Поезия

ДЯДО ВИНО ТОЧИ Прати баба до мазето
своя старец за винце,
а във фурната месцето
сложи да се изпече.
Всеки знае, зимно време
няма нищо по-добро –
мръвки с лук, винце червено –
яж, пий, викай : Йо-хо-хо !!!

Но улисана в шетнята,
твърде късно осъзна,
пусти старец от мазата
май потъна вдън земя !
– Леле, час кога е минал !,
плесна бабата с ръце.
– Нито дядо, нито вино !
Що се случи, оле-ле !!!

Пъргаво влетя в мазето
и нададе грозен вик,
гледа – проснат до бурето
хърка нейният старик !
Даже още и буркана,
с който точил е, държи,
а пък недозавъртяна
сок канелата цеди !

– Ставай ! Ставай, мръсна свиньо !
Червей да те изяде !
Пратих го да точне вино,
той изпил пол’вин буре !
Да го вдигне, ала дядо
сто кила почти тежи,
баба не е първа младост,
ни ръка, ни крак държи !

Хайде при комшии бягай
и за помощ се моли !
Старецът е на тояга –
може цял ден тук да спи !
Като приказка премина
тази случка след това –
бързо сговорна дружина
във мазето се събра !

Вярно, ряпа не извади
нашият пиян герой,
а от пет юнаци млади
всъщност бе изваден той …

Оценка:
На задника ти гъвкав, еластичен
от прима виста пишем му „отличен“
а пищната ти и разкошна ц*ца
заслужава минимум „петица“.
Лицето ти със зор и уговорка
ще му сложим максимум „четворка“
„Тройка“, със натягане, кирлива,
пишем на заспалата ти слива.
А дето си на тридесет и девойка
общата оценка ти е „Двойка“!!!

Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените: ФИЛОСОФ –
Влюбени сме, ето,
в завихреното време еманираме.
В душата си, където
не ще нивга ентропираме.

– ПОЛИТИК (хората с много тикове) –
Прекрасна коалиция сформираме,
живота си надясно дирижираме.
Ти си ми хазна безкрайна,
пълна със съкровища, омайна.

– СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР –
Колко бях без теб самотен,
като прост, безличен бот,
но веч не ще съм болен,
щом в живота си ми F-Prot!

– СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ –
Ти си най-сладката бобонка,
за душата си ми ти масльонка.
Нека Бог те пази, амин!
Бъди все тъй моят снегорин!

Препил младеж очи отвори
и веднага установи :
Такива мебели и щори
аз нямам в стаята, уви !
А щом не съм във мойта стая,
във друга стая съм сега,
ала къде е тя не зная …
Какво си спомням от нощта ?!

Излязохме с Иван и Гошо
да гледаме на барче мач,
но Гошо се накърка лошо –
по принцип си е слаб пияч.
Иван отнесе го след мача
а в барчето останах аз –
Напий се !, взе да ме подкача
коварно вътрешният глас !

Нали съм си момче послушно
компромисно се съгласих :
Напитки още две ще мушна
и се прибирам кротък, тих …
Но както камъчето малко
обръща тежката кола,
след тези две си казах : Жалко
ще бъде да не продължа !

Оттам нататък в два-три бара
поне, си спомням, че вършах …
В последния май ме набара
мадама някаква и … ааах … –
Прозрението го удари,
изплува пред очите лик …
Вратата взе да се отваря,
младежът се надигна с вик !

Видя, застанало на прага
едно кошмарно същество,
с лице като на баба Яга
и то намигна му с око :
– Ей, с*ксии, счупихме се снощи !
Сега ти бъркам яйчица,
домашни – имаме кокошки.
А после пак те почвам, да !

Младежът даже не направи
труд дрехите да събере,
рекорд на спринт по гъз постави
и отговорно се закле :
Гръм да ме тресне, ако сложа
в устата вече алкохол !
Едвам спасих горката кожа
от този влюбен женски трол!!!

Ода за пръднята 
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал…

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз…

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма –
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой…

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде…
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде…

Трагедията беше нечовешка –
децата плачат, майките пищят…
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка… бобена пръдня…

Аз съм българче от Влашко!Имам аз сърце юнашко!Тук край дунавската дига, съм захранен с мамалига!

Мъчи ме въпрос един:
Зарезан ли е или е Валентин?
Трифон е светия православен,
няма друг на него равен!
Вальо също е светия,
не от нашите, а от ония.
Кой въведе нова мода,
та обърка се така народа?
Да се напием или пък да се любим,
по туй ума си днеска губим.
Дилема актуална е една:
Какво ли, аз сега да избера? Виното или пък любовта?
На младите виното сила дава,
на старите, сърцата подмладява.
Няма хора под небето,
комуто влюбено не е било сърцето.
Католици, протестанти, православни,
пред виното и любовта са равни.
Неочаквано дилемата реших,
влюбих се и се напих!!

Свиньо мазна и прекрасна, га ши доди времи да та изядем.
Кога ши та нарежим на парчета и в буркани да та натрисем.
Искам на жаравата да цвъркаш, в тавата леко да са запичеш.
Коричка хрупкава да пусниш и аромат блажен да разнесеш.

Как искам във червата ти дебели, карантията ти сочна да навра.
С ориз и чубрица, с пиперец в казан на бавен огън да сваря.
Улийй ква пача ши си напрая и как ша сърбам докат ощи ври.
Сланината ти сочна на парчета, ще турна в постава да престои.

А малките ти пъргави крачета, ще ги сготвя на ефирно фрикасе
Пържолки тънки на тиган ще метна, докато станат леко алангле
С джоланите ти мазни, ще приготвим яхнийка вкусна във гърне
полвината главъ щи опека със зели, а другата полвина на котле

Гълтай свиньо от коритото помия, плюскай здраво и лежи.
Да станиш тежка и дибела, родата с тебе да са облажи.
Ярмичка вкусна ша ти сипя и със суроватка щи я овкуся.
Да мой доволна да останиш и динена кора щи надробя.

Ща ръгним с ножа у вратлето и ще квикнеш за последно май.
Нелепо със копитца щи пририташ, усещайки нелепия си край
И после щи ти полети душата, към вашият си, свински рай.
Касапите дори ни ще дочакат, да ти изтече кръвчицата докрай.

Веднага майсторски щи те изкормят и сръчно щи те надребнят.
Не си им първата свиня заклана, а те са вещи в своя занаят.
Отделно бут, отделно плешка, отделно ребърца, филе и шол.
И мръвки за каймица щи оставят и наденица да виси на кол.

Без тебе кочината ша остани пуста, ни ще се носи миризма.
Кокошките на двора ша оклюмат, чи няма да кълват лайна.
Козичките ще блеят жално, предвкусвайки и своята съдба.
И агънцито малко щи са чуди, къде изчезна угоената свиня.

Настане сутрин – слънце изгрее,
мекици обсипят въздуха пресен
бормашина зашуми, прахосмукачка повее –
блокът пее неделна песен!

„Край басеина в квартала“Легнала до Батката 
на шезлонга от дърво
бе ДианаБатката – 
много мило същество!

Беше симпатична
с огнени къдрици,
страшно еротична
с пищните си ц*ци!

Днеска слънчев беше плажа
край басейна в квартала,
той със кремче я намаза
щото беше загоряла.

После всичко тръгна явно
като по вода със хлор,
но изглеждаше им бавно,
щото бяха те на зор!

Той закара я пияна
тук на старият таван,
(тя се казваше Диана, 
той се казваше Диян.)

Лумна горе страстен плам
щеше да взриви тавана
(той се казваше Диан,
тя се казваше Диана.)

Но това си е хормон,
трябва да го разбереш,
щом препусне като кон,
няма начин да го спреш…

…край басейна в квартала
чайки, хлор, любов, разврат – 
колко ли е зор видяла
банята в ДианаБат ?!?

Гица – хубавица Няма на Земята
по – харна женица
от моята кокона –
Гица – хубавица.
Сутрин, като тръгне
на кафе в ма`алата,
погледите мъжки
сбира ги жената.
От рано си слага
минижуп парцалче,
бодито облича,
турга и воалче.
Мисли, че ще скрие
прелестите свои,
но мерак разпалва
в съкварталци мои…
Слухове се носят,
ще слагам забрани!
Тя: Само опитай,
па ела ме хвани.

Тук видях една жена …
Ще я чукна аз сега!
Ако пък не ще..
Хуя на брачеда да яде…
Ще потърся друга аз …
На пазара где продават праз!
Че и дядо каза ми веднъж:Искаш ли да бъдеш мъж?
От полето ти жена вземи…
И на хуя си я постави…
Ще се дърпа малко отначало…няма как!
Но пък после тя ще иска пак и пак!
Не забравяй внуче, запомни! Първо хубаво я излижи!
И накрая под черешата на сянка я сложи , хубаво я издупи и в гъза й го сложи!
Може да ти засмърди…
Но за туй ти грижа не бери!
И със мокри кърпички се забърши…

Кротко вайкаше се Членът
в слипа на един старик :
-Ей, как рипах преди време,
днес не мога даже с крик!
Все тресе ме, все студено,
с кожа съм се преповил!
Що мадами съм наденал,
я, ме виж сега – резил!
-Радвай се! – гръмовно каза
старческият Черен Дроб.
– В пенсия си ти излязъл,
аз се бъхтя като роб!
То ракия, то мастика,
вино, бира … брей море!
Пие като смок старикът
и не иска да умре !
Ти си кротко в слипа дремеш
сгушен в храсти космарляк!
Да ти имам аз проблема!
Лягай връз таша*а пак!
Няма по-голяма мъка
на пияч да бъдеш дроб,
че минава курвалъка,
а пък пиенето – до гроб!

Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…;

Пръднята братя е физиология,
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

На 13 правиш си сефтето, 
на 14 даваш и в дупето, 
на 15 чувстваш се голяма, 
на 16 наведнъж си с двама, 
на 17 сменяш ги през минутка, 
на 18 – пълнолетна проститутка…

Пръкна се от Банкя мутра велика,
Тя към пропастта България тика!
Фалшив генерал,с бухалка,не жезъл,
от години във властта влезъл!
Не се наяде,не се напи-
на хората вярата уби!
Луканов и Костов,Симеон и Доган-
всички подмина тоз калпазан!
Магистрали с европари построи,
само че кой дупките им ще преброи?
На Началниците в Брюксел е верен,
а към народа си-безхаберен!
На Ердогган и Меркел слугува
как ли България ще добрува?
Трябва на острова гръцки да го изпратим,
че иначе здраво ще си изпатим!

Поема за Люлин :
Люлин, Люлин, як квартал. Кой ли там не е евал.
Още преминавайки тунелО, 
чувстваш, като да си шмъркал бело.
Веселие и в мрак цари и във панелките дори.
Деца и кученца някои разхождат, а пък други се онождат.
Рикия пий се до зори, във Люлин сме, не го мислИ !
Люлин, Люлин, як квартал, някой пие, друг пък е заспал !

Сръбнал огнена водица,
уж си легнал с хубавица,
но когато се събудил
зърнал я и се зачудил:
– Чак пък толкова ракия
мигар смогнах да изпия…

Десет абитуриентчета отидоха на бал,
но девет преживяха кейтъринга сал.
Девет абитуриентчета чертаят магистрали,
оп, едно с инфаркт е, кучета го яли.
Осем абитуриентчета се бият пред Биад.
Седем се прибират, осмото е мат.
Седем абитуриентчета обръщаха текили.
Помина се едното, мангалите метил сложили.
Шест абитуриентчета поръчаха си каки.
Едната бе спинозна, другите си бяха яки.
Пет абитуриентчета обикаляха Европа.
Нападнаха ги терористи, едното хвърли топа.
Четри абитуриентчета вилняха на Слънчака.
Едното се удави, студентство не дочака.
Три абитуриентчета летят със БМВ,
но пийнал бе шофьорът, оцеляха две.
Две абитуриентчета се колиха за пичка.
В моргата едно е, а тя е пак самичка.
Едно абитуриентче работа си търси,
но няма; и от десетия етаж на тротоара се изтърси.

Върви по дяволите, принце! 
И конят ти, и правилата! 
А аз ще си налея винце 
и ще си яхна пак метлата!

Спря пред мургавата жрица
технологът-колбасар:
– Сестро, казвай к’ви парици
ще ми вземеш за кавал?
Труженичката облиза
попресъхнала уста:
– Давай, бате, че е криза
пет пари и я въртя!
– Брей! – изхвръкнаха очите
на разгулния месар,
Но за миг се окопити.
“Тая верно е на зор!”
– Ето ти една петарка!
Скачай, че ме чака пресния суджук!
Магистралната другарка
хвана кожения прът,
с устни бързо му нахлузи
шапчицата от латекс
и задвижи пълни бузи
в обигран орален с*кс.
– О! – месарят се напрегна –
Супер си, о, да, да, да!
Длан мазолеста протегна
чорлавата й глава
да погали. – О, отлично!
Ала поглед прикова
в огледалото странично
и потресен изрева!
Под изрязаните гащи
блещеше се окосмен
мъжки задник с чифт висящи
топчици и полов член.
– Ау! – заритаха краката
в свлечения панталон –
за секунда през вратата
се търкулна с грозен стон …
Ще си кажеш: Стихче тъпо!
Ала и поука знай, че
има – Евтиното скъпо
често ни излиза!

Моята Родина

Събуждам се и ставам аз от сън,
обличам се, оправям се и тръгвам за навън.
По улиците гледам хората, потънали в своя бит,
Чувам, че мечтите станали са мит.
Опитват се да оцеляват,
и през всичко те минават.
Потънали в работа и криза на душата,
Стараят се да не потънат в блатата.
Уморени от живота и от тази орисия,
Казват „Направили са ми магия!“.
Политиците са най-могъщи,
строят имения, огромни къщи.
Присмиват се на бедните човеци,
изкарващи стотинки за гевреци.
Познахте ли за коя държава Ви говоря,
За онази могъща някога,с хилядолетната история.
Българио, прекрасна мила! Всеки ден се моля, Съживи се!
Към своята слава върни се!
Хей, събудете се мъже и жени!
Вземете живота си в юзди!
Отървете се от страховете,
Силни и мощни бъдете, 
И людете вий събудете!
За страданията в страната разкажете!
Пък се въздигнете!
Не може нашите приятели, роднини и деца, 
Да ходят да живеят на чужда земя!
То е ясно тя не ги обича, кат родина,
Като нащта милна, скъпа Татковина!
Как да кажа с малко думи,
Колко е красива, реките, планините, и дори скалите..
Безкрайно плодородни почви, 
чакащи стопанинът да се завърне,
да я помилва и прегърне.
Да си дойде от далече, и да не я оставя вече.
Това приятели е само малка част, 
която споменавам и с мъка си признавам,
и аз заминах за по-добър живот в чужбина,
И откакто съм дошла, нямам търпение да си замина,
Към Моята родина!
Искам да ви кажа също, че хората навсякъде се мръщят.
На един не му достига за пикап, 
а на друг за късче хляб…
Уверявам Ви обаче, душата за дома си плаче.
Не се чувства тя щастлива, 
да расте в чужда нива.
Най-прекрасно е да говориш на родния език ,
Който ти е близък, мил и свой!
Накратко наречен МОЙ!
Та хайде скъпи ми другари,
Парламента да запалим!
Да си върнем семействата, децата…
Всеки знае колко болка и сълзи има на летищата..
Когато се разделяме с майки и бащи,
Със сестри и с роднини, и с майчица една, наречена България!
Тази дума аз асоциирам със семейство и любов!
С дом прекрасен, но суров,
Защото се опитва да изтрие,
Българите сред които сме и ние.
Прогонва ни от земите си,
Но ние ВИНАГИ ще се връщаме към дедите си!!!
Към корените си!
България в сърцето ми бие,
Вятърът балкански във вените ми вие!
Реките, текат от очите!
За България, душата ми се бие като Черно Море в скалите!
Нека да си върнем нашият Дом!
Той принадлежи на нас, 
А не на онази паст…
Наречени депутати, с мръсни усти и прекалени заплати!
Хайде българчета, българки и българи,
дъх поемете и за последно се надигнете,
боклука изгонете и се съживете!

България над всичко!

Юлия Димитрова

Не съм баба, щом със внука скачам и играя,.
но щом го имам, май съм баба- трябва да призная..
Не съм баба, все съм гладна, като седна на софрата,.
но съм баба щом наям се – ляга ми се на кревата..
Май съм баба, взе склероза вече да ме гони,.
а обичам и месцето, и кафето, шоколад, бонбони….
Не съм баба, щом със финес кафето си пия,.
но съм бааба, щом потя се и челото трия..
Не съм баба, щом кат ходи ми се по курорти,.
но съм баба, щом пристъпя селските ни порти..
Не съм баба, щом работя, вземам и заплата,.
но съм баба, щом кат често губя очилата..
Не съм баба, щом поезия ражда ми главата,.
но съм баба, дисковата щом скове краката..
Не съм баба, забелязах хубав мъж край мен кат мина,.
но щом болежките ме свиха, пак съм баба и половина..
Не искам да съм баба, сърцето ми е още младо,.
но съпругът ми до мене, гледам и той станал дядо..
Иска ми се да съм млада, навсякъде първа, .
но уви съм вече баба, даже и свекърва!.
Като млада бях чевръста и доста умятна,.
но съм баба щом съм вече твърде непохватна..
Май съм баба, зъбите ми – твърде оредели,.
раменете от болежки , леко се привели..
Баба ли съм или не, тъй съм раздвоена,.
май съм млада по душа, а съм доста изцедена….
Извинете, разберете,че съм баба по неволя.
баба ли съм или не, вий решете, моля!?.
Като бабите пестя даскалската си заплата,.
а косата ми белее и боли снагата….
Но е важно, че ме има и че днес съм жива,.
а щом душата ми е млада, мога и да съм щастлива …

Стихотворение за жената
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!

Тупка като жива рана
днес кратуната пияна.
Снощи, значи, на Банкета
сръбнах цифра питиета !
И тутунец попопушнах –
към пакет цигарки мушнах !
Но, сега да бъдем честни –
тези факти са известни !
По-добре да ви „изпея“
„сет-менюто“ на диджея :
За начало – „Роза бяла“
и „Мома къпини брала“.
„Дунавско“, „Хоро на Чиче“.
„Македонското момиче“…

Ала Чалгата пристига
и пушилката се вдига !
„Пайнер“ – хитове модерни
(„тупца-тупца“ ритми черни)
до полуда се зареждат
и започват да навеждат
към идеи суицидни …
(де сте, рок-парчета свидни ?!?!)
Кака Софка със Устата.
Илиян тупалки мята.
От „Не мОа да се зАпра !“
все едно шамар ме шляпва …
– Хайде ! – викам на жената –
Ставай, цепи ме главата !
Повечко дойде ми „фолка“,
утре ще изпитвам болка …