Browsing Category

Поезия

Поезия

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“

А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет…

 
Поезия

Стъпвам тихо като нилска треска в Азия

Стъпвам тихо като нилска треска в Азия.
Пържолата ти ли? – Мухата пак полази я.
За политиците, свинете – евтаназия.
Каква е тази селска рима – мразя я. 
Урагани, трусове и горски пожари.
Дали ще бъде пак студено през февруари?
Като гледам идва края на света.. 
Дано да не взема девствен да умра.
Знаеш ли какъв ми е тумора ?
Имам празна дупка в областта на хумора.
Знаеш ли къде да си насочиш омразата? 
В парламента с тръбен ключ – там е проказата.
Искам да видя няква автентичност.. 
Много яки путки неприлични до приличност.
Пари и власт да има за народа на мода.
Ако не мислиш така не си от мойта порода.
Но не щеме ний богатства не щеме и пари. 
Искаме да псуваме високите цени.
Дванадесет – годишна моя изгоро, 
по кутия на ден ли пушиш марлборо? 
И стига с тези песни за наркотици и трева.. 
Писна ми от вас бе, майка ви да еб@!
Пускам новините и министъра ми вика :
С дамата пика сме лика прилика.. 
Двама с нея возим се, а народа ни тика. 
С това приключва моя кратък стих. 
Ти кажи наздраве, аз ще кажа апчих.

 
Поезия

СРЕЩА С ЧУМАТА

СРЕЩА С ЧУМАТА Излязъл бях за гъби в планината.Вървях в гората, гледах си в краката,когато, иззад боровата шума,изникна една африканска чума.

Тя кàза:

– Аз съм чума по свинете!

От мене няма никакво спасение!

Гответе се за свински погребения!

Аз ú отвърнах:

– Я не се занасяй!

Не се разхвалвай и не се възнасяй!

Тя, чумата във нашата родина,

пристигна преди тридесет години!

Земята ни съвсем опустоши!

Заводите ни всички разруши!

Не само чума – беше и проказа!

И самолетите ни, и ракетите наряза.

Засегна и съдебната система –

в страната ни и справедливост нема!

Държавата ни с дългове зароби –

потомците ни ще превърне в роби.

След този страшен, повсеместен крах,

от свинска чума ли ще ни е страх?

 
Поезия

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“

А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет….
/ Ники Комедвенска /

 
Поезия

Тъй тъжен сутрин

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се л@йното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…
Човекът по дела човешки
със другите подобни същества.
Л@йното по тръбите тежки,
надолу, с другите л@йна…
След час човекът вече огладнява,
забравил е за своето л@йно.
Л@йното също го забравя,
тъй сякаш те не са били едно.
А може би скръбта е неуместна
и може би така е по-добре.
А може и отново да се срещнат
там нейде сред лазурното море…

 
Поезия

Фолклорен вариант на Робърт Бърнс

– Кой лопа тъй посряд нущя?
– Яз лопам – речи Филю.
– Въри си. Яз ни съм такваз!
– Ни си ли!? – речи Филю.

– Си чул ти някуй уйдурма…
– Съм чул ми! – речи Филю.
– Възгеч бе! Въх, чи срамута…
– Ми… срам ма й! – речи Филю.

– Да зема ся да дода вън…
– Ила, де – речи Филю.
– На портата сидиш кат пън.
– Кат пън съм – речи Филю.

– Да флезиш, ама де да знам…
– Да фляза – речи Филю.
– Ши гръмни целия мигдан!
– Ши гръмни – речи Филю.

– Виднъш да скочиш тос дувар…
– Ши скоча! – речи Филю.
– Шта праа дармадан пужар.
– Напрай ма! – речи Филю.

– Шта пусна, ама глей сига…
– Пусни ма! – речи Филю
– Шми висниш утре сигур пак…
– Шти висна! – речи Филю.

– Пък утпудир да си мълчиш!
– Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
– Оф, ши стисна май учи…
– Стисни ги – речи Филю

 
Поезия

Интернет ни събира интернет ни дели

Интернет ни събира
интернет ни дели.
Малко тъжна е тази
наша обич, нали.
Ако аз те из like_вам
ти отсреща мълчиш…
и не мога да видя
най- добрите очи…
Ако ти пък ме like_неш
аз не мога така
с мойте длани да стопля
твойта малка ръка
как изгрява не виждам
върху устните смях
и не мога стигна
с мойте устни до тях..

 
Поезия

ЕВОЛЮЦИЯ 1

Докато мама го дундурка,
на онуй му викат чурка.

Щом започне прав да чишка,
името му става пишк@.

Вирне ли се като смок,
вече казват му пишок.

Чик*ите ли заобича –
вече п*нис се нарича.

Опраска ли я – миг след туй,
о, това е вече х*й!

Но покаже ли кусур
справедливо казват – к*р.

Увяхнал, смачкан, уморен-
е, това е вече член

Ненужен стане ли масур,
до края все е чукундур.

ЕВОЛЮЦИЯ 2

На бебетата, със въздишка,
майките й казват чишка.

Докато още е момиче –
галено й викат – пи*е.

Стане ли пък ученичка,
вече се нарича пи*ка…

Онодят ли я – след минутка,
одма се превръща в пу*ка.

Щом във с*кса не се тутка-
печена е вече шу*ка.

Раз*бана, миризлива –
няма как – е вече слива.

Щом кандисва за секунда –
е, това е дърта шунда.

Оттам нататък, без заблуда,
до края си е парахуда.

 
Поезия

Очаквам госта от чужбина на портала

Очаквам госта от чужбина на портала,
не ме допуснаха навътре в терминала.
Изнервен бях отново, едвам се укротих.
Уж хладно бе навън, а аз се изпотих.

Най-после! Той излиза наперен през вратата,
аз качвам забързан направо във колата.
Шофирам го из улиците калпави, но градски,
задръстване голямо, отново пъкъл адски.

И таз добра! Оказва се, че бил и астматик,
а бричката ми няма работещ климатик.
Въздиша той усилено на звучни пресекулки,
в главата сякаш свирели му хиляди цигулки.

Пристигаме накрая пред блока криво-ляво,
лицето му измъчено е станало мъгляво.
Срещат ме по навик мнозина гневни хора, 
те махват ми с ръка: Не чакай асансьора!

За кой ли път отново, той пак е повреден,
техникът щял да дойде, но чак във другиден.
Катерим бавно, славно до осмия етаж,
със целя му тежък и обемист багаж.

Гостът ми изглежда на вид почти припаднал,
съзнавайки наяве къде е той попаднал.
В апартамента тесен навлизаме полека
и сякаш сме на прага на селска дискотека.

Тъй мощните съседски, огромни тонколони,
звучат ми сякаш сложени в опразнени бидони.
А гостът ми учуден сменил съвсем гримасата,
насочва се за въздух направо към терасата.

Подавайки омаяно главата си да вдиша,
върху му се стоварва на части гнусна киша.
Съседът горе храчи зловещо през балкона,
проклинайки цветущо отбора Барселона.

Как мача маловажен, те пак били продали,
парите му те днешни отново закопали.
Изпращам моя гост до банята, под душа,
а искам аз съседа направо да удуша.

Излага ме противно пред всеки важен гост. 
Възможно ли е значи, да бъде толкоз прост?
А гостът междувременно излиза сапунисан,
и гледа ме със поглед невярващо сащисан.

Защо докато кротко той миел си главата,
спонтанно там под душа спряла била водата?
Ох, как да обясня аз на този мил човек,
че ние тук сме още във миналия век?

Че даже и да вдигне огромна гюрултия,
оправяне тук няма на тази бъркотия.
Опитвали са други, но всички безуспешно, 
каквото и да сториш, все ще е погрешно!

Остава някой днес да дойде да го бие,
та истинска представа той вече да добие,
какъв живот живее отдавна тоз народ.
Тук вече няма даже вода и кислород!

А гостът пита плахо с трепереща уста:
Откога бе братко? Откога така?
Панически замислен над неговите думи,
в ума си пак прехвърлям най-старите албуми.
Какво да му разкажа на тоз човек сега…?
Та ние цял живот живеем си така…

 
Поезия

Нощ, лунa, небе

Нощ, лунa, небе. Търся място зa ср@не. Виждaм aз еднa тополa, тук е мястото – нa дворa. С мъкa нa сърцето оголвaм aз дупето. Лунaтa бледa г*зa ми гледa, a еднa трепетликa с г*зa ми се бaзикa. Л@йното пaдa с гръм и трясък, a след него пръдня порочнa изсушaвa тревaтa сочнa. Нaмирaм aз едно листенце, тaмън зa моето дупенце. Дa му еб@ мaйкaтa кирливa, то било копривa…