Browsing Category

Мъже

Мъже

Съвет към мъжете

Съвет към мъжете: 
Не е толкова страшно, ако сутрин се събудите до непозната грозна жена.По-страшно е, ако до вас лежи непознат красив мъж.

 
12 февруари 2019 от
Мъже

Мъжът се оплакал на Бог, че иска да бъде жена

Мъжът се оплакал на Бог, че иска да бъде жена, защото жените по цял ден
седят в къщи, почиват си и не работят. Поискал да си смени пола с жена му.
Бог се съгласил. На сутринта мъжът (вече в ролята на жена) скочил, претоплил
закуската на жена си, завел голямото дете в училище, малкото в градината.
Върнал се в къщи, приготвил обяда, прострял дрехите, минал с прахосмукачка
и тъкмо да си хапне – станало време да прибира голямото дете от училище.
Взел го, нахранил го, помогнал с домашните и станало време да вземе малкото
от детската градина. Взел го, завел малкото на плуване, като се върнал проверил
какво е научило голямото дете. Върнала се жена му, сервирал на всички вечерята.
После прибрал, сложил децата да спят, със сетни сили се домъкнал до леглото,
а жена му казала: „Време е да изпълниш съпружеските си задължения.“ Минали
няколко дена, замолил се мъжът на Бог: „Господи, не искам повече да съм жена“.
А Господ отговорил: „Късно е, вече забременя!“

 
9 февруари 2019 от
Мъже

Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!

Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода! ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.

Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.

Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…

Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.

Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.

Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме

Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.

Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!

Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.

Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.

Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.

Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно

 
1 февруари 2019 от
Мъже

Мозъкът на мъжа се състои от следните блокове

Мозъкът на мъжа се състои от следните блокове:
1. Датчик „Гладен съм“ и „жаден“! Естествено, работи винаги!!
2. Сензор „Искам с*кс“. С времето прегаря. Има три положения:
– Искам;
– Искам та не се трае;
Тук и сега.
3. Център за аудио въздействия. Входни данни:
– магическа некомпресирана музика, 16 бит и нагоре, 44 kHz, стерео и усилена;
– звук от наливане на алкохол в чаша;
– благодарни похлипвания на удовлетворена жена.
4. Център за определяне на вида бира.
5. Блок за взимане на стратегически решения. Решение по подразбиране – Майната му на всичко… Дай още две бири!!
6. Автопилот до дома.
7. Генератор на отговори на въпроса: Къде ходиш бе хаймана?. С времето от примитивно устройство се превръща във високоинтелигентен прибор с изострена логика.
8. Автоматичен блок за отговор „Скъпа дай да го обсъдим по-късно“.
9. Високомощен заглушител на съвест.
10. Далекомер „Самка“. В реално време разчита ТТ данни на базата на визуално възприятие.
Най-съвършените позволяват да се направи извод от типа „ще ми пусне/няма да ми пусне“.
В стандартната инсталация има функции за определяне размера на гърдите, стегнатостта на задника и други.
При някои модели – специална приставка за определяне на интелекта – „тъпа/почти тъпа“.
11. Генератор на воля за занимание със спорт. Често се поврежда.
12. Датчик на нивото на насищане с алкохол. При много екземпляри отсъства или не работи.
13. Умишлено пропусната.
14. Регистри за временно съхранение на резултати от спортни мероприятия.
15. Стопкран-блокировка „Чужда жена“. При особено гнусните типове е вандалски повреден с отвертка.
16. Малък, бавен и разнебитен носител на съвест. Има противен глас и не дава да спиш нощем.
Неутрализира се с точка 9.
17. Имитатор на бурна дейност. През работно време работи на пълна мощност.
18. Блокове за повторение – искам пари, искам нова кола, нов CD-плеър, и т.н.
19. Симулатор „Домашен майстор“.
20. Черна кутия „Душа“. В много случаи достъпа е само за ограничен кръг приятели и една-две любовници
21. Hеонова реклама с надпис „интелект“. Рядко свети.
22. Анализатор на ландшафта. При махмурлук и особено в понеделник сутрин дава отвратителни картинки.
Регистрира полети на зелени кучета. Пише по небето неприлични надписи.
23. Таймер. Пример за програмиране: Петък. Около 17.30. Да се прибирам ли? Я по-добре да пийна една-две бири!

 
26 януари 2019 от
Мъже

ДЕТЕГЛЕДАЧ

ДЕТЕГЛЕДАЧ

Не мога да ги разбера децата. Оня ден една братовчедка на любимата идва на гости. Води и около пет годишната си рожба Кристина Агилера Челси Димова Памукчиева (последният да затвори вратата и да направи кафе). Уж внезапно жените решиха да посетят комшийката от четвъртия. Бодро обявих, че отивам да пия в Еврофутбола. Но не… трябвало да гледам детето, защото и годеницата ми си имала личен живот. Докато се усетя и вече седях на дивана с малкото нещо. Наблюдаваме се. Кестеняво, хърбаво, с един бус тъмно сини очи. „Обичаш ли, Каче (така ѝ викам съкратено), филми за Втората световна.” Мълчи. „Чакай да ти пусна новините да чуеш.” Проговори – искала сладолед. Колко досадно. Отде да го взема това. Представяте ли си как влизам в магазина, подпирам на тезгяха свирепата си външност и питам за сладолед. Ще ми отиде имиджа пред продавачките – мъж сладолед яде, тигър банан си бели. Дадох ѝ едно кубче лед да ближе. Почна да хленчи. Уффф. Какво да я правя?! Взимам това насекомо – ще го връщам. Слизаме при момичетата – сипали си джин и весело си бърборят. Веднага съм обявен за егоист и унищожител на женско щастие. Връщаме се – влача я по коридора като прахосмукачка. Наливам си бира и режа суджук. Малката ме зяпа небрежно – сополи имала, изсекнах я; жадна била, напоих я; дъвка имала в косата, махнах я; студено ѝ било, блуза ѝ облякох; топло ѝ станало, съблякох я. Пуснах мач, минавайки на ракия. През първото полувреме ѝ отправих следните забележки: не дъвчи ухото на котката, не бъркай в дупето на котката, не изяждай дистанционното на климатика (7 пъти), махни се от телевизора (15 пъти), не пипай това (20 неща), спри да крещиш (много пъти). Акало ѝ се. Казах, че не ме вълнува. Почна да вие. Кошмар – аз да не съм изаквач. Търкаля се по земята. Няма как – ще се сере. Бесен я хващам за дебелата коса и я водя в клозета. Чакам отвън, мислейки за миньорска работа в Аляска. Нещото лопа. Леко открехвам вратата: „К’во искаш, ма”, а то отвръща: „Някой трябва да ме избърше.” На ръба на лудостта съм. Влизам… Исусе, каква смрад – това дете да не са го хранили с развалени рапани. Повръща ми се, но върша неблагодарната дейност. „Трябва да ме измиеш, тъпчо.” Искам да се разплача под леглото, но вместо това отивам до кухнята. Слагам си торбичка на главата (да не ми се вмирише косата), нахлузвам готварските ръкавици, взимам гъбката за чинии, изцеждам отгоре цялото веро, а после мия. Подсушавам съществото, пушейки най-сладката цигара в живота си. 
През второто полувреме направих следните забележки на храносмилателното чудовище: не си пъхай суджук в ушите, не бягай (50 пъти), пепелника не е шапка, не пипай екрана (80 пъти), не викай като душевноболна (<100 пъти)… Не може така – всеки момент щях да рухна. Викам и: „Каче, бич божии, футбол играеш ли?” Гледа ме заинтригувана. Имам една стара тенис топка. Разясних правилата, направих врати и подчертах, че топката никога не се пипа с ръка, защото това е пед@лско. Оказа се много талантлива, но победих – 15 на 14 с дузпа накрая (какво съм виновен, че съдията (сиреч аз) не видя добре ситуацията). Голям смях падна. Уморени сме заспали на дивана… Любимата ме събужда с целувка – бил съм прекрасен човек. Качето си тръгва със сълзи, силно ме прегръща. Безбожно врещи пред асансьора, но интересно това не ме дразни. Нора гледа лъстиво. Развъждаме се в спалнята. Доволно тютюнопуша… Телефонът ѝ звъни, а от разговора лицето ѝ бавно се променя. „Кольо, ти споменавал ли си пред Кристина думата „пед@лско”, защото сега детето казва така на всичко.” Бързо си обух гащите – идваше тайфун. Отричайки, отстъпвах към входната врата. Бурята идваше… тази вечер спах в комшиите.

 
21 януари 2019 от
Мъже

Когато Бог създаде магарето му каза

Когато Бог създаде магарето му каза:
– Ще работиш от сутрин до вечер и ще мъкнеш най- големите тежести на гърба си. Ще ядеш трева и няма да си
много умно. Ще живееш 50 години.
Тогава магарето му каза:
– 50 години такъв живот е много жестоко. Дай ми само 30 години.
Така и станало.
После Бог създаде кучето и му каза:
– Ти си куче и като такова ще пазиш собствеността на човека и ще му бъдеш най- верният приятел. Ще ядеш остатъците
от трапезата на човека и ще живееш 25 години.
Тогава кучето каза:
– Господи, 25 години такъв живот не се издържа. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
После Бог създаде маймуната и ѝ каза:
– Ще скачаш от дърво на дърво и ще се държиш като глупак. Ще се правиш на шут и ще живееш 20 години.
Тогава маймуната му каза:
– Господи, 20 години като шут за всички са много. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
Накрая Господ създаде мъжа и му каза:
– Ти си мъж. Единственото разумно същество, което ще съществува на земята. Ще използваш разума си, за да властваш над останалите същества. Ще властваш на земята и ще живееш 20 години.
Тогава мъжът каза:
– Господи, да съм мъж само за 20 години не е достатъчно. Дай ми моля те 20-те години, от които се отказа магарето,
15-те години, от които се отказа кучето и 10-те години, от които се отказа маймуната.
Така и станало.
От тогава мъжът живее 20 години като мъж, после се жени и работи 20 години като магаре, което от сутрин до вечер
носи тежестите на семейния живот. После създава деца и живее 15 години като куче, пазейки дома и собствеността си,
ядейки каквото остава от семейството му. И, когато остарее, се държи като глупак и се прави на шут за внуците си…

 
15 януари 2019 от