Browsing Category

Писатели и книги

Писатели и книги

Чудомир

 
На 25 март 1890 г. е роден Чудомир. Да си припомним някои от неговите думи:
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
„Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. Веднъж да се свърши, че да си почнем редовната сиромашия.“
„За лоши кучета в село питай циг@нк.ите, за хубаво вино – попа.“
„Жената само, когато я лае куче и минава по мост над мътна река не мисли за мъж.“
„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
„Когато Бог иска да накаже някой, прави го учител.“
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците – повече от зайците и рибарите – повече от рибите.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.“
„Дори лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се по радваме на промеждутъка.“
Писатели и книги

Поетът пише, критикът чете

 

Поетът пише, критикът чете:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, но къде е работата?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А отвън работници копаеха канал.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, има работа, но къде е партията?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, има работа, има я и партията, но къде е вярата в утрешния ден?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Един се изправи, захвърли кирката и рече „Е*ал съм му майката… и утре е ден!“

Писатели и книги

Журналистка пита писател за дневния

 

Журналистка пита писател за дневния му режим.
– Ами ставам в 11, приготвям се за обяд, към 14 часа прегледжам пощата. После се обличам и отивам в клуба да се видя с приятели. Вечерта съм на театър или на коктейл.
– А кога пишете?
– На другия ден, разбира се