Писатели и книги

„Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии.“

Марко Семов

Поетът пише, критикът чете:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, но къде е работата?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А отвън работници копаеха канал.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, има работа, но къде е партията?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал.
Критикът:
– Да, има любов, има разбирателство, има работа, има я и партията, но къде е вярата в утрешния ден?
Поетът пише:
– Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Един се изправи, захвърли кирката и рече „Е*ал съм му майката… и утре е ден!“

Коелю – авторът, написал повече неща във фейсбук, отколкото в книгите си, за повечето от които и той самият не подозира.

Малко хора знаят, че Пауло Коелю пише своите книги, използвайки статусите на петнадесетгодишни разочаровани от живота ученички.

„Чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи, и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят“
Чудомир

Похапнал. Попийнал. Поспал. Пописал. Поумрял.
Биографията на Едгард По

В произведенията му дори лирическият герой не знаеше какво е искал да каже авторът…

В мъгливата сутрин той излезе от жилището на писателката и си помисли: „Книгата е по-хубава…“.

Ако Алеко беше наш съвременник, щеше да напише само „До Чикаго“.

Казвам му:
– Ти си най-известното произведение на Достоевски!
Усети, че го обиждам, но все още се чуди с какво точно…

Стивън Кинг след като изгледа една емисия български новини, осъзна, че неговият хорър не е чак толкова хорър…

Жена без ц*ци, колело без спици и къща без маза…е*и ги у г*за!
-Паулу Коелю

Журналистка пита писател за дневния му режим.
– Ами ставам в 11, приготвям се за обяд, към 14 часа прегледжам пощата. После се обличам и отивам в клуба да се видя с приятели. Вечерта съм на театър или на коктейл.
– А кога пишете?
– На другия ден, разбира се

– Знаеш ли, филмът е занет съвсем по книгата. Заспивах на същите места.

В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза "болезнена празнина". Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания:
– Какво разбирате под понятието "болезнена празнина"? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена.
Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма.
Писателят попитал критика:
– Господине, никога ли не ви е боляла главата?