Browsing Category

Поезия

Поезия

Пътувал странстващ Рицар по земята

 
Пътувал странстващ Рицар по земята,
с доспехи бойни, с шлем и меч в ръката.
На кон в галоп препускал в прахоляка
и питал се таз нощ какво го чака.
Пред него в здрача се издигал замък,
със ров със кули и стени от камък.
На портата на замъка ламя стояла,
изискана такава и не мязала на хала.
И може даже да я сбъркаш с дама,
наоколо когато други дами няма.
– Мадам – продумал Рицаря през шлема –
ще мога ли от времето да ви отнема?
Да знаете че съм умрял от скука.
Какви геройства мога да извърша тука?
Във комплименти ли да ви удавя?
Или от страшен змей да ви избавя?
През клепки го погледала Ламята,
дискретно си оправила косата.
,,Добре че появи се точно днеска,
от сутринта съм с грим и със прическа.
Ала защо изпраща го Съдбата?
Каква и е на таз Съдба играта?
Съдбата тази кучка бясна,
със нейните послания неясни.
Какво предназначение да му намеря?
Какво е той – любим или вечеря? „
Със тез тревожни мисли във главата,
на Рицаря отворила вратата.
И двамата потънали във мрака,
не знаейки на там какво ги чака.
Алтернативен край номер 1 – романтичен.
Какво е станало на там аз зная,
ала отворен искам да оставя края.
Но щото съм добра ще ви подшушна –
Ламята станала жена послушна.
Във дън мази опашката си скрила.
На Рицаря дечица народила.
И била благодарна на съдбата,
че него ден той спрял се пред вратата.
Алтернативен край номер 2 – мачистки
Излязъл рано, рано по росата,
героят наш след тази нощ с Ламята.
Със боси пръсти стъпил на тревата.
Захапал бил цигара във устата.
Доволно се почесал по брадата,
огледал собственически палата,
започнал нещо там на ум да смята
и казал,, Ши са сменя дограмата“
Алтернативен край номер 3 – реалистичен
Преди да е разпукала зората.
От замъка излезнала Ламята.
С коланче си пристегнала халата.
Дискретно се уригнала в ръката.
Доспехите изхвърлила с замах
и шлем и меч и шпори подир тях.
В палата на кантара се качила.
Със тъжен вид към фитнеса завила.
,, Защото на изкушението се поддадох,
защо тъй неразумно го изядох?
Диетата прецаках с този рицар сладък,
Ще трябва цяла вечност да не кусвам залък! „
loading...
Поезия

Нощ,звезди,луна

 

Нощ,звезди,луна…А в леглото аз и тя.Тя ме щипне,аз мълча.Тя повтори,аз мълча.Тя потрети и тогава,скочих,ритах,бих.И накрая тя умря,тя горкичката…бълха.

Поезия

Призовка за баба Яга

 
Призовка за баба Яга
Баба Яга се прибира,
над колибата пикира.
Паркира ванка метлата
и си влезе в одеята.
Тя маджьосница е стара,
без маджия се не бара.
С поглед запали чюмбето
замериса на благо от гърнето.
Чувало от гърбо раздена
и пред котката го исипа.
Разтърчеа се мишлета,
с ококорени оклета.
В село я бея прерукали,
данъци и такси собирали.
Сигур яко я са закъсали,
щом до нея са опрели.
Пита ги тя за шчо а плашча
и шо има да им врашча?
Чиновниците и рипия,
усти-плевни отвория.
Гъби брала по гората,
собирала им и дървата.
Да вади веднага парата,
да не спи в полицията!
Баба Яга се подсмихна,
вълшебна прачка измакна.
Фокус-мокус закажува,
в сиви мишчи ги превърна.
На котката си наръче,
цали да не ги яде!
Да им остеи кожиците,
та а си плати данъците!
Поезия

Госте по погрешка

 

Падна̀ камен от неботои тупна̀ насред селото.Бая голем, кодже скала,ендек дибочок изкопа̀.Навъртеа го сеирджии,от оремако и комшии.Еден окумуш го ритна̀и камено се разсветка̀.Дупка в него раззийна̀,от нея гла̀ва се покажа̀.Зелена и с големи очѝ,с ра̀ка каа небото сочи.-Ааа! – досетия се людето,-дошли са госте от небето.С добре дошли ги посрешнааи в оремако ги вкараа.Зелените се подърпаа, ма след по чешка омекнаа. Ише по две ага метнаа, историята си закажуваа:На почивка били тръгнали, ма нешчо пате объркали. Чинията им се строшила, затава се тува приземила. -Нема страшно извънземни, ния сме гостоприемни! Убуу тува че си прекарате, че ве научим и счи а карате.Че ви опреим и чинията, а си бегате по башчинията. Че чекаме па а се заведете, та и приятелето да доведете!-Никаков не е проблема, ПиСиАр за нас щом нема. На Марс песоко е от злато,че ви се отплатиме богато..

loading...
Поезия

На Краси

 

На пясъка ситен лежа си,
до мен с коктейл е моЙто Краси.
Малдивското слънце ни гали
и искри в телата ни пали!

Час-два на плажа, а после….???
Гмуркане, плуване нощем.
И ваната топла ни чака,
а после питиенце във мрака.
Спокойствие, мир и отмора,
контакт между хубави хора,
безвремие, сън и мечти….
химера е само, нали?????

Поезия

Не готвиш, не подреждаш, не переш

 

Не готвиш, не подреждаш, не переш -не ми е нужна тиха домакиня!Надявам се за днес да изберешонази рокля във небесно синьо,обувките на белите цветяи сребърните гривни от Мароко…Сложи червило. Идва пролетта.Прекрасна си! Направо си жестока!Аз искам да се перча като лъвсъс своята излъскана лъвица!За другите мъже да бъдеш стръв,но да си само моя!Хубавица!Такава те желая. Не с парцал.Мъжете нямат нужда от слугиня.Бъди красива! Всичко бих ти дал!Но, моля те, не ставай домакиня!

Поезия

Ср@не

 

Ср@не:

Да сереш е висше благо,
сери, за да ти стане драго!
Сери в стаи, в спални,
дори в лекарски чакални.

Лете щом идеш на реката
изсери се ти там вътре във водата.
И в туй немирно огледало
разгледай свойто дупе снежно бяло.

Зиме щом идеш на ски
там в пухкавия сняг се изсери
и прикрит зад някои бор
разпъвай кълките от зор.

После иди там горе на луната
и разгледай свойте лайна
на лунна светлина,
които като тънка прежда
гъзът ти произвежда.

Но ако запек те захване
срането трудничко ще стане.
Тогава хич не се чуди
и с пръст си помогни!

Поезия

Помниш ли ми роклята на точки

 

Помниш ли ми роклята на точки.И млякото във стъклено бурканче.Пеехме със радиотточка.И карахме синьо балканче.Играехме до късно на жмичка.А през деня със сладоледа на сянка.И белите, изпокъсани цвички.И онази, зелената джанка.Как се катерехме за череши.И тичахме свободни. На воля.Разказвахме си приятелски смешки.И казвахме. Заповядай и Моля!Пускахме в небето балони.И топехме в казан с лютеница.Разменяхме камъче за бонбони.И поръсвахме със захар, мекица.Ставахме рано, до топлата фурна.С колене покрити със рани.Ех, спомени. Как да ви върна.Дори и да няма банани.Едни безгрижни, щастливи хлапета.В локвите скачахме. Без умора.Сякаш от някоя друга планета..Пораснахме. И станахме хора.

loading...
Поезия

Търси се МЪЖ

 

Търси се МЪЖ Мъж си търся идеален,да чисти, готви и пере,да е мъничко фатален,комшийката за него да реве!Сутрин кафенце да приготвя,закуската да е налице,след това леглата да оправя,децата за училище да облече!От работа да се прибира у дома,да обича в Лидъла да пазарува,да готви за семейството храна,по-честичко подаръчета да купува!Допълнително да припечелва,за да мога аз да си лежа,да се старае да не ме изнервя,докато почива със децата да се втурва във игра!Мъж си търся идеален,с приятелки да ме изпраща на море,малко да е либерален,да мога да се влюбвам в другите мъже….

Поезия

ОДА ЗА БАХУРА

 

ОДА ЗА БАХУРА Покрай сьомги и гурмета,крем брюлета и суфлета,бри, прошуто и филета,и какви ли не мезета,дето са модерни многои се хвалим с тях редовно,аз се чувствам малко жегнат -бахура е пренебрегнат!Бахура си е традиция,той си няма опозиция!Няма аналог, патенттоз’ световен прецедент!Всеки тайно хапва бахур!Дори светския оратор!Но защо ни хваща срамс този нашенски салам?-Казах си „тук има драма,бахура е без реклама!“И говорих с копирайтърда напише некой тайтъл.Бахура го заслужава,щото сила притежава!С бахур имаш сила мъжка,с него грипът те не тръшка,лоша клетва те не хваща,злите хора той отпраща.Само истинските дамипадат си по тез салами!-Сноб и интелектуалец,богаташ или страдалец -вси пред бахура са равнии във подвизите – славни!За поета той не струва’щото трудно се римува,ала всеки си го тачи -бахура, туй много значи!-И туй нещо уникалноспоред мен е най-реалнода е гордост националнаи на герба да се барне!Бахур не разочаровакакто, видиш ли, отбора.Той не предизвиква свади,само носи ти облаги!БеГе афродизиакаи мечта на всяка кака!-Бахура е институция!Бахура е революци!Бахура е еманацияна нашата администрация!По-скъп е от биткойн,по-голям от всеки войн!Той ще покори планетата!той е Шекспир на мезетата!

Поезия

Прати ми приятел мой,адвокат

 

Прати ми приятел мой,адвокат, човек от сой,в тези времена опасни,с бъдеще, съвсем неясно,ода, вещо съчинена,с рими, чудно натъкмени, (че смехът е – знаем – здравеи от болести ни пази).Бахура тя възхвалява,качествата му възпява,като роден наш колбас,ценен дар за всички нас. Като се посмях за двама,с благодарност най-голяма,на мига това аз сторих, в рими тъй му отговорих:”Също и шкембе чорбатами се вижда невъзпята. Само да ми падне сгодаще ѝ драсна една ода.”После тъй, надве-натри,в тези стихове стъкмих”гърбосложен на кревата”ОДА ЗА ШКЕМБЕ ЧОРБАТАО, шкембе чорбице родна,гозба чудна, най-народна,сладостта ти тъй омайна,за Европа е незнайна. Европейците нещастни,със мотиви най-неясни,искат да те забраняват,ала те не осъзнават,с таз безумна резолюцияще докарат революция.Че за нас си гозба свята,и най-скъпа на Земята,ти – обект на преклонение, любовта на поколения,упование за нас, сърбаме те във захлас. И студент, и президент,депутат, бекяр, левент,богаташ, бедняк, чиновник,и бездомник, и сановник, хора всякакви сплотяваш,след запоя ни спасяваш, зверския ни махмурлук,го разбиваш като с чук. Няма вече шум в ушите,и ни светва пред очите, няма вече главобол, и от тебе ползи – бол. Мъжки сили ти ни даваши от вируси спасявашвсеки, чесън кой добави,лют пипер щом не забрави,и оцет, и сол на вкус(да не влиза в автобус!).В твоя чест е тая ода,позабрави те народас тия европейски супина шкембе чорба се цупи,че смърдяла тя ужасно,но не е ли туй прекрасно в тия Ковид времена?Всеки бяга – метър, два,че и повече дори! Бог да те благослови!

Поезия

Когато нощта се промъкне

 

Когато нощта се промъкне.
И всичко в дома вече спи.
Аз към хладилника тайно пристъпвам.
Понеже гладът ме мори.

Отварям полека вратата.
Без шум да издавам ни глас.
Награбвам отвътре тавата.
И всичко омахвам завчас.

То хубо ма малко ми иде.
Да взема сега шоколад.
Диетата…Боже отиде.
Ех, спазих я май до обяд.

Ма пусти мерак, пусти глад.
Аз тъй да обичам месце.
С диета изпадам в несвяст.
Хладилникът нощем зове.

Килата стотицата гонят.
Кантара под мене пращи.
Но нищо пък тъй ще ме помнят.
В паркета оставам следи.

Трябва май във фитнеса спешно.
Да разкърша таз „фина“ снага.
Дано да спортуваш е лесно.
Както да гъчиш храна.

И утре ще стана да бягам.
От утре, че днес ме мързи.
Сега по-добре да си лягам.
Отново гладът ме мори.

Но няма хладилникът празен.
И той му бактиса от мен.
Крака, ако има би хукнал.
Вратата му счупих за ден.

И тъй по нощите хортуваме.
С хладилника моят другар.
Не мога да мигна гладувайки.
А той да е пълен с храна.

Поезия

Писмо до Хан Крум Страшни

 

Писмо до Хан Крум Страшни
„Привет, хане, който си в отвъдното,
пише ти твой сънародник от бъдното,
знам, че е невъзможно, нереално,
да прочетеш писмото ми виртуално…
Но пиша с отчаяна молба, хан Круме Страшни,
да излезеш на Историята от страниците прашни
и ако може за ден в България да се върнеш,
за един ден в бъдещето да надзърнеш…
Само се дръж да не паднеш, Страшни,
като видиш колко са кражбите домашни,
дръж се, че главата ти ще се замае,
като видиш как законите никой не знае,
дръж се, като видиш как всеки пие,
а когато е време за битка, се крие,
дръж се и гледай да не се обидиш,
разградените ни граници, когато видиш…
Да, това са границите ни родни,
за които ти плати с рани прободни,
това е границата, за която ти воюва,
която днес нищо за никого не струва…
Затова те моля да си носиш най- острия меч,
за да режеш ръцете, които пишат на латинска реч,
затова те моля да си носиш най- острата брадва,
за да обезглавиш всеки, който народа окрадва,
затова те моля да си носиш най- тежкия боздуган,
за да биеш наред в Парламента депутатската сган…
…Затова те моля да дойдеш само за ден,
но да режеш ръце и глави разярен!
И когато накрая си тръгнеш обратно на кон,
в държавата ни отново да има ред и закон!

Поезия

Кълна се в бъчвите

 

Кълна се в бъчвите, скрити в мазето,
в кълката петльова,
в бута на прасето,
в бидона с туршия,
в сока от зеле и на гъската – в бялата шия,
да споделя с приятели тез благини,
и ако падна под масата, ти недей ме вини,
затова, че не казвам поредно „Наздраве”,
просто не мога, да стана – изправен,
но дори и тогава – прегърнал килима,
Ви казвам: Другари, благодаря, че Ви има!

Поезия

Запознанство в нета

 

Запознанство в нета…

Запознанство търсиш…
Казваш…аз съм честна.
Страдала съм много…
Но, не съм безгрешна.

Приятно ми е да се запознаем…
Моля…без игрички да играем..!

Често срещаните думи в чата…
С тях…разказват ти играта…

Казваш си сега ще бъде по различно…
Започна смело, някак нетипично.

В този миг, разкриваш си душата.
Разказваш за живота, за тъгата.

Пишете си…кой какво обича…
Какво ви дразни и привлича.

Забавно е и чакаш с нетърпение…
Появата на ново съобщение.

Рисуваш си картини във главата.
Чувстваш, сбъдва ти се май мечтата.

Помислиш ли това…настъпва края..!
Следват думи…

– Трябва нещо да призная…

„Привличаш ме и искам те ужасно…жадувам аз за теб…за тялото ти страстно…
Но, имам друга връзка с мъж…а той е на далече…моля извини ме…объркана съм, вече…
Не посмях в началото да ти призная…какво се случва с мен…не зная…
Честна бях…не исках да играя…обичам него, а искам теб…немога да се трая…“

Така приключва тази чат… история…
Любов и Страст…накрая с главоболия..!

Влизаш в профила…
Бутон…Блокирай..!
Къде е копчето…душевно…
Рестартирай..!?