Browsing Category

Пернишки

Пернишки

Предизборна платформа на Пернишки кандидат кмет

Предизборна платформа на Пернишки кандидат кмет:
1.Мислуим на всека една магистрала да турим и по една Голф уента
2.Миньор Перник всека година национален шампион … по два пъти. Минимум!
3.На пенсионерите вместо 13-та пенсия – по една лета джанта.
4.Затварянето на камби ше го направя национален спорт.
5. Ше направя ежегоден фестивал на Камбата, който ще продължава 2 седмици, но всеки трябва да си носи камби. А чужденците ще ги посрещаме с камба и сол.
6.Пражените кюфтенца стават национално ястие. Че направим даже и празник на кюфтето.
7.Ше увелича почивните дни. Събота и неделя – уикенд. Почивни дни – петък, понеделник, вторник и четвъртък. Само сряда ще се работи, но до обяд.
8.Обещавам за децата здравословна закуска в училищата – пражени мекици с мас – по три на всеко междучасие, а през голямото – 6. Лятната ваканция пък ще е от Февруари до Декември
9.За младежта мисуим да направим министерство на чалгата – аз че съм министър без портфейл, само по гащета.
10. Но не на посуедно место, че издигнем Перник като европейска столица, а после и морска столица на Балканите..

 
Пернишки

Муцка, хайде за почивните дни да ходим в Перник

Две блондинки си говорят.
– Муцка, хайде за почивните дни да ходим в Перник?
– А за Перник не ни ли е нужна виза?
– Много си глупава, муцка! Ами обади се в посолството на Перник и просто попитай.

 
Пернишки

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм „BMW“ или „Мерцедес“. Е, айде от мен да мине – може и „Ауди“. Ще си отживея като аристократ!

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис „Opel“ на изхода на завода – това не е …добре. Значи съм „Опел“ – скапах!

Ден втори – Германия, в склада на завода на „Опел“:

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – „Опел“ съм!

Ден трети – На ферибота за Италия:

Отчаян съм – не само че съм „Опел“, но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти – Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен… Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти – Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети – Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести – магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно „Ферари“ – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести – магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един „Опел“, който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. „Защо така бе, братко!?“ А той, горкият, ми изстена: „Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!“ Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди…

Ден десети – на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение… Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам… смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм – значи съм „Опел“!

Година петнадесета:

Умрял съм – значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис „NO FEAR!“ А регистрацията ми е пернишка…

п.п. Ще се видим в Ада!

 
Пернишки

Конкурс по псуване

Конкурс по псуване – целта е кой ще изкара най-дълго без прекъсване.
Излиза ядосан американски рапър и започва:
– MADA FUCKIN ‘BITCHES SHIT POLICE COCK SUCKING SON OF A FUCKS… – и така около двайсет минути, след което се изчерпал….
Публиката избухва в овации. Следва млад и надъхан сърбин:
– JEBEM VI PICHKU MATERNU I MURTV SESTRA ULADNO DUPE VI JEBEM PEDERI JEBENI… – и така около половин час, след което издъхнал.
Публиката потресена избухва в още по-силни аплодисменти. Идва ред на български джентълмен от Перник. Докато се качва на подиума, се спъва в един кабел и пада. Ставайки изригва в справедлив гняв:
– ДА МУ Е*А П*ТКАТА МАЙНА НА ТОЯ КАБЕЛ ДА МУ Е*А И НА ТОЯ ДЕТО ГО Е ТУРИЛ ТУКА И НЕГОВАТА МАМА ДА Е*А И НА БАБА МУ ДА ГО ТУРИМ ПО ВСИЧКИ ДУПКИ. ДА ВИ Е*А И СЦЕНАТА И КОНКУРСА ДА ВИ Е*А. ЧЕ СЕ ИЗПОТРЕПАМ ТУКА ДА ВИ Е*А МАЙКАТА… – и така около един час…
Публиката и журито гледали оцъклени без да реагират, очевидно потресени от суровия талант. Джентълменът видимо успокоен се приближил до микрофона и свенливо предложил:
– Я да почвам освен, а…?

 
Пернишки

В едно пернишко семейство

В едно пернишко семейство:
– Мамо, това е бъдещата ми съпруга!
– Браво, а къде и как се запознахте?
– Видях я на гарата пияна да се бие с един полицай, и си рекох – „ТЕ ТАА ЩЕ Е!“