Browsing Category

Монахини

Монахини

Две монахини стоят край пътя и държат табела

 

Две монахини стоят край пътя и държат табела:
– „Пътят, по който си поел е грешен. Спри и се върни, докато не е станало късно!“
Край тях профучава поредният забързан шофьор, който поглежда надписа, показва срeден пръст и изчезва зад завоя. Секунда по-късно се чува силен трясък.
Едната монахиня замислено казва:
– Сестро, дали просто да не напишем „Внимание, мостът е разрушен?“

Монахини

Край едно далечно планинско село

 

Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 – манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали – монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
– Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение – сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
– Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
– Ми, добре! – казала Красимира.
– Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
– Как така в рая?
– Ми така събличаме се голи…
– Ми, добре! – казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
– Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
– Това сестро е дар от Бога!
– И какво прави този Божи дар? – попитала засрамено и любопитно Красимира.
– Амиии… създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
– Тъй лииииииииии? – изведнъж се зарадвала Красимира.
– ЖИВОТ, а?????? Мииии… че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.

Монахини

В купето, при монахиня, влезнала дама в елегантно палто

 

Влак. В купето, при монахиня, влезнала дама в елегантно палто. Монахинята казала: 
– Господи, колко е красиво! Колко струва? 
Дамата: 
– Една нощ любов… 
Разсъблекла се и показала огърлица. Монахинята: 
– Господи, прекрасно е! А това колко струва? 
Дамата: 
– Две нощи любов… 
Дамата свалила ръкавиците си и покалаза пръстена си с изумруд. Монахинята възкликнала: 
– Господи, великолепно е! А това колко струва? 
Дамата: 
– Три нощи любов… 
Минало време. Нощ в манастира. Почукало се на вратата на килията. Монахинята попитала: 
– Кой е? 
– Аз съм, отец Андрей… 
Монахинята казала: 
– Разкарай се бе, отче Андрей! Ти с твоите лукчета…

Монахини

Една монахиня не спирала да хълца и отива на доктор

 

Една монахиня не спирала да хълца и отива на доктор. 
– Докторе, хълцам вече две седмици, без да спирам. 
Докторът я преглежда и казва. 
– Вие сте бременна…
Тръгва си монахинята и разказва в манастира за бременността. На следващия ден майката-игуменка отива при доктора и казва. 
– Как ви хрумна да кажете такова нещо на една монахиня? 
Доктора отговаря:
– Беше, за да я уплаша…
– Този, който уплашихте е епископът, хвърли се от камбанарията…

Монахини

Монахиня си взима такси

 

Монахиня си взима такси. Качва се тя в таксито, но забелязва, че шофьорът не спира да я гледа. Пита го тя защо я гледа постоянно.

Шофьорът: Искам да Ви задам един въпрос ама, да не се обидите.

Монахинята: Синко, аз съм от дълги години монахиня и съм видяла много на тоя свят, няма с какво да ме обидиш, казвай направо.

Шофьорът: Ами, аз винаги съм искал да го направя с монахиня.

Монахинята: Но трябва да си неженен и да си католик.

Шофьорът: Ами, аз съм неженен и съм католик.

Монахинята: Добре тогава, спри на следващия паркинг.

Таксиджията спрял, а монахинята така му изпълнила желанието, че шофьорът останал смаян. След това потеглили те, и не след дълго шофьорът се разплакал.

Монахинята: Защо плачеш?

Шофьорът: Излъгах те, аз съм женен и не съм католик.
Монахинята: Всичко е наред и аз не съм монахиня, казвам се Гошо и отивам на Хелоуин парти…

Монахини

Монахиня се качва на стоп

 

Монахиня се качва на стоп…Младата красавица, която спира, е със страхотна кола, скъпи бижута, маркови дрехи. Монахинята повежда разговор:
– Мило момиче, толкова си млада, кога успя да спечелиш за всичките тези блага?
– О, имам няколко любовника – първият ми подари колата и се грижи за сервиза и горивото, вторият ме облича и ми купува диамантите, а с третия обикалям света …
Монахинята се замислила дълбоко…Вечерта на килията ѝ се чука тихичко три пъти. Тя раздразнено крещи:
– Отец Нафърфорий, я да ми се махаш с тия вафли !!

Монахини

Две монахини отишли на пазар и се забавили много

 

Две монахини отишли на пазар и се забавили много.
– Сестро Мария, вече е тъмно, а ние все още сме далече от манастира.
– Да, сестро Захаринке, а забеляза ли, че един мъж ни следва?
– Да. Какво ли иска?
– Логично: да ни насили.
– Какво ще правим?
– Логично: ще се разделим. Ти натам, аз насам.
Мъжът последвал сестра Захаринка.
Сестра Мария пристигнала в манастира притеснена. След един час идва и сестра Захаринка.
– Какво стана?
– Логично: започнах да бягам, а той – също.
– И после?
– Логично: той ме настигна.
– Боже мой! И ти какво направи?
– Логично: вдигнах си роклята.
– Сестро!!! И какво направи той?
– Логично: свали си панталона.
– И после?
– Логично! Не е ли очевидно? Една монахиня с вдигната рокля бяга много по-бързо от мъж със свалени панталони!
АКО СТЕ СИ ПОМИСЛИЛИ ЗА ДРУГ ФИНАЛ, КАЖЕТЕ СИ 188 ПЪТИ АВЕ МАРИЯ
И 320 ПЪТИ ОТЧЕ НАШ.