Browsing Category

Пиянски

Пиянски

КЪСНО Е

 

– Искам да поздравя всички мои приятели-алкохолици с песента на Данчето Христова „Да бъдем други, вече КЪСНО Е“!…

Пиянски

Отново съм измъчван от неясни съмнения сутрин

 

Отново съм измъчван от неясни съмнения сутрин…

Оказва се, че:

1. Изобретателят на бягащата пътека е починал на 54 години…

2. Изобретателят на гимнастиката е починал на 57 години…

3. Световният шампион по културизъм е починал на 41 години…

4. Джеймс Фулър Фикс популяризирал бягането и е починал от инфаркт по време на джогинг на 52 години…

5. Изобретателят на марката Nutella е починал на 88 години…

6. Производителят на цигари Уинстън е починал на 102…

7. Изобретателят на опиума загива при земетресение на 116 години…

8. Изобретателят на коняка Хенеси починал на 98-годишна възраст…

И тогава си спомних фанатичния любител на гъши дроб, пури и коняк, сър Уинстън Леонард Спенсър Чърчил, който е доживял до 90 години и фразата му „Дължа дълголетието си на спорта. Никога не съм го правил!“

А също и нашият домашен шивач, чичо Миша Шулман, с неговата максима: „Ако спортът наистина беше полезен за здравето, всеки евреин в къщата щеше да има поне две бягащи пътеки!“

Пиянски

Гецата пие

 

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за 200-300 грама.

Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!…

Е, преди месец катаджиите го гепили с 5 промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко!

Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата.

Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.

— Я ми го докарайте тоя рекордьор — рекъл началникът.

Грабва го полицейската Лада от строежа и право в участъка.

— Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев.

— Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата.

— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.

Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:

— Седемстотин грама.

Пенев забелил очи да смята.

— Литър и четиристотин?

— Литър и четиристотин — пак отронил стеснително Гецата.

— От обяд до 8 вечерта.

— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!

Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:

— Вода и аз няма да мога…

Та тъй — от тогава Гецата е вече Георги Рекордьора.

Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните…

Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец.

И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!

Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него.

Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!…

Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план.

Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка.

Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука.

Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си…

Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края…

Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор.

И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:

— Искам пак…

Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие.

Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град.

До тогава никога не бяха идвали две наведнъж…