Browsing Category

Морето

Морето

На пясъка лежи мъж

 

Лято…Плаж…
На пясъка лежи мъж, с голямо достойнство, закрито с табела: “ За гледане – 50 лв.“
Минават жени, оставят пари, гледат..Една се спира по-дълго:
– За гледане – 50 лв, а за работа – колко?
– Ех, мила госпожо, Той, ако можеше да работи, щеше ли да проси

Морето

Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол

 

Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, мацки, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове – предложи Ванката. Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки гъз. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! – спря се Ванката.
– Що? – питам аз.
– ‘Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето…

Морето

Ресторант на Черноморието

 

Ресторант на Черноморието. На масата идва сервитьорът, подават му 10 евро с думите: „Посъветвайте ни!“, сочейки менюто. 
Сервитьорът поставя банкнотата в джоба си и тихо казва: „БЯГАЙТЕ!

Морето

LOUIS VUITTON

 

Лошото е, че “LOUIS VUITTON” трудно се пере, ако в него ти се счупи бурканчето с лютеница, дето баба ти ти е дала за да не умреш от глад на Влас.

Морето

Приготвихме се да отидем на море

 

Приготвихме се да отидем на море… Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата… Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали котката е успяла да се шмугне пак вътре. Нямаше пак да я оставим, защото упорито се пробваше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и казала, че със се върнал да си взема довиждане с майка й. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
– Съжалявам, че закъснях. Беше се скрила под леглото, гадината. Трябваше да я сръчкам с чадъра в задника, за да излезе. После се опита да ми избяга, ама аз я хванах за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опита да ме одраска. Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата. 
Тишината в таксито можеше да се пипне…