Пернишки

Стара Пернишка поговорка:“Трудно се събират разсипани зъби със счупени ръце“

Песента “Боят настава, тупкат сърца ни“ е единствената песен, забранена в пернишките дискотеки.

Народна мъдрост от Перник:
– Човек може да изкукурига и преди да се е съмнало!

Предизборна платформа на Пернишки кандидат кмет:
1.Мислуим на всека една магистрала да турим и по една Голф уента
2.Миньор Перник всека година национален шампион … по два пъти. Минимум!
3.На пенсионерите вместо 13-та пенсия – по една лета джанта.
4.Затварянето на камби ше го направя национален спорт.
5. Ше направя ежегоден фестивал на Камбата, който ще продължава 2 седмици, но всеки трябва да си носи камби. А чужденците ще ги посрещаме с камба и сол.
6.Пражените кюфтенца стават национално ястие. Че направим даже и празник на кюфтето.
7.Ше увелича почивните дни. Събота и неделя – уикенд. Почивни дни – петък, понеделник, вторник и четвъртък. Само сряда ще се работи, но до обяд.
8.Обещавам за децата здравословна закуска в училищата – пражени мекици с мас – по три на всеко междучасие, а през голямото – 6. Лятната ваканция пък ще е от Февруари до Декември
9.За младежта мисуим да направим министерство на чалгата – аз че съм министър без портфейл, само по гащета.
10. Но не на посуедно место, че издигнем Перник като европейска столица, а после и морска столица на Балканите..

Пернишкото Поло се играе с катър и вария.

Пернишката жена е като Пинокио. Всеки път, когато излъже, носът й се подува…

Група пернишки учени открили неизвестен досега повод за пиене.

Пернишка анемия – липса на кръв върху желязото.

„Не оставяй днешното къпане за утре,защото може да не се изкъпеш и в вдругиден“
ТЕЦ Перник

В пернишка дискотека,шансовете да забременееш или да умреш са равни

Пернишки масаж с освобождаване – бой до посиране.

-Какво право има пернишката жена?
-Право в гъза!

В Пернишкия цирк организирали влакче на ужасите. Атракциона се състои в обиколка на града с Голф 2-ка.

Както гласи стара пернишка поговорка: у дома и тръбите помагат…

Пернишка приказка за лека нощ:
„Имало едно езеро с лековита вода. От цял свят идвали хора. Слепите си миели очите и проглеждали. Немите пиели от водата и проговаряли. Сакатите прохождали и т.н. Докарали един дядо с инвалидна количка. Бухнали го заедно с количката във водата. Извадили го след малко и какво да видят – количката била с лети джанти.“

При тази липса на пари в Перник свирката и ракията си остават най-доброто разплащателно средство.

Пернишка трагедия:
-Не ме биеш както в началото!Друга ли има?

– Що е “пернишка сватба”?!
– Най-добрият момент
да оцениш уменията на далечните роднини
в близък бой.

На всеки, посрещнал новата година в Перник, ще му се зачита за военна служба.

Пернишки учени доказаха, че жените говорят с 75% по-бързо, отколкото мъжете могат да слушат.

В Перник има само една марка паста за зъби – Parodontax. Защото всички плюят кръв.

Предизборна платформа на Пернишки кандидат кмет:
1.Мислуим на всека една магистрала да турим и по една Голф уента
2.Миньор Перник всека година национален шампион … по два пъти. Минимум!
3.На пенсионерите вместо 13-та пенсия – по една лета джанта.
4.Затварянето на камби ше го направя национален спорт.
5. Ше направя ежегоден фестивал на Камбата, който ще продължава 2 седмици, но всеки трябва да си носи камби. А чужденците ще ги посрещаме с камба и сол.
6.Пражените кюфтенца стават национално ястие. Че направим даже и празник на кюфтето.
7.Ше увелича почивните дни. Събота и неделя – уикенд. Почивни дни – петък, понеделник, вторник и четвъртък. Само сряда ще се работи, но до обяд.
8.Обещавам за децата здравословна закуска в училищата – пражени мекици с мас – по три на всеко междучасие, а през голямото – 6. Лятната ваканция пък ще е от Февруари до Декември
9.За младежта мисуим да направим министерство на чалгата – аз че съм министър без портфейл, само по гащета.
10. Но не на посуедно место, че издигнем Перник като европейска столица, а после и морска столица на Балканите..

– Който не пикае в мивката… значи е жена…
Пернишка мъдрост

Две блондинки си говорят.
– Муцка, хайде за почивните дни да ходим в Перник?
– А за Перник не ни ли е нужна виза?
– Много си глупава, муцка! Ами обади се в посолството на Перник и просто попитай.

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм „BMW“ или „Мерцедес“. Е, айде от мен да мине – може и „Ауди“. Ще си отживея като аристократ!

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис „Opel“ на изхода на завода – това не е …добре. Значи съм „Опел“ – скапах!

Ден втори – Германия, в склада на завода на „Опел“:

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – „Опел“ съм!

Ден трети – На ферибота за Италия:

Отчаян съм – не само че съм „Опел“, но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти – Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен… Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти – Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети – Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести – магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно „Ферари“ – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести – магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един „Опел“, който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. „Защо така бе, братко!?“ А той, горкият, ми изстена: „Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!“ Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди…

Ден десети – на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение… Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам… смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм – значи съм „Опел“!

Година петнадесета:

Умрял съм – значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис „NO FEAR!“ А регистрацията ми е пернишка…

п.п. Ще се видим в Ада!