде
та са спреаме от немай къде.
Нема кой да гледа внука
и затва го води тука.
А оно крънкьори и скучае
сака с некой да играе.
Пена вика: ,,Де почекай Ивчо
скаро ша си имаш чичо!“
Баце, мен от новината
подкосиа ми са краката.
– Пено, като си така втасала
да му мисли Генерала!
Да ти бере он гайлето-
да поеме на детето,
сватбата и кръщеньето.
Оти ако беше ни пущил,
немаше да станем за резил,
та на дръти годининье у беднотия
с теб да прайме дечурлия.
Утре тръгаш за градо сабале
тия заранта ша са са сбрале
да подпише Щабо за издръжка.
Я обичам дума мъжка.
Оти има основателна причина
при зачеванье под карантина,
с Генерало делиме на две-
я четиресе, а он шеесе!

loading...
Поезия

Назад, назад, моме Калино

 

Назад, назад, моме Калино (че съм под карантина) – Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че ке бида от щаба глобен,
че у назе има карантина,
неке можеш я премина!

  • Ке си извадам декларация
    и пак при тебе ке дойдам,
    полиция ке прелитам,
    Генерала неке питам,
    за хартия ке се бия,
    ръцете ке си мия,
    и в болница ке ида,
    вечно твоя ке бида!
  • Назад, назад, моме Калино
    не мой да одиш подир мен,
    че ке бида от вирус заразен,
    че у назе има тежка зараза,
    неке може дома да влаза,
    че у назе секи е с маска,
    неке видиш мъжка ласка!
  • Ке се престорам на лекар
    и пак при тебе ке дойдам,
    ваксина ке открия,
    с вирус ке се бия
    мен ке си затрия…
    …и до Китай ке ида,
    вечно твоя ке бида!
Поезия

Кихам, кашлям, смъркам, пърдам

 

Кихам, кашлям, смъркам, пърдам.
Майче ще се посера…
Явно ме е гепил вирус!
Мале ми ако умра.
Но като субект балкански,
лесно няма да се дам.
Тоя вирус е китайски,
но е силен само там.

Почвам с греяна ракия
и вино със чер пипер.
После сливова с туршия,
да го видя тоя дзвер.
Ръгам чесън във шкембето,
Хрупам чушки – пот се лей.
Като им го знам сакето,
няма как да оцелей.

Аз със същата рецепта,
съм лекувал сто неща!
Даже тая птича болест,
дет се казва три пера.
Нама как да има вирус,
от ракия по-юнак!
Ако се запъне много,
ще подкарам на първак..

Поезия

От вируса до развода

 

От вируса до развода… 

Кахъри се наша Марияна
– Цял ден лежа под юргана.
Брей не мога се измъкна,
где се този вирус пръкна.
Готвя, слагам, дигам, мия,
тук във къщи ще изгния.
Ядем, пием с моя Гошо,
чак дорде ни стане лошо.
Аз си бях добре с килата,
ала все съм на софрата.
Зарад тази карантина,
гледам сто кила ще мина.
Моя Гошо пък горкия,
все налита на ракия.
Де го,все е у мазето,
гледам свършил и мезето.
Ту буркани пренарежда,
ту шишетата изцежда.
Ето всичката ракия,
зарад вируса изпи я.
Днес отиде в хоремага,
върна се на четир’ крака.
Брей до гуша ми дойде,
а не беше пиянде.
С този вирус се пропихме,
вече се осакатихме.
Аз дебела, той пиян,
тъй ще си отидем зян.
Но ще сложа аз спирачка,
утре обявявам стачка.
Няма ядене, ракия.
Но започна разправия.
Гошо все надава вой,
вече стигнахме до бой.
Вчера шибна ми шамар.
Аз потърсих адвокат.
С този вирус се видело,
за развод завеждам дело.

loading...
Поезия

СВАТБА СЛЕД ВИРУСА

 

СВАТБА СЛЕД ВИРУСА

Още един месец до моята сватба остава.
С тоз вирус как ще стане, нямам представа.
Толкова труд и подготовка, толкова сили.
Страдат заедно с мен и родителите ми мили.

Маман искаше да имаме пищно тържество.
Тя вече покани нашите гости- три пъти по сто.
Папа постоянно вадеше кърпа и бършеше очи.
Дали се разнежваше или щото даваше пари?

Купихме на всеки от нас по няколко тоалета.
Качваме лесно килца, понеже сме на диета.
Само един костюм си уши моят годеник.
Нали е слабичък, дано не го мислят за мъченик.

Карантината не ни се отразява никак добре.
Папа си отглежда още по-голямо шкембе.
Дано свърши, че купихме фризер за резерв.
В мазето има стоки за един „Плод и консерв“!

Обаче, си мисля, че има и положителни неща,
вследствие на взетите мерки срещу болестта.
Няма да се наложи с всички гости да се лигавя.
Да ги прегръщам три пъти, някой да не забравя.

Няма да ми пипат с ръце роклята, нито букета.
Ще стоим на разстояние два метра от бюфета.
Няма да има и танци с булката, тоест с мен!
Ех, очертава се един много хубав, сватбен ден!

Поезия

Ода за Голфа

 

Ода за Голфа

Правоъгълна кутийка
без багажник – с колела,
със моторче доста шумно
набедено за кола.

Майка му е костенурка,
возиш се във него свит,
то в Европа е ненужно,
но у нас е супер хит.

Захабена немска бричка
и с дизайн на всъдеход,
то купува се страхотно
от дебил и идиот.

Имидж страшен има, братко,
внасяме го и до днес,
и поне сме мазохисти
мажеме се здраво с грес.

Ремонтираме, но знаем,
туй е здравата кола,
и пред никого не ще признаем
как е гадничко това.

Хванеш ли обаче Голфа
ще се друсаш здраво, знай,
от цени и от павета
пломбите ще ти изпадат май.

Поезия

Карантина

 

Карантина

Вирус хвана мойта Цена.
Търся я ,а тя в мазето.
С чашката в ръка стъкмена,
вика, „донеси мезето“.

Високосната година,
гледай вирус ни довлече,
вече съм под карантина
и не ми натяквай вече.

Аз се малко шашардисах.
Бре, за Бога, що и стана!
Взех мезето и кандисах,
но реших да я подхвана.

Ценке, мила, я кажи ми,
кой ти сложи карантина?
Тази болест покажи ми,
как със теб не се размина?

Термометърът на нула,
и симптоми нямаш разни,
а кънките си обула
и бутилките са празни.

Слушай,Кире, бре човече,
на вратата вирус тропа,
БиТи Ви-то тъй го рече,
че обхванал е Европа.

Казаха с ракийка ,две,
всеки се дезинфекцира,
инак ,Кире, ще се мре,
млада не ми се умира.

Брей, че умна си била,
мерки взела си навреме,
пресушила две кила ,
а за мене не ти дреме.

Не бе,Кире, ей ти ,на.
Зер дошъл си ми навреме.
Да гаврътнем по една,
кой ти каза, че ще мреме.

Поезия

ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ВИРУС

 

ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ВИРУС

Ела със маска.И без грим.
На спирт мечтано да ухаеш.
На дезинфектанта ми любим.
Ела!Ела ти в мойта стая!
Хартия топче си носи,
че мойте свършиха запаси.
Ела,ела не се плаши!
Ела ,за да те видя как си?
Корона нямаш! Кви коси!
Балконите ти ръкопляскат,
ръцете си нали изми?
Ми дай тогаз да се помляскаме.
Уф,тези маски,няма как!
То ето ,без прелюдия ще минем,
една ваксина удрям ти на крак
и после си отивай,че да спиме.

loading...
Поезия

КАРАНТИНА С ГИНА

 

КАРАНТИНА С ГИНА

Баце, мен ми са скъса сръцето
кат затвориа кръчмето
зарди тоо вирус дето
преди седмица са го съобщиле
и не дават да префръкне пиле.
Оти там кат пия три ракии,
ма не плашат женски гюрултии.
Ама работите я ги разгадах
и като са сета ча ма лови страх.
Тоо вирус ,баце, го пуснаа жени!
Кой е жилав ша ги издръжи.
То целта а с тех да ни затворат
та набръже сички мъ̀же да уморат.
Ма кажете ми при таа карантина,
ка да тръпа мойо омраз- Гина?
Ми она буботи без да спира
и ма не остаа на мира.
И с ракията ми са дезинфекцира.
Ми тава а греота бе ,ора!
Цел ден са разожда в двора
се е нервна, се ѝ преча.
Тва са не издръжа вече.
Пръви ден- донекъде я издръжах
оти повечето го проспах.
Втори ден- дудна до вечерта.
мен главата ма сцепи до заранта.
Трети ден- буботи, фръга, вика,
я накраю скрих са у зимника.
Ден четвръти- ча на бой ми налете,
ама я са дръжа.То ми не е за сефте.
Ка са не забакна, па да спре!
Маре, сръце да я изеде!
Баце, пети ден от стреса
вече саках да са беса.
И на шестийо кат побеснех,
и сред село отидех.
Занарувах- ша си разчекна устата
белкем некой чуе в Общината.
Викам: ,,Кмете, маани таа карантина,
иначе умирам язе или Гина!

Поезия

СРЕЩА ПЪРВА С ВРАЧАНСКА СВЕКЪРВА

 

СРЕЩА ПЪРВА С ВРАЧАНСКА СВЕКЪРВА

Чудо-чучуято ма стигнá!
От градо намерил си жена
моя Ваньо догледника
па кат иде и ми вика:

– Утре ти довеждам снаа!
Я са чуда и са маа –
сватове не съм виждала
ни чеиз е донасала.

– Тука ли ша спи нощеска?
– Модата така а днеска!
Я са кръста с двете ръце
и ша ми са пукне сръце!

Де тава са а видело?!
Ша са смее цело село!
Цела нощ не съм мигнала
ставам спала – недоспала,

че невестата ша срещам
та мекици да замесвам.
Идат рано заранта. Я я гледам,
а она суа чушка у снагата,
а на дзвер прилича у главата.

Па краката и кат скоби
Таа какви деца ша ро̀ди?!
А дано приличат на сино,
иначе ша загрозат родо̀.

Чекам да целува ръ̀ка
А она ма гледа и са дръпа.
Вика: „Здрасти, лельо Диди!“
Я преглътам, да са не обиди.

Донка! По паспорт съм Дона!
Ма отде да знае таа кокона.
Вика неще да еде мекици.
– Нати сиренье със юбеница.
– Диня! – важно отбелезва.

Че не си ми на ръцете! Глезла!
Мисла си и ма не свръта.
Че кат та подбера с пръта,
за градо ша фанеш пъта!

Ваньо вика: „Тя е на диета
пие фрешове по три шишета.“
А па мене ма изби на пот.
Ай ша сръба и компот!

Я такива колко съм виждала…..
Баба ѝ се протокале си е изцеждала.
Абе то до некъде е по-добре,
щом не сака нищо да еде,

че за Ваньо повече ша има,
а па мамин той еде за трима.
Ама гледам кат джуруляк ѝ устата.
Ми они наполовината главата.

Вика нещо ги била уголемила.
Маре тебе чавка мозъко ти е изпила!
Ако са ти приказките кат устата,
требва да ма роват у земята-

мисла си и ма пробожда у сръцето.
Мале таа зачерни ми детето!
-Скоро-вика- удължиха ми коса!
Значи е плешива…Те така!

А дано поне да а имотна,
а она ми вика че е безработна.
А па мене кръвното ми зе да рипа.
Таа гледа важно и ми вика:

– Ваньо обеща ми силикон в гърдите!
Мале тоо ша продаде овците,
то тава а сумати пари!
От сега на пръсти го връти!

Цел ден нищо не пофана.
Таа глезена Богдана
къща нема да връти!
Мигар знае как да дой кози?!

Ми да сложи на прасето?!
Ми да накладе кюмбето?!
Лааса и да готви не умее!
А па Ваньо най-обича зее

с тлъсто месо и сланина.
Като гледам ква а молузкиня
зейето ша го заго̀ри
и от глад ша го умо̀ри.

Вечерта ша легат, а па я
мигар легам – ша слухта.
Цела нощ у тъмното са блеща
таа да му не напрай нещо.

Гледам рано,рано заранта
мойо Ваньо пръв стана̀.
Тича с некакъв поднос
по пижама гол и бос.

Ту по дворо,ту в зимника
яденье в леглото ша и носи вика.
А па я кат пощурех
качамилкята кат зех

и за дрейте го фанах
па кат с нея го подбрах.
Викам: „Толкова години избира̀
баш па тоо мръзел ли избра?

Яденьето да ѝ носиш у леглото?!
Ми ша ни са смее селото!
Нещо да не си окьоравел
тоо мандрамуняк си довел?

Ми она на нищо не прилича!
Таа и макя ѝ я не обича!“
Он мълчи и не помръда.
– Още утре да си тръга!

Я си дудна, он са повръте
и да я събуди отидѐ.
Вика: „Булка,тръгвай си зарана,
а па я оставам си при мама!“

Поезия

КОРОНА

 

КОРОНА
Не пипай очите!
Не пипай устата!
Не дръж за дръжката врата!
Отваряй с лакът и със крак,
Ще се опазиш – няма как!

Мий ръце си редовно,
Китаеца не гледай злобно!
Той не е виновен милия,
Че имат вирус в изобилие!

В рейса омотай се с шал,
А по-добре върви пеша
Има изход, ще те утеша –
В къщи си седни на трона,
И не мисли за таз Корона!

Няма маски!
Слагай каски!
Скафандър си купи от НАСА ,
Противогаз вземи в запаса!

Временно не яжте суши,
Който пуши – да не пуши,
Че на фасовете знам,
Има вируси и там!

Със храна се запасете,
В ресторанти не ходете,
НЕ – на сбирки с много хора!
По добре на село в двора!

Малко гроздова ракийка,
Натрийте чесън на филийка,
Това е здравословна тактика
И най-добрата профилактика!

Война е Трета и Световна…
Борба все още не редовна,
Кой срещу кого воюва?
Пазарите да завоюва!

Пазете се! Мислете позитивно,
Колкото и да звучи наивно,
Никой няма да загази –
„Пазения Бог го пази!”

Поезия

ОДА ЗА БАХУРА

 

ОДА ЗА БАХУРА
Покрай сьомги и гурмета,
крем брюлета и суфлета,
бри, прощуто и филета,
и какви ли не мезета,
дето са модерни много
и се хвалим с тях редовно,
аз се чувствам малко жегнат –
бахура е пренебрегнат!
Бахура си е традиция,
той си няма опозиция!
Няма аналог, патент
тоз’ световен прецеден!
Всеки тайно хапва бахур!
Дори светския оратор!
Но защо ни хваща срам
с този нашенски салам?

Казах си „тук има драма,
бахура е без реклама!“
И говорих с копирайтър
да напише некой тайтъл.
Бахура го заслужава,
щото сила притежава!
С бахур имаш сила мъжка,
с него грипът те не тръшка,
лоша клетва те не хваща,
злите хора той отпраща.
Само истинските дами
падат си по тез салами!

Сноб и интелектуалец,
богаташ или страдалец –
вси пред бахура са равни
и във подвизите – славни!
За поета той не струва
‘щото трудно се римува,
ала всеки си го тачи –
бахура, туй много значи!

И туй нещо уникално
според мен е най-реално
да е гордост национална
и на герба да се барне!
Бахур не разочарова
както, видиш ли, отбора.
Той не предизвиква свади,
само носи ти облаги!
БеГе афродизиака
и мечта на всяка кака!

Бахура е институция!
Бахура е революци!
Бахура е еманация
на нашата администрация!
По-скъп е от биткойн,
по-голям от всеки войн!
Той ще покори планетата!
той е Шекспир на мезетата!